[Любовта на родителите]

Аз познавам семейства, в които е горе-долу обратното - жената е с по-високи духовни интереси и стремежи, а мъжът гледа общо взето да осигури прехраната. Доколкото знам, мъжа можем да съпоставим с ума, жената със сърцето. Вярно е, че в някои от тези случаи мъжете показват известни духовни (морални) качества с труда си, но в няколко случая по-високи стремежи и разбирания съм виждал именно в жените в семейството. Дори съм попадал на случай с мъж материалист и жена, която не е материалист. Трудно ми е да определя доколко такива семейства са щастливи заради жената или нещастни заради мъжа.

[Забраняват билките в ЕС]

С какво са опасни някои билки

Съгласен съм със Sybilla, че паниката не е правилният път към оправяне на ситуацията, нито безцелната критика - такава, която може да доведе само до повече негативни емоции, без да предлага каквото и да е решение на проблема.

От друга страна, струва ми се, че част от решението на този и подобни на него проблеми би трябвало да се очаква не от другаде, а първо от преценката, която хората правят по отношение на аргументите, които им се представят. Има аргументи, с които може да се подкрепи директивата. Има аргументи, с които може да се твърди, че директивата е неуместна. Също така, затъмението около тази директива в медиите не може да бъде отречено. Всеки трябва сам да съди по това какво точно е станало, не мисля, че въпросът е в това един човек да убеждава другите колко е безнадеждно положението. Но, например, ясно е, че можеше и по-меко да се разреши проблемът за билките с неясни качества, който е все пак много по-малък от например нарастващия проблем с Е-тата в храните, за който нищо не се прави. Казвам това не за друго, а защото мисля, че когато се внася яснота относно това с колко чисти подходи се действа и доколко това, което се прави, е най-подходящото решение при мотивите, които се представят, то човек може само да си помогне. Това не означава да се паникьосва, но във всеки случай по отношение на средстата, с които се работи и по отношение на това доколко преставените мотиви са истински и единствени, той може само да си помогне, ако има една яснота в съзнанието. Да се каже как стоят нещата не означава да им се дават негативни оценки, както и даването на негативни оценки може да не е достатъчно за постигането на ясно разбиране по един въпрос.

Ако може да се използва това, което се случи с билките за продуктивни цели, то например възможно е да се преценят аргументите, които се използват. Ето, например, тази статия, която е много подходяща за такова упражнение, твърди, че някои билки са "опасни".

Та така, интересно за мен все още е дали може да се подписва подписката и след изтичането на крайния срок. От там нататък можем да приемем случилото се като едно упражнение за разбиране на това как може да се постига голяма ефективност, когато се действа в една или друга посока, дори и когато резултатите от тези действия не могат да се съпоставят с това, което би се очаквало да се случи, ако се вземат предвид всички аргументи и ако се работи от позициите на хората, които реално са засегнати от тези действия, а не от позициите на една много по-малка част от обществото.

[Спешна петиция в защита на билките в ЕС]

А срокът не е ли до утре? Ако петицията продължи да се подписва и по-късно от крайния срок, тя ще може ли да се разглежда от комисията на Евросъюза?

[За децата "Индиго"]

Изводът явно е, че хората които слушат класическа музика, пътуват със собствен транспорт. Въпреки че, предполагам, метрото във Вашингтон е в пъти по-добро от нашето.

Виж, ако Джъстин Бийбър беше застанал на неговото място, сигурно щяха да го носят на ръце.

Метрото във Вашингтон като че ли съм чувал, че е добро, но нашето не е толкова лошо, напротив - например, то е "в пъти" по-добро от метрото в Ню Йорк на външен вид.

А това за Джъстин Бийбър е така, както беше писал един в youtube като коментар за едно произведение от класическия репертоар "one of the greatest composers and pieces in human history, now Lady Gaga runs the show, that's a step backwards in my opinion".

[За децата "Индиго"]

Като се опитваме да определяме с различни характеристики високо напредналите души,които идват на земята през последните две десетилетия и им слагаме определени етикети "помагаме "на техните родители и възможно на част от обществото много лесно да поставят тези деца в кутия, а основната причина за идването на тези деца на земята е да разбият всички кутии в съзнанието на съвременното човечество, възпрепятствуващи идването на Златната Ера на земята.

Много добре казано.

Дриада, тази история от някъде взела ли си я или ти се е случила на теб? Добре е разказана.

Мисля си и още нещо. Въпросът не е в това само да говорим за децата индиго, не е и в това само да съберем една "база-данни" от впечатления на различни хора за такива деца. Колко надежден може да бъде един такъв подход? Всяко дете е уникално, а също така всеки ден носи нови ситуации, които изискват нови решения. За мен по-важното е какво правим ние, за да разберем тези деца. Ако им сложим етикети предварително или ако ги групираме по един или друг начин, доколко прецизно и изобщо правилно е това окачествяване? Не пречим ли на собственото си разбиране (може би по-често, отколкото си мислим), когато прибързваме в заключенията си само на базата на някои характеристики, които припознаваме от книгите на Дорийан Вирчу или на някой друг? Не говоря само за това, че може да припознаем индигов цвят в дете, което може да е по-синичко от лилаво, например, но и за това, че дори и детето да е индиго, можем да се питаме какво разбираме ние от това, което ни се дава като техни характеристики и доколко можем надеждно да боравим с такава информация? Срамежливи или хиперактивни, може и да са индиго, но какво от това? Ние какво разбираме от това? Един писател, който беше и химик, беше казал веднъж, че е станал писател само защото е бил преди това добър читател. Можем много да напишем за децата индиго, като "препишем" някои клишета, но колко наистина можем да прочетем от техните книги?

[Ново, любопитно, съдържателно,]

Трябва да се отбележи, че Щайнер в няколко лекции е казал, че в бъдеще като последствие на материалистичното мислене ще се въведе фиксирана дата за празнуването на Великден, но това ще бъде израз на материалистичната епоха, в която живеем и няма да отразява същността на празника, който е правилно да се празнува както се празнува сега. За съжаление не съм попадал на негово мнение относно това дали е по-добре да се празнува според календара на католическата или според календара на правиславната църква.

[Ново, любопитно, съдържателно,]

Тайната вечеря е била в сряда

http://www.dnes.bg/science/2011/04/18/tainata-vecheria-e-bila-v-sriada.116492

18.04.2011 13:32 Професор от Кембриджския университет твърди, че събитието е било на 1 април 33 годинаЦърквата отдавна отбелязва Тайната вечеря на Исус Христос на Велики четвъртък. Данните от ново изследване обаче показват, че събитието всъщност трябва да се чества с ден по-рано - в сряда, съобщи "Дейли експрес".Професор Колин Хъмфрис от Кембриджския университет, който миналата година бе удостоен с рицарско звание за заслуги към науката, твърди, че последната вечеря на Христос с учениците му е била в сряда на 1 април 33 година, а не в четвъртък, както се отбелязва от повечето християнски църкви.

Тази седмица на пазара излиза книгата "Загадката на Тайната вечеря" на Хъмфрис. В нея той описва библейските, астрономически и исторически проучвания, въз основа на които е стигнал до извода, че събитието се е състояло в срядата преди разпъването на Исус на кръста. Според изчисленията на учения, Христос е разпънат на кръста на 3 април 33-та година и е възкръснал на 5 април.

"Моето твърдение е, че интерпретираме погрешно някои части от евангелията, защото не разбираме достатъчно добре живота през първи век след Христа", казва Колин Хъмфрис. Ученият смята, че откритието му може да се използва за въвеждането на фиксирана дата за отбелязването на Великден.

[Може ли по цвета на очите да се съди за духовността на човека?]

За зелените очи, не гарантирам, че това, което съм написал, е вярно - така казаха хората, когато говорихме за това, но не съм го чел никъде. Аз също мисля, че има различни хора с подобен цвят на очите, а също, че може хора с един цвят на очите да имат черти, които би трябвало да имат и хора с друг цвят на очите. Това е ясно, не мисля, че има нужда и да го казвам.

[Може ли по цвета на очите да се съди за духовността на човека?]

"Окото е жива Божествена форма, в която е написано как са устроени целият Космос, цялата Слънчева система, как е устроен най-после и животът.

Няма по-съвършен орган от човешкото око. Малкото светлина, която приемате, така се превръща, че осветява цялото тяло. А тази светлина, като излезе навън, осветява целия свят.

Ония, които имат кафяви очи, се нуждаят от топлина. Те трябва всяка вечер да мият краката си с топла вода. Ония, които имат сини очи, се нуждаят от влага; щом ръцете и краката започват да изстиват, те трябва да пият по 3-4 чаши гореща вода. Това са външни методи, чрез които човек трябва да си помага. За хора с кафяви очи се препоръчват топли бани, с температура от 35-41 грауса най-много. За хора със сини и сиви очи се препоръчва вътрешен мир и спокойствие. Умът им трябва всякога да е зает, не с велики, неразрешими въпроси, а с въпроси, които са предпоставка за тяхното развитие. Като е боядисвала очите на хората с различни краски - крафяви, сини, черни, - природата е имала предвид да покаже на човека, какво му липсва. Човек с кафяви очи е любвеобилен, лесно се увлича. Койт има сини очи, той минава за идеалист. Той обича да мисли за високи работи, да хвърчи в облаците. Ония, които имат кафяви очи, ако са месоядци, трябва да се хранят главно с агнешко месо. Тия със сините очи трябва да се хранят повече с риба."

Книга за Здравето, "Сетива"

От едни познати чух, че Учителят бил казал, че сините очи са на сегашния етап на еволюция (петата раса), а шестата раса щяли да бъдат повече със зелени очи. Но само го чух, казаха, че са го чели това някъде, но не знам къде.

[За Православната църква и Петър Дънов]

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.

Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.

От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.

Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

[Наука ли е духовната наука?]

Е и какво, нима е въпрос на вяра? Аз предпочитам истината.

През Средновековието хората са вярвали, че земята е плоска и че няма прераждане. Сега други вярват, че земята е кръгла и има прераждане. Аз на кого трябва да вярвам?

"Crededndo vides" - Който вярва вижда

Да, който вярва вижда това, което иска да види.

Всъщност, има истина и тя може да бъде проверена, но само от този, който може да я провери. Ти си прав, че в този смисъл за човек, който не е ясновидец, това може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярно, може и да не е. Но и за един човек, който не знае да смята, математиката може да изглежда като не-наука, защото може и да е вярна, може и да не е, а той все още не се е научил как да провери дали това е така. Разликата е, че много хора твърдят, че едно и също в математиката е вярно. Но твърденията в духовната наука изискват повече, за да може да ги проверим. Там има една разлика - много хора днес могат да се научат да смятат правилно сравнително естествено, но много малко хора могат да развият силите в себе си, които да им позволят да станат ясновидци. Освен това, вероятността от грешки в духовната наука е по-голяма, по-опитният и по-развит човек може да сбърка по-малко от по-малко развития, но и това не е пълно правило, защото е важно той да не бърка всеки път, а всеки път е нова задача за него и макар, че е видял предния път нещо точно, той може следващия път да не види толкова точно - макар че си има методи, с които това се тренира. Така че не може да се каже, че няма начин това да бъде проверено - духовната наука също си има методи, с които това да бъде проверено, самият Щайнер казва, че научността се състои в това, че като се изведе човек по този път и стигне до там да може да вижда, той може сам да провери истина ли е това, което е казано или не е истина, по същия начин, по който един учен може да провери дали друг учен е прав, само като следва логиката. Но тези методи не могат да се дадат на всеки, защото малко хора са готови за тях. Това вече е една разлика с математиката - днес много хора са готови да учат математика. Освен това, доколкото си спомням, на едно място пишеше, че има разлика и в това от какви гледни точки се наблюдава, т.е. например това, че някои евангелисти не казват едни и същи факти се обяснява с това, че те изследват събитията от ясновидска гледна точка и от различните си позиции виждат събитията от различни планове, но всъщност в това няма противоречие и също не може да се каже, че няма истина и техните истини се разминават, защото всъщност това са различни истини от различни гледни точки, които заедно дават по-пълна картина. Щайнер казва, че това също може да се разбере най-добре от ясновидец.

Последното, обаче, няма нищо общо с това, че някои хора, които само малко са развили възможността да виждат, започват да виждат едновременно реални и нереални неща или също започват да смесват различните планове и не могат да разберат всъщност дали това, което виждат, е реално или не. Това, според Щайнер, а също и според Алис Бейли, се дължи на това, че те не разпознават нереални от реални виждания - явно има и такива. По-точно, ясновидец може да види мисъл-формите на един човек и по този начин да види за какво той си мисли. Той обаче може да каже след това, че това, което вижда, ще му се случи. Човекът може да остане много впечатлен, защото му е казано нещо, за което си мисли и да реши, че не е случайно, че си мисли за това. Но това нещо може и да не се случи, защото ясновидецът трябва да може да разпознае дали е реално това, което вижда, или е отражение на мисъл-формите на човека. Някои неща, които се виждат, може да са отражение и на мисъл-формите на самия ясновидец. Например, той може да изпита привързаност към някой светец и да започне да вижда, че той е този светец, когато всъщност той има симпатия към този светец. Според Щайнер, симпатията и антипатията водят до такива грешни заключения и изобщо до липса на яснота. Така че има метод, чрез който човек да се тренира така, че да може да различава истината от фалшивите видения, но това изисква и вътрешни сили. Не е толкова различно и в науката - в математиката, нарпимер, има сложни раздели, където хората могат да правят неправилни изводи. Това не означава, че материята е такава, че вече не може да се каже кое е истина и кое - не, просто хората не са стигнали до там да могат да различават това. Съвременната теория на струните, например, е такава, също има дискусии в квантовата физика, при които според един начин на мислене, едно трябва да е вярно, а според друг друго. Накрая, само експериментът може да потвърди кое е вярно. Това е така, защото в квантовата физика има два начина, по които може да се обясняват явленията, като за някои случаи е по-удобно да се използва единия начин, за други другия. Вземи дори комплексните числа - те са дефинирани особено. Докато не са били доказани някои зависимости за тези числа, не е било много ясно дали не може да се мисли за тях по един или друг начин. Като трети пример, ако имаш една логаритмична задача и ако забравиш да си провериш критичните стойности на х, може да кажеш, че отговорът е един, а той да е друг - например, да има решение за една стойност, а всъщност ти да кажеш, че няма решение.

[Мистерията на Голгота]

Ето какво казва Щайнер в "Изживявания в свръхсетивния свят" за Христовия импулс и връзките между любовта, мъдростта и знанието. Струва ми се, че тук може да се намерят много отговори за някой, който има желание да се задълбочи в езотерични или окултни науки.

Редом с любовта има още две мощни сили в света. Как могат те да се сравнят с любовта? Едната сила е мощта, втората е знанието. При мощта можем да говорим за слаба мощ, за силна мощ и за всеобхватна мощ; също така и за знанието, за мъдростта - там също има степени до всеобхватна мъдрост, всеобхватно знание. Да говорим в същия смисъл за любовта не е подходящо. Какво е всеобхватна любов, любов към всички същества? Не може да се говори за любовта като за едно усилване, за едно увеличаване на знанието или силата, до всеобхватно знание или всеобхватна мощ. Чрез такова усилване нашето собствено същество става по-съвършено. Това обаче не е така, когато обичаме едно или няколко същества; това няма нищо общо с усъвършенстването на нашето същество. Любовта към всичко, което живее, не може да се сравни с всеобхватна мощ; понятията за големината, за увеличаването, не могат точно да се приложат към любовта. Може ли да се употреби прилагателното „всемогъща" за божествената същност, която живее и твори в света? При това трябва да замлъкнат чувствените предразсъдъци: Ако Бог би могъл да бъде всемогъщ, тогава би направил всичко, което се случва и тогава човешката свобода би била невъзможна. Всемогъществото на Бог би изключило човешката свобода! Несъмнено всесилието на божествеността не съществува, щом човекът трябва да може да бъде свободен.

Притежава ли Бог всезнание? Понеже стремежът на човека към Богоподобие е най-висшата цел, би трябвало нашият стремеж да се стреми към всезнание.

Дали всезнанието е най-висшата цел? Ако всезнанието е най-висшата добродетел, тогава би трябвало във всеки момент да се отваря невероятна пропаст между човека и Бога, всезнаещия. Човекът би трябвало всеки момент да съзнава тази пропаст, ако това беше така: Бог да задържа за себе си най-висшето благо всезнанието и да не го допуска за хората. Не всеобхватната мощ, не всеобхватното знание е всеобхватното качество на божествеността, а любовта, способността, при която не е възможно никакво усилване. Бог е изпълнен с любов, той е чистата любов, така да се каже, роден е от субстанцията на любовта. Бог е чистата просветляваща любов, не най-голямата мъдрост, не най-силната мощ. Бог задържа любовта, а разделя силата и знанието с Луцифер и Ариман. Знанието раздели с Луцифер, а с Ариман мощта, за да може човекът да бъде свободен, за да може човекът да напредва под влиянието на мъдростта.

Търсим ли да обосновем всичко творящо, идваме до любовта; основата на всичко съществуващо е любовта. Един друг импулс в развитието е този, който води до там, съществата да стават все по-мъдри и мощни. Усъвършенстването ще се постигне чрез мъдрост и сила. Как се променя развитието на знанието и силата виждаме от пътя на развитието на човечеството: Най-напред имаме едно напредващо развитие и чак тогава Христовият импулс навлиза в човечеството чрез Мистерията на Голгота. Любовта, следователно, не е дошла на части в света, а е потекла в човечеството като дар от Бога. Като нещо завършено протича любовта в човечеството; човекът обаче само постепенно може да възприеме този импулс. Като необходим за нас земен импулс, Божественият импулс на любовта е един еднократен импулс.

Истинската любов не е способна за намаляване и увеличаване. Любовта е нещо, което има съвсем друга природа от мъдростта и мощта. Любовта не събужда надежди за в бъдеще, любовта е изплащане на миналото. Така в световното развитие застава също и Мистерията на Голгота. Беше ли Бог длъжен с нещо на хората?

Чрез влиянието на Луцифер в човечеството навлезе определен елемент, а нещо от това, което то е притежавало по-рано, трябваше да му бъде отнето. Това, което беше внесено, доведе до низходящо развитие, а Мистерията на Голгота донесе насрещната възможност да се изплати всяка вина. Импулсът от Голгота не е дошъл, за да ни отнеме грехове, които сме извършили в периода на развитието, а е дошъл, за да бъде противовес на това, което е внесено в човечеството чрез Луцифер. Да приемем, че някой не знае нищо за името на Христос Исус, нищо от това, което е съобщено в Евангелията, но че той има познания за радикалната разлика между характера на мъдростта и мощта, и този на любовта. Един такъв човек е християнин в истинския християнски смисъл, дори и да не знае нищо за Мистерията на Голгота. Който така познава любовта, че знае: любовта е тук, за да се изплатят дълговете и тя не носи предимства за в бъдеще, той е християнин. Разбирането природата на любовта това означава човек да бъде християнин! Чрез самата теософия само с „карма" и „прераждане" човек може да стане голям егоист, ако той не прибави импулса на любовта, Христовия импулс; защото чак тогава се постига това, което надмогва егоизма в теософията. Едно изравняване се получава само чрез разбирането на Христовия импулс. Понеже теософията е необходима на човечеството, тя днес му се дава. Но в нея лежи голямата опасност, когато се изучава само теософия без Христовия импулс, импулса на любовта, чрез теософията хората да засилят егоизма в себе си, да го развият даже извън границите на смъртта. От това не бива да извадим извода, че не трябва да се изучава теософията, а трябва да се научим да разбираме, че разбирането на субстанцията на любовта принадлежи към теософията.

Какво всъщност се е случило при Мистерията на Голгота? Ние знаем, че Исус от Назарет е бил роден, израснал е по този начин, както разказват Евангелията, че се е извършило Кръщението в реката Йордан през тридесетата му година, че Христос след това три години е живял в тялото на Исус от Назарет и че е извършил Мистерията на Голгота. Много хора вярват, че трябва да представят тази Мистерия на Голгота колкото се може по-човешки, че това е било събитие, което се е извършило на Земята, че е едно земно събитие. Това обаче не е така. Как Мистерията на Голгота се е изпълнила на Земята, може да се види само когато тази мистерия се разглежда от висшите светове.

Нека отново да си представим началото на земното развитие и началото на човека. Човекът някога е имал известни духовни сили; тогава Луцифер се приближил до него и с това се е стигнало до онзи момент, когато можем да кажем: те, прогресивните Богове отстъпват на Луцифер своето всемогъщество, за да може човекът да стане свободен. Но човекът потъва в материята по-дълбоко от предвиденото, той се изплъзва от прогресивните Богове, той слиза по-надолу, отколкото е било желано. Как прогресивните Богове отново биха могли да изтеглят човека към себе си? За да разберем това, трябва да погледнем към съвета на Боговете, не на Земята. Христос извършва делото за Боговете, за да възвърне хората на Боговете. Делото на Луцифер, значи, е едно дело в свръхсетивния свят; делото на Христос се извършва в свръхсетивния, но също и в сетивния свят един човек не може да го извърши. Делото на Луцифер се извърши в свръхсетивния свят. Обаче Христос е слязъл на Земята, за да изпълни своето дело на Земята, а хората стават зрители на това дело. Едно божие дело, една работа на Боговете е Мистерията на Голгота, чиито зрители са хората. Портата на небето се отваря и отвътре просиява божието дело. Единственото дело на Земята, което е изцяло надсетивно, затова не е чудно, че тези, които не вярват в свръхсетивното, съвсем не вярват и в делото на Христос. Божие дело е делото на Христос, делото, което Боговете са извършили за себе си. Ето откъде Мистерията на Голгота получава своята светлина и изключителното си значение, а хората са поканени да станат свидетели на това дело. Затова не може да се намери исторически документ, защото хората са видели само външната страна; Евангелията обаче са написани от виждането на свръхсетивното, затова лесно могат да се отрекат от хора, на които липсва отношение към свръхсетивното.

Събитието на Мистерията на Голгота от една известна гледна точка принадлежи към най-висшите опитности в духовния свят. Делото на Луцифер се извършва през време, когато човекът е бил още участник в свръхсетивния свят, делото на Христос се извършва в средата на материалния живот; то е физически-духовно дело. Дейността на Луцифер можем да разберем, когато с мъдрост изследваме света. За да разберем" същността на Мистерията на Голгота, не е достатъчна само мъдрост. Можем да притежаваме цялата мъдрост на този свят, но да не разберем направеното от Христос. Защото за разбирането на Мистерията на Голгота е необходима любов. Чак когато любовта се влее в мъдростта и обратното, тогава ще стане възможно да се разбере Мистерията на Голгота, чак тогава, когато пред лицето на смъртта човекът изгради любовта към мъдростта. Съединената с мъдрост и знание любов ни е нужна, когато преминаваме през портата на смъртта, понеже иначе ще умрем без мъдростта да е съединена с любовта. За какво ни е нужна тя? Философията е любов към мъдростта. Старата мъдрост не беше философия, понеже старата мъдрост не беше родена чрез любов, а чрез откровение, философия на Ориента не съществува, но съществува мъдрост на Ориента. Философията като любов към мъдростта се появява в света с Христос; тук, значи, имаме появата на мъдростта от импулса на любовта. Чрез Христовия импулс е дошла тя в света. Ние трябва да приложим импулса на любовта спрямо самата мъдрост.

Старата мъдрост, която ясновидецът получаваше чрез откровение, е изразена във величествените думи от прамолитвата на човечеството. Ех Deo nascimur, „От Бог сме родени". Това е стара мъдрост. Христос напусна духовните светове и свърза мъдростта с любовта; така тя ще преодолее егоизма, това е нейната цел. Но тя трябва самостоятелно, свободно да бъде поднасяна от едно същество на друго същество: Затова ерата на любовта започна едновременно с тази на егоизма. Изходната точка на Космоса е любовта; от нея е израснал егоизмът изцяло от само себе си. Но Христовият импулс, импулсът на любовта, с течение на времето ще преодолее всички разделящи сили, които са дошли в света и човекът постепенно ще може да усвои тази сила на любовта. В своеобразните монументални думи ние чувстваме как любовта се излива в човешките сърца, в думите на Христос: „Където двама са събрани в мое име, там аз съм между тях. "52 Така звучи старият розенкройцерски стих на свързаната с мъдростта любов: „In Christo morimur", „В Христос умираме".

Чрез Йехова човекът беше предопределен към груповата душевност, към постепенното проникване с обич чрез кръвното роднинство; като личност той живее чрез Луцифер. Значи първоначално съществуваше една човешка общност, после едно разделяне чрез луциферическия принцип, който подкрепя самолюбието и самостоятелността на човека. Със самолюбието в света се появи злото. Това трябваше да се случи, понеже доброто не можеше да се приеме без злото. Чрез победите на човека над самия себе си се появява възможността за разгръщането на любовта. Христос донесе на потъналия в егоизъм човек тласъка към себепреодоляване и силата, чрез това да победи злото. И сега, чрез делата на Христос, ще бъдат поведени да се съединят тези, които бяха разделени чрез самолюбието. Така в най-дълбок смисъл ще станат истина думите на Христос, които той изговаря, когато ни казва: „Каквото вие правите на един от най-незначителните ми братя, това го правите на мен!"53. Това божествено, изпълнено с любов дело, изляло се върху земния свят постепенно ще проникне човешкото развитие и въпреки умиращите физически сили, ще го оживи отново в духа, понеже то не е извършено от егоизъм, а само от духа на любовта: Per spiritum sanctum reviviscimus, „Чрез Светия Дух ще възкръснем".

Човешкото бъдеще ще се състои обаче и от още нещо друго, освен от любов. Духовното усъвършенстване ще бъде целта, към която ще иска да се стреми земното човечество. Това ще намерите описано в началото на моята мистерийна драма „Изпитанието на душата"54 но никой, който разбира делата на любовта, не ще може да види в собствения стремеж за усъвършенстване нещо, за което може да каже: този стремеж е безкористен. Усъвършенстването е нещо, чрез което искаме да засилим и поощрим нашето същество, нашата личност. Обаче нашата стойност за света трябва да виждаме именно в делата, изпълнени с любов, а не в делата за самоусъвършенстване. Относно това не бива да изпадаме в заблуждение. Търси ли някой да последва Христос по пътя на любовта към мъдростта, то от тази мъдрост, която той поставя в служба на света, е валидна само онази част, която е проникната от любов.

Мъдрост потопена в любов, която същевременно придвижва света напред и го води към Христос, тази любов към мъдростта изключва също и лъжата. Защото лъжата е противоположност на фактите и този, който се отнася с любов към фактите, той не познава лъжата. Лъжата произхожда от егоизма без изключение. Когато ние сме намерили пътя към знанието чрез любовта, тогава сме преминали през нарастващата сила на преодоляването, през самоотвержената любов, също и по пътя на мъдростта. Чрез това човекът става свободна личност. Злото беше подосновата, в която е могла да просветне светлината на любовта; тя обаче е това, което прави познаваем смисъла на злото, мястото на злото в света. Светлината е станала познаваема чрез мрака. Само свободният човек може да стане истински християнин.

Въпрос относно необходимата лъжа: Премълчаване от любов, една необходима лъжа винаги е много сложно нещо. Необходимата лъжа от любов може да е необходимост и първоначално при известни обстоятелства да изглежда като добро дело, но тя свързва хората по много сложен начин. Чрез лъжата по необходимост се свързваме кармически със засегнатия и то с неговите слабости. По-късно ще имаме отново нещо общо с него. По-късно ние ще сме длъжни да му кажем истината. По-късно ние отново ще трябва да компенсираме чрез една неприятна истина, която ще трябва да му кажем като фактор на развитието. Добре е, че това е така, понеже когато сме притиснати да изречем една необходима лъжа, това вече е кармично, значи егоистично, понеже една лъжа по необходимост също е едно егоистично дело, тя няма нищо общо с едно дело, породено от истинска любов. Защото малко хитрост винаги принадлежи към лъжата по необходимост. Тя не се казва само от обич. Духовната наука осветява и най-малкия фин детайл в човешкото сърце.

[Мистерията на Голгота]

Канел, интересна гледна точка. Това общо взето е така, защото науката в момента е дефинирала понятието "наука" така, че то да изключва изучаването на каквито и да било реалности извън физическия свят. Ако дефинираме понятието наука по друг начин, например като "изучаване на сфери, явления, същности, от физическо или друго естество, заедно с техните принципи, използвайки методи, които позволяват да се открият известни истини относно тези сфери, явления и същности, при правилната употреба на тези методи и предаването на тези истини така, че те да водят до увеличаване на разбирането по въпроси, касаещи тези с., я. и с.", тогава вече няма да е толкова невъзможно да се използват понятия като "духовна наука", ако приемем, че последната показва духовни истини, а не измишльотини, разбира се. Може да отговоря и по-обстойно и също така да сложа един цитат от Щайнер, ако не е ясно, но нямам време сега да го търся и евентуално ще го сложа по-нататък.

Относно Мистерията на Голгота, според Щайнер наистина тя дава нещо ново в развитието на човечеството - той го нарича Христовия импулс. На едно място, той казва, че преди с Христос са можели да се свържат великите посветени, когато са стигали до такава степен на развитие, но това е можело да стане само в една определена мистерия. Посветеният е трябвало да излезе извън тялото си за три дни, когато е отивал в сферата на слънцето. Там, той се е свързвал с Христовото същество и после се е връщал. Според Щайнер, Христос сваля тази връзка на земята чрез Мистерията на Голгота - преди не е било възможно човек да се свърже с Христос на физическо ниво. Древният египтянин е мислел за своя Озирис (това е било името, което отговаряло на Христос в древно-египетската митология) така, че за него е било ясно, че той може да постигне Озирис само след смъртта, а животът на земята е живот, в който Озирис като духовно постижение се разпада във физическия свят. Възможността да бъде приет този Христов импулс дори във физическия свят идва чак с Мистерията на Голгота, дотогава това е било достояния на малцина водачи на човечеството. Затова и именно Възкресението се случва на третия ден. В миналите епохи, тази мистерия е траела три дни, през които човек е извън тялото си. Тя е била пазена в тайна и Христос е първият, който прави тази тайна мистерия достояние за всички хора. От смъртта се ражда Христовия импулс.

[Децата вегетарианци]

Доколкото знам, детето си избира родителите преди да се роди на основа на някакво сходство и възможност за съвместимост с тях, както и на основа на някои други зависимости, като това какви кармични взаимоотношения то има с тях и също това какви възможности те могат да му дадат за отработването на неговата карма. Но това в крайна сметка не е един съвършен синтез - детето опитва да намери, докато все още не се е родило, най-доброто възможно, но това не означава, че то е идеално за него във всички отношения в този вид, в който е, без никаква нужда да се мисли за някакви подобрения и промени. Т.е. може поради една причина родителите да са подходящи за детето, а поради друга да създават малко по-големи усложнения, но детето избира преди да се роди, че като цяло това е оптимален вариант. Т.е. някои проблеми в съвместимостта могат да се пренебрегнат за сметка на други. Това, обаче, не означава, че родителите няма да спечелят нищо, ако се замислят над това как могат да помогнат повече в развитието на детето - разбира се, последното трябва да се прави честно и обективно. За разбиранията и живота, който са имали родителите, преди детето да реши да се роди, те са били може би най-добрият му избор (ако то е преценило правилно), при съответните обстоятелства (тук се намесва и това, че не всеки може да си позволи да стои в духовния свят много дълго време), но това не означава, че няма да е по-добре някои от тези разбирания да се развият в друга насока, а също и не означава, че този най-добър избор ще бъде задължително лесен. В това отношение, мисля, че това какво трябва да е отношението на родителите към детето трябва да се разглежда със сериозност, независимо от това дали може да се каже, че детето се е договорило с тях те да го гледат известно време. Ако те дават месна храна на дете, което не иска да яде такава, безсмислено е да излизат с извинения, че така са се доворили с детето, щом като последното въобще не помага с нищо. Но да се обвиняват такива родители чисто практически много често никак не помага. Най-доброто може би е да се обясни, че няма от какво толкова да се плашат, защото те също не могат да бъдат обвинявани изцяло за това, че може да са притеснени от някои лекари за здравето на детето. Но ако те не правят усилия да не бъдат подвластни на такива общи фрази и не се опитват да преценят ситуацията обективно, струва ми се, че за тях не може да бъде извинение това, че са се договорили с детето, преди то да се роди. То не е виновно за това, че те в известен смисъл проявяват леност на своето мислене, а то може да се е договорило с тях просто, защото това е било решението, което е намерило тогава - не задължително едно идеално решение. Т.е. това, което искам да кажа е, че това, че детето се е договорило с родителите не означава, че от тях се снема всякаква отговорност, макар че някои техни тенденции може би са взети предвид преди раждането. От друга страна, такива договори не са точно като наште договори, защото в крайна сметка важен е крайният резултат - ако родителите си вървят в една посока и бъдещото детето реши, че най-добрият му избор е да им стане дете, това не означава, че то просто се договаря с тях за нещо, те си изпълняват своето, то своето и всички са доволни. То просто се надява да постигне възможно най-добрите резултати от това, което ще се случи. Но ако родителите си вървят в тяхната посока с техния начин на живот, може да се окаже, че се постига по-малко накрая или се стига до някакви непредвидени усложнения, докато ако родителите честно се опитват да бъдат в услуга на детето (но да правят наистина това, което е добро за него, а не това, което ги кара просто да се чувстват спокойни от някои подсъзнателни страхове, които имат, като например това, че детето трябва да яде месо), може да се окаже, че чак тогава се постига един добър резултат. С други думи, родителите трябва да гледат критично на това доколко помагат на детето, като не заместват това самокритично отношение с оправдание от рода на "да си правя както си знам, защото детето се е договорило с мене". Разбира се, ясно е, че е лесно да се каже, а много трудно да се направи. Това е само мое мнение по въпроса, с което не искам да засягам изобщо проблема за обвиняването, защото там нещата са много сложни.

[Мистерията на Голгота]

Кръвта ... какво знаем за нея? Учителят също е говорил за това.

Всички тези въпроси за размисъл са много важни (според мен).

Според Щайнер, на различните тела на човека отговарят съответни компоненти във физическото тяло. Самото физическо тяло в своята цялост отговаря само на себе си, на етерното тяло отговарят жлезите и ендокринната система, на астралното тяло отговаря нервната система, а кръвта отговаря на аз-а. По-късно мога да се опитам да намеря по-точен цитат, като имам време.

[Изразете себе си и настроението си с образи и картини]

Така е, красива е, но от кой източник е ?

[Селото на Слънцето]

Съгласен съм със Слънчева. Дойде ми и една мисъл от Учителя, която може да се свърже с темата, а именно, че новата култура трябва да се изгради, като вземе доброто от тази култура, която имаме сега. Т.е. хубаво е мястото да не е толкова отделено от света, че да няма никакви възможности за културни мероприятия, защото иначе всъщност ще си е връщане в каменната епоха, само че този път може да я наречем, например, силиконова. А организиране на концерти, представления и т.н. в самото екоселище няма гаранция, че ще бъде лесно, а и че ще може да достигне до едно достатъчно добро ниво. Не че трябва да се иска много, но това зависи от хората там и затова може би е хубаво селището да е близо до някакъв град, а и въобще съществува и въпросът, че такова едно селище може да се изолира културно. Не искам да критикувам с това идеята, просто искам да погледна нещата от различни страни - скоро едва ли ще имам възможност или ще бъде подходящо да участвам в такова селище (е, не мога да зная със сигурност), но и затова правя опит да дам едно безпристрастно мнение. Общо взето, мога да групирам въпросите така:

1) Въпрос за местоположението на селището - колко да е близо до град, село или до село, което е близо до град (за мен идеалният вариант). Това зависи преди всичко от това как смятат хората да си изкарват прехраната и също така какво искат да запазят от градската култура.

2) Въпрос за консумативите. Първо, ако селото е близо до град и хората работят в града, това вече не е толкова еко, колкото изглежда - освен ако няма електричка или друг подобен транспорт до града. Второ, въпросът за слънчевите панели си остава. Не разбирам какво имаш предвид, Канел, под тези други възможности, за които говориш. Първо, след 50 години вече за еко-селище ще говорим не ние, а нашите деца, ако идеята до тогава се запази. Второ, за следващите 10-20 години не се знае колко ще поевтинеят източниците на енергия и дали нови технологии ще се открият с много различни възможности. Много от петролените компании, например, не искат това и дори може да пречат, ако такива източници се представят. Според някои, това вече е ставало. Това не е фактор за пренебрегване. Електрическите коли все още не са много изгодни, макар че за кратки разстояния биха могли да се използват. Въпросът за консумативите в този смисъл преди всичко е свързан с това какви са възможностите и какви са финансовите възможности на хората в селището. Така че аз не мога да приема за сигурни планове за алтернативни източници на електроенергия, докато не видя изгодно предложение, което е сметнато с всички разходи. А иначе при подходящо място може да се използва и вятърна енергия.

3) Въпрос за това колко голяма площ да има екоселището. От една страна, одобрявам идеята то да е по-малко и да не се достига до това всяко семейство да се грижи за 10 дка (защото колко от тези хора всъщност ще обработват тази земя?). От друга, така няма да се привлекат никакви почитатели на... знаете кои книги... което прави нещата малко по-трудни. Също така, ако въобще всеки има само къща с двор и къщите са английски тип, както са сниманите по-горе, тогава земеделската продукция няма да стига за населението. Така че този въпрос зависи от това какво искат хората.

Тези три въпроса май ги избистрих. Сигурно има и още.

[Селото на Слънцето]

Идеята не е лоша за екоселището ,дори с удоволствие бих живял в такова селище и с духовнотърсещи хора .Но от друга странна се сещам за една мисъл на Учителят от едно филмче ,че хората от бялото братство са като теменужките сред обикновенните хора ,усещаш от някъде приятно ухание ,но неможеш да разбереш от къде идва .Мисля че ние като работиме и се повдигаме сред обикновените хора ,помагаме и за тяхното издигане .Може би по удачно ,ще е квартал или село близо до някой град .

Иначе немисля ,че тука някой се плаши от работа .

Много ми харесаха всичките идеи в това мнение. Имаш право.

Канел, като говорим за електричество, проверих например цената на един панел със слънчева енергия, който има мощност 1177 киловатчаса и живот към 20 години и цената му е 790 лв. Струва ми се, че е добре по-детайлно да напишеш какво имаш предвид като енергиен източник и да се направи една добра сметка, за да се види всъщност за каква сума говорим по отношение на енергията. Може да излезе, че ще е доста скъпо. Бил съм в къща със слънчеви батерии, те не стигаха за всичко, а само за топлата вода. Естествено, толкова батерии бяха купили хората в къщата и другото се захранваше от електричеството. 20 години за 790 лв е добра цена, не може да се спори, но мощността не е много голяма. Ако трябва да се захранва цялото селище с такъв ток, това всъщност може да означава панелите да струват колкото една или няколко къщи - не знам кой ще има такива пари. Така че, ако сметнем точно разходите за електрозахранването, ще имаме нещо, от което да започнем.

[Селото на Слънцето]

А, така!

И кой ще копа царевицата? Май, още несъздадено, селището се сдоби с първия си проблем. Щото до сега все още няма измислена машина, дето да копа царевица,

Значи ще измислим и машина за копане на царевица.

Florestan, родовите имения ги забрави, говоря за друг вид екоселище. Е, ако някой иска родово имение, моля, никой не го спира, но на друго място. Ако някой пък го радва тъмната епоха и иска да оре с коня, и е твърде надут, за да ползва техника, да отива при Висарион, той добре ще го нареди.

Относно безработицата, тя не е задължителна. Например, ако в селището има няколко доктора или хомеопата, може да направят клиника или санаториум за външни хора.

И да, доста земя ще трябва, за да има рентабилност. Защото ако имаш 5 МВт електроцентрала, не върви да има 20 жители.

Ами то по-горе ги изредихме трите групи хора, които искат нещо да променят в околната си среда. Както Теодора каза, едните искат да живеят в по-чисти градове, другите в технологизирани еко-селища, третите са хардлайнери. Ти по-скоро от първите ли си или от вторите?

Ето какво мисля за германското градче. Колелета в града е страхотна идея. Германците, швейцарците и австрийците, както и някои други народи в близост до тези държави често имат отлични постижения в градоустройството на такива градчета. Можем да се поучим от тях в много отношения. Но в клипа се вижда едно нещо - градът има главно полянки и дръвчета. А плодовете и зеленчуците? Показват един мъж, който държи там няколко зеленчука и това минава за биоземеделие. Да, ама ако знаем как е в Германия, би трябвало да ни е ясно, че е много вероятно на този мъж това да му е просто хоби и той да е единственият в градчето. И пак да си се води, че има био-земеделие в града. Защото който знае ситуацията в Германия, знае, че те нямат нужда да си произвеждат всичката храна. В супермаркета наблизо могат да купят каквото не им достига и то пак може да е био. А парника, който го показват, си е просто за - атракция. Щото германците много често правят такива градчета от естетическо чувство, но ми се струва, че в някои отношения не е същото, като едно еко-селище.

Освен това, в това градче има блокове с живеещи. Основен въпрос е дали всяко семейство ще живее в отделна къща. Тогава отоплението става много по-скъпо, но нали уж това е идеята.

Канел, струва ми се, че сега засега плановете да се направи голямо екоселище не могат да бъдат реалистични. Ако намериш 10 семейства си майстор. Все още не съм видял колко трябва да струва всичко това, а много хора не могат да си позволят разходите, други са заети на работа в градовете и не могат да се местят. Трети ще искат да са на друго място от това, което ти би избрал.

Това с клиниката или санаториума не е ясно доколко е сполучливо. Нали уж идеята е хората да живеят в хармония така, че да са малко или много изолирани от случайните енергийни влияния, които могат да се разпростират в големия град. Т.е. ако всякакви идват в селището да си почиват, това не е ли вмешателство на външни лица в живота на хората там? Естествено, те трябва да си го решат, иначе това е една възможност. Ако е само клиника, хората от близкия град сигурно няма да искат да идват до селището само за медицински манипулации, ако същите се предлагат в града.

[Селото на Слънцето]

Канел, освен вариант хората да работят в града, до който се намира екоселището - тогава е важно да има изгоден транспорт, може те да работят вкъщи - това не може да огрее всеки, обаче, а само хора с определени професии.

И колко специална трябва да е тая професия, че да не може да се практикува в екоселището? В кибуците в Израел правят дори високотехнологични продукти като оптика, електроника и т.н.

Ето примерен списък на професии, които биха могли да се реализират е едно екоселище:

доктор, ветеринар, учител, строител (то си е цяла подтема: зидар, бояджия, дограма, покривни конструкции, ВиК, каменоделец, дърводелец, архитект, озеленител и пр.), програмист, еколог, работещ в био-лаборатория, оператор на биологична единица , енергетик, биолог, земеделец, масажист-спа-фризьор-т.н., шивач, дизайнер, спортен треньор, културолог, музикант, философ, политолог, рибар, геолог, мебелист, градинар, млекар, хлебопекар, готвач, диетолог, охранител, автомонтьор (на електромобили и колелета ако щете), тракторист, офталмолог, психолог и т.н и т.н.

Но най-важното е, че може да се практикуват един куп творчески и научни професии. Ако някой си мисли, че ще копаме царевица по цял ден, нека да знае, че това е последното, което ми минава през главата.

Ами, май не съм ясен. От това, което си изредил, повече от половината професии са професии, които би трябвало да се плащат от кого? От хората в екоселището. Така всъщност съответният човек не увеличава с нищо брутния вътрешен продукт за микро-икономическата система, каквато представлява екоселището, а това е почти все едно той да не работи. Освен ако не говорим за голямо екоселище, с население като половин квартал - но такова изисква огромна площ (нали се падат 10 дка на семейство). Иначе казано, от тези професии, които изреди, стават само следните - дизайнер, философ (но само, ако може да печели от писане, защото повечето трябва да преподават), рибар, мебелист, програмист, еколог в такава лаборатория, каквато описваш. Може да се добавят и други, като например художник (идеално място би било едно такова еко-селище), консултант по интернет на каквото и да е и т.н., но нещата общо взето са дотук. Другото, което си изредил, въобще не става. Пример - казваш музикант. Един музикант в днешно време не може просто да работи сам, освен ако не е един от малкото известни композитори или не е решил да си записва в студио. Рядко може също така да се издържа само от концерти, в България това не е достатъчно. Трябва да преподава някъде. Но в селището може да преподава само на хората там. Следователно, те трябва да му плащат от собствените си заплати. Същото е и за един доктор. Строителят може да строи само там, ако следваме условието да работи в еко-селището. Рано или късно той ще построи това, което може да се построи. А еко-селището не може да е толкова голямо и да има толкова много хора, че един музикант, един доктор и т.н. - тези професии, които изреждаш - психотерапевт, учител и т.н., да имат достатъчно много клиенти - не и в едно еко-селище, ако в него има 5-10 семейства. В моя блок има 24 семейства и той е само една част от квартал, който се обслужва от магазинчета, супермаркети и т.н. Общо взето, има по едно магазинче на 5-10 блока, като направя сметка, но ако сложим всички тези хора в едно екоселище, говорим за огромно екоселище. 5 блока по 20 семейства по 10 дка = 1000 дка и за всичко това в моя квартал има например един магазин за хранителни стоки. Ако някой иска да стане продавач или да работи каквото и да е, това е минималната инфраструктура, която му трябва, за да може да печели нещо нормално, иначе си е взимане на парите от джоба на другите живеещи в екоселището.

[Селото на Слънцето]

Съгласна съм и с Елф, и със Слънчева.

Много се радвам,че българите все повече и повече започват да ценят и създават красиви кътче сред иначе неприветните панелки. Все повече красиви градини и китни алейки кичат с аромат и цветове вътрешните околности на града. Малки и красиви мраморни, гипсови фигурки на елфчета, кучета, пейки, изкуствени езерца от найлон и камъни и прочие красят като скъпоценност кварталите. И хората, едва ли са с някакви "духовни" нагласи, просто обичат естетичното, хубавото, а покрай тези незнайни или знайни хора, и другите се радват и пазят. Наистина виждам развитие нагоре в съзнанието на българите.

Ако човек има идиличното и жадувано селище, а след работа занесе вкъщи "боклукчийската кола" от работното място - значи нищо няма и нищо не притежава, ако ще да живее и на най-божественото природно място. Кофата с боклук в ума и сърцето са пак там, и пак са пълни със смрад.

Иначе идеята за екоселище е чудесна. Но екобанята на ума и сърцето е безспорно най-нужна. И може би, ако тя би се случила, нямаше да ни пречат нито съседи, нито панелките, нито който и да е, нито каквото и да е.

И разбира се, ако всеки има материалната база и възможност да си закупи и заживее на екомясто, е супер. Радвам се на хората, които имат, но вече не се обременявам с желания аз да имам. Убедена съм, че онова, от което имаме нужда, ни се дава, и то изобилно, и ако не ни се дава нещо, то не е нужно в дадения момент. Нека повече хора имат такива материални възможности, пожелавам го на всички, но едва ли това ще донесе онова, което жадува душата и което ни кара да търсим всъщност алтернативите за екоживот.

Съгласен съм с цветна дъга. Това, разбира се, не означава, че не трябва да се търсят такива алтернативи, напротив - както и тя казва. А, ако не е тайна, къде го намерихте това градче с елфите и езерцата?

Канел, освен вариант хората да работят в града, до който се намира екоселището - тогава е важно да има изгоден транспорт, може те да работят вкъщи - това не може да огрее всеки, обаче, а само хора с определени професии.

[Селото на Слънцето]

Теодора по-горе споменава за "самодостатъчност". Мисля, че това е много важно. Първо, както Диана казва, не е много лесно да се отглежда храната. Второ, необходими са също пари от другаде - за ток, транспорт. Евентуално може да се ползва захранване със слънчеви батерии, но то не е толкова ефективно през зимата и когато небето не е чисто, например. Не на последно място, отдавна си мисля едно и също нещо за всичките нови системи, които се предлагат днес. Не е без значение и въпросът дали тези системи са приложими от обикновения човек, т.е. дали наистина могат да бъдат използвани за пример. Ако е много скъпо да се купи земята, да се построят къщи, да се купят слънчеви батерии и да се движи човек с кола до населено място и ако това могат да си го позволят само една група по-заможни хора, така те могат да си мислят, че заживяват в един нов свят, но това е свят, който те, преди всичко, не могат да завещаят на другите. Още повече, някои хора могат да работят и в една изолирана среда, но други хора имат намерение да упражняват професии, които могат да се развият само в една социална среда. Ако типът екоселище, отделено от всичко останало, е подходящ за някои, то за други той не е подходящ, макар че това е нормално и не бива да става повод за критично отношение. Но ми дойде следната идея - ако екоселището е построено близо до по-голямо селище и има удобен транспорт (влак, автобус), това може би може да реши част от проблема. Може също самите хора в екоселището да си наемат автобус, който да отива до града сутринта и да се връща по-късно, но доколко това е икономически оправдано може да се разбере само като излязат сметките черно на бяло. Така че като крайно заключение, трябва да се проверят разходите, за да се знае точно какви хора могат да си позволят да населят такова едно екоселище.

[Селото на Слънцето]

Аз съм привърженик на модела “екоселище, изградено от родови имения“, защото имам нужда от лично жизнено и творческо пространство, съответствуващо на големината на родовото имение - 10 дк.

Но в каквато и форма и организация да е екоселището, каквато и да е духовната му насоченост, трябва да бъдат изпълнени няколко задължителни условия - природосъобразен начин на живот, без синтетични отпадъци, самодостатъчност, пряка демокрация.

Наскоро ми хрумна да направя изчисления за тези родови имения. Така и не разбирам от горе дали имаш предвид 10 дка за един човек или, както мисля, че са замислени тези имения, 10 дка за семейство. Защото една сметка изкарва нещата така, че в действителност такива родови имения са подходящи и не биха усложнили с нищо нещата в една държава като Русия, където и са ги замислили. Но например, в една държава като Япония или Холандия са практически неприложими. Това, което трябва да се взима предвид, е плътността на населението. В Япония, то е 337 човека на кв. км, т.е. на 1000 дка, в Холандия - 401. Това означава, че ако семействата имат по пет човека средно, в Япония трябва 2/3 от територията да отиде за родови селища. В Холандия, още повече, или трябва семействата да станат по-големи. Естествено, страни като Япония (особено) и Холандия засега въобще не са тръгнали да основават родови селища. България е на по-добро място, плътността на населението е 68.5 на кв. км., което означава, че ако едно семейство се състои от 6-7 човека, 1/10 от територията на страната трябва да бъде използвана за екоселища. За някои други славянски държави, като Полша, Чехия, Словения и Словакия, около 1/10 до 1/3 от територията трябва да бъде използвана. Не мога да преценя дали това е удачно, но във всеки случай, в момента София е около 1/100 от територията и там е концентрирано голямо население, около 1/5. Естествено, не казвам, че е добре цялото население да се изнесе извън градовете, но е хубаво, когато се прави модел, да се има предвид какво той ще допринесе за цялото, от една страна, ако само част от хората приемат този модел и от друга, ако се върви на принципа "всички трябва да опитат рано или късно", който би трябвало да е застъпен, ако се мисли, че такъв модел трябва да се популяризира на принципна основа, а ми се струва, че това е положението в случая. Мисля си, че за българските условия не е лоша идеята за "екоселище", която имаме в една друга тема, където площите са по-малки, някъде около 10 дка за 4-5 семейства. Въпросът е, че е хубаво да не се посяга например на девствена природа, а също по-широкото разпространение създава редица проблеми, които трябва да се решат. Първо - доколко едно земеделия в такива родови имения може да бъде достатъчно ефективно - това означава, че хората трябва да се преквалифицират - земя не се обработва толкова лесно, особено когато нямаме голяма ферма с машини. Второ - ясно е, че разстоянията се увеличават и това означава голямо оскъпяване на транспорта. Трето - отоплението на отделните сгради е по-трудно - американците в това отношение имат опит, защото в някои градове се живее в къщи, а къща се отоплява значително по-скъпо от кооперация. Четвърто - и това е основно - по какъв начин може да се продължи културния живот, както и да се използват постиженията на сегашната цивилизация така, както е уместно. Пето - трябва да е сигурно, че това, което се прави в екоселищата е наистина едно подобрение на нашата връзка с природата. Въпросът не е в това тези, които имат много пари, да си купят още едно място за вила. В това отношение съм съгласен с това, което казва Елф.

Ако трябват 10 дка на човек, сметките са други и дори за нашата държава не са приемливи - рано или късно ще трябва да си населим планините. За Русия проблеми няма, независимо от това колко човека ще живеят на тези 10 дка, там единствено проблемът е, че в Сибир земеделие не може да се развива. Предполагам, че тайгата е достатъчна като площ за населението на държавата, там плътността е малка.

Ако обаче не става дума за 10 дка на човек, мисля, че засега няма защо да мислим много за цифрите - заселването така или иначе става бавно и градовете няма изгледи толкова лесно и изведнъж да се опразнят и без това.

В една колекция от записки относно вегетарианството и храненето, Щайнер казва, че не е въпросът движението да бъде "назад към природата", а "чрез природата към духа". Може би, такава позиция може да се отнесе и към тази тема.

[Нова среща в София - април 2011]

Бориславил, благодаря за великодушната оценка, която сигурно още не съм заслужил. От моя страна ми беше приятно да се запозная с нови хора лично и така да ги опозная по един начин, различен от този, по който мога да го направя в Портала - както някой спомена на срещата - макар че сега чета някои мнения и пак се запознавам още повече с някои хора, с които се запознах . И така, радвам се, че се запознах със Smehi, Розалина, Бориславил и Александър. Криси, Мария-София, Слънчева и Светлата си знаят .

Преминавам сега на следващата тема. Относно следващата среща. Чистенето не е лоша идея, макар че едно чистене на Витоша е може би по-необходимо от едно почистване на София. Тя, София и след почистването ще бъде бързо отново покрита с различни неща. Както казал един човек, какъв е смисълът да ядем, когато после пак ще огладнеем? Или май не беше точно така ?

[Играчки за деца]

Пазара прелива от добре направени, красиви играчки, които си имат всичко. Толкова си имат всичко, че не оставят възможност на детето да пофантазира с тях.

Много често анимациите и филмчетата за деца пък определят детския избор и предлагат шаблон на игра, игра на готово, което също е неправилно...

При избора за най-малките трябва да се внимава и за материалите от които са направени, малките парченца по тях, боята... - често могат да бъдат опасни, колкото и красиви да са.

Разнообразните мелодии пък заменят майчината песен, вътрележките над бебешката люлка ги приспиват... - дали е правилно? Или просто е лесно.

Обикновените дървени кубчета които имах аз едно време бяха доста по-провокативни от сегашната шарения на дъщеря ми /личи по времето, което им отделя.../

Да, като си помисля, дори и съветските конструктори от онова време са били по-интересна алтернатива, защото е можело да се правят различни неща с тях. А сега лего е на мода. Даже видях играчки, за които пише, че уж правели децата по-креативни, а всъщност бяха още по-добре направени части на лего. И защо ги правели по-креативни - защото нямало инструкции за сглобяване, та децата да се сетят сами. Е, да, ама пак има само един начин да се сглобят играчките, за да приличат на нещо - нещо като "от горе се дава какво ще се прави, а ние само трябва да работим, за да го направим. То е вече определено, крайните продукти са определени вече от горе." Само дето имаш свобода в случая да опитваш да го направиш различно, обаче накрая пак ще си помислиш, че и да го направиш по един или друг начин, "така, както са го решили отгоре, така трябва да бъде". Защото само така става на нещо съответната играчка.

Е, последното е мое мнение, може и да греша някъде, пък дано и да греша. Но ето например какво казва Р. Щайнер за играчките в "Царството на детството" и то резонира изцяло с мнението на infinity:

По този начин, трябва да преминете през промяната на зъбите с внимателно наблюдение. Фактът, че детето преди това е било изцяло сетивно-органно сега дава възможност преди всичко да се развият фантазията и символизмът. И ние трябва да включим това дори и в играта. Нашата материалистическа епоха прави ужасен грях спрямо това. Вземете, например, така наречените красиви кукли, които толкова често са давани на децата днес. Те имат такива красиво сформирани лица, чудесно нарисувани бузи и дори очи, с които могат да заспят, когато ги сложат да лежат, истинска кога и още какви ли не други работи! Но с това фантазията на детето е убита, тъй като това не оставя свободно пространство за въображението му и детето не може да получи никакво удоволствие от изполването на въображението си. Но ако направите кукла от салфетка или от ръкав с две мастилени точки за учи, черта за уста и някакви ръце, тогава детето може да прибави много със своето въображени. Особено добре е за детето то да може да прибавя колкото се може повече към играчките си със своята собствена фантазия, когато то може да развие символична дейност. Децата трябва да имат колкото се може по-малко неща, които са добре завършени и обработени и които хората наричат “красиви”. Защото красотата на такава кукла с истинска коса и т.н., каквато описах, е само една конвенционална красота. Истината е, че в случая тя е ужасяващо грозна, защото е толкова неартистична.