Велина Василева

Права си... Обаче, реално, въпросът за Любовта, не стои така, в Живота... Всичко опира до индивидуалното разбиране на Живота, от даден човек. Затова хората се сърдят, един другиму. И понеже хората изключват Бога, от съзнанието си – всяка личност заравя главата си, в своята лична житейска философия, все едно че е сам - самичка, в цялата Вселена... Временно, може и така да се живее. Най-много, до смъртта на физическото ни тяло. Тоест, докато ОТГОРЕ, ни чакат, да се освестим, преди окончателно да ни затворят кранчето на Живота (който сме дошли да опитаме, но при много тежки условия и с много малки възможности. Това е задачата, която всеки човек, сам за себе си, трябва правилно да реши). Защото – Живота – ти можеш да Го разбираш от, от гледната точка на едно незнаещо същество, а също така – можеш да избереш – непрекъснато да научаваш по нещо малко; по нещо ново, с намерение – да разшириш и да облагородиш съзнанието си, за да се домогнеш до едно ново разбиране, което да бъде от една по-висша гледна точка, при която – Животът се разбира по- ясно, ерго – по-малко се страда. Защото всяко неразбиране на нещата, в Живота, предизвиква страдания. Много хора вече знаят, че човешкото съзнание еволюира; развива се, постепенно; т.е. човешкото съзнание е на степени. Разбира се – зависи доколко този въпрос те интересува; има хора, които не вярват, в това. Има хора, които считат, че вече достатъчно знаят и те са прави, за себе си. Просто – така мислят; толкова разбират (от своята камбанария) и това е. Изобщо не е работа на някой друг – да ги коментира негативно и да ги съди, защото всички ние, земните личности – ако бяхме на тяхно място (т.е. ако ние бяхме при техните външни условия и при техните вътрешни възможности) – щяхме да бъдем същите (поне аз така мисля и така постъпвам; т.е. старая се да разбирам всекиго)... Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си). Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея), я получава, от Бога. В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича. Мога ли аз да обичам? Това е истинският разумен въпрос, а не – "защо той не ме обича?". Бог те обича, вън от всяко съмнение, защото ти си частица от Неговото Съзнание (но всеки земен баща е само символ на Истинския Баща; т.е. на Бога. Ето защо не е много умно, да имаме претенции към един символ, само защото ни изглежда като истински; един ден, ще разбереш какво точно имам предвид). Ако някой човек не те обича, то е – само защото този човек – все още, просто не е добър проводник на Любовта, която слиза от Бога. А не е добър проводник, защото не разбира Живота. А не разбира Живота, защото погрешно мисли, че вече знае всички неща, които на него са му полезни, в този живот (т.е. – този човек има специфични интереси, в живота, в които няма място за Любовта). Такъв човек не знае, че този временен и преходен земен живот е само прелюдия, към Истинския Живот, в който съществените неща са Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина (чиито вибрации са непознати, на земните личности). Но ти имаш целия ресурс, който ти е потребен, за да преживяваш (ако искаш) Любовта, във всеки момент. Проблемът ти е само в посоката, в която търсиш Любовта. Ти искаш да я вземеш от хората (но те, предварително трябва да са я взели, от Бога, при което, преминала през ситото на техните възгледи – Тя вече не е същата онази чиста Божествена безкористна Любов), за да я консумираш (самостоятелно, в себе си). Обаче това не е разумно решение, на задачата на живота. Вместо това – като вече знаеш, че който обича, само той се ползва от благата на Божията Любов (защото така съзнанието му се разширява и се облагородява) – ти не чакай някой друг (освен Бога), да те обича, но самата ти го обичай. Обичай най-напред само Бога, а виждайки Бога, у всеки човек – обичай и ближния. Обичай, но без да чакаш – тебе да те обичат! Хората не са виновни, че не могат да обичат (те не могат да обичат, само защото съзнанието им е замъглено). Всички хора, един ден, ще се поправят и ще започнат да обичат безкористно, но това ще стане постепенно. И за да се поправят – всички хора имат нужда от разбиране (т.е. – не от осъждане, а от състрадание).

Здравей Никола, Въпросът ти е във връзка със степента на развитие на съзнанието на човека; т.е. със степента на развитие на неговата интелигентност, на неговата разумност и на неговата мъдрост. Иначе казано – с това, доколко разбирането на живота, на земния човек – е във връзка, или не е във връзка, с Висшето НЕФИЗИЧЕСКО Божествено Разбиране – на преживяванията, през които душата ни преминава, на планетата Земя. За наше щастие, има такъв човек, който осветлява тези (тъмни, за всяка обикновена личност) въпроси и той се казва Петър Дънов – Учителя, който на достъпен език (в над 4 000 беседи и лекции, публикувани и в интернет), е обяснил причината за дискомфорта, в състоянията на съзнанието на хората. В общия случай – това е погрешното им убеждение, че живеят самостоятелно; т.е. че живеят, някак си – вън от Системата на Бога и затова – са свободни да Го неглижират, по отношение на мислите, на чувствата си и на постъпките си. Да, привидно; т.е. по причина, че нямат ясна представа, за Живота (породена от липсата на нещо Съществено, наречено Виделина), хората считат, че те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, както си искат. Обаче, при това положение – резултатът (т.е. животът им) е такъв, какъвто го описват всички, които страдат и затова някои мълчаливо страдат, а някои, чиито страдания вече са нетърпими, търсят "външна" помощ, в живота си. Тоест, страдащите най-напред търсят някой външен (относно съзнанието им) човек, който да може да "напипа" болката им и да им обясни положението им, като по този начин – ги извади от това мрачно състояние на съзнанието, в което са изпаднали, без да знаят защо. Когато разбираш нещата – поправяш се и проблемът, който те е мъчил, постепенно, отшумява, защото го виждаш, от нова гледна точка, при която – решението му е лесно. (Обаче има нещо друго; има нещо Съществено, което липсва на обикновения страдащ човек, сам да види по нов начин проблемите си, и това Съществено нещо, се нарича ВИДЕЛИНА, която трябва да получим, за да се освободим от неразбирането си.) Алтернативата е, при всички случаи, да се търси вътрешна помощ; т.е. помощ от Бога – защото физическият човек (наречен човешка личност), не е самостоятелно звено, в Единния и Неделим Целокупен Живот, във Вселената. Личността, погрешно си мисли, че физически, емоционално и ментално – е независима, от останалите Същества, във Вселената (които в своята Целокупност, съставляват Бога). Това схващане е породено единствено и само от неразбиране на Живота. А всяко неразбиране на Живота, причинява страдания. Истината е, че на Земята, всеки почтен човек, може да намери помощ, вътре в себе си, защото Бог живее в съзнанието на човека – но само на почтения човек. "Почтен" човек, е такъв човек, който се е смирил и затова вече знае повече, за себе си; и знаейки повече, за естеството си (в което се преплитат и Божествена част, и животинска част), работи върху самия себе си (като чете, слуша Божието Слово), за да чисти съзнанието си, от непотребния "баласт". Непотребният "баласт", значи – човек да се изчисти от животинската част, в съзнанието си; т.е. от животинските си възгледи, които не са възгледи на Бога, доколкото човек е създаден по образ и подобие, на Бога. Да останат само Божествените възгледи, за живота, в човешкото съзнание. Казваме, че егоистичните възгледи са добри за животните; егоизмът е добър за животните, които няма как да познават Бога, обаче егоистичните възгледи – най-общо казано – разболяват човека, защото предназначението на човека, е друго и то е – човек да служи на Бога, от Любов, към Него. Така – всеки почтен човек – ЗНАЕ, че има животински качества, у себе си, наред с Божествените, но се стреми – да овладява животинското си естество, във все по-висока и по-висока степен. Това е факт, който постепенно, всяка личност трябва да приеме и да ОСЪЗНАЕ, индивидуално, за себе си и сама да работи върху себе си, под ръководството на Бога, за да се превърне в разумен човек. Когато едно съзнание е чисто, от старата си животинска нагласа – Бог задължително живее в такова съзнание и Той започва вече да го учи, на ум и на разум. Чистото, от животинска нагласа, съзнание, това е морално съзнание. То е свързано с искрени усилия, за спазване на духовните Закони на Вселената, защото само моралното съзнание, има някаква индивидуална вътрешна ЯСНА ПРЕДСТАВА, че такива Закони (свързани с едновременното благо на всички същества), съществуват във Вселената. Съвсем друг е въпросът, че моралът е относителен. Да, моралът е относителен, но тук иде реч за това – във всеки момент, човек да бъде верен, на ония (текущо валидни, за самия него, вътрешно възприети), неегоистични морални принципи, които включват само доброто и изключват злото (относно Бога, ближния и себе си), под каквато и да е форма. Правилото е: всеки да бъде почтен – кой както го разбира, към дадения момент, защото тия вътрешни възгледи, относно морала – естествено се променят, с времето (като се надграждат, у всеки човек, индивидуално, под ръководството на Бога). Обаче, във всички случаи, Доброто; т.е. Любовта; т.е. Бог, е онзи Морален Компас, който винаги ръководи почтения човек, в живота. Между другото – напълно нормално е, непочтеният човек да си мисли, че няма почтени хора, в света. Истината е, че той просто няма свое развито сетиво; т.е. той, все още, няма морален ум, с помощта на който да може да разпознава почтеността. Непочтеният човек, няма как да разпознава почтеността. Така, по същия начин, той не разпознава и доброто, и затова не разпознава нито Бога, нито Истинската Любов, в Живота. В общия случай, за себе си, всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент. И никакво осъждане (на неспособността да се мисли правилно) няма, тук, а има само разбиране на еволюционно достигнатото ниво на развитие на съзнанието, от всеки един човек, индивидуално. Няма нищо нередно и в търсенето на външна помощ, но тя (ако е наистина реална; т.е. ако е безкористно дадена помощ), може да ползва само онзи ум, който вече е морално развит (в някаква степен) и затова вече знае, че се стреми към Бога . Такъв ум, по причина на стремежа си към Бога (и въпреки несъвършенството си), е станал морален ум, във възходящо развитие. (Има ум, който от неразбиране, се присмива, на морала, като на отживелица. Той, за себе си, е прав; следователно – на едно животно – не може и не бива да му се говори за висши морални ценности, в живота). Та – външната безкористна помощ, може само правилно да насочи вече моралния ум – да изгради своя вътрешна връзка, с Бога, която ВРЪЗКА, наречена ЛЮБОВ – отвътре да излекува, живота на тялото, на ума, на сърцето, на душата и на духа на този стремящ се към Бога, човек. Защото, Истината (преживяна и от първо лице) е, че наистина само „Бог е Този, Който дава живот на хората. Бог е Този, Който дава разум на хората." Проблемът на много хора е в това, че те изобщо не осъзнават, доколко са повлияни, по отношение на мислите, чувствата и постъпките си, от низшите животински качества, на нечистото си съзнание. Горделивият човек (гордостта е животинско качество) не вярва в Бога, не се интересува и не обича Бога, съгл. писаното в Лука 10:27 "Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум, и ближния си, както себе си". Такова изявление: "Да възлюбиш Господа", за съзнанието на човек, воден, в живота си, от низшето си животинско естество, е глупост. Но независимо и въпреки това – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА – си остава Първият и Единствен Закон, върху който е основан животът на всяко Същество, в Разумната Вселена и неспазването на този Закон, е коренът на всички човешки страдания. (Състрадавам им и нямам предвид да съдя онези земни хора, които живеят от обратната страна на Разума, защото ги разбирам – без Виделина, те само толкова могат, засега. Те тепърва ще трябва да се смирят, за да се домогнат до онази Истинска Светлина, наречена Виделина – която постепенно се натрупва и само Тя; само Виделината – настройва мозъка и човешкия ум – да могат да възприемат и да интерпретират правилно енергията, слизаща от Бога; т.е. само посредством натрупването на Виделина, в главата си – човек постепенно се учи да мисли, да чувства и да постъпва, правилно, от Божествено Гледище.) Това, което е необходимо, като начало, за да се домогнем до Разумната Област, на Живота, то е – преди всичко: честност, безхитростност, почтеност, искреност, мекота в отношенията и смирение – за да се надмогнем над животинските качества, в съзнанието си и така – да освободим място, за Бога и Той да стане наш вътрешен Учител, съгл. казаното в Йоан 6:45 "Всички ще бъдат научени от Бога". Никола, Вие сте много млад човек, но вероятно сте чували за Библията, като за Божие Слово, което се открива и показва един вътрешен Път. Но това е само за смирените, а не за всички. (В смисъл такъв, че само на смирените – Бог, вътрешно, в съзнанието им – вече виждайки стремежа, както и вътрешната им самостоятелна работа, да бъдат прочистени от качествата на животинското естество, което им пречи да виждат ясно – постепенно дава такава нова умствена нагласа, при която – Божието Слово да изглежда истинно; в обратния случай, умът, поради липсата на Виделина, Го интерпретира, като глупост.) Казано е в Притчи 11:2 "Дойде ли гордост, дохожда и срам. А мъдростта е със смирените." Също в Исая 57:15 "Защото така казва Всевишният и Превъзнесеният, Който обитава вечността, Чието име е Светий: Аз обитавам на високо и свето място, Още с онзи, който е със съкрушен и смирен дух, За да съживявам духа на смирените, И да съживявам сърцето на съкрушилите се." Яков 4:6 "Но Той дава една по-голяма благодат; затова казва: "Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат". 1 Петрово 5:5 "Облечете смирението; защото Бог се противи на горделивите, а на смирените дава благодат." Всеки човек се нуждае от Божията благодат, но само смиреният, вярващият и обичащият Бога човек, я получава, като реална помощ и подкрепа, в живота си. За да няма страдания, Животът трябва да се разбере правилно. Но правилно, в смисъл – от една по-висша Гледна Точка, да се разбере; т.е. от едно по-висше състояние на съзнанието, което само Бог, по вътрешен път, може да Ви даде, при условие, че се смирите и Го потърсите. Бог няма да Го намерите, в онова черкуване, което хората от немай-къде; т.е. от неразбиране, Му поднасят, по църковни празници и пости. Не квалифицирам нищо, като лошо и никак не съдя никого, защото знам, че всеки човек прави само онова, което разбира и на което е способен, към дадения момент, но казвам, че е нужно съвсем ново ОТНОШЕНИЕ; нужно Ви е Любов към Бога, да имате, в съзнанието си и върху тази Любов, с Мъдрост, да съградите целия си живот. Което пък е свързано с адекватно ЗНАНИЕ; с опознаване на Бога, в съзнанието ви. (Чрез четене и слушане на Божието Слово, съзнанието се чисти от животински качества, защото то постепенно започва до различава, кое, в него, е Божествено и кое е животинско). И тогава, когато познаете Бога – сам ще бъдете свидетел на това, как всичките ви проблеми – постепенно ще се стопят. Ако чувствате, че това е Вашият (а също и на брат ви), път – дерзайте; т.е. стремете се към доброто и към възвишеното, защото това е Пътят. Тоест – Любовта към Бога, е Пътят на всяка земна личност, която се стреми – постепенно (посредством натрупването на духовна Светлина – Виделина, в главата си), да стане разумен и мъдър човек. Само мъдрият човек, не страда, в живота, защото разбира Живота, от Божествено Гледище. Виделината я дава само Бог; т.е. Виделината постепенно идва отвътре, в съзнанието на човека, когато мислим за Нея, при условие, че животинското естество, е отстъпило място на Божественото естество. Тоест – Божественото Начало (или стремежът да приложим възгледите на Христос, за живота, вместо животинския егоизъм, във възгледите ни) – вече е поело ръководството на живота ни. (Точно затова Ви писах за вътрешния индивидуален морал, като за специфично начално състояние на съзнанието, при което ние се стремим само към доброто, без което – никой не може да познае Бога и да се освободи от мъките си. И без да се борим със злото; просто, ще бъдем умни и – няма да се фокусираме върху злото, защото – злото, на Земята, идва само когато не разбираме живота. Всичко, което става в живота ни, в крайна сметка, ще се окаже че е било за добро и един ден, когато съзнанието ни се просветли, ние ще оценим това.) Защо трябва да познаваме Бога? За да сме свободни от страданията и с радост да вършим Волята Му. И най-вече, защото сме Негови, а не "свои си", според писаното в 1 Коринтяни 6:19 "Или не знаете, че вашето тяло е храм на Светия Дух, който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си." А колкото до Помощници, по Пътя (и външни, и вътрешни), те всякога се намират, когато се нуждаем, от тях. :)