Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Коментари добавени от Велина Василева
-
Законът гласи:Без Любовта ти ще съгрешиш.С Любовта ти ще изправиш погрешката си.Законите и правилата на ученика са писани вътре в него.Отвън той няма никакви писани закони http://triangle.bg/books/greetings.2002/n250-300.html "Писаните закони"
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Понеже физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание, то – това е Истинското Богатство – винаги да имаш, в себе си – ободрителни ДУМИ – които, свободно да можеш да даваш на онези, които имат нужда, от тях, в дадения момент.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят; да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива. Бог е Канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.“ „Христос казва: "Както ме е Отец научил, така и аз ви научих". Давате ли си отчет, на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене, на чужда сметка? Христос спазва Законите на Природата, както и на разумния живот и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре - без пари. Думата "пари" подразбира труд, усилие, работа. Значи, за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи, човек няма право да яде.“ „Идването на Христа, на Земята, е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ – ИДЕЯТА ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО, ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. И УСИЛИЯТА на цялото човешко съществуване СЕ СВЕЖДАТ КЪМ ТОВА ДА СЕ ПОСТИГНЕ БЕЗСМЪРТИЕТО, ДА СЕ ВЛЕЗЕ ВЪВ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.“ -
Петър Дънов – Учителя: "Всякой момент, в живота, си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква." "Целият свят, мъже и жени, воюват [с Бога] и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме, с Бога? Човек, който воюва с Бога, той воюва против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй [което не се изисква, в дадения момент]. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам; да ми угоди на мене, аз ще си създам зло, на себе си."
ДА СЕ РОДИ ХРИСТОС – ТОВА ОЗНАЧАВА – ДА СЕ РОДИ МИРЪТ
(между Бога и нас, които не разбираме, как трябва да живеем).
Петър Дънов – Учителя: "Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени], но понеже всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина – хората не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж [да живеят в МИР; т.е. няма стремеж] да живеят като Христос.
Христос [или МИРЪТ], се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане и това, което Той носеше в себе си, за цялото човечество: Божията Любов.
Христос носеше МИР – най-високото изявление на Бога.
Господ се изявява като МИР. А МИРЪТ е ЗАКОН на ХАРМОНИЯТА, на ЕДИНСТВОТО НА разсъдъка [т.е. на СЪЗНАНИЕТО], на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е МИРЪТ.
Може да се роди само онзи, който носи МИР – вие не можете да се родите [ИЗНОВО; т.е. – не можете да се родите като граждани на Божието Царство], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете МИРА, в себе си.
Вие трябва [ДА РАЗБЕРЕТЕ тези дълбоки ИДЕИ – ИСТИНИ и така да придобиете МИРА, т.е. ХРИСТОС, в себе си – В СЪРЦЕТО И В ДУШАТА СИ – ЗАЩОТО ТОВА Е ПЪТЯТ] да станете граждани на Божественото Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки.
Ако вашето верую не ви дава една ВЪТРЕШНА СИЛА, тогава на какво се надявате вие? Засега мнозина мислите, че вярвате в Бога, но и вярата ви е много повърхностна.
Вие вярвате в Бога, но вие вярвате и в къщата, която давате под наем [и сте объркали, по важност, местата на тези две неща, едното от които НЕ СЕ МЕНИ, а другото – на което предимно разчитате – може да ви се отнеме]. Свършили сте училище и имате вяра в дипломата, но това е второстепенно.
Има нещо, на което човек трябва да разчита и което НЕ СЕ МЕНИ. Не казвам да не уповавате на това или онова, но трябва да уповавате преди всичко на това, което НЕ СЕ МЕНИ.
Има нещо непобедимо в живота, в тебе. [И това е Христос, или МИРЪТ, като твой ИДЕАЛ, който – щом го положиш, като ОСНОВА, в живота си – НЕ СЕ МЕНИ; това е НЕПОБЕДИМОТО.]
Който е дошъл до НЕПОБЕДИМОТО [т.е. който се е домогнал до РАЗБИРАНЕТО за върховната и безкомпро̀мисна необходимост от ЛИДЕРСТВО на ИДЕЯТА "Христос", в персоналното си съзнание, което значи, че е РАЗБРАЛ ИДЕЯТА ЗА МИРА], в себе си, той се е домогнал до ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, чрез който може да работи в света.
Дотогава ще има много големи мъчнотии. Всички трябва да се домогнете до този, истинския живот. Вие сте близо до него. Христос казва: „Още малко ви трябва, за да дойдете [до МИРА], в Царството Божие.“ – Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени].
Днес, всички хора стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят, да влязат или не. Дяволът, обаче, ги съветва да не влизат. Той им казва: „Млади сте още, не е време да влизате там. Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на свободата си“. Оттук произлиза твърдението на хората, че младият трябва да си поживее, а старият – да си почива. – „Кой ще работи тогава?“
Не. И млади, и възрастни, и стари – всички трябва да работят. Досега хората само са се мъчили и трудили. Те още не са работили. Няма по-приятно нещо в живота от работата. Според мене, младият трябва да придобива вяра, възрастният – да работи, а старият – да учи. Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Дали сте млади, възрастни или стари, щом мине през ума ви някаква Божествена мисъл, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плод. А всеки плод узрява, само когато се постави на мястото си.
И тъй, младите да вярват, възрастните да работят, а старите да учат. Като живеят по този начин, хората ще напредват, ще се разбират помежду си и ще се обичат [живеейки в МИР; т.е. живеейки в Христос]. Само при това положение, човек ще може да разбере, че има един Господ [на Мира] в света, един Спасител – Любовта, и един Учител – Мъдростта.
Новото учение изисква от всички да придобиете вяра и да следвате пътя на Любовта, без никакво колебание, без никакво съмнение."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Исая 9:6 – "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на МИРА."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-
Някои от вас ви очаква една доста горчива опитност,която има да преминете.Но след тази опитност ви очаква нещо много хубаво!Ако не минете горчивата опитност,ще дойде злото.Като минете тази опитност, ще дойде нещо добро в живота ви"Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка"http://powerandlife.com/txt_bg/1936.09.13.us.bg.zn_vatreshna_vrazka.shtml
-
Учителя отмина, от физическия свят, "на 27 декември 1944 година. Създаде няколко окултни школи и даде пример за правилен живот. Остави огромно богатство от беседи."☆ МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ – 27 декември 2019 г., са последните думи на Учителя: "Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко."
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Смърт и безсмъртие – това са две положения. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа ,в себе си. Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Безсмъртието е Равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това Равновесие.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ние трябва да се учим постоянно, да намерим ония условия, при които безсмъртието може да съществува. Човек може да бъде безсмъртен и да изгуби своето безсмъртие, може и да бъде смъртен и да придобие безсмъртие.
Смърт и безсмъртие – това са две положения.На научен език – безсмъртието е Равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това Равновесие.Безсмъртието заключава в себе си съединение, хармония; смъртта – разединение, несъгласие, дисхармония. Когато хората желаят безсмъртие, трябва да знаят какво именно то съдържа ,в себе си.“
Из: „Мир вам!“
-
Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент. Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността, (привидно отделена от Бога, в своето самосъзнание), отстъпи на душата (която е неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, къде остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, къде остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. СМИСЪЛЪТ на ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ седи в ТРАНСФОРМИРАНЕ; в ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ, от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В Природата съществува ЗАКОН за ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ. Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на Земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. – Как става ПРЕВРЪЩАНЕТО на ЕНЕРГИИТЕ? Ако можеш да превърнеш една пасивна мисъл в активна, тя ще приеме две посоки, с два различни резултата: добър и лош. Ако можеш навреме да превърнеш тази мисъл и да я обикнеш, тя ще даде добър резултат. Ако не я превърнеш навреме и не я обикнеш, тя ще произведе лош резултат. Следователно, при развиване на човешкия живот, нужно е РАЗБИРАНЕ на ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и ПОЗНАВАНЕ на НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ. И с нови дрехи да се облече човек, [ако в главата си, счита, че е същество, само доколкото съществува, във формата на човешка личност], пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения Живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж [защото там, той е разумна душа, неделимо свързана с Христос]. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм Живата Вода и Живият Хляб“. В това отношение, той няма нужда от обнова. Христос е Извор, който постоянно извира.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи [т.е. на онези светли първоначални възгледи], които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат, отново, тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като Велика, Всеобемаща Същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото Проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото Съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със Свещения Образ на Бога.Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало [личността; т.е. мъжът, или жената, по форма], в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността (формално отделена от Бога, в самосъзнанието си), отстъпи на душата (неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие.Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!"И тъй, ПОЗНАВАНЕТО на БОГА трябва да бъде първата и най-важна ЗАДАЧА, на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят, като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре, или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека.Често, много хора приемат по внушение някои [низши] мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори, отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае.Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света [идващи от мненията на личности], че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее [вечно, без да губи Съзнанието си за Единство].Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.Много от последните [се спъват във външната си форма, възприемайки се като човешки личности и затова] са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил."И до днес хората тълкуват Христовото Учение [в амплоато си на човешки личности, живеещи в ограниченията на своето време и пространство], разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е [чрез вашия метод на тълкуване] – всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят.Христовото Учение не е само теория, но то е Живо Учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек."Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно.Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания, у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа, в буквален смисъл [защото под "жилища", Той подразбира – характери, а не някакви външни жилища].Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени [за да се учите]. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие.Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е [душата, която е неделимо свързана с Бога и понеже Бог е СВОБОДЕН (само Бог е абсолютно Свободен), затова и истински религиозният човек е] напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте, за мнението на хората.Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма.Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му?Щом Бог види, че някоя форма [някоя личност], в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава.Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов.Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си.Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете НОВА СВЕТЛИНА, в съзнанието си.Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече Майка им [Великата Природа], може да говори. Кога говори Майката на своите деца? – Когато я РАЗБИРАТ. Кои деца я РАЗБИРАТ повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я РАЗБИРАТ ДОБРЕ.Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия Извор [Христос е Този Извор], а не от водата, която е далеч от него, с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на Общия Божествен Организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата Сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот.Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят за тях. Те казват: „Вие се молете за нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек [самоопределящ се като личност, (вместо като разумна душа, неделимо свързана с Христос – извън това време и пространството, в което живеят човешките личности)], сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко.Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека [като защитно "покривало" на префинената душа] и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани.Плътта и духът са в постоянна борба [за условията на Живота]. В тази борба, именно, се ражда Божественото [т.е. Христос], Което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно, в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".И тъй, докато реализирате вашия живот, разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше?Откак е излязъл човек от Рая и досега пътят му е бил все крив.Обаче, след идването на Христа на Земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в [Единното Съзнание и Целокупния Живот на] Рая.Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога.В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното [личностно съзнание] от просветеното [разумно] съзнание на хората.Следователно, новият път, който се очертава от Христовата Светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът ѝ е силен.Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?"Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето [на Бога, от Любов], като задача на всяка душа, не трябва да се избягва.Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.Мнозина мислят, че като се самопожертват [относно личния си живот; т.е. относно СМЪРТНОТО], ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога [защото се е освободил от смъртната част, като е самопожертвал личността си (която отстъпва мястото си на лидер), в полза на разумната си душа].От гледището на Новото Учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!"Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах [напр. стари идеи – отминали вярвания на личности, от които няма полза, в настоящия момент]? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели [от Небето – вашата Сродна Душа] и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи.“Из: „Без окови!“
-
"Като ученици, които сте слезли на земята, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. Че някой не мисли право – това не е ваша работа. – „Еди-кой си не постъпва право.“ – И това не е ваша работа. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта."http://triangle.bg/books/1928-08-22-05.1998/1928-09-19-05.html
-
Някой не може сега да постигне онова,което иска;не може да го постигнете със сегашното си верую,вярване.Сегашните ви вярвания са доста слаби,конците ви,и се много късат. Онзи,който най-малките неща го спъват в живота,за най-малките неща се дразни,не можеш да разчиташ на него"Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка"http://powerandlife.com/txt_bg/1936.09.13.us.bg...
-
Червеният цвят е проява на живота;оранжевият означава индивидуализиране на живота;зеленият–стремеж към растене;жълтият–проява на интелигентността в живота;ясносиният–проява на вярата;тъмносиният–придобивка в живота;виолетовият–проява на силата в живота.Белият цвят на светлината показва,че човек трябва да бъде готов да служи на Господа с всичката си душа, без никакви външни правила и методи"...
-
"Проява и постижение на любовта"http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=2534"Съвременните хора казват, че някои неща разбират, а други – не разбират. – Защо? – Защото в разбирането на нещата има степени. Ако турите една семка в джоба си и отвреме-навреме я поглеждате, вие ще имате едно разбиране за нея. Ако я изядете, ще имате друго разбиране. Обаче, ако я посадите в земята и...
-
В деня,в който обикнеш Бога,ще бъдеш щастлив.Този Господ,като Го обичаш във всичките хора,Той ще ти се усмихне и не само в хората,но като срещнеш едно куче,и то ще ти се усмихне;като срещнеш едно дърво,и то ще ти се усмихне,един извор като посетиш,и той ще ти се усмихне.Ако хората направяха опит,ако обикнат Бога,цялата природа ще се измени.
-
Някой казва: „Аз залюбих еди-кого си." Да, този човек е залюбил една душа, но иска да я ограничи. Любовта не се ограничава. Когато някой иска да ограничи Любовта, той ще се намери в голямо противоречие, със себе си. Това противоречие пък ще предизвика мрак, тъмнина в съзнанието му. Любовта не може да се ограничи, понеже не произтича от едно Същество. Тя е Колективна Проява на всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие и са станали Едно с Бога. Любовта на едного е Колективната Любов на всички тия Същества. Ако Любовта на едного не е проява на Колективната Любов на всички Разумни Същества, тя не е Любов. Божията Любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. Казано е, че Бог е Огън, който изгаря. Обаче, който живее в съгласие с Божията Любов и с Христовия Дух, е в пълна безопасност. Божията сила се проявява в трудните моменти на живота. Докато не изгуби всичко в света, човек не може да намери Бога; не може да бъде щастлив. Щастието е есенция, която се извлича от знанието и опитностите на хилядите поколения, както гюловото масло от цвета на розата. Трябва да подложите три-четири хиляди килограма розов цвят на дестилация, за да извлечете от него едва един килограм гюлово масло. Това значи, да превърнете земното щастие, в Небесно. Това значи: Ако земният живот не се превърне в духовен, човек не може да намери истинското щастие. Какво трябва да прави човек, за да придобие радостта? Той трябва да отвори ума и сърцето си, да се прояви Духът чрез него. Само Божият Дух може да свързва хората и да ги накара, да се обичат разумно. По какво познавате Божията Любов? Ако влезете в един дом, дето всички са скръбни, недоволни и в няколко минути можете да смените състоянието им, вашата Любов е Божествена. Затова Христос казва: „Радвайте се." Когато Любовта действа между хората и повдига душите им, те се радват и веселят. При това положение не съществуват болести, противоречия, разочарования. И тъй, когато хората страдат и се мъчат, причината не е нито в мъжа, нито в жената, но в това, че човек не държи Божиите заповеди и не пребъдва в Божията Любов. Злото, за душата, има същото назначение, каквото жлъчката, за тялото на човека. Злото е полезно за човека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова, страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме, с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях. Помнете: На онзи, който е възприел Словото Божие, в себе си, пътят му е навсякъде отворен. Словото носи Божията Любов. Под думите "Слово Божие", Христос разбира онази Любов, която отваря на хората царската врата и за Небето, и за Земята.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Истината е, която свидетелства: Едничкото, което може да изпълни със съдържание Живота, това е Любовта. Напразно хората се мъчат да уредят живота си вън от Любовта. Това е невъзможно. Най-великата сила във Вселената е Любовта; онази Любов, която хората не познават. От тази именно Любов, която хората не познават, произтича всичко в Живота. И тя идва сега в света да даде един нов подтик на живота. Този подтик ще бъде само един момент, ала тоя момент ще стане един Жив Център на вълни, които ще се разпространят в цялото естество на човека и ще дадат нова насока на неговия живот.“Из: „Живот за Цялото“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Някои упътвания, при работата върху себе си:~~~~~~~~~~~~~~~~~~
1 НАДЕЖДАТА – това е настоящето – близко бъдеще. ВЯРАТА – това е бъдещето – далечно бъдеще. ЛЮБОВТА – съединява настоящето с бъдещето – настояще реализирано.2 Божията любов оставя човек свободен, да се развива сам, като му дава всички добри условия. За нашата работа се следи по плода, който ще получим [плод = разбиране] – контролът е нашата съвест.
3 Човек, който има Любов, е всесилен, непобедим.
4 ЗЛОТО – без него не може, всякога и във всякой человек трябва да го има. Злото за душата има същото назначение, каквото жлъчката за тялото на човека. Злото е полезно за человека, когато не бездействува, а работи, ако бездействува, то ни разлага, ако работи, то ни учи. Затова страданията са учител за човека. Злото трябва да побеждаваме с добро. Имаме ли зла мисъл, веднага да противопоставяме на нея добра – ето работа на злото. Тук вече се явява необходимост от смелост и решителност. Със знания трябва да побеждаваме злото, но не и да се възгордяваме с тях.
5 Вътрешните блага в човека придобиват всякога и вънкашните – обратното обаче никога не бива.
6 Миналото на човека е неговото тяло, огледай се в себе си и ще се познаеш. За миналото никога да не мислим.
7 Бъдещето се определя от настоящето каквото сега сме турили в нашия живот, това ще бъде и нашето бъдеще, или все едно каквото посеем, това ще жънем.
8 Човек се повдига със самопожертвувание – така Христос направи за спасение на човечеството – да вървим и ние по същия път.9 БЛАГОГОВЕНИЕТО – това е Центърът на Живота – едничката способност да видим Бога на прозореца, през който ще гледаме.10 МИЛОСЪРДИЕТО – това е чистилището. За Бога се казва, че е човеколюбив.11 Плътта, светът и дяволът са учители. Плътта се побеждава с Любовта. Светът се побеждава с вярата. И дяволът се побеждава с надеждата.
13. Да придобием Царството Божие [ще рече – да напуснем самосъзнанието си (както се изоставя една вече ограничаваща; тясна форма за изразяване на Целокупния Живот, течащ, през нас) и чрез съзнателна вътрешна работа, върху самите себе си – да се повдигнем в следващата по-висока степен на съзнание (т.е. на разбиране на Живота), наречена – Единно Космическо Божествено Съзнание, или – "нирвана"] – всички останали добрини сами ще ни намерят – те ще ни потърсят. Царството Божие е в нас.
14. Един цар на Земята се почита от своя народ, един слуга на Бога се почита от [Единното Космическо Съзнание; т.е. от] Цялото Небе.“
Източник -
Петър Дънов – Учителя: „ХОРАТА УЧАТ ДА СЕ БОРИМ СЪС ЗЛОТО, НО ТОВА Е ГРЕШКА. Бог, в нас, възраства и доброто, и злото. Ето СВОБОДНАТА ВОЛЯ, че ние трябва да предпочетем доброто, а именно: трябва да възпитаваме сърцето, а умът сам по себе си, ще се развива. Затова и възпитанието е за сърцето. Нашият ум на Земята, е слуга на сърцето. Има известни закони, по които се култивира сърцето. Всичко това вам го казвам, защото сте християни и защото ще е зле да чакате, при друго прераждане, да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. Ние сме изоставили развитието на своето сърце и следователно трябва да се върнем към този основен принцип – да развием и облагородим сърцето си. Нам трябват не богатства, а ония основни неща, които правят живота добър. Злото не се гнезди в ума, а в сърцето. Всеки от нас трябва да попита своето сърце какво то желае. Нашето сърце се е покварило, по наша вина; ние сме го накарвали много пъти, като слугините, да лъже, да мисли зло и т.н. Господ казва в Писанието: „Сине мой, дай си сърцето“; Той познава и вижда грешките на хората и иска от нас не друго, а да му отворим сърцето си, да влезе Той в него. Ще кажете как? По същия начин, както отваряме прозореца да влезе Светлина в нашата стая. Казано е: „Стая, където влиза Светлина, лекар не влиза, болест не царува“, или: „Където Светлината не влиза, оттам лекар не излиза“; също тъй в онова човешко сърце, в което е влязъл Господ, дявол не влиза. Господ е именно Лекарят, в този смисъл.“
