Велина Василева's Content - Страница 7 - Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Хората си мислят,че са дошли на земята,за да проявят величието си,да бъдат щастливи и т.н.Илюзии си правят.Всъщност,хората идват като работници,а отвреме-навреме подслаждат живота си с някаква забава или развлечение.Истинското предназначение на човека е да работи,а забавата и удоволствието са второстепенни неща.Докато сте на земята,ще работите да приготвите градивен материал за другия свят.Двоен

Велина Василева

"Смисълът на живота не се състои в неговата продължителност, а в неговото разумно приложение. Приложете сега вярата и Любовта. Абсолютната закономерност на отношенията на всички неща, във видимия и невидимия свят, е хармония."

Велина Василева

Вие трябва да схванете Живота такъв, какъвто е, в действителност. В нашия ум има някои превратни понятия [т.е. илюзии], които произлизат от нашия индивидуален живот. [Привидно, животът може да изглежда като личен живот, но това е илюзия. Реално – Животът е само Единен и Неделим Целокупен Живот, в който всяка разумна душа е част от Общата Мирова Душа. Когато човешката личност проумее това и постепенно, вътре в себе си, започне да се самоопределя като разумна душа, тя ще започне да расте и да се развива, духовно; т.е. – не като физическо тяло, а като съзнание, което е СЪЕДИНЕНО с Живота на Цялото.] Щом го схванете, ще разрешите правилно важния социален въпрос за женитбата [която не е външна, а е само вътрешна връзка на Любов (между незнаещата душа и ЗНАЕЩИЯТ Бог / Господ / Дух Святи, Който я учи, отвътре)]. Само така ще работите с Бога, ще бъдете в хармония с Него и ще Го познаете, както Той ви познава. Аз говоря за днес, не за бъдещето. Ученикът трябва да гледа на живота не като на нещо механическо, а като на съвкупност от разумни сили, които го ръководят. Щом е така, той от нищо не трябва да се плаши. Човек трябва да бъде смел и решителен да върши Волята Божия, като едно от състоянията на Божественото съзнание. Затова именно Бог мисли за човека само добро. Като мисли доброто на човека, Той мисли доброто и за Себе Си. За Бога, злото е абсолютно изключено. Разбирайте ме право. Злото в света, иде от неразбиране на условията, в които се намираме [в дадения текущ момент]. Всяка жена, която [не вижда най-напред Бога, в своя мъж и затова] прави разлика между любовта на своя мъж и на другите мъже, създава условия за злото. Злините създават пукнатини в живота, а пукнатините са резултат на раздвояването [в Живота, който е Единен и Неделим, но на неразвитото, ограничено съзнание на личността – същият този Живот – привидно изглежда като личен живот; това неразбиране на Истината – дава фалшиви основания на необучения ум, да си присвоява и обсебва нещата. Впрочем – той така е създаден: да обсебва и в това няма лошо, но тази негова склонност – трябва да се обуздае, посредством Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, а не с насилие]. Когато се раздвояват мислите и чувствата [поради неразбирането на Живота, като Целокупен Живот; т.е. като Живот на Цялото (Цялото = Бог) и на Съзнанието – като Единно Колективно Съзнание], човек се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяко раздвояване в Любовта [към Бога; т.е. към Великото Цяло], произвежда пукнатини в човешкия живот. Не ви осъждам, но даже ви оправдавам. Вие сте в предговора на живота. Следователно, и вашата [външна, физическа] женитба е предговор към бъдещия живот. "Ако братчетата имат добри, съзнателни отношения, помежду си [понеже вече разбират, че (както и да изглежда, привидно) – Съзнанието е само Колективно и че Животът е само Единен и Неделим Целокупен Живот], те ще си разделят ябълките по равно и няма да се бият за тях". [Тоест, ако хората имат добри, съзнателни отношения помежду си, те ще си отдават правото един другиму, ще се уважават и няма да се критикуват, заради възгледите си, нито ще забелязват някакви "грешки". Защото всеки, според достигнатата степен на развитие на съзнанието си, към дадения момент – е прав да мисли, както може – стига да не натрапва, насила, своите възгледи, другиму (тъй като те са несъществени, което значи, че са временни и преходни – до следващото, по-висше ниво / степен на разбиране на живота).]

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: „Мнозина от вас минавате за големи философи и казвате: „Дайте ни пособия, дайте ни добри майки и бащи [т.е. основания], да видите какво можем да направим“. Питам: Ако минавате за гении и казвате, че сте създали много неща, не можете ли да си намерите пособия и добри майки и бащи?

Ако можахте да заставите Бога да създаде свят, според вашето разбиране, трябва и сами да си намерите всичко, каквото ви е нужно.

На вас ви се вижда чудно как е възможно да заставите Бога да направи това, което желаете. Това е философска мисъл. Можеш да заставиш само оня човек да направи нещо за тебе, който те обича. Понеже Бог е безпределна Любов, може да Го заставите да направи нещо за хората. Следователно, ние сме заставили Господа да създаде тоя свят и Той казва: „Така искат моите деца“. – Защо Бог създаде така тоя свят? – Защото обича хората и те пожелаха тоя свят [в който – привидно изглежда, че личността живее свой отделен, независим от Великото Цяло (т.е. от Бога), живот. Сега трябва, в съзнанието си – да се върнем обратно, при Бога, ако неописуемите страдания, които преживяхме – вече са ни достатъчни. Сега трябва да се самоопределим като разумни души, (които ЗНАЯТ, че са разумни части на Цялото); да считаме съзнанието си – за СЪЕДИНЕНО с Единното Съзнание, за да има УСЛОВИЯ – Бог / Святият Дух – да започне да ни учи, отвътре – когато ние сме послушни и внимателни, към МОМЕНТА. Иначе казано – ние трябва да изоставим всичките си лични философии, за живота и трябва да проумеем Философията на НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ, когато Божията Любов, която е създала Целокупния Живот – вече осъзнато протича и през нас].

Питате: „Как ще се докаже, че Бог обича хората?“ – По това, че съществува зло в света. Понеже ви обича, Той ви е дал безгранични права, да се проявявате свободно [в неразбирането си, на живота]. Тази е причината за съществуването и на доброто, и на злото, но сами ще си носите последствията.

Значи Любовта се познава по това, че е допуснала злото [злото идва от неразбиране на условията, в живота]. – Защо хората са недоволни? – Защото са сложили Любовта отвън, а не вътре в себе си.

Когато Любовта се изявява на физичното поле отвън, веднага иде злото.

[Това става – защото загубваме Ритъма на Целокупния Живот, който, сам по себе си – е Музика. Условието, да не бъдем извън синхрон, е да бъдем съзнателни за НАСТОЯЩИЯ МОМЕНТ – защото ТОВА Е НАШАТА вътрешна ВРЪЗКА, с Божията Любов, в контекста на това ЗНАНИЕ, че Любовта е КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА, на Разума, в Целокупния Живот. Оттук – ако сме съзнателни, към МОМЕНТА, ние сме съзнателни участници, в Целокупния Живот. Обратното – неразбирането на условията, които всеки един момент, диктува вътре, в главите ни – води до какофонията, в живота ни. Иначе казано: ако не сме съзнателни, към настоящия момент; т.е. към УСЛОВИЯТА на Живота – ние загубваме Музикалния Ритъм, на Целокупния Живот – което ни прави и недоволни, и нещастни].

Децата [подрастващите разумни души] обичат плодове [плод = разбиране]. Като гледат ябълките на дървото, те започват да се бият за тях, кой да вземе повече. Ако братчетата имат добри, съзнателни отношения помежду си, те ще си разделят ябълките по равно и няма да се бият за тях. Четири братчета ще разделят ябълката на четири.

Следователно, когато Любовта се проявява само отвън, ражда се злото; когато се проявява отвътре, ражда се доброто. Затова някои хора разрешават въпросите външно, а други – вътрешно. В първия случай резултатът е един, във втория случай – друг.

Обаче, и едните, и другите изпълняват Божията Воля.

Ако нямахте любов към ябълката, нямаше да става спор между вас.

Казвате: „Ако не съществуваше ябълката, от която Ева яде, и до днес щяхме да бъдем щастливи, косите ни нямаше да побеляват“. – Коя е първата ябълка? – Тя е първият плод на живота – жената. Тя е ябълката на раздора [т.е. на противоречието, идващо от неразбиране на условията на живота, които Небето ни дава, във всеки текущ момент, ако сме послушни и внимателни, към него и слушаме Вътрешния Глас, на Бога. Трябва да запомним, като АКСИОМА, че Моментът диктува условията и че ние трябва да бъдем будни за настоящия момент, за да можем – не изведнъж, но постепенно – да схванем (и да оценим, като възможно най-добрите, спрямо развитието на съзнанието ни) – тези условия, в които Небето ни поставя, във всеки текущ момент].

В сегашния свят няма мъже, всички са жени. [Това е символично казано; в смисъл, такъв: да си мъж, означава да разбираш Истината, за света; да си жена – е символ на това, че не разбираш Истината и вместо да използваш условията, които всеки текущ момент носи – ти си техен роб. Напълно без значение е, дали го вярваш, или не. Това, че страдаш; че си недоволен – е доказателството, че ти, понеже се считаш за отделно съзнание, живеещо свой личен живот – си изгубил музикалния ритъм на Целокупния Живот и точно това те прави нещастен.]

Когато Жената видяла, че е сама, пожелала да има [противоположни полюси; т.е.] и мъже, да се проектира. Ето защо днес една част от хората са жени, а другата част – мъже.

Сегашният свят не върви добре, защото само жената [т.е. само неразбирането] управлява, а мъжът [тук, "мъжът" = разбирането на Истината, че Животът, всъщност е само Целокупен Живот], не е дошъл още на земята.

Това, което наричаме мъж, е само отражение на истинския мъж. Сегашната жена играе ролята и на мъж [т.е. неразбирането играе ролята на привидно разбиране. Ето защо – Целокупният Живот, на Земята погрешно се схваща като личен живот].

В бъдеще, когато дойде истинският мъж [т.е. когато познаем Истината; истинското разбиране на живота], тогава светът ще се оправи.

Казвате: „Да ги няма мъжете!“ – Вие не сте видели още мъжа. И мъжът е недоволен от жената и казва: „Тая жена!“ И ти си жена като нея. – „Формата ми е друга.“ – Каквато и да е формата, мъжът и жената си приличат [по неразбирането си; т.е. и жената е неразбиране, и мъжът е неразбиране]. Това е законът на умножението, а трябва да става събиране.

При събирането, събираемите са повече различни числа [т.е. при събирането – събират се – едно неразбиране, с едно разбиране на живота].

Мъжът се сърди и жената се сърди; мъжът бие и жената бие; мъжът скубе косата на жената и жената скубе косата на мъжа. По какво се различавате? Това е умножение.

Де е събирането? Де са първият мъж и първата жена?

Гледайте на живота философски. Аз ви давам повод да мислите, а не да се водите по една глупава философия, че светът бил създаден така. Тоя свят е създаден от хората, затова го наричат свят на илюзиите.

Аз познавам Божествения свят, в него живея. Там няма илюзии.

Казвате, че светът е преходен. Преходен свят е само оня, който е създаден от човешките мисли, чувства и действия. Въпреки това хората наричат тоя свят Божествен и правят усилия да го изучават.

Казвам: Тоя свят е патологически, създаден от хората. Според Ломброзо тоя свят е пълен с криминални типове. Той не е разумен свят.

Някои казват: „Да изучаваме криминалните типове!“ – Няма защо да ги изучавате. [Други, подобно на това, казват: "Да си записваме грешките, за да познаем себе си."] Ако искате да научите нещо, изучавайте здравите хора [и си записвайте добродетелите, вместо грешките; в това поне има някакъв смисъл. Обаче – задължително трябва ДА ЗНАЕТЕ, че добродетелите не са ваша ЛИЧНА проява, а са КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА на Великото Цяло, чийто скромен проводник сте били вие, в дадения момент].

Какъв е вашият морал?

Защо се събират мъжът и жената? Каква основа поставят в живота си? Мъжът казва: „Обичам я“. Жената казва: „Обичам го“. Добре е, че се обичат, но щом се съберат те [понеже и двамата са "неразбиране"], стават врагове помежду си.

Щом се видят и двамата извадят пушки и револвери и цял ден чуваш „бум-бум!“ Ако всеки ден не става престрелка, поне един път през годината, през месеца или през седмицата чуваш тук-там престрелки. После казват, че Бог създал така и мъжа, и жената. Това е патологичен възглед, а не Божествен.

Бог е казал, че мъжът трябва да има само една жена, а жената – само един мъж. Сегашните мъже, обаче, имат много жени и сегашните жени имат много мъже. Едно време това е било в реда на нещата, но днес не се позволява! В Божествения закон е писано: „Един мъж има само една жена и една жена – само един мъж“. Обаче, мъжът казва: „Жена ми е малко грозничка, искам красива жена“. И жената казва: „Умен е мъжът ми, но грозен, няма много пари, искам богат мъж“. Каква философия е тази?

След всичко това учителите казват: „Да възпитаваме новото поколение!“ – Смешно е да възпитаваш вълка. Може да го направиш овчарско куче, да пази стадото, но все пак един ден той ще задигне овца.

Сегашните учители и родители възпитават деца, които не се подават на възпитание. Църквата възпитава паството си, но и то не се подава на възпитание. Докато в живота не се приложи принципът [Любов към Бога, Когото ще виждаме, като Същина – у всеки мъж и у всяка жена и това ще рече, че] че мъжът ще има само една Жена [Която ще вижда у всички жени], а жената – само един Мъж [Когото ще вижда у всички мъже], никое сърце и никой ум не могат да се изменят. Ако обича Мъжа си [т.е. ако обича Бога], жената е готова да се жертва за човечеството. Ако обича Жена си [т.е. ако обича Бога] и мъжът е готов да се жертва за човечеството. Това е жена! Това е мъж! Това е първата двойка, която може да подобри света. Разбирайте ме право.

Всяка жена, която [не вижда най-напред Бога, в своя мъж и затова] прави разлика между любовта на своя мъж и на другите мъже, създава условия за злото.

Злините създават пукнатини в живота, а пукнатините са резултат на раздвояването. Когато се раздвояват мислите и чувствата, човек се натъква на противоречия и мъчнотии. Всяко раздвояване в Любовта [към Бога], произвежда пукнатини в човешкия живот. Не ви осъждам, но даже ви оправдавам. Вие сте в предговора на живота. Следователно, и вашата женитба е предговор към бъдещия живот.

Христос каза на блудницата: „Иди и не греши повече!“ Сега и на вас казвам: Идете и не грешете повече. Не се женете така, както сте се женили досега. Това казвам не само на старите, но и на младите.

Вие трябва да схванете живота такъв, какъвто е в действителност. Щом го схванете, ще разрешите правилно важния социален въпрос за женитбата. Само така ще работите с Бога, ще бъдете в хармония с Него и ще Го познаете, както Той ви познава. Аз говоря за днес, не за бъдещето. Сега е благоприятният момент да посеете това малко зрънце в душата си. Не изпущайте добрите условия за сеене [като ЗНАЕТЕ, че МОМЕНТЪТ диктува УСЛОВИЯТА]. Изчистете бурените [на старите си лични житейски теории], посейте малкото зрънце [на ИСТИНАТА – което значи: поставете в ума си Идеята, че сте разумни души, които ЛЮБЯТ ИСТИНАТА (за Целокупния Живот); ерго виждат и отвън, и отвътре – САМО колективни прояви на БОГА (т.е. бъдете разумни и вече се самоопределяйте – не като личности, а като разумни души)] и го поливайте. Като израсте, то ще ви даде права насока в живота.“

Из: „Да ги изпита / Аритметическитѣ дѣйствия въ живота. Събиране, умножение и степенуване“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Велина Василева

Петър Дънов – Учителя: "Човек не трябва да мисли, че Любовта, която проявява, е негова. Човек е само проводник на Божествената Любов и интелигентност. При сегашните условия, Невидимият Свят изразява Любовта, във вид на интелигентност. Хората са изразители на тази интелигентност. Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: • Ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш. • Ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш."

~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Петър Дънов – Учителя: "СЛАБАТА СТРАНА на хората се дължи не толкова на отсъствието на Любовта в тях, колкото на това, че НЯМАТ Любов към Истината. Любовта е снизходителна към грешките, към слабостите, към нечистотата на човека. Истината обаче е строга, неумолима. Истината не търпи невежество, безсилие, хилавост, нечистота и в това, именно, се състои нейната красота. Следователно слабият да отиде ПРИ ЛЮБОВТА; невежият – ПРИ МЪДРОСТТА; който търси справедливостта – ПРИ ПРАВДАТА; който иска да бъде съвършен – ПРИ ИСТИНАТА. По този начин човек ще познае себе си, ще познае и силата на нещата."

Велина Василева

Петър Дънов – Учителя: „Не се привързвайте, не се свързвайте с никого; ЕДИНСТВЕНИЯТ, С КОГОТО ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЪРЗАН ЧОВЕК, ТОЙ ТРЯБВА ДА БЪДЕ БОГ.“ „Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено, с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, низши и кошмарни състояния. ДА УСИЛВА МИСЪЛТА СИ И ДА РАБОТИ С НЕЯ, ТОВА Е ПЪРВАТА ЗАДАЧА НА УЧЕНИКА. Помнете: КАКВАТО МИСЪЛ НОСИ ЧОВЕК В ПОДСЪЗНАНИЕТО СИ, ТОВА СТАВА. Ако в подсъзнанието си държи песимистични мисли, песимист става. Песимизмът не е само философска система, за която някои философи говорят, но състояние, в което изпадат и хората, и животните.“

Велина Василева

„Само безсмъртният разбира Божествения език на нещата. Пробуждането на съзнанието води към безсмъртие. “ „Безсмъртие – това е стремеж на човешката Душа, идеал, към който тя се стреми и желае всякога да го осъществи. Човешката Душа живее на Земята, за да намери пътя на безсмъртието. Безсмъртието се урегулира от един велик Божествен закон; закон, който човек трябва да проучи и приложи във всички области на своя живот... На научен език – безсмъртието е равновесие на нещата; на силите, които действат в Природата. Смъртта е изгубване на това равновесие.“
Петър Дънов – Учителя

Велина Василева

Когато човек се пробуди за своя душевен живот,
тогава иде истинското знание; истинската мощ и гениалност.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Душа и Дух - те са два клона на едно и също дърво. Душата носи това, което излиза от Любовта, а Духът - това, което излиза от Мъдростта. Любовта създава един свят, а Мъдростта - друг.” „За да се роди Душата, Любовта и Мъдростта се съединяват и образуват едно цяло.” „Всяка Душа трябва да има тяло, в света, за да се прояви като индивид, като единица. Трябва да има [организирано в Божествения, а не в човешкия порядък] тяло, за да я посети Господ.” „Всички положителни неща, всички добродетели, са облекло за човешката Душа.” „Душата е пълна с добрини и радост. ... Благостта се проявява само чрез човека, в когото Душата е изявена.” „Корените на знанието се крият в Душата на човека... Когато човек се пробуди за своя душевен живот, тогава иде истинското знание; истинската мощ и гениалност.” „Възвишените мисли и чувства не са нищо друго, освен прояви на човешката Душа.” „Душата се проявява на Земята, чрез човека. Тя е съд, чрез който Животът се проявява. Първо слиза Душата [но във вече предварително организираното тяло], а след нея – Животът [в който няма смърт].” „Кое е отличителното качество на Душата? - младостта.”

Влизане

Профили

Форуми

Блогове

Статии

Молитви от Учителя

Музика от Учителя

Мисли

Галерия

Каталог Книги

За Теглене

Videos

Профил Коментари добавени от Велина Василева