Велина Василева

Благодаря, че го сподели, братко! И аз преживях това ...Всичко е точно така, както си го описал...

Как да се хармонизирам в такава ситуация? Значи съм изостанала с промяната в себе си? Ами затова ви питам? Тези които сте успели да напреднете духовно и да устоите на такава ситуация. Аз явно не съм. Мила Ани, вселената по презумпция е хармонична; тя е в равновесие. Това е Закон. За да ти се случва това, то при всички случаи има някаква причина, която е разумна /това, което изпитваш е следствието/. В никакъв случай сега не намеквам за вина, не ме разбирай погрешно. Говоря само за вселенския Разум, който действа и който е абсолютно точен. За да преминаваш през това изпитание, а то е такова, ти имаш някаква нужда от него, с цел духовното ти развитие / колкото и парадоксално да звучи това на някого/. Ти преминаваш през т. нар. ПРОТИВОРЕЧИЕ. Повярвай ,мила, първото нещо, което трябва да направиш с всяко противоречие, е да го приемеш. Това е лекарството. ПРИЕМИ ПРОТИВОРЕЧИЕТО. Съгласи се вътрешно с него. После, като се успокоиш, защото облекчението ще дойде непременно, ще решиш какво да направиш - напр. като обявиш вътрешно на себе си, че "одобряваш ситуацията" - тя наистина ще се подобри и външно, ако все пак наистина успееш да се настроиш на по-високо ниво. Ако не успееш - алтернативата е - бягството / на физически план/. Не е много за препоръчване, защото уроците за търпение така или иначе трябва да се научат. Повярвай ми, аз се научих да приемам много, много по-тежки противоречия, сигурно защото бях пренебрегнала леките...И противоречията като по чудо изчезнаха... Не ти препоръчвам борба с противоречието, това е бита кауза; когато се противиш и недоволстваш - това е борба...Е, можеш, естествено - внимателно, с разбиране и любов да поговориш със стопаните на кучето; възможно е хората да се окажат мили, когато получат твоето разбиране... Преди да поговориш стях, известно време мислено си ги представяй и им изпращай любов. Това много помага.Успех!

Станимире, ако позволиш - първо - от една различна гледна точка за нещата - всичко е добро. Ти не си съгласен, че банковият обир е "добро"/ и това много добре представя ценностната ти система и твоето духовно състояние/.Но то е допуснато и следователно е необходимо, най-малкото за това, за да можеш да се учиш, като го избягваш като избор в живота си.Тъй като всичко е ЕНЕРГИЯ, вибрации, то така нареченото "зло" - са само най-нискочестотните вибрации на "доброто". Второ - трябва най-после да се доверим изцяло , че СЕГА хармонията и любовта са в нас и да задържаме устойчиво вниманието си върху това. Няма такова нещо като "далечна перспектива", защото времето е феномен само на материалния свят, а ние сме духовни същества, т. е. духове с човешки опит, за които животът е само СЕГА...

Миличка, не искам да ти налагам мнението си, но помисли простичко. Ние - и ти, и аз и останалите, всички сме "части" на ЦЯЛОТО, на ЕДНОТО, на ВСИЧКО, КОЕТО Е. Ние сме едно цяло /цяло, в смисъл като ЕНЕРГИЯ, съзнателна ЕНЕРГИЯ, защото това е фундаментът на творението/. Всичко, абсолютно всичко, което можеш да си представиш - хора, предмети, процеси, е отражение в съзнанието ти на нещо друго, от ПО-ВИСОКА ОКТАВА -такъв е строежът. И то по презумпция е хармонично. И ние - ти, и аз и останалите /това е условно, защото вече приехме, че сме едно/, сме хармонични, СЕГА сме хармонични. Но, ще кажеш, "аз не го чувствам". То е защото пребиваваш в най-ниската, "най-плътна" октава,тази на "сенките", където е валиден т.нар. "принцип на Луцифер", т. е. изкушението./ Все още не си преместила центъра на съзнанието си в по-горна октава - чувала си за Висш Аз, Божествен Аз.Този процес се нарича ДУХОВНО ИЗВИСЯВАНЕ/.Тук, на нивото на нашата "земна"октава, фундаменталната енергия е също така чиста и хармонична, но всеки я възприема различно, според емоциите, с които я оцветява. Разковничето е в емоциите, те пък са функция на нисшето его, което ти поднася този объркан, нехармоничен и пълен със страх /поради чувството за отделеност/ свят. Сигурно знаеш, че ти не си тялото, нито пък ума; започни да се идентифицираш с душата и научи нещо за нисшето его - за илюзиите, в които ни вкарва, чрез интерпретацията на живота ни. Всички се нуждаем от духовно изцеление /изцеление, в смисъл приобщаване към ЦЯЛОТО, към хармонията - която е абсолютна/. Което ще рече, че "дисхармонията" е функция на различно оцветената интерпретация на фактите, която ни поднася егото... Знай, че върху ни, на земята, тегне воал, който се спуска при раждането ни и ние забравяме кои сме. Целта е да си спомним... Това е играта...Желая ти от сърце да си спомниш...