Петър Дънов – Учителя: „Мислите, чувствата и желанията на съвременния човек са подобни на бури и виелици, които изкореняват красивото в човека. Както бурите и ураганите в природата изкореняват вековни дървета, така и мислите и желанията на съвременния материалист изкореняват от него това, което първоначално е било вложено в душата му. Те задушават красивото, благородното в човека, както плевелите задушават цветята, не им позволяват свободно да растат. Външното разнообразие убива човека. Задачата на новата философия на шестата раса е насочена именно към това, да внесе вътрешно разнообразие в човека. Това се постига чрез изправяне на неговите мисли, чувства и желания."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

За живота на личностите и за живота на Душите
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 „Има два живота: животът на забития кол [който е животът на низшето съзнание; т.е. на личността; животът на мъжа, или на жената] и животът на растението, или разумния човек [който е животът на Висшето съзнание; т.е. животът на Душата].

Животът на забития кол [т.е. на мъжа, или на жената] е по-лесен, отколкото животът на растението [т.е. на Душата].

В кола няма прогрес, няма развитие и един ден той ще изгние.

Колът [мъжът, или жената] иска само да се отдяла (отгледа), да се боядиса (гордост, лаври, слава, партизански дрипи и пр.); да се забие в Земята (да се ограничи на едно и също място - да се поеснафи) и с това, около кола работата се свършва.

Растението [Душата], обаче, трябва да се посади, да се разкопае [да пострада], да се полива и да се пази от паразитите, сиреч за развитието на добродетелите, в човека, се изисква работа, грижи, знание, възпитание, вътрешни усилия и пр., и пр.

Животът на забития кол, или животът на съвременните хора [т.е. животът на мъжете и жените] не зависи от тях. Те приличат на мухи, накацали на Земята, но не се минава много време и смъртта идва със своите намазани със сладко книги (разните съблазни), които поставя пред хората [личности, във форма на мъже, или на жени]. А те веднага се налепват на тия книги и смъртта ги изхвърля навън.

Иска ли човек да живее Истинския Живот [т.е. да живее Животът на Душата], той трябва да познава добре Законите и Силите, които управляват Природата и човека. Щом ги познава, той ще може да владее материята; щом владее материята, той ще владее и себе си; щом владее себе си, той ще бъде Господар и правилно ще разрешава всички противоречия, в живота.“ тук

 

Божият Дух се проявява чрез Божествената Душа, но не и чрез личността;
т.е. – Божият Дух не се проявява, чрез обикновения земен човек –
бил той мъж, или пък жена.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Мнозина [личности – мъже и жени, се заблуждават, като] считат, че и Бог мисли, като тях.

Господ казва: „Моите мисли, моите разбирания – не са като вашите“.  

Това е едно от големите противоречия, в живота: Човек може да мисли, като Бога, само когато живее чист, духовен живот

[в Божествената си Душа; т.е. когато, в съзнанието си, живее не в света, а извън времето и пространството].

Защо само тогава? – Защото тогава Божият Дух се проявява, чрез него."

Из: "Живите закони на добродетелите"

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За вас е важно да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете.
Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш както Бог обича - ще прощаваш и ще работиш само за Господа.“

Из: „Малкият стрък - 1925 г.“
 

Никога не мисли за себе си. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "Не ограничавай Висшето Съзнание, в себе си [чрез мисли за самия себе си, като за ТЯЛО; за личност; т.е. чрез мисли като за мъж, или като за жена].

– „Искам да стана по-добър.“ – Не желай това. Не е необходимо, сега именно, да бъдеш по-добър. – Защо? – Защото живееш в преходен свят. Щом си "спечелил малко пари и си ги сложил в банка" [това е иносказателен израз на покаянието, пред Бога], не мисли повече дали си праведен, или не. Колкото повече мислиш, толкова повече ще се обвиняваш.

Мисли за Божията Любов, за Божията благост. За себе си никога не мисли. Като влезеш в необятната природа, мисли за въздуха, за светлината, за изворите, за звездите, но никога не мисли за себе си. Ако мислиш за себе си, не можеш да се развиваш правилно.

Съвременните хора са много вглъбени в себе си. Всеки мисли какъв е, дали е станал по-добър. Който се вглъбил в себе си [т.е. който е станал егоцентричен, вместо да се стреми към ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ и ТО да е негов Център], той се намира на опасен, хлъзгав път. За да познаеш колко си добър, трябва да имаш Идеал [например Христос, който показа пример на човеците], с който да се сравняваш.

Ако се сравнявам с вас, аз съм на крив път. Човекът не може да бъде мярка. Друг е въпросът, ако се ръководя от красотата на природата, от нейното величие.

Когато мисля за онзи свят, аз забравям себе си, без да се обезличавам. Да забравиш себе си, значи да се освободиш от ненужния товар...

Това [низше] „себе“ е объркало света.

Питате: „Как ще се оправи светът?“ – Когато хората се върнат към своя Първичен Живот [на Духове / на Души] и престанат да мислят за себе си [като за его-личности; т.е. като  престанат да мислят за себе си като за мъже и за жени]."

Из: "Топли чувства и светли мисли"
 

Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на Живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за Космическото Съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Вечният Живот, това е смисълът [на обучението, за което сме слезли тук, на Земята, като духове, в човешко тяло]. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете; да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. Пътят представя знанието. Без знание, път няма. Там, дето трябва да дойде Светлината, да се използува, то е Истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя, е Животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят, да придобиеш Живота. Туй е Истината.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всичките наши страдания и неразбирания се дължат на ония далечни, в миналото изпуснати моменти, когато не сме извършили Волята Божия, не сме я направили. И сега не вършим Волята Божия както трябва. В коя и да е църква, в кое да е общество, все има правила. Хубави са тия правила, но тези правила са далечни, да засягат този Велик Закон, с който ние трябва да функционираме в света. [И точно тези правила – тези остарели форми – са се превърнали в спънки пред Любовта и пред Мъдростта – за разширяването и за развитието на съзнанието ни, за да може то – от самосъзнание – да премине в Космическо Съзнание, каквото имат всички Разумни Същества, във Вселената.]

За пример Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината, и Животът.“ Защо не е казал Христос: „Аз съм животът, Аз съм истината, Аз съм пътят?“ Така можеше Той да каже. Или пък можеше да каже: „Аз съм истината, Аз съм пътят, Аз съм животът.“ Защо ги тури така? Какво представя пътят? Пътят представя знанието. Без знание път няма. Там, дето трябва да дойде светлината, да се използува, то е истината. Животът, това е крайната точка. Всичките придобивки на пътя е животът. Условията, с които ти можеш да се ползуваш, това е пътят да придобиеш живота. Туй е истината. Следователно трябва да имаш път, знание, трябва да имаш истина. Трябва да имаш живот. Вечният Живот, това е смисълът. Ако в този Живот, който живеете на Земята, не може да постигнете, да придобиете Вечния Живот, вие сте изгубени. “

Из: „ Възлюбете Господа! “
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Когато човешкото сърце се ожесточава; става недоволно, то има състоянието на камъните... Любовта е Мярка и Любовта е Път. Любовта никога не говори за погрешки. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза Законът на Любов и Мъдрост. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. Време е вече човек да влезе в третия принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание; или – в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието, това значи да се роди човек от Вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“, са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Първото най-важно нещо за вас е да образувате това вътрешно общение, тази вътрешна връзка с Духа. Мнозина от вас казват, че не признават какво Духът говори. Това е човешката гордост, която казва: „Аз говоря!“ – Не, трябва да знаете, че без Духа Божий не може да се образува никаква мисъл. Човешкият ум се събужда само чрез Духа Божий. Щом станеш сутрин, все ще те посети някой дух. И най-голямото неверие, което съществува в нас, се проявява по причина на това, че живеем в много гъста материя, вследствие на което постоянно изпъждаме тези духове, които ни посещават с цел да ни помагат, и с това се спъваме. Вие казвате: „С мене ли ще се занимава Духът?“ Ами с кого? Че аз не съм най-святият човек. Ами кой човек е свят? Че най-святите хора са като децата. Те са толкова скромни, толкова смирени! Някои хора мислят, че адептите, светиите са най-силните, най-големитe, най-високите хора, че импонират на всички. Не, те имат знание, имат грамадна сила, правят чудеса: когото пипнат – оздравява, но като те погледнат, в погледа им се чете кротост, смирение. Те са като малките разумни деца. Такова дете например даже и не подозира, че може да излекува някого. Майка му го води тук-там по гости, а то, като види някой стар или някой болен човек, доближава се до него и го помилва. Този стар човек веднага се повдига. Детето му се радва, без да подозира, че то е излекувало този стар болен човек. Дядото казва: „Туй дете е много щастливо, лека ръка има.“ Така и вие мислите, че светиите са хора стари, с бели бради. Аз оспорвам това.

Важното за вас е да имате детинско състояние на духа. То именно е състояние на Божия Дух. Туй е новото положение, новото схващане, което трябва да имате! Тъй както сега хората схващат живота, тъй както сега живеят, те са в една твърда, гъста материя. Вода в камък може ли да живее? Не, тя не може дори и да проникне в него. И светлината, и топлината, които се удрят в камъните, не са онази светлина и топлина, които носят живот, които помагат на растителността да се развива. Това състояние на камъните се отнася до човешкото сърце. Когато човешкото сърце се ожесточава, става недоволно, то има състоянието на камъните. Първото нещо: като станете сутрин, сърцето ви да е благодарно, че сте станали, че съзнателно сте направили първото вдишване, и да благодарите на Бога. Първият ден съдържа първото вдишване, първото благо.“

Из: „Късият път"

Сега искам да мислите един за друг Добро.Вие не знаете закона,че ако мислите Добро или зло за другите хора,то е все едно да мислите същото и за себе си.Туй, което мислите за тях, то е за вас. Такъв е Божественият закон.Ако не го спазвате,вие с това вредите на себе си"Окултна музика" http://www.bialobratstvo.info/index.php?option=com_content&task=view&id=2369&Itemid=113