Велина Василева

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За вас е важно да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа.“

Из: „Малкият стрък - 1925 г.“
 

От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат на неразбиране Законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени.  „Стоплете се повече, за да превърнете скръбта, в радост.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Съвременните хора искат един свят без превръщане, [т.е.] един свят, без страдания. Свят без страдание, е свят без радости, свят без живот – е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири, без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна. Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво Животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число [т.е. числото на това състояние: младост] ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета [главата], след като си изгуби опашката [тялото], какво става? Престава да плава, в пространството.  Ако на известни хора, външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо [в тебе, или във Великото Цяло (ако вече си съзнателен, за Цялото)] трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.“  тук  Всеки предмет представлява известен символ в Природата. Всяко нещо, в Природата, е поставено точно на място. Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на Великите Природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата, чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение, водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина. Като имате пред себе си картината на дадените седем символа, вие можете да размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви. Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас. Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване. Всеки символ отделно може да даде материал за цяла лекция. Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за да видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви. Каквито идеи минат през ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте. След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не. Има неща, които първоначално изглеждат гениални. Колкото повече време минава, те стават все по-обикновени, по-прости. И обратно: някои работи в началото са обикновени, а с времето стават все по-необикновени, почти гениални. Човек не може изведнъж да оцени хубавите работи. Времето цени нещата. Някои работи с времето стават ценни, а някои се обезценяват. Символите, с които Природата работи, преживяват времената. Тъй щото изучавайте тия символи, за да се ползвате от силите, които са свързани с тях. Те отговарят още и на известни състояния на човешката Душа." тук Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. В този смисъл, прочетеното, в лекциите и беседите на Учителя, трябва първо "да се преведе" и да се подреди, в съзнанието, за да може да се осмисли и така да се приложи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вашето знание е набран много материал ["материалът за огъня трябва да бъде много добър"], но не е систематизиран, разхвърлян е; много работи имате [в главата си], но защо са, и вие не знаете. " "Радиации" 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
За да се домогнете до вътрешната страна на знанието, трябва първо да обработите и така да приложите материала, който е даден, в беседите и лекциите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. За да се приложи, първо трябва да се обработи [защото само така ще успеете] да се домогнете до вътрешната страна на знанието.

Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.

От ученика, се иска първо [разбиране на това – що е] Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.“

  „ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през Божествения Огън седем пъти и се пречистят. Промените в състоянията на човека, между скръб и радост, се дължат на неразбиране Законите на вътрешните процеси. Гладният скърби, защото има някаква липса. Жадният скърби, защото има някаква липса. Обаче, задоволят ли се нуждите на човека, той престава да скърби и в него се явява вътрешно доволство. Доволството показва, че вътрешните нужди на човека са задоволени. От фазите, до които е стигнало пробуждането на съзнанието, зависи и човешката интелигентност: „Стоплете се повече, за да превърнете скръбта, в радост.“ "Материалът за Огъня, трябва да бъде много добър."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Съвременните хора искат един свят без превръщане, [т.е.] един свят, без страдания. Свят без страдание, е свят без радости, свят без живот – е свят без умиране. Ти искаш никой да не умира. Трябва и никой да се не ражда. Природата може да направи никой да не умира, но каква е придобивката? Тогава и никой няма да се ражда. Казвате: „Не може ли без умиране?“, тъй както веднъж попитали Паганини не може ли да свири, без струни. Казва, че може, но той не се е явил на концерта. Всичката публика дошла да види туй чудо, но сцената била празна. Та казвам, каква трябва да бъде философията, на която трябва да се съгради здраво Животът. Ти трябва да бъдеш млад. Това е едно временно състояние. Но туй число [т.е. числото на това състояние: младост] ще се превърне, ти ще станеш стар, ще възмъжееш. Туй число ще се превърне. После ще дойдеш на средна възраст, учен човек ще станеш, и най-после ще остарееш. И там няма да се спреш. След като заминеш вън от строя, след старостта какво иде за човека? Една комета [главата], след като си изгуби опашката [тялото], какво става? Престава да плава, в пространството.  Ако на известни хора, външните условия на живота се влошават, вътрешните се подобряват; ако вътрешните условия се влошават, външните се подобряват. Туй съществува като един закон. Ти искаш да бъдеш щастлив. Но за да бъдеш щастлив, нещо [в тебе, или във Великото Цяло (ако вече си съзнателен, за Цялото)] трябва да се влоши. Влошаването трябва да се измени. Ако вашите дърва вие не ги превърнете на огън, яденето няма да стане, хлябът няма да се пече. Следователно вие трябва да разбирате закона на превръщането. Ако водата не може да се превърне от твърдо състояние в течно, от течно във въздухообразно, ние няма да имаме дъжд. Дъждът се дължи на превръщането на водата от едно състояние в друго.“  тук  Всеки предмет представлява известен символ в Природата. Всяко нещо, в Природата, е поставено точно на място. Например ако чашата, чешмата или друг някакъв предмет поставите там, дето не е мястото му, непременно ще се създаде някаква дисхармония. Природата не търпи никаква дисхармония. Природата съзнателно крие своите цели. Тя се открива на истински посветените, на ония, които следват нейните закони. Природата си служи със символи, които трябва да се разбират. Когато човек започне да работи и влезе в контакт с другите хора, тогава Невидимият свят ще му дойде на помощ. Тогава само хората, с които е в контакт, доброволно ще му предложат услугите си. В този род услуги има естествена обмяна: един работи за всички и всички – за един. При това положение само човек може да дойде до вътрешно разбиране на Великите Природни закони. При това положение само той може правилно да работи, без да изразходва излишна енергия. Копието, чукът, книгата, свещта, чешмата, чашата, ябълката са символи, на които могат да се уподобят известни човешки състояния, за да се използват за работа. В това отношение човек понякога представлява отворена книга, по която може да се чете. Понякога представлява празна чаша, в която може да се налива някакво съдържание. Каквото и да представлява човекът, важно е и той сам, и окръжаващите да придобият нещо от неговото състояние. Ако сте свещ, която не свети, каква е тази свещ? Какъв смисъл има човешкият ум, ако в продължение на 20 години нищо не е разрешил? Ако някой се хвали, че е завършил два факултета, но продължава да повтаря чужди работи, какъв смисъл имат двата факултета? Каква свещ е тази, при която могат да се четат едни и същи работи? На всеки ум Природата е дала специална работа. От всеки ум тя иска да роди нещо ново, нещо особено. Не се стремете да създадете нещо, което друг някой е създал. Природата не търпи еднообразие. Всеки човек трябва да бъде разнообразен, оригинален и гениален за себе си, а не за хората. Въпрос е още доколко е истински гениален този, когото хората признават за гениален. Какво нещо е гениалността? На гръцки език думата гениус означава раждане. Оттам произлиза и думата гений. Геният ражда, а инженерът увива, опакова нещата. За да се създаде у човека творческа мисъл, в ума му трябва да влизат нови струи, нови течения. Това може да се постигне чрез изучаване на символите в Природата. Всеки символ, с който Природата си служи, внася в човешкия ум, както и в целия му организъм, известно обновяване. Всички предмети, всички символи, с които Природата си служи, са живи, вследствие на което могат да се трансформират. Само мъртвите неща не могат да се видоизменят. Ако някой ви подари мъртво копие, то ще си остане само копие, за нищо друго не можете да го използвате. Живо ли е копието, много нещо може да излезе от него. От живото копие военният може да направи перо и да стане учен. Ако някой от вас получи подарък един жив чук, в какво ще го превърне? От ръцете на зидаря живият чук може да мине в ръцете на скулптора. С какво можете да заместите книгата? – С човешката памет. Понеже в книгата се записват всички неща, както в паметта си човек записва всички свои мисли, впечатления и преживявания, затова книгата и паметта са синоними. Като знаете всичко това, вие можете да свържете тия символи в едно, да създадете от тях нещо цяло. Чашата представлява мастилница, в която наливате мастило. Копието е перото, с което пишете. Книгата представлява паметта, върху която човек пише. Ябълката пък представлява онези материали, с които човек се храни и от които получава жизнена сила. Както виждате, вие можете да превеждате символите в Природата и да образувате от тях ребуси или да развивате цели разкази. Природата си служи с ред красиви символи, които съвременната наука може да използва в своята работа и да ги приложи в живота. За онзи, който разбира символите на Природата, те са добър импулс, добър подтик за работа. Като се свързва с Природата, чрез символите, човек ще дойде до създаване на висок идеал в себе си, който от нищо да не се засяга. Изворите на вашия идеал трябва да бъдат толкова високо поставени, че нищо да не може да ги размъти. В пътя на своето движение, водите на вашия извор могат да се размътват, но главата на извора трябва да остане винаги чиста. Вътрешно изворът не трябва да се размътва. Същото може да се каже и за вашата свещ. През каквито бури и ветрове да минавате, вашата свещ не трябва да изгасва. Изгасне ли, светлината на свещта ви е била слаба. Слабата светлина всеки може да изгаси, но силната – никой. С други думи казано: обикновената мисъл всеки може да заличи, но необикновената никой не е в състояние да изгаси. На какво може да се уподоби чукът? – На човешката ръка. Човешката ръка пък символизира волята. Ето защо всеки трябва да знае, че чукът, т.е.човешката ръка, или волята, не се дава назаем, не се дава на чужди хора. Природата не позволява това. В чука, като символ на Природата, се крие онази първична творческа сила, с която човек започва да работи. Желанието у човека да работи, да се прояви, е вечно и произтича от Разумния принцип на Битието. Преди да се приложи чукът, словото се проявява. Щом се чуе словото, това показва, че копието, т.е. езикът е започнал да действа. Значи копието заповядва на чука да започне работата си. Онези от вас, които са художници или любители на рисуването, нека наредят тия седем символа в кръг и тъй да ги съпоставят един с друг, че да образуват приятна, хармонична картина. Като имате пред себе си картината на дадените седем символа, вие можете да размишлявате върху тях, докато те оживеят в съзнанието ви. Щом оживеят, вие ще се свържете със силите, които работят чрез тях, и ще видите, че те съществуват не само извън вас, но и в самите вас. Колкото повече мислите върху символите, пред вас ще се разтваря обширен свят за наблюдение и изучаване. Всеки символ отделно може да даде материал за цяла лекция. Днес на всички в класа подарявам една малка сбирка от седемте символа. Ще вземете сбирката си и ще си отидете у дома. През цялата седмица ще ги преглеждате, ще размишлявате върху тях, за да видите какви нови идеи ще дойдат в ума ви. Каквито идеи минат през ума ви, записвайте ги. Колкото обикновени да ви се виждат, не се смущавайте – всичко записвайте. След време, като ги прочетете, тогава ще разберете дали са хубави, или не. Има неща, които първоначално изглеждат гениални. Колкото повече време минава, те стават все по-обикновени, по-прости. И обратно: някои работи в началото са обикновени, а с времето стават все по-необикновени, почти гениални. Човек не може изведнъж да оцени хубавите работи. Времето цени нещата. Някои работи с времето стават ценни, а някои се обезценяват. Символите, с които Природата работи, преживяват времената. Тъй щото изучавайте тия символи, за да се ползвате от силите, които са свързани с тях. Те отговарят още и на известни състояния на човешката Душа." тук Всичко, което е вън, е същевременно и символ за онова, което е вътре. В този смисъл, прочетеното, в лекциите и беседите на Учителя, трябва първо "да се преведе" и да се подреди, в съзнанието, за да може да се осмисли и така да се приложи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вашето знание е набран много материал ["материалът за огъня трябва да бъде много добър"], но не е систематизиран, разхвърлян е; много работи имате [в главата си], но защо са, и вие не знаете. " "Радиации" 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"От ученика, се иска първо [разбиране на това – що е] Любов и почит, а после вече идва стремежът към учене.
Знанията ви имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят."
  „ПРАВИЛА ЗА УЧЕНИКА, В ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА УЧИТЕЛЯ БЕИНСА ДУНО”

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Едно нещо ви казвам. За да се изправи човек, много малко нещо се изисква. Малка е причината, която човек трябва да хване. Ще ви обясня това с пример. Например, за да се запали един огън, се изисква една малка кибритена клечка. Огънят е приготвен, дървата са турени, но като драснете кибритената клечка, огънят веднага пламва. Значи материалът за огъня трябва да бъде много добър."
Тонът Фа / Няма да бъда излъган

Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността;
т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек –
бил той мъж, или пък жена.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [личности – мъже и жени, се заблуждават, като] считат, че и Бог мисли, като тях.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот

[в Божествената си Душа; т.е. когато, в съзнанието си, живее не в света, а извън времето и пространството].

Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

Из: "Живите закони на добродетелите"

Учителя: "Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране. Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува; да има вашите разбирания. Под "плътта", се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.  Чувството на собственост е животинско състояние. Когато Христос се роди в твоята Душа, ти ще бъдеш полезен както за себе си, така и за околните. Това е Възкресение! Това значи пробуждане на човешката Душа! Христос е Божията Любов, в света. "Христос" – това значи съвършен. Той съдържа Целостта на Божествената Светлина. Вие имате една задача – да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път, човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени, вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух. Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес, да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия Живот. Ще се учите на Закона на Послушанието. Който е послушен на Закона, всякога е успявал. Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи. Най-малката истина е мястото, дето Любовта може да ви срещне. Най-малката Любов, която ви среща, е най-малката истина, от която започвате. Любовта е Небесната Музика."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сега, на Земята има предимно обикновени хора и това са личностите (във форма на мъже, или на жени), които нямат реален, а имат само временен живот (по причина че съзнанието им е ограничено и като следствие, от това – идва онова тягостно безлюбие, в което обикновените хора – мъже и жени, съществуват на Земята. Те съществуват в рамките на една стара, низша Култура на скръбта, защото живеят само за себе си; живеят в самосъзнанието си, като се чувстват  вън от Общата Мирова Душа; т.е. вън от Единното съзнание на Великото Цяло). Едва на следващото стъпало (в еволюцията на съзнанието) – което е висшето ниво на разбиране, присъщо на Божествената Душа – Любовта се проявява, напълно. Душата представлява съд, чрез който Вечният Живот на Великото Цяло се проявява, защото само чрез Душата (която е андрогинна), се проявява Любовта. Личността – мъж, или жена, е само малка проекция на Душата, на физическото поле.  Принципно, за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта са се съединили и са образували Едно Цяло (Разумността). Любовта и Мъдростта, съединени – това е Разумността, казва Учителя. По дефиниция, само онези хора, които са се припознали и са се осъзнали, като Висши Божествени Души, са разумни; т.е. разумните хора вече са се осъзнали и като части на Общата Мирова Душа; ето защо, те вече изразяват Любовта, която е Извор и Сила.  Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Поради това, Науката за Любовта, не е за обикновените хора; т.е. не е за личностите; личностите не я разбират, защото са "затворени", в самосъзнанието си; в Културата на скръбта. Науката за Любовта е за необикновените; за разумните хора; т.е. за Душите, на Земята, които вече осъзнават своята принадлежност и са "отворени" към Великото Цяло; т.е. отворени са към Всичко, Което Е и във всеки момент – се обменят, с Него, водени от един вътрешен Закон, който регулира и уравновесява нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Колкото по-благороден е човек, толкова по-разумна е неговата реч. В нея има мекота, нежност.

Щом изгуби благородството си [по причина, че от нивото на Душа, е слязъл (паднал)  до съзнанието на личност; т.е. на мъж, или на жена], човек става груб; също така и говорът му става груб. Грубата реч показва, че в този човек няма Любов.

Вижте, как говори онзи, в когото Любовта присъства [защото съзнанието му е на по-висше ниво, от нивото на съзнание на обикновения човек]. Всяка дума е на място и пада на човешкото сърце, както росните капки на цветята.

Христовото Учение, т. е. Учението за Любовта, не е за обикновените хора. То е за необикновените; за разумните хора."

[Разумните хора; т.е. Душите, за разлика от обикновените хора; т.е. от мъжете и жените – проявяват, едновременно, Любовта и Мъдростта; т.е. проявяват Разумността.]

Из: "Ще го изцеля"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Душата е пълна с добрини и радост.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Как мислите, отде произлиза Благостта? – От Бога. – А Душата? – Пак от Бога. – Обаче за да се роди нещо, трябва да се съединят два полюса. В случая, за да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединили и образували Едно Цяло. [Образували са Разумността.]

Душата пък се проявила на Земята, чрез човека. [Т.е. обикновеният човек – мъж, или жена – е проекция на Душата, на Земята.]

Душата е съд, чрез който Животът се проявява. Ако извадите Любовта и Мъдростта от Душата, тя ще се разпадне.

Първа [в съзнанието на личността] влиза Душата, а след нея – Животът [в смисъл: Вечният живот]. – Какво носи Животът? – Младост! – А младостта? – Добрини и радост. Значи Душата е пълна с добрини и радост."

Из: "Хармоничен избор"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Сега всичко има, но Любов няма. Аз се учудвам на голямото подозрение, което съществува у хората. Голямо подозрение в най-добрите хора в света има. То е един вътрешен страх. Човек никога не трябва да измъчва нито себе си, нито ближните. Човек трябва да възпитава себе си. Направим погрешка – коригираме живите сили на Природата. Една погрешка трябва да се поправи. Някой ще каже: „Това са слабости.“ Аз съм за малката истина, а не за големите подвизи." Тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.   Чувството на собственост е животинско състояние. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи, на ден. Той е в животинско състояние. Културата на скръбта ще продължи да съществува, докато човек живее животински живот; т.е. докато не се съобрази със Закона на Послушанието и не приложи Божественото Правило: животното трябва да служи на Господаря. И след това, Господарят ще служи на слугата. Отношението на човека към Бога трябва да бъде: синовно отношение.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

"Ще погребват в гробищата, докато човек живее животински живот. Истинското човешко в човека, е в борба с плътта. Животинското трябва да се подчини на човешкото; на Духа, който има Божественото начало на Безсмъртието. Под "плътта" се разбира не тялото, но животинското естество, у човека.

  Чувството на собственост е животинско състояние. Ако една лисица пипа кокошките, друга лисица не ги бара. [Тук "лисица", означава личност, в която доминира онова ниво на съзнание, което има лисицата. По-нататък, в текста, всеки представител на животинския свят, също означава личност (в човешка форма: мъж, или жена), изразяваща съответното ниво на животинско разбиране на света, каквото има и самото споменато безсловесно животно.] Ако в едно ято патици дойде друга патица, кълват я, не я искат. В една черда добитък, ако влязат чужди говеда, преследват ги. В човека има един животински елемент. Той може да живее като лисицата, като комара, като акулата, змията, вълка. Като се сменяват тези желания в човека, той преминава в състоянията на всички тези животни.

Но като човек, още не се е проявил.[Защото Истинският Човек е Аз-ът; т.е. Истинският Човек е Христос, който Божествената Душа трябва да роди.]

  При днешния ред на нещата, Царството Божие не може да дойде. Христос дава един пример за онези, които разбират: като се върнал слугата от нивата, господарят му казал: „Препаши се та ми слугувай, после и ти ще ядеш.“ Това как ще го изтълкувате? Значи: животното трябва да служи на господаря. И след това господарят ще служи на слугата.

  Вие най-първо трябва да се освободите от своите животински желания. Трябва да правите разлика кое е човешко състояние и кое животинско, кое е човешко желание и кое животинско. Вземете ревността. Тя е едно животинско състояние. После гневът, подозрението, злобата, съмнението – всичко това са все животински състояния. Също гордостта, тщеславието и пр. А пък човек е същество на всички добродетели. Някой казва, че е религиозен, а десет пъти се гневи на ден. Той е в животинско състояние.

  Някой казва: „Аз съм напреднал, вярвам в Бога.“ Но отношението на човека към Бога трябва да бъде съвсем друго: синовно отношение." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Обикновените хора могат да заменят едно любовно състояние, със състояние на омраза, поради фокусиране в низшето си животинско естество. Човек е направен от две естества. Животното в човека е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Съвременната наука се намира още в своите пелени, и съвременните учени хора

[които – ако, все още, са фокусирани в низшата си степен на съзнание: личност; т.е. ако се изживяват като обикновени хора, от плът и кръв; като мъже, или като жени, вместо като безсмъртни Божествени Души, които трябва да родят "Аз-а"; т.е. които трябва да родят Мира; Христос; Единното Съзнание, в себе си],

това са деца на тази наука; те се занимават с детски играчки. Може би след няколко хиляди години, тия същите учени хора, които сега минават за големи капацитети, те сами ще се поусмихнат на своята съвременна "ученост". Туй погрешно схващане [за високото ниво на земната наука] е минало във всичките клонове на науката и е проникнало самата същина на нашия живот; и всеки един за себе си мисли, че по-умен, от него, няма; че само той живее и страда, а никой наоколо му не живее и не страда – тъй поне чувстваме, в себе си.

[Личността, понеже не разбира Любовта, тя не  може да проумее и следното: Що е "Аз-ът"? "Аз-ът" е понятие за множество, слято в ЕДНО; т.е. в "Аз-а" влизат всички Същества, в цялата Вселена, заедно и едновременно. Такова е Божественото разбиране за Единния Божествен "Аз": "Аз-ът",  в цялата Вселена, е само ЕДИН. И Той е Бог; Той е Христос, присъстващ едновременно, навсякъде. Затова, когато Душата ни роди Истинския Човек; Новия Човек, в Новата Култура на Любовта – казваме, че в Душата ни се е родил "Аз-ът"; т.е. родил се е ЕДИННИЯТ; родил се е Христос и ние затова сме станали Граждани на Царството Божие. Това е Възкресението, чрез което се влиза в Живота на Безсмъртието.]

Тогава философите  [със земно, т.е. разделено (дуално) мислене] казват: „аз“ и „не аз“. „Аз“-ът е туй, което съзнава, а всеки човек, вън от мене, е „не аз“-ът. Аз, който съм вътре в себе си, съм „аз“-ът. Е, какво разбирате под думата „аз“? Щом [ние, обикновените мъже и жени] речем да обясним този „аз“, той се стопява, както снега, и нищо не остава от него, в ръцете ни. Когато се каже „аз“, някои го заместват с думата „его“. Всъщност, думата „аз“ съществува ли в света? Всеки казва: „аз, аз“. „Аз“ се явява, когато човек почва да мисли, когато човек почва да се отделя от другите хора. Това „аз“ значи: „Аз, номер 1, аз, който започвам да мисля, аз съм“.

Това „аз“ съвременната наука го употребява във философията, а ние ще вземем „аз“-ът, ще го заместим с Живата, съзнателна, самосъзнателна човешка Душа, защото Душата е една определена единица, вътре в Природата и тя съществува. Тя съществува и е извън времето и пространството, както и във времето и пространството. Корените на Душата [иде реч за личността, наречена още: низша астрална душа ] са във време и пространство, а нейните клонища  [т.е. Висшата Божествена Душа], са извън времето и пространството. Често философите казват: „Какво нещо е време и пространство?“ Нека вземем една секунда от времето и да разделим туй време на 100 милиона части. Ако вземем една стомилионна част от секундата, тогава бих ви задал въпроса: Може ли да определите каква дължина ще има туй време? С каква мярка ще го определите? Значи извън времето и пространството, няма мярка. Следователно нашето време и пространство не е меродавно [от гледна точка на Висшата Божествена Душа].

 Аз ви питам: Как е възможно [вие, които се изживявате като мъже и като жени] да замените едно любовно състояние, със състояние на омраза? Някой път обичате някого, съгласни сте да се пожертвате, но след 4–5 години, сте в състояние да го смажете, да го направите на прах и пепел. Това са състояния, които съществуват;  аз казвам туй, което в света съществува. Взимам не само хората, но целокупната природа, тъй както съществува. Вие вземете едно малко кученце, което ви обича, и го хванете за опашката, то веднага ще се обърне и ще ви захапе със зъбите си, но после, като го изгледате малко сериозно, дойде страхът и то отстъпва. Сменя се състоянието. Защо? Изобщо хората казват: „Е, то си е куче“. Значи, неразумно е. Е, хубаво, то си е куче, аз съм съгласен, но когато у човека се сменя състоянието, той какво е? [Такъв човек е със съзнанието на животно, което не може да оцени благородството и Любовта, и само затова – може да замени едно любовно състояние, със състояние на омраза.]

Значи това [знание, което го има, в текущата земна Култура на скръбта] не е една философия, която може да изясни правилно защо и от какво произтича едно явление.

Ние [в новата култура на Любовта] трябва да обясним едно явление правилно и като го обясним, да го приложим в живота тъй, както техникът може да обясни едно явление и да го приложи."

Из: "Който има уши"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Наклонението на земната ос, има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"За да се разбере правилно животът на човека, трябва да се знае, че човек има двоен произход, има две истории, има две естества. Обяснението за произхода на човешкото тяло е едно, но то не може да обясни произхода на човека. Ако искате да знаете, какъв е духовният произход на човека, има съвсем други обяснения. Духовният произход и развитие е обект на окултната наука, която разглежда Битието и човека всестранно, а не едностранчиво и повърхностно както това прави официалната естествена наука, която изучава само физическия произход и развитие на човека, и то за него има още смътни понятия.

Физическият човек се отличава с една крайна слабост. В него няма устойчивост. И целият физически свят е такъв; цели континенти има, които са изчезнали, други са се явили, планини хлътват, други се повдигат. Всичките тези неща са свързани с неустойчивостта на физическия свят и не са достатъчно обяснени от учените. Също така, причините за отклонението на земната ос на 23 градуса и 27 мин. учените още не ги знаят; имат разни теории и хипотези, но същинската причина им е неизвестна; те обясняват всичко по един механически начин и има още нещо недообяснено. А наклонението на земната ос има отношение към нашите идеали и постижения; тя има отношение към нашия гръбначен стълб, който под нейното влияние също се е отклонил на 23 градуса и 27 мин. от онова перпендикулярно положение, което е имал по-рано. И вследствие на това отклонение на гръбначния стълб се дължи падението на човешкия род и произходът на всички слабости и неуспехи. И когато се изправи земната ос, ще се изправи и нашият гръбначен стълб, тогава умът ще започне да мисли правилно.

Човек трябва да използва всички условия за възможни и разумни постижения, за да се осмисли животът му. Може някой да каже, че нищо не може да постигне. Не човек все ще има някакви постижения, които са важни за природата, понеже всички форми, които тя е създала, си имат своето предназначение за самата нея, а не е важно какво ние мислим за тях. И в Природата, онова, което човек постигне, остава за него си; в туй отношение Природата е крайно справедлива. Всякога придобивката на един човек я запазва за самия него, за да има човек от какво да живее, понеже тя иска всички същества да бъдат щастливи.

Има три вида процеси в живота: механически или физически, органически и психически, чиито закони човек хубаво трябва да разбира, за да има постижения. Тези три вида процеси са свързани в едно цяло. И когато се разглежда животът от гледището на всеки един от тези процеси, ще извадим три различни заключения, които ще бъдат едностранчиви и не могат да обяснят живота в неговата целокупност. Който не разбира това, всякога ще попадне в едно погрешно схващане. Тези три вида процеси обуславят целокупния проявен живот на човека. И човек, които иска да бъде щастлив, да има успех и постижения, трябва да контролира тези три вида процеси и да ги направлява." тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сегашният и бъдещият живот, са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота [с други думи – разликата е в степента на развитие на съзнанието на даден индивид]. Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре  [защото в това е Безсмъртието; в правилната обмяна]. Животното [т.е. низшето его; т.е. личността,] в човека, е животно. То не мисли [по Божествен начин, а изопачено]. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вие искате в сегашния живот, какъвто е днес [този временен преходен живот, в Културата на скръбта], да постигнете нещата. Трябва да влезете в другия живот [т.е. сега трябва да влезете в безсмъртния живот на Културата на Любовта]. Човек е направен от две естества. Животното [низшето его; т.е. личността] в човека, е животно. То не мисли. То си има своите нужди. То ни най-малко не се готви за Царството Божие. Вие имате една задача да се справите с тая материална каша, която е във вас. Казано е: „Кръв няма да наследи Царството Божие." Някой път човека го обхваща една унилост. Това се дължи на низшето естество на човека. Някой път сте неразположени вътрешно. Но това не се дължи на твоя Дух.

Трябва да се справим с нашите желания. Да ги изпъдиш навън не можеш. Трябва да ги организираш.

Вие казвате: „Какво трябва да се прави?" Трябва да се работи разумно [т.е. да се работи с Любовта и Мъдростта, едновременно, което значи – само под егидата на Христос]. В Божествения свят нещата са строго определени. Там, каквото остане, се раз­дава на другите, а пък вие мислите за другия ден [Т.е. в Божествения свят (за разлика от егоизма в човешкия свят), има правилна обмяна на енергиите.].

Сегашният и бъдещият живот са едно. Между тях няма разлика. Разликата е в разбирането на живота. Плътта е низшето във вас. Вие не можете да се освободите от нея, но вие ще оставите тая плът да не бъде господар, но да ви слугува, да има вашите разбирания.

Не изнасяйте всичките си неща, които знаете! Иначе се излагате на мъчно­тии. Защо ще посееш една идея на едно място, дето няма да вирее? Разумното е да намериш един готов човек и в него да посееш Божественото, та да расте. А като видиш едно земно келеме [„келеме“ –  недостоен човек], не сей там!

Големите противоречия, които се раждат в света, са от нашето неразбиране.

Всички трябва да се научите да се радвате на Божествения живот, който прониква в хората. Да се радваме, когато Божественото, което е в нас, преминава в другите. Това е задачата. Един ден всички хора да възприемат Божестве­ния ред на нещата, тия разбирания. Тогава между нас може да има Мир.

За да се обичаме, трябва да дадем нещо. При Любовта между двамата, единият дава, а другият взема. И във вземането има Любов, и в даването има Любов.

Има една сила в човека, която храни хората. Обмяна има, вътре.

Мнозина от вас можете да имате идеята, че като придобиете много знания, тогава ще служите на Бога. Всеки ден можете да служите на Бога.

Вие сте като тънки косми, като паяжинни нишки. Ако тия конци не се съединят, не могат да образуват сила. Хиляди такива нишки като се обединят, ще образуват сила. Ако вие не се обедините, вие ще издържате колкото паяжинната нишка.

А пък ако се обедините, ще свършите добра Божия работа. Много хора трябва да дойдат. Ще дойдат работници от Невидимия Свят. Те търсят подходяща почва  [т.е. човешки мозъци, върху които] да работят. И колкото повече хора готови има, толкоз повече Небесни жители ще дойдат да работят.

Трябва да намерите закона всеки ден да се обновявате отвътре. Сега младите на небето, искат да дойдат на земята, да подмладят старите.

Окултната наука не е наука за живота. Тя е наука за формите и за силите. Тя не е наука за Божествения живот.

Като дойде Божественият Дух във вас, тогава ще можете да разберете тая по-висша Наука. А окултната наука показва пътя за Божествения живот, но не е наука за Божествения живот.“ Тук
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не  да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това: Култура.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Вярата е една връзка, за да протече онази Божествена сила, вътре в Душата ти. Вярата е едно разположение на чувството. Когато човек се обърне нагоре, към Божествения свят, то почва да тече Божественият нектар на Живота.

Някои учени хора мислят, че вярата може да се замени с разума. Но разумът е за физическия свят. Вярата се занимава с Божествения свят, който е още толкоз по-висок свят, отколкото разумът. Не че трябва да влязат в противоречие вярата с разума. Ако турите вярата, и разумът ще се усили. Вие ще придобиете онази мощна сила!

Вие имате омраза към всички и вие мислите, че никой не ви обича. Как е възможно? Как умни хора да живеят с едно Същество [като Бога] най-разумно, най-благо, и мислим, че това Същество ще ни забрави и че неговото намерение е да ни изтезава?

Ако се раждат заплитания във вашия ум, те произтичат от съвсем други причини. Ако ви се зададе задача защо се вълнува океанът отгоре, ще отговориш: това вълнение е потребно, и не само за водата, но и за въздуха. Но не в целия океан до дъното, а само горе, в известни части, трябва да има вълни и движение.

Следователно, ако има вълнение горе, в повърхността на Душата, това не се смущения, това са вълнения.

А смущение е, когато се размърдват основите на живота.

Някой казва: «Животът няма смисъл.» Че, кои са фактите? Външни неща, градежи, тренове, параходи, фабрики - това са само начини за упражнение на човешкия ум. Човек трябва да гради, за да се изостри умът му. Човек трябва да прави фабрики, за да се изостри умът му. Това всичко служи да се развиват неговите способности.

Мислите ли, че онова ваше малко момиченце, което си направи първата кукла, че именно, че това е последното изкуство на тази наука и че тази кукла ще реши всички въпроси?

И ако ние влезем във връзка с една по-висока йерархия - които са завършили своя живот, с какво се хвалят те? Павел казва: «Аз ще се похваля с Господа.» Ще се похвалиш още с всички добри хора на света, а не само с един човек.

Идеалната майка трябва да вижда вътрешно всички деца и да им се радва. Иначе утре детето ѝ може да умре и тя ще тури черен воал. Къде беше то по-рано (преди раждането)? Къде бяхте вие?

Някои казват: «Да се спасим, само ние.» На едно събрание, както сме ние събрани, трябва да проектираме нашия ум към всички, които проектират ума си към Бога. И те мислят за нас. С тях ще се похвалим.

И в другите слънчеви системи мислят за нас.

Някои мислят, че само на Земята има хора. Нашата Земя е един скромен разсадник на Божествения живот.

Аз считам нашата Земя като една стая на университета. Христос, като се обръща към Своите ученици, казва: «Да не се смущавате.» Сегашните хора - млади и стари - не са свикнали, геройство няма у тях. Ние искаме, дето и да отидем в света, да ни турят на предно място, да ни посрещнат, да има ядене, пиене и никаква работа. Ние се намираме в един свят, в който самата материя претърпява едно вътрешно видоизменение. Всичките тези сили трябва да ги обединим и да вземем за нас от онова, което е потребно. В смущението важна роля играе външното. Човек трябва да има още вяра в себе си и в доброто у другите хора. Аз се радвам на онези доблестни, благородни качества у другите. Не да ме изиграят, не да го изиграя. Аз го наричам това Култура.“ Тук

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За живота на личностите и за живота на Душите
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „Има два живота: животът на забития кол [който е животът на низшето съзнание; т.е. на личността; животът на мъжа, или на жената] и животът на растението, или разумния човек [който е животът на Висшето съзнание; т.е. животът на Душата].

Животът на забития кол [т.е. на мъжа, или на жената] е по-лесен, отколкото животът на растението [т.е. на Душата].

В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние.

Колът [мъжът, или жената] иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в Земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва.

Растението [Душата], обаче, трябва да се посади, да се разкопае [да пострада], да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите, в човека, се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр.

Животът на забития кол, или животът на съвременните хора [т.е. животът на мъжете и жените] не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на Земята, но не се минава много време и смъртта идва със своите намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората [личности, във форма на мъже, или на жени]. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън.

Иска ли човек да живее Истинския Живот [т.е. да живее Животът на Душата], той трябва да познава добре Законите и Силите, които управляват Природата и човека. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще бъде Господар и правилно ще разрешава всички противоречия, в живота.“ тук

 

Всичко е свързано и няма нищо безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си, за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно. Противоположностите – това е нормалният цикъл на живота. Истинското и най-красивото състояние – това е равновесието им.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
velaskes, от izvorite.com: "Привет! Вчера взех да чета ДАО 2 на Ошо, ако не си я прочел, препоръчвам ти я, страхотна книга, просто. Помага ми да приемам нормално всичко, което става в живота и доброто и лошото, и приятното, и неприятното, и да разбера, че противоположностите – това е нормалният цикъл на живота.

След деня, следва нощта, след радостта идва тъгата, а ние сме наблюдателите на това, без да трябва да се отъждествяваме нито с радостта, нито тъгата. Ние се намираме по средата, ние сме, така да се каже, равновесието на нещата, или както Ошо нарича това – ние сме Блажените; блаженството.

Дълго време съм бил на мнението, че човек трябва да се стреми към щастието, че щастието е най-голямата цел, в живота. А в действителност, съм бил на грешен път. Истинското и най-красивото състояние това е равновесието. Все едно ми е дошло просветление, от тази идея.

И човек, който е балансиран, ще приема еднакво както еуфорията, така и депресията си, ще гледа на тях като на нещо естествено. И дори и да се чувства отчаян, ще може да се види отстрани като НАБЛЮДАТЕЛ и ще знае; ще чувства, че това е в реда на нещата.

Така функционира и Природата: в отчаянието няма нищо смущаващо и няма смисъл да се противим и да го отхвърляме; просто трябва да му се оставим, да го изживеем, след това – то естествено ще се замени с подем в настроението ни. Това разбира се е само един пример, с който се изразявам, важно е да се разбере същността.

А ние не сме нищо повече от Природата. Целият свят е подчинен на един закон, а именно – Закона на Истината, на ДАО. Животът на хората, когато е съобразен с ДАО, е балансиран и прекрасен, а когато се отклонява – се получават различни степени на безпорядък. Но и това би трябвало да приемаме като нещо естествено, защото то пък е част от израстването на Душите на други хора.

Всичко е свързано и нищо няма безсмислено, затова всеки от нас, който е тръгнал по пътя на себеразбирането, е добре да се отърве от осъждането и преценките си за другите. Затова, приемането на всичко, което става покрай нас, е изключително важно."

Прочетено и копирано, от тук
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Линк за изтегляне на книгата на Ошо – "Дао - трите съкровища", в три тома  

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Истинско знание е познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В какво се заключава истинското знание? – В познаването и разбирането на първичните образи, с които Природата си служи.

Геометрията, с която Природата си служи, наричаме първична, идейна.

Геометрията и математиката, с които съвременните учени си служат, са преводи от образите на Природата, нагодени според условията на сегашния живот, според състоянията му.“

Из: „Групиране на сили / Трансформиране на енергиите“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Само Идейният Живот може да ни ползва. Идейният Живот е Водата на Божествения Извор, която протича през нас и отнася далеч, всичко нечисто; Идейният живот е планинско място. Идейният живот е – да е човек, сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Злото в света е старият живот. Всички отрицателни положения, които съществуват в живота, трябва да се преработят.

 Водата на нашия ограничен живот може да се изчисти само от изобилието на Целокупния Живот.

Питам: Какво по-хубаво от това, да пуснете Божествената Любов да протече през вас, че да измие и отнесе всичката кал, от вашето дъно?

Пуснете Доброто да тече, през вас. То ще ви освободи от всички утайки и наслоявания на миналото, които днес ви измъчват.

Водата на този Извор представя Идейния Живот, който протича през нас и отнася далеч всичко нечисто. Само този Живот може да ни ползва.“

Из: "Кръг и елипса"
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Идейният живот е – да е човек сам [когато има работа с гъстата материя, на Земята]. Щом има две идеи, ще има разногласия.

Човек трябва да мине и нирвана, и да дой­де в това състояние във вечната светлина. Минал е страдания и се радва само на благото.

Ще се въздържате от любопитство. Нито ще казвате всичко, но и няма мълчите.

Нашият живот [в самота; т.е. Идейният Живот] може да бъде за разумните хора.

Добрината про­никва в целия Космос. Тя се раздава навсякъде. “

Из: „Кратки бележки от Общия окултен клас“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Идейният живот е планинско място.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева [тревата е символ на смирение], а Идейният Живот е планинско място, с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят. Такъв трябва да бъде и вашият живот! В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри. Само по този начин можете да напредвате.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Господ казва: “Ще скрия лицето си от ленивите ученици и те ще останат в тъмнина.” Всеки човек има тази опитност: един ден е в светлина, а на другия ден е на дъното на ада, в тъмнина. Тогава той започва да се запитва: “Аз ли съм или не съм?” Цял ден ходи натук-натам, мъчи се, страда и казва: “Не вижда ли Господ как страдам?”

Господ го пита: “Научи ли урока си?”

Същото прави и ученикът: той плаче, пъшка и се чуди как учителят му не вижда колко много страда! Той казва: “Сърцето ми ще се пукне от мъка!”

С пукане на сърцето урок не се учи. Сърцето трябва да бъде здраво, да издържа, а ученикът трябва да научи урока си!

Докато не научи урока си, учителят няма да го погледне. Така трябва да мисли ученикът и да не се поддава на никакви настроения.

Настроението е пустиня в живота. Доброто желание е поле, обрасло с трева, а идейният живот е планинско място с хубави градини и извори, дето птички пеят, деца играят, хора се разхождат и приятелски разговарят.

Такъв трябва да бъде и вашият живот!

В ума ви всеки ден трябва да има нещо красиво, хубаво, за да превръщате и най-лошите условия, в добри.

Само по този начин можете да напредвате.“

Из: „Оглашен, вярващ, ученик “
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Смърт и безсмъртие – това са две положения. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа ,в себе си. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Безсмъртието е Равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това Равновесие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие.

Смърт и безсмъртие – това са две положения.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира. [Т.е. човек е предопределен да надрасне текущото си нисше състояние на съзнанието, изразено като: "живот за себе си" и да достигне до Висшето състояние на съзнанието, изразено като:   "Живот за Цялото", като самостоятелно, но воден от Невидимия Свят, се подготви, за това: „Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето. Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“ (тук); т.е. чак тогава, когато човек се издигне над земното (над личното; над човешкото) и влезе в Свръхсъзнанието си – ще се домогне до Великата Истина, която е в несътвореността; "небитието, именно, е реалността." тук] Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Веднъж дошли на Земята, ще учите; вие сте ученици. В съзнанието си, човек трябва да мине в по-високо състояние от това, в което се намира.

Помнете следното: условията се дават даром на човека, а усилията зависят от него. Който иска да се домогне до Великата Истина, трябва да се приготви. Да стане човек истински даровит, трябва подготовка. Работете съзнателно, за да влезете в Божествения университет.

В човешкия живот има много атавистични прояви и форми - в молитвите, в убежденията и др., от които човек трябва да се освободи. Ученикът трябва да се освободи от чуждото, в себе си. В него трябва да остане само онова, което Бог е вложил, отначало.   Крайният резултат решава неговото положение.

При работата си, ученикът ще се натъкне на много противоречия и изкушения, които трябва да преодолява. Не давайте условия да се привличат нисшите духове.

Вие трябва да се молите, да работите усилено върху себе си, докато сърцето ви напълно утихне. Бури и ветрове, всички вълнения на морето да престанат. Утихне ли сърцето ви, ще дойде Изгревът на вашето Слънце, ще настане светъл ден, без облаци и без сенки [защото ще е дошла Мъдростта].

[Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне. Зазоряване на живота, това е Любовта. Изгрев на живота, това е Мъдростта. Пладне на живота, това е Истината.“ – "Учителят говори" ]

Изгрее ли Слънцето на вашия Живот  [т.е. дойде ли Мъдростта, у вас], сърцето ви ще трепне, защото ще чуе гласа на Бога, на всички ангели, на всички Напреднали Братя. Тогава ще влезете във Великия Град между напредналите Разумни Същества. Постигнете ли това, вашата радост ще бъде необикновена.

Щом правите усилия и работите, Невидимият Свят ще ви помага. Когато ученикът има помощта на Невидимият Свят, работите му тръгват напред. Затова не трябва да се смущавате. Имате ли помощта на Невидимия Свят, ще станете даровити. Когато посееш нещо в Душата си, Невидимият Свят работи върху посятото и то възкръсва. Главната работа се извършва от Невидимия Свят.

Всяка вечер ученикът трябва да прави баланс на своите мисли, чувства и постъпки, които е имал през деня. Той трябва да задържи ценните, а непотребните да тури за тор.

Има някои от вас, които мислят, че лесно могат да влязат в Царството Божие. Вярата на човека се изпитва в най-големите противоречия. Всички добри хора, на Земята, са поставени на големи изпитания.

Светът е море, в което има поставени много въдици. Въдиците, това са съблазните. Хванеш ли се на една от тях, ти се отдалечаваш от Бога. Опитали ли сте най-големите страдания? Те са условията, за да бъдете щастливи. Само при тези условия, вие ще се удостоите да вкусите Великата Божия Любов и от вас ще изникне нещо хубаво. Тогава ще бъдете истински човеци.

Не питайте защо идват противоречията, но върнете се в естествената си среда [т.е. върнете се в Първичната си Среда, която е Великото Цяло], в която Бог ви е поставил. Там ще намерите себе си. Намерите ли себе си, придобили сте вътрешен Мир [защото вече сте поставили живота си в Точката на Равновесието] и ставате Господар на себе си.

Отвън не показвайте, не разкривайте свещеното, красивото, което има в Душата ви, не го демонстрирайте.

Казано е: "Тесен е пътят." Тесният път е представен като обща идея, но тесният път се различава за всеки човек. В Божественото Училище, ти сам трябва да влезеш.

Не работи ли съзнателно върху себе си, човек изпада в еднообразие, което го довежда до сънно състояние.“

Из: „Изворът на доброто“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.
Когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът си има своето зазоряване, своя изгрев и своето пладне.

Зазоряване на живота, това е Любовта.

Изгрев на живота, това е Мъдростта.

Пладне на живота, това е Истината.

Зазори се в живота! Напъпи! Стани, изправи се на нозете си и

почувствай, че си свързан с Всички Същества на Земята и Небето.

Изгрей в живота!

Разцъфти се и вържи плод! Достигни неговото пладне! Узрей!

И когато се издигнеш до пладнето на Живота, ти ще опиташ великия му смисъл, благия му плод.“

Из: „Живот“

В беседите са използвани символите на Божествения език на Природата, затова –  за да се ползвате, наистина, от казаното – не подразбирайте  буквалното значение на използваните словоформи, а Духа; т.е. – вътрешния смисъл на нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте Духа; вътрешния смисъл на нещата. То е важното.“

Из: „Раждането на Свободата“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Когато се слеете с Общото, с Цялото Битие, вие ще се освободите от излишните мъчнотии и страдания.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Стремете се поне един час през деня да гледате на хората като че вие сте в тях. Техните страдания и радости да бъдат ваши.

Постигнете ли това, вие ще изпитате голяма приятност, ще забравите себе си, ще забравите вашите страдания и ще се слеете с Общото, с Цялото Битие. По този начин вие ще се освободите от излишни мъчнотии и страдания.“

Из: „РАДОСТ И СКРЪБ“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Работете за Цялото, а не търсете щастието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Под думата „Бог", ние разбираме всички Разумни Същества,
в Едно Цяло Битие,
затова [Бог, т.е. Цялото] всичко знае.

Работете за Цялото, а не търсете щастието.

Работете за Бога, пък Той ще мисли за вас.“

Из: „Разговори с Учителя“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Справедливостта може да се преведе, на български език, с думите „Божествено право". По Божественото право, ти нищо не считаш за свое; частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползваш, но нищо не е твое. Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога; на Разумната Природа. По Божественото право, няма да се чувстваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на Новото Съзнание.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Боян Боев, ученик на Петър Дънов – Учителя: „Тази тема е важна, понеже има връзка с уреждането на живота, с неговата външна форма. Преди всичко трябва да видим що разбират хората, светът, под думата „справедливост" и какво разбираме ние. Има голяма разлика.

Справедливостта може да се преведе в български език с думите „Божествено право".

А това право, което сега учим в университета, се казва човешко право. Професорите, учените пишат много книги върху правото - римско, гражданско, но това е човешко право. След време, когато дойде новата култура на братството и любовта, от това право, което днес се учи, няма да остане нито помен. Това са временни теории, които ще се забравят. Те ще се учат само в историята във връзка с културата на безлюбието.

Днешното право не може да съществува при една култура на братството и любовта, каквато ще бъде бъдещата култура.

Например някой си Иван дава на Стоян 10 000 лева, договарят, подписват полица, че след шест месеца ще бъде платена с лихвата. Дохожда срокът, но Стоян няма възможност да плати и не плаща. Иван го дава под съд и Стоян отива в затвора. Продават му покъщнината. Така постъпва човешкото право.

Божественото право гласи съвсем друго: „Когато дадеш някому нещо, няма да го търсиш. Няма да считаш никого за свой длъжник. Недей смята, че онзи е длъжен да ти даде нещо. Остави го свободен." Според Божественото право, дадеш ли нещо, ще го забравиш.

При човешкото право, един човек, щом не изпълни едно свое задължение, трябва да бъде наказан, глобен и пр.

Божественото право надраства тези неща. Според човешкото право, ти имаш право на собственост към някой предмет, къща, нива и ако някой ти ги отнеме, ти имаш право да го накажеш.

По Божественото право, ти нищо не считаш за свое, частна собственост няма. Нищо не е твое. Ти от всичко се ползуваш, но нищо не е твое.

Дори няма да смяташ, че е на обществото, а е на Бога, на Разумната Природа. Божественото право може да приложи само човекът на Новата Култура, на новото съзнание.

Друг пример. Някой човек те обиди пред хората, ти имаш право да го дадеш под съд и ще го осъдиш, а по Божественото право няма да се чувствуваш обиден и никой не може да те обиди. Следователно, който се счита обиден, той не разбира Божествения закон. Тук има още по-дълбоки работи, но те са за много напреднали Души.

По Божественото право, ти няма да се защищаваш, ще оставиш на Разумната Природа, на Истината да те защищава.

Човек трябва да е много голям мистик, за да разбира тези неща.“

Из: „Законът на справедливостта“
 

Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от Закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага Закона на Цялото, към една малка част и да бъде щастлив.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен.

Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек.

Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.

Човешкото, било в самия човек, или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия.

Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват.

Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно.

При това положение, не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.“

Из: „Божествен и човешки свят“
 

В Целокупния Живот, не съществува никаква собственост. Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Ако човек се държи здраво за своята форма, като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма. Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Не [че, по принцип,] е лошо да бъде човек собственик, но той не трябва да се спира върху собствеността [а възможно най-бързо да я преодолее, осъзнавайки я като спираща растежа и развитието му, ретроградна Идея, в съзнанието му], понеже [за разумния човек] тя не представя крайната цел на човешкия живот.

Човек трябва да се издигне над идеята за частната собственост. В Целокупния Живот, не съществува никаква собственост.

В частичния живот, обаче, частна собственост съществува. Тялото е първата частна собственост на всяко живо същество, но силата на човека, както на всички същества, не се състои в тяхната собственост. Където има собственост, там е изключено всякакво растене и развитие.

За пример, ако човек се държи здраво за своята форма [т.е. за физическото си тяло], като негова частна собственост, той никога не би могъл да мине в по-висока форма.

Благодарение на вътрешния стремеж на човека да расте и да се развива, той лесно може да се откаже от своята частна собственост и да се издигне едно стъпало по-високо.“

Из: „Точка на равновесие“
 

Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.

Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Ти можеш отвън само да му се радваш.

Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана, в самия човек.“

Из: "НОВИТЕ СХВАЩАНИЯ НА УЧЕНИКА"
 

"Има три скъпоценни съкровища: първото
е милостта, второто – пестеливостта.
Третото е – да не се осмеляваш да наставляваш другите.
Това се нарича деяние, чрез недеяние." Дао

Ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже, при днешните условия на живот. Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята, нито пет минути. Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество. Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се питат, отде иде човек. И после казват, не Господ е създал човека. Това е много материално схващане.

Че Господ е създал човека е толкова вярно, колкото е вярно и твърдението на бабите, че детето е излязло от реката, дето жабите живеят.

Научно е вярно, че човек е дошъл от мястото, дето жабите живеят, но че е дошъл от реката, това не е вярно.

Човек е дошъл от един много красив свят и като е дошъл на Земята, потопили са го в един дълбок сън да забрави този свят, от който е слязъл. Ако си спомни за този свят, той не би могъл да живее на Земята нито пет минути.

Но понеже са изгубили пътя за онзи свят, те казват: „Няма какво да се прави, ще се живее на Земята.“ Те мязат на онези авиатори, които като паднат от аероплана си и се намерят в чужди условия, искат, не искат приспособяват се с новите условия – няма с какво да си отидат.

Казвам: Ние трябва да се свържем със своето старо Отечество. Блажени са тези, които са получили първото писмо от своето старо Отечество, отдето са излезли някога.

Понеже хората още не са свързани с това Отечество, те са захвърлени някъде в робство. Кога ще се освободите? Когато се свържете с това Отечество.

От хиляди години насам, от Невидимия свят пращат някого да ни съобщи нещо за това Отечество, но вие казвате: „Не искаме да ни лъжат. Тук сме дошли, тук ще си останем.“

Обаче, Земята представя един голям кораб, с който всички вие плувате. Може би след сто милиона години този кораб ще спре на някое пристанище и всички вие ще трябва да слезете от него.

Сега не ви казвам, че трябва да вярвате, но това са научни данни, които човек нито може да отрече, нито може да твърди.

Има неща, които нито се твърдят, нито се отричат.

Например, ние не можем да твърдим, нито да отричаме другия живот. Той не може да се докаже при днешните условия на живот.

Казва някой, че като се е родил, ще умре. Ти умирал ли си да знаеш, какво нещо е смъртта? Докато не си умрял, ти нямаш право да говориш за смъртта. Като умреш, тогава ще говориш. Сега понеже живееш, ти нямаш право да говориш за смъртта. – „Ама учените хора казват.“ Тия учени хора умирали ли са?

Досега никой не е умирал и при това всички проповядват, че ще умрем. Кой от вас е умирал?

Казва някой, че баща му умрял. Отде знае той, че баща му е умрял? Ами ако се е скрил някъде?

Когато гъсеницата престане да е гъсеница, умряла ли е тя? Всички гъсеници казват, че е умряла, съжаляват я, а тя се разхожда от цвят на цвят, като пеперуда. Тя се напъстрила със своята красива дрешка и пее своята песен на живота. Сегашното ѝ положение, е по-добро от първото.“

Из: „И ще бъдеш блажен“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Най-първо трябва да се избавим от известни илюзии, или самозаблуждения, които съществуват във физическия свят. “

Из: „С благодат и истина“
 

В Царството Божие, по благодат не се влиза. За да влезе човек в Царството Божие, зависи от неговата Мъдрост, а не от неговата любов. Аз говоря за Мъдростта, чрез която се влиза в Духовния свят. Тогава ще му се отвори вратата на Реалния Живот и той не трябва да се страхува да влезе през нея. Пътят на Мъдростта е труден и се постига с много мъки и страдания. Той е пътят на Учителите и съвършените Същества. Само Учителят може да бъде мъдър. Методите, с които си служи Мъдростта , са скръбта и радостта, следващи периодически, една след друга. Чрез тях, тя изгражда безсмъртието на човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Животът е велико училище, в което учат и се развиват човешките Души. Но човек не е оставен сам. Той се учи, под вещото ръководство на Божествения Дух. Той е Великият Учител на човечеството, затова е казано в Писанието: "Обичай Ме и ще те водя".

Само Мъдростта може да ни ръководи в живота, но, за да ни ръководи, трябва да я обичаме и да ѝ дадем свобода да се прояви, в своята пълнота. Само тя може да ни даде сила, но методите, с които си служи, са скръбта и радостта, следващи периодически една след друга. Чрез тях, тя изгражда безсмъртието на човека.

В окултната школа се практикуват три пътя, които произтичат от трите прояви на Божествения Дух – Любовта, Мъдростта и Истината.

Учителят Петър Дънов казва:
"Аз говоря за Любовта, като врата на Божествения свят.
Аз говоря за Мъдростта, чрез която се влиза в Духовния свят.
Аз говоря за Истината и Волята, чрез които се влиза във физическия свят.

Хората едва сега започват да го опознават."

Пътят на Любовта е за всички. Колкото и да си слаб, все ще излезеш на спасителния бряг.

Пътят на Мъдростта е труден и се постига с много мъки и страдания. Той е пътят на Учителите и съвършените същества. Само Учителят може да бъде мъдър. За да влезе човек в Царството Божие зависи от неговата мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза.

Мъдростта не търпи никакви погрешки. Който направи погрешка, изкупва я. Затова се казва, че Мъдростта е безпощадна. Постиженията в пътя на Мъдростта са по-големи и по-бързи, но рискът и опасностите също.

Когато човек се научи да слуша гласа на Мъдростта, в себе си, той е близо до Истината. Казано е: "Само светлият път на Мъдростта води към Истината." Тогава ще му се отвори вратата на Реалния Живот и той не трябва да се страхува да влезе през нея.“

Из: „Мъдростта, като път в живота“

Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Само в Душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света – произтичат от половините.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Днес хората не познават Душата. Те не съзнават себе си като Души, а като личности. Личността, това е физическия човек, а не истинското себе – Душата. Те познават и личностите на другите, а не Душите им, които са истинските им ближни. Но ако хората не вложат в съзнанието си идеята, че са живи, разумни Души, ако те се съзнават все още като личности, като умове и сърца, като мъже и жени, няма нищо да постигнат. Всички тези форми на съзнание са вече опитани. Вложат ли обаче в съзнанието си, че са живи, разумни Души, ще внесат нещо ново в живота си, ще му дадат нова насока.

Защото при сегашното развитие на човека, няма по-високо състояние от състоянието на Душата. То носи със себе си всички условия, всички възможности на Божествената Любов.

Само в Душата може Бог да се изяви в Своята пълнота. Любовта може да се изрази напълно само чрез Душата. Ако вие изразите любовта си чрез сърцето, тя ще бъде само наполовина изразена. Ако я изразите чрез ума си, тя ще бъде пак наполовина изразена. А всички слабости в света произтичат от половините.“

 Из: „Душа“

Вие дори не можете да мислите за вашата Душа, поради това, че е прекъсната връзката между вас и собствената ви Душа. На всички ви трябва, в Живота  – една вътрешна работа, върху себе си, за да можете да проявите Любовта, по нов начин.  
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Аз трябва да отговоря и на

вашите Души, за които вие дори не можете да мислите, поради това, че е прекъсната връзката между вас [които се идентифицирате с личността си; т.е. с егото си на мъж, или на жена] и собствената ви Душа.

Когато вие приемете моето Учение, ще приемете и Силите, които носи това Учение.

Не е лесно да се предадат истините, с човешки думи.

Този, който иска да служи на Бога, да приложи служенето – като вътрешна работа, върху себе си, за да може да прояви Любовта, по нов начин.

На всички ви трябва – една вътрешна работа, в Живота.

Нашият идеал е към Божественото, към великото, към реалното, което създава сенките, без то само да е сянка. Дойде ли Божественият живот във вас, всичко ще придобиете. Красив е този живот. Той носи свобода за вашите Души.“

Из книгата: „Българската Душа”

Когато човек се пробуди за своя душевен живот,
тогава иде истинското знание; истинската мощ и гениалност.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Душа и Дух - те са два клона на едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а Духът - това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта - друг.” „За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединяват и образуват едно цяло.” „Всяка Душа трябва да има тяло, в света, за да се прояви като индивид, като единица. Трябва да има [организирано в Божествения, а не в човешкия порядък] тяло, за да я посети Господ.” „Всички положителни неща, всички добродетели, са облекло за човешката Душа.” „Душата е пълна с добрини и радост. ... Благостта се проявява само чрез човека, в когото Душата е изявена.” „Корените на знанието се крият в Душата на човека... Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание; истинската мощ и гениалност.” „Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен прояви на човешката Душа.” „Душата се проявява на Земята, чрез човека. Тя е съд, чрез който Животът се проявява. Първо слиза Душата [но във вече предварително организираното тяло], а след нея – Животът [в който няма смърт].” „Кое е отличителното качество на Душата? - младостта.”

„Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата.  Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. “ „Безсмъртие – това е стремеж на човешката Душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката Душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулира от един велик Божествен закон; закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот... На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това равновесие.“
Петър Дънов – Учителя