Велина Василева
-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Профил Коментари добавени от Велина Василева
-
Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя:
• „Любовта към Бога не е нищо друго, освен венозното течение, при което нечистата кръв отива в сърцето и дробовете да се пречисти, да стане артериална.“
• „Чистата кръв е бич за бацилите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки.“
• „Ако ви липсва благородство, помилвайте показалеца си, за да се свържете с енергиите, които текат през него, енергиите на Юпитер. Ако ви липсва справедливост, свържете се с енергиите на Сатурновия пръст, ако сте неразположени, помилвайте и се свържете с енергиите на безименния пръст. Достатъчно е да го потопите в чиста вода, за да приеме водата енергиите, които изтичат от него. Ако изпиете тази вода, ще се смени състоянието ви. Това се отнася до всички пръсти, всички крият сили в себе си. Това са особен род лекарства, които се крият в човека.“-
Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение, той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина се оплакват от ИЗСТИВАНЕ НА КРАЙНИЦИТЕ. Те търсят начин да си помогнат. Много начини могат да се приложат: миене на краката с гореща вода, бързи движения, но това са външни методи...
Изстиването на крайниците се дължи на НЕЧИСТА КРЪВ в организма. Нечистата кръв произвежда електричество в организма, а чистата - магнетизъм. Електричеството произвежда студ, а магнетизмът - топлина. Следователно, за да не изстиват ръцете и краката ви, ТРЯБВА ДА ВНЕСЕТЕ В ОРГАНИЗМА СИ ПОВЕЧЕ ТОПЛИНА. Това става, когато човек даде ХОД НА БОЖЕСТВЕНОТО В СЕБЕ СИ. При това положение той няма да се страхува нито от студ, НИТО от БЕЗПАРИЧИЕ, нито от болести. Той ще гледа на живота, както факирите. Излезе ли вън на студа, той ще бъде тих и спокоен, няма да се плаши от простуда. Това значи да се уравновесят силите на човешкия организъм. Щом силите му се уравновесят, той придобива естествена, нормална топлина на своя организъм.“
-
-
-
ЗА БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ, СЕ ИЗИСКВАТ И БЛАГОРОДНИ СРЕДСТВА. ТОВА Е ОБЩ ЗАКОН В БИТИЕТО, ТОВА Е НЕИЗМЕННИЯТ КРИТЕРИЙ НА ИСТИНАТА.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Подтиквани постоянно от вътрешните пориви на животинското си естество, хората често избират онези идеи за свой идеал и онези обекти за своя цел, които влекат след себе си най-лошите и гибелни резултати, спъващи духовното им растене. Това растене засяга целия им душевен живот, а не само част от него, както мислят някои. Този факт се потвърждава в историята на човешкия напредък.Духът на просвещението винаги е имал да се справя и бори със заблудата, лъжата, измамата, неправдата, порока и беззаконията. Изглежда, че човешкото сърце е по-разположено засега към тия неща, отколкото към Истината, добродетелта, правдата и човещината. Това личи от факта, че поради изопачените си понятия за живота, хората постоянно пренебрегват Истината и нейните изисквания. Вследствие на това, те постоянно страдат за своето упорство. Какви ли не злини и нещастия са ги постигали за този им единствен грях! Понякога хората са готови да жертват всичко в този свят, само да не приемат Истината. Като че ли те нямат още ясно понятие за върховните цели на своя живот. Главни подтици в живота и днес още са: илюзиите на славата, сластолюбието, егоизмът и жаждата за забогатяване – подтици, които не би трябвало да движат човека, който е Разумно Същество.
За съжаление и днес още хората се кланят на златния телец, както старите езически народи. Без съмнение, светът постоянно мени своя образ – идолопоклонството е взело днес друг вид и друга форма, но то все още съществува.
РАЗУМЪТ Е ДАДЕН НА ЧОВЕКА НЕ ЗА ДРУГО, А ДА ГО НАУЧИ ДА ПОЗНАВА ИСТИНСКИТЕ СИ НУЖДИ И ИНТЕРЕСИТЕ НА СВОЯТА ДУША, която се нуждае от здравословна храна, която може да се придобие само със съзнателна работа и постоянстване в доброто.
Лъжливата философия, която твърди, че нямало значение какви средства употребява човек за постигане на своите желания, че целта оправдава средствата, е и си остава едно чисто йезуитско учение.
Колкото и да се оправдават постъпките на хората с целта, която преследват, в никой случай те не могат да бъдат оправдани, ЩОМ СЕ ПРИЛОЖИ АБСОЛЮТНАТА МЯРКА НА ВЪРХОВНОТО ДОБРО, ТАКА, КАКТО ТЯ СЪЩЕСТВУВА В ПРИРОДАТА.
ЖИВОТЪТ Е ТЪЙ УСТРОЕН, ЧЕ ВСЯКО ДЕЛО, КАКВОТО И ДА Е ТО, ПОЛУЧАВА СВОЯТА ЗАПЛАТА, СПОРЕД ВЪТРЕШНАТА СИ СТОЙНОСТ. ТОВА Е ЕДНИЧКОТО ВЪРХОВНО МЕРИЛО НА ПРИРОДАТА.
ЗА БЛАГОРОДНИ ЦЕЛИ СЕ ИЗИСКВАТ И БЛАГОРОДНИ СРЕДСТВА. ТОВА Е ОБЩ ЗАКОН В БИТИЕТО, ТОВА Е НЕИЗМЕННИЯТ КРИТЕРИЙ НА ИСТИНАТА.
Така работи и действа Духът, когато произвежда и ражда нещо добро. „Според семето и плодът“, казва поговорката. И действително, фактите показват, че всички велики хора, благодетели на човечеството, се родили от добри и благородни майки [т.е. те не са били обикновени хора, а са били Божии Синове, граждани на Божието Царство, родени от Св.Дух; което значи от Господ, а това е Майката и на Христос]. Следователно, ЗА ДА ПОСТИГНЕМ ВЕЛИКАТА ЦЕЛ НА ЖИВОТА, НЕОБХОДИМО Е ДА ЖИВЕЕМ КАТО РАЗУМНИ ЧОВЕЦИ, КАТО БРАТЯ, ПРОИЗЛЕЗЛИ ОТ ЕДИН БАЩА И СВЪРЗАНИ С ТЯСНАТА ВРЪЗКА НА ЛЮБОВТА.
Ако всички хора се ръководеха и вдъхновяваха от това Начало и изпълняваха изискванията на този Велик Закон, той непременно щеше да произведе присъщите нему резултати и щеше да принесе своите плодове на мир, благоденствие, успех и духовен подем.
При такива УСЛОВИЯ, у човека ще се развият онези благородни чувства и качества, в основата на които лежат доброто и Истината. Духът му тогава ще се радва на една съвършена СРЕДА, много по-фина от ефира, която ще разкрие пред ума му, посредством своите трептения, величието и красотата на една Жива Вселена. Тя ще му разкрие един необятен свят, дето тупти пулсът на Вечния Живот, който постоянно въздига и оживотворява човека."
Из: "Общо въведение. Две влияния"
https://triangle.bg/books/science-and-education.1998/introduction.html?fbclid=IwAR0zkMCHWPKBJnZZ5l9BQMsLFlc1mPuGR2R-ZLRk7nojKN9uIMPm4YYnKII
-
-
-
Човешката личност е животинската душа на човека, чиито намерения / стремежи – са диаметрално противоположни на Божествената му душа, която е разумна. Животинската душа (т.е. човешката личност – мъж, или жена), си има животинско сърце и животински ум, което (не е осъдително), а е строго необходимо (на един определен етап) ниво на разбиране на Живота, като личен; отделен от Великото Цяло. При животинския ум – колкото и да е развит – не може да се говори за разумност. Разумността започва от гениалния ум, който осъзнава, че за свое добро, трябва да бъде свързан с Небесната си Разумна Душа, която е неделимо свързана с Общата Мирова Душа; т.е. с Единството на Цялото Битие. Да си РАЗУМЕН, означава да си неделимо свързан с Христос и с Бога (и да не говориш от себе си и за себе си, защото ЗНАЕШ, че си само проводник на Волята Божия, във всеки даден момент).
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За човешкото сърце има две определения – човек има две сърца: едното, животинско сърце и другото, човешко сърце. Има един животински ум и един човешки ум. Животинският ум си обяснява фактите, но не мисли [от гледище на Целокупния Живот и на Единното Космическо Съзнание]. Той е като Плюшкин. Той е животинският ум, каквото намери, събира. Каква работа ще направи – не разбира. Както Плюшкин събира гвоздеи [личността, символично е гвоздей], събира антични неща [и после пише книги и проповядва на слепите (което е необходимо, но изобщо не е достатъчно, в Новата Епоха на Любовта и Светлината, когато Божието Царство слиза на Земята и Христос–Обединителят; Единството на Всичко, Което Е – трябва да се въздигне)].“
Из: „Дишане“
http://beinsa.bg/beseda.php?id=2833
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с Живата Природа! Помни: Отрицателни процеси, в Природата, не съществуват. Това, което наричаме отрицателен процес, не е нищо друго освен смяна, между два процеса. Съзнанието ви е разкъсано. Новите работи не се приемат лесно. Сега вие се намирате в положението на камък, в планината, който чакал само да го бутне някой, да се подвижи и тръгне надолу. За всяко нещо има причина. Значи, причината действува ОТГОРЕ, а последствието се изявява отдолу. Като слезе до долу, човек казва: "Повече няма някъде да слизам, свърших работата си. Животът няма вече смисъл". Това показва, че си в царството на минералите. За да се осмисли животът, ти трябва да вземеш стъпка нагоре, да влезеш в растителното царство, а оттам – в животинското и човешкото царство. Като влезе в човешкото царство, човек си служи с различни методи за работа. Един от методите е МУЗИКАТА. Тя внася подтик, импулс в човека. Без МУЗИКА [т.е. без Божествена Организация (идваща от ЕДИНСТВОТО; от/на Космическото Съзнание)] нищо не се постига. Може да имаш заложби, сила в себе си, добри условия, но без МУЗИКА нищо не се постига. – Що е МУЗИКАТА? – Път за постигане и реализиране на човешките мисли и желания. С МУЗИКАТА можеш да извървиш всички пътища. МУЗИКАТА, това е Божествена организация, която слиза да организира света. А пък вие, като станете сутринта, вашите струни са разгласени и вие свирите цял ден, без да са настроени цигулките ви. Каква е разликата между четирите струни? Има разлика между струните сол, ре, ла и ми. Христос, Който иде на Земята, иде да научи хората как да пеят и свирят. Той ще ви научи как да стягате струните на вашата душа. Струната на душата е „ми“, най-горната струна, на ума – „ла“, на сърцето – „ре“, на живота [т.е. на духа] – „сол“. Ето първият урок, който ще ви даде Христос. Сега, когато ние научим този велик закон, да пеем и да свирим, казано на модерен език, или да страдаме, в християнски смисъл казано – тия думи за мене имат едно и също значение, – чрез страданието ние ще се доберем до онзи велик закон; безсмъртието – в него е всичката хармония, в него няма дисхармония. Казвам, че законът е такъв. Малкото страдание, това е един отдушник, за вас. Не затуляйте вашия отдушник. Ако ти ще изхвърлиш всичките страдания, ти ще затулиш канала отдушник на твоя живот. Следователно, непременно трябва да имаш един отдушник - отгоре един и отдолу един. Затвориш ли твоя отдушник, ти се излагаш на смърт. Някой ще каже: „Аз в живота си, бял ден не съм видял." Човек, който не е видял бял ден, той не може да живее. Сега, вие сте в едно училище и който може да свири, той ще стане един учител, а който не може, той ще остане зад сцената. Такъв е Великият Закон. Защо е създаден човек? За да научи тази Велика МУЗИКА на милосърдието. Истината, ни показва начина, по който ние можем да използваме силата, която Бог е вложил в нас. Истината е онази есенция, чрез която човешкият дух може да използва силата, която Бог е вложил в света. Истината е, която ще покаже мелодиите, тя ще ни освободи, Истината ще покаже по кой начин да се освободиш и да се примириш с хората.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За всеки човек, Природата е определила специален път за развитие. Следователно, всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в Разумната Природа, тя казва: "Ето, пред тебе се откриват много пътеки, избери си, която искаш." Всички пътища са изчислени, само един не е изчислен. Той е за оня, който търси лесния път. Изчислените пътища са мъчни, а неизчисленият е лек; без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа с думите: "Господи, освободи ме!" Бог те изважда от тоя път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад. Едно се иска от всички: Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с Живата Природа!“-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „ПЪРВИЯТ ЧОВЕК – ДУХЪТ В ЧОВЕКА Е НАПРАВЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, ВТОРИЯТ ЧОВЕК – ПЛЪТТА, Е НАПРАВЕНА ОТ КАЛ. ДУМАТА „СВОБОДА ЗНАЧИ ПРОБУЖДАНЕ; СЛУЖЕНЕ НА ДУХА. – „Защо ми е перото? “Трябва един Ум, да се напише смисълът на живота. Ако е ръждясало твоето перо, нищо не можеш да напишеш. Златно перо [златен ум – това е символ на Духа; на Христос], ще имаш, което да не се окислява. Повечето от хората спят. „Златният Светилник“ означава Христовото Учение, което сега се търси и което сега настава.“ Та рекох сега, погрешката на живота седи в това: вие искате друг човек да ви покаже как да пишете.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Нашето разбиране за света е илюзорно, понеже големите неща са намалени, а малките - увеличени. Погрешката е в разбирането. Ако с перото [т.е. с Ума] можеш добре да пишеш, перото е на място. Ако не можеш да пишеш, не перото е виновно, щом не е повредено. Магарето [т.е. плътта – това е емоционалният плътски ум] носи книгите, а човекът [Духът] ги чете и трябва да приложи прочетеното. Умствена материя да събереш, за да мислиш. Тя съществува в природата. Трябва да я събираш. Един грам да събереш е достатъчно. Най-лекият път за постижение е Любовта. Като се прояви Любовта, и силата ще дойде. Търсете щастието в себе си, за да разберете и хората. Като му изпееш една ангелска песен, ще му дадеш най-голямата си любов. Трябва едно ангелско разположение. Пред ангел можеш хубаво да пееш, но пред друг не можеш да пееш хубаво. Като почнем да чувствуваме, разтопяваме се на вода и мисълта дава направление. Да оценим благата, които Бог ни е дал. Да напуснем нашия ропот, да не сме като евреите из Египет, понеже отиваме в Ханаанската земя. Кажете: „Господи, научи ни добре да пеем!", като влезете в обетованата земя. Тя е първата песен на Любовта. Първата песен на Любовта, това е Светлината. А първата песен на Светлината е свободата. А първата песен на свободата е Любовта. Само когато влезете в Истината и пеете, Любовта тогава ще разберете - какво е Любовта. Иначе не можете да познаете Любовта. Истината ще ни покаже Любовта. Желая ви от Светлината - Свобода, от Свободата -Любов. ПЪРВИЯТ ЧОВЕК – ДУХЪТ В ЧОВЕКА Е НАПРАВЕН ПО ОБРАЗ И ПОДОБИЕ НА БОГА, ВТОРИЯТ ЧОВЕК – ПЛЪТТА, Е НАПРАВЕНА ОТ КАЛ. ПОД „РАЗУМНОСТ“, РАЗБИРАМЕ БОЖЕСТВЕНАТА СВЕТЛИНА, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА има, толкова е на по-ниска степен на развитие. Противоречията се дължат на ОТСЪСТВИЕ на БОЖЕСТВЕНА СВЕТЛИНА, в човека. РАЗУМНОСТТА Е КАЧЕСТВО НА БОЖЕСТВЕНИЯ СВЯТ. За РАЗУМНИЯ човек, противоречия не съществуват. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия. Въпросите се разрешават [когато е осъзнато Божественото СЪЧЕТАНИЕ – ] посредством ОПИТНОСТИТЕ на човека, от една страна, а от друга-посредством ЗНАНИЯТА; посредством науката.“
-
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Като кажеш думата Истина, ако можеш да я разбереш сама по себе си, без тия прибавки, тя е по-силна, отколкото с тях. При думата Истина, като се тури друга дума, обезсилва се. Тя сама съдържа всичко. Всякога едното е най-силно. Бог е Един. Някой път правите проверка на известен закон: туряте една дума, туряте друга и я произнасяте; веднага се добива една реакция, отзад ли да я турите или отпред. Когато разберете вътрешно закона, ще видите, че не са допълнителните думи, които ще дадат сила. Другите форми ще се наберат. От какво произлиза думата Истина?
''(Някой): Значи същина''.
(Учителя): Ако промените ударението – истина? „ИЗ" значи „КВАС“, нещо, което заквасва. Значи, ИСТИНАТА е СИЛА, която прави формите, от тесто. Туй, което прави СЪЩИНАТА на нещата, то е ФОРМАТА.
Изстудяване. Всяко нещо, когато го правите, трябва да изстине. Не можеш да го правиш, докато е горещо. Можеш да го ковеш, но трябва да изстине, за да го полироваш. Тъй е и във физическия свят. ИСТИНАТА, В НАЙ-ПРОСТОТО РАЗБИРАНЕ, Е ТАЗИ СИЛА, КОЯТО ПРОИЗВЕЖДА СЪЩИНАТА НА НЕЩАТА И ТЕХНИТЕ ФОРМИ, ИЛИ МОЖЕМ ДА КАЖЕМ, ЧЕ ИСТИНАТА Е СЪЩИНАТА, ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА. ИСТИНАТА, КОГАТО ПРАВИ ФОРМАТА, ВЛИЗА ВЪВ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО; ТЯ НЕ СЕ ОГРАНИЧАВА ОТ ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО.
''(П.Чорбаджиев): И времето е форма.''
(Учителя): И ВРЕМЕТО, И ПРОСТРАНСТВОТО Е ФОРМА.“ -
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
СЪЗНАНИЕТО [е Бог; Който] е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата?". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Животът се ражда, без ограничения. После слиза в ограниченията. От безграничното [т.е. от Божествения; от Идеалния Свят на СМИСЪЛА; на ЕДИНСТВОТО / на ЛЮБОВТА] влиза в граничното [влиза във физическия свят, на временните и преходни ФОРМИ; т.е. влиза в света на разделението; на МНОЖЕСТВОТО] и излиза в свободата [на Духовния Свят, където е СЪДЪРЖАНИЕТО, а СЪДЪРЖАНИЕТО е, което се отлива във ФОРМИТЕ на Живота].
Ако ти не минеш от безграничното в граничното, ти не може да влезеш в закона на Свободата. Ти ще минеш по една крива линия.
[Т.е. – ти, най-напред ще любиш (идеално, а не за някакви облаги, с които личността ти се заблуждава, относно) Бога, като мислиш за Божествения Свят (и ХРАНЕЙКИ СЕ с ежедневния Хляб – Христос – СЛОВОТО БОЖИЕ). После, от Божествения Свят, ще слезеш към физическия свят (защото на физическия свят, от материята на безкористността), ще приготвиш, в главата си, своя нова вътрешна ФОРМА, за Живота и чак тогава – ще можеш да влезеш и в Духовния свят (иначе казано: да се свържеш с Ангелите), където е СЪДЪРЖАНИЕТО, с което се пълнят формите.
Значи – като разбереш СМИСЪЛА на Живота, ще го поставиш в (своя адекватна) НОВА ВЪТРЕШНА форма (приготвена в главата ти), за можеш, след като се напълни с НОВОТО СЪДЪРЖАНИЕ – ти да се чувстваш СВОБОДЕН. Новото БЛАГОРОДНО СЪДЪРЖАНИЕ, е взето от Духовния Свят (в процеса на слушане на Ангелите)]. По тази крива линия ти ще дойдеш до закона на своята свобода. Туй е стремежът на цялото човечество. То е Свободата.
Земният живот [в смисъла на изложеното – е само граничното и затова, този живот, без Божествения и без Духовния; т.е. ако го разглеждаме земния живот] сам по себе си, няма смисъл.
Животът на Земята е най-голямото, разочарование, което човешката душа ще срещне [понеже пространството произвежда страх, а времето - съмнение]. По-голямо разочарование, надали ще срещнете. На Земята, най-първо ще бъдете приет царски и после ще ви изпъдят така, като тия, които са били в кръчмата и не си отиват навреме, и кръчмарят ще ги изрита навън. Най-първо, като дойдете на Земята, баща ви и майка ви ще ви направят едно угощение, ще ви дигат на ръцете си и най-после, като ви изпращат, ще ви турят на носило от няколко дъски и ще ви турят в земята. Това не е едно разрешение на живота. Щом идваш, ти ще дойдеш по един начин, а пък щом си отиваш, ще те изпращат по един такъв начин, с тарга. – ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ НИЩО НЕ СИ НАУЧИЛ. Велик смисъл има ЖИВОТЪТ, но трябва да го РАЗБИРАТЕ. Животът не може да се разбере в кръчмата [на лековатото отношение, към Него].“
-
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~
Просветленият ум – не си позволява да обвинява другия, да осъжда другия, да търси грешките, в другия.
~~~~~~~~~~~~~~
"Вие избирате вибрациите, на които да реагирате. И отново – няма добро и лошо. Нещата просто са. Ако сте нещастни с групата, в която сте сега, променете своя вибрационен път и вижте какво ще стане."
~~~~~~~~~~~~~~
-
-
Здравей Мария,
Ще публикувам този отговор, в профила си, за да бъде полезен на поне още един човек, за когото съм сигурна, че би искал да знае това, което пиша на теб...
Най-важното нещо, в живота – това са ОТНОШЕНИЯТА (разбирани, като – вътрешна НАГЛАСА, на ума и на сърцето ни – с която НАГЛАСА – приемаме, или отхвърляме, нещата, в живота). Обикновено, отхвърляме като "лошо" онова, което НЕ РАЗБИРАМЕ, защото – по принцип, Животът е РАЗУМЕН и всяко нещо ни се дава, с определена полезна цел, обаче на Земята – животът, в общия случай, остава неразбран.
Защото разбирането му – предполага да се посветиш на това – ДА РАЗБЕРЕШ какво е ЖИВОТЪТ, ПО ПРИНЦИП – нещо, което хората, заети с личния си живот – не считат, че е Съществено. И в това грешат, защото се оплакват от страданията, в живота, а те (страданията) идват единствено и само от неговото неразбиране и свързаното с това – неглижиране на вътрешните; т.е. на духовните Закони на Живота.
Духовните Закони на Живота – не са онези десет заповеди, написани от Мойсей, на двете каменни плочи, чийто текст е популярен, сред вярващите. Иде реч за нещо съвсем друго; за нещо много по-дълбоко.
Трябва да осъзнаеш, че е неизбежно – хората да се намират на различни степени на развитие на съзнанието си (разбирай го, в смисъл – че мъглата в умовете им – е с различна степен на гъстота, при което – Слънцето; или Бог – някъде; т.е. в нечии тъмни умове – изобщо не се вижда като Фактор, във вътрешния им небосклон. Обаче – дали го разбираме, или не го разбираме – това е все едно: Истината е, че от Него; от Слънцето; т.е. от Бога – зависи качеството на целия човешки живот, на всеки един, от нас).
И понеже хората (и тук, в Портала, също) се намират на различни степени на развитие на съзнанието си – всеки ще те съветва различно, което е естествено и нормално. Всеки може да ти даде, като съвет – само от онова, което вече има натрупано, като Светлина, в главата си. Хората винаги са добронамерени, когато ги питаш, за помощ – дори и тогава, когато силата им да помагат (просто защото не са добри нейни проводници), е малка. Въпросът е – ти да си избереш онова, което е най-подходящо за тебе, в дадения момент и което най-много (т.е. най-радостно) те привлича. (Обикновено има такова нещо, съгласно аксиомата: като има сила да се търкулне гърнето – то си намира точно своя похлупак.)
Хората, които ДЪЛБОКО се интересуват – защо нещата, в живота, се стичат така, или иначе – ЗНАЯТ, че Животът има две страни – външна и вътрешна; т.е. привидна страна и реална страна.
(Същото може да се каже и така: Животът има една о̀пака, външна, видима, религиозна страна – така, както има и друга страна – която е като негова лицева страна, и тя е – вътрешна, невидима, духовна страна, за която малко хора знаят, защото нямат интерес, към нея).
Което ще рече, че според степента на развитие на съзнанието си – обикновено хората живеят (светски, или религиозен живот, но) само от външната страна на живота, а чак когато напреднат; т.е. чак когато съзнанието им се разшири и се облагороди – чак тогава, постепенно идват в състояние на такова съзнание, при което – вече започнат да се съобразяват (да влизат в хармония) и с вътрешната (духовна) страна на живота, която е реалната (истинската) страна на живота. За такива хора се казва, че са надраснали животинската си природа и са дали път на Божественото Начало, в съзнанието си. Вярно е, че в човека (докато, посредством истинското Божествено знание, не се изчисти от животинските прояви) – едновременно съжителстват и животинската природа, и Божественото Начало (Христос), обаче низшето (т.е. не просветленото, от Бога) съзнание, не е в състояние да може да ги различава.Ето защо – понеже не могат да различават Божественото, в съзнанието си – всички (външно черкуващи се, без дълбоко осъзната Любов към Бога, религиозни) съвременни хора – живеят само във външната страна на живота (и се фокусират върху какво ли не, защото Същественото им убягва, все още). Така, макар че са физически развити възрастни хора, обаче – относно духовното си развитие – всички, които се самоопределят като земни личности, духовно – са, все още, подобни на неродени бебета (това по-късно ще го разбереш) и затова религиозният им живот – им е напълно достатъчен. Обаче страдат. Причината е, че те нямат духовна сила, за нещо повече; т.е. те нямат духовна сила, да обичат Бога. Тази духовна сила, я дава Бог, но само на онези, които решат да Го потърсят, в съзнанието си (като го развият и облагородят). Трябва да знаеш, че вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Иначе казано – за едно животинско съзнание – Бог не съществува, понеже животните нямат вътрешни сетива (а това са развити мозъчни центрове), с които да могат да усещат, да търсят Бога и да обичат Бога.
Истинският духовен живот, обаче – започва (не с вярването в Бог), а с Любовта, към Бога, причината за която става ЯСНА на съзнанието – само когато то има достъп и до вътрешната страна на живота, която идва с нахлуването на духовна Светлина, в човешкия ум; това е т.нар. ПРОСВЕТЛЕНИЕ. Тази духовна Светлина се нарича Виделина и нея я дава само Бог; дава я директно, в човешкото съзнание. Затова ти писах, че човек трябва да е готов за това. Образно казано – Бог трябва (индивидуално, в съзнанието му), да го е поканил този конкретен човек, да се приближи, към Него.
Всички духовни хора са такива, които сякаш са се "събудили" от хипнотичен сън и започват малко, по малко да осъзнават как реално стоят нещата – от двете страни на живота – и да се съобразяват с това ново свое знание, като го прилагат, в живота си.
В този смисъл – човек може да е религиозен, но да не е духовен. Самата Религиозност е нещо като външно "отбиване на номера", пред Бога (когато сме центрирани в личните си интереси – както правят всички светски хора – и преследваме тях, при това – "тъпчейки", в неразбирането си на живота – всички, които попаднат в полезрението ни, като привидно препятствие, по пътя ни). Това положение – трябва да се разбере, но без да се осъжда. Хората просто толкова могат (с такова развитие на съзнанието си), към дадения момент.
Пишеш: "Наистина искам да променя съзнанието си, но сама няма да успея, без да осъзная истини, които наистина съществуват, но аз не се сещам за тях, просто не ги осъзнавам. "
Отговарям ти: Права си. Така е. Но – ето ме; на твое разположение, съм; питай ме и доколкото ми стига силата, която Бог, във всеки момент, ми дава – винаги ще ти помагам. И нещо повече – всички тези истини, за които питаш – Петър Дънов – Учителя, вече ги е описал, в беседите и лекциите си. Те са публикувани и в интернет. Трябва да се научиш да ги четеш, с внимание, за да ги разбираш, откъм духовната им страна, а не буквално.
Защото въпросът, с познаването на Бога, не е предмет на външно предаване от човек, на човека, нито е въпрос някой някого да обучава, по тези духовни въпроси, наречени, в своята Цялост – ХРИСТОВО УЧЕНИЕ. Тук, в този форум, ние изучаваме духовното наследство на Петър Дънов, като най-добро "ръководство", в Пътя към Бога, който е Път на Любовта, на Мъдростта и на Истината.
И въпросът, с развитието и разширението на съзнанието ти – стои така: някой външен (спрямо съзнанието ти), човек – само да "те запали" – за да започнеш – ти самата "да гориш" (ако, разбира се, вече си готова, за такова горене).
"Горене" – това е нещо подобно на влюбването; т.е. – горенето е процес, при който идеите (по форма, съдържание и смисъл), които имаме в съзнанието си (и унаследени, и придобити) – започват да СЕ ПРОМЕНЯТ (т.е. – започват да вибрират, на по-висока честота, при което съзнанието ни се разширява и се облагородява).
Целта на горенето (горене значи – промяна на вътрешното интелектуално съдържание на съзнанието – под формата на мисли, чувства и допустими действия на волята), е – човек, постепенно да дойде до такова състояние на съзнанието си, при което – да служи на Бога, от Любов, към Него (без абсолютно никакви егоистични и користолюбиви съображения).
И ако това те привлича; т.е. – ако ти решиш да работиш, върху съзнанието си – мога да ти помогна да напреднеш, в началото, докато "стъпиш на краката си" (т.е. докато "се запалиш") и разбереш, че всъщност – не външен човек, а само Бог, вътрешно, в съзнанието му – учи всеки човек (но Бог различно учи всекиго – според текущите му намерения; т.е. Бог не ти натрапва Любовта си, ако съзнанието ти не е готово, за това; т.е. – неродените духовни бебета (макар и да са физически възрастни хора), все още нищо не различават, в съзнанието си; те просто се забавляват в живота си, в което няма нищо лошо).
Иначе казано: Бог е Вътрешният Учител и Вътрешният Водач, към Себе си, но само онези Го усещат, които наистина Го обичат – обичат Го, изцяло – с ума, със сърцето, с душата и с духа си.
Умът, сърцето, душата и духът на човека – това са четири степени на човешко съзнание – низше и висше. Низшето съзнание работи от външната страна на живота, а висшето – от вътрешната съществена страна на Живота (който, в Божественото Съзнание – не е такъв, какъвто е в човешкото съзнание; разликата е огромна).
Профилът ми във Фейсбук е моята работна тетрадка, посредством която, всеки ден – уча само себе си, без никому да натрапвам възгледите си, защото съм убедена, че всеки човек е прав да мисли както може, към дадения момент (т.е. – всеки мисли, според степента на развитите възможности, които са дадени в главите на всички ни, а за да се развият тези възможности – всеки човек работи индивидуално, над своето съзнание, за да го разшири и облагороди). Публикувам работната си тетрадка, от любов, към онези, които също като мен – са избрали да намерят Бога.
Духовността е тотално обръщане към Бога – такова, че – да искаш да се съобразяваш, във всеки момент, с Него; с Неговата Воля (това е нещо, подобно на влюбването. Когато си влюбен в някого, ти пак си влюбен в Бога, но не го ЗНАЕШ, поради ограниченото си съзнание).
Когато съзнанието ти се разшири и се облагороди – това НЕГОВО СЪСТОЯНИЕ НА ЛЮБОВ – става нещо естествено за тебе, каквото е напр. дишането ти, защото постепенно осъзнаваш и дълбоко разбираш, че всеки дъх – приет, или издишан – това е проява на Бог, който те обича и е Източник на всичко, в живота ти, както и че самият Живот, това е Бог.
Но да не бързаме. Търпение трябва и Бог те учи малко, по малко – хапка, по хапка приемаш от Небесния Хляб, с който съзнанието ти първо се изчиства от непотребното (от всичко отрицателно), а после – започва да расте и да се разширява, като едновременно с това – се облагородява. Духовността почива на строго определени духовни принципи, с които първо умът, а после и сърцето ни – доброволно приемат да се съобразяват.
Да си духовен, означава – първо да осъзнаеш Кой е Бог, кой си ти и кой е ближния ти. Тогава неизбежно се преидентифицираш, съгласно онова новото, което учиш; т.е. – съобразяваш се с новото знание, на което Бог, отвътре, те учи.
Второ, да ЗНАЕШ; вътрешно да си убеден – че всички блага в живота (храна, вода, въздух, светлина) ти идват единствено и само от Бога (макар че привидно, на нашия ум – не му изглежда да е така) и да си БЛАГОДАРЕН, за това.
Трето – да си духовен, означава доброволно (от Любов) да решиш да служиш на Бога; но само от Любов, към Него, а не по друга причина. Когато, по този начин, обичаш Бога – всичко останало, в живота ти, само̀ се подрежда, по най-добрия начин.
Така – човек ще се научи, най-напред, правилно да мисли – обаче не както личностите мислят, а както Бог мисли. Това означава – хората да се осъзнаят – като проводници на Неговата Висша Воля, а не на своята (привидно отделена) низша воля.
Хората (по причина, че не мислят, както Бог мисли) – неизбежно страдат (само поради унаследени от семейството и училището; приятелството – неправилни ОТНОШЕНИЯ, в живота Си, които неправилни отношения – се предават, като "правила за живеене"), защото им липсва Същественото; т.е. – липсва им Любовта към Бога.
Любовта към Бога е ОСНОВНИЯТ ЗАКОН, в Разумната Вселена, въз основа на който – (в главата ни) правилно се подреждат и всички останали отношения.
Но това – не всеки е в състояние да го разбере, а само онзи го разбира, който вече има правилно (от Божествена Гледна Точка) отношение, към Бога (т.е. смирил се е вече – доброволно, или – от немай къде – поради многото си страдания).
Аз съм писала доста неща, във форума, които са важни, защото са основополагащи, според мен.
Например това.
Съветът ми е – виж какво те привлича, без да се насилваш. Но знай, че текущите ти ОТНОШЕНИЯ към нещата, са онези, които привличат страданията, които описваш. Което ще рече, че докато ОСНОВНОТО ОТНОШЕНИЕ – ВРЪЗКАТА ТИ НА ЛЮБОВ КЪМ БОГА – не се поправи, каквото и друго да правиш – все криво ще излиза.
Христос е онзи, който внася ИСТИНСКИЯ МИР, във всеки човешки живот (без никакво изключение). А ти това търсиш – търсиш МИРА, в живота си. Нали?
Защото ако нещо друго търсиш – намери първо него и виж дали то ще те задоволи.
Истината е, че нито едно от нещата, които личностите търсят и намират – не може да ги задоволи, завинаги. Всичко човешко е само временно и преходно, а Животът продължава и след смъртта на физическото тяло.-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Страданията реформират човека. Те събуждат Висшето му Съзнание, докато най-после той реши да води чист и светъл живот.“~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-
-
-
Реални неща не са видимите, а невидимите, които възприемаме вътрешно. Някои хора, светски и религиозни, имат криво схващане, като мислят, че виждат нещата само външно. Външното виждане наричаме гледане. Отправи погледа си към вътрешната страна на Живота, дето се крие истинското съдържание и смисъл на нещата.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Умът е външната страна на нещата, а СЪЗНАНИЕТО [съзнанието – тук, в смисъл: разумната душа, която ЗНАЕ, ЧЕ ЖИВЕЕ ЗА БОГА И ВЪТРЕ В БОГА], се занимава с вътрешната страна на живота. Нашите души са се сформирали, под влиянието на Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина. Това са три велики духове, които работят за създаването на човека. Те наричат човека възлюбления син на Бога. В тия велики духове има необикновена хубост, красота! Вие ще кажете: ами ангелите какви са? Когато човек придобие тази хубава, красива форма, дyмите на хората и ангелите ще се съединят и ще образуват Едно Цяло. Когато се съединят дyмите им, Бог ще влезе да живее в тях, и те ще се радват на безсмъртие. За това нещо ние се приготовляваме. Новото учение носи една велика задача, а не тази дребнава работа, с която се занимавате. Пред нас седи една велика задача на безсмъртието, да наследим небето, да се срещнем с Онези велики души, за които се приготовляваме, но затова всеки един човек трябва да даде нещо от себе си и да приеме. [Да даде личния си живот и да приеме Живота за Цялото.] Някой път казвате: човек трябва да работи за себе си. Да [може и така да се каже], но като работи за себе си, като се съсредоточава в себе си, човек трябва да се разширява [вътрешно, докато обхване Цялата Вселена; душата му да стане обширна като Цялата Вселена], да включва в себе си туй широко Себе, и понеже ние живеем в Бога, и в нас да живеят всички. Като включим Бога, да включим и всички други същества, в нас [вътре; защото там са техните оригинали, а външно, с физическия си ум, виждаме само техните сенки]. Това значи да обичаме някого, да му желаем доброто. Това значи да желаем доброто на всички, да обичаме Бога [който тайно, или явно, присъства във всички същества]. И ако изпълните всичко това, всичките мъчнотии, всички недъзи, които имате, за които става въпрос, че някому обущата са скъсани, някому шапката, че някой ял само хлебец, всичко туй, в една седмица, отгоре ще се разреши. Когато изгрее Божествената Любов и дойде тази топлина, ние сме готови да разделим своя залък с онзи, когото обичаме. Щом нямаме Любов, скриваме залъка в джоба си. Дойде ли Любовта, усмихваме се и казваме: братко, хайде и двамата да се забавляваме. На изкуството да се обичаме сам Бог ни учи, и в този смисъл, само децата могат да направят това. В туй отношение искам да бъдете като децата, защото само децата се забавляват. Когато казваме, че войната не е нужна за нас, разбираме, че тя не е потребна за вътрешния живот. Този живот абсолютно изключва войната. Така живеят всички Разумни Същества. При тях няма причина за война, за никакъв спор. Следователно, докато живееш вътре в себе си, никога няма да воюваш. Ако живееш външно, ще воюваш. Докато хората не се подчиняват на Божествения Закон, войната ще съществува. Ако изпълняват Божия закон, те никога няма да воюват. Новото учение трябва да изпъди навън всички духове на размирието и да внесе правда и мир. „Кое е това ново учение?"–-То иде сега в света, да донесе Новата Култура, да покаже вътрешната страна на живота."
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов, Учителя: "Някой ми казва: Кажи ми Истината. –ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ТЯ СЕ ЖИВЕЕ...– Кажи ми тогава някой факт. МОГА ДА ТИ КАЖА НЯКОЙ ФАКТ, НО ТОВА НЕ Е ИСТИНАТА.ИСТИНАТА ПРЕДСТАВЯ ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ. ТЯ ВКЛЮЧВА ТОВА, В КОЕТО БОГ СЕ ПРОЯВЯВА.Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Истината е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което и на ума на човека не е дохождало. Тя не може да се изрази. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности."Из: "Който сее и който жъне"~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов, Учителя: "ИСТИНАТА НЯМА НУЖДА ОТ МОЯТА ЗАЩИТА; т.е. - Слънцето няма нужда от моите аргументи, дали съществува, или не, даже не се нуждае от моите теории от какво е направено, горещо ли е, или не е горещо, колко топлина има. То не се занимава с моите теории."Из: "Радостта"~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов, Учителя: "Новитѣ правила казватъ: „Дяволътъ се възмущава, човѣкъ се защитава, а Божествениятъ човѣкъ трѣбва да се възвишава - да стои надъ всички тѣзи нѣща."Из: "Въ рова при лъвоветѣ"
-
-
-
4. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
-
4. Голямата вяра, НБ , София, 19.1.1919г.,
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Пътят, в който вървим изисква абсолютна чистота. Има един важен процес в човешкия живот – освобождаване на Съзнанието. За да освободи Съзнанието си от ненужния баласт, човек трябва да сложи настрана всички непотребни неща. Съвършеният човек не мисли за утрешния ден, вследствие на което той има на разположение толкова неща, колкото му са нужни, за даден момент. – Защо е така? – Защото в Разумния Живот, настоящият момент е свързан с всички моменти на вечността. Между съзнанията на Разумните Същества има тясна връзка. Никаква външна сила не е в състояние да скъса тази връзка, нито да наруши Единството, в техния Живот. Където има Единство на Съзнанието, там Бог се проявява. За да възприемете мислите на Възвишените Същества; на Ангелите, трябва да живеете в абсолютна чистота и святост; с други думи, трябва да живеете в света на Любовта [т.е. трябва да излезете от самосъзнанието си на привидно отделни човешки личности и да влезете в Единното и Неделимо Божествено Космическо Съзнание].“
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Ако ти дадат всички блага на този свят и ти пожертваш интересите на душата си, за тях, ти си един пигмей“, казва Христос.“ „Низшето [т.е. личният живот] всякога трябва да се жертва за Висшето [т.е. за Божествения Живот].“ „Ако ние [човешките личности], сме господари на света, тогава да заповядваме на болестите. На болестите [докато се изживяваме като личности, ние] не можем да заповядваме, на беднотията, на сиромашията, на земетресенията – също.“ „Кой от нас е изпълнил онова, което се иска от него? Казано е да пожертваш живота си [на човешка личност, като се отречеш от всичките си лични амбиции и възприемеш Гледната Точка на Бога; т.е. на Единното Съзнание]. Кой от нас е пожертвал живота си? Ние още не сме служили на ЛЮБОВТА. Днес само се говори за любов, но не е това Пътят. ЛЮБОВТА [като Път], ПОДРАЗБИРА ЕДИНСТВО, В ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ. "Защо ние не можахме да го изпъдим [този зъл дух]?" Христос отговаря: "Този род [нечисти духове; т.е. болестите] не може да излезе, освен с пост и молитва." — Какъв пост? — На себеотричане [на себеотричане, от отделения (от ЕДИНСТВОТО) личен живот и влизане в Общото Космическо СЪЗНАНИЕ и Целокупния ЖИВОТ, което ще рече – да престанем да работим за своето благо и да започнем да работим САМО за Бога. За Бога – означава "за всички". В Новия Живот – ние възприемаме НОВО ОТНОШЕНИЕ, към работата си. Да работим за Бога – това значи, да работим, с НОВА НАГЛАСА – не за своето благо (защото ние "забравяме" за личността си), а работим за благото на всички същества, едновременно (защото такава е Волята Божия, във всеки даден момент). Цялата Вселена става наше семейство, с което се обменяме, в ЛЮБОВ. Това е САМООТРИЧАНЕТО; това е Истината, която трябва да обикнем, за да оздравеем от безлюбието, с което сме заразени и което ни причинява смърт. Да се самоотречеш от низшето съзнание; от низшия живот и да възприемеш, за Вътрешен Ръководител – Висшето; Божественото Начало; Христос (Чийто Зародиш пребъдва във всяка душа) – това значи да преминеш от СМЪРТ в ЖИВОТ].“ „И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва [своите амбиции; респ.] своя [личен] живот за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли.“ „Всяко учение, което взема, а не дава, не може да прави хората щастливи. В ОСНОВАТА на християнското учение е самопожертването. Има два вида жертви: или сам ще се пожертваш, или ще те пожертват [т.е. ако (вътре в себе си; във всичките си отношения) ти не пожертваш амбициите на личността си, в полза на интересите на ЕДИНСТВОТО; на Великото Цяло – ти ще умреш така, както умира всяка личност – без да разбере, че е дала дан, на безлюбието си (относно Бога). ЛЮБОВТА [е Колективна Проява; Тя (по смисъл) не е лична, понеже САМО БОГ е ЛЮБОВ и затова] – ПОДРАЗБИРА ЕДИНСТВО, В ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ.].“~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „И тъй, първият основен закон за вас е: Човек най-първо трябва да пожертва своя живот, за Бога. Под думата „жертва“, „да се пожертваш“, вие мислите, че вашият живот ще се изгуби. Не! Да пожертваш живота си за Бога, то значи да мислиш тъй, както Бог мисли.“ – https://beinsa.bg/beseda.php?id=647
-
За да се запази Великата Хармония, в Живота, правете опити, в името на Любовта, да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Желая ви сега да приложите в живота си закона на Любовта, като закон за всеопрощаване.Правете опити в името на Любовта, да простите на всички. Както Бог прощава греховете на хората, така и те трябва да прощават и своите грехове, и греховете на ближните си. Само така може да се запази Великата Хармония, в Живота.
Има неща, които човек сам трябва да направи. Ако той сам не се свърже с разумния свят, нищо не може да постигне.
Гениалността, святостта се дължат на колективната работа на разумни и възвишени Същества.
Без общото участие на тия Същества, човек не може да разчита на никаква гениалност.
Следователно, всичко възвишено и благородно е резултат на общите усилия на Същества от човешкия, ангелския и Божествения светове.
Когато казваме, че всичко в живота е постижимо, ние разбираме общата, разумна деятелност на трите свята — физически, ангелски и Божествен.
Искате ли да постигнете нещо невъзможно, направете връзка с добрите хора на Земята, с ангелите от ангелския свят и с Бога.
Направи ли тази тройна връзка, човек ще разбере смисъла на стиха: „Невъзможните работи за човека са възможни за Бога.“ Има ли тази връзка, той ще разполага с такъв капитал, с който може да посрещне всичките си нужди.
Желая ви да направите тройната връзка, за да имате постижения и в трите свята. Само по този начин ще развиете физическото си тяло, ще подобрите сърцето си и ще просветите ума си.“
-
Петър Дънов – Учителя: „Никога не се опитвайте да полировате другите. Вие можете да шлифовате камъните, но дойде ли до хората, оставете тази работа, тя е за ангелите. Те имат право да шлифоват. Това изкуство още не е за хората. Когато говоря, че не трябва да се шлифовате, аз разбирам, че това нещо е изключено от Новия Живот. Хората са още зелен, стипчив плод, затова не трябва да се произнасяте, предварително, за тях. Искате ли да изправите един човек, не дръжте в ума си неговите недостатъци и погрешки. Любовта не вижда погрешките на хората, тя е сляпа и глуха за тях. Да почиташ човека и да говориш добро за него, това е едно от големите блага в живота. Ученикът трябва да вижда само доброто – навсякъде и у всекиго. Вижда ли той престъпления, пороци, недостатъци, това е проказа на неговото сърце. Ужасно е да носиш дявола в себе си. Няма какво да критикувате света и да искате да го оправите. Достатъчно е всеки един от вас да оправи себе си. Когато някой иска да поправи другиго, той се оцапва. Когато критикуваш някого и говориш срещу него, ти се свързваш с него и го изчистваш отвътре. Ти му правиш добро. Затова пазете се да не се цапате. В една Окултна школа е строго забранено да се критикуват учениците помежду си и да се одумват, защото се цапат един другиго. Ученикът няма право да критикува съученика си. Ученикът не се произнася за съучениците си, а Учителят се произнася за поведението на ученика. Ученикът абсолютно никого не критикува, нито морализира някого. Той съвсем не се занимава с погрешките на хората. За него те не съществуват. За него съществува само правилният живот – животът на Любовта.“
Учителят, Лечителят, Пророкът - т.2
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, Учителя: "Някой ми казва: Кажи ми Истината. –
ИСТИНАТА НЕ МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ТЯ СЕ ЖИВЕЕ...
– Кажи ми тогава някой факт. МОГА ДА ТИ КАЖА НЯКОЙ ФАКТ, НО ТОВА НЕ Е ИСТИНАТА.
ИСТИНАТА ПРЕДСТАВЯ ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ. ТЯ ВКЛЮЧВА ТОВА, В КОЕТО БОГ СЕ ПРОЯВЯВА.
Тя включва това, в което всички съвършени същества се проявяват. Истината е най-хубавото, най-красивото нещо в света, което и на ума на човека не е дохождало. Тя не може да се изрази. Тя включва цялата вечност, която е съставена от хиляди и милиони вечности."
Из: "Който сее и който жъне"
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Какво представлява размишлението? Връзка с Божествения свят. Като размишлява, човек преживява нещо Божествено, минава в по-висок свят. Обаче трябва да различавате Божествените състояния от човешките. При Божествените състояния човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния – недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко. Злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус, или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на Живота“, а другия – „принцип на Ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и Животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие [вместо да си губите времето с временните неща; с дребнавостите, които са прах, в живота ви (който ви изглежда ваш личен живот, обаче това е илюзия на вашия необучен ум) – вие] трябва да разбирате законите на Живата Природа. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на Живата Природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти [домът е характерът ти] – това е всичко. Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. В света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една Велика Божествена Мисъл. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Под „УМ“ ние подразбираме всички СПОСОБНОСТИ, ЧУВСТВА, ИНТЕЛЕКТ и СИЛИ, които се съдържат в него.ИНТЕЛЕКТЪТ подразбира НИЗШИЯ УМ на човека, низшия манас, а РАЗУМЪТ – ВИСШИЯ УМ, висшия манас. Може [някой] да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб.Следователно, има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб РАЗУМ. Обаче и двамата правят погрешки.“Из: „Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота“
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „С увеличението на Любовта страданието се намалява. Енергията на Любовта се обръща в хармонична, дисонансите стават хармонични, образува се една акустична среда, която отразява музикално вълните. Човек трябва да има акустика в себе си. Акустика трябва да има в ума, акустика трябва да има в сърцето, акустика трябва да има в душата. Ако няма тази акустична мисъл, ако няма това акустично желание, ако няма акустично действие на човека, те не се предават правилно и ние не се разбираме. Съзнанието диша чрез музика. Музиката това е дихание на съзнанието в човешкия ум."~~~~~~~~~~~~~~~~~~
-
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Под „разумност" разбираме Божествената Светлина, която носи всички условия за повдигане на човека. Колкото по-разумен е човек, т. е. колкото повече Божествена светлина има, толкова по-високо е издигнат; колкото по-малко Божествена Светлина има, толкова е на по-ниска степен на развитие. За разумния човек противоречия не съществуват. Изобщо, противоречията се дължат на отсъствие на Божествена Светлина в човека. Като няма Светлина, човек сам си създава противоречия."
-
-
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Докато разглеждаме нещата от лично или национално гледище, все същия резултат ще имаме. Трябва да застанем на гледището на човещината и да оценим всекиго, преди всичко, като човек с право и стремеж за живот и за ползване от всички блага на живота [от гледна точка на Единното Съзнание в Целокупния Живот], независимо от това какво е неговото лично отношение към нас. Да не бъде един човек добър за нас, защото ни е направил услуга, а да знаем, че доброто е един вътрешен непреривен процес; и в този смисъл, на добрия човек всякога можем да разчитаме като на себе си. Най-голямото богатство, което човек може да има на земята, е радостта. И казва Писанието: „Да се зарадва душата ми.“ Когато се зарадва душата ви [на всичко – без да го разделяте на правилно и на грешно, но считате, че всичко, което се проявява, е само за Слава Божия], вие ще станете гениални, светии, велик човек ще станете. И тогаз, целият свят ще се отвори пред вас и вие ще се отворите. И всеки трябва да се чувства радостен, при всички положения в живота си, да се радва неговата душа за Бога, Който живее в нея. Но Бог, Който живее в тебе, иска да обичаш ближния си и да трепериш над него, както Бог трепери над него [а не да гледаш на него като на "грешник", който има нужда от спасение, защото – за Бога – Животът е само Целокупен, а в Целокупния живот – никакъв грях не вирее]. Обичай другите хора тъй, както постъпва Бог, Който живее в нас. И всеки ден трябва да слушаме Божествения Глас, в себе си и не да се осъждаме, а да изправяме погрешките си [които виреят само когато считаме, че живеем личен живот (отделен от Живота на Цялото), обаче ние трябва да осъзнаем, че това е илюзия] и да посаждаме добрите мисли и желания [на Целокупния Единен Живот – като контрапункт на привидно изглеждащия ни личен живот], в душата си. Слушайте гласа на Любовта, във вашата душа; слушайте гласа на Разумното, във вашата душа. Това са реалните неща в Живота и те ще ви помогнат. БОГ ЖИВЕЕ У ВСИЧКИ НИ И НИЕ ИМАМЕ НУЖДА ЕДИН ОТ ДРУГ, ЗАЩОТО СМЕ ЕДНО ЦЯЛО. Само така като почнем да мислим и чувстваме, животът ни ще се осмисли. Защото човешката мисъл е, която определя живота на човека. Мисълта е, която определя нашето здраве и способности. Човешката мисъл е, която определя вашето бъдеще. Човешката мисъл е, която определя Великият път [на Целокупния Живот], по който трябва да служим на Любовта, Великият път, по който трябва да служим на Мъдростта, онзи Великият път, по който трябва да служим на Истината.“
-
-
Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ще знаете, че оригиналът на всичко е вътре във вас, а отвън е само копието.Затова няма да обичате външното като нещо свое. Туй, което имате, то е у вас. Пък като се изгуби отвън, ще кажете: аз имам оригинала му, ще го намеря в себе си. Ти можеш отвън само да му се радваш.
Ще знаете, че всяка изказана мисъл не е изгубена, тя остава написана, в самия човек.“
-
Десет кратки тезиси, относно някои от
Великите уроци на Живота,
из беседите на Петър Дънов – Учителя.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
1. Хората си мислят, че са дошли на Земята, за да проявят величието си, да бъдат щастливи и т.н.. Илюзии си правят.
2. Няма да обичате външното като нещо свое; туй, което имате, то е у вас.
3. Докато сте на Земята, ще работите, да приготвите градивен материал за другия свят.
4. Доброто и злото представят два вида енергии, необходими за живота на личността.
5. Личността, това е физическият човек, а не истинското Себе – Душата.
6. Доброто не се изявява чрез добри постъпки, но чрез Любовта. Доброто е резултат на Любовта.
7. Който е благ, той има Любов в себе си; който не е благ, той няма Любов.
8. Истинският Живот се основава върху Чистотата – Чистота в мисли, чувства и действия.
9. Престъплението седи в това, че хората не са проводници на чистата мисъл. Проверката трябва да става в Божественото Съзнание, а то е Онзи Дух; онова разбиране, което е над доброто и злото.
10. Духовният човек се отличава от физическия по това, че познава доброто и злото. Дойде ли до положение да различава доброто от злото, човек се е свързал вече с Духа, който е над доброто и злото.
-
-
Осветени, чрез Истината, ние ще имаме МИР, с Бога. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се ИЗЯСНЯТ. „Да ядеш“, значи: да придобиваш постоянно нещо, в работата [си, за Бога], която извършваш. Божествената душа [е], която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес. При всяко преяждане, пренасищане, от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което ѝ е донесъл Животът, през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Добрата мисъл е тяло на някое Възвишено Същество, което иде при вас, за кратко време. То иде с някаква мисия, да ви остави нещо [да ни остави известни сокове на Живота] и да се върне назад. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъл е ваша. Искате да я задържите за себе си, като ваша. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат, в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава Животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят, ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора." "И така, трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам [заради соковете на Живота, от които се нуждаем]. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава; не можете да я задържите. Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната минава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Те са форми, които носят известни сокове на Живота. Използвайте соковете, които са скрити в тях, а прашеца пръснете в пространството, което ще се изпълни отново. Ако ги задържите дълго време в бутилка, соковете ще се развалят и Господ ще ви държи отговорни за това. Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят. Подобно на парите, мислите не признават господар, а познават този, който ги има. Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви. Например, една мома изгубва сърцето си и започва да линее; или – някому грабват мислите и той полудява. Защо? Защото НЕ РАЗБИРАТ ОСНОВНИЯ ЗАКОН, ЧЕ ВСЯКА МИСЪЛ И ЖЕЛАНИЕ СА ИЗПРАТЕНИ ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ЗА ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ [заради, съдържащите си в тях, сокове на Живота, с които да се подсилим (тъй като ние сме души, а не личности)], СЛЕД КОЕТО ДА ГИ ПУСНЕМ ДА ВЪРВЯТ, В СВЕТА."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Каквато мисъл избере човек, в живота си, като ОСНОВА, такъв става. В света, ние можем ДА ЛЮБИМ САМО БОГА – нищо повече [защото всичко останало – е само (Негово) отражение, и в този смисъл – то не е Реално]. Това е Великата Истина! Великата Истина, е там.“ „Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод [своя плод = своето разбиране. Иначе казано: неопитният (в разумните отношения) човек (след като пострада, в резултат на заблужденията си), в крайна сметка – да разбере, че Животът не е създаден за наслаждение на собствената му личност, но че Животът принадлежи САМО на Бога, при което, от Адамово време, до настоящия момент – са в сила – строго определени ПЪРВИЧНИ ОТНОШЕНИЯ, които трябва (с помощта на уподобленията и сравненията) да се научат, и да се спазват, ЗА ДА ИМА МИР, С БОГА]. Този плод [т.е. това разбиране (надхвърлящо земното време и пространство) има такъв израз, който] не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. Например, снегът е материално нещо. Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, те са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Близо ли е, ползва те. С тези аналогии вие ще си служите, ще превръщате нещата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. У всички в живота ви има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Ако ви попитам дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: „Не ми харесва тази книга“. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш.“ „Осветени, чрез Истината, ние ще имаме МИР, с Бога.“-
Петър Дънов – Учителя: „ВИЕ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ ПРАВИЛНА, НОВА ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА. „КОЯ Е ТАЗИ ФИЛОСОФИЯ? “ – НЯМА ДА СПОРИТЕ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
– „Коя вяра е по-права? “ – И за това няма да спорите. Един Принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум. Той прониква навсякъде – в сърцата, в умовете и в душите. На него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен Принцип. [Този Принцип е – ЛЮБОВ САМО КЪМ БОГА, в презумпцията на това, че БОГ Е ЦЕЛОКУПНИЯТ ЖИВОТ; т.е. БОГ е ЕДИНСТВОТО; БОГ Е ЛЮБОВ, а ЛЮБОВТА подразбира ЕДИНСТВО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ.
Каквато мисъл избере човек, в живота си, като ОСНОВА, такъв става.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Ако ти говориш за другите, трябва да имаш мъжество, като говорят за тебе, да кажеш: Нека говорят, ще нося всичко! И ти трябва да изтърпиш погрешката си. Ако един факт е прав, защо да не го признаеш? Казвате на някого: Ти си нетърпелив, ти си груб в обходата си, ти не си милосърден, не приемаш никого в къщата си и т.н. Всичко това не е ли факт? Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. Ама, възразява той, аз не съм толкова лош. То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще си помисля върху това.“ „Само престъпникът се плаши от светлината. – Защо? – Защото тя разкрива престъпните му дела.“
-
-
Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно. Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от Закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага Закона на Цялото, към една малка част и да бъде щастлив.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Две начала, два принципа съществуват в човека: човешки и Божествен.Когато човешкият принцип е отвън, а Божественият – отвътре, вие виждате истинския човек.
Когато Божественият принцип е отвън, а човешкият – отвътре, вие се натъквате на големи противоречия.
Човешкото, било в самия човек, или в ближните му, се проявява по един и същ начин, вследствие на което неизбежно поставя всекиго в противоречия.
Като се натъква на противоречия, най-после човек казва: „Не трябва да се живее за доброто, нито за благото на своя ближен. Всеки човек трябва да живее за себе си“. Започне ли човек да живее само за себе си, страданията неизбежно го следват.
Мнозина мислят изключително за себе си и въпреки това искат да бъдат щастливи. Това е невъзможно.
При това положение, не само че не могат да бъдат щастливи, но ще минат през големи страдания. – Защо? – Защото щастието се обуславя от Божествения принцип в света, т.е. от закона на Цялото. Невъзможно е човек да прилага закона на Цялото към една малка част и да бъде щастлив.“
-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Доброто не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек. Само Цялото може да прави добро и зло. Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на Цялото.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Понеже вие всички искате идеално да обичате, какво разбирате под думата "идеално"?Идеално в дадения случай, то е възможно само за Цялото човечество, в дадения момент; идеалното е постижимо само за целокупното човечество.
Идеалното обаче не е постижимо за един човек. И злото не е постижимо за един човек.
Там е вашата погрешка, че вие мислите, че вие сте добри и вие мислите, че сте лоши. Злото е нещо колективно, и доброто е нещо колективно. То е качество само на Цялото.
Само Цялото може да прави добро и зло. Злото, за Цялото не е престъпление. За индивида, е престъпление. “
Из: „Реалността“
-
-
Смисълът на живота е в вечното движение, а не в вечната борба. Казва се, че човек трябва да бъде духовен. Що е духът? Духът е закон на движение. Движението е израз на интелигентност. Интелигентността е израз на доброта. Човек не може да бъде интелигентен, ако духът му не е в движение. Степента на човешката интелигентност се определя напълно от бързината на движението на неговата мисъл. Колкото по-бързи са трептенията на мисълта, толкова по-умен е човек. Да ви кажа самата Истина, как седи: Не може хората да ви обичат, ако не ги обичате. Който пръв оценява Любовта, той е, който раздава Любовта. Който втори оценява Любовта, той приема Любовта. Следователно, в един и същ момент, не може да дадеш твоята Божествена Любов, от себе си, ако не може да възприемеш от другиго, ти не може да имаш Любов. Два момента са те, в характера на човека. Защото Бог е скрит и в добрите, и в лошите хора. Но да ви кажа сега: Бог е скрит в едно същество, наречено Мъж. Той си мисли, че е мъж. Бог е скрит в едно същество, което е наречено Жена. Мъжът е, който е излязъл от, областта на Мисълта. Жената е излязла из областта на Живота. Събрали се на едно място, за да бъдат МИСЪЛ и ЖИВОТ, в съдружие влезли и завзели мястото. Мъжът завзел ума, жената – сърцето. Карат се кой да има първото място. Питам сега: Как ще примирите, имате два крака, ако десният е пръв, в един момент, вторият момент как ще бъде? – Левият ще бъде пръв и десният втори, понеже движение трябва да има. Левият крак е жената, десният е мъжът, мъжът ще иде назад, жената – напред. Кой ще бъде пръв? – Мъжът ще бъде пръв, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава в този въпрос? С десния крак ще мислиш, с левия крак ще чувствуваш. С десния крак, ти ще говориш разумно, с левия крак какво ще правиш? С левия крак, ти ще утешаваш бедните, страдущите, ще ги прегърнеш, ще ги целунеш, ще ги лекуваш. С дясната ръка се дава, с лявата се радва. С десния крак се туря ОБЩИЯ КАПИТАЛ, в ЕДНА БАНКА, с левия крак, този капитал се разпределя, кому какво трябва да се даде. Ако в тебе сърцето не е развито, капиталът, който имаш, няма да знаеш как да го раздадеш. Когато едно тяло постоянно изменя ОТНОШЕНИЕТО си, към другите тела, ние казваме, че то се движи. ДВИЖЕНИЕТО е нищо друго, освен РЕАЛИЗИРАНЕ НА МИСЪЛТА И НА ЖИВОТА, във всички живи същества. Мисъл, в която Любовта не действа, не е мисъл. И живот, който сега живеем – без Любов, е едно мъчение.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Какво означава думата „движение”? - Когато едно тяло постоянно изменя ОТНОШЕНИЕТО си към другите тела, ние казваме, че то се движи. - Коя е причината за движението на телата? - Силите, които действат върху тях. Едни сили действат в самото тяло - вътрешни сили, а други действат отвън - външни или механически. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 181).Дето има живот, там има и движение. (ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ - 17).
Животът е неприривно движение. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 250).
Всички трябва да знаете, че няма покой в света. Всичко в света е вечно движение ... Човек по никой начин не може да спре това движение. (НЕРАЗРЕШЕНОТО - 65).
Изобщо, движения има навсякъде в Природата. (ПОСОКА НА ДВИЖЕНИЕ - 17).
Само материята почива, само тя е неподвижна. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 88).
Сама по себе си, материята е инертна, неподвижна. Там, дето се забелязва най-слабото движение, то е признак на живот. Животът дава подтик, импулс на материята да се движи ... Животът оформя материята ... и неподвижното, мързеливото, ленивата започва да еволюира. Дето има еволюция, там има движение. Дето има движение, там има и живот. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 87).
Щом дойде животът, човек трябва да се радва, че работи, че се движи, защото движението е качество на живота. (БЪДЕЩЕТО ВЕРУЮ НА ЧОВЕЧЕСТВОТО - 88).
Който е слязъл на Земята, човек неизбежно трябва да се движи. Остане ли в покой, в бездействие, той влиза в областта на свещения мързел. Бездействието и мързелът водят към ръждясване, а ръждясването към разлагане ... Мнозина се страхуват от движението. Те мислят, че като се движат, ще страдат. Не е така! Като си движи и като страда, човек се усъвършенства. (ПЪТ КЪМ ЖИВОТА - 273).
Правете често екскурзии по планините, да избегнете онази инертност, която води човека до мързел. (СВЕТОТО МЯСТО -120).
Животът е движение. Следователно, нищо не оставяй в покой. Всичко около тебе трябва да се движи. Умът, сърцето, волята ти трябва да бъдат в движение. - Какво движение? - Разумно. Следователно, ако нещо те измъчва или ако си в тъмнина, знай, че си в застой. Ако само за момент мисълта ти престане да работи, ти ще се натъкнеш на голямо нещастие; ако само за момент сърцето и волята ти престанат да работят, пак те очаква нещастие. (КPACOTATA НА ДУШАТА - 126).
Наистина, всичко е в движение: ръцете, краката, мислите, чувствата, постъпките, способностите - всичко се движи. (ВЕЛИКАТА РАЗУМНОСТ - 305).
Ще се движиш, ще работиш, за да не атрофират органите ти. (СЪРАЗМЕРНОСТ В ПРИРОДАТА - 72).
Хората се оплакват, че очите им отслабват и не виждат добре. Много естествено, те не работят с очите си, не правят достатъчно движения. Когато искат да видят нещо нагоре, надолу или на страни, те не движат очите си, а главата си, поради което малко кръв приижда към очите им и не се хранят добре. (ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА ЩАСТИЕ - 306).
Земният живот на човека се изразява чрез движения. Всяка една мисъл, всяко едно чувство ще се изяви чрез какво и да е движение: или чрез движение на вашите уста, или чрез движение на вашите очи, на вашата дясна или лява ръка, на вашия десен или ляв крак, на веждите, на главата - вие ще заемете каква и да е поза. (ОБЩ ОКУЛТЕН КЛАС - II г. 32 беседа - 4).
На физическия свят по-голямо богатство от движението не съществува. (ТРИТЕ ПОСОКИ - 13).
Когато човек дигне единия си пръст нагоре и казва някому: Аз ти казвам! Ти трябва да ме слушаш! Това показва, че този човек започва с единицата, т. е. с 100,000,000 атоми, които се намират в този пръст. Като дигне и двата си пръста нагоре, той ангажира в работа 200,000,000 атоми. Като дигне и трите си пръста, той ангажира 300,000,000 атоми; като дигне четирите си пръста - 400,000,000 атоми. И най-после, като дигне петте си пръста, той впряга на работа 500,000,000 атоми и казва: Знаете ли какво мога да направя аз! Ако този човек не вярва в Бога и не изпълнява Неговата воля, той с дигането на двете си ръце може да направи 1,234,567,890 злини и глупости; ако вярва в Бога и изпълнява волята му, с дигането на двете си ръце, той може да направи 1,234,567,890 добрини. Дигнеш ли единия си пръст, ще кажеш: Аз който вярвам в Бога, мога да направя това и това. Дигнеш ли двата си пръста, ще кажеш: Аз, който съм свързан с Бога, не мога да изневеря на себе си. Дигнеш ли трите си пръста, ще кажеш: Аз, които вярвам в Бога, няма да изменя на себе си и идеите, които Бог е вложил в мене. Дигнеш ли четирите си пръста, ще кажеш: Аз, който вярвам в Бога, ще мисля и ще действам като Него. И най-после, като дигнеш петте си пръста, ще кажеш: Аз и всичко в мене, съвкупността на всички атоми в моя организъм, ще служим на Бога. (СВЕТЛИНА НА МИСЪЛТА - 83).
Движението е нищо друго, освен реализиране на мисълта и на живота във всички живи същества. (ТРИТЕ ЖИВОТА - 325).
Коя е причината за съществуване на движенията? - Животът ... Следователно, дето се яви известно движение. там непременно има живот. (ТРИТЕ ЖИВОТА - 325).
Затова, който иска да не остава назад, не трябва да спира, а постоянно да се движи. (МЛАДЕЖКИ ОКУЛТЕН КЛАС - III г. - 1, 2 беседа - 29).
Докато сте живи, вие неизбежно трябва да се движите. (НЕРАЗРЕШЕНОТО - 99).
Смисълът на живота е в вечното движение, а не в вечната борба. (БОЖЕСТВЕНИТЕ УСЛОВИЯ - 44).
Не е лесно да се движиш в света. (НОВИЯТ СВЕТИЛНИК - 8).“
От тук: http://petardanov.com/index.php/topic/30945-всичко-е-движение/#gsc.tab=0
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Беседата "Простите и сложни движение в природата / Прости и сложни движения" – е на адрес:
http://beinsa.bg/beseda.php?id=487-
~~~~~~~~~~~~~~~~~
Сен Жермен: "Битката за нещо с някого, води до битка на вас, със самите себе си и в резултат, усещате болести и различни недъзи в телата си, заедно с преждевременното остаряване.Но ако отворите СЪЗНАНИЕТО си за обновление, то ИНФОРМАЦИЯТА за него – САМА ще ви НАМЕРИ."
-
-
Петър Дънов – Учителя: „Всичко върви по пътя, който БОГ е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни." „От всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света, е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбта."
-
Петър Дънов – Учителя: "Съвременните хора толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот." "Великият Закон на Живота, изразен на обикновен език, може да се изкаже така: "Добрият живот и благоденствието на твоя ближен, са необходими както за него, така и за тебе – за твоя живот и благоденствие."
-
-
В беседите са използвани символите на Божествения език на Природата, затова – за да се ползвате, наистина, от казаното – не подразбирайте буквалното значение на използваните словоформи, а Духа; т.е. – вътрешния смисъл на нещата.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте Духа; вътрешния смисъл на нещата. То е важното.“-
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Не се месете в Божиите работи. Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога. [Т.е. човек е здрав, когато е чист; когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент – служи на Цялото (като се обменя правилно, с Неговите Части); т.е. разумният човек се обменя, с цел поддържане на Равновесието – с всички Същества (на Земята и на Небето), които са Части на Великото Цяло, наречено: "Бог".] Лошият човек е [невеж] човек, който работи само за себе си. А пък добрият човек е [осъзнат] човек, който работи и за другите [части на Великото Цяло; т.е. за Бога]. Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав, за себе си. Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите [части на Великото Цяло; т.е. на Бога]. Когато човек живее за себе си, това не е Живот, още. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вие сте здрави – добре е. Болни сте – пак е добре. Ще кажеш: „Защо е така?“Ако си една здрава, тлъста овца, то като мине един вълк, ще я хване за врата, ще я заведе някъде и ще я опапа. А ако сте болна овца, той само ще я побутне по корема и ще я остави. Ако сте здрава овца, вие ще бъдете в кошарата. За вас Господарят ще взема повече грижи. Той се нуждае от вас. Като минава вълк, умният Господар оставя винаги болните овце на вълците. Та, вълците пазят болните овце, а пък господарят пази здравите овце.
Та, ако сте здрави, Бог ви пази. Ако сте болни, дяволът ви пази.
Дяволът никога не иска един грешен човек да умре преждевременно, защото нищо няма да вземе. Той иска да хване някой праведен човек; да умре праведният човек, за да вземе нещо от него. Той е търговец. Той може да вземе на праведния живота и богатството.
В Пловдив двама–трима души са посетили едно семейство и ги гощават с черешово сладко. Единият брат обича да се шегува и като се шегувал, костилка влязла в сляпото му гърло и се задавил, бил на умиране. Сестрата бръкнала с пръста си вътре и извадила костилката и му се отворило гърлото.
Любовта някой път може да влезе в кривото гърло на човека и трябва да се извади. Кривата любов в света е, която уморява. Кривата любов трябва да върви в стомаха, а пък правата любов – в дробовете.
Щом дойде до Любовта, трябва да имате най-хубавите мисли.
Докато мислите, че един човек е лош, нито той се ползува, нито вие.
Като съзнавате, че е лош, какво аз разбирам, по това? Той е енергичен човек.
Лошият човек е човек, който работи само за себе си.
А пък добрият човек е човек, който работи и за другите.
Първият живее за себе си, дотам е дошъл. Той казва: „Аз трябва да уредя своите си работи и тогава да уреждам другите.“ Той е прав за себе си.
Има една любов, която урежда своите работи; има и една Любов, която урежда и работите на другите.
Когато някой се влюби, всички почват да одумват, има речено-казано. Казват: „Защо този обича онази. Че, тази ли е най-способната и най-красивата, че той ли е най-ученият?“ Това са работи, от които всички трябва да се освободите.
Сега аз ви говоря за онзи вътрешен процес на противоречие.
Да дойде човек до онази вътрешна чистота, да знае, че той служи на Бога.
[Т.е. човек е чист, когато знае, че не живее за себе си, а във всеки момент, служи на Цялото; на всички Същества (на Земята и на Небето), по съвкупност, наречени: "Бог".]Бог иска да знаем кога правим погрешка и всяка погрешка да изпъква, за да може да се пречисти.
Всяка погрешка в нашето съзнание трябва да излезе навънка, за да се изправи.
Ако нашата погрешка не изпъква в съзнанието ни, тя прилича на венозна кръв.
И старите хора страдат от непречистена кръв и това образува кръвното налягане. Кръвното налягане е венозна кръв, която се събира във вените, и кръвообращението не е правилно. И тези хора преждевременно остаряват.
Значи, колкото се може по-малко венозна кръв, колкото се може по-малко лоши мисли.
Добрите мисли са артериалната кръв на човека. Лошите мисли са венозна кръв.
Онова, което можем да направим, е следното. Вие сте дошли в света и трябва да работите. Досега сте живели за себе си. Какво сте направили за Бога? Като отидете в онзи свят, какво ще занесете?
Ако кажем, че заминавате за другия свят, коя мисъл ще ви крепи, какво сте направили, за Господа?
Ще ви приведа примера, анекдота за онзи американски милионер. Умира той и отива в другия свят. Явява се при апостол Петра. Американците имат духовни приказки. Американецът казал на Петра: „Аз направих една църква.“ Петър казал: „Платено ти е, понеже вестниците писаха за църквата.“ – „Направих едно училище.“ – „И за него писаха вестниците. И то ти е платено.“ Той му разправя все за платени работи. „Ти си приел за тези работи долу, на Земята; кажи едно добро, за което никой не е писал.“ Онзи казал: „Веднъж излязох от дома си и бързах по работа. "Прикомандирова се", при мен, една вдовица и, за да се освободя от нейната нахалност, аз извадих един долар, дадох ѝ го, и ѝ казах: „Вземи го, да не ме безпокоиш. За това никой не писа.“ Апостол Петър казал: „Да отидем при Господа, да Му разправим, да видим какво ще каже.“ Господ казал: „Дайте му два долара и го върнете на Земята.“
Вий някой път седите и искате да направите добро и казвате: „Този заслужава ли да му направя добро?“ Господ, когато раздава благата, пита ли: „Той заслужава ли?“ Благата, които Бог ви ги дава, давайте ги щедро.
Не спирайте Божиите блага за себе си, давайте ги на другите.
Не се месете в Божиите работи. Когато Бог някому дава болест, то е богатство. Когато Бог дава някому страдание, то е богатство. Каквото и благословение Бог да дава, всичко това е за добро. Всичко, каквото Бог дава, е добро. Един човек, след като е боледувал дълго време, той се пречиства. Като страда, той се учи да живее, почва да мисли за другия свят. Почва да разбира, че когато човек живее за себе си, това не е живот още.
Човек иска да си поживее, да си има жена, деца, парици. Това е живот за себе си. Като дойде човек да остане без никакъв апартамент, без никакви дечица и без никаква женица и
остане сам, тогава ще намери истинския път – да няма нищо. Само Любовта да те крепи. Да останеш във въздуха. Да нямаш нито земя, нито нищо друго.
Като влезете в онзи свят, няма да виждате Слънцето, Земята, въздуха. Тези хора няма да ги има. Знаете ли какво ще бъде положението ви.
Има едно друго положение, много по-красиво, но за да го видите, трябва да се отворят очите ви. Писано е: "Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което Бог е приготвил за онези, които Го любят."
Тогава ще видите един Реален свят.
Физическият свят е свят на фактите.
Духовният свят е свят на законите, а пък Божественият свят е свят на принципите.Да имате Любов [към Великото Цяло; към всички Същества], която да внесе във вас Живот. Да приличате на Извор.
Да имате Мъдрост и да приличате на запалена свещ, която никога не изгасва.
И Свобода да имате, която никой не може да ограничи. Да се събере целият [неразумен] свят против вас и пак да бъдете свободни.
Та сега казвам: Работете, за да получите онзи Живот на Любовта [обемаща Великото Цяло; т.е. включваща всички Същества, явяващи се Части на Цялото; на Бога] и тази Любов да я почувствувате.
Защото един ден човек, когато умира, ще се намери в трудно положение, ако не разбира това.
Ако разбирате закона на Любовта, ще си излезете спокойно из тялото. А пък ако не разбирате закона на Любовта, дълго време ще се мъчите вътре. Защото човек е свързан с много [нереални; фиктивни; ненужни] връзки.
Та, на Земята сме дошли да се освободим от ненужните връзки, които имаме и които ни правят много неспокойни. И като се освободим от връзките, ще остане само една връзка [на Любов към Бога; т.е. на Любов към Великото Цяло].
Тогаз ще дойде онази Божествената радост в нас и ще разберем какво означава физическият живот. Физическият живот е подготовление за духовния, а пък духовният е подготовление за Божествения.
Щом влезеш в съвършенството на Божествения живот, тогава ще разбереш смисъла на физическия, духовния и Божествения живот. Радостта иде от Божествения живот.“
-
