Велина Василева

Ново съзнание

Въпросът за компромиса надхвърля описания казус (и не може да бъде разглеждан в неговия контекст). Ние сме хора - различни; на различни образователни и житейски нива, и с различна култура... Въпросът за компромиса идва естествено... (Напр. - ние непрекъснато правим компромиси, за да запазим добрия тон, без да очакваме същото и от отсрещната страна, като по презумпция приемаме, че тя е още "недорасла", за да ни разбере, независимо, че по закон е дееспособна... Това е компромис. Той е обективно наложен в делничните ни взаимоотношения)...Това е то - отдаването на Божието Богу... Но компромисът изобщо не е свързан със задълженията ни по писаните закони, (където двете страни предварително се споразумяват и всяка от тях е напълно наясно и с правата, и със задълженията си по даден договор, който е влязъл в сила)... Тук вече толерирането на едно поведение, извън регламента , от страна на санкциониращата страна - не се нарича компромис, а си е правонарушение - когато с бездействията си нарушаваме де юре регламента, който изисква определено предписано поведение и от двете страни...Тук се изисква задължително да се действа, според закона, т.е. - да се отдаде "кесаревото - кесарю"

Светлана, аз мисля, че е разумно да отдедете "Божието Богу, а пък кесаревото - кесарю"... Основания: Регламентът в службата е затова, за да се спазва; в противен случай - санкциите са естествена последица... А човещината - тя пък е безусловна... Уволнете служителя, щом имате законово основание за това... Но едновременно с това - направете и материален жест към децата му, според възможностите си... Вили

Ново съзнание

Двамата свидетели

Който изпълнява волята Божия

Миличка, Вече си мисля, че единственото нещо, за което сме тук на Земята - не са никакви знания, колкото и "полезни" да се струват те на ума ни... Защото с физическата ни смърт - всички тези "знания" - ще се прекратят... Единственото нещо, което ще остане и след това - са добрите човешки взаимоотношения... Само това има смисъл... Само тук трябва съзнателно да наблегнем - да изграждаме умишлено истински сърдечни, добри отношения, дори и в тези случаи, когато личните ни материални интереси много сериозно страдат... Защото самото това страдание показва, че все още - нещо не сме разбрали от живота... Че трябва да направим ревизия на досегашните си схващания, от позициията на една по-голяма широта; на една по-висока мяра... Забелязвали ли сме се - как сме склонни лесно да простим на децата си такива простъпки, които - ако друго лице извърши спрямо нас, не забравяме лесно, помним с години и ни боли, че сме "прецакани"... Правим разлика, от позицията на това - доколко сме свързани с обич - с дадената душа - и така съдим кое е редно и кое е нередно , в отношението - "към мене"... Обаче - Бог не гледа така... За него - всички ние сме братя и сестри; всички хора сме равни; всички сме души на Един Баща... (Учителят казва, че много скоро - всякакви връзки, по семейственост - ще отпаднат на Земята)... И още нещо - когато съдим другия, ние винаги го съдим , само от нашата позиция... Но ако дори за миг бихме се поставили на негово място - в неговата среда, при неговите условия и с неговите вътрешни възможности - ще си дадем сметка, че бихме постъпили точно като него... Просто - тогава "аз" щях да бъда "другия" и щях да върша неговите дела... Така стоят нещата, ако сме честни... Просто "другият" си има други, свои мотиви и други - свои си съображения, според нивото на развитието си и винаги действа от позицията, че е прав , или че е извинен - да постъпи точно така, както е постъпил... Но - Бог е и над двама ни... Той - много внимателно движи изпитанията ни, с оглед на това - колко можем да понесем и никога не ни дава повече от допустимото... Затова - каквото идва - то е за добро и най-важното нещо е да го приемем, без да сме недоволни и без да роптаем... Точно това е търпението, по дефиниция - приемане на нежеланото, без ропот... Ако не можем в момента да го оценим като добро - това значи само, че това ни предстои... С други думи казано - полезното - при всяко едно мое нараняване от "чужди хора"; от други души - е да мисля, не колко съм пострадала, а какво добро поучение; какво разширение на съзнанието - ще ми донесе този случай... Да намеря смисъла на доброто (за мен), в простъпката на другия (която приемам безусловно) и тук да се концентрирам; другото не е важно...И никога да не забравям, че този, който ме е "наранил"- е мой брат, моя сестра - ако все още ми е трудно да виждам Учителя, зад всяко житейско премеждие (Който в подходящото време - ще научи и провинилия се брат - на морал и човечност, но при друг случай; не точно сега; сега аз трябва да науча урока на търпението, на практика - а не само на теория да го преповтарям, без да съм го опитала и приложила)... Да помислим заедно - какво е приложението в живота - на търпението, което Учителят счита за най-благородното човешко качество, изискващо най-много прераждания, за да се култивира у нас... Как търпим? С обич: Вили

Новата храна

Напълно те разбирам и ти съчувствам, в случай, че примерът ти не е само хипотеза... Обаче, нищо не помага повече от това - човек да преосмисли отново - принципно, само за себе си; вглъбен в себе си - значението на материалните неща в живота му и мястото, което те заемат в ценностната му система... Може би - много малко е необходимо, за да се направи спасителният извод - че човекът, т.е. - аз съм дух и съм свързан с гъстата материя - само с учебна цел... Само - за да науча някои полезни за мен уроци, потребни за Вечността...Нищо повече... Даде ли си такава сметка - човек разбира, че няма защо да се чувства зле... Всичко материално, включително и физическото ни тяло - принадлежи на Господа; на Учителя... Страдаме, единствено - когато имаме проблем да приемем това... С обич: Вили

Млади и стари

Млади и стари

То това е истинското добро - да го правиш така, както дишаш; без да забелязваш, че правиш добро... Доброто само да си извира от тебе и ти го правиш - просто защото не можеш да се спреш ... А почнеш ли да умуваш - какъв добротворец си самия ти ... Не е на добро ...

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Поради ред причини, засега, на нас, хората - по принцип ни е много трудно да установим правилно отношение към Бога... Не казвам връзка с Бога - към която трябва да се стремим, а дори само обикновено сърдечно отношение все още нямаме... Защо?... Защото не ни е дадено още - да го сторим... И така - ние непрекъснато слагаме каруцата , пред Коня - т.е. по презумпция, считаме за свои лични заслуги - всички ония идеи (символично представени чрез понятието "богатство"), които сме придобили в търсенията си на Истината (и се гордеем смешно с тях, при споделянето им с другите... Така мисли егото...Така мислят децата от забавачката)... Eгото не вярва; то няма и капацитета да повярва, че всичко, без абсолютно никакво изключение, на Земята - се получава даром и че затова - единствената разумна реакция на малкия, нищожен земен червей - е само благодарността... Докато реагираме по друг начин - това значи само, че сме още в ума си, в егото си и все още не сме достигнали до разума... (Понеже всеки един от нас - стига до разума , само в определеното му от Бога - време)... Затова - всякаква критика - към когото и да било от нас и за каквото и да било, е просто - неуместна и нелепа... (Прилага се метода на търпението)... И Учителят не ни критикува - той само меко ни съветва да бъдем търпеливи, че Бог, Който ни е пратил тук, за да се учим, Е Силен да стори всичко потребно за нашето развитие... И новораждането ни - ще се случи не по-рано от определеното за това време, от Бога... Чак тогава ще бъдем припознати за Синове и чак тогава ще получим даром онова спасително знание, което сега само си мислим, че вече притежаваме... ... На Бога - ние можем да дадем само и единствено нашата признателност и благодарност за всичко, като разумни чада... Всичко в света е абсолютно точно и отмерено; грешки няма... А ние не го вярваме това и мислим тъкмо обратното, тъй като - хаосът, който е в главите ни - неизбежно ние го проектираме навън... И това ще бъде дотогава, докато дойде определеното ни време - да се събудим...

Екхарт Толе

С тези мисли, в "Младост и старост", Учителят иска да ни наведе на мисълта, колко е важно да храним у нас идеята за личното ни развитие; за самоусъвършенстването ни и за това - да се стремим винаги към едно по-високо ниво на съзнание; към едно по -"високоизмерно" разбиране - на една и съща идея... Знаем, че "погрешки" в Природата и в развитието ни - няма... Има само непрекъсната трансформация - на по-низшето в по-висше... Т.е. - на разбиранията ни - на едно същество от трето измерение - в разбирания на четвъртоизмерно същество (респ. съзнание), което вече (за разлика от "външното" триизмерно, "материално" схващане на идеите), има свой активен вътрешен, мисловен живот и адекватно ново "духовно" разбиране на същите тези стари идеи... Материализмът в схващанията ни, който ние погрешно наричаме "духовност", (защото не си даваме все още сметка, че духовното е качество от друго измерение, за което още не сме се пробудили) - е т.нар. "отрицателно знание", което е товар, тежест - пречка, "погрешка", за която Учителят казва: "Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки."