Велина Василева

Здравей Мария,

Ще публикувам този отговор, в профила си, за да бъде полезен на поне още един човек, за когото съм сигурна, че би искал да знае това, което пиша на теб...

Най-важното нещо, в живота – това са ОТНОШЕНИЯТА (разбирани, като – вътрешна НАГЛАСА, на ума и на сърцето ни – с която НАГЛАСА  – приемаме, или отхвърляме, нещата, в живота). Обикновено, отхвърляме като "лошо" онова, което НЕ РАЗБИРАМЕ, защото – по принцип, Животът е РАЗУМЕН и всяко нещо ни се дава, с определена полезна цел, обаче на Земята – животът, в общия случай, остава неразбран.

Защото разбирането му – предполага да се посветиш на това – ДА РАЗБЕРЕШ какво е ЖИВОТЪТ, ПО ПРИНЦИП – нещо, което хората, заети с личния си живот – не считат, че е Съществено. И в това грешат, защото се оплакват от страданията, в живота, а те (страданията) идват единствено и само от неговото неразбиране и свързаното с това – неглижиране на вътрешните; т.е. на духовните Закони на Живота.

Духовните Закони на Живота – не са онези десет заповеди, написани от Мойсей, на двете каменни плочи, чийто текст е популярен, сред вярващите. Иде реч за нещо съвсем друго; за нещо много по-дълбоко.

Трябва да осъзнаеш, че е неизбежно – хората да се намират на различни степени на развитие на съзнанието си (разбирай го, в смисъл – че мъглата в умовете им – е с различна степен на гъстота, при което – Слънцето; или Бог – някъде; т.е. в нечии тъмни умове – изобщо не се вижда като Фактор, във вътрешния им небосклон. Обаче – дали го разбираме, или не го разбираме – това е все едно: Истината е, че от Него; от Слънцето; т.е. от Бога – зависи качеството на целия човешки живот, на всеки един, от нас).

И понеже хората (и тук, в Портала, също) се намират на различни степени на развитие на съзнанието си – всеки ще те съветва различно, което е естествено и нормално. Всеки може да ти даде, като съвет – само от онова, което вече има натрупано, като Светлина, в главата си.  Хората винаги са добронамерени, когато ги питаш, за помощ – дори и тогава, когато силата им да помагат (просто защото не са добри нейни проводници), е малка. Въпросът е – ти да си избереш онова, което е най-подходящо за тебе, в дадения момент и което най-много (т.е. най-радостно) те привлича. (Обикновено има такова нещо, съгласно аксиомата: като има сила да се търкулне гърнето – то си намира точно своя похлупак.)

Хората, които ДЪЛБОКО се интересуват – защо нещата, в живота, се стичат така, или иначе – ЗНАЯТ, че Животът има две страни – външна и вътрешна; т.е. привидна страна и реална страна.

(Същото може да се каже и така: Животът има една о̀пака, външна, видима, религиозна страна – така, както има и друга страна – която е като негова лицева страна, и тя е – вътрешна, невидима, духовна страна, за която малко хора знаят, защото нямат интерес, към нея).

Което ще рече, че според степента на развитие на съзнанието си – обикновено хората живеят (светски, или религиозен живот, но) само от външната страна на живота, а чак когато напреднат; т.е. чак когато съзнанието им се разшири и се облагороди – чак тогава, постепенно идват в състояние на такова съзнание, при което – вече започнат да се съобразяват (да влизат в хармония) и с вътрешната (духовна) страна на живота, която е реалната (истинската) страна на живота. За такива хора се казва, че са надраснали животинската си природа и са дали път на Божественото Начало, в съзнанието си. Вярно е, че в човека (докато, посредством истинското Божествено знание, не се изчисти от животинските прояви) – едновременно съжителстват и животинската природа, и Божественото Начало (Христос), обаче низшето (т.е. не просветленото, от Бога) съзнание, не е в състояние да може да ги различава.

Истинският духовен живот, обаче – започва (не с вярването в Бог), а с Любовта, към Бога, причината за която става ЯСНА на съзнанието – само когато то има достъп и до вътрешната страна на живота, която идва с нахлуването на духовна Светлина, в човешкия ум; това е т.нар. ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Тази духовна Светлина се нарича Виделина и нея я дава само Бог; дава я директно, в човешкото съзнание. Затова ти писах, че човек трябва да е готов за това. Образно казано – Бог трябва (индивидуално, в съзнанието му), да го е поканил този конкретен човек, да се приближи, към Него.

Всички духовни хора са такива, които сякаш са се "събудили" от хипнотичен сън и започват малко, по малко да осъзнават как реално стоят нещата – от двете страни на живота – и да се съобразяват с това ново свое знание, като го прилагат, в живота си.

В този смисъл – човек може да е религиозен, но да не е духовен. Самата Религиозност е нещо като външно "отбиване на номера", пред Бога (когато сме центрирани в личните си интереси – както правят всички светски хора – и преследваме тях, при това – "тъпчейки", в неразбирането си на живота – всички, които попаднат в полезрението ни, като привидно препятствие, по пътя ни). Това положение – трябва да се разбере, но без да се осъжда. Хората просто толкова могат (с такова развитие на съзнанието си), към дадения момент.

Пишеш: "Наистина искам да променя съзнанието си, но сама няма да успея, без да осъзная истини, които наистина съществуват, но аз не се сещам за тях, просто не ги осъзнавам. "

Отговарям ти: Права си. Така е. Но – ето ме; на твое разположение, съм; питай ме и доколкото ми стига силата, която Бог, във всеки момент, ми дава – винаги ще ти помагам. И нещо повече – всички тези истини, за които питаш – Петър Дънов – Учителя, вече ги е описал, в беседите и лекциите си. Те са публикувани и в интернет. Трябва да се научиш да ги четеш, с внимание, за да ги разбираш, откъм духовната им страна, а не буквално.

Защото въпросът, с познаването на Бога, не е предмет на външно предаване от човек, на човека, нито е въпрос някой някого да обучава, по тези духовни въпроси, наречени, в своята Цялост – ХРИСТОВО УЧЕНИЕ. Тук, в този форум, ние изучаваме духовното наследство на Петър Дънов, като най-добро "ръководство", в Пътя към Бога, който е Път на Любовта, на Мъдростта и на Истината.

И въпросът, с развитието и разширението на съзнанието ти – стои така: някой външен (спрямо съзнанието ти), човек – само да "те запали" – за да започнеш – ти самата "да гориш" (ако, разбира се, вече си готова, за такова горене).

"Горене" – това е нещо подобно на влюбването; т.е. – горенето е процес, при който идеите (по форма, съдържание и смисъл), които имаме  в съзнанието си (и унаследени, и придобити) – започват да СЕ ПРОМЕНЯТ (т.е. – започват да вибрират, на по-висока честота, при което съзнанието ни се разширява и се облагородява).

Целта на горенето (горене значи – промяна на вътрешното интелектуално съдържание на съзнанието – под формата на мисли, чувства и допустими действия на волята), е – човек, постепенно да дойде  до такова състояние на съзнанието си, при което – да служи на Бога, от Любов, към Него (без абсолютно никакви егоистични и користолюбиви съображения).

И ако това те привлича; т.е. – ако ти решиш да работиш, върху съзнанието си – мога да ти помогна да напреднеш, в началото, докато "стъпиш на краката си" (т.е. докато "се запалиш") и разбереш, че всъщност – не външен човек, а само Бог, вътрешно, в съзнанието му – учи всеки човек (но Бог различно учи всекиго – според текущите му намерения; т.е. Бог не ти натрапва Любовта си, ако съзнанието ти не е готово, за това; т.е. – неродените духовни бебета (макар и да са физически възрастни хора), все още нищо не различават, в съзнанието си; те просто се забавляват в живота си, в което няма нищо лошо). 

Иначе казано: Бог е Вътрешният Учител и Вътрешният Водач, към Себе си, но само онези Го усещат, които наистина Го обичат – обичат Го, изцяло – с ума, със сърцето, с душата и с духа си.

Умът, сърцето, душата и духът на човека – това са четири степени на човешко съзнание – низше и висше. Низшето съзнание работи от външната страна на живота, а висшето – от вътрешната съществена страна на Живота (който, в Божественото Съзнание – не е такъв, какъвто е в човешкото съзнание; разликата е огромна).

Профилът ми във Фейсбук е моята работна тетрадка, посредством която, всеки ден – уча само себе си, без никому да натрапвам възгледите си, защото съм убедена, че всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент (т.е. – всеки мисли, според степента на развитите възможности, които са дадени в главите на всички ни, а за да се развият тези възможности – всеки човек работи индивидуално, над своето съзнание, за да го разшири и облагороди). Публикувам работната си тетрадка, от любов, към онези, които също като мен – са избрали да намерят Бога.

Духовността е тотално обръщане към Бога – такова, че – да искаш да се съобразяваш, във всеки момент, с Него; с Неговата Воля (това е нещо, подобно на влюбването. Когато си влюбен в някого, ти пак си влюбен в Бога, но не го ЗНАЕШ, поради ограниченото си съзнание).

Когато съзнанието ти се разшири и се облагороди – това НЕГОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЛЮБОВ – става нещо естествено за тебе, каквото е напр. дишането ти, защото постепенно осъзнаваш и дълбоко разбираш, че всеки дъх – приет, или издишан – това е проява на Бог, който те обича и е Източник на всичко, в живота ти, както и че самият Живот, това е Бог.

Но да не бързаме. Търпение трябва и Бог те учи малко, по малко – хапка, по хапка приемаш от Небесния Хляб, с който съзнанието ти първо се изчиства от непотребното (от всичко отрицателно), а после – започва да расте и да се разширява, като едновременно с това – се облагородява.  Духовността почива на строго определени духовни принципи, с които първо умът, а после и сърцето ни – доброволно приемат да се съобразяват.

Да си духовен, означава – първо да осъзнаеш Кой е Бог, кой си ти и кой е ближния ти. Тогава неизбежно се преидентифицираш, съгласно онова новото, което учиш; т.е. – съобразяваш се с новото знание, на което Бог, отвътре, те учи.
Второ,  да ЗНАЕШ; вътрешно да си убеден – че всички блага в живота (храна, вода, въздух, светлина) ти идват единствено и само от Бога (макар че привидно, на нашия ум – не му изглежда да е така) и да си БЛАГОДАРЕН, за това.
Трето – да си духовен, означава доброволно (от Любов) да решиш да служиш на Бога; но само от Любов, към Него, а не по друга причина. Когато, по този начин, обичаш Бога – всичко останало, в живота ти, само̀ се подрежда, по най-добрия начин.

Така – човек ще се научи, най-напред, правилно да мисли – обаче не както личностите мислят, а както Бог мисли. Това означава – хората да се осъзнаят – като проводници на Неговата Висша Воля, а не на своята (привидно отделена) низша воля.

Хората (по причина, че не мислят, както Бог мисли) – неизбежно страдат (само поради унаследени от семейството и училището; приятелството – неправилни ОТНОШЕНИЯ, в живота Си, които неправилни отношения – се предават, като "правила за живеене"), защото им липсва Същественото; т.е. – липсва им Любовта към Бога. 

Любовта към Бога е ОСНОВНИЯТ ЗАКОН, в Разумната Вселена, въз основа на който – (в главата ни) правилно се подреждат и всички останали отношения.

Но това – не всеки е в състояние да го разбере, а само онзи го разбира, който вече има правилно (от Божествена Гледна Точка) отношение, към Бога (т.е. смирил се е вече – доброволно, или – от немай къде – поради многото си страдания).

Аз съм писала доста неща, във форума, които са важни, защото са основополагащи, според мен.
Например това.

Съветът ми е – виж какво те привлича, без да се насилваш. Но знай, че текущите ти ОТНОШЕНИЯ към нещата, са онези, които привличат страданията, които описваш. Което ще рече, че докато ОСНОВНОТО ОТНОШЕНИЕ – ВРЪЗКАТА ТИ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА – не се поправи, каквото и друго да правиш – все криво ще излиза.

Христос е онзи, който внася ИСТИНСКИЯ МИР, във всеки човешки живот (без никакво изключение). А ти това търсиш – търсиш МИРА, в живота си. Нали?

Защото ако нещо друго търсиш – намери първо него и виж дали то ще те задоволи.

Истината е, че нито едно от нещата, които личностите търсят и намират – не може да ги задоволи, завинаги. Всичко човешко е само временно и преходно, а Животът продължава и след смъртта на физическото тяло.

Смирението е майка на истинското, положително знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате Небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението, се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа."

Братът на най-малките

Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя:
• „Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.“

• „Чистата кръв е бич за бацилите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.“

• „Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст, ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безименния пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти, всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека.“

Петър Дънов – Учителя: „Любовта трябва да ви стане учител, вие да станете ученик на Любовта и да се учите. Тогава ще разберете вътрешния дълбок смисъл. Дето и да ви преведе, да се не страхувате. Може да ви прекара през най-големите мъчнотии, да се не страхувате.“

Светът е огледало. Навън, извън теб, откриваш единствено своето отражение. Ти създаваш болен свят и после се плашиш от собственото си творение; от това, на което сам си дал живот. Върви, навлез в света и виж какво представляваш. Ще откриеш, че другите са отразения образ на лъжата, която живее вътре в теб, на компромисите, на невежеството ти!
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Стефано Д'Анна: "Склонността да вменяваш вина на света и да се оплакваш от жребия на съдбата, е най-неопровержимото доказателство, че Принципите на Съществуването – не са правилно разбрани.

Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: Той обича, без да очаква да Го обичат... Личността – трябва да започне да мисли за Душата си (която е КОЛЕКТИВНО СЪЩЕСТВО), вместо да се състезава с другите личности и да се опитва да ги ограничава (в своя полза). Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на Колективното Съзнание. Важно е да разбираш Божественото Начало  [т.е. Христос], в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. В този смисъл – трябва да преместим фокуса на нашето внимание, вън от егоизма на личността си (съществуваща във време и пространство) – обратно към нашата вътрешна същност, каквато е Душата ни, живееща  извън времето и пространството (т.е. във ВЕЧНОТО НАСТОЯЩЕ – тук и сега), като целта на просветлението ни, да бъде –  личността ни да се скачи с Душата ни и те да станат ЕДНО СЪЗНАНИЕ, обновяващо се във всеки текущ НАСТОЯЩ МОМЕНТ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Искате ли да се освободите от старото  [а старото е личността, с нейното негативно светоусещане] - приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката Душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек  [Истинският човек е Душа, а не земна личност], никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов, без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е Извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята.  [Т.е. спазвай разумни физически и виртуални разстояния между тези, с които общуваш на Земята, за да не нарушаваш хармонията, помежду ви. Старай се да не изпъкваш, а да уважаваш и почиташ околните. Не натрапвай становище и не изказвай мнение, ако изрично не си попитан, защото всеки е прав (но само за себе си).] Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не.

 Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога, кому какво е дал.

Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов – той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал.

Трябва да знаете, че човек е Колективно Същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? [Наистина ви е необходима ежедневна сериозна работа, върху самите себе си, за да го разберете и да го постигнете.]“

Из: „ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ“ - „Изворът на доброто“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Лаодикийска църква" е израз, символизиращ състоянието на съзнанието на всяка религиозна личност, в наши дни, която е прекалено спокойна, за себе си, защото не подозира, че трябва още много да работи (над самовъзпитанието и самообучението си), за да повдигне съзнанието си на по-високо ниво на разбиране на Живота; т.е. – че трябва да облагороди мислите, чувствата и постъпките си, като се откаже от егоизма и користолюбието си (значи – да се откаже от личен живот) и да се СЪЕДИНИ с Христос и така – постепенно, прилагайки смирението и търпението – кротко да премине през различните фази на процеса на възкресението си, и (водена вътрешно, от Святия Дух) – да влезе в Общото Течение на Космическото Съзнание, за да може, като всяко разумно Същество, във Вселената – да служи на Бога, от Любов, към Него. Идеята, че личният живот е фикция; т.е. че е само сянка на Целокупния Живот, идва постепенно. Реално, има само Целокупен Живот. Много пъти човек ще се ражда на Земята, докато се смири, за да му се даде възможност да осъзнае, че (още от Адамово време), той се намира във война с Бога и така – посредством Любовта си към Бога – да намери Тесния Път, по който – да се примири, с Него. Казва Святият Дух, чрез Учителя: "Скромност, абсолютна скромност се изисква като Сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Откровение 3 глава:
"13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.
15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол."

Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога, на първо място. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Всяка една идея, която няма отношение с тебе, ти с нея не може да имаш вземане и даване. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение, към него. Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място. Работете за Името Божие. Когато ангелите говорят за Бога, те се изпълват с най-голямо уважение и почитание. Когато един ангел, който е завършил своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва със свещен трепет и тъй се приближава към Него. Туй трябва да ви насърчава. Съзнанието ви да бъде будно за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина! Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. Тази задача става много трудна за вас; ще кажете: тя е неразрешима. – Разрешима е. И 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: пак ще обичам! И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: пак ще обичам Истината! Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа. Поставете Любовта в ума си като жив ангел; поставете Мъдростта в ума си като жив ангел; поставете Истината в ума си като жив ангел и мислете, че вие сте свързани с Бога, който е безграничен . Ние не можем да сравним с нищо Неговата интелигентност. Великото е разумно, то само ходи с човека. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде, в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. “

Колко са прекрасни тези думи на Учителя! 

 „Когато две Същества съзнаят, че имат Божественото начало в себе си, те вече се познават, имат допирни точки помежду си и няма защо да се спират върху дребнавостите на обикновения живот.“

Стар и нов живот

Никога не мисли за себе си. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "Не ограничавай Висшето Съзнание, в себе си [чрез мисли за самия себе си, като за ТЯЛО; за личност; т.е. чрез мисли като за мъж, или като за жена].

– „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си "спечелил малко пари и си ги сложил в банка" [това е иносказателен израз на покаянието, пред Бога], не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.

Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.

Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си [т.е. който е станал егоцентричен, вместо да се стреми към ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ и ТО да е негов Център], той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш Идеал [например Христос, който показа пример на човеците], с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие.

Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар...

Това [низше] „себе“ е объркало света.

Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя Първичен Живот [на Духове / на Души] и престанат да мислят за себе си [като за его-личности; т.е. като  престанат да мислят за себе си като за мъже и за жени]."

Из: "Топли чувства и светли мисли"
 

Между всички [личности, намиращи се на нивото на разбирането на] животни – съществува вечна борба за надмощие. Духът и Душата живеят самостоятелен живот, независим от този на личността; на низшето „аз”. Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. Да усилва мисълта си и да работи с нея, това е първата задача на ученика [– в широк смисъл – всеки земен човек е ученик]. Като се съедини милосърдието и честолюбието, събужда се в него умът, започва да разсъждава.
~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата “животинско”, се разбира човешкото честолюбие, човешкия егоизъм.

Някой казва: “Аз имам човешко достойнство

[но това е само твоето честолюбие, а не –  достойнството на Истинския човек, живеещ извън времето и пространството. Тоест, ти, все още, не разбираш – що е човешко достойнство и затова го бъркаш, с животинското си честолюбие, което те кара – с години, да се чувстваш обиден, единствено и само – поради собственото си неразбиране на нещата, в живота].”

Да, и пуякът, който се надува, и той има свое "достойнство"; и лъвът, който се разхожда свободно из гората, и той има свое "достойнство"; и слонът, който се движи из гората, също има свое "достойнство"; и кобрата, която, като дигне главата си нагоре и внася страх и трепет у хората, и тя има свое "достойнство". Този страх, който кобрата внася у хората, човек не може да го внесе. Между всички животни, обаче, съществува вечна борба за надмощие.

Питам: Какво внесоха животните [или личностите], със своя егоизъм, в света?“

Из: „Умовете им - 1926 г.“

Мисълта за Бога събужда скритите Сили, в човека. Искаш ли да имаш Светлина; т.е. да виждаш ясно и да разбираш нещата, в живота – ще мислиш за Бога. Светлината, в ума, е резултат от мисълта за Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: ако вие престанете да се интересувате от Бога и не се стремите към Него, и Той ще се откаже да ви помага. Това значи да се прекъсне връзката между човека и Бога, да нямате никаква светлина. Искаш ли да бъдеш щастлив, ще мислиш за Бога – щастието е резултат от мисълта за Бога. Тази мисъл събужда скритите сили в човека.

Щастливи числа