Велина Василева

Честит рожден ден и нека БОГ да те благослови да носиш мир, любов, светлина и радост на всички, които обичаш!

Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога, на първо място. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има вътрешно отношение към тях. Всяка една идея, която няма отношение с тебе, ти с нея не може да имаш вземане и даване. Иска ли човек да се ползва от една идея, самата идея трябва да има вътрешно отношение, към него. Във всичките неща в света има едно вътрешно отношение. Работата не седи във външното. Сигурността не е нещо външно; то е едно вътрешно отношение. Виждането е вътрешно отношение; вътрешен процес: то е въпрос, който се отнася до съзнанието на човека. Много нещастия, много неприятности произтичат от незнанието, как, в даден момент, да насочим погледа си и къде да го насочим. Значи, отношени­ята на нещата се сменят. Там, дето има един процес на мисълта, там има една смя­на. Волята е външна проява на душата, която има вътрешно отношение, към Бога. Казвам: всичко в света зависи от вътрешното решение на вашия ум, на вашето сърце, на вашата душа и на вашия дух. Решете и свършете! Животът е свещено нещо. Човек не знае какво да цени. Той поставя на първо място своята личност и тук е неговата трагедия. Тук са противоречията и борбите. Човек трябва да поставя Бога на първо място. Работете за Името Божие. Когато ангелите говорят за Бога, те се изпълват с най-голямо уважение и почитание. Когато един ангел, който е завършил своята еволюция, заговори за Бога, той се изпълва със свещен трепет и тъй се приближава към Него. Туй трябва да ви насърчава. Съзнанието ви да бъде будно за Божията Любов, за Божията Мъдрост и за Божията Истина! Всеки човек, който иска да бъде силен и морален, той трябва да бъде безгрешен. Тази задача става много трудна за вас; ще кажете: тя е неразрешима. – Разрешима е. И 100 пъти на ден да ви тъпчат, ще станете и ще кажете: пак ще обичам! И 100 пъти на ден да ви лъжат, ще кажете: пак ще обичам Истината! Нищо в света не трябва да бъде в състояние да разруши вашата вяра. С една дума казано: Човек трябва да има вътрешно отношение към знанието, да се ползва от него не само за задоволяване на своите физически нужди, но да задоволява своите умствени и сърдечни нужди, да решава противоречията на ума и на сърцето си. Ще приложите Любовта, като основа в живота си и ще устоявате за нея. Доброто ще възприемете от Любов и ще имате вътрешно отношение, към него. Туй вътрешно отношение – да се не изменя. Казвам: Дотогава, докогато вашият ум и вашето сърце вървят успоредно, вътрешните отношения не се изменят, разсъждавате правилно. Щом се измени вътрешното отношение, непременно ще дойде катастрофа. Поставете Любовта в ума си като жив ангел; поставете Мъдростта в ума си като жив ангел; поставете Истината в ума си като жив ангел и мислете, че вие сте свързани с Бога, който е безграничен . Ние не можем да сравним с нищо Неговата интелигентност. Великото е разумно, то само ходи с човека. Великото седи в малкото, което можеш да носиш навсякъде, в себе си. То няма никаква тежест, то никого не обременява, не изисква никакви стражари да го пазят. “

Човек преживява мировия ред и хармония,преживява единството си с цялото Битие,не се чувства самотен в света,а част от една Велика общност.Неговото съзнание се разширява и той влиза във връзка с Великите Божествени същества,възприема техните мисли,идеи и състояния.Човек съзнава,че нещо друго мисли и живее в него–Бог живее и мисли в него.Влад Пашов http://www.beinsadouno.org/bg/node/1056

"Казвате: Като отидем в другия свят, тогава ще я разберем. Или: Не е дошло още времето да ни се разкрие. И едното е вярно, и другото е вярно. За вас е важно, какво днес можете да разберете. – Не, всеки човек може да разбере само толкова, колкото му е дадено""Ново съзнание"http://www.beinsadouno.com/old/lectures.php?id=1729

Сега искам да мислите един за друг Добро.Вие не знаете закона,че ако мислите Добро или зло за другите хора,то е все едно да мислите същото и за себе си.Туй, което мислите за тях, то е за вас. Такъв е Божественият закон.Ако не го спазвате,вие с това вредите на себе си"Окултна музика"http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2369&Itemid=113

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
"Лаодикийска църква" е израз, символизиращ състоянието на съзнанието на всяка религиозна личност, в наши дни, която е прекалено спокойна, за себе си, защото не подозира, че трябва още много да работи (над самовъзпитанието и самообучението си), за да повдигне съзнанието си на по-високо ниво на разбиране на Живота; т.е. – че трябва да облагороди мислите, чувствата и постъпките си, като се откаже от егоизма и користолюбието си (значи – да се откаже от личен живот) и да се СЪЕДИНИ с Христос и така – постепенно, прилагайки смирението и търпението – кротко да премине през различните фази на процеса на възкресението си, и (водена вътрешно, от Святия Дух) – да влезе в Общото Течение на Космическото Съзнание, за да може, като всяко разумно Същество, във Вселената – да служи на Бога, от Любов, към Него. Идеята, че личният живот е фикция; т.е. че е само сянка на Целокупния Живот, идва постепенно. Реално, има само Целокупен Живот. Много пъти човек ще се ражда на Земята, докато се смири, за да му се даде възможност да осъзнае, че (още от Адамово време), той се намира във война с Бога и така – посредством Любовта си към Бога – да намери Тесния Път, по който – да се примири, с Него. Казва Святият Дух, чрез Учителя: "Скромност, абсолютна скромност се изисква като Сила, която изтича от вас. Бог, който живее във вас, ще ви въздигне."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Откровение 3 глава:
"13 Който има ухо, нека слуша що говори Духът към църквите.
14 До ангела на лаодикийската църква пиши: Това казва Амин, верният и истински свидетел, начинателят на всичко, което Бог е създал.
15 Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл.
16 Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.
17 Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,
18 то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш.
19 Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш.
20 Ето стоя на вратата и хлопам; ако чуе някой гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него, и той с Мене.
21 На този, който победи ще дам да седне с Мене на Моя престол, както и Аз победих и седнах с Отца Си на Неговия престол."

Под думата „сън“, ние разбираме всички ония състояния в живота, между които няма тясна връзка, които са разхвърляни. Те приличат на това, когато пътуваш през някои места, където теренът е така разхвърлян, че не знаеш откъде да минеш."Раждането на свободата" http://triangle.bg/books/1926-08-22-11.1998/1926-08-23-09.html

Ако изискваш да те обичат, ще страдаш. Пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: Той обича, без да очаква да Го обичат... Личността – трябва да започне да мисли за Душата си (която е КОЛЕКТИВНО СЪЩЕСТВО), вместо да се състезава с другите личности и да се опитва да ги ограничава (в своя полза). Спасението на човека не е в това, да съзнава, че е добър, но да се присъединява към добрите хора, за да повдига общото ниво на Колективното Съзнание. Важно е да разбираш Божественото Начало  [т.е. Христос], в себе си, а не да желаеш да бъдеш по-добър от другите. В този смисъл – трябва да преместим фокуса на нашето внимание, вън от егоизма на личността си (съществуваща във време и пространство) – обратно към нашата вътрешна същност, каквато е Душата ни, живееща  извън времето и пространството (т.е. във ВЕЧНОТО НАСТОЯЩЕ – тук и сега), като целта на просветлението ни, да бъде –  личността ни да се скачи с Душата ни и те да станат ЕДНО СЪЗНАНИЕ, обновяващо се във всеки текущ НАСТОЯЩ МОМЕНТ.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Искате ли да се освободите от старото  [а старото е личността, с нейното негативно светоусещане] - приемете Любовта.

За да задържите в себе си Любовта, пазете свещеното правило: обичайте без да очаквате да ви обичат. Бъдете в това отношение като Бога: той обича, без да очаква да го обичат.

Няма по-велико нещо за човешката Душа от стремежа да обича всичко живо, създадено от Бога. Обичайте, както Слънцето обича. Като изгрее, то изпраща светлината си на всички живи Същества - грозни и красиви, малки и големи.

Истинският човек  [Истинският човек е Душа, а не земна личност], никога не съжалява, че е обичал. Той обича без да се интересува дали го обичат, или не. Това се нарича Любов, без външен стимул. Не мисли, че като обичаш някого, той ти е длъжен.

Ти казваш: „Никой не ме обича.” Това не е твоя работа. Не очаквай хората да те обичат. Първата ти работа е да обичаш хората; дали хората те обичат, това е тяхна работа. Ти нямаш право да се месиш в работата на другите хора.

Божията Любов всякога дава и никога не мисли за вземане. Тя е Извор, който постоянно тече.

Едно от правилата на Любовта гласи: пази свободата на другите, както пазиш и своята.  [Т.е. спазвай разумни физически и виртуални разстояния между тези, с които общуваш на Земята, за да не нарушаваш хармонията, помежду ви. Старай се да не изпъкваш, а да уважаваш и почиташ околните. Не натрапвай становище и не изказвай мнение, ако изрично не си попитан, защото всеки е прав (но само за себе си).] Някой пречи на свободата на другите и ги ограничава. Защо? Защото е вън от Любовта.

Казваш някому: „Ти не ме обичаш.” Остави човека свободен, не се меси в неговата Любов. Той е свободен да те обича или не.

 Единственото нещо, което никой не може да ти отнеме, е онова, което сам проявяваш. Въпреки това, човек дохожда до обратното заключение и казва: „Трябва да ме обичат.” Някой казва: „Аз го обичам, но той не ме обича.” Какво те интересува дали той те обича? Не можеш да искаш да те обичат. Това не е твое право. Ако обичаш някого, никой не може да се меси в твоята любов. Това е Бог, който се проявява в тебе. Никой няма право да се меси в работите на Бога. Не търсете и сметка от Бога, кому какво е дал.

Ако си в съгласие с Великия закон на Любовта, няма да се тревожиш дали те обичат или не. Ако не си в съгласие с този закон и да те обичат, пак ще живееш във вътрешна тревога.

Казано е: „Не съдете.” Ти съдиш хората, че нямат такава любов към тебе, каквато ти искаш.

Който има Божията Любов – той дава, без да очаква нещо. Човек се радва на Любовта, която има в себе си и не я търси навън. Такова нещо е Любовта: даваш и не мислиш, че си дал. Не искаш от другите нито почит, нито отплата.

Когато твоят приятел охладнее към тебе, да не измениш отношението си към него. Това е морал.

Трябва да знаете, че човек е Колективно Същество и затова не е отговорен винаги за своите постъпки и чувства. Постъпките на човека биват колективни и индивидуални.

Не изисквай от хората да те обичат, защото Любовта е най-свободния акт в Природата. Тя се проявява непринудено.

Докато Учителят иска учениците да го обичат, той ще стане за смях пред тях, защото иска нещо за себе си; но когато той обича учениците си и им желае доброто, те ще го обикнат.

Някой казва: „Аз искам хората да ме обичат.” Щом си направил такъв избор, ще срещнеш големи противоречия в живота си. Ако изискваш да те обичат, ще страдаш.

Ти казваш: „Аз вече никого не обичам, защото никой не ме обича.” Тогава ти си търговец.

Срещаш някой човек и го питаш дали те обича. Ако те обича, има причини, ако не те обича също има причини. Така че, и като те обича да се радваш, и като не те обича, пак да се радваш. Знаете ли колко е мъчно това? [Наистина ви е необходима ежедневна сериозна работа, върху самите себе си, за да го разберете и да го постигнете.]“

Из: „ЛЮБОВ БЕЗ ВЪНШЕН СТИМУЛ“ - „Изворът на доброто“