Велина Василева's Content - Страница 5 - Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

За да живее човек добре, той трябва да бъде много умен човек. Умен трябва да бъде и добросърдечен, и после постоянно да работи.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Всеки един от вас иска да живее добре. Но определете в какво седи добрият живот? За да живее човек добре, той трябва да бъде много умен човек. Умен трябва да бъде и добросърдечен, и после постоянно да работи. И в работата си, и в постъпките си, каквото каже и да го направи. И в ума му никога да няма такива скитащи мисли. Всяка мисъл в него трябва да бъде звонкова монета; тъй ценна да бъде. Или всяко чувство, с което се занимава сърцето му, трябва да бъде така ценно; не да се занимава с празни работи.“

Из: „Влизане и излизане / Влизане и излизане. Изборът на числата и природата“

Велина Василева

Любовта към Бога е Първият и Великият закон, върху който се гради разумния живот. Разумни сме, когато осъзнаваме, че във всеки момент – служим на Бога (т.е. на Великото Цяло), от Любов към Бога, а не – че живеем личен живот, както дълго време – погрешно сме си мислили.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е Същността на човешкото естество. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви. Най-голямото зло, което сега съществува в света, то е, че всички тия "религиозни" хора държат грешките на другите, в своите умове. Вследствие на това, нашият ум не е в състояние; не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде [в текущия момент]. Ние [поради това, че умът ни е препълнен с несъществени неща], не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим. Где е разумът? – При ангелите. Ти като дойдеш при един ангел, с всичкото си смирение ще дойдеш. В него има култура, поезия има! Поезия ще се учиш. Грамадна разлика има между един поет на земята и един поет на небето. Там, при него ще седнеш с всичкото си благоговение и ще видиш как се лее неговото перо. И като четеш тази поезия, от нея живот, живот ще блика. Аз съм се мъчил по някой път да преведа ангелския език на земния език и от толкова време не съм успял да го преведа тъй, щото да се съвпаднат ударенията и римите – не се отдава. Когато четеш едно стихотворение на един ангел, то може да премахне всички мъчнотии от душата ти. То влива в тебе такава грамадна сила, че можеш да дигнеш земята на ръката си. Такава сила развива! А като четеш едно човешко стихотворение, приятно ти е, докато го четеш, а после този мехур се пуква и ти казваш: „Животът не е поезия“. Не, животът не е проза, а е поезия, и благодарение на тази ангелска поезия ние живеем. Всички ангели са поети. Най-долният поет измежду ангелите върши чудеса. Поети са те. Не се поставяйте критически. Не, ти ще възприемеш тази Светлина и ще отвориш твоя ум, за да дойде Светлината в тебе. Разумът, това са известни вибрации. В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. В духовния свят, богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора, в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи, в даден случай [т.е. – разумът включва само способностите на човека, с които той работи в настоящия момент]. По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето. Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето, той работи за себе си. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда [в даден случай; т.е. в дадения момент]. Моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал, умът не може да започне своята деятелност. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно, опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума. Във всеки човек, вън от човешкото, има една Божествена черта. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка. Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“

Две важни думи има в този стих. Те са: „разумни и незлобиви“. Ако вие бихте се пренесли в далечното минало на човешкото появяване, ако бихте имали онази привилегия, която ангелите са имали, да видят създаването на сегашния свят, появяването на човека, неговото развитие, всички онези култури, които са предшествали и които има още да предшестват, които са били и които има още да бъдат, щяхте да имате ясна представа за думите „разум и незлобие“.

Сегашната култура се отличава с отрицателни качества, няма нищо положително в нея, т.е. има положителни качества, в сила на разрушение.

Да разрушават – в това са силни съвременните културни хора, а по добродетели те се отличават с отрицателни качества.

Някои историци правят разлика между сегашната култура и миналата и намират, че съвременните хора са станали културни. Действително, повидимому така е, по форма са станали културни, но по съдържание не са, общо говоря.

Аз ще туря моя мащаб или онази мярка, според която аз наричам онзи народ културен, който е абсолютно честен, абсолютно добър, абсолютно интелигентен и разумен и абсолютно благороден. Този е мащабът, с който може да съдим за всеки народ. Има ли тези качества един народ, той е народ; няма ли ги, неговата култура е проблематична, той спада към закона на вероятностите, според който само до известна степен той е културен.

Запитайте който и да е съвременен прочут моралист, какъв е смисълът на живота, ще видите какви чудни отговори ще ви дадат. Запитайте онези видни държавни мъже, какъв е смисълът на живота, и те ще ви дадат чудни отговори. То е, не че те нямат желанието да ви кажат Истината, но така го разбират.

Това аз обяснявам по следния начин. Ако вие сте в някаква нужда и се обърнете към някого, когото вие считате за богат, т.е. всъщност минава за богат, но касата му е празна, и му поискате десетина хиляди лева, а той едва ви даде 500 лева, виноват ли е той? Казва: „Толкова имам“. Толкова има човекът, толкова дава. Можете да му се сърдите, колкото искате. Вие може да казвате, че той е богат.

Да, светът е пълен с богати хора, но има фиктивно богати и действително богати.

В духовния свят богати хора са само разумните хора, незлобивите и скромните хора. Това са богатите хора в света. И действително, разумът е един дар на човека от ангелите, те са го подарили на хората. Когато Бог направил човека, повикал всички разумни същества да му дадат по нещо, понеже той бил последният, най-малкият им брат. Ангелите, като го погледнали, видели го в много незавидно положение, живял в една колибка, не му стигало ума как да си направи къща, и си казали: „Да му дадем от нашия разум“, и така човекът се нарекъл „човек на Мъдростта“. И действително единственото нещо, което отличава човека в сегашната природа, то е неговият разум.

Сега, аз взимам думата „ум“ в най-широк смисъл, „разумът“ взимам като една сила вътре в ума, в по-ограничен смисъл, т.е. умът взимам като нещо, което включва всичко, а разумът включва само способностите на човека, с които той работи в даден случай. „Разумен човек“ казват. И действително, когато умът има едно преодоляващо влияние, върху лицето на човека се забелязва една особена светлина. Умът е, който хвърля една особена светлина върху лицето, то просиява. Божествената светлина се издава из очите на един интелигентен човек. Разумният човек, или умният човек, или мъдрият човек, да вземем тия три думи, три термина, се отличава по това, че той може да направи всичко. Като казвам, че може да направи всичко, подразбирам, че може да направи всичко туй, от което хората имат нужда. Умният човек, като дойде при един болен, ще знае как да го лекува. Ако дойде в една къща, дето домакините страдат от несгодите на живота, той ще знае как да ги поправи. Ако срещне по пътя някоя счупена кола, ще знае как да я поправи. Ако влезе в църквата и в държавата, веднага ще знае как да напъти хората в този правилен път.

Сега мнозина от вас говорите за морал, казвате, че трябва да бъдем морални хора, но моралността е едно качество само на умния, на разумния човек. Моралът в духовния свят, това е стабилност, това е опорната точка, от която разумът започва своите изследвания. Моралът, това е първата опорна точка, от която разумът се проектира. Тъй определям аз що е морал. И тъй, моралът, това е мащаб за ума, отдето той започва своите проекции. Без морал умът не може да започне своята деятелност.

Сега, разбира се, аз бих употребил друга една дума за морал. Тъй както днес се употребява думата „морал“, тя се употребява в много ограничен смисъл, но моралът има много по-високо произхождение, чисто Божествено произхождение. Следователно опорната точка на разума е Божественото. Вие не можете да бъдете разумен човек, ако нямата абсолютна моралност в себе си. Някои казват: „Трябва да бъдем добри“. Не, абсолютно добър трябва да бъдеш! Абсолютно добър, без никакво изключение. Да няма абсолютно никакво зло в сърцето ти, абсолютно никакво съмнение, абсолютно никакво неверие. Що е съмнението? Съмнението е качество само на глупавите хора. Кой се съмнява? Само невежият се съмнява.

Ако аз имам силата да творя всичко в света, ще се съмнявам ли? Като се разболея, ще се съмнявам, разбира се. В момента, когато дигам чувала, няма да се съмнявам, но щом се разболея, не ще мога да го дигам.

Някой казва: „Аз се съмнявам“. В какво се съмняваш? Някой път, който слуша, се съмнява, и който говори, и той се съмнява. Човек, който се съмнява, това значи, че има нещо, което му липсва в ума. И онзи, който говори и се съмнява, и нему липсва нещо от ума.

Ще ви разправя един анекдот. Събрали се в древността двама знаменити адепти. Срещнали се те на кръстопът и почнали да разправят за силите, които са придобили от Природата. Единият казва: „Силата ми е толкова голяма, че аз мога да отбия земята от нейния път“. Този последният казва на първия, който могъл да отбие земята от нейния път: „Е, сега пристъпи вече, отбий земята, понеже ако аз отбия слънцето от пътя му, ще настане тъмнина и ти няма да си свършиш работата, а аз после ще отбия слънцето“. Той казал: „Имам малко работа сега, ще ме почакаш малко“. Отишъл да си свърши работата, но не се върнал. Защо не се върнал веднага? Защото не може да отбие земята от пътя ѝ. Връща се този адепт от школата след няколко дни и казва: „Учителите, които са ми поверили тази тайна, ми казаха, че ако аз отбия земята от пътя ѝ, ще ме подложат на смъртно наказание, затова, заради своя живот, няма да отбия земята от пътя ѝ. Сега е твой ред, отбий слънцето от неговия път“. Вторият адепт казва: „Чакай, и аз имам малко работа, да я свърша“. След няколко дни той се връща и казва: „Ужасна работа, казаха ми, че ако отбиеш слънцето от пътя му, ще се свърши света, ще се разруши цялата слънчева система, затова ще се откажеш“.

Така и ние ще се откажем от да проявим своите сили. Мислите ли, че тези два адепта се герои? Първото, че единият може да отбие земята от нейния път, а другият – слънцето от неговия път, и второто, че ще ги подложат на смъртно наказание, това са техни измислици.

И съвременните философи имат такива крайни философски системи, като на тия два адепта. Смешни са, като ги погледнеш как лансират теорията за произхода на човека. Е, казвам, какви са данните ви за това? Намерили някъде една кост от черепа на човека и от тези черепи правят своите заключения. Знаете ли на какво мяза това? Представете си един човек, на когото очите са извадени, и вие му дадете най-хубавата картина, да се произнесе върху нея. Той откъсва едно парченце от тази картина и почва да си дава мнението, как е направена тази картина, какво е нарисувано на нея, само като я пипа. Не, тук се изисква един ум просветен, да се върне назад, да види онзи първоначален произход и да разбере каква роля играе човешкият разум.

Ако вземете сега млекопитаещите, всички низши същества, ще видите, че тяхното чело е обрасло с косми и в тях няма никакъв разум, никаква интелигентност, в този вътрешен, субективен смисъл. У тях е развит донякъде само обективният ум. Само сегашният човек, който е получил тази способност – разума, – има едно благо, че неговото чело и лице е малко оголяло. Само туй място на лицето, което е голо, само то е, дето се проектира неговата интелигентност.

Може да правите наблюдения. Те са следните: колкото повече се увеличава човешката интелигентност, толкова повече челото се оформя правилно и приема известни гънки, като се подига; при това, тия косми почват да се намаляват и някой път така изчезват, че челото става съвършено гладко. Туй е външната страна. Ако отворите вътрешната страна отпред на лоба, ще видите, че в тази част на мозъка има много гънки, и при това нишките на бялото вещество се продължават, а сивото вещество отгоре се увеличава. Но това не е разумът, това са органите, или материята, чрез която се проявява тази разумна сила.

Казва сега Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите“.

Христос тук подразбира две велики култури, които са предшествали явяването на човека. Под „змиите“ ние разбираме културата, през която са минали ангелите. Културата на гълъбите, и това е един символ, култура, през която херувимите са минали. Първата култура е развила качествата на разума, а втората култура – скромността, качество, което произтича от Любовта, от незлобието.

По какво се отличава разумният човек? Разумният човек не се занимава с миналото, нито се занимава с бъдещето, няма тях за цел, а той се занимава с настоящето.

Под думата „настояще“ не значи, че той е материалист. Не, настоящето е Божественото. В настоящето той работи за себе си.

Разумният човек, ако има да взима от някого, той няма, като го види на улицата, да го изругае, а ще го повика в къщата си и ще му каже: „Приятелю, можеш ли да ми платиш с лихвите?“ – „Не мога.“ – „Оставам лихвите. Без лихвите можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Тогава трите четвърти можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Половината можеш ли?“ – „Не мога.“ – „Едната четвърт можеш ли?“ – „Мога.“ – „Е, плати тогава!“ Скъсва полицата, хвърля я. Вика другиго, който има да му дава, и започва с него по същия начин. Казва му: „Ти с лихвите можеш ли да ми платиш?“ – „Не мога.“ – „Три четвърти?“ – „Не мога.“ – „Половината?“ – „Не мога.“ – „Една четвърт?“ – „Не мога.“ Скъсва полицата, хвърля я. „Ликвидирам с тебе сметката, иди, работи и втори път дълг не прави!“

Ще кажете: „Каква философия има в това?“ Та разумният човек скъсва полицата и казва: „Аз искам да бъда на чисто [за да бъда вътрешно свободен от материалното и] да се занимавам само с Божествената Мъдрост“.

И най-голямото зло, което сега съществува в света, т.е. аз не говоря за света, но за всички религиозни общества, то е, че всички тия религиозни хора държат погрешките на другите в своите умове. Вследствие на това нашият ум не е в състояние, не е свободен да се занимава с онова, което Бог може да ни даде. Ние не сме свободни да видим в Божествения свят онова, което трябва да видим.

Е, представете си, онзи търговец, който е погълнат в своите тефтери, седи в кантората си и по цели дни постоянно се занимава с числа, какво може да види? Това са милиони, милиони числа. Че слънцето изгрява, че звезди, месечина изгряват, това са второстепенни въпроси за него. Той седи със своите тефтери. Върне се у дома си, пак тефтери, пак полици, със сметки се занимава той. Сметки, сметки, с години е това! И най-после, казват за него: „Той е най-видният търговец, най-видният финансист, той ще оправи света“.

Имаме ли поне един финансист в човешката история, който да е оправил света? Финансистите можаха ли да оправят разбърканите записи и сметките на асирийската култура, на Вавилон? Финансистите можаха ли да оправят забърканите сметки на евреите в Палестина преди 2000 години? Тия финансисти можаха ли да оправят забърканите записи на великата римска империя? Мислите ли, че тия финансисти днес ще оправят сметките на Европа? – Не.

Казва Христос: „Бъдете разумни като змиите и незлобиви като гълъбите!“

Сега ние ще оставим всичко това. Ние ще приложим туй Божествено учение индивидуално. За нас животът има друг един смисъл. Ние се готвим за един свят, който няма нищо общо с този съвременен свят. Ние се готвим за една култура, на която корените не са тук на земята. Един ден цялото човечество съвършено ще излезе, ще напусне тази земя. Учените казват, че тази земя ще се пренесе в друга една планета, която сега се създава в пространството, и там ще започне онази разумна, нова култура. И Христос загатва на своите ученици: „Отивам да ви приготвя друго място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема, та където съм аз, там ще бъдете и вие“. Ако това място беше тук, на земята, Христос нямаше да каже: „Отивам да ви приготвя място“. Сега всички религиозни хора проповядват едно учение, да се оправи земята. Египтяните я оправяха, не можаха да я оправят; вавилоняните я оправяха, не можаха да я оправят; асирийците я оправяха, не можаха да я оправят. Никой не можа да я оправи. Тъй ще си върви.

„Бъдете – казва Христос – разумни като змиите“

В какво отношение? В какво седи този разумен живот? Разумният живот се изразява в служене на Бога. Във всеки човек, вънка от човешкото, има една Божествена черта. Човешкото у човека, това е опаковката, а Божественото – това е същността на човешкото естество. Всеки един, колкото и да е морално паднал, когато направи една погрешка, той я съзнава в себе си, само че не знае как да изправи тази погрешка.

Сега в религиозния живот е необходимо развиване на разума. То е вътрешната страна. Защото вътрешното разбиране на тези идеи ще зависи от вашия разум. В разумния живот се изисква обмяна на идеите. За пример, ако един художник чрез своите картини хвърля във видима форма своите идеи, то разумният човек веднага ще ги схване и ще покаже каква е била идеята на този художник. Ще каже: „Идеята му била такава и такава“. Ако дойде някой, у когото разумът не е развит, няма да схване тия потънкости на картините. Ако някой засвири нещо, разумният човек веднага ще схване мелодията, а онзи, у когото разумът не е развит, ще каже: „Това е една песен“. Сега някои казват: „Да имаме вяра“. Но при сегашния живот на хората трябва толкова вяра, колкото разумност. Павел казва: „Без вяра не може да се угоди на Бога, а без разум не може да се служи на Бога“. Вярата угажда, а разумът упътва човека как да служи. Не може да се развие у вас разум, ако вие нямате един чист живот. Чистотата, това е едно условие за развиване на разума. Разумът може да се развива само при много благоприятни условия.

Грехът, и грехопадането в света, това е едно отсъствие на човешкия разум. Хора, които нямат разум, само те грешат.

["Грехът в живота е двояк: когато една душа върши всичко, според щението на своето сърце и се отрича от Господа, да е Той господар и когато една душа възпира Духа, в себе си, да стори Доброто, което може, и възпира Господа, от да го извърши, чрез него." П.Д.]

А когато дойде Разумът [т.е. Христос], казва: „Ще изпратя Духа си“. Този Божествен Дух, той носи Разум. Като влезе този [Христов] Дух в нас, той ще внесе разумността. А щом влезе разумният живот в нас, ние ще знаем да приложим първата заповед на Любовта. Само един разумен човек може да приложи тази заповед: „Да възлюбим Господа Бога нашего с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила“. И тогава няма да се питаме, трябва ли да обичаме, или не. Един математик има известна задача. Веднага взима известна формула, по която може да приложи Божията Любов. И той казва: „Първият и великият закон, върху който се гради този разумен живот, това е Божията Любов“. [Божията Любов, т.е. – Любовта към Бога е Първият и Великият закон, върху който се гради разумния живот. Разумни сме, когато осъзнаваме, че във всеки момент – служим на Бога, от Любов към Него, а не – че живеем личен живот, както дълго време – погрешно сме си мислили)].“

Из: „Бъдете разумни!“

Велина Василева

Велина Василева

Багира

Честит рожден ден! Нека Божието благословение да бъде над теб и семейството ти!...

Велина Василева

Велина Василева

Лъчезарна

И аз благодаря, от сърце! :)

Велина Василева

Майкъл Лайтуивър: "Когато се пробудите, вие ще осъзнаете, че истинското ви семейство не е това на вашата раса, култура, религия, страна, или дори вашето биологично семейство. Това е вашето Космическо Семейство; тези които са дошли, като вас – със задачата да помагат, по начини, малки или големи, в извършващия се преход. Истинското Братство и глобализация, в най-висшата си форма ще стане, едва когато си спомните Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво Е Всичко Това. То ще стане, когато се завърнете в истинския Храм на Божественото Присъствие – вашето СЪРЦЕ, където става това припомняне и от където сте призовани да служите на света.[Вие сте въплътени] Светлинни Същества, с две задачи: 1) Да останат в сърцата си 2) Да ПОМНЯТ кои са, защо са там и за какво е всичко това... Дуалността е достигнала своя връх, на тази планета и е довела до съвършенство – ИЛЮЗИЯТА за “добро” и “зло”... Наблюдавайте ОТНОШЕНИЕТО си, към другите. В момента, в който забележите, че съдите, ще знаете, че сте забравили Кои Наистина Сте, Защо Сте Тук и За Какво е Всичко Това... И вие ще можете да разберете, че сте в позиция на съдене и че сте излезли от сърцата си, когато обвинявате."
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „СЪРЦЕТО НОСИ ПЪЛНОТАТА НА ЖИВОТА. ПЪРВИЯТ ЛЪЧ, КОЙТО ДУШАТА Е ПРАТИЛА ДО СЪРЦЕТО ВИ, Е СЪЗНАНИЕТО [за ЕДИНСТВОТО на Всичко, Което Е – това е ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ]. Най-красивата мисъл, най-благородното чувство, най-правото действие, които проникват в душата на човека, съдържат в себе си ПЪРВИЯ ЛЪЧ. От него излиза кръвта и се разпространява по цялото тяло. Сърцето храни и мозъка. Без сърце, умът не може да мисли [право и затова], днес хората се занимават повече със злото, с отрицателното в света, а по-малко с доброто. Те трябва да излязат от областта на злото, от мътния извор, в който са попаднали и да влязат в Божествения Извор, да разберат, защо са дошли на Земята и какво е тяхното предназначение. Като стане от сън човек трябва да знае, какво му предстои да извърши през деня. На утрешния ден пак трябва да знае, какво му предстои да работи. Няма ли човек пред вид, какво днес трябва да извърши, неговият живот няма смисъл. Ако отсега нататък хората търсят приятелите си, ако отсега нататък определят, с какво да се занимават, техният живот е свършен. Човек слиза на Земята със строго определена задача, която трябва да реши. Макар че днес се говори за братство между хората, но тази идея още не е пуснала дълбоки корени в човешките души. Тя повърхностно, отчасти само занимава умовете на хората. И богати, и сиромаси не вярват още, че са братя. И религиозни, и светски също не вярват още в братството. Като вярва в Бога, религиозният мисли, че ще отиде на небето, а светският, невярващият – в ада. В това отношение хората разделят живота на полюси. Обаче адът и раят не са нищо друго освен състояния на човешкия ум, на човешкото сърце. Те определят свободата на човешкия дух. Значи адът и раят съществуват на Земята. Често хората се запитват, защо не успяват в живота си. Много естествено – те сами влизат в ограничителните условия на живота. Щом условията ограничават човека, той никога не може да успява. Иска ли да успява, казвам: Не приемай условия, които могат да те ограничат. Не се подавай на мисли, чувства и постъпки, които ограничават. БЛАГОРОДСТВОТО НА ЧОВЕКА – Е ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. ТО Е ЕДИН МОМЕНТ, КОЙТО НЕ ЗАЕМА ДАЖЕ ЕДНА СТОМИЛИОННА ЧАСТ ОТ СЕКУНДАТА. ЗА ДА БЪДЕШ БЛАГОРОДЕН, ТРЯБВА [в главата си], ДА СИ ИЗВЪН ВРЕМЕТО И ПРОСТРАНСТВОТО. За да успява в живота си, човек трябва да разбира свойствата на материята, с която работи. Същевременно той трябва да разбира и законите на ума и на сърцето си, както и РИТМУСА [това е – в дадения момент – Единната Обща Мисъл, в Битието], на който те се подчиняват. Хората са разместили нещата в живота си, вследствие на което и животът им е объркан. Те очакват на Бога, Той да ги направи добри. Що се отнася до успеха в живота им, те мислят, че това зависи от тях. Тъкмо обратното е вярно. Горко на онзи, който очаква добротата, отвън. Добротата е в самия човек. От него се иска само да прояви своята доброта. Доброто е основа на живота. Без доброто човек не може да бъде интелигентен, не може да бъде и морален. Доброто е мярка на нещата. Доброто прави човека свободен в отношенията си с хората, а същевременно му дава разположение за работа. Да направиш едно добро, това не значи да притежаваш доброто. Защо? Защото днес можеш да направиш добро, а на другия ден – зло. Всъщност доброто е нещо неизменно. Който е поставил доброто за основа на своя живот, той не може да се мени: един ден да прави добро, а на другия ден – зло. Истинската ябълка не ражда едновременно и кисели, и сладки плодове. Тя ражда само сладки плодове. Ако ражда и кисели, и сладки едновременно, това показва, че някаква външна сила е действала върху нея и вложила в проявите ѝ нещо чуждо. Обаче по естество, ябълката си остава неизменна. Като не разбират причината за сладкия и кисел вкус на ябълката, хората делят нещата на добри и лоши, вследствие на което сами попадат в областта на злото. Като не разбират законите на живота, те поставят злото там, дето не съществува, и сами се натъкват на противоречия. Следователно, за да се справите със злото, вие трябва да поставите доброто като основа на вашия живот. Не е въпрос да бъдете добри, но да проявите доброто, което е вложено във вас. По естество човек е добър. Не гледайте на доброто като на нещо механическо, но като на качество, вложено от самата природа. За пример, златото е благороден метал. То се характеризира със свойството, че не се окислява. Това свойство на златото е вложено от самата природа и никаква сила не е в състояние да го измени. Значи и доброто в човека не се изменя. То е Божествено свойство, вложено от разумната природа. Съзнае ли това качество в себе си, човек може да каже, че е произлязал от Бога. Каже ли за себе си, че е лош, а същевременно поддържа идеята, че е излязъл от Бога, той не разсъждава правилно. Невъзможно е човек да е лош и да произлиза от Бога. “
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Pamela Kribbe: "Истинската ЦЕЛ на вашето пътуване НЕ Е СВЕТЛИНАТА ДА ПОБЕДИ ТЪМНИНАТА, но ДА УСПЕЕТЕ ДА СЕ ИЗДИГНЕТЕ НАД ТЕЗИ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ И ДА СЪЗДАДЕТЕ НОВ ВИД СЪЗНАНИЕ, което може ДА ПОДДЪРЖА В – ЕДИНСТВО – ПРИСЪСТВИЕТО И НА ДВЕТЕ: СВЕТЛИНА И ТЪМНИНА.

Ще обясним този доста труден въпрос, с помощта на една метафора: Представете си, че сте ловци на бисери и се гмуркате дълбоко в моретата. Вие отново и отново се гмуркате в дълбините на Океана, в търсене на онази специална перла, за която всички разказват, но никой още не е видял. Говори се, че дори Бог, който е Главният Гмуркач, никога не се е докосвал до тази перла.

Гмуркането в Океана крие много опасности: можете да се загубите, или да се гмурнете толкова дълбоко, че да не ви достигне въздух за връщане. Но вие сте настойчиви и слизате в Океана, отново и отново, изпълнени с решимост и вдъхновение. Може би сте смахнати?

Не, вие сте ИЗСЛЕДОВАТЕЛИ на НОВОТО.

Тайната е, че в ПРОЦЕСА на намиране на перлата, вие сами я сътворявате. Перлата е духовното злато на ХРИСТОВОТО СЪЗНАНИЕ.

ПЕРЛАТА - ТОВА СТЕ ВИЕ – ТРАНСФОРМИРАНИ, ОТ ОПИТНОСТИТЕ НА ДУАЛНОСТТА... Ето го и истинският парадокс – ИЗСЛЕДВАЙКИ НОВОТО, ВИЕ ГО СЪЗДАВАТЕ. ВИЕ СТАВАТЕ ПЕРЛАТА на Божието Творение."

http://www.jeshua.net/bg/lightworker/jeshua1.htm

Велина Василева

Любовта иде от Бог и влиза в нас.След това ние я предаваме на ближните си.Като вдишаш,ти приемаш Любовта.Като издишаш,ти я предаваш на ближните си.Приемането и предаването на Любовта не е нищо друго,освен вдишка и издишка.Това прави човека силен.Ако не проявиш любов към ближния си, животът не може да дойде. "Възприемане и предаване" http://www.beinsadouno.com/wiki

Влизане

Профили

Форуми

Блогове

Статии

Молитви от Учителя

Музика от Учителя

Мисли

Галерия

Каталог Книги

За Теглене

Videos

Профил Коментари добавени от Велина Василева