Велина Василева

Човешката личност е животинската душа на човека, чиито намерения / стремежи – са диаметрално противоположни на Божествената му душа, която е разумна. Животинската душа (т.е. човешката личност – мъж, или жена), си има животинско сърце и животински ум, което (не е осъдително), а е строго необходимо (на един определен етап) ниво на разбиране на Живота, като личен; отделен от Великото Цяло. При животинския ум – колкото и да е развит – не може да се говори за разумност. Разумността започва от гениалния ум, който осъзнава, че за свое добро, трябва да бъде свързан с Небесната си Разумна Душа, която е неделимо свързана с Общата Мирова Душа; т.е. с Единството на Цялото Битие. Да си РАЗУМЕН, означава да си неделимо свързан с Христос и с Бога (и да не говориш от себе си и за себе си, защото ЗНАЕШ, че си само проводник на Волята Божия, във всеки даден момент).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За човешкото сърце има две определения – човек има две сърца: едното, животинско сърце и другото, човешко сърце. Има един животински ум и един човешки ум. Животинският ум си обяснява фактите, но не мисли [от гледище на Целокупния Живот и на Единното Космическо Съзнание]. Той е като Плюшкин. Той е животинският ум, каквото намери, събира. Каква работа ще направи – не разбира. Както Плюшкин събира гвоздеи [личността, символично е гвоздей], събира антични неща [и после пише книги и проповядва на слепите (което е необходимо, но изобщо не е достатъчно, в Новата Епоха на Любовта и Светлината, когато Божието Царство слиза на Земята и Христос–Обединителят; Единството на Всичко, Което Е – трябва да се въздигне)].“

Из: „Дишане“
http://beinsa.bg/beseda.php?id=2833

ЗА БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ, СЕ ИЗИСКВАТ И БЛАГОРОДНИ СРЕДСТВА. ТОВА Е ОБЩ ЗАКОН В БИТИЕТО, ТОВА Е НЕИЗМЕННИЯТ КРИТЕРИЙ НА ИСТИНАТА.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират онези идеи за свой идеал и онези обекти за своя цел, които влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене. Това растене засяга целия им душевен живот, а не само част от него, както мислят някои. Този факт се потвърждава в историята на човешкия напредък.

Духът на просвещението винаги е имал да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконията. Изглежда, че човешкото сърце е по-разположено засега към тия неща, отколкото към Истината, добродетелта, правдата и човещината. Това личи от факта, че поради изопачените си понятия за живота, хората постоянно пренебрегват Истината и нейните изисквания. Вследствие на това, те постоянно страдат за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали за този им единствен грях! Понякога хората са готови да жертват всичко в този свят, само да не приемат Истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховните цели на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за забогатяване – подтици, които не би трябвало да движат човека, който е Разумно Същество.

За съжаление и днес още хората се кланят на златния телец, както старите езически народи. Без съмнение, светът постоянно мени своя образ – идолопоклонството е взело днес друг вид и друга форма, но то все още съществува.

РАЗУМЪТ Е ДАДЕН НА ЧОВЕКА НЕ ЗА ДРУГО, А ДА ГО НАУЧИ ДА ПОЗНАВА ИСТИНСКИТЕ СИ НУЖДИ И ИНТЕРЕСИТЕ НА СВОЯТА ДУША, която се нуждае от здравословна храна, която може да се придобие само със съзнателна работа и постоянстване в доброто.

Лъжливата философия, която твърди, че нямало значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания, че целта оправдава средствата, е и си остава едно чисто йезуитско учение.

Колкото и да се оправдават постъпките на хората с целта, която преследват, в никой случай те не могат да бъдат оправдани, ЩОМ СЕ ПРИЛОЖИ АБСОЛЮТНАТА МЯРКА НА ВЪРХОВНОТО ДОБРО, ТАКА, КАКТО ТЯ СЪЩЕСТВУВА В ПРИРОДАТА.

ЖИВОТЪТ Е ТЪЙ УСТРОЕН, ЧЕ ВСЯКО ДЕЛО, КАКВОТО И ДА Е ТО, ПОЛУЧАВА СВОЯТА ЗАПЛАТА, СПОРЕД ВЪТРЕШНАТА СИ СТОЙНОСТ. ТОВА Е ЕДНИЧКОТО ВЪРХОВНО МЕРИЛО НА ПРИРОДАТА.

ЗА БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ СЕ ИЗИСКВАТ И БЛАГОРОДНИ СРЕДСТВА. ТОВА Е ОБЩ ЗАКОН В БИТИЕТО, ТОВА Е НЕИЗМЕННИЯТ КРИТЕРИЙ НА ИСТИНАТА.

Така работи и действа Духът, когато произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът“, казва поговорката. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, се родили от добри и благородни майки [т.е. те не са били обикновени хора, а са били Божии Синове, граждани на Божието Царство, родени от Св.Дух; което значи от Господ, а това е Майката и на Христос]. Следователно, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ НА ЖИВОТА, НЕОБХОДИМО Е ДА ЖИВЕЕМ КАТО РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ, КАТО БРАТЯ, ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЕДИН БАЩА И СВЪРЗАНИ С ТЯСНАТА ВРЪЗКА НА ЛЮБОВТА.

Ако всички хора се ръководеха и вдъхновяваха от това Начало и изпълняваха изискванията на този Велик Закон, той непременно щеше да произведе присъщите нему резултати и щеше да принесе своите плодове на мир, благоденствие, успех и духовен подем.

При такива УСЛОВИЯ, у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат доброто и Истината. Духът му тогава ще се радва на една съвършена СРЕДА, много по-фина от ефира, която ще разкрие пред ума му, посредством своите трептения, величието и красотата на една Жива Вселена. Тя ще му разкрие един необятен свят, дето тупти пулсът на Вечния Живот, който постоянно въздига и оживотворява човека."

Из: "Общо въведение. Две влияния"
https://triangle.bg/books/science-and-education.1998/introduction.html?fbclid=IwAR0zkMCHWPKBJnZZ5l9BQMsLFlc1mPuGR2R-ZLRk7nojKN9uIMPm4YYnKII

http://www.beinsadouno.com/board/gallery/image/6761-присъствието-на-господаjpg/