Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Коментари добавени от Велина Василева
-
Изучавайте Любовта като Мирова, Космическа Сила, която ражда Целокупния Живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи Животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като ученици, вие трябва да развивате в себе си чувство на благоговение, което се изразява във взаимна почит и уважение помежду ви. Който е развил в себе си Любов към Бога, той има и силно развито чувство на благоговение.Българинът трябва да работи съзнателно върху себе си, да развие тъкмо това качество – Любов към Бога, за да даде път на Божественото начало в своя живот. Той трябва да развие в себе си Любов към Истината. Този е единственият път за неговото спасение и самоусъвършенстване.Съвременният човек, бил той българин или каква да е друга нация, се намира в свят, поставен между доброто и злото. За да се справи с този свят, той трябва съзнателно да изучава и доброто, и злото. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността. Като енергия, доброто слиза от слънцето, а злото излиза от земята. Човек живее, докато е свързан с доброто; прекъсне ли тази връзка, той умира. Прекъсне ли връзката си със злото, животът отново дохожда. Значи животът се крие в доброто, а смъртта – в злото. Като знаете това, не се стремете за премахнете злото от пътя си, но увеличавайте доброто в себе си, като му давате широк простор. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта. Човек не може да прави добро, докато не обича. Любовта пък произтича от благостта. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов. Следователно изучавайте Любовта като Мирова, Космическа Сила, която ражда Целокупния Живот. Дайте път на Любовта в себе си, а това, какво представят доброто и злото, оставете настрана. Достатъчно е да знаете, че злото е остатък от вашия минал живот, а доброто – продължение от миналия ви живот. Злото има начало, а доброто е без начало и без край. То е съществувало в миналото, съществува днес, ще съществува и в бъдеще.“Из: „Личност и душа“
-
Вашите мисли, чувства и постъпки – това са вашите деца! Какво правите с тях? Как ги възпитавате? Възпитайте вашите мисли – те са децата. Всяка твоя мисъл е жива. Вие определяте философски мисълта. Всяка ваша мисъл живее, тя съществува. Някоя ваша мисъл ще се въплъти някой ден като Стоян, Драган, Петко. Някое ваше чувство, някоя ваша постъпка също може да се въплъти. Всички тия неща, които минават в нашето съзнание като мисли, могат да се въплътят. Мисълта е жива, в един друг свят. Ние мислим: "Като дойде Христос, какъв ли ще бъде светът!" Ако дойде Христос, ще го познаете ли? Ако дойде, Христос ще дойде тогава, когато хората станат проводници на Божията Любов. Ако Христос дойде сега и хората не са готови, ще имаме пак същите резултати. Ако дойде Христос и хората са готови да бъдат проводници на Божията Любов, светът ще се оправи. И Бог чака неговите деца да станат проводници. Това е сега въпросът! Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, Новото не може да проникне в него. Никога не трябва да мислим, в Живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Мойсеевият закон е за стар мях, Христовото Учение иска нов мях. Който иска да господарува [над мислите, над чувствата и над постъпките; т.е. над децата си], трябва да се проникне от Новото Учение: то носи разгадката на Живота. Прави се аналогия на Новото Учение, с ново вино и на старите хора, със стари мехове. Старото вино, като прекипяло, може да стои в стар мях, но новото, понеже ферментира, ако се налее в стар мях, ще го пръсне. Тази притча съдържа една скрита мисъл, един велик закон: че за Божествените идеи, които се влагат в този свят, потребни са нови мехове, по-еластични, да издържат напора на ферментацията, т.е. хора, които имат ум и сърце възприемчиви за Новата Истина. Когато умът е ангажиран със стари идеи, мисли, чувства, новото не може да проникне в него; с други думи, в старите форми не може да се очаква да се прояви сила за подвиг. Ако нямате нови мехове, стойте надалеч; ще дойдат други, нови хора, и в тях ще се налее Новото Учение. Никога не трябва да мислим, в живота, че сме разбрали напълно Истината и че вече няма какво да учим: ще бъдем такива стари мехове, които са спрели своето развитие на Земята. „Учени сме.“ – Ама в какво седи вашата ученост? – „Чели сме много писатели.“ – Що от това?Трябва да вникнем в онази философия, която може да изправи живота ни и да ни даде онова щастие, което търсим.И друг път съм обяснявал думата „ШТАСТИЕ“: тази дума от кои букви се състои? Буквата „Ш“ – три резки, обърнати нагоре, представят човешката ръка, която работи. „Т“-то показва директива или сила, с която се тика работата. След тия две букви идва „А“, то е човешкият нос – трябва не само работа, но и ум, да знае как да работи. Като вземете буквата „С“, тя представя човешкото сърце, а като я обърнете нагоре, ще стане лодка – това, което се припечелва, ще се складира. При буквата „И“ има едно слизане и възкачване – отгоре надолу и обратно; тия два ъгъла, като ги турите един до друг, образуват диаметрите на кръга – колелото, което движи колата напред. „Е“-то показва центъра, за който трябва да се държите. И, следователно, на вас трябват: ръка, сила, ум, сърце и цел нагоре.Христос казва: „Не бива да туряте ново вино в стар мех“, защото ще ви разстрои. Ако някой религиозен се разстрои, той е стар мех, който не е могъл да издържи новото вино – Новото Учение.Трябва да се вложи в нашите деца [т.е. в нашите мисли, чувства и постъпки] новото вино [новото вино = Новото Учение], защото то е сила. Майките, които искат да имат добри деца, трябва да са проникнати от нови идеи. Ако сте със стари, не ви препоръчвам раждане. Какво ще родите? Негодници за Живота, каквито има с хиляди. Свещеното Писание казва: „Плодете се и множете се“; не казва да раждате недоносчета, а хора по образ и подобие на Бога. То е Новото Учение, което Христос проповядва и което, ако се разбере, ще поправи света. И лозата, и соковете са в нас; когато един ден нашето лозе даде грозде, соковете на гроздето ще почнат да ферментират. То е неумолим закон в света и онзи, който мисли да живее, без да ферментира, не разбира Живота. Христос на друго място казва: „Който иска да Ме последва, да вземе кръста си“; новото вино [т.е. Новото Учение] – то е кръстът. Кръстът е сила за оня, който разбира. В света има разни кръстове, и хората се оплакват от тях; но Павел ето що казва за кръста: „Аз ще се похваля с кръста Христов“. Оплаквате се от вашите страдания и казвате, че са необикновени, непоносими; но вие приличате на онзи, който се оплаквал от тежината на своя кръст, и ето какво станало с него. Господ рекъл: „Вземете му го“, и го въвел в една голяма зала и му рекъл: „В тази зала има големи и малки, златни, сребърни, железни и каменни кръстове, избери си един“; човекът, като избирал, намерил един малък кръст и рекъл: „Туй кръстче искам“ – „Ами че това е кръстът, който ти носеше досега; този кръст бях ти дал“; рекъл Господ. Често ние преувеличаваме нашите страдания и искаме да изменим своята съдба; не можем да я изменим, да изхвърлим товара, който трябва да носим. Вие казвате: „Като си поуредя работите, аз и жена ми, па и децата ми, ще тръгнем в новия път, и тогава новото вино [т.е. Новото Учение] ще ферментира“. Ако мислите да уредите житейските си работи и тогава да последвате Господа, вие се лъжете. Възпитанието е процес, който трябва да върви едновременно за всички – бащата, майката и децата: когато бащата и майката се възпитат, ще се възпитат и децата.“Из: „Стари и нови мехове“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Сила е човешката мисъл, но тя трябва да се тури в действие. За това, обаче, се иска нова философия, нов начин на мислене. Всички хора се нуждаят от нов начин на мислене. Ще кажете, че животът е тежък, че хората се нуждаят от пари. Парите представят движение. Щом имаш някаква идея, ще се движиш и пари ще имаш. Как ще се движиш – по прави или по криви линии, това зависи от твоето съзнание. Без новата философия на живота, без новата мисъл, никакви педагогически правила не са в състояние да изменят човека. Съвременните учени прилагат ред педагогически правила за възпитание на младежта, но в края на краищата, хората умират и с педагогия, и без педагогия. Те се изопачават и с педагогия, и без педагогия. – Какво трябва да се прави тогава? – Човек трябва да се стреми към вътрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човек се нуждае от вяра. Вярата му трябва да бъде толкова силна, че при най-големите изпитания да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вярата ви ще се усилва.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като разсъждавате върху Новото [Учение], вие ще се домогнете до нов начин на мислене.“Из: „Изново“~~~~~~~~~~~~~~~~~~1 Йоаново 4:8 "Който не люби, не е познал Бога; защото Бог е Любов." 1 Йоаново 4:16 "И ние познаваме и сме повярвали Любовта, която Бог има към нас. Бог е Любов; и който пребъдва в Любовта, пребъдва в Бога, и Бог пребъдва в него." Римляни 14:8 "Понеже, ако живеем, за Господа живеем, и ако умираме, за Господа умираме; и тъй живеем ли, умираме ли, Господни сме."~~~~~~~~~~~~~~~~~~Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за Любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов. Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях, а не отвън.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Когато Божественото съзнание се пробуди, човек гледа на всички хора, на всички живи същества, като удове на своя организъм и е готов да им прощава. Защо и вие да не гледате на всички хора като удове на Божествения организъм, в който всички живеят? Ако някой те удари с ръката си, считай, че дясната или лявата ръка на Бога те е ударила. Ще се сърдиш ли на Бога? Колкото можеш да се сърдиш на краката, на ръцете, на очите, на ушите, на устата си, толкова ще се сърдиш и на Бога. Който се сърди на ръцете и на краката си, осакатява; който се сърди на очите си, ослепява; който се сърди на ушите си, оглушава; който се сърди на устата си, онемява. Какво придобиваш със сърденето?Това е нов начин на мислене, нова философия, която прилагат всички напреднали същества. Като прощавате, и вие ще се домогнете до тази философия. – Да прощаваш, това е мекушавост. – Не е мекушавост, но правилно разбиране и отношение към нещата. Как да не простя на ръката си? Ако не ѝ простя, тя ще се откаже от писане, от работа и, в края на краищата, ще бъде зле и за мене, и за нея. Тя ще се атрофира и ще стане негодна за работа. Кажа ли и, че я обичам, тя е готова на всякаква работа. Няма същество в света, което да не е готово да се жертва за Любовта. Човек всичко прави за нея. Въпреки това, хората страдат от любов. Това се дължи на неразбраната любов.Всички трябва да имат прави възгледи, прави разбирания. Някой ден се случват големи нещастия на човека, и той казва: Не искам да си спомням за този ден. – Това е криво, изопачено разбиране. Не казвай, че не искаш да си спомняш за този ден, но кажи, че втори път не желаеш да преживееш това, което ти се случи този ден. Сам по себе си, денят носи нещо хубаво. Следователно, не можете да не желаете дните да се нижат един след друг. Всеки ден носи своето благословение.И тъй, причината за недоволството и неразбирането между хората е в самите тях а не отвън. Например, някой е недоволен от приятеля си, мисли, че причината за недоволството му е в него. Обаче, той не си дава отчет, да види, че причината за неразбирането и недоволството му е в самия него. “Из: „Изгрев и залез“
-
-
Лошото в света не може да го изпъдиш с лошо. Ако го изпъдиш с лошо, то става по-силно.~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Някой казва, че имал лоши мисли, които го мъчели. И иска да изпъди лошите мисли.Лошото в света не може да го изпъдиш с лошо. Ако го изпъдиш с лошо, то става по-силно. Ти замести лошото с доброто. Лошото е недоволно от тебе, понеже го туряш на работа. И като заместиш лошото с добро, лошото ще ти благодари – ти си умен човек. И ще си иде.Кое е по-хубаво да направиш: Като биеш един човек омалее ти ръката. И злото казва: „Много сили похарчваш.“ А пък може да помилваш човека. Кое е по-хубаво? Да го помилваш, или да го биеш? Ти казваш: „Ако не го бия, той няма да разбере.“ Вие мислите, че ако човек не се разгневи, няма да има воля. Нямам нищо против това да се гневи човек, но на място."Из: "Победа на доброто"
-
-
Петър Дънов – Учителя: „НЯМА НИЩО ПО-ВЕЛИКО ОТ ТОВА, ЧОВЕК ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА НА СВОЯТА ДУША; ЗАДАЧАТА НА СВОЯ ЖИВОТ. ТОВА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО! ЧОВЕК, КОЙТО МОЖЕ ДА РЕШИ ЗАДАЧАТА, СМИСЪЛА НА СВОЯ ЖИВОТ, ТОЙ РАЗРЕШАВА СМИСЪЛА НА ЦЕЛИЯ КОСМОС, ЗА СЕБЕ СИ – НИЩО ПОВЕЧЕ!“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Можете ли [в условията на самосъзнанието], да съберете двама светии на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие [т.е. стремеж да изтъкнат себе си; да се покажат, че са нещо повече, от околните], което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука.“ „Очистете се от духовната КАЛ, за да може свободно да дишате чрез сърцето, чрез ума и душата си. Само Любовта към Бога стопява кармата. КАРМАТА е КАЛ гъста, леплива, която не може да се измие лесно. Само Любовта я отстранява. Само с Любовта може да се ЛИКВИДИРА ЧОВЕШКАТА КАРМА – ЛЮБОВТА КЪМ БОГА.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Първото действие, което Адам научи, беше изваждането, а не събирането. Когато постави първите човеци в рая, Бог ги събра, но те не разбраха тоя процес. Те сгрешиха, за което ги извадиха от рая. Ако двама праведни хора се съберат на едно място, какво трябва да правят? Можете ли да ги съберете? Можете ли да съберете двама светии, на едно място? Това е най-мъчителната работа. Ти [в старите условия, когато всеки живее свой личен живот], можеш да събереш двама светии на едно място, ако единият е по-голям от другия. Ако и двамата са еднакво големи, по никой начин не може да ги съберете. Най-трудното действие е събирането.Питате: „Уравнението не е ли събиране?“ – Не е. Уравнението е процес на взимане-даване. Като греши, човек създава условия в себе си за съставяне на уравнения. Като процес, уравнението е още незавършено. Отношенията ви към Бога, към вашия ближен, към себе си уравнения ли са? Учителят е дал няколко задачи на учениците си. Това е негово задължение.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Няма нищо по-велико от това, човек да реши задачата на своята душа; задачата на своя живот. Това е най-великото! Човек, който може да реши задачата, смисъла на своя живот, той разрешава смисъла на Целия Космос, за себе си – нищо повече!~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Като поема задължения и задачи, човек изпълнява Божията Воля, а същевременно познава себе си и своя ближен. Работата на ученика се свежда към уравняване на отношенията си. Ако не ги уравни, той не е решил задачата си.Като не може да реши задачата, ученикът ще признае, че има неща, които той не разбира и не знае. Така ни учи и Природата. Като види, че протестираме и негодуваме против нея, тя ни дава една мъчна задача и ни оставя да решаваме. Щом не можем да я решим, сами по себе си ние капитулираме, започваме да се молим да ни се помогне и признаваме, че не знаем.И духовните хора не могат да решат въпроса. Защо? И у едните, и у другите има нещо лично, известно тщеславие, което пречи на работата им. Докато живее в личните чувства, човек не може да се домогне до положителната наука. Ето защо, когато се стреми към придобивки, окултният ученик трябва да познава какви сили са вложени в него и какво днес може да направи с тези сили. Той разполага с много повече сили, отколкото има възможност да използва. И действително, в мозъка на всеки човек е вложена грамадна енергия, от която при сегашните условия може да се разработи едва една хилядна част. Изобщо човешката енергия може да се разработи в три направления: в широчина, която дава стабилност на характера; в дълбочина, която дава активност и предприемчивост; във височина, която дава стремеж и полет на духа. Тези са трите насоки, които могат да се дадат на енергиите в човешкия мозък. Оттук и всяка идея трябва да има широчина, дълбочина и височина. Широчината се проектира на физическия свят, дълбочината – в Духовния, т.е. в Сърдечния или Астралния свят, а височината – в Умствения свят. В заключение на това можем да кажем, че недъзите в съвременния свят се дължат на човешката мисъл. Това не значи, че има някакъв недоимък в нея. Напротив, човек страда от излишък на енергия, която не е разработил. При съвременното възпитание трябва да се има предвид следното: да се намери път на излишната енергия и да се впрегне на работа, защото Природата наказва всички ония, които складират нейната енергия и не я използват. Трябва да се работи. Природата не търпи никакъв застой – никой няма право да държи енергиите на Природата в застой. Природата изисква от човека да бъде изправен едновременно и в трите свята – физически, Духовен и Умствен. Той трябва да работи едновременно и в трите свята. Особено това се изисква от ученика. Като наблюдавам лицата ви, виждам, че вие живеете повече в света на чувствата [т.е. във водата], отколкото в Умствения свят [т.е. във въздуха; иначе казано: вие сте още в стадия на рибите; даже и птици не сте]. Вие още не сте влезли в света на здравата, положителна мисъл [за да можете да се наречете "човек". „Под думата „човек“ ние разбираме само онзи, който е роден от Бога. Да се роди човек от Бога, това не е прост процес. За да дойде до новораждане, човек е минал през много процеси.“ П.Д.]. Който живее в чувствения свят, той мяза на мома, която по цели дни се оглежда в огледало – измие се, нареди се, облече се и хайде пред огледалото. След половин или един час – пак същата история. Седите, оглеждате се и намислите някакъв план; неочаквано дойде нещо отвън, развали плана ви. Какво правите тогава? Поскърбите малко, но се облечете в нов костюм [в нови възгледи, за съжаление, отново в презумпцията на личния живот] и хайде пред огледалото. Мислите, че като излезете така облечен, ще направите нещо особено. Излезете в света, но виждате, че нищо не можете да направите; пак се върнете, обаче с едно малко разочарование. Не си правете илюзии, знайте, че новият костюм [новите лични възгледи] нищо няма да ви придаде. При сегашните условия на Живота костюмите [възгледите] не спасяват човека. Защо? Защото съвременните хора още живеят в низшите полета на Астралния [воден] и Менталния [въздушен] свят. Докато не излязат от тези полета [и не влязат в Причинния етерен Свят – светът на душата, която е Едно, с Христос (т.е. в Космическото Съзнание)], те нищо не могат да направят.Това, което сега става на физическия свят – страдания, изпитания, всичко иде в помощ на съвременните хора, за да ги подтикне към Новата култура, към новия Живот [Който е Животът на Бога; т.е. това е Целокупният Живот, в презумпцията на Единното и Неделимо Божествено Космическо Съзнание]. Невидимият свят изпраща свои представители да се въплътят на Земята, с цел да дадат нова насока на културата.“
-
Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Учението носи здраве на човека. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият Живот е на постоянна Любов, или на блаженствата. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния Живот, а не на човешкия, временен живот. Ако си в човешкия живот, не очаквай постижение на идеалите си; ако си в Божествения живот, всичко можеш да постигнеш. Човешкият живот се определя от две състояния, които произвеждат два различни резултата, а именно: добро и зло, виделина и тъмнина, истина и лъжа. Тия думи изразяват Истината, скрита в самия живот. Човек е само онзи, който мисли право. Когато дойде правата мисъл и смени всички отрицателни състояния, в положителни, това е човекът. За Истинския Живот, както и за същината на живота, може да се говори само тогава, когато той се пречисти от всички примесени към него елементи, които го развалят и опетняват. Същото нещо може да се каже и за водата. За свойствата на водата може да се говори само тогава, когато тя се освободи от всички примесени и разтворени в нея вещества, които изменят и развалят вкуса ѝ. Съвременните хора още не са опитали и не знаят, какво нещо е чистата вода, в абсолютния смисъл на думата. Колкото и да е чиста водата, която иде от въздушното пространство, веднъж минала през въздуха, а после и през земните пластове, тя съдържа вече в себе си примеси или утайки от органически и неорганически вещества. Колкото и да са чисти пясъчните пластове, през които водата се филтрува, те все пак съдържат в себе си известно количество нечистотии. Ето защо и най-чистата вода съдържа поне минимално количество примеси или разтворени вещества. Затова, именно, съвременните хора търсят най-чиста вода по планинските места. Ако водата, при пътуването си из земните пластове, изгубва своята първоначална чистота, колко повече възможности има за Живота, да изгуби и той своята Първоначална Чистота. Животът, който излиза от Бога, е чист, но след като мине през гъстата материя, той придобива различни утайки, вследствие на което изгубва своите първични свойства и своята чистота. Тази е причината, дето съвременните хора са недоволни от своя живот... „Пазете се от бомбитe на Живота. Пипайте ги внимателно, да не избухнат в ръцете ви. Само Любовта, Мъдростта и Истината, могат да ви избавят от бомбите на живота. Христос казва: „Любете враговете си". – Защо? – Защото те носят бомби, с които убиват. НЕ МОЖЕШ ДА ИЗБЕГНЕШ БОМБИТЕ НА СВОЯ ВРАГ, АКО НЕ ГО ОБИЧАШ. БЕЗ ЛЮБОВ, НЯМА ПРОГРЕС; БЕЗ ЛЮБОВ, НЕ МОЖЕШ ДА РЕШИШ ЗАДАЧИТЕ СИ. БЕЗ ЛЮБОВ, ЖИВОТЪТ Е ТЕЖЪК И ПЪЛЕН С МЪЧНОТИИ. – КАКВО ДА ПРАВЯ, КАТО НЕ СЪМ СЪВЪРШЕН? – МОЖЕШ ДА БЪДЕШ СЪВЪРШЕН. Празното шише може да се напълни, и пълното може да се изпразни. Като се изпразни шишето, става ли несъвършено? Като се напълни, става ли съвършено? Въпреки това, човек се стреми към съвършенство. – Защо? – Защото само съвършеният може да се ползва от Божиите блага. За несъвършения животът носи мъчения, страдания и противоречия. Той не може да се ползва от благата на живота. „Бъдете съвършени!" – Какво представя съвършенството? – Метод за използване на Божиите блага. „Бъдете съвършени като Бога". – Как се постига съвършенството? – Чрез страданията. Така човек слиза в гъстата материя да се учи. Ако не страда, няма бъдеще. И ако не се радва, пак няма бъдеще. Чрез радостта човек слиза в скръбта; чрез скръбта той се качва в радостта. Скръбта е ровък материал, който трябва да се обработи. Щом се обработи, човек се качва в радостта. Когато мъчениците отиваха на кладата, радваха се. Те знаеха закона, че скръбта им ще се превърне на радост. Те горяха в огъня и пееха – знаеха, че смърт не съществува. Който не разбира закона, ще се моли да не го изгарят. Има деца, които плачат, когато ги изпращат на училище; има случаи, когато децата искат да ходят на училище, а родителите им не желаят да ги учат. В първия случай, децата не разбират благата, които ги очакват; във втория случай, родителите не разбират, какво благо носи учението за децата. Когато детето иска да ходи на училище, нека ходи; ако не иска да се учи, родителите му трябва да настояват да учи. Дете, което силно желае да учи, да не слуша баща си, който му препятства. Щом детето иска да учи, бащата трябва да е съгласен с него. Това е най-доброто положение. И двамата са прави: и детето, и бащата. „Да бъдем съвършени!" – Кой иска нашето съвършенство? – Бог, нашият Баща. Той иска от нас да ходим на училище, да се учим. Някой не иска да учи, но отвътре нещо му казва: "Ще учиш!" Следователно, желанието на Бога да учим, трябва да стане и наше желание. Желанието на Бога да станем съвършени, трябва да бъде и наше желание. Да вървим по пътя, по който Бог ни подтиква. Да не се противим на Бога. Нашата воля да бъде в хармония с Божията. Да се стремим към съвършенството, към което Бог ни напътва. Това е Новото [знание], което иде в света. Когато искаме да придобием известни блага, трябва да имаме доблест да понесем всички страдания. Когато искаме да намерим Божественото знание, ще напуснем домовете си, гори и планини ще преминем, само за да го придобием. Непреодолима жажда трябва да изпитва човек, когато търси Божественото Знание. Никаква спънка в живота му не трябва да го обезсърчи, никаква мъчнотия не трябва да го спре в пътя му.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ние, съвременните хора, мислим, че като остарее човек, няма какво да учи. Че той още не е учил. Той е остарял от невежество. Всичките хора остаряват от невежество – нищо повече. Остаряват от безпокойство. Той се безпокои как ще отгледа децата си, какво ще прави с жена си, с къщата си. Безпокои се и казва: „Остарях.“ Че това не е живот, да остарееш от безпокойство.Някои хора мислят, че много мислят. Често хората се объркват и казват, че от учение се обърква някой. Учението носи здраве на човека. Когато човек се безпокои, тогава се умопобърква. Всичкото побъркване иде от тревоги, тревожат се хората.Казваме, че нещо е духовно. Кое е духовно в света? Духовното в света е разумното, което не се видоизменя. Аз наричам ангел онзи човек, който не умира, безсмъртен е. Ангелите са същества безсмъртни, не умират. Ангела може да го туриш в чутура, колкото и да го грухаш, като излезе, нищо му няма – нито лук ял, нито лук мирисал. Може да го туриш под хромела, изваждаш го, нищо не му е. На камък може да го смелиш, граната може да го удари, дето и да го туриш, той си е все ангел. Такива хора и ние като станем – ангели, страданията не могат да ни смъкнат. Сега се страхувате от малки бомби. Доста лошо е. Но ние гледаме на хубавата страна на живота. Туй песимистично настроение, което ние имаме, не е естествено. Българинът е голям песимист. Той е един сатурнов тип, много мисли. Като погледне, казва: „Кой знае.“ Не вярва. Като види нивата добре подкарала, казва: „Кой знае, може град да удари.“ Докато не го тури в хамбара, не вярва. Като го тури в хамбара, пак казва: „Донякъде е.“ Понеже онова новото, върху което се гради животът, почива върху един нов закон. Ние излизаме из онова гъсеничево състояние, от състоянието на гъсеницата, от тия идеи, които постоянно внасят едно противоречие. Всичките държави, които сега съществуват, са нагодили своите закони според условията. Те са прави. Законите на гъсеницата са на място. Когато гъсеницата стана пеперуда, тия закони валидни ли са? Питам, когато човек умре, какво ще правиш. След като умреш, взимат това тяло, знаеш ли къде ще отидеш? Казва някой: „Къде ще идем?“ Смъртта е туй, което змията претърпява. Както змията съблича кожата и иде нова кожа, всеки човек като умре, той си съблича кожата. Ако вие проверите научно, ще видите, че този човек, който умрял, на друго място е роден. Някого ще го намерите на 21 година, друг – на 19 години. Излязъл от една къща, отишъл на друга. Вие се заблуждавате, като мислите за смъртта. Напуснал е един апартамент, влязъл в друг. Апартаментите и той, туй са две неща различни. Сега питам, като умре човек, къде отива. В друг апартамент. Някой път по-лош отпреди, а някой път – в по-добър.Казвам сега, как ще ви убедя в това. Казвате: „Туй, което говориш, вярно ли е?“ Аз ви питам, ами това, в което вие вярвате, вярно ли е. Ако вашето, в което вие вярвате, е вярно, аз го приемам. Ами ако не е вярно? Ако онова, което аз ви казвам, е вярно, ще го приемете; ако не е вярно, не го приемайте. Аз съм за онова, което е вярно в самата природа. И туй може да го проверите навсякъде. Аз ви нося една бучка захар, казвам: „Това е захар.“ Казвате: „Докажи.“ Няма какво да ви доказвам, но близни. Нося една свещ. Казвам: „От тази свещ излиза светлина.“ „Докажи.“ Запалете свещта, ще знаете тази свещ гори или не.Казвам, вие сега искате Новия Живот. Всички искате да се подмладите. Новото [знание], в света, носи Царството, което ние търсим. Ние не искаме да остаряваме, да умираме, да се обезсмисли животът ни. Ние сме свикнали и казваме: „Ще остареем.“ Има един начин, по който човек може да се подмлади. Но за сегашния свят хората не могат да се подмладяват, понеже вършат престъпления.Най-първо, освободете се от ония тревоги, които имате. Проверете вашите възгледи, които имате, верни ли са, или не. [Всички отрицателни възгледи за живота, не са истинни; т.е. лош живот няма, но има примеси в живота, от които се страда. А страданията трябва да се приемат, с разбиране, защото страданията повдигат и облагородяват съзнанието ни. „Страданието не е нищо друго, освен грънчарство, в което човек мачка калта, да направи красиви грънци. Като мачка калта, той непременно ще се изцапа, но в края на краищата ще извае хубави, съвършени форми. Като ги извае, той ги слага в пещта да се опекат, да станат здрави. Без печене, грънците не издържат на условията. Всяка форма трябва да мине през ваене, през огън, за да се кали, да издържа на условията на живота. Без страдания, човек остава суров материал, какъвто е глината, от която правят грънци. Дойдат ли страдания, суровият материал, от който човек е направен, започва постепенно да се формува, да се пече на огъня, докато се кали. – Докога ще страдам? – докато се усъвършенстваш, докато скръбта ти се превърне на радост. Миналите страдания са се превърнали вече в радост. Днешните страдания пък носят бъдещи радости.“ П.Д.]Има един начин, по който може да ги проверите. Най-първо, запитайте се какво място заемате в Природата. В Природата няма разлика между малки и големи. Тя всичко оценява еднакво, само че на всичко дава различна служба. Различават се в изпълнението на службата [т.е. дали се служи, поради проявено насилие, върху дадено същество, или е служба, от Любов, към Бога]. Един малък пръст на ръката, знаете ли, ако се отсече, колко безобразна ще бъде ръката. Този пръст е на място. Ти – като част на Божественото Творение – си на място. Ако изпълняваш службата си, почтена е твоята работа [ако доброволно, т.е. от Любов я изпълняваш, защото вече знаеш, че това е най-доброто, което може да ти се даде, към дадения момент]. Например вие имате очи, не знаете как да ги употребявате. Ако вие знаете как да употребите вашите очи, ще бъдете здрави. Ако знаете как да употребите вашите уши, щяхте да усилите здравето си. Ако знаете да употребите вкуса си, щяхте да бъдете здрави.“Из: „Ще ви даде царство“
-
Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за Висшия Съзнателен Живот. Вие ще кажете, че този Живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем Живота, той сам носи в себе си Светлината; той сам носи в себе си Топлината; той сам носи Храната; той сам носи своето Облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете. Хората не са разрешили истинския въпрос, за Живота; не са намерили още Живота.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Сега вие казвате: ами учените хора какво говорят за Живота? Учените хора ще ме извинят, но те не разбират, какво нещо е Животът, ще им кажа: заповядайте да възкресите този мъртъв! Как лекуват те болните хора? Какво знаят за болните? – Нищо не знаят. Болните днес и с лекари умират, и без лекари умират. Тогава защо ни са лекарите? И с учители хората умират, и без учители умират. И с учители хората крадат. И с учители злословят, и без учители злословят. И със свещеници крадат, и без свещеници крадат. И с държавници крадат, и без държавници крадат. Тогава де е заслугата на човечеството? Ще каже някой, че трябва да има ред и порядък в света. В какво седи редът и порядъкът? Че и най-лошите хора, като си направят съдружие, и те си турят ред и порядък. Та и мравките имат ред и порядък. И пчелите имат ред и порядък. Когато ви турят близо до един кошер, вие веднага избягвате. Защо? – Ред и порядък имат. Картечница имат те!
Ще ми кажете: важният въпрос да разрешим ние, въпросът за Живота. Най-после вие казвате: човек умира и се свършва всичко. Съгласен съм, умират хората, но вие разрешили ли сте, какво нещо е смъртта? – Смъртта именно показва, че хората не са разрешили истинския въпрос, за живота, не са намерили още живота. Трябва да се определи, какво нещо е човекът. Казва се, че човекът е същество, което мисли. Не, той е нещо повече от това, което мисли. Следователно, Великото в света не може да се определи напълно.
Най-важният въпрос, който занимава учените хора в света, това е въпросът за Висшия Съзнателен Живот. Вие ще кажете, че този Живот се ражда от подкрепата на светлината, топлината, храната, облеклото и т.н. Живот, който се ражда от подкрепата на топлината не е живот. Това е известна енергия, която се нуждае от подкрепа. Животът сам ражда всички тия неща. Когато приемем Живота, той сам носи в себе си Светлината; той сам носи в себе си Топлината; той сам носи Храната; той сам носи своето Облекло. Животът е нещо мощно, когато го разберете.“Из: „Великият Закон“ -
„Под „истинско знание“, разбирам онова, от което можеш да се ползваш – всеки даден момент. Знанието е сила, а смирението е знание.“ „Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на Живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието, или отсъствието на светлина, топлина и сила.“ „На какво се дължат погрешките в живота?– На отсъствието на светлина, топлина и сила [което ще рече, на отсъствието на Божествената Мъдрост, на Божествената Любов и на Божествената Истина (в човешкия порядък на нещата)]. Невъзможното за човешкия порядък, е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината [т.е. невъзможното, в невежеството], е възможно в светлината [в Мъдростта]; невъзможното в студа [студа = егоизма; т.е. безлюбието] е възможно в топлината [Любовта]; невъзможното в безсилието [лъжата] е възможно в силата [Истината]. Докато не разбирате условията на живота, всякога ще бъдете в противоречия.“ „Казвам, ако човек не се научи как да мисли [той всякога ще греши, защото ще страда, от отсъствието на светлина, топлина и сила = отсъствието на Мъдрост, Любов и Истина, в живота], понеже мозъкът се организира от човешката мисъл [когато тя е светла; т.е. мъдра]; белите дробове се организират от правилното дишане ["правилно дишане" означава, да се чувства и да се мисли, с Любов], защото те се регулират от симпатичната нервна система [свързана с душата, която обича Бога]. Когато симпатичната нервна система е добре развита [това значи – когато душата на човека е будна и затова е пълна с обич и благодарност към Бога, във всеки момент], човек има едно отлично, хубаво разбиране, казват, че имат любовно настроение. Системата, вътре в тебе [по причина на Любовта ти към Бога] има достатъчно количество насъбрана енергия, с която може да разполага. Когато човек започва да закъсва [защото връзката и отношението му към Бога са компрометирани, той], нервно обеднява. Някои казват: „Блажени бедните.“ Но под "блажени бедните" какво трябва да се разбира? Думата "беден", в Стария завет, трябва да се преведе. Блажени бедните се разбира, [блажени онези,] които не са алчни. Това, което съсипва богатите хора, не е желанието за богатство, но алчността. Мислят, че с богатството, ще живеят по-добре. То е само условие. Имаме условия и среда. Каква е разликата между среда и условие? Под среда, разбираме – ти си потопен в средата, в материята; при условията, ти си извън тази материя, ти си извън средата. Водата [симв. чувствата] за рибите [за първите християни], е среда, а за нас [сегашните мислещи хора] водата [симв. чувствата], е условие. Ние може да употребим водата [чувствата], както искаме, ние сме свободни, не сме така ограничени както рибите. Те ако излязат извън своята среда, умират. При това, за нас, въздухът [мислите], е среда. Ако излезем извън въздуха, ние умираме. Следователно и за нас има условие и среда. Един ден ако излезем из въздуха [из мислите], както рибите [както първите християни] излязоха из водата [из чувствата] – един ден и ние ще излезем из въздуха [из мислите] – тогава какво ще бъде нашето положение? Трябва да се създадат съвсем други органи, с които ще влезем в онова етерно пространство [което е Единното и Неделимо Космическо Съзнание, в Битието]. Наричам го Божествено Дихание. Туй е диханието на Любовта, дето е Законът на Безсмъртието. Щом човек влезе в тази област, той ще стане безсмъртен. Туй състояние мнозина го имат. Заспиват, съзнанието седи; престава дишането [престава старото чувстване и мислене], те чувстват всичко [по нов начин], виждат живите, връщат се, и пак започва дишането. Индусите имат един метод за спирането на дишането [спиране на чувстването и мисленето, по старому], наричат го "нирвана". Европейците ги е страх от нирвана, понеже, като влязат там [си въобразяват, че] ще ги погълне. Те ще влязат в щастливия живот [който е новият Живот, в Божествения Порядък на нещата]. Нирвана е [вибрационно, а не физическо] място, дето хората се обединяват, всеки живее за другите, и другите живеят за него. Ако ние заместим думата Бог [с Единно Съзнание = нирвана], понеже [Бог, за нас, смъртните], е съвсем механическо разбиране, ние изпълняваме Волята Божия [но не от Любов, а сме чули, че] понеже има наказание, има съд. Ако не изпълним Волята Божия, има наказание [така мислиш, но не съобразяваш, че докато има страх от Бога, ти никога няма да изпълниш Волята Божия (от Любов)]. Ти седиш [и мислиш (вместо за Бога; т.е. вместо да мислиш за Единството, в което никога няма да пострадаш, ти мислиш, наопаки) – лично за себе си] и казваш: „Като ида в оня свят, къде ще бъда?“ Щом седиш в този свят, и не изпълняваш Закона, къде ще бъдеш? За затвора. Щом изпълняваш закона на този свят, ще бъдеш извън затвора, ще бъдеш свободен. Същият закон е и по отношение на Сина, и по отношение на слугата. Ако един син обича баща си и майка си, ще изпълнява тяхната Воля [във всеки момент, което е възможно единствено и само посредством влизането в нирвана; в Единното Съзнание]. Тогава неговото положение ще бъде добро. Сега ето аз какво разбирам. Под думата "добри условия" разбирам да обичаш човека [защото виждаш само Бога; т.е. само Божественото Начало, в него и едновременно с това – ти си сляп, за погрешките му (т.е. не се занимаваш, с тях)]. Казват някои: „Да обичаме.“ Конкретно как ще го обичаш? Да обичаш един човек, значи ти да бъдеш като един проводник [на Бога; т.е. в дадения момент, с положителност, да знаеш, че си проводник на Божията Мъдрост, на Божията Любов и на Божията Истина (т.е. на Божията Воля) и без каквито и да е съображения, на низшия ти ум защото (ти си вместо Извора) – говориш, в дадения момент, свободно Истината, без да четеш някакви предварителни записки (които са подобни на "претоплени манджи", за слушателите ти)].Най-първо [благоприятстваш], да се възстановят силите на неговото тяло, да стане човекът здрав, да не боледува. Второто положение, като го обичаш, трябва да станеш проводник, да се хармонират неговите чувства и в твоето присъствие да е свободен, да има тази приятност [от присъствието ти, а не да го караш да се чувства емоционално депримиран, като му напомняш – за какво ще бъде наказан, от Бога, защото това е лъжа. Наказанието е остаряла форма за разбиране на дискомфорта, който преживяваме. Не наказание, а страдание е онова, което преживяваме, за да можем да си извлечем поука, от него. Страданието е учител на човека, но то не е остарялата форма на наказание. Ето защо: никой не може да обича онзи, който го наказва, а ние (ако сме умни) трябва да обичаме страданията си (знаейки, че те ни дават материал за размишления), за да можем да се повдигнем на по-високо ниво на разбиране на Живота]. После – да станеш проводник на [протичането на] неговата мисъл и ти за него да бъдеш, както Слънцето е за растителното царство. Това значи да обичаш. Такава трябва да бъде любовта на хората [обичащи Бога, към другите хора]. Ако така се обичаха, те щяха да бъдат среда за своя мозък, среда за своето сърце и тяло и всички хора щяха да бъдат здрави, щяха да имат отлични дробове, щяха да имат отлични умове, и ние щяхме да имаме съвсем друг порядък. И сегашният порядък не е лош. Сегашният порядък е временен порядък. В Природата съществуват временни порядъци. Една гъсеница [т.е. една личност] живее в един временен порядък, лази по земята. Като гледаш тази гъсеница, тя има всичките цветове. Като стане пеперуда, тя ги носи в по-изящна форма на своите крила. Човек сега на земята се намира като гъсеницата – той има красиви заложби, но той още не е станал пеперуда. Неговият ум трябва да добие крила. Тия крила трябва да носят най-хубавото облекло, което някога светът е виждал. Сега да се спра да ви дам едно изяснение. Къде се спъваме ние? Спънката къде е? В алчността.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато живеете в човешкия порядък, все ще направите някаква погрешка. Влезете ли в Божествения порядък [т.е. в етерното пространство = Космическото Съзнание = нирвана = Свръхсъзнанието], там не съществуват погрешки.Като се говори за живот без погрешки, съвременните хора казват, че е невъзможно човек да не греши, не може без погрешки. Ние се интересуваме, от къде е дошла частицата „не", от къде е произлязла отрицателната форма на глагола „мога". Каже ли някой „не мога да направя това или онова", той живее в човешкия порядък. Този порядък е създал отрицателната частица „не". Затова е казано, че невъзможното за човека е възможно за Бога. Невъзможното за човешкия порядък е възможно за Божествения. С други думи казано: Невъзможното в тъмнината е възможно в светлината; невъзможното в студа е възможно в топлината; невъзможното в безсилието е възможно в силата.Докато не разбирате УСЛОВИЯТА на живота, всякога ще бъдете в противоречия.Виждате, например, че някой бърза, и се чудите, коя е причината за това. Много естествено, той слиза от Планината [т.е. той е в процес на инволюция на съзнанието си], дето наклонът е голям и без да иска, бърза. Друг някой върви бавно, навежда се, върти се надясно-наляво, обикаля. Чудите се, защо върви така. Няма нищо чудно. Той се качва по Планината [т.е. той е в процеса на еволюция на съзнанието], пътят е стръмен, не може да ходи прав, без огъване.Ето защо, за да не изпадате в противоречия, във всяка проява на човека трябва да виждате присъствието или отсъствието на светлина, топлина и сила.Щом някой не иска да работи, това показва, че, или е тъмно около него, или е студено. Как се работи в тъмнина и в студ? [В тъмнина и в студ = в условията на невежество и на егоизъм.] Ако те бият, и ти се обезсилиш, как ще работиш?Светлината, топлината и силата [т.е. Божията Мъдрост, Божията Любов и Божията Истина (Божията Истина = Божията Воля)] са СТИМУЛИ, в човешкия живот. НЯМА ЛИ ТЕЗИ ИМПУЛСИ, ЧОВЕК ОЧАКВА ДА МУ СЕ ПЛАТИ. ТОЙ РАБОТИ ЗА ПАРИ.При това, колкото повече му се плаща, толкова по-голям импулс придобива и по-добре работи.Турете мързеливия човек на едното блюдо на везните и наблюдавайте, какво става. В първо време той е толкова тежък, че везните не се мръдват. Започвате да туряте пари на другото блюдо. Туряте сто лева, първото блюдо не се мърда; туряте двеста, едва се поклаща. Постепенно увеличавате парите, дохождате до хиляда, две хиляди, три хиляди лева, най-после второто блюдо се повдига и уравновесява с първото. Тогава човекът [мързеливият човек; т.е. онзи, който живее в тъмнина и в студ, което ще рече: в условията на невежество и на егоизъм], казва: Готов съм вече да работя.“Из: „Хармония в живота“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Три неща препятстват на човека: алчността, тщеславието и гордостта. Това са недъзи, които съществуват в целия органически свят. Гордостта се проявява, когато нещата се изнасят, каквито не са в действителност.Хората се питат, какъв ще бъде животът им, какво ги очаква в бъдеще. Бъдещето на човека зависи от хармоничния живот. Ако между мислите, чувствата и постъпките му има хармония, светло бъдеще го очаква. Ако рибата ме пита, какво я очаква в бъдеще, казвам: Скара те очаква. Ако водата ме пита, какво я очаква, казвам: Очаква те и добро, и зло. Докато водата е далеч от човека, добро я очаква. Влезе ли в човешкия живот, и добро, и зло я очаква. Хората ще я турят на работа, дето тя не иска. Така тя ще изгуби чистотата си. След това ще я изхвърлят навън, като непотребна, и ще търсят чиста вода. В човешкия живот водата минава през чисти места, но и през нечисти. След това хората се стремят към идеален, чист живот. На земята е невъзможно да живееш в абсолютна чистота. – Защо? – Защото приемаш чист въздух, задържаш го известно време в себе си и го изхвърляш навън нечист. Приемаш чиста вода, която след време изхвърляш нечиста.Хората искат да бъдат търпеливи, но и това още не е възможно. Докато правиш 10 вдишки и 10 издишки в минута, ти не можеш да бъдеш търпелив. За търпеливия човек е нормално да прави три вдишки и три издишки на минута. За Бога е казано, че е дълготърпелив. Той прави само една вдишка и една издишка през цялата вечност. Съвременната наука счита нормално дишане, да поемаш десет пъти въздух в минута и десет пъти да издишаш, десет вдишки и десет издишки. Нервните хора дишат бързо, слабогръдите – също. При нормалното дишане, което става тихо, спокойно, без шум, човек изпитва приятност и разположение. Като спи, здравият човек диша толкова тихо, че не се чува, не можеш да разбереш жив ли е, или не. Някой, като спи, хърка. Това показва, че дишането му не е правилно. Трябва да се обръща внимание на дишането, понеже е свързано с мисълта. Който не диша правилно, той не може да мисли добре. За такъв човек се казва, че липсва светлина в мислите му, топлина в чувствата му или сила в душата му. Умът е мярка, която определя характера, количеството и светлината на мислите, сърцето е мярка за чувствата, а волята – мярка за силата на постъпките. Силна воля има онзи, на когото постъпките са възвишени и благородни.Светъл ум, топло сърце и силна воля са нужни на човека, за да изправя погрешките си. Иначе, той ще греши, без да признава и съзнава погрешките си. Защо да не признаеш погрешката си? Ще кажеш, че, с признаване на погрешката си, ще понижиш достойнството си. Не е така. Като грешиш, ти понижаваш достойнството си. Като изправяш погрешките си, ти се повдигаш пред себе си и пред хората. Кой печели повече: който греши, или който изправя погрешката си; който учи, или който не учи; който работи, или който не работи?Като е дошъл на земята, човек ще учи, ще работи, за да се усъвършенства. През много фази и състояния ще мине той, докато научи уроците си. Така той дохожда до положение да разбира смисъла на противоречията, да цени и добрите, и лошите условия. Сам ли живее, или в общество на хора, все ще придобие нещо ценно в характера си.срещнете ли човек, който е невнимателен и бърз, ще знаете, че той е заемал първо място и нямал никакви препятствия. Който е внимателен, предпазлив и взискателен, както в храната си, така и в отношенията си, той е заемал последното място в обществото. Способните ученици, които заемат първите места, развиват гордост и самоуважение към себе си. Да имаш самоуважение, това е естествено качество; да бъдеш горд, това е неестествена проява на човека. Гордостта представя натегнато състояние на струните, а самоуважението и достойнството – нормално състояние на струните. Ако обтегнеш струните на цигулката повече, отколкото трябва, те непременно ще се скъсат. Ако ги обтегнеш, колкото трябва, ще свириш добре и с разположение.Като ученици, вие трябва да работите върху самовъзпитанието си. Да се самовъзпитаваш, това значи, да знаеш, отде да започнеш. Ще работиш върху очите, ушите и устата си. Очите са свързани с ума и светлината, която излиза от него; ушит са свързани със сърцето и топлината, която излиза от него; устата е свързана с душата и силата, която излиза от нея. Зъбите представят волята, чрез която се изявява силата. Езикът прави преглед на храната, обработва я и я изпраща в стомаха. Като говори, човек пак си служи с езика. Значи, той предава думите, които се отличават една от друга по съдържание и смисъл.Трояка е службата на езика: опитва храната, обработва я в устата и предава думите, т. е., човешката реч. Езикът играе важна роля при възпитанието на човека. Казват за някого, че има невъзпитан, т. е. невъздържан език. За друг казват, че езикът му е възпитан. Животните се поздравяват с езика си. И змията, като срещне човек, вади езика си. Това не означава, че иска да хапе. Тя се радва на човека, а той, като не разбира проявите й, взима камък и я убива. Когато хората се срещат, поздравяват се с кимане на глава и се усмихват, Езикът диктува положението. Ако си доволен от някого, усмихваш му се; ако си недоволен, ставаш строг и сериозен. Понеже езикът е свързан с вкуса, казваме, че вкусът определя разположението или неразположението на човека. Ако си ял лоша храна, ти си неразположен и сърдит; ако си ял вкусна, чиста храна, ти си разположен, весел. Когато човек се усмихва, устните му се повдигат; когато има песимистично разположение, устните падат надолу. За да въздействате на песимистичното си състояние, трябва да се наблюдавате, да не падат устните ви. Ъглите на устата трябва да се повдигат нагоре. Пазете се от обезсърчаването, което води към песимизъм. Когато се обезсърчите или когато осиромашеете, поглеждайте нагоре, към небето, а не към земята. Всичко светло и красиво иде от небето.Желая ви да бъдете разумни, да употребявате светлината, топлината и силата на място. Аз не говоря за грубата светлина, която ослепява очите; не говоря за грубата топлина, която изгаря; не говоря и за грубата физическа сила, която се превръща в насилие, Не говоря и за грубите мисли, чувства и постъпки, които се борят помежду си. Щом забележите, че две мисли, чувства и постъпки се борят, веднага ги примирете. Не допускайте никаква борба в себе си. Вътрешната борба уморява човека и преждевременно го състарява. Примирявай страните, които се борят в тебе, без да взимаш страна. Щом вземеш страна, ти пречиш на възпитанието си.Задачата на човека е да постави в хармония светлите човешки мисли, чувства и постъпки. Само така той ще се домогне до Божествената светлина, топлина и сила, които правят живота му хармоничен.“"Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.“Из: „Хармония в живота“
-
-
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи Любовта, той ще се намери в голямо противоречие, със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно Същество. Тя е Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едного е Колективната Любов на всички тия Същества. Ако Любовта на едного не е проява на Колективната Любов на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Божията Любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. Казано е, че Бог е Огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога; не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие, в Небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата Любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се." Когато Любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Злото, за душата, има същото назначение, каквото жлъчката, за тялото на човека. Злото е полезно за човека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова, страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме, с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие, в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите "Слово Божие", Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за Земята.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Истината е, която свидетелства: Едничкото, което може да изпълни със съдържание Живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във Вселената е Любовта; онази Любов, която хората не познават. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един Жив Център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.“Из: „Живот за Цялото“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Някои упътвания, при работата върху себе си:~~~~~~~~~~~~~~~~~~
1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано.2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим [плод = разбиране] – контролът е нашата съвест.
3 Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим.
4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях.
5 Вътрешните блага в човека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива.
6 Миналото на човека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим.
7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем.
8 Човек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на човечеството – да вървим и ние по същия път.9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е Центърът на Живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището. За Бога се казва, че е човеколюбив.11 Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с Любовта. Светът се побеждава с вярата. И дяволът се побеждава с надеждата.
13. Да придобием Царството Божие [ще рече – да напуснем самосъзнанието си (както се изоставя една вече ограничаваща; тясна форма за изразяване на Целокупния Живот, течащ, през нас) и чрез съзнателна вътрешна работа, върху самите себе си – да се повдигнем в следващата по-висока степен на съзнание (т.е. на разбиране на Живота), наречена – Единно Космическо Божествено Съзнание, или – "нирвана"] – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас.
14. Един цар на Земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от [Единното Космическо Съзнание; т.е. от] Цялото Небе.“
Източник -
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Четирите златни
правила на
Учителя:
1. Не идвай близо до сянката [т.е. до личността] на човека.
2. Недоволен е човек, когато препятствате
на неговите схващания.
3. Не искайте от приятелите си да постъпват
тъй, както вие искате.
4. Във всички случаи, постъпвай с положителна мисъл. -
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Медът, маслото и празът представят три условия в живота, които Природата грижливо крие от човека. Тя ще му даде тия условия, когато намери, че той може да ги използва правилно. Празът представя бедните условия, при които умът и сърцето на човека могат да се развиват. Маслото представя пластичните условия в живота, под влиянието на които човек се огъва, без да се строши. И наистина, маслото омекчава кожата, предпазва я от изсъхване и напукване. Медът представя добрите, благоприятните условия на живота, които правят човека весел, жизнерадостен. Следователно, когато срещна човек, недоволен от живота, казвам, че този човек е намерил ключа от стаята, в която има праз. Когато намеря някой любезен, учтив човек, казвам, че той е намерил ключа от стаята, в която има масло. Когато срещна весел, жизнерадостен човек, считам, че той е намерил ключа от стаята, в която има мед. Това са новите преводи на меда, маслото и праза, които разумно трябва да съпоставяте в живота си. Някой казва: Трябва ли да се яде праз? – Ако имате на разположение мед и масло, праз не трябва да ядете; ако нямате мед и масло, праз ще ядете.“
-