Велина Василева

Не, не е така; ние го уважаваме този его-ум, казваме само, че неговото време мина, изтече; само толкова... Той трябва да бъде сменен от Душата, в ролята на Управител...Вече Душата да управлява него (его-ума), а не той - Душата, както досега.. .

Еси, отново си много точна... За Шефа, или ... за Стария Шеф и за Новия Шеф, с приемане... Ако позволиш - ще потълкувам малко, моля; имам такава дарба... В зависимост от нивото на съзнание, на което се намира всеки един от нас - Шеф - е различен (учебен) субект... Само учебен субект; с цел - разграничаване и различаване на нещата... Реално - такова нещо няма; това са алюзии , които само водят към СМИСЪЛА... А пък - точно усвояването на смисъла, е нашата (учебна) цел; ние сме ученици... Ще ме попитате - какъв шеф, сега пък и ти ... Ами - всеки един от нас си е отворил вътрешна , своя си фирма , с предмет на дейност "Осъзнаване на смисъла и прочие"... Та - за Шефа - точно на тази невидима фирма, иде реч... Приказката тук е такава, че Старият Шеф - си управлява, но когато времето се изпълни и го усетят, че не върши вече добре работата - уволняват го, поради некомпетентност, понеже са дошли модерни времена, а той си остава със старите силови, авторитарни разбирания... Така става, на практика... И това е в абсолютно съгласие с постановката, че тук, в света на сенките, на Земния план, където владее илюзията Майя, всичко се променя и се изменя... Повтарям - променят се и се изменят нещата само тук, в света на формите; за разлика от Божествения свят, където нищо - нито се променя, нито се изменя... Така казва Учителят... Първоначално - управлява его-умът; той е Шефът и ние "пчеличките" - свършваме неговата работа, която е свързана с грубо, авторитарно управление над нас; с употреба на Силата и на Властта, от негова страна... (Той си е такъв - грубиян , по природа, този его-ум. При него има (убийства, кланета), насилие всякакво...Той действа по Закона и държи строга сметка за всяка буква в него (но духът - му убягва; там е безсилен... Затова се казва, че буквата убива, а духът - освобождава)... Това става, защото той, его-умът, си е експерт само по земните работи, такава му е дипломата, но е лаик - в небесните)... И това е в съгласие със Стария завет, там са корените и основанията му... Чрез него управляваха и Мойсей, и Илия...Под управлението на този его-ум, Душата се нарича още нисша, астрална душа... След това обаче - идва промяната - на Голгота... След Голгота - Старият Шеф, его умът, като негоден вече Управител на фирмата (понеже са се сменили времената и респ. условията - междувременно Исус е сключил Нов Завет - Завета на Любовта и Братството) - бива сменен; свален е от ръководната длъжност ( понижен е просто в длъжност)... Друг заема мястото на Шеф - и това е Душата , напредналата Душа... Тя вече управлява и самия его-ум, по Новия Завет (вместо обратното его-умът да управлява Душата - както казахме, че е определено, при Стария Завет)... Любовта - това е модерният метод на управление, след Голгота... Работата в екип е на мода; авторитаризмът, грубата Сила, залезе отдавна , преди 2000 години... Настана и вече е, нов век ( векът на Любовта), в съзнанието ... Такава е модата сега... Нека да не се смущаваме, че някои от нас, а те са повечето от нас - не се носят модерно... Те ще се изправят сами, когато дойде тяхното време ... Никакви критики, относно модата; нека всеки да се носи така, както му идва отвътре... Та така...

Това е много точно, обаче се отнася само за този период от време, когато Душата е непробудена и се управлява от его-ума... В света на сенките, в който живеем ние, всичко се променя... В определеното от Бога време , Душата се пробужда и се казва, че тогава Тя заема управленската функция, а его-умът заема мястото но помощник - и то - само и единствено - по отношение разрешаването на земните (чисто материални) въпроси... Той, его-ума , по начало е назначен от Бога само за това - да се подвизава на земен план; други компетенции той няма...

Нещата се промениха... Така ще се разберем... Не че предния Ви пост ме е раздразнил, напротив, аз уважавам всяко мнение достатъчно, за да изключвам априори всякакъв смисъл да се дразня, но там просто не можах да намеря причината, заради която да ви отговоря; не намерих точните практични въпроси, по които можем да намерим някаква пресечна точка... По-надолу ще разберете защо – обективно, то е свързано с нивата на съзнание на хората тук, на Земята... Вас – много Ви занимават въпросите около творчеството; това е красиво, елитарно, възхитително - да се занимаваш с личното си творчество – да си творец, в общоприетия смисъл на тази дума – поет, писател, музикант...Обаче – аз лично съм практик; нямам лично време за точно тази елитарност, независимо, че дълбоко я оценявам, повярвайте... За мен това значи – да започнеш обяда си с десерта, преди да си изял първото и второто; и така може да се каже.... Защото – Свободата е по-скъпа; творчеството – ще почака.... Може да ви смутя с това, но щом ме питате, ще ви кажа мнението си, като предварително направя някои уговорки – т.е. – да дефинирам предварително условията, при които има решение задачата, която си поставяме за разрешение... Защото ние се занимаваме засега единствено с относителните, променливите, временните неща тук, на Земята... Не сме стигнали до реалността даже; живеем в света на сенките (противоречията)... Тук властва илюзията, Майя, не бива да го изпускаме никога из предвид; това е изключително важно, от кардинална степен... Затова – едно предварителното дефиниране на условията, при които можем да се изкажем някак си (а не по друг начин), е изключително важно, за да можем да се разберем... Иначе, ще потънем в едно безкрайно преливане от пусто в празно; всякаква дискусия няма да има никакъв смисъл. Всеки ще счита себе си прав, а другия – крив (и реално е точно така – прав е всеки, ще видите!... Защото има различни нива на съзнание и никога по-ниското ниво на съзнание - не разбира по-високото ниво на съзнание; няма капацитета за това)... Това се случва в практичния живот...Вижте на този адрес, към края на публикувания там материал, информация за четирите нива на съзнание на земните хора http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm. Затова предложих - да напаснем понятийния си апарат, посредством оная малка схема с кръговете, която вие напразно разкритикувахте...Не съм си въобразявала изобщо, че много братя ще откликнат; приех риска на критиките, но колкото – толкова; лошо няма . Аз знам, че предложената от мен схема е условна, абсолютно елементарна, само с учебна цел, но е полезна, много даже...Защото, принципно, всяко нещо тук на Земята е условно, включително и целият ни живот; нищо не е реално, обаче все от някъде трябва да се започне... Повтарям се малко, но – всичко, всичко тук на Земята е с учебна цел и е условно... Условно; защото всъщност – такова нещо реално няма; ние сме в света на сенките и разискваме от тази илюзорна позиция... Разбирате ли къде всъщност сега се намираме, какво значи да живееш в света на сенките от практична гледна точка? Това значи - все едно да си в един павилион с различно отразяващи криви огледала. Всеки от нас коментира, от позицията на кривото огледало, пред което стои в този момент - и затова е прав! Но брат му, който стои пред другото криво огледало и коментира от тази своя позиция – също е прав!... Не трябва да има сърдене; уважение само е нужно към мнението на инакомислещия, защото той, също като нас, има своите категорични основания да мисли по своя си начин; просто – друг шанс няма – коментира само това, което вижда, нищо повече... Има ли място за спор? Защото Духът е Този, който по Волята си, ни поставя ( по точно определен ред), пред едно, или пред друго, трето, четвърто криво огледало, за да съберем опит и същевременно да се научим на толерантност, т.е. да се зачитаме един друг и да не спорим, защото това е смешно... . Братът, който е минал вече през първите три огледала и се намира пред последното - разбира тези братя, които са по-назад и не ги критикува, но първите трима са още прекалено омаяни; неориентирани; не им е известен още механизма на действие на павилиона с четирите криви огледала и затова вкупом критикуват четвъртия и даже го имат за луд - по разбираеми вече, надявам се, причини... . За да ме разберете, трябва да сте духовен човек, т. е. – вече да сте започнал да се пречиствате... Иначе – това е кауза пердута; забрави... . Върнете се моля, сега, към моята непретенциозна схемичка и се опитайте да ме разберете там, а аз ще подготвя следващи постове, в които да Ви отговоря, тъй като сте ми задали много, много въпроси...Поздрави! Вили.

Учителят казва, че "в човека живеят две същества". Това, разбира се, е алегорично и визира Душата (Сина) и его-ума (слугата)... Зарича се този фукльо, его-ума (слугата) за такива неща, които не са в неговите компетенции и изобщо не зависят от него... Той не познава собствената си природа и затова не е наясно, че от други Сили зависи реализирането на това, за което се е зарекъл... Просто -не е в негова власт да го изпълни... Така например, ако напр. тези Сили са благосклонни - сбъдва се , изпълнява се заричането, но ако Силите не са благосклонни , или искат да му дадат урок по смирение - не се сбъдва; посрамват го, другия път да бъде по-скромен, когато се фука и се изхвърля... Това, всъщност е болезнено, но е много полезно за човека, води го към смирение...

П.Дънов "Плевелите и пшеницата" http://triangle.bg/books/1922-01-15-10.200...2-01-22-10.html " Остави времето да разреши всички мъчнотии, а във времето работи Бог, във времето работи човешкият дух. Следователно, ако съвременните културни хора биха запитали: „Какво трябва да правим?“, ще им кажем: Оставете всичко да си върви, дайте условия на всичко, на доброто и на злото, и в края на века, когато дойде новата култура, всички тия неща ще се изменят. Какво трябва да правим в домовете? Ще ви кажа пак същото правило, защото всякога моите думи се вземат в двояк смисъл. Когато думите допадат на жената, тя казва: „Знаете ли какво каза учителят? Прав е той“. И другата страна, когато моите думите допадат на мъжа, и той казва: „Прав е учителят“. Слугата като чуе, казва: „Знаеш ли какво казва учителят?“ Не, не, аз не говоря на жени и мъже. Въпросът е вън от жени и мъже, вън от господари и слуги, а как трябва да живеем. Ние сме ученици... важно е доброто учение, което трябва да придобием. Сега често казват: „Да бъдем търпеливи“. В тази философия трябва да се разбира така: нетърпелив ли си, още по-нетърпелив стани! Много търпелив ли си – стани още по-търпелив! „Гневиш се“, някой казва: нека се гневи, не го спирай. Говори ли някой много, нека говори; ако говори половин час, дайте му един час да говори; ако мълчи половин час, нека мълчи цял час. Дайте на всеки едного това, което той обича." "И тъй, няма защо да се смущаваме, че дяволът царува в този свят. И дяволът царува, и Господ царува. Сега те, двамата, се разправят. Когато господарите се разправят, слугите да седят и да гледат как се разправят господарите им. Когато слугите се бият, господарите не се бият. Те казват: „Ти знаеш ли моят господар какво е казал?“, и другият същото ще каже, и започнат: „На̀ ти господар, на̀ господар“, набият се слугите хубаво, и казват: „Господарю, аз днес те защитавах, онзи вагабонтин каза такива работи по твой адрес“. – „Хубаво си направил“, казва господарят. Този господар е казал: „Оставете ги да растат“. Не се разправяйте с тях, то е правото схващане. И всеки, който от памтивека се е опитал да се бори със злото, да го изкорени, всякога е излизал оцапан..."

"Аз не искам да притежавам някого,аз искам някой да ме обича безумно и същевременно да е свободен." ---------------------------------------------------------------------------------------------------- Това е чудесна идея за любовта, благодаря, че я сподели... Харесва ми ... Още по-хубаво е обаче, да искаш ти да си този, който обича толкова много и същевременно да не ограничаваш никак обекта на любовта си...Това е наистина благородно... Любовта дава...

Може би за мен е валидно това допълнение на Багира. Хубаво. В такъв случай отговорете ми наистина "И какво, ако изобщо не искам да знам?". ------------------ Нищо; нищо лошо, във всеки случай... Бог е направил така, че всяко нещо е добро, но при условие, че е на времето си и при подходящия случай... Когато дойде това време (и този случай, за всеки един от нас, поотделно ), тогава се занимаваме с подходящия въпрос и го разрешаваме правилно...Тогава и само тогава - това е добър въпрос за разискване, иначе - е лош, неподходящ... Та значи - ако времето и случаят не са на място - тогава и въпросът не е добър за разискване; отлага се за по-късно ... Божествените неща сами идват при нас, в подходящите за това - време и случай; трябва да изчакаме само колкото е необходимо; търпение е нужно...

Давай, чакам те... Точно това ми е слабост... Да разбирам неразбираемите неща... Може да ти помогне да разбереш, че това не можеш да го направиш изобщо, но опитай... Ще бъде занимателно...

Кофти. Ще трябва да разчитаме на Кръстницата, да ни прати вълшебни гълъби, да отделят лещата от пепелта. Не е човешка задача това ... но е човешка задача да се доверим на Кръстницата. И да не пропуснем, или закъснеем за Сватбата... Велина, тук виждам и друга възможност за заблуда- можем да си представим, че Сватбата вече се е случила! Може, но не Тази! Никакъв проблем не му е на човек да си измайстори каквато си иска гледна точка. Но ще си остане с гледането. Съмнението, то е червеят, който наяжда и най-хубавите плодове... Ех, ако не беше това съмнение... Споко, то е до време, само потърпи, пантеро! Колкото до гледните точки - въпросът не стои така... Его-умът има по закон само една, единствена гледна точка - земната, това му е дадено, по презумпция... Нищо повече; все пак - той си е само слуга ... Неговата работа е също като в "Преоблякъл се Илия... погледнал се - пак в тия!"... И колкото и да се фука, че може нещо да направи, същото като Сина напр.,то той е безсилен, защото Господ не му е дал тези правомощия; значи - няма нужните компетенции... Той си е все в компанията на илюзията Майя; дружки са си те и тя му разправя всякакви занимателни приказки, вкл. и тая , за уж многото му гледни точки; ласкае го... Това обаче е нереално... Това е потенция, която никога няма да бъде реализирана от него, защото той е слуга, не е Син... А пък точно това е определено за Сина; за него е определена свободата на многото гледни точки... Его-умът е силен само в земните работи; там е експерт; това му е назначението; "длъжностната характеристика"; за това само е назначен от Господа... Е, това , че се занимава, че се упражнява с несвойствени работи - така трябва...; така само помага и на Сина... Слугата е много работлив иначе и се тика навсякъде; лошо няма, но не върши добре тази работа, само се бута с рогата напред и колкото помага, точно толкова и пречи; има равновесие в това; пази се паритет... Но - и това е до време... Обаче - Синът ще свърши определената, изискана, възвишена работа, а не слугата; той е на втори план... ( легенда : Синът = Душата ; слугата = его-ума )

Аз не съм по теоретизирането и затова ще отговоря само практично, доколкото мога... Всъщност, всичките категории, с които оперираме - са условни и са променливи - и като словоформа, и по отношение на съдържанието си... Менят се заедно с нас, когато преминаваме през различните си нива на съзнание...Функцията им е - само да ни заведат до СМИСЪЛА, който е вечен... Затова често говорим за едни и същи неща, без да се разбираме...( Едното ниво напр. говори само за кръвта , другото - само за силата и за духа, третото - за волята и т.н., като смислово се има предвид едно и също нещо, но не се осъзнава от всички, че е така и някои даже се сърдят ... Това, което наричаме "обвивка на Божественото" е само наш си начин да си обясним, да усвоим, да осъзнаем част от нещата... Това е само някакво временно понятие по Пътя, което ни води до някакъв смисъл за осъзнаване; само толкова... А пък реално - всичко си е еднакво ценно, сто процента Божествено; само екстра качество... Това е принципът на монизма... Верно е, че в проявения свят, едно нещо трепти с по-високи вибрации от друго нещо, но това е начинът, който Духът е избрал да се прояви; т.е. - като творение нисковибрационното нещо има същата ценност, както и онова с по-високите вибрации, защото ако са едно без друго и двете не могат да съществуват... По друг начин казано - в отсъствието на едното - и другото го няма... Това пък е принципът на дуалността... Тук е мястото да се прояви чувството за различаване, но след като сме ги различили и сме усвоили тези две неща, трябва веднага да се откажем от старите понятия и пак да се върнем към монизма... Значи - принципът на дуалността е само учебен принцип; книжен; той няма друг смисъл... В този смисъл няма Божествено и небожествено, а от известна гледна точка, всичко е Божествено и си е чисто и съвършено... И само от нас зависи как ще изберем да го приемем, с цел - усвояване и осъзнаване на нещата...Някои казват, че свободата се състои в съзнателния избор на гледната точка ... Ние тук се спъваме само в две гледни точки - тази на реалното и тази на нереалното и не можем нито да ги разграничим, нито да ги опишем, независимо, че с години се занимаваме с това... Това, как ние тук приемаме нещата - си е наш проблем и то е единствено с опознавателна цел и служи само на осъзнаването ни... И пак да кажа, че след като осъзнаем едно нещо, от дадена гледна точка, след като го усвоим, ние се отказваме от стария си понятиен апарат и търсим нови понятия; отказваме се и от дуалността, за да се върнем към чистотата и съвършенството, което дава монизма...Словото казва, че вече ще наливаме ново вино в нови мехове... Забравяме за старото... А представяте ли си колко неща има за осъзнаване през цялата вечност и от колко гледни точки могат да се възприемат и да се усвоят тези неща? Бедна ни е фантазията... Дали ще живееш в реалността - като душа, или в света на сенките - като его-ум, зависи от това, как се идентифицираш сам... Кой си ти? Изповядваш ли, че си душа и имаш ли твърдата увереност, че е така? Т.е. твърдо убеден ли си, че си душа?... Ако се колебаеш, макар и колкото пшеничено зърно да е колебанието и съмнението ти - ти си его-ум и живееш в света на сенките, за поданиците на който Учителят казва, че живеят в безлюбие и са изгубили връзката с душите си... Някои дори не вярват, че имат души... А пък съмнението ти показва, че още си его-ум, защото умът само се съмнява, страхува се и търси сигурност... Душата - не ; тя се издига с мислите си в реалността и винаги е с Бога, защото има живата връзка с Него в себе си...

Така понятието „его“ се принизява в максимално възможна степен и изцяло се излиза извън първоначалния му смисъл влаган в древността. За да предотвратят това, някои учения въвеждат разделение на Висше и нисше его, (също на Висш и нисш аз,) защото чувството за „аз“ е погрешно да се приравнява към егоизма и не противоречи на неограничеността и свободата на човешкото съзнание, а точно обратното – без него съзнание въобще не може да съществува. Известно е, че противоречията се раждат, от влагане на различно съдържание в едно и също понятие...Това е аксиома. Известно е също така, че понятията (думите), имат функцията единствено и само да ни доведат до СМИСЪЛА на нещата... Когато смисълът се схване, думите стават излишни...Това също е аксиома. Бих желал да попитам от къде точно взехте тези аксиоми? Защото по отношение на първата, не съм съгласен, ако трябва да важи за всички противоречия. В крайна сметка, нещата имат форми (в случая формите се изразяват в понятия), имат и съдържание, а освен това имат и смисъл и не мисля, че тази връзка между съдържанието и формата е единствената възможна, за да се получи противоречие. Какво ще кажете, например, ако различни съдържания трябва да се маскират временно в една и съща (или достатъчно подобни) форма, или да кажем понятия? Защото не смятам, че хората са намерили достатъчно много понятия, за да изразят различни съдържания. Под едно понятие един разбира едно, друг понякога друго. Но сега ако след това човек мисли известно време с едно понятие така, че да използва едно от съдържанията, което е там, а след това продължи да мисли със същото понятие, но вече използва другото съдържание, тогава не би ли могло да се стигне пак до противоречие (не задължително във всички случаи, но искам да кажа, че това е друг пример за причина за противоречие, така че възможностите са повече). Казвам последното специално и по повод на написаното по-горе - струва ми се, че под вашето понятие за его вие разбирате нещо, което в някои случаи напомня моето понятие за его, а в други случаи моето понятие за егоизъм. В този смисъл, аз лично бих ги разграничил. Ако трябва да схващаме нещо-то като функция на ограничения човек, аз бих нарекъл това нещо егоизъм. Нима свободният човек няма его? А по какво го разграничаваме (по какво разграничаваме свободния човек от другите хора)? И ето така може да се стигне до следното противоречие. Ако някои хора са казвали: търсете Бог вътре в себе си, то тогава къде е това вътре, ако егото е нещо, което не е реално? За мен лично това, което вие наричате его, е предимно нисше его или дори на места проява на егоизъм. Затова е добре да се съглася със Станимир, че трябва да се прави разлика между висше и нисше его. Разбира се, стига човек да е готов да приеме такава разлика, но това зависи малко от неговите разбирания и дори от това, което чете. Интересна е идеята да се описва егото по геометричен път, но като начало, не съм убеден, че може да се достигне достатъчно точно описание, така че то да има смисъл, т.е. да има смисъл да се използва заедно с обясненията. Също така, някои части на чертежа може да се окаже, че не трябва да се взимат под внимание. За мен остават някои въпроси относно избора на чертежа. Например, защо кръгът е затворен? Всъщност, кръгът самото его ли описва или по-скоро сянката на егото, неговите проявления. Под проявления на егото аз не разбирам само егоизма. Ако проявленията на егото са само това, което хората обикновено мислят за егоизъм, тогава защо поезията на Иван Вазов се различава от тази на Димчо Дебелянов, защо имаме Пикасо, Верди и т.н. Те всички се различават от другите, но тяхното творчество егоизъм ли е? Или ако кажете, че то е изцяло създадено по универсални принципи, все пак не се ли забелязва и личността в това творчество? В будисткото изкуство границите на личностното са почти незабележими в повечето случаи. Но не такъв е случаят със западната традиция - там за его ли става въпрос, за егоизъм или за универсални по-висши принципи? За мен, първото. В такъв смисъл, не знам дали бих затворил кръга, не съм сигурен дали той всъщност означава егото или само проявление на егото. Не съм сигурен дали е необходим втори кръг, за да се изобрази егоизма. За мен и един затворен кръг за това стига. И в крайна сметка - това е начин на изобразяване. Реалната ситуация е такава, каквато е. Ще ми е интересно да разбера дали смятате, че трябва понятията да се доуточнят. Висше его, нисше его, проявления на егото, егоизъм - за мен това са различни неща. Въпрос е и дали нисшето его е реално и в какъв смисъл. Ако някои от понятията се доуточнят, бих се съгласил с повече твърдения, но засега като че ли подкрепям позицията на Станимир. Благодаря Ви, сериозно ме впечатлихте... Но аз нямам никаква нагласа към теоретизиране, така че ви обявявам априори за победител в задочното разискване... Безспорно сте прав, че от гледна точка на перфекционизма, моето творение е твърде несъвършено; не ми е минавало през ума за това, защото никак не съм суетна... То е такова, защото - без да има каквито и да е претенции за изчерпателност, представлява само простичък пост във форум, а не научна публикация и е писано на прима виста. А пък и аз нямам никаква подготовка по философия, или друга подобна елитарна дисциплина, за да задоволя изтънчените вкусове на евентуални странични наблюдатели... Определено не е предназначено за вас, защото има единствено практическа насоченост (за разбирачи) и е без каквато и да било теоретична стойност... Виждам, че сте се поупражнили на него - е това е бонус . Не мога да ви се сърдя, че не сте схванали смисъла и ми приписвате неграмотност, в доста по-висока степен от нормалната; прочетете и останалите ми постове във форума и ще добиете по-пълна представа за евентуалните ми компетенции и ще се уверите, че не сте прав, ако изобщо това има някакво значение за вас ... Аз съм обикновен практик и обикновено пиша само това, което чуя и само толкова, колкото да имаме някаква яснота по въпроса, на първо приближение... Защото нещата, които коментираме тук са духовни и те не се учат от книгите... Нито пък смисълът е - да тълкуваме подробно съдържанията на понятията, тъй като от опит знаем, че тези съдържания се променят, а пък и доста от понятията, за нас - търсачите - губят смисъла си по Пътя и съответно и ние губим интерес към тях; освобождаваме се... С една дума - словоформите изобщо не са нашата стихия... Учудва ме много желанието ви да търсим заедно нещо непотребно тук, точно в този форум и не смятам за разумно да го удовлетворя, за което моля да ме извините... Нямаше да бъде така, ако бях забелязала нещо в поста ви, което да ми подскаже, че имаме някаква обща база, върху която да коментираме нещо полезно; пък и казах ви, че не съм силна в теориите...Виждам, че в духовен аспект, това се отнася и за вас... Що се отнася до Станимир, той е чудесен брат и аз нямам никакво намерение да се състезавам с него... Надявам се, че се изяснихме окончателно, за което още веднъж ви благодаря...

"А какво е "благодарност" и тя ли е от Егото, а "надежда"?" П.Дънов "Сила, усет мисъл" "Така е законът: ако ти в даването нямаш усет, даването не е нормално. Давай, давай, но трябва да имаш кому да даваш, да има кой да ти плати. Даването е на място. Без да изпееш песента, значи без да ти платят. Ако не се плаща, даването не e на място. Закон е: когато правиш добро някому, у онзи, комуто правиш добро, трябва да се яви в съзнанието една благодарност, в душата му да се яви благодарност, да оцени онова, което правиш. Тогава обмяната е правилна. Онзи, който дава, и онзи, който взема, комуто дават, и двамата се поощряват. Между онзи, който дава една външна облага, и онзи, комуто дават, а не плаща, се ражда разногласие.Най-първо, трябва да благодарите за живота, който имате." П. Дънов "Виделината свети" "Ако ние не облечем нашата мисъл с една благодарност, ако ние не облечем нашето сърце с една благодарност, ако ние не облечем нашата душа с една благодарност, ние, съвременните хора, какво искаме да бъдем?" П.Дънов "Надежда, вяра и любов" "Та казвам: Ще пазиш тялото – твоята надежда. Силата – туй, което тялото издържа, то е вярата. Туй, което осмисля живота, то е любовта. Туй, което ще ти даде сила, то е вярата. Туй, което ще осмисли живота ти, то е любовта. Туй, което ще ти даде едно тяло, ако искаш да бъдеш красив, да бъдеш доволен от себе си, то е надеждата. " http://triangle.bg/index.html

Ще кажа, че заради това предложение избяга смисъла на горните изречения. Христос не е дошъл в плът за да те потупа по рамото. Извинявай, но всеки има правото да бъде глупав!? Нещо засегнах ли те?...Не можах нищо да разбера - нито за смисъла, нито за Христос!... Какво общо има Волята тук? (Това са си мои лични подозрения)?... Христос не е дошъл в плът, но Той и досега е тук за тези, които вярват, че могат да го намерят в Духа, нали? Вярващият живее с вяра, а не чрез виждане и нещата, които описваме с думи, са незрими... Ти направи същото, по отношение на Пазителя на прага и това много ме впечатли, защото обикновено за това не се говори... Би ли се пояснил, моля?...

Чудесно си опоетизирал Пътя; схванах ти идеята . Този Пазач на прага наистина се зъби ужасно и никак не е в Ангелски образ... Изправя ти се косата от ужас... Не знаеш изобщо къде си и какво се случва - уж търсиш Бога законно, по всички правила - и изведнъж : Бум! Тряс! С бухалката по главата, от засада!... Трябвало да се плати цената... И плащаш - като поп... После дълго си ближеш раните и егото ти горчиво ти нашепва, че ти си толкова добър и изобщо не заслужаваш такова отношение!... Между другото - как се сети за това? Обикновено - който го е преживял си мълчи, не говори за това; верно е - че тук сме си свои, наистина... Относно лекаря с неразбираемия шрифт не се бой - той идва лично да ти прочете рецептата и даже да я изпълни.. Споко... Какво ще кажеш за една такава трактовка на Волята - в смисъл, че тя е свързана с разумността и с Духа?

Учителят за разбирането: Разбиране. http://triangle.bg/books/greetings.2002/n1-50.html Формите са обвивката. Те не смущават ученика. ( Т.е. – ученикът не поставя формите , вкл. словоформите – думите, на фокус; не им придава прекалено голямо значение. Братя, думите само водят към смисъла; те са слуги на смисъла, а не самия смисъл; не се спъвайте в тях, моля, не се заяждайте, заради дума, а винаги гледайте какво се крие зад нея, то е нещото, което трябва да вземете !) Той търси вечната идея, която работи в тях и им дава цена. Така той се свързва с областта на Духа, с вътрешния живот на битието.

Учителят в "Движение на енергиите...", за човешкия егоизъм: "Сега е епохата, когато човешкият егоизъм играе най-важна роля. Той е един господар в света, но трябва вече да отстъпи място на нещо по-възвишено и благородно. В човека сега се създава един център, който се намира още по-високо ... и пред този център енергията на личния егоизъм трябва да отстъпи. Този център хората наричат алтруизъм, разум. Значи, егоизмът трябва да отстъпи място на Божествения разум у човека... Егоизмът в миналото е свършил една прекрасна работа, но той не можа да направи човека щастлив. Не че у него няма желание да направи човека щастлив, но той не разбира законите на човешкото щастие. Той дава на човека толкова, колкото знае. Егоизмът ще ти каже така: ти трябва да подчиниш другите хора под краката си, ти трябва да ги заплашиш със сила, с власт. Много хубаво, но този егоизъм, както говори на тебе, така говори и на подобните ти. И тогава се заражда в човека една вътрешна борба. Това значи зло. Туй отчасти е така, но този вътрешен принцип на Божественото начало в разумния живот казва, че животът има и друго разрешение. Било е време, когато егоизмът е бил необходим, но той е минал в една нова област, дето методите на човешкия егоизъм не намират приложение. Сега аз говоря на ония ученици, у които се е пробудило Божественото съзнание и които се намират в стълкновение със себе си. Те трябва да влязат в едно ново направление. Вие не ще можете съвършено да унищожите вашия егоизъм. Той пак ще остане, само че ще му кажете: Ти ще отстъпиш мястото си на Божествения разум, ще се подчиниш на Него, ще Го слушаш. И когато човешкият егоизъм разбере това нещо, ще разбере и Божественото, защото той е една разумна сила. Той ще му се подчини и ще стане един от добрите Негови слуги. При сегашния живот всички спънки произхождат все от личните чувства. Можем да кажем, че 99 на сто от всички спънки на човешкия живот произтичат все от личните чувства, а само едно на сто от спънките произтичат от другите чувства в човека.Съвременните хора говорят, че у човека съществува зло и затова някои се стремят да изкоренят от себе си това зло. По какъв начин могат да го изкоренят? – Злото седи само в постъпките на хората. Ето защо, всяка лоша постъпка може да се премахне, но онази сила която е извършила престъплението, е нужна. Ще обясня това нещо. Да допуснем, че вие взимате едно малко въгленче и с него запалите една къща. После, като съзнаете злото, което сте направили, казвате: за да нямам подобни изкушения, ще унищожа огъня. Питам ви: можете ли да унищожите огъня? Лошото деяние е от огъня, наистина, но самия огън вие не можете да унищожите. Друг случай: да допуснем, че вие имате нужда от хляб, гладни сте и за да го доставите, вие извършвате някакво престъпление, с което се подхлъзвате. След това казвате: аз ще унищожа глада, няма повече да ям. Мислите ли, че вие можете да унищожите по този начин вашия глад? – Не. Питам ви сега: ако трябва човек да задоволи своя глад, необходимо ли е той да краде? Кражбата произтича от неразбиране на Божествения закон. Неразбирането е по причина на това, че преди хиляди и милиони години, когато хората на земята са били малко на брой, всеки е могъл да се качи на кое да е дърво и да яде свободно от плода му. А сега, понеже хората в света се увеличиха, и светът се организира, всеки си туря бодливи телове около оградата и казва: кой ти дава право да влизаш в градината ми и да крадеш? Едно време ти имаше право да правиш това, но сега нямаш право да се качваш горе на дървото ми. Това са наши порядки, които създават мъчнотии. Ние сме създали такива порядки в своята мисъл, в своите желания. Ние сме създали хиляди такива разпореждания, от които сами страдаме. И първото нещо, което ви се налага като на разумни същества, е да премахнете всичките бодливи телове, които имате около градината си. Вътре в себе с вие няма какво да се пазите! Онзи човек, който най-много се бори против злото, най-много греши. Това е закон, който ще имате като правило в живота си. Почне ли човек да се бори със злото, той се цапа. Не трябва да се борите със злото. Мислете за Любовта, за доброто, за Истината! Приложете ги и те ще ви помогнат. Никога не се борете със злото, но турете вместо него доброто и вижте как ще постъпи то! Не смесвайте вашите погрешки с ония разумни сили, които работят в живота. Никой път и Господ може да ви изпита. Той може да ви тури в специални условия и да ви наблюдава, дали разбирате законите Му, или не. Всеки, който са бори с Бога, ще падна на гърба си. Вие, младите, трябва да си изработите за в бъдеще известни възгледи за живота. Не само да ги изработите, но отчасти и да ги приложите, да видите, че тия ваши възгледи имат известно практическо приложение. Запример, вие решавате да се отнасяте кротко, меко с хората, но излизате вън в обществото и виждате, че не можете да приложете решението си. Защо? Мислите ли, като кажете, че от днес ще постъпвате кротко, меко, та ще можете да постъпвате така? Аз ще ви дам едно изяснение. Представете си, че вие сте намислили да посетите някои бъдни хора, де им дадете утеха и при това знаете, че те са гладни. Казвате си в ума: утре ще напълня торбата си и ще отида да ги посетя. Обаче, като турите тази мисъл в ума си, вие си представяте вече, че вашата торба е пълна и, като станете сутринта, без да проверите, дали торбата ви действително е пълна, взимате я и тръгвате, като си казвате: аз реших да отида при тия хора с пълна торба и, наистина, отивам вече. Обаче, като отидете при тия бедни хора, поглеждате торбата си и я намирате празна. Веднага започвате да си мислите, кой ли е извадил хляба от торбата. Та вие никакъв хляб не сте туряли! Първото нещо: всеки който отива да прави добро, трябва да носи пълна торба с хляб. Следователно: не говорете нищо за онази мисъл, която искате да реализирате. Не казвайте: аз утре ще бъда добър! Как ще бъдете добри? В какво седи добротата на човека? Най-мъчният въпрос в света е човек да бъде добър (– Не зависи ли това от него?) – Не зависи. Онзи, който разбира законите, трябва да свърже хората с живата природа. Сега, да ви изясня тези закони. Забелязвам, че у вас няма достатъчно концентриране на ума. Когато представя някои работи с чертеж, вам се виждат много лесни. Да, всички работи са лесни в проекция, но когато дойде да се приложат, тогава се виждат мъчни. Запример, вземете образуването на един триъгълник ABC. Да допуснем, че линиите му се движат. Вие можете да кажете, че посоката на това движение е отляво към дясно. Да, това е едно движение, но едновременно има и второ едно движение отдясно към ляво. Когато A се движи към B, едновременно и B се движи към A. По същия начин, когато B се движи към C, едновременно и C се движи към B. Тия движения се срещат и у човека, но не в една и съща посока. Закон е: щом се проектира у вас една добра мисъл, непременно ще се проектира и едно обратно движение. Това ви се вижда като едно противоречие в живота, но то съществува в природата. Посейте едно житно зърно или една ябълкова семка и ще видите, че едновременно в половината от семката се заражда едно желание, един стремеж нагоре към слънцето, а в другата половина – друго желание, друг стремеж – надолу. Това става едновременно. Това са противоположни движения – нагоре и надолу и соковете, които текат в корените и в клонищата, се движат в разни посоки. Течението от корените отива към клонищата, а течението от клонищата отива към корените. Така става едно прекръстосване на тия енергии. Същото става и у вас: щом се зароди у вас една добра мисъл, тази мисъл иска да се сгъсти, да си създаде почва; следователно, заражда се едно обратно движение. И онзи, който не разбира закона за възможността да се реализира една мисъл, ако не внимава, може да си създаде известни неприятности. Такива противоречия съществуват у всички ви. Някой път аз виждам лицата ви помрачени. Как тъй? – Криво ви е нещо. Търсите да намерите някого виноват и казвате: Аз не трябва да бъда толкова глупав, ще му дам да разбере! Какво ще му дадеш да разбере? Почерняването на лицето показва една волева сила – течение на енергиите към центъра на земята. Значи, в този момент липсва светлина в човека. Лицето ви е тъмно, очите ви са тъмни, погледът обърнат надолу. Който и да дойде при вас, вие казвате: Оставете ме, аз искам да бъда сам. Но след 1–2 часа, а може би и след един ден, дойде ви друго настроение, вие вече излизате със сияещо лице и си казвате: Аз преминах тази борба. Мислите, че сте горе на небето. Лицето ви е светло, весело, казвате: Свърши се тази борба! Да, тя се е свършила за малко. Няма да се минат и 12 часа, пак ще дойде мрачното настроение. После пак ще се качите горе – движите се като махало. Искате, не искате, това ще дойде. Такива преживявания са имали всички велики хора – и мъже, и жени, и деца – даже и в животните ги има. Аз съм следил кучетата, котките, воловете – и у тях става поляризиране. Сутрин волът е разположен, погледът му е усмихнат, весел. Господарят му се приближава до него той поближе ръката му. Иди следобед при него той вече е неразположен, казва: не ме бутай, аз съм неразположен. Ако е кон, ще те ритне, ще те ухапе. Във всички животни изобщо има такова поляризиране на енергиите. Някой път този кон може да е впрегнат, но все пак си проявява нрава. Запример, преди години срещам един полковник със своя вестовой, отиват с файтон към семинарията, но конят е в такова неразположение на духа, че не иска да върви. Най-после полковникът и вестовоят слизат, потупват го малко по гърба, помилват го и той тръгва. Качва се отново вестовоят, качва се и полковникът, конят пак спира. Пак слизат. Галят го, милват го, тръгва. Качва се вестовоят, конят върви; качва се полковникът, конят спира. И най-после полковникът решава да върви пеш. Конят му казва: Днес ти ще вървиш пеш, не искам да те возя, нищо повече! Казват: лош нрав има този кон. Това е поляризиране. Конят казва на полковника: Днес ти няма да се качваш на файтона. Войника ти ще нося, но тебе не искам да нося. Това поляризиране на енергиите аз наричам „губене на равновесие“. Това състояние дохожда всякога, след като се усъмниш. Ти се чувстваш изоставен, като че всички са се обърнали против тебе. Казваш: аз съм нещастен. Чувстваш, че това нямаш, онова нямаш, изпадаш в ред илюзии, в които няма нито сянка от вероятност. И после, като минат няколко часа, казваш: Господ поне е с мене. И виждаш вече, че всички хора са много добре разположени към теб. Не, и едното състояние не е вярно, и другото не е вярно. Хората са такива, каквито са били и по-рано. Сега ще наблюдавате нещата и ще се ползвате от тях. Ако вие не можете да приложите тия закони, които ви давам, всичко това ще дойде върху вас. И бъдещата ви работа и като учители, и като професори, и като лекари, или каквито и да е, ще зависи от това вътрешно разбиране на законите. Вие трябва да разбирате естеството на човека, та като го видите, да знаете как да му помогнете." http://triangle.bg/books/1924-02-10-19.199...4-03-16-19.html

"Наистина ли всички желания в човека са егоистични?" Когато отговаряме на какъвто и да е въпрос, тук във форума, необходимо е преди всичко да сме наясно, че понятията, които употребяваме, ще бъдат схванати в същия смисъл, в който сме ги задали (т.е., че ще бъдат изпълнени с идентично по смисъл съдържание). Иначе - малкото ми горчив опит показва, че има нежелани недоразумения, които водят до противоречия и отхвърляне, а даже и до емоционални реакции ... Вземам за пример поставения въпрос: Как дефинираме тук понятието "човек" - като душа, напреднала и отхвърлила управлението на ума, респ. егото; или обратното - като "човек", управляван изцяло от егото си; респ. воден от ума (т. е. имаме предвид т.нар. нисша, "астрална"душа). Тук, в зависимост от тази дефиниция - отговорите са диаметрално противоположни. Често - причина за недоразумения - е гледната точка на наблюдателя... Когато четем словото на Учителя забелязваме, че той сменя гледните точки - веднъж говори за реалния свят; а понякога се спира и на света на сенките, на илюзията, в който живеем ние (без изобщо да предупреждава, защото - да схванем правилно, си е наша работа; ние сме ученици)... Не всеки от нас обаче съумява незабавно да се ориентира и да проумее това веднага, а пък гледната точка винаги е от решаващо значение за правилното разбиране на идеята... И тогава се случва един друг "да се опровергаваме" с думите на Учителя, без да сме разбрали напълно мисълта му и защо той се е изказал така... Нищо чудно, неопитния читател да открие и "противоречия" - тъй като тези два свята са противоположни и съответно нещата са с обратни знаци... Моля за по-голяма търпимост и толерантност, докато дойде истинското разбиране... Разбира се, авторът на тази тема няма нищо общо с това...

Ето нещо за природата на егото, написано от д-р Калоян Петров: "Его-то по своята природа е отмъстително.Няколко думи за този механизъм. Как става така, че хората, които знаят, че не е хубаво да се отмъщава, въпреки това си отмъщават, без да искат, едва ли не. Просто в момента в който е засегнат, той включва на режим отмъщение и когато си отмъсти, му олеква-добре му е. Направил е мръснишката работа и после е доволен. Как става така, че един не лош човек - гледаш го културен, интелигентен, с една хубава чувствителност човек, който е в състояние иначе и любов да изпитва, когато си отмъщава му е сладко. Получава се на базата на егоистичните отношения в психиката. Представете си един егоист. Този егоист притежава определен ресурс от познания, от душевни качества и от материални блага. Нека същият този, условно да го наречем "войска" и тази войска да я разделим на шатри, защото тя живее в шатри и той притежава да кажем 100 шатри. Такива егоисти с шатри - дал Господ. Тук са шатрите на този, там са шатрите на онзи и т.н. Всеки човек си има някакъв периметър. Аз имам лични принадлежности, които са си мои, четка за зъби, джобни пари - с тези неща живея всеки ден. Благодарение на тях поддържам тялото си, някаква хигиена, храна, топлина, придвижвам се и т.н. Това ми е личен периметър. Имам способността да убеждавам или да се подчинявам, да съм агресивен или дипломатичен, аз съм търпелив или нетърпелив - това са си моите ресурси. Нека да си представим сега, че друг човек в някакъв момент ми нанася вреда. Неговите хора нападат моите и изтребват 2 шатри. На сутринта какво да видя- липсват ми 2 шатри. Какво означава това, че в следващите конфликти, той е със 100 шатри против моите 98, има надмощие над мен и при военен конфликт може да победи. Его-то реагира на такова нещо със страх - то се чувства добре само, когато се разширява. Когато аз имам 100 шатри, 101, 102 и т.н, тогава имам спокойствие, чувствам се добре, но когато тук ме измамят, там ме блъснат, онова не ми дават, аз губя, губя, губя и се плаша. Никаква интелигентност, никакво мислене не могат да ти помогнат, за да не те е страх, ако нямаш силна психика, ако не си човек с друго ниво на съзнание. Ако не съм човек, който да преживява нещата по друг начин, не толкова егоистичен, ако Его-то ми е силно, единственото нещо, което ще се случи е да се изплаша, а когато се изплаша- какво става? Ставам агресивен. Кой може да ме успокои, за да ми олекне? Само, ако възстановя равновесието. Т.е. и аз трябва да им унищожа на тях 2 шатри. По-хубаво ще бъде, ако унищожа повече от 2 шатри- ще ми е драго. Егоистите водят битки за интереси помежду си, обикновено под формата на благоразумен егоизъм. Не съвсем свирепо и грубо, защото не е добре, не е изгодно. Умното Его не води директни битки - много загуби за нищо! Благоразумно и дипломатично хак тоя, хак оня и хоп става се президент, директор. После ще се уредим с този така, с онзи иначе - има си ред, има си начин. Тук рушветец, там блага думичка и стават нещата. Хубаво е и да се оградиш с твои хора. Кои са твои хора? Ако си патриархален човек, твоите хора са родата. Каквото и да е - твоя кръв е. Така и така не можеш да разчиташ на никой - всички са мошеници, поне твоя кръв да е и да знаеш, че каквото се краде - в рода остава. Това са егоистичните съображения. И ето, че да си отмъстиш, се превръща не само в жизнено важно, но е и голямо облекчение - страхът намалява, защото егоистите нищо не могат да правят помежду си, освен да воюват. Те са като държавите - какво правят държавите помежду си? Братска любов? Войната е продължение на дипломацията с други средства. Прибягват до военни средства, когато нищо друго не помага. Какво значи, когато нищо друго не помага? Ами, когато не мога да си наложа интересите по никакъв друг начин, накрая вадя големия боздуган. За егоизма отмъщението е нещо съвсем нормално и разбираемо. Борба за надмощие и страх, когато съм надвит. Много е смешно, когато такива хора правят демонстрации за мир - ходят с плакати и скандират против войната в Ирак например. Същите тези хора, всеки ден водят люта война (само дето нямат автомати в ръцете си) и малко да им настъпиш интереса - ще те изядат жив." http://bgastro.hit.bg/school/Telets.htm

На втората част ще отговоря, без да задавам въпроси... Ние имаме нужда да променим само себе си; мисленето си... ( Колкото и парадоксално да звучи това на някои от нас - "другите" са си наред... Светът си е наред... Не е нужно да слагаме розови очила... Просто, когато ( както казва иносказателно Учителят) "извадим дяволския нокът от себе си", ще видим и себе си и другите такива, каквито сме си реално, в действителност, и ще харесаме всичко; няма да намерим никакви грешки. Много смешно...) Има нещо, което не ни позволява да видим нещата реално; все пак живеем в света на сенките, където властва илюзията Майя... Затова се обръщаме към вярата на първо време (докато дойдем до твърдото убеждение)... Кога и как ще извадим дяволския нокът от себе си? Още днес, сега; в този момент... Приемаме го чрез вяра и държим яко... Това е ... (Предупреждавам, че това е процес; но в този момент можем да го стартираме...)

Може би не съществува не поради твърдост, а поради свойството "поглъщане", което всъщност е предимно развито и основната посока в която функционира егото е тази- да поглъща...Отражението също го има, но не поради прозрачност и пропускливост- сакън, да не бъде! А поради тънък пласт "огледална паста"....и дали ще е истинно само за пред него си, твърдението, че егото последно умира е на разположение за провеждане на опити от всяко едно его....Човек обаче, колкото и да иска, не може сам да умъртви егото си- това, което повечето наричат умъртвяване/респективно духовно израстване, е нещо повече от лъскане, лъскане...и лъскане, така че да отразява и блести, тъй щото да отговаря на условието "преправя се на светъл ангел"...Тъй е то- "егото мени блясъка си, но не и същността си".... Днес в 17:05 поствах един чудесен цитат от Учителя, в който Той обяснява, че егото не може и не бива да се умъртвява, а само да се подчини - "змията да си захапе опашката". Моля, ако желаете - погледнете го... Струва ми се, че като че ли всички сме се наточили да го убиваме, а то не е нужно изобщо... Споко...

Братко, прав си! Категорично е така! Но... това е за напреднали... А пък Словото обяснява така нещата - на малките деца на Бога... ( Синът ми се "изгуби", но ето - покая се и сега е сред нас... Турете най-хубавия пръстен на ръката му и заколете угоеното теле - да ядем и да пием, че синът ми се завърна! Нали така?) Можем да продължим на ЛС...

Нищо и никой не може да се загуби за Бог, независимо с кавички или без и независимо по каква причина. Това е точно връщане обратно. Не мисля обаче, че това е Пътя. Станимир е намекнал за това тъкмо преди мен. Извинявай, че това нещо е след твоя пост; и аз не мога да си обясня защо; спонтанно трябва да е било някак си; умисъл няма... Кавичките на глагола "загубил" казват същото нещо, което ти твърдиш; това е абсолютно точно... Обаче става въпрос за това, че има едно отделяне (духовно) от Бога, когато човекът "се е видял гол и се е уплашил". Това е иносказателно; не значи буквално същото; само сочи към определени нови отношения с Бога; изгубил се е животът в Райската градина, в Божието присъствие, когато човекът е разговарял с Бога Лице в лице... Пътят - това е (възстановяване на добрата стара връзка с нашия Баща), обратно към Присъствието Му... Тук думата "път" отново трябва да се възприеме иносказателно; защото физически такъв път няма... Излизане от света на сенките (безлюбието) и влизане в реалността ( в Любовта); приемане в Божието Царство в качеството на Син Божий; познаване на Истината и влизане в Свободата, възлизане в Йерусалим, намиране на Обетованата земя и т.н., и т.н. ... Това алегорично е показано като пътуване; защото е процес (духовен), а не е спонтанен акт... Не намерих поста на Станимир, но не натрапвам мнението си никому... Не желая да разколебавам никого в убежденията му... Моля за извинение, ако съм те наранила неволно; не подхожда мнението ми да е след твоето, наистина; бих помолила да го преместят, ако е възможно...

Венци, ти си поет, храниш ни с поезия! Но ние сме гладни и искаме истинска духовна храна; това не става за ядене, то е като букет красиви цветя! Друг път ще ти отговоря, по-подробно, може би...

Универсално лекарство има! Такова е лекарството, което те хармонизира на всички нива. Но не е манджата с грозде, за която споменаваш - въобще това, за което говориш после е съвсем друго нещо и го има, да. И не е непременно лошо, понякога се получава добра "манджа" - признавам рядко, пък и този който я прави обикновено е "специалист". Аз по-скоро се замислих над това, дето казва Багира: Аз съм склонна да приема това, което съм оцветила в синьо, а не другото - дето е в червено. И тук не става въобще въпрос за прозорците, от които гледаме към света. По принцип, да, елементи общи има, но ако говорим за човечеството през различните етапи на развитието му, не, пътят не е един и същ за всички времена. Или ако кажем, че е един, добре е да имаме предвид, че прави доста съществени завои, сменя му се и наклона... въобще работата малко отива на "оф роуд" или поне "Париж-Дакар" . И точно като участниците в тях, хората се движат уж всички "от Париж към Дакар", но не всичките точно по един и същи маршрут; е, понякога влизат в общо трасе и после пак се раздалечават, понякога пътищата им се пресичат ... В крайна сметка болшинството все пак финишират именно в Дакар. Кой може да каже, че точно той върви по най-верния, по единствения дори верен маршрут (макар че доста са убедени в това ) и че точно той ще стигне пръв до Дакар?! И важно ли е да си пръв? Май и без друго има вече финиширали (можем да предполагаме това поне за определен етап). А добре ли е да си последен? Или е важно само да пристигнеш, макар и хванал последния влак? И какво става с тези, които са изтървали и последния влак? Има ли предвиден извънреден превоз и за тях? Мога да задам и друг казус - представете си, че сте родители и изпращате детето си на дълъг път. Ще върви години, десетилетия дори. И е много важно да пристигне там, където го изпращате. Ако в този път има участък, който минава по тесен въжен мост над пропаст, дали ще предвидите да стигне до него още докато е на 2-3 годинки или ще предпочетете да е станало вече на 20-30 години. И ако на някои места пътят прави сериозен завой, дали не е добре на тези важни места да има указателни табели или при детето ви да идва някой, който да го напъти в правилната посока?! И то на всичките тези места! Защото ако преди десет години някой е дошъл при детето ви, когато е спряло на някой кръстопът и го е посъветвал да върви на ляво, то на следващия кръстопът може би верния път ще е десния. Но ако детето е решило, че пътят е такъв, че на всеки следващ кръстопът трябва да хваща все левия път, то ще спре да търси табели или да чака да го упътва някой - напротив, дори ще е твърдо убедено, че върви по единствения верен път ... Духовният път е Един за всички времена и той е ясен за търсачите... Човекът се е "загубил" за Бога, когато се е откъснал от Дървото на живота и се е свързал с Дървото за познаване на доброто и злото. Сега - трябва да се върне обратно - да се откъсне от Дървото за познаване на доброто и злото и да се върне отново в лоното на Дървото на живота...Това е всичко...Това е Пътят... ( Друг е въпросът, че Пътя е Един, но много са пътищата, които водят към Него. Но нека се сетим, все пак за това: "Аз съм Пътят и Истината, и Животът.")