Не разбирам, добро ли това е:
светлина безпределите вае;
и кръжат полилеите звездни,
и целуват се вихри и бездни -
ала Ти си ми, Ти си едничка
ясно слънце, и въздух – и всичко!
Ти за мене си ада и рая,
но добро ли е туй, аз не зная…
О богиньо света, нежнолика!
Само в Тебе вселената блика -
и през дверите мои безмълвни
дъх на хиляди рози ме пълни…
Но без теб да се срива светът,
и надолу слънца да летят,
и да рухват безброй ореоли -
туй какво е, не зная. Добро ли?
Само миг да помислиш за мене –
и простора престава да стене!
С толко мощ Твоя дух ме зове,
че не мога да спя с векове…
Мойта песен и моят олтар
са пияни от твоя нектар -
даже яркия звезден разкош
пред лика ти черней като нощ!
Раздробих се за теб до частица,
ала ти отлетя като птица -
и сега всеки мах на крилете
доизтръгва сърцето ми клето.
Как пустее престола Ти земен!
Как смъртта всеки миг ще ме вземе!
… И угасва без Тебе всемира,
но добро ли е туй – не разбира…
Рабиндранат Тагор Прев. Григори Кьосев
