Велина Василева

Значи - отключената интелигентност и разумност (което - по дефиниция - е точно вярата) - няма нужда да си служи с физическите сетива, ерго - с ума и логиката, за да приеме нещата за реални... Тя, вярата, приема нещата за факт (когато хармонията с Божията Воля е налице), преди още умът (т.е. - виждането на очите) да се е произнесъл; т.е. преди "фактите"да са слезли на физическия план (а са все още в по-високите измерения)... Вярата е този инструмент - нашият "телескоп/микроскоп", който ги "сваля" в нашия физически план и ние ги приемаме за действителни... Споделям ти, че отнема време - да се разбере тази идея за вярата, която ще помогне още от трето измерение да разберем, че "Всички сме Бог"(както впрочем и всяка друга Божествена идея) ... Затова - идеята първо се посажда в ума, после се чака да израсне, след това да цъфне и едва след като даде плод - можеш да я ползваш... И това е напълно сериозно... На тези братя и сестри, които споделят идеята, че човек трябва да стигне до избора съзнателно да служи на Бога (като алтернатива на това - да Го проповядва, която е ДОБРА за по-ранните етапи на поклонение) - предлагам да се върнем към ИДЕЯТА ЗА ВЯРАТА... Много малко хора наистина разбират - какво нещо е ВЯРАТА, а пък още по-малко се сещат, че само чрез ВЯРА и в прилагането ѝ - като духовен инструмент за служене на Бога - ние можем да стоим право пред Него и да вършим Волята Му... Това е Божията Воля - да живеем "чрез вяра", като праведни хора...В противен случай - се отклоняваме от целта си и лабиринтът на мислите и чувствата ни - ни поглъща в тотално объркване... Многото думи, изречени от бърборещия ни ум - няма да доведе нито един от нас до просветление... Това е безусловно... Причината е, че умът обработва само идеи от трето измерение... Той не познава и няма капацитета за по-висшите измерения, които "се изпитват духовно", без да се обясняват... Не могат да се обяснят; това е... Учителят казва - "все едно е - един вол да обясни на другите волове - какво е това - пиано; какво е музика и какво са диези и бемоли"... И ние сме в същото положение, когато употребяваме ума си за "неизповедими неща"... Но - да се върнем към ВЯРАТА... Убедена съм, че ние всички подценяваме ВЯРАТА, защото не я разбираме, тъй като не сме я поставили на фокус за нужното технологично време за усвояването и прилагането ѝ... А само тя, вярата, е тази институция, която ще ни свърже с душата ни и ние реално ще почувстваме духовния напредък в живота си... Само чрез вяра ще разберем духовните истини, от по-високите измерения... Те не се обясняват и разказват; те се "изпитват"; няма думи за тях - затова идва вярата - като инструмент за връзка с по-високи - от менталното - нива... Само чрез вяра, ще изпълним Божия Закон... А той, "Законът е: Знанието, което иде от Бога, Божествената светлина да стане достояние на нашите души. " По-добре е да прилагаме малкото и скромното и да имаме успех, отколкото да се хвърляме на сложни и загадъчни твърдения и предположения, инспирирани от ума ни, които само още повече наливат вода в мелницата на объркването... Защото - само чрез институцията на вярата, човек лично може да усвои и да приложи една идея - да я разбере и тя да стане част от него... А само лично усвоените и така приложените идеи - съставляват капитала на човека, по който той ще бъде "премерен, претеглен и преценен", в края на времето...

"...да превземеш своят Висш Аз" ли, или - да "его-капитулираш" пред Него (т.е. - като ум от трето измерение), за да може Той , при това положение - вече да се съЕДИНи с Бога - в пето измерение?

Не можем да схванем идеята, че всички сме Бог - защото обвързваме себе си с третото измерение - физическия свят, който е свят на разделението... А ние сме многоизмерни Същества...Така че - напълно нормално е, докато "живееш" в третото измерение, да не можеш да схванеш нещо, което става явно едва на Равнината на Единството, която е в пето измерение... В петото измерение - тази идея ще бъде "очевидна" - за всички негови обитатели... За да си помогнем сега, от позицията на третото измерение, можем да си послужим с някакъв духовен инструмент ( прибл. аналогично на физическите инструменти микроскоп, или телескоп, които променят визуса, "въоръжавайки окото")... Такъв инструмент е вярата... Вярата е изключително сериозен ментален инструмент - човек трябва да има високоорганизиран ум; умът му да е бръснач, за да може правилно да употреби вярата... Вярата няма нищо общо с онова, бабешкото вярване... Ако искаш - прочети във форума темата: "Мисли на Учителя за вярата" - там има много полезни неща, казани за вярата, защото това, масовото схващане за нея - не ни ползва никак... Виж какво казва Библията за вярата, как я определя : Значи - отключената интелигентност и разумност (което - по дефиниция - е точно вярата) - няма нужда да си служи с физическите сетива, ерго - с логиката и ума, за да приеме нещата за реални... Тя, вярата, приема нещата за факт (когато хармонията с Божията Воля е налице), преди още умът (т.е. - виждането на очите) да се е произнесъл; т.е. преди "фактите"да са слезли на физическия план (а са все още в по-високите измерения)... Вярата е този инструмент - нашият "телескоп/микроскоп", който ги "сваля" в нашия физически план и ние ги приемаме за действителни... Споделям ти, че отнема време - да се разбере тази идея за вярата, която ще ти помогне още от трето измерение да разбереш, че "Всички сме Бог"(както впрочем и всяка друга Божествена идея) ... Затова - идеята първо се посажда в ума, после се чака да израсне, след това да цъфне и едва след като даде плод - можеш да я ползваш... И това е напълно сериозно...

Може много неща да се кажат и да се изпишат за Висшия Аз и в този смисъл - дали ще го определим като Христос в нас, дали ще гледаме на Него като на висшия Манас и в този смисъл - да ни се струва, че той е аспект на Нещо Друго; дали друга някаква философия ще приемем - напр. - че Човекът е Висшият Аз - това, според мен - няма съществено значение... От известна гледна точка - всяко становище си има своите основания... И дори диаметрално противоположните становища са валидни, защото - зависи - през какъв филтър ги преценява Наблюдателят... Обаче - дефиницията на Висшия Аз ли е толкова важна, или изпълнението на Волята Божия, ерго - и на Висшия Аз, както и да го определим и каквото и да теоретизираме за него?... Не бива да забравяме едно - че живеем в Закона на ограничението... Това значи, че каквото и да измъдруваме - то, по презумпция ще бъде ограничено и непълно... Затова - за да се ориентираме в лабиринта на личните си мисли и чувства, естествено подвластни на объркване - май е по-разумно да погледнем приложната страна на въпроса - като съществена, върху която следва да се концентрираме ...Чудех се дали в тази тема да ви предложа следващия цитат, или в друга някоя... Обаче - вече съм убедена, че точно тук му е мястото и дано думите на Учителя да послужат като катализатор на хармонията между нас, която е по-важна от всяко изясняване на личната ни позиция, колкото и перфектна да ни изглежда тя - в нашите собствени очи... Да не забравяме, все пак, че живеем в условията на илюзия и това, че сме обвързани емоционално с дадена доктрина, учение или каквото и да било друго напътствие - първо - не означава че ние наистина го разбираме едно към едно (дори и то да е от Чист Източник) и второ - не означава, че тези, които четат поста ни, въпреки усилията ни да го поднесем добре - ще го схванат по начина, по който на нас би ни се искало... По-добре е да търсим това, което служи за мир, защото становищата ни - ако не сега, то - отвъд, непременно ще се уеднаквят , когато му дойде времето... Душата е тази Божествена Книга, която трябва да разгръщаме, за да четем написаното в нея и да го прилагаме по необходимост, защото живеем в такива условия... Обаче - преди всичко - трябва да възстановим връзката с Душата си и да се научим да бъдем послушни... А дали точно тази Душа, с която ние сме установили връзка, в качеството си на личност - ще наречем Висш Аз, или няма да я наречем така - не е съществено... Същественото е - когато тя, Душата ни, каже : "Кът... кът..." - ние да я чуем - да я послушаме и да изпълняваме безусловно, защото и Кума Лиса дебне в храстите ...

Граници в живота

Де е човекът? Първият образ на човека. Степени на разбиране

Две лепти

Независимо че не не пост от Портала, цитираното по-долу мнение много ми хареса, защото резонира с вътрешната ми нагласа за разбиране и израстване в позитивност... Много, много имаме нужда ние - всички хора - да се опитаме да израстнем и емоционално, научавайки се съзнателно да избираме доброто и да правим опити да го претворим - и във външния свят... Съзнавам напълно, че това е личен въпрос и че не става нито със съдене, нито с размахване на пръст, към останалите... Единствено - личният пример е позволеното средство за външно въздействие, защото ние трябва завинаги да приключим с насилието - във всичките му форми; така мисля... Христос донесе тази вест на човечеството - преди 2000 години... "Любете враговете си"... Казал го е така - поради нашето неразбиране, защото едно по-дълбоко разбиране (и това е спасителното разбиране) ни разкрива , че всъщност - "врагове няма" и всяко нещо има добра страна, която трябва да открием лично, без външно давление, за да се съсредоточим само върху нея ... Това е детската вяра в добрия край на страшната приказка... Струва си да се опитаме да мислим повече за доброто, за братството, за Цялото и за личния ни детски, безусловен позитивизъм, насочен и към нас самите, и към света... Това не е наивност... Това е мъдрост, която светът нарича глупост, но то е до време... Тайната на Бога ще се разкрие и ще промени човешкото съзнание, за да осъзнае то, че е още в детската градина на разбирането си за Вселената...

С малкото

Човек трябва постепенно да развие у себе си чувството да възприема другите хора като продължение на себе си... "Другостта" на другите - е илюзия... Всички ние сме различни проявления на Единия - във време и пространство и трябва от тази позиция да се проявяваме... Защото - докато човек живее и действа в усещането за разделеност от останалите хора - не е възможно да изпълни Божията Воля, но може лесно да се заблуди, че точно това прави...

Път към Любовта

Мусала

Мусала

Новите схващания на ученика