iti

Това което си привела не са никакви примери. Познаваш ли ги тия хора? Чела си нещо за тях, имаш някаква представа, но какво те са имали предвид под вяра, нямаш ни най-малка идея. Вяра и наука си противоречат по простата причина, че ти не можеш да анализираш нещо и да търсиш неговият отговор, при условие, че вярваш в това какъв е той. И това нещо се доказва на практика от хората които примерно пишат в тоя форум. С които можеш да говориш и видиш наистина какво имат в предвид под вяра и какво под религия. Това което наричам толкова презряно вяра, е това което хората разбират под вяра. Думичка непосредствено последвана с "във". Ако няма във, това е нещо душвено, има ли след това "във", значи е човешко. И е по-правилно да се нарича "вярване". Но тъй като повечето хора не използват правилната дума, аз също не я ползвам, още повече, че реално другата остава незаета. Айнщайн аз не го виждам изобщо като вярващ. Той има дълбоки философски убеждения за живота. Това не ги прави вяра, не ги прави и верни отнесени към живота. Обикновено развитият човек има висока ценностна система донесена тук от другаде. Това не значи, че тя тук може да се реализира и просъществува... Тя не е спасила Айнщай от това, да стане нечий инструмент за задоволяване на егоистичните цели, както описва именно тая проста концепция на играта създадена по време на Студената война. Айнщайн си е работил за обществото, точно по модела на свръхрационалистта. И е бил използван от рационално мислещите хора по това време. По думите му след този развой на събитията, можеш да си дадеш явна сметка, дали не си е преосмислил ценностната система, или това което примитивно може да се нарече - това в което е "вярвал". Но тази "вяра" няма нищо общо с вярванията на повечето хора. Защото както споменах той е бил развит човек който е живял в среда където тази ценностна система е работела, и той просто е взел за даденост, че тя ще работи и тук. Нютон пък е още по-далеч от нашето време, за да го познаваме. От това което съм чел, баща му умира рано, майка му се жени за друг, който я принуждава да го зареже при баба му. До края на животът си той не може да се примири с тази част от животът си, и ненавижда баба си, а доведения си баща мечтае да го убие. Като всеки интелигентен човек и той се чувства неразбран от времето си и се съмнявам да е тачил "топли чувства" към когото и да е или пък обратното. Хората не харесват различните... Ако майка му беше надделяла, нямаше и да чуеш за Нютон, защото за нея мястото му е било във фермата. Нютон се съмнявам да не е критикувал и хрстиянството. А така наречата му вяра по-скоро е била някакво смътно знание, омесено разбира се с човешки представи и илюзии. За мен повечето хора са псевдовярващи. Като всеки посредсвен човек, те минават и повличат текущите представи за живота - къде от религия, къде от философия, къде от улицата... Но не им отдават особено значение... Познавам само едно момиче, които наистина е силно вярващо. И наистина на нея нищо не може да й се каже, защото тя вече си има отговор за всичко... Безкрайността ще стане реална, когато някой я докаже в реалността. Аз не знам някой да я е доказал... Както не е доказал и случайността. Това са две човешки и математически понятия които обслужват специфични цели. И аз съм учил граници на безкрайни числови редици, ирационални числа и т.н. Но знаеш ли как Аристотел я е "доказал" (или поне съм чувал). Отишъл на плажа и се загледал колко са много... неизброимо много... И решил, че са безкрайно много . Така и за нас, вселената ни се струва "безкрайно" голяма. В обективният свят, безкрайност обаче не виждам как може да съществува. А ако става дума за друг "свят", то там няма да има крайност, за да същестува понятие като безкрайност. Ти защо толкова се интересуваш от безкрайността? Явно не в научният контекст... Напоследък е модерно философиите да се подкрепят с някакви научни теории, за да изглеждат по-достоверно... Не че им е необходимо, ама хората се радват... "Науката си има реална стойност, защото на нея се пада главната роля в развитието на менталното тяло на хората, но няма такава относно постигане на истинно, дълбоко познание за същността на нещата." Ето това изречение е "вярване". То няма връзка с логиката. Ако малко се замислиш над него, ще се сетиш, че то е напълно противоречиво. Именно интелектът съществува на едно място с нещата и може да има познание за тях. Нещата не съществуват без интелект, защото те са негова функция. Фрагментираната реалност и разумът са едно и също нещо. Това значи, че опитвайки се да обясниш нещо което се случва в реалността, ти го правиш чрез разумът. Този разум, в примитивният си вид е инстинкт. После следва "вярване". И накрая чак идва "знание". Истинската вяра както посочих, не е нещо свързано с реалността и нещата. Тя е просто някакъв вид упование и усещане. Науката е форма на интелекта. Каквато форма е и философията, и религията, и всяко вярване, всяко нещо което можеш да си помислиш и кажеш. Тя разбира се също си страда от проблемите, но поне е избегнала най-очевадните... Като това да вярваш на това което другите разправят само щото ти се струва яко, или пък да си вярваш на собствените фантазии. Тя изхожда от това че всичко е обективно и доказуемо. За простолюдието обаче, нещата никога не са били и няма да бъдат такива. Както навремето са си обснявали природните бетствия с богове и са ги смятали за необясними, така и сега хората продължават да изграждат представите си за живота на базата на подобен тип вярвания и всяко друго нещо за тях е ерес... Дори ще ти кажа нещо много просто за хората, защото не си правя заблуждение, че от това което съм писал има някакъв смисъл. Повечето хора практически не могат да не бъдат егоисти и да не мислят само за себе си. И съответно, такива са хората и в този форум. Затова и те пишат и отговарят само на неща които на тях им допадат и не им пука за нищо друго. Така че те не вярват наистина в повечето неща които говорят. Те си ги представят само. И макар да са игнорирали гении като Нютон, Наш и т.н., просто защото тогава не са видели изгода в техния труд за себе си, сега вече, те могат лицемерно да ги ползват за авторитети и примери... Ако наистина вярваха в повечето неща които приказваха, те щяха да ги прилагат в животът си. Ако ако ги прилагаха, щяха да имат шанс да видят колко са абсурдни отнесени към реалността. Но след като всичко е просто някаква странична представа в разумът им, тя не може да се счупи. Тя създава само лицемерие и оправдание...

Гледай сега, то си има хора които се занимават с наука, и такива които се занимават с вяра. Да казваш, че разбираш и от двете е равносилно по-скоро да кажеш, че не разбираш нито от едното, нито от другото. Поне за мен е така... Самият факт, че се заяде спрямо теорията на Наш, не за наистина най-голямото й несъотвествие в живота - с това, че всеки играч трябва да е наясно със стратегиите на другите играчи, а с глупости като крайността на играчите и стратегиите им, само говори колко си мислила над нея. Във всеки точно определен момент е пределно ясно, че и двете условия са изпълнени. Напротив, безкрайността е чисто теоретично математическо понятие. А това, че животът е динамична система, е съвсем друг въпрос. Правенето на КАКЪВТО И ДА Е математичски модел е свързано с неговото опростяване, защото е невъзможно да се работи с цялата комплексност на живота. Така например когато изчисляваш за колоко време кола движеща се с определена скорост ще стигне от точка А до точка Б, ти вземаш няколко основни БАЗОВИ фактора и игнорираш другите в зависимост от това как си си задал задачата и какво точно търсиш като отговор. Това не прави задачата глобално вярна. Защото тая кола дето се вика, може и да се блъсне на половината път . Но това ти дава поглед върху основната логика която свързва скоростта, пътя и времето. Ако към това имаш критика, я се опитай на вяра да дадеш отговор на задачата? За повечето неща сравнението между знание на законите които задвижват живота и вярата, е именно такова. А така наречените "мъдрости" на форума, по-ще им пасва да се нарекат "бисери" на форума... Най-интересният за мен момент беше именно свръхрационализмът и това, че той се оказва смазван от рационализмът. Т.е. на земята могат да съществуват 99% хора които да мислят по тоя начин. Но намерили се 1% които да са обикновени рационали, те ще докарат всичко на своето ниво. И свръхрационалистът всъщност ще трябва да действа на тяхното ниво само и само, за да оцелее и да не го прецакват. Това е нещо което е толкова лесно да се наблюдава и чисто психологически. Хората си правят илюзиите, че развитието води до по-лесен и балансиран живот. Но е точно обратното. Един прост вирус издържа на толкова крайни условия за живот и не му пука от нищо, но всеки по-висш организъм изисква точно определена среда и е много чувствителен и раним относно промените в нея. Който си мисли едновременно, че не е средностатистическа програмирана биологична единица и се чувства щастлив тук, значи относно едното се заблуждава наистина дълбоко... Все пак, осъзнавам грешката си, че това не е научен форум, и тук науката няма стойност, и се извинявам за офтопика...

Фундаменталният проблем винаги е бил как човек да възприема себе си, така че да постигне някаква форма на вътрешно и външно равновесие. Но търсейки решението на подобен проблем, не можеш просто да кажеш - ей това е по-добрия вариант. Трябва той да е свързан и с това какво представлява човекът, как е свързан с останалия свят, да има път от точка А до точка Б, който при това той иска да извърви. Няма универсални ценности. Има ценности важащи при определени условия. Вчера гледах един филм по BBC - The Trap: What Happened to Our Dreams of Freеdom. Препоръчвам го на всеки който знае английски и може да отдели 3 часа от животът си . Основното около което се върти е теорията на игрите и най-вече може би най-известният пионер в обалстта - Джно Наш (математикът за който се разправя в "Красив Ум"). Всъщност обаче в теориите му няма нищо красиво в разпространения смисъл на думата, защото както е пределно ясно... "Правдивите думи не са красиви. Красивите думи не са правдиви"... В постановката на Наш, всеки играч преследва единствено собствената си изгода, стремейки се да се нагласи максимално към стратегията на другите играчи. Той създава теорията на некооперативните игри, където всеки е сам и изолиран в целите си и доказва, че при това положение, системата може да постигне точка на равновесие и някакъв вид ред. Най-известен е примерът с дилемата на затворниците. Имаме двама заподозрени, но липсват достатъчно улики против тях. Така че те имат 2 възможности за действие. Могат да си замълчат, или да обвинят, че другият е виновен. Това дава 4 вероятности които образуват матрицата на "отплащането". Ако и двамата си замълчат, те ще получат по 6 месеца. Ако единият обвини другия, а той си замълчи, то тогава само другият ще опере пешкира и ще лежи 10 години, а излъгалият ще го пуснат. Ако и двамата се обвинят един друг - ще получат по 5 години (Числата нямат значение стига да се отнасят по големина както в примерът). Въпросът в задачата е: Кое е най-добрата тактика? Според условието на Наш за равновесието, всички играчи могат да се нагласят и разберат стратегията на другите играчи. Когато никой от играчите не може да измисли по-добра стратегия за себе си, на базата на констатни чужди стратегии, то съществува точка равновесие. Всяко нещо извън нея, води до дисбалнс и нестабилност. Точката на равновесие в горният пример е и двата да натопят другия. Защото само в този случай, никой от тях няма по-добра стратегия. Това е очевидно, защото ако единия заподозрян реши да премълчи и не обвини другия, то другият ще избере по-добра стратегия за себе си и ще се облагодетелства за сметка на другия. Моралният парадокс е, че равновесието се постига гледайки егоистично на целите си. А обратното всъщност дори води до дисбаланс и негативни последици. Тук има още едно интересно противоречие, че рационалният оптимален вариант за действие на играчът, не води до оптималното решение на системата като цяло. Защото е очевидно, че това е да си сътрудничат. Самият играч обаче не може да си позволи да действа по този начин, поради възможността да бъде прецакан от другия и поради това двамата трябва да се самопрецакат. Практически примери за това много. Примерно войната, която е мотивация за самото развитие на гейм теорията през 50те. Имам две страни с независими интереси. За тях е по-изгодно да не развиват военна дейсност, но поради страхът че другата ще го направи, и двете се принуждават да го направят. И студената война е именно пример за подобено търсене на баланс на силите. Което погледнато отстрани изглежда всъщност абсурдно ирационално, въпреки рационалността при вземането на решението от гледна точка на всяка от страните. Така че цялата теория поражда повече въпроси отколкото решава. Какво напракитка значат тези чисто логически изводи. Тази теория се осървършенства от друг матиматик, който пък въвежда понятие свръхрационалност (за което не става дума във филма за съжаление). Свръхрационалността изисква еднакво разбиране на нещата като цяло, за да се вземе решение оптимално за системата като цяло. В примерът за затворниците, свръхрационалният избор би бил да се избере кооперативната работа, защото тъй като другата страна би мислела аналогично, то би се стигнало до оптималното решение на проблемът. Но свъррационалното мислене се проваля, когато се съревновава с рационалното такова. Нещо също изглеждащо на пръв поглед парадоксално. Но очевидно, то би било прецакато от другия затворник, тъй като на рационално ниво, няма единомислие, а единствено лична изгода. Т.е. свръхрационалният избор трябва да вземе в предвид с какво мислене са другите играчи в системата и да действа на аналогично ниво, за да прецени своята оптимална стратегия... След подобни разсъждания, които в същността си са наистина толкова гениално прости и ясни, човек няма какво просто да каже...

"Demon Speeding" Hey, do ya love me. I'm untouchable darkness A dirty black river to get you through this Hey, do ya love me I'm a devil machine (hey do ya love me I'm a devil machine) Get into my world all american dream In the mouth of madness down in the darkness no more tomorrow down in the hollow Hey do ya love it when the kids are screaming Wrecking on the road violate their dreaming Hey, do ya love to see the filth in the clean (hey do ya love to see the filth in the clean) get into the gone all american dream In the mouth of madness down in the darkness no more tomorrow down in the hollow i'm demon speeding i'm demon speeding i'm demon speeding i'm demon speeding get it on, get it on, get it on, get it on come alive Hey, do ya love me elevating the madness (Hey, do ya love me elevating the madness) a super death rising to get you through this (a super death rising to get you through this) hey, do ya love me like a beautiful fiend get into my world all american dream

"..Ето защо някоя жалка фигура, обезобразена и изкривена от старостта, от лишения и болести, се обръща към нас, молейки от все сърце за помощ, за продължение на съществуването си, чиито край би трябвало да и изглежда желателен, ако обективната преценка тук бе определяща. Вместо това сляпата воля се появява като инстинкт за живот, като жизнерадост и жизненост, тя е същата, която кара растението да расте. Тази жизнена енергия може да се сравни с въже, опънато над кукления тятър на човечеството. " "...Незасегнати от веригата на причинността, безкрайна както напред, така и назад, в природата остават само две същности: материята и природните сили....Едното от тях (материята) е това, в което възникват състоянията и техните изменения, другото (природните сили) – онова, благодарение на което те могат въобще да възникват." "…А че съществената за нашия интелект форма води до такава измама се обяснява и оправдава от това, че интелектът е излязъл от ръцете на природата съвсем не за да възприема същността на нещата, а само на мотивите, следователно за да служи на една индивидуална и временна проява на волята." Шопенхауер

Вместо да четеш Щайнер, можеше да се позагледаш в животните. Повечето от тях имат доста ярка индивидуалност и самосъзнание. Колективен дух имат пчели, мравки и др. но не всички. Индивидуалността доминира, защото така е устроена самата планета. Да не говорим, че самосъзнание е нещо което притежава абсолютно всичко. Въпросът е какво е нивото на самосъзнание. Разбираш ли, няма как да е иначе, след като всичко е част от Свръхсъзнанието което наричаме Бог. Адекватността им идва не от нещо абстрактно което ги свързва. Напротив, те са изправени пред подобни труднити като нас. Просто са различна форма на живот, в чийто еволюция не е заложено нещо което го има в нашата. Те нямат такава свобода на изборът, нямат толкова силно обусловено мислене и емиции. Реагират естествено на ситуацията, без да замърсяват реакцията си с представи за живота. Човек в естевеното си състояние би реагирал по абсолютно същия начин. Примерно, животното когато го наранят, ще изпитва болка, страх, но в същото време можеш да спечелиш доверието му. Поведението му е напълно балансирано. Но в него, не е и заложено да може да бъде нещо друго. Докато у човек е заложено да има мнение за самият себе си, да мисли, да търси. когато той изпита болка, той е способен да стига до крайност. Може да прояви неадекватна агресия, или да се затвори, или да обвини нещо. Естествената реакция при него се нарушава, защото той може да избира. Това не е проблем, това е възможност на формата. Проблемът на хората е просто в изборите които правят. Те не могат да променят начинът по който са устроени. Не могат да се откажат и да възстановят връзката както в животинския свят. Могат само това което най-не им се иска - да порастнат и еволюират... Разбира се небалансирана еволюция като текущата, дава почва за много крайности и от там много страдание... Съжалявам тия, тези които наричат себе си "висшата форма на животът"... Те просто са една от формите на живот тук. Ако почнем да ставняваме, във Вселената явно има толкова развити форми на живот, пред които човек мяза на амеба... Вие искате ли така да гледат на вас? Така че... нека да уважаваме различните форми на живот, всяка си има своя смисъл...

Има глобални закони, не глобални изводи... Но както всички глобални закони, те се извеждат бавно и след достатъчно разбиране за неща. Както примерно гравитацията. Чак Айнщайн е трябало да дойде, за да я обясни наистина точно. И пак не се знае колко точно е и това разбиране... Но в науката нещата е необходимо да се докажат, докато във философията и най-вече религията - по-скоро да се харесат. Там е разликата...

Не е нужно да разбираш дали си така устроена или не. Какъв е смисълът? Мисленето ти и без това не може да обработи нещо което е на толкова различно ниво. По-скоро ако се опита, само ще те обърка, защото ще се намесят представите за това. А ние не сме достигнали ниво в което можем да имаме правилна представа по тия въпроси. Какво значение има кой какъв етикет ще ти лепне? И кой може да ти откаже духовно развитие? Това е в рамките единствено на собствените ти избори. Може би си представяш, че някой ти е нужен за това? Че наистина духовните учители не са просто една представа? Че ти зависиш от тяхното мнение или мнението на близките си? Нещата които казах, нямат намерение да накърняват нечие его, а да дадат спокойствие и някакъв вътрешен мир. Никой не може да ти попречи да бъдеш себе си в която и да е ситуация. Той може да ограничи ситуацията, но не може да те застави да бъдеш друг. Само ти можеш, и поради тая причина, най-големия враг на човек е винаги самият той. Повечето философии не са нещо различно. Те са родени от противоречия и опити за тяхното преодоляване. Духовността не е следствие, тя е причина. Духовността не ражда философии целящи да поправят нещо. Защото самото това значи, че ти си в конфликт със съществуването. Духовността има за цел да води към това което нито физиката, нито душата осъзнават. Както и на по-ниско ниво, да прокарва глобани за съществуването идеи. Много хора са тук изглежда, за някакъв вид промяна. Тя е индивидуална. Никой не е роден съвършен. Но тази промяна не променя индивидуалността. Тя променя по-скоро възгледите ни, защото всеки залита на някъде. И това води до проблеми. Физическият живот, дава перфектната възможност тези проблеми да се проявят бързо и лесно за виждане. Така че ти да си дададеш представа за тях и да решиш как да намериш баланс за себе си. Това е трудното. И не се постига от първия път, нито има такова нещо, като крайно постигане. Постигаш нещо в някаква степен. То може да ти се вижда по-добро от старото, но това не значи, че си стигнал до "края". Край всъщност няма. Защото никой не е определил такъв. Това би било ограничение. И ако края се знаеше, защо тогава щеше да същестува това преди него? Много хора възпримат Бог извън себе си, и поради тая причина, не могат да осъзнаят, че проблемите и въпросите които имат, ги има и той. И животът е изследване на потенциал, а не задача с ясно решение.

1) Теорията, че Вселената е претърпяла събитие като раждане е доста спорно, защото тя е просто форма на Бог, който по дефиниция е това което не е създадавано, а самото то създава. Големият взрив е начало, но самото то надали може да се опрели след като няма база чрез което това да се направи. Бог е самото Съзнание, така че осъзнанието за самото него не може да има също начало. Това което се опитваш да опишеш е просто форма на самоосъзнаване. 2) Тъй като като фрагментирането е просто форма на самоосъзнаване, човек може да осъзнае част от потенциалът си и сам за себе си. Дори част от него, може да опознае само по този начин. Духовното развитие е за хора които са духовно устроени. Да се говори за понятия като старт или за това, че всички трябва да го преживяват е абсурдно. Всеки е това което е. Да се опитва да бъде нещо което не е, просто не е здравословно. Човек може да открие в себе си нещо което е забравил, че е, но да се говори, че преоткривайки го, той става друг, е напълно погрешно. Голяма част от страданието идва от опитите хората да се правят на това което не са, главният виновник за което са псевдодуховни книжки на оптимистична тематика... Явно вашите духовни учители толкова не ви харесват и не могат да ви приемат, че крият тези факти и искат да направят от вас нещо което не сте... 3) Човек предизвиква промяна в средата, колкото голямо е и неговото отражение на фона на всичко... Виж, ако е толкова голям егоцентрик, че се е изтъпанил и вижда само себе си... явно ще си извади погрешните изводи. А реакциите на хората по-често са себични, и ти помагат да разбереш неща за себе си, най-вече в този контекст. Всяко нещо си има контекст, и тези с глобалните изводи, често се оказват излъгани накрая както и да го сучат. Но явно и те самите се мислят за нещо което не са.... Това се отнася и за всички по-нататък изложени "изводи". Животните до голяма степен действат много по-адекватно и относно въпроси като привързаност, помощ, съчувствие, смисъл и отношение към живота. Отколкото която и да е човешка книга. Ако можехте да осъзнаете колко по-мъдри са, щяхте да ги почитате както в древността. Но навремето хората са се уповавали много повече на животът отколкото на приказките. А единственото обяснение, защо в момента хората не се уповават на животът е, че са в конфликт с него, че са против него. Но това, срещу което са в действителност, е в самите тях... И заради нежеланието си да погледнат истинската причина за проблемите си, продължават да ги търсят навсякъде, но не и където в действителност са.

Пълна свобода не може да има никъде, тъй като ако я имаше, нямаше да същестува понятие като свобода и никой нямаше да може да я усети. Така че вероятно само в състояние на Нирвана има пълна свобода, защото там такова понятие не съществува изобщо. Но за да изпиташ какво е свободата, все пак трябва да изпиташ и какво е ограничението. Двете понятия в крайна сметка са едно и също нещо и всякакъв опит за деление е нищо повече от субективен...

Всъщност повечето хора никак не ги интересуват подобни въпроси/проблеми . Подобно нещо наистина трябва да се превърне в проблем, за да еволюира до въпрос... А се превръща в проблем, когато индивидът се размине с обществото. И под общество нямам предвид онази абстрактна маса към която никой не иска да се числи, а всякаквите субобщества които я формират. Чак когато остане сам, той може да се пита реално за другите. Разбира се, грешки в преценката са нещо неизменно. Особено пък ако използваш толкова абстрактно и неразбираемо за човек понятие като духовно ниво. Ако започнеш да го разбиваш на по-определими психологически понятия като мотивация, его, емоции, интелект, чистота, сила... нещата стават по-прости и ясни. По-добрия вариант ми се струва е да подцениш човека. Той ако наистина струва, ще ти прости, а ти ако наистина струваш, ще го разбереш. По-лошият е да го надцениш - и за теб, и за него. За съжаление човек е склонен да поставя другите общо взето на собственото си ниво. Така че обикновено се получава, че първия надценява втория, а втория подценява първия. Единственото изключение са тия нарочени за авторитети. Там важат други правила... Един човек принципно не може да разбере когато друг знае повече от него. Трябва да му бъде казано, а той да повярва .

Питай хората къде се намира душевното им сърце. Ако не са го прочели някъде, малцина ще намериш да ти отговорят правилно. Някои ще ти посочат физическото сърце, други стомахът. Трети - дори малко по-надолу... Ти знаеше ли къде се намира преди да го прочетеш? Поради тази причина съществува широко разпостранен мит, че сърцето и разумът си противоречат. Това е пълна глупост. Все едно да кажеш, че трафикът на колите и самолетите може да си пречат. Става дума за съвсем различни нива на осъзнаване на животът. Противоречието Е, и винаги ще бъде единствено в мисленето. Мисленето е това което формулира и материализира нещата. И то не е единно и консистентно. То е фрагментирано и всяко парче иска да доминира. Какво смяташ представлява примерно болест като шизофренията? Всички страдаме от нея в определена степен. Така е програмиран да работи интелектът. Чрез фрагментиране - като тръгнеш от целия Космос, та стигнеш до отделния индивид. Всеки фрагмент иска да доминира, както в Космическата сцена, така и в главата ти. Модерно е напоследък да се говори за единството, а никой не се замисля за гениалният план по който е програмиран да се развива животът. И защо нещата са такива каквито са... Сърцето не може да ти каже какво да правиш. Какво да правиш е фунцкия на средата, причините, следствията, опитът, моралът, паметта и какво ли още не, което е част от разумът. Сърцето знае кой си ти и какво представлява животът. То знае Пътят, макар и да не знае как да ходи по него. Не може да го формулира, защото това е работа на разумът. Затова всяка религия и философия е просто временна формулировка която е дошла от разумът. Много от тях разчитат на приказки за сърцето, но всъщност самият разум се фрагментира и застава като негов адвокат и се прави на него,борейки се с друга негова част. Но това не значи, че слушаш сърцето си. Идеята е в това, че ти трябва да осъзнаваш как действа разумът ти, да го познаваш, да разрешаваш подобни конфликти и да търсиш обединението на парчетата в себе си. Трябва чистота. Тогава ще можеш най-лесно да чуеш сърцето си и да формулираш чрез разумът си, това което ти казва. Проблемът на хората е, че мисленето им е толкова несъзнателно фрагментирано, че в главите им е пълна каша. И се опитват да оправят това като прочетат някъде нещо което им изглежда емоционално и интелектуално подходящо. Но резулатът от това е, че просто затискат още повече хаосът отдолу, фрагментирайки още по тежко съзнанието си. Външно се чувстват по-добре, защото са затиснали помията малко по-надълбоко... Но тая помия си стои колкото и да я затискаш. Духовното развитие не е относно следването на нечий възвишено звучащ път, а следването на твоя собствен път, който не го пише никъде. За всеки е различен и идва от индивидуалността която ни е дадена. Ние нямаме избор относно нея, защото този избор е направен още преди да съществуваме и като такъв не е в наша власт. Човек трябва да се бори за своята индивидуалност, а с това и да я разбере. Не, човек няма да попадне в ада ако не е "добър". Той попада в ада когато се прави на това което всъщност не е... Разумът не може да ти каже никога по краен начин кой си. Макар постоянно да се опитва и това да води до много страдание... това е пътят към себепознанието и познанието на живота като цяло. Чрез клатушкането по крайностите и стремежът към златната среда, която на практика никога не можеш да достигнеш.

Много ми хареса музиката от сайтът ти. Може ли да ми кажеш как се казва ? Колкото до темата... Животът изисква от нас по някое време да станем воини. Но не от онези воини които се бият за своя господар, а от тези самотни воини които са отговорни единствено и само пред себе си. Това е екзалтацията на индивидуалността, за която всички ние сме тук. Дали тези воини в последствие ще намерят общото помежду си, е още твърде рано да се каже, след като те дори още не са израсли. Най-трудната задача пред един воин е да определи своята цел. Защото какво е войнът без цел и посока? Понякога той губи твърде много време да се бори срещу своите вятърни мелници, понякога отдава прекалено много енергия на собствените си илюзии и слабости. Често губи целта си и се обезверява. Но накрая винаги намира поне някоя песен, която да му напомни нещо което е забравил... "Само като воин човек можe да оцелее по пътя на знанието. Защото изкуството на воина е уравновесяването на ужаса, че си човек, и чудото, че си човек." Карлос Кастанеда

Дънов, за съжаление макар и интелигентен човек, отново е робувал на ценностната си система. От интелигентност до интелигентност разбира се има огромна разлика. "Добро", "светлина", "хармония" са думички от субективния ни речник. Стремежи на "нещо" което не знае, към "нещо" което не познава и не разбира, като първото и второто "нещо" в истинския смисъл всъщност съвпадат. Онзи пасаж в началото на темата излгеждаше доста добре, но защо премина отново към така жадуваното от човешкия разсъдък дефиниране и субективно "маркиране". Пътят на "доброто", "светлината" и т.н. никога не ги е имало на Земята и никога няма да ги има. На други светове - може, но не и тук. Много от ученията идват от други светове и ценностни системи. Те не работят тук и това се е доказало в историята многократно. Те служат само за едно - увеличаване на информационната база от данни, за което всъщност служи Земята. Тук човек трябва доста повече да се поназори. Сам. Да се запознае и с "тъмната", и със "светлата" страна на "нещата", с пълния смисъл на съществуването и живота. Който наистина е нещо много повече от което който и да е "Учител" може не само да изговори, но и да си представи. Но всъщност... това не е задължително. Това е избор на хората - дали ще са марионетки в големите игри, или ще са просто пионки. Лошото е, че изглежда за хората е отредена много важна роля, но те са далеч от изпълнението й...

Духовността както се разбира от мнозинството наистина е друг тип привързване и изкривяване. И да, много по-силно и опсано от материалните такива. Има двама източни учители на име Кришнамурти. И двамата са стигнали до много умни неща, макар и философиите им да изглеждат напълно противоположни. Единият говори за духовните ценности в доста чист и неизкривен вид. Другият отрича всяка философия и твърди, че човек трябва да действа първично, без да следва мисловни модели. И двете са до някъде верни и донякъде погрешни... За съжаление мищо в живота не е едностранно. Духът преди всичко е опит, разум и воля. Но във философският му смисъл, той приема какви ли не други характеристики присъщи на конкретната философия. Всяко учение е просто една философия. Тя може да е родена от духа, но това нито значи, че е правилната, нито че е единствената. "Правилно" е понятие от субективната страна на живота, не на абсолюта. По същество повечето философии всъщност загрозяват, опростяват и принизяват това което представлява живота. Красивите думи в тях вижда само нуждаещият се... Имаше една книжка пък "Послания на Тибетеца". Там се споменава бегло за светът на идеите и капаните в него. Капани много по-жестоки от материалните. Всичко опира до мисленето, а материята е просто едно негово проявление. Това до какво разбиране на живота ще стигне човек зависи само от него. Егото кара много хора да се стремят към духовно развитие. Но те стигат просто до друг вариант на собствения си таван на разбиране, свързан със съответните им самоилюзии и изкривявания. Кой е казал, че има един път за всички? Важното е да се чувстваш добре със собствения си таван на развитие и да си си оправил бакиите там. Като не.. ще страдаш. Никой не страда заради това което не е и това което не разбира. Простакът страда ли защото е прост? Пред по-сложно устроения човек изникват въпросите и трудностите. Те имат нещо в себе си което трябва да разберат.

Много интересен филм. Не някаква изненада наистина за хора които се интересуват от тези неща. Всъщност проблемът не е в хората които манипулират, а в хората които се оставят да бъдат манипулирани. Така че кой е бил в десйтвителност Христос, кой в действителснот дърпа конците и какво в действителност представлява Земята интересува истински малцина хора... Хората са роби, но преди всичко на себе си и собствените си заблуждения, и чак след това на материалната форма които те приемат. Те сякаш не могат да разберат, че заблужденията тръгват първо от ума и голяма част от тях се насаждат от религии и философии. Много често последните просто са използвани, издигани в култ, абсолютизирани, преработвани така, че да могат да служат за манипулация. Оставена е в тях малко истина, която да бъде използвана, за да се прокара лъжата. А след като лъжата е разкрита, бива поругана и малкото истина, за да могат хората да бъдат тластнати в следващата лъжа. За съжаление като че ли този процес е непрекъснат и човечеството се лута в едни и същи капани откогато съществува. Пак ще повторя защото е много важно, проблемът не е в манипулаторите - тях винаги ще ги има, проблемът е в самите хора. Никое учение не може да им помогне, защото проблемът не е в това което не знаят, а в това което знаят и не правят. Не може никой да им го каже, защото те вече го знаят. Просто не искат да го видят и да го направят. Така че дори и някой да им го каже, това няма да промени нищо. Месиите са култ, който целенасочено се създава. Който управлява култа, управлява хората свързани с него. Много често тези "месии" са искрени хора, с много знания, които искат да помогнат. Но всъщност се превръщат в оръжие на нечии други интереси. На човек не може да се помогне. Той сам трябва да си помогне. Но тъй като той не иска, става податлив на илюзията, че някой ще му помогне.