Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Коментари добавени от Велина Василева
-
Петър Дънов – Учителя: „ЛЮБОВТА е особено Космическо Течение, което минава през всички Живи Същества. Колкото по-правилно се приема и предава тази енергия, толкова по-здрав е човек. Когато сърцето чувства правилно, [това значи, че] Душата е здрава; когато умът мисли право, [това значи, че] Духът е здрав.“ „Любовта е Закон за служене на Бога [т.е. за СЛУЖЕНЕ на Целокупния Живот, на Великото Цяло; за СЛУЖЕНЕ на БОЖЕСТВЕНИЯ ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ].“
-
Всичко,което ви придава цена,това са ония ваши благородни мисли,желания и дела,които Божественият Дух е начертал върху вас.Само ония черти дават цена на човека,които Бог е написал върху вашия мозък,върху вашето сърце и вашата душа."Многоценният бисер" http://triangle.bg/books/1914-11-02--1.1998/1915-04-19--1.html
-
От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат на неразбиране Законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. „Стоплете се повече, за да превърнете скръбта, в радост.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Съвременните хора искат един свят без превръщане, [т.е.] един свят, без страдания. Свят без страдание, е свят без радости, свят без живот – е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири, без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна. Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво Животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число [т.е. числото на това състояние: младост] ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета [главата], след като си изгуби опашката [тялото], какво става? Престава да плава, в пространството. Ако на известни хора, външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо [в тебе, или във Великото Цяло (ако вече си съзнателен, за Цялото)] трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.“ тук Всеки предмет представлява известен символ в Природата. Всяко нещо, в Природата, е поставено точно на място. Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на Великите Природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата, чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение, водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина. Като имате пред себе си картината на дадените седем символа, вие можете да размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви. Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас. Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване. Всеки символ отделно може да даде материал за цяла лекция. Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за да видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви. Каквито идеи минат през ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте. След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не. Има неща, които първоначално изглеждат гениални. Колкото повече време минава, те стават все по-обикновени, по-прости. И обратно: някои работи в началото са обикновени, а с времето стават все по-необикновени, почти гениални. Човек не може изведнъж да оцени хубавите работи. Времето цени нещата. Някои работи с времето стават ценни, а някои се обезценяват. Символите, с които Природата работи, преживяват времената. Тъй щото изучавайте тия символи, за да се ползвате от силите, които са свързани с тях. Те отговарят още и на известни състояния на човешката Душа." тук Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. В този смисъл, прочетеното, в лекциите и беседите на Учителя, трябва първо "да се преведе" и да се подреди, в съзнанието, за да може да се осмисли и така да се приложи.~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вашето знание е набран много материал ["материалът за огъня трябва да бъде много добър"], но не е систематизиран, разхвърлян е; много работи имате [в главата си], но защо са, и вие не знаете. " "Радиации"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За да се домогнете до вътрешната страна на знанието, трябва първо да обработите и така да приложите материала, който е даден, в беседите и лекциите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи [защото само така ще успеете] да се домогнете до вътрешната страна на знанието.
Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.
От ученика, се иска първо [разбиране на това – що е] Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.“
„ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с Разумната Природа. – Как се познава кога трябва да свършим една работа, или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс, да направиш това.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „За да придобиете истинско, положително знание, трябва да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да ги съчетавате правилно.Всяка мисъл трябва да превръщате в чувство, а чувството – в действие. Всяко действие трябва да става по Закона на Доброто.При това, всяка работа, започната навреме, свършва с успех.Напишете числото 123. Това число съществува в умствения свят, в чувствения и в света на постъпките. То е едно и също число, но с различни свойства и прояви, в различните светове. Като съберете цифрите на трите числа, ще получите числото 18, а именно: 123 + 123 + 123 = 6 + 6 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Числото 18 е нехармонично, съчетано от числата 1 и 8. Числото 666 е също дисхармонично съчетание на цифри в астралния свят. Обаче числото 999 е едно от най-хармоничните числа. Общият сбор от цифрите му е 27. Като съберем цифрите 2 + 7 = 9.Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с разумната Природа.Ако искаш да бъдеш във връзка с нея, трябва да спазваш времето, през което тя работи.– Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това.Искаш да отидеш някъде. Ако имаш вътрешен импулс да отидеш, иди; ако нямаш импулс и се бориш, не отивай. И в двата случая обаче не оставай вкъщи. Иди на друго място, но не оставай в пасивно състояние.Да се върнем към числото 123. Единицата показва как може човек да стане богат. Двойката показва, че може да заеме добро обществено положение и да го почитат. Тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее.Числото 123 е едно от щастливите числа, но за онзи, който го разбира. За оня, който не го разбира, няма по-нещастно число от 123.[Иносказание:] Какво правите, ако вън е студено, има и дълбок сняг? [Това означава, че вие, към момента, съществувате на физическото поле.] – Ще запалим печката и ще седим на топло. – Така е, ще седите на топло, ако складът [т.е. съзнанието ви] ви е пълен с дърва и въглища. Ако нямате нарязани дърва ["материалът за огъня трябва да бъде много добър"] , ще вземете брадвата [симв. ума] и ще насечете. Ако нямате вода [т.е. знание], ще вземете стомната и ще отидете на чешмата.[Учителя: "Сега ние имаме нови обяснения за нещата. Например, аз мога да съм далеч от някоя чешма [под "чешма" се разбира човешко състояние, към даден момент] и да се произнеса, изобилно ли тече, или слабо? По какво ще позная? По разположението на хората. Ако те се трупат около нея и се карат помежду си, значи водата на тази чешма тече слабо. Ако пък хората отиват и се връщат бързо от чешмата, радостни и весели, казвам, че тази чешма тече изобилно, затова и между хората няма разправии и караници. Когато обичат някой човек, това показва, че той е чешма с изобилна вода. Когато мразят някой човек и се карат около него, той е чешма, която едва тече. Ако синовете слушат и почитат баща си, той е чешма с много вода; ако не го обичат или не го слушат, той е чешма с малко вода. Ако слугата не слуша господаря си, последният е чешма с малко вода. Това са духовни състояния извън времето и пространството на сегашния живот. Така трябва да разглеждате въпросите в живота. Вие не ги разглеждате дълбоко, и казвате: защо хората не ме обичат? Трябва да знаете, че ако отношенията ви към невидимия свят са прави, тогава и отношенията на хората към вас ще бъдат прави. Ако вие се колебаете за нещо, тия колебания ще преминат и в другите хора.Казвам: при пробуждане на човешкото съзнание се забелязват четири важни фази или състояния: пробуждане на самосъзнанието, на съзнанието, на подсъзнанието и на свръхсъзнанието.
От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност.
Ако човек не разбира Закона на вечното движение, той не би могъл да си обясни промените, които стават в съзнанието му.
Например, понякога съзнанието на човека се помрачава толкова, че той изгубва всякаква Светлина. Това се дължи на факта, че съзнанието на човека не е будно. Или, преведено на Божествен език: отношенията на човека към Първичната Причина не са хармонични. Също така и мисълта му по отношение на законите на Мъдростта не е хармонична. И най-после, когато отношенията на човека към законите на Истината не са хармонични, пак се явява тъмнина в съзнанието.
Промените, които стават в съзнанието на човека са подобни на музикални тонове, които не траят дълго време. Те бързо се сменят и от бързината на траенето им зависи и състоянието на човека. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат, именно, на неразбиране законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени.""Дойде на себе си"]Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.“Из: „ЖИВИТЕ ЧИСЛА - 1932 г.“ -
Рудолф Щайнер 50 книги за изтегляне http://bitsnoop.com/рудолф-щайнер-50-книги-q13253353.html
-
"Ако не знаете как да ядете хляба, хлябът страда. Вашите страдания са страдания на хляба, който не знаете как да ядете... ...Като обичам хляба, че нито една трошица не оставям да падне на Земята; като не го обичам, оставям го да падне"...Учителя
-
Условията тук, на Земята, за нас, Духовете / Божествените Души – са като в тесен и тъмен "кладенец":~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Само онзи човек [т.е. онзи Дух] възлиза, който мисли, а който не мисли, той седи тук на Земята.Някой ще каже: „Защо трябва да бъде човек осъден?“ Най-простото обяснение и най-простата елементарна неистина [че някой умен човек може да бъде осъден – защото е невъзможно човек да бъде осъден, ако вече се е научил да мисли правилно (но не от човешко, а от Божествено Гледище)].Някой може да бъде осъден [единствено и само – защото самият той – все още, не мисли правилно].Пращам едно въже [т.е. "пращам една мисъл" (символично – въжето означава мисъл)] на един човек, за да го извади от кладенеца [т.е. – пращам му мисъл, за да го извади от ограничителните условия на времето и пространството].Той казва: „Не искам твоята услуга.“Пусни го в кладенеца, отрежи въжето [това е равносилно на: "отнеми правата мисъл, от него"], и той е осъден да седи в кладенеца [който представлява Земята] и да провери своята философия.Ама защо прави така? Причината де е?И тогава онзи, който е слязъл в кладенеца [и е забравил, че е Дух / Висша Душа, а се възприема като мъж, или като жена; т.е. като личност], понеже е слязъл да намери пари и ги е намерил, че го е страх [от алчност] да възлезе нагоре, да не го оберат.
Той ще остане в кладенеца и там ще страда [защото не знае, че е Дух / Божествена Душа и затова – не мисли да се откаже от користолюбието си, което го заробва и го прави пленник на Земята; т.е. прави го роб на гъстата материя].“Из: „Превръщане на числата“ -
Всички болести в света произтичат от безлюбие.И степените на болестта показват степените на безлюбието.А степените на здравето показват степените на любовта. Някой казва:„Кажи ми истината“Казвам:„Обичай!Това е истината.Обичай и ти ще бъдеш здрав.http://triangle.bg/books/1939-09-24-05.1997/1939-09-24-05.html Първият момент на Любовта
-
Петър Дънов – Учителя: „Време е вече човек да влезе в Третия Принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание или в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.“
Из: "Влизане" – http://beinsa.bg/beseda.php?id=1085
-
"Пчелата ще извади мед от цвета;човек ще откъсне цветето,ще го помирише и ще го хвърли.А говедото ще го стъпче.Ученикът трябва да има метода на пчелата."
"Пчелата" http://triangle.bg/books/greetings.2002/n300-350.html
-
Коя е първата проява на Любовта? - Животът. Коя е първата проява на Живота? - Движението [горе, в главата; т.е.] разширението на съзнанието. Живот, в който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващаш, че живееш; че имаш ОТНОШЕНИЯ, към Някого. Животът подразбира ВРЪЗКА, към Някого. Детето съзнава, че има отношение към майката; майката съзнава, че има отношение към всички живи същества. Ученикът съзнава, че има отношение към Учителя си. В туй положение, в което се намираме, ние се изправяме пред една научна идея, научна в този смисъл, че тя ни определя, какво – трябва да имаме ВРЪЗКА с БОГА. Щом се свържеш с Бога, в тебе ще се прояви НОВ ЖИВОТ; ти ще почувствуваш разширение и свобода, в съзнанието. После, в твоя живот, ще се прояви Светлина.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш Живота, който изтича от тебе. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш; да туряш канелка на Живота и да го точиш; да го продаваш като кръчмар. Нямаш право на това. Тогава питам, вие продавате ли Живота? Продавате го.Животът не търпи никакъв [човешки] закон, никакво [лично] мнение. Може да го налагате, но то е като водата. Водата [т.е. животът] носи всичката кал [кал, това е едно състояние на чувствата]. Но един ден тази кал ще се отцеди. И нейната вода ще бъде пак Вода. Ти може да правиш някои неща, да туриш смърт в живота си, но един ден Животът ще се освободи от нея.Някой път се цапате. Казвате: „Аз съм това, аз съм онова.“ И после за малки работи се докачате. Какво нещо е докачението? Защото, като се качи едно дете на гърба на баща си, бащата не се докача [защото обича това дете]. А пък като се "качи на гърба му" [друг някой], той се докача. Вие ще мислите по това. Втория път, искам да мислите върху тази тема [каква е разликата и да се досетите, че за разумния човек различието е илюзорно].Казвам следното. Да определите какво трябва да се прави сега. Ако аз пиша, както вие пишете, ако аз правя, както вие правите, и работя, както вие работите, отлично. Но при всички тези работи, [от осем хиляди години], хората страдат и умират. Да пееш [т.е. да живееш], без да страдаш. Да пишеш любовни писма, без да се разочароваш. Да търгуваш, без да губиш. Да спиш сладко и никак да не те боли главата. Да ядеш сладко.Човек има три инсталации: стомашна инсталация, белодробна и мозъчна. Те са най-големите фирми, които съществуват в природата. И с големи капитали са. Всички вие сте кредитори на тези фирми. Вие сте представители на тези фирми, кандидати сте. Всеки един от вас препоръчва фирмата на стомаха си. За да му докажеш, казваш: „Дайте ми ядене.“ Ще видите, че това е фирма и половина. А пък друг препоръчва фирмата само за пиене, а някой препоръчва фирмата на мозъка си. И казва: „И знаете ли нашата фирма какво прави?“ Фирма е това. Фирмата у вас е отлична. Аз я познавам. Само че вие фалирате. Ту се появява, ту изчезвате. Три фирми има, но това не е още животът. Нито стомахът е животът. Тук-там се появява животът. Нито в дробовете е животът. Те са места, дето животът се проявява и минава. Има хиляди начини, по които животът се проявява, но вие не сте намерили още онази постоянна фирма, където животът се проявява устойчиво. Тогава вие падате духом, обезсърчавате се и казвате: „Закъсахме.“Човек, който има Живот [е възкръснал; слял се е с Христа; станал е Едно с Бога и върши Неговата (а не своята) Работа – затова], никога не закъсва, никога не заболява, никога не умира. Човек, който има Живот, грях няма да има - той е свободен, от всички противоречия. Там, дето има противоречие, вие не сте дошли до онези Извори на Живота. Тепърва трябва да дойдете, до тях. Хиляди години вие сте изучавали материализма, в миналото. Аз бих гледал, да кажем, на Ивана - къде е бил, какъв е бил, какво се е мъчил. Това е научен [разговор – какво нещо е Животът], но не съм свършил още [онова, което имам да ви кажа, за да тръгне, всеки от вас, сам], към извора си.“Из: „Към изворите на живота“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Първата задача на човека е да познае Бога. Няма по-велико нещо от това. Ако някой пита какъв е смисълът на живота, отговарям: Да познаеш Бога. Ето една проста истина, която и децата могат да разберат, даже по-добре от възрастните. Проста е тази истина, но всеки сам трябва да я потърси и разбере. Иначе човек ще прилича на болен; на парализиран, който очаква наготово да му донесат вода от извора. Не, сам ще отидеш на извора, сам ще се напиеш от чистата вода. Щом дойдат до идеята за Бога, хората приличат на болни, които очакват да ги посещават здравите, наготово да им задоволяват всичките нужди. Защо болният да не си услужи, сам? Кой му е внушил, че не може да ходи? Кой му е внушил мисълта, че не може да работи? Кой е внесъл в човека мисълта, че е невежа, че другите трябва да го учат? Тези мисли са дошли отнякъде, но трябва да се изкоренят. Веднъж изгубил първоначалния си образ, човек се отклонил от Бога и се поддал на външни влияния. Много писатели са изнесли драмата за падането на човека и отдалечаването му от Бога, като причина за страданията и нещастията в живота му. Нека честният човек се опита да открадне нещо, да види как ще се почувства. Преди кражбата той е спал спокойно, като дете. След кражбата, сънят му се разваля. По цели часове той се върти на една, на друга страна, не може да заспи. – Защо не спи спокойно? – Занимава го някаква мисъл. – Как ще се освободи от неспокойната мисъл? – Като върне парите или предмета, който е откраднал. Алчно е човешкото око! Достатъчно е младият момък да види отдалеч една красива мома, за да се прояви неговата алчност. Той пожелава да я обсеби, да я вземе за себе си. Божествено ли е това желание? Божествено ли е желанието на човека, да обсеби къщата на своя приятел? Да вземеш службата на своя приятел, Божествено желание ли е? Ако един писател иска да засенчи друг писател, със своите произведения, на прав път ли е той? Ако се говори за морал, а алчността на човека се шири в света; това е безморалие. Един морал има в света – моралът на Всемирното Бяло Братство, който може да се приложи ако не напълно, поне в малък размер. Има начини за прилагането му. Този морал е Божествен. Той има магическо влияние върху човека.“
-
И под думата черен цвят,разбирам, когато за този външния свят има вътрешно разбиране.То е черния цвят.Под думата черни дрехи разбирам да се концентрираш,да оставиш външния свят и да разбереш вътрешното съдържание на живота.В истинските страдания ние изучаваме великия Божи път на вътрешното разбиране,което трябва да имаме.Влизайте в положението на другите,за да не страдате.Първият момент на Любовта
-
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Учението носи здраве на човека. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият Живот е на постоянна Любов, или на блаженствата. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния Живот, а не на човешкия, временен живот. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния, в положителни, това е човекът. За Истинския Живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса ѝ. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за Живота, да изгуби и той своята Първоначална Чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот... „Пазете се от бомбитe на Живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само Любовта, Мъдростта и Истината, могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЕГНЕШ БОМБИТЕ НА СВОЯ ВРАГ, АКО НЕ ГО ОБИЧАШ. БЕЗ ЛЮБОВ, НЯМА ПРОГРЕС; БЕЗ ЛЮБОВ, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШИШ ЗАДАЧИТЕ СИ. БЕЗ ЛЮБОВ, ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК И ПЪЛЕН С МЪЧНОТИИ. – КАКВО ДА ПРАВЯ, КАТО НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН? – МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СЪВЪРШЕН. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота. „Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. „Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата. „Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: "Ще учиш!" Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е Новото [знание], което иде в света. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само за да го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото Знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хромела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са на място. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, вярно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, вярно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е вярно, аз го приемам. Ами ако не е вярно? Ако онова, което аз ви казвам, е вярно, ще го приемете; ако не е вярно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е вярно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.Казвам, вие сега искате Новия Живот. Всички искате да се подмладите. Новото [знание], в света, носи Царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. [Всички отрицателни възгледи за живота, не са истинни; т.е. лош живот няма, но има примеси в живота, от които се страда. А страданията трябва да се приемат, с разбиране, защото страданията повдигат и облагородяват съзнанието ни. „Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене, грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания, човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости.“ П.Д.]Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място заемате в Природата. В Природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата [т.е. дали се служи, поради проявено насилие, върху дадено същество, или е служба, от Любов, към Бога]. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е на място. Ти – като част на Божественото Творение – си на място. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа [ако доброволно, т.е. от Любов я изпълняваш, защото вече знаеш, че това е най-доброто, което може да ти се даде, към дадения момент]. Например вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.“Из: „Ще ви даде царство“
-
Петър Дънов – Учителя: „НЯМА НИЩО ПО-ВЕЛИКО ОТ ТОВА, ЧОВЕК ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА НА СВОЯТА ДУША; ЗАДАЧАТА НА СВОЯ ЖИВОТ. ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО! ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА, СМИСЪЛА НА СВОЯ ЖИВОТ, ТОЙ РАЗРЕШАВА СМИСЪЛА НА ЦЕЛИЯ КОСМОС, ЗА СЕБЕ СИ – НИЩО ПОВЕЧЕ!“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Можете ли [в условията на самосъзнанието], да съберете двама светии на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие [т.е. стремеж да изтъкнат себе си; да се покажат, че са нещо повече, от околните], което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука.“ „Очистете се от духовната КАЛ, за да може свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и душата си. Само Любовта към Бога стопява кармата. КАРМАТА е КАЛ гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ЛИКВИДИРА ЧОВЕШКАТА КАРМА – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Първото действие, което Адам научи, беше изваждането, а не събирането. Когато постави първите човеци в рая, Бог ги събра, но те не разбраха тоя процес. Те сгрешиха, за което ги извадиха от рая. Ако двама праведни хора се съберат на едно място, какво трябва да правят? Можете ли да ги съберете? Можете ли да съберете двама светии, на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти [в старите условия, когато всеки живее свой личен живот], можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.Питате: „Уравнението не е ли събиране?“ – Не е. Уравнението е процес на взимане-даване. Като греши, човек създава условия в себе си за съставяне на уравнения. Като процес, уравнението е още незавършено. Отношенията ви към Бога, към вашия ближен, към себе си уравнения ли са? Учителят е дал няколко задачи на учениците си. Това е негово задължение.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа; задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на Целия Космос, за себе си – нищо повече!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като поема задължения и задачи, човек изпълнява Божията Воля, а същевременно познава себе си и своя ближен. Работата на ученика се свежда към уравняване на отношенията си. Ако не ги уравни, той не е решил задачата си.Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и Природата. Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, сами по себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем.И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И действително, в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината – в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината – в Умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата [т.е. във водата], отколкото в Умствения свят [т.е. във въздуха; иначе казано: вие сте още в стадия на рибите; даже и птици не сте]. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл [за да можете да се наречете "човек". „Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. Да се роди човек от Бога, това не е прост процес. За да дойде до новораждане, човек е минал през много процеси.“ П.Д.]. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм [в нови възгледи, за съжаление, отново в презумпцията на личния живот] и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм [новите лични възгледи] нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите [възгледите] не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния [воден] и Менталния [въздушен] свят. Докато не излязат от тези полета [и не влязат в Причинния етерен Свят – светът на душата, която е Едно, с Христос (т.е. в Космическото Съзнание)], те нищо не могат да направят.Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот [Който е Животът на Бога; т.е. това е Целокупният Живот, в презумпцията на Единното и Неделимо Божествено Космическо Съзнание]. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята, с цел да дадат нова насока на културата.“
