Велина Василева

Има една приказка, написана точно за тебе, от Ханс Кристиян Андерсен... Слушай сега: <H2 id=gen0>Първи разказ - ОГЛЕДАЛОТО И ПАРЧЕНЦАТА МУ</H2> Слушай, започваме! Когато стигнем до края на приказката, ще знаем повече, отколкото знаем сега, защото всичко започна с един лош трол, най-лошия. Това беше самият дявол. Един ден дяволът беше в изключително добро настроение, защото бе направил огледало, което можеше да поглъща всичко добро и хубаво, а всичко лошо и грозно изпъкваше още по-ясно и по-отвратително. Прекрасните пейзажи приличаха на варен спанак, а добрите хора се отразяваха грозни или с главата надолу без корем. Лицата бяха така обезобразени, че не можеха да се разпознаят. А ако човек имаше луничка, можеше да бъде сигурен, че тя щеше да се проточи по носа и устата му. Беше изключително забавно, твърдеше дяволът. Ако през главата на един човек минеше добра, благочестива мисъл, от огледалото се разнасяше висок кикот, което караше дяволът да се гордее извънредно много с произведението си. Всички ученици от неговото магьосническо училище ходеха и разправяха, че е станало чудо. За първи път, казваха те, можело да се види как наистина изглеждат хората и светът. Те разнасяха огледалото навсякъде и накрая не остана нито една страна, нито един човек, който да не се бе видял обезобразен в него. Най-накрая дяволите решиха да литнат към небето, за да се подиграят на ангелите и на Нашия отец. Колкото по-нависоко се издигаха, толкова по-силно се кикотеше огледалото. Едва го удържаха. Летяха все по-високо и по-високо, доближаваха се до Бога и до ангелите. Но в кикота си огледалото се затресе така ужасно, че се изплъзна от ръцете на дяволите и полетя право към земята, където се разби на стотици, милиони, милиарди и даже повече парченца. Така то причини още повече злини отпреди. Някои от парченцата не бяха по-големи от песъчинка и се разлетяха по целия свят. Ако влезеха в окото на човек, оставаха си там и човекът или виждаше всичко наопаки, или пък виждаше само лошото, защото всяко парченце бе запазило свойствата на огледалото. На някои хора парченца от огледалото влязоха в сърцата и стана нещо ужасно. Сърцата им се превърнаха в буци лед. Някои парчета пък бяха толкова големи, че от тях направиха прозорци. Но не беше добре човек да гледа приятелите си през такива стъкла. От някои парчета направиха очила и винаги се случваше нещастие, когато хората ги слагаха, за да виждат по-добре и да бъдат справедливи. Злото се смееше, та от смях щеше чак коремът му да се пръсне. За него това бе неописуема радост. Но из въздуха се носеха даже и по-малки стъклени прашинки. Слушай какво стана с тях! " Прочети сега докрай приказката "Снежната Кралица", за да намериш обяснение на това, което чувстваш... И не ми казвай, че това е само забавна детска приказка... Защото тук, в нашия илюзорен свят, точно детските приказки са тези, които обясняват на възрастните хора нещата от живота , така както те седят действително - по един практичен начин... Само в приказките се оглежда далечният образ на Истината и затова Надеждата ни хваща за ръка... Чети, усмихвай се и знай, че енда е хепи! http://www.pravoslavieto.com/history/19/18..._Snow_Queen.htm

Не виждам как може доброто и злото да се примирят. Решението на тази задача не лежи в плоскостта на условието и. Ето един елементарен равнинен модел на такава ситуация: Да направим 4 точки, все едно, че са по върховете на един квадрат. Постройте три отсдечки без да вдигате ръката си от картинката, така, че да минават през всички точки по веднаж.Позабавлявайте се! Задачата може да се даде и за 3х3 точки, тогава отсечките са 4. Решението има същата особеност. Още какви интересни неща е казвал Учителя! Много често погледът ни се плъзга по по показалката и виждаме показалката, а не това, което тя показва ... Ние умуваме за Бога като интелектуалци, като всякога забравяме, че земната логика е слаба и не е предназначена да решава небесните задачи... Тя има назначението само да ни доведе при нозете на Бога, нищо повече... Когато дойдем при нозете на Бога трябва много, ама много да се смирим и да замълчим, не да решаваме логически задачи... Това е първото условие, за да погледне Той благосклонно на нас... Второто условие , подобно на първото е - незабавно да забравим всякакво умуване - то вече си е изиграло ролята, довело ни е при Него, след като сме осъзнали, че няма накъде и че е крайно време да вдигнем вече бялото знаме... Защото Бог очаква друго от нас - да работим, а не да мъдруваме по своему... Ние нямаме капацитета още за истинското мъдруване... Ако трябва да се мъдрува и да се решават някакви задачи - Той е насреща, а ние само ще Го славим; това си остава нашата част... Сега, ще се откажем от всичките си интелектуални напъни и ще си признаем, че през целия си живот - не сме познавали истинския си Баща, а сме се влачили, като хипнотизирани , след друг баща, който не е наш...Били сме у пастрока си, Интелектуалеца; негови възпитаници... Да започнем от Името на нашия Баща, знаем ли го това име? Какво значи то?... Защото Името на истинския ни Баща, показва Кой е Той...Това име е Йехова.... "В еврейски език, Йехова никога не са го произнасяли... Те са казвали Йот, Ха, Вей, Хе"... Това е истинския ни Баща ...Учителят казва в беседата " Радостта", http://www.beinsadouno.com/board/index.php...&qpid=87483 така : "Когато ние говорим, че в света съществува едно същество, ние подразбираме онова същество, което всякога дава и никога не взема. Вие не може да го отречете. Туй същество, върху което почива светът, е което всякога дава и нищо не взема. Всякога дава – не страдания, туй, което дава живот, което, дава знание, което дава свобода на хората, това е то. По някой път е на мода, ние за Бога имаме едно старо име, ние го наричаме Бог. Евреите са писали името с 4 букви и никога не са произнасяли името Бог и са го сричали по букви. Първата буква в тях е означавала туй същество, което всичко създава. Втората буква е туй същество, което всичко поддържа и уравновесява. Едната буква два пъти се повтаря. Третата буква е закон на равновесието, туй, което изправя всичките противоречия, които съществуват. Защото в света съществуват големи противоречия." И още нещо казва в "Проветряване" http://www.beinsadouno.com/board/index.php...&qpid=87483 "За мъдреците няма зло, няма и добро – всичко е Любов. За глупавите, обаче, има и добро, и зло.... Ето защо, който очаква резултати, трябва да работи с Божественото. Той трябва да живее във високите сфери на живота, където няма мъгли и облаци. Мъглата е резултат на човешкия живот. Когато в съзнанието на човека падне мъгла и умът му се заоблачи, нищо друго не му остава, освен да се качи горе, над облаците, или да слезе долу, под тях. Някои се страхуват от мъглата, но те не знаят, че има по-страшни мъгли от физическата. За пример, има религиозна, научна, обществена мъгла и т.н. Как ще се справите с тези мъгли?"( Кои са тези мъгли, освен бълнуванията на интелекта? Не той ли заоблачава ума?). Друго нещо, пак там, в същата беседа, казва за Любовта - този Закон за примиряване на доброто и злото: "Учените на миналото са търсили начин да превръщат неблагородните метали в благородни и простите камъни в скъпоценни. Какво представляват неблагородните метали и простите камъни в човешкия живот? – Това са грешките на хората. Задачата на съвременния човек е да превърне своите грешки и слабости в добродетели, т.е. в благородни метали и в скъпоценни камъни. Когато Любовта влезе в човека, ще превърне грешките и слабостите им в благородни метали и скъпоценни камъни. Няма да остане грешка и слабост в човека, които Любовта да не превърне в злато и диамант. Тя ще облагороди всичко неблагородно и ще превърне живота от ад в рай. Любовта е алхимическият камък и жизненият елексир на всички времена и епохи."

Какъв ли е бил стимула на майка Тереза в такъв случай ...? Работата ни не е да умуваме какъв е бил стимула на Майка Тереза, защото тя е работила на своето си поприще и сама ще се отчита пред Господа... Ние няма как и откъде да знаем - какъв договор е подписала тя, с Господарите на Кармата, през сегашното си въплъщение... ( Никой няма да се разправя с нас и да ни осветлява по всички небесни въпроси)...Това си е между Майка Тереза и Тях; само те са изчислили хороскопа й... Нека да не умуваме за неща, за които и без друго няма как да разберем; това са далечни, небесни работи... Учителят казва, че е за наше добро, да не даваме място на такива отвлечени въпроси... Нека всеки от нас - да работи на своето си поприще скромно, без да се счита за интелектуалец и многознайко; та да има капацитета да поправя другите или пък да съди за техните работи... Така - губи само от ценното време - за вътрешната работа, която самият той има да свърши, у себе си... Истинският алтруизъм е да ти е кеф да правиш добро. Ей така - Кеф, голям кеф! Густо да ти става. Отплата?! Та алкохоликът, като си цоца ракийка, иска ли да му платят за това! Ашколсун!

Легенда Прогоненият Адам търсил дълго време да премине от външния двор на светилището, външната вселена в Светая Светих, но пред него винаги се изправяло едно същество... Той се обърнал към Адам и му казал: "Човече, ти си от прах и в праха ще се върнеш...Ти си направен от Строителя на формите и принадлежиш на ограниченията и хаоса. Ти си жител на външния свят и на теб е забранено да влизаш в това вътрешно място." Адам отговорил: " Много пъти съм заставал вътре в този двор и съм се молил да бъда приет в дома на моя Отец и ти си ме връщал обратно да скитам в тъмнината на външния свят. Истина е че бях направен от кал и че моят Създател не ми даде благословията на безсмъртието. Но аз ще се върна, защото съм открил, че Всевишният е оповестил моето спасение, защото Той изпрати - Своя Единороден Син, Който пое върху Себе Си греховете на света. Той беше разпнат и от Него изтече капка кръв и за моето спасение." И така чрез тази кръв, Бог влезе в Своето творение и ускори пътя на тези които Го търсят. Той ускори пътя, който води към Него самия. Адам каза: " Аз минах вече през смъртта и виждам вече, че вечният живот се е отпечатал дълбоко в мен. И ти отказваш ли ми сега вход, когато най- после съм открил тайната за себе си? Тогава...казал: "...За този който е познал себе си вратата се отваря." И след малко Адам се видял в една блестяща вътрешна сфера. В центъра на тази сфера той видял Дървото на Живота. След малко се появила една светеща змия. Адам казал: " Коя си ти?" Змията отговаря: " Аз съм Сатана който беше твоят противник. Аз те изкушавах, аз бях твоят враг чрез най- различни форми и имена. Аз те предадох в ръцете на злото и аз съм пазителят на Дървото за познаване на доброто и злото, и само който ме победи, може да вкуси от тайната на живота." Тогава Адам отговаря: " През многобройни векове аз съм бил твой слуга и поради своето невежество съм слушал твоите думи, и те са ме водили по пътя на скръбта. Ти си възкресил в ума ми мечти за сила и аз използвах тази сила, а тя ме обезсилваше. Тя нищо не ми донесе освен скръб. Ти си посявал в мен семената на желанията и когато аз съм искал желанията на плътта, моята награда е била агонията. Ти си ми изпращал фалшиви учители и фалшиф разум, и сляпа гордост. И когато аз съм се опитвал да схвана величието на Истината, само съм постигал учудване и усилията ми отново се загубваха. Но сега завинаги съм свършил с теб, о, изкусен дух. Уморен съм от твоя свят на илюзии, махни се от мен заедно с тълпата твои изкушения, защото няма щастие, няма спокойствие, няма доброто в доктрината на егоизма, омразата и страстта проповядвани от теб. Всички тези неща аз изхвърлям от себе си. Отхвърлям твоето управление завинаги!" Така змията изчезнала и на нейно място застанал един ангел с ослепителна светлина, облечен в бели, светли дрехи. После се явила още една светлина, още по ослепяваща - това било Върховното Същество - и казва: " Аз съм Бог, Който... Ти вече си благословен със знака на безсмъртието. Ти си вече свободен от илюзията. Аз те очистих от желанието. Аз събудих в теб безсмъртието, в което самият Аз участвам. Последвай ме, Адаме, защото аз съм Пътят, Истината и Животът." Сега - нека този, който си мисли, че е свободен да прави каквото си иска - нека да го прави... Лошо няма... Обаче -има една тънкост, която искам да споделя само с тези от нас, които търсят; с тези, които са избрали вече да приемат... Подчертаните в горната легенда фрази са безценни... Всичко зависи от това, да ги приложиш на практика; т.е. - да откриеш тайната за себе си и да познаеш себе си... Учителят казва, че в момента, когато познаеш себе си, ти ще познаеш и Бога... Ти, който четеш това - познаваш ли себе си? Имаш ли дързостта, пред Бога - да кажеш, че си разгадал тайната? Не? Тогава слушай думите на това Слово, за тебе са:... Сега - аз ще ти кажа, че ти си цяла вселена! И братът до тебе - и той също е цяла вселена!... И всеки един от вас има възложена своя си работа, в своята си вселена - и тя е - да познае своята вселена (не братовата вселена); да познае себе си, за да открие тайната; с това само трябва всеки да се занимава и да работи! С нищо друго! Обаче ти (който се занимаваш с братовата си вселена, за да я изправиш, вместо със своята, понеже си мислиш, че брат ти криво си върши работата) - свършил ли си вече своята работа, която ти е възложена, та имаш време да гледаш встрани и да се занимаваш с това - как той, брат ти, работи, търси и изправя (ден след ден) своята си вселена и да мислиш - къде, аджеба, той греши, за да го поправяш? Зает ли си с това? Ако да, то - слушай и по-нататък Словото... Аз ще ти кажа сега, че ти нямаш това време; времето ти изтича - като пясъка през улея на пясъчен часовник, защото то е математически строго определено и Господарят те чака, за да прецени работата ти... Така, този същият Господар е и Съдия и той ще те гледа строго, в случай, че се явиш неготов пред него, без да си свършил определената за тебе работа! Ще можеш ли тогава ти - да се оправдаеш пред Него, че не си свършил определената ти работа по познаването на своята си вселена и откриването на тайната, понеже илюзията Майя те е баламосвала и през цялото време ти е сочела братовата ти вселена, като неизправна и нуждаеща се от помощ и ти е нашепвала на ушенце, че ти си добър и благодетелен човек, и благородно, благотворително помагаш само, като се занимаваш с чужди вселени! (Тя, Майя, има репутация на отлична специалистка пред тебе, зер!) Ще можеш ли да се оправдаеш с това, като Му кажеш така, например: "Господи, аз съм много добър, даже съм отличен твой слуга, съвестен и прилежен съм, отличен работник съм, умен съм, така мисля, и никак не съм егоист, а точно напротив, затова само се занимавах с чуждите вселени , понеже мислех, че така само помагам и че така изпълнявам Твоята Воля!" Тогава Господарят ще ти каже : "Кога аз на тебе съм ти казвал да мислиш! Аз ти наредих - само да работиш; да свършиш работата, да откриеш тайната за себе си, да разработиш вселената си, за да познаеш себе си, а не да философстваш, невежи слуго! Та ти си само прост слуга; без образование и диплома си в небесните работи и затова още не можеш да мислиш право! Аз съм този, който мисли, не си ти!" На тебе ти беше наредено да работиш, но ти не послуша, защото си вироглав слуга и затова опорочи Волята Ми... Ще извади тогава Господарят шибучицата и ще те нашари хубавичко... За урок...Тогава чак ще разбереш, че си сбъркал, като не си употребил времето, което ти е било определено, за да откриеш тайната за себе си и да познаеш себе си, което единствено и само е било твоята определена работа... Друга поставена работна задача - ти изобщо никога не си имал ... Не е трябвало да слушаш гувернантката си - илюзията Майя и да гледаш благотворително към братовата си вселена, защото накрая тя, братовата, някакси се оказа изправена пред Господа и разработена, а твоята вселена - се оказа неразработена, неизправена пред Господаря... Ти само изгуби времето - без нито да откриеш тайната, нито да познаеш себе си, защото се възгордя да мислиш като интелектуалец, а пък ти беше наредено просто да работиш, според ценза си и докато се бъркаше в чуждите работи, не ти остана време, за да свършиш своята работа...Та, така...

Да. да го приемем, и да го надмогнем. Ето, това е - абсолютна десятка! "Да го приемем и да го надмогнем"; да го преодолеем... Не може за егото да се говори еднозначно... Разбиране трябва... Всяко противоречие се преодолява само и единствено чрез приемането му... Войната в духа - се спечелва с капитулация; небесните работи не са като земните ...

Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... А какво според теб отличава земното ниво от небесното? Какво не достига на горе-описаното Висше его да се отнесе към небесното? Не мислиш ли че полагаш твърде малко усилия за да вникнеш в чуждата гледна точка и я обявяваш за погрешна само защото не се покрива с твоята? 1. Нищо не ми е чуждо... Това е принцип. А принципът освобождава... 2. Не мисля , защото знам... Мисленето приключи; аз влязох вече в своята почивка... Някои - сме деца на СМИСЪЛА... Ние познаваме Баща си, защото живеем в Дома Господен и Той, Баща ни - ни знае по име... На нас ни е съвсем лесно да говорим за Баща си, защото - каквото видим и чуем - за това само говорим; за нищо друго... Не си измисляме нищо... То - и не ни е необходимо - да измисляме и премисляме каквото и да било, защото виделината свети и всичко се вижда съвсем ясно... Толкова е лесно и просто... На нас вече - от опит ни е известно - защо мисленето се родее с лъжата... А това е - защото неговата стихия е тъмнината... Само там, само в тъмнината, мисленето расте на воля - развива се, цъфти и вързва плодове... Желателни плодове... Обаче, който се нахрани с тези плодове и се задоволи добре, накрая вкусва и горчивата изненада от легионите живи кактусови иглички, които са приготвени за този ден, и за този час... Те само чакат определеното време... Ето - това дава мисленето, умуването, накрая... Обаче не ни вярват, че е така, защото още не са припознати... Те още се държат за полата на Друг , който не е техен любящ Баща, тъй като им е вързал очите, запушил им е ушите и ги храни с рошкови... Така, те са в тъмницата и затова се чуждеят ... Като не виждат и не чуват нищо, тези просто нямат никакъв шанс да говорят СМИСЛЕНО... Занимават се само с умозрителни постройки и логични мисловни концепции, стремейки се да направят впечатление, като търсят подкрепата на илюзията Майя, защото дълбоко в сърцето си знаят, че не са щастливи, но не разбират причината... Майя е тяхната гувернантка... Това не е никак за критика... Просто, изнесох един факт...

Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... А какво според теб отличава земното ниво от небесното? Какво не достига на горе-описаното Висше его да се отнесе към небесното? Не мислиш ли че полагаш твърде малко усилия за да вникнеш в чуждата гледна точка и я обявяваш за погрешна само защото не се покрива с твоята? 1. Нищо не ми е чуждо... Това е принцип. А принципът освобождава... 2. Не мисля , защото знам... Мисленето приключи; аз влязох вече в своята почивка...

Майтап няма...

Благодаря, сега ще видим, дали съм те разбрала правилно. Но първо - ще изкажа някои общи съображения... Хората на Земята, условно се разделят на четири нива на съзнание, в зависимост - от нивото на осъзнаване, което са придобили в личната си еволюция... Учителят говори за нива на съзнание, така : ниво на старозаветни, на новозаветни, на праведни и на ученици... Така ги е нарекъл - условно казахме, защото то, на никого от нас, на челото му не пише - кой на какво ниво на съзнание е ... От нивото на съзнание на човека зависи обходата му (т. е. какво мисли и съответно - как се представя сред другите хора, на земен план - това е само най-общо казано). Колкото земното ниво на съзнание е по-високо, толкова човекът е по-зрял социално (отворен към общността) и с толкова по-развита емоционална интелигентност е той... (Не казвам интелектуална, а емоционална интелигентност, има много голяма разлика между двете - едната касае ума, а другата -сърцето )... На този адрес в нета, към края на публикувания там материал, друг автор също е дал информация за четирите нива на съзнание на земните хора http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm Подчертавам, това също е условно, само с учебна цел... (Всички понятия, които употребяваме са временни и относителни. Затова те помолих да обясниш какво имаш предвид, за да имаме началните условия за провеждане на разискването си... Прочети за нивата там и сама ще си отговориш на въпроса, който ме питаш... Най общо казано - чак след като премине четирите земни нива на съзнание, човек е кандидат за небето... Това включва и т.н. твое "висше его", което, съгласно това, което си описала, си е пак от земно ниво, макар и най-високото земно... Следователно, не може да принадлежи към "висшето", към небесното, независимо колко "добро" изглежда то в собствените си очи и в очите на другите хора даже... Словото казва, че "Господ не гледа на лице, а на сърце."( лице значи присъствие тук). Точно твоето описание на егото, така, както си го представила като "висше его" - представлява върхът в развитието на нисшето земно его, т.е.на цирея, непосредствено преди пукването му... Парадоксално е, но е факт, така е... Независимо, че на егото това му изглежда ужасно вероломно и крайно несправедливо и то е готово да упрекне даже и Бога, че не е прав и се е объркал даже, спрямо него... Такива работи... Така постъпва описаното твое "висше его"... Не, то си е земно, нисше; не е висше, защото никак не разбира небесните работи, щом хвали себе си (дори и това да става само тайно, наум) ... ( Тук има една малка уловка, но не му е мястото да говорим сега за нея... Идеята е, че Душата , Висшият Аз, разбира небесните работи и затова отдава Цялата Слава на Бога, без да задържи нищо за себе си... По това се познава Висшия Аз (Душата), от земния его-ум). За илюстрация на това, което ти написах - спомни си, или прочети Книгата Йов, от Стария Завет. Виж там как си изпати Йов, защото си мислеше, че той е върха, че е праведен пред Бога и че е изпълнил докрай, всичките Му Заповеди, до една!... И ние минаваме през същото нещо, докато преодолеем земната илюзия...

Кое е нисшето его, впрочем? Би ли го дефинирал/а , моля, за да разсъждаваме заедно... Каква е разликата между висше его и нисше его, конкретно в твоя пост? Дай или дефиниции, или обясни по някякъв друг начин, за да се ориентираме - за какво да мислим...

забелязвам една пристрастност - защо да не науча има ли нещо положително в егото и какво е то? И въобще защо в тази тема размахвате егото като плашило? Велина, ти пък много пъти спомена за тази змия, захапала опашка - би ли пояснила каква е връзката й с егото и смиряването му, че аз нещо не я виждам? Ако се интересуваш - ще четеш наистина всичко - наред; много неща вече отминаха, включително и това, за което ме питаш... Това, че не си ме разбрала, само показва, че още ти е рано, не се сърди... Лошо няма... А пък относно Змията - това е един от символите, които Учителят използва, за да идентифицира егото... (Потърси повече в библиотека "Триъгълник", ако искаш, с тази ключова дума)... Егото не е плашило, в никакъв случай; напротив - писах чудесно похвално слово за него тук, във форума...То е строго необходим етап в духовното израстване и вече няколко пъти го обясних това , вкл. и каква е връзката му със смирението... Основополагаща е тази връзка; т.е. няма кой друг да се смири, освен егото, когато то самото хипертрофира... Моля те - избери ме в опция "Всички мнения на потребител" и ще се увериш сама - колко похвални неща съм казала за егото (освен, разбира се, необходимите съображения в обратен аспект), в мненията си... За егото тук не говорим еднозначно, напротив, отдаваме му справедливо това, което му принадлежи... Много подробен отговор съм дала там на въпроса, който ми задаваш... Изобщо не е така това, което си написала; ще се убедиш, ако потърсиш мненията ми сега, в случай, че те интересуват...

Да, Пантеро! Това категорично е така... Откровение 14:12 "Тук е нужно търпението на светиите, на тия, които пазят Божиите заповеди и вярата в Исуса."

Ами да, така - то физическото тяло - какво е - само скафандър... Удивителен скафандър, с удивителни приспособления, които ще помогнат на егото да се развие максимално, т.е. "да достигне мярката на нечестието си", както казва Словото, след което "циреят ще се пукне" , в точното време и случай, и така ще дойде облекчението...Сори, за еклектиката... (Боли, когато циреят се пука, затова само го включих в обяснението...)

Много правилно си ме разбрал, благодаря ти! Егото ( т. е. интелектът) и неговото развитие, е от изключително значение по Пътя... Само гениалният ум може да те доведе при нозете на Бога... Затова, братя - четете... Но - развивайки се - егото стига до своето самоотрицание и си захапва само опашката... Смирява се, предава се и какъвто е бил преди обичаят му - да хапе, вече не си го и помисля даже, защото вече то, егото, е подчинено; кротува... Затова и Писанието казва :" Кротките ще видят Бога"...

Ще ти отговоря, при условие, че и двамата разбираме под "невидимо" - духовното... Т.е. - иде реч за духовните неща... Също така - под "тъмно", разбираме света на илюзията Майя, който ние обитаваме, а под "светло" - разбираме реалния свят, към който се стремим... Там, в реалния свят - всеки от нас ще е Син Божий, а сега ние сме само малките Божии чада, които се плашат, защото са изгубили връзката с Душите си, както казва Учителят... Страхът - това е антипод на Любовта, в която Любов живее Душата и този страх се явява само и единствено в илюзорния свят... Това се случва затова, защото е прекъсната връзката с Душата... Сега - целта ни е - да възстановим отново тази връзка; стане ли това - страхът автоматично изчезва... Ти биваш привлечен в един свят на Любов (а това е реалният свят) и всичките ти терзания изчезват; всичките ти въпроси намират правилно разрешение; всичко, за което си мечтал, се сбъдва... Ти - вече си Син Божий; ходиш в светлината... Виждаш ясно, няма сенки (противоречия), мракът, респ.страхът - е отстъпил завинаги ... Това е Учението за възстановяване на връзката с Душата, което Учение ще те доведе до Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата и Добродетелта...

" В момента като пишем в сайта, откъде идва заповедта за писане насочена към ръцете ни ? От еготата ни или от душите ни. Доколкото знам Егото това е съзнанието, което използваме в живота си, същото съзнание, което разсъждава, сравнява, анализира, критикува."

Много си прав! Егото си е съвсем нормален, задължителен етап в развитието ни... Лошо няма... Просто, егото трябва само да бъде опитомено, да бъде подчинено, да бъде подготвено постепенно за живот в следващия етап от развитието ни - това е етапът на братската любов и алтруизма... На Живота за Цялото... Когато много се засрами, егото се смирява и това му идва като добър урок, независимо, че бърза да се оправдава и да се възмущава, че е направило всичко по силите си, а е останало неразбрано... И наистина - направило е всичко по силите си, съвсем всичко... Тогава чак му светва една лампичка в главата, че не то е факторът ,а Друг е Факторът...Замисля се все повече за Този Фактор в живота си и вече започва само полекичка да търси края на опашката си, за да я захапе...Няма накъде, ще отстъпва вече, тя се видя...

Да, категорично; има много положителни неща в егото и твърде отрицателни неща - също!... Оценката на егото - както и на всяко нещо тук, на Земята, зависи от времето, и от случая; променя се и се изменя... Т. е., веднъж е положителна, а друг път - е отрицателна... Един път егото ни представя добре в обществото, а друг път - заради него - потъваме в земята от срам...Та тъй, с това его; не е еднозначна оценката му, а е "според зависи" , както казват някои ... Но никак не можем без него на Земята; то, егото, тук - в света на формите, е експертът, комуто се доверяваме, в пътуването си към реалността , респ. към Истината... Обаче, спукана му е работата на егото, когато дойде "часът на Истината"... Тогава то си захапва опашката окончателно и вече няма думата...

Смисълът седи в това - егото да се засили, да укрепне, да стане много силно, мощно его... Много да се издъни в гордостта си, за да се унижи до край... Словото казва за този случай, че то вече е "достигнало върха на своето нечестие"... (Кога, един цирей се пука ... ... и настъпва облекчението?) Само тогава то, егото, се смирява, защото вижда, че вече няма накъде... Смеят му се отвсякъде... И то - кандисва, няма как (пука се!) ... И когато това се случи - идва вече и духовният преврат, защото то, егото, вече не може да управлява по старому... Значи - идва Голгота, в личен духовен план... Идва жертвата... И поради тази причина само - Змията захапва опашката си завинаги ... ... Тогава Старата Власт пада, защото ти излизаш извън обсега й; преминал си на практика лелеяната граница; от илюзията - влязъл си в реалността... Това значи, че за теб лично ... завесата се раздира, както стана на Кръста Господен... Това точно е личната опитност на познаване на Истината, която те прави свободен, де факто... До този момент ти просто само си се упражнявал в Свободата, де юре, вземайки желаното за реално... Така днес и децата си играят на големи; това просто - е само добрият начин - за да порастне едно дете правилно...

Това е съвсем вярно; нека да се позабавляваме и така, напр. ... Пита се : Вярно ли е съждението: Карма = Съдба? (Кармата и Съдбата едно и също ли са?) Така, ако, по условие: 1. Карма = (формата на) Съдбата; 2.Съдба = (лицето, т.е. присъствието на) Карма. Решение,(чрез заместване на равно с равно),то:1. Карма = (лицето, т.е. присъствието на) Карма; 2. Съдба = (формата на) Съдбата Следователно: Съждението е вярно, при така поставеното условие... Идеята тук е, че смисълът на Кармата седи в Съдбата и обратно - смисълът на Съдбата - седи в Кармата... Това е описанието , т.е. дефиницията и проявлението на Един Закон... Както и Причината и Следствието на един и същи феномен... (Съдържанието липсва, защото то е конкретно за всеки отделен случай, а ние разискваме тук Общия Случай)... И така - Причина - това е Кармата, а следствието е Съдбата... Това е ясно... Обаче - обратното също е вярно, т.е. Причината е Съдбата, а следствието е Кармата... Е, това си е само за разбирачи; мъчносмилаемо е... Причината в тази мъчнотия тук е, че ние (сме свикнали така и) работим само с Половинките, в нашия свят на Майя... А всички недостатъци, казва Учителят, седят в Половинките... Когато започнем да живеем за Цялото, за реалността, тогава ще ни стане напълно ясен Целия Смисъл... Сега - ще се плацикаме на плитко, с Половинките... Лошо няма...

За егото, с уважение... В тесен, или в широк смисъл е питането? Ако питаме и отговаряме в тесен смисъл - егото - от всичко се страхува; а пък, ако питаме и отговаряме в широк смисъл - егото- от нищо не се страхува... Това е точно...

Не е проблем да задълбаем и в теорията, ако има интерес... То, всъщност - така се върви, от теорията към практиката... Но ние искахме да покажем предварително - от колко изключително голямо значение - за практичния ни живот на ученици - са изясняване на въпросите около его-ума, за да се прехвърлим после и върху онова друго, по-високо качество на ума, което Словото нарича "ум Христов", а Учителят говори за него, в смисъл такъв, че той е "ум, светъл като слънцето"...

Ами че, той Дънов си говори ясно и съвсем по човешки... Той казва, например, че Любовта обема всичко; съдържа всичко... Как искаш - с едно изречение - да обхване всички аспекти На Любовта ли? Това не е възможно... (Защото - колко дълго зречение би било това изречение, съдържащо абсолютно всички аспекти на Любовта, ако бихме го измислили и къде, аджеба, бихме могли да го кажем / респ. запишем, а?)...

Прав си; това е изстрел в десятката!... Е, и... Какво да го правим его-ума; да го застреляме и него ли? Убием ли него - умираме и ние... Учителят казва така - "змията, трябва да бъде само подчинена, да си захапе опашката само"... Змията да си захапе собствената опашка, за да не може повече да хапе, а да миряса, да бъде кротка; но - жива да си е... Това е разрешението; друго няма... Трябва доброто и злото да се примирят... А Любовта - това е точно този Закон за примиряване на доброто и злото - така казва Учителят...