[Характер и наследственост]

Ето какво съм чел от Рудолф Щайнер, който се води един от най-големите посветени на Запада, по темата. Според него, в момента човечеството е в такъв процес на еволюция, че все повече качествата на духа се изявяват независимо от генетичния материал, в който се проявяват. В миналото този материал е имал по-силно влияние и затова например при някои народи като евреите се е наблягало особено много на почитането на рода. Естествено, не може да се каже, че качествата нямат връзка с гените, не това се има предвид, а по-скоро, че някои духовни качества стават независими от тях. От друга страна, самият Щайнер твърди, че понякога тялото създава проблеми за това да се проявят тези качества, например такъв е случаят с пророческата способност при древноеврейските пророци - според Щайнер именно затова при тях откровенията идват почти отведнъж, сякаш са плод на някаква "гениалност", както той се изразява, т.е. душевните качества, които тези хора са култивирали в предишни животи се изявяват по един такъв начин, а не намират един плавен път на развитие, както това би станало, ако тялото е по-съвместимо (тук причината според Щайнер е това, че много от пророците са били велики посветени на други народи в предишни животи). С други думи, генетичния материал може да създаде някои трудности, но според Щайнер тенденцията е отсега нататък да има все по-голяма независимост по отношение на някои духовни качества спрямо генетично заложения материал.

От друга страна, мисля, че вторият баща може също да даде своя принос, който вече не може да се прояви на физическо ниво, но ми се струва, че може да се прояви на етерно или астрално ниво, което всъщност е и отговорно до голяма степен за характера на един човек.

Всичко това пиша, разбира се, ако се приеме теорията за прераждането, както и различните тела, но исках да спомена какво бях чел от този антропософ.

[Как възприемате вие смъртта в настоящия момент?]

Първо си зададох въпроса-Защо по това време ме трогна тази хубавица-смъртта,да мисля за нея?Като погледнах през прозореца ми светна крушката......приличат си,даже си подхождат.Студ,Свитост,Самота скриват сякаш сянката на смъртта.

В нея обаче е скрит Живота,под бялото покривало на снежните кристали спи и пее житото,цветята и копнежа на човешката душа за обнова.Е,викам си,ами то е толкова красиво.Да изчезне,уж нещо и да се появи друго.Въздъхнах.

Интересно е, че Дамян е видял в зимата първо смъртта, а после живота. Зимата някои наистина биха могли да уподобят със съня или със смъртта, но има и едно друго разбиране, че това трябва да е точно обратното. Всъщност, през зимата на земята идват да работят големите или висши природни духове, а през лятото работят малките или низшите такива. В този смисъл, истинския духовен живот в природата настъпва през зимата, а през лятото настъпва нещо като сън. Смъртта може да се приеме като заместител на съня, но с по-дълготрайни, различни последствия. И така всъщност през лятото работят низшите духове, което е като един вид сън, или смърт, за природата, тъй като големите духове са се оттеглили от тялото на природата, така както се оттеглят някои от телата по време на сън и после окончателно след смъртта. Естествено, добре е циклите в природата по-скоро да се оприличават със съня, защото при тях има възвръщаемост. А през зимата, големите духове идват да работят отново в земната сфера, така както духът работи в тялото по време на будното състояние. По отношение на низшите духове, положението е почти обратно, но с висшите е така. През зимата, те се оттеглят в другото полукълбо. В действителност, по външни признаци можем да сравним зимата със съня или смъртта, но например Щайнер смята, че е правилно да сравним зимата именно с будното състояние, както описах това по-горе. Тогава има по-силни енергии и би трябвало някои хора да могат да усетят всъщност живот във всичко около нас, макар че той е скрит зад студения сняг на пръв поглед.

Естествено, може Дамян да не е имал това предвид, а по-скоро само едно размишление върху начина, по който изглеждат нещата, но исках да посоча и тази обратна връзка, за която бях прочел преди известно време.

[Лекуване на деца без лекарства - с алтернативни методи]

Много се извинявам, не бях прочел добре, че е на седем месеца, а си мислех, че е на седем години. Това, което написах, разбира се, не важи.

[Лекуване на деца без лекарства - с алтернативни методи]

Защо не опитате например методите, дадени в Книга за здравето за кашлица и простуда. Там не пише за бронхопневмония, а нямам подръка една друга книга за здравето, където може и да пише. Но предполагам, че няма да навреди, естествено, не е необходимо да се правят много неща наведнъж. Аз тази зима една много сериозно простуда премахнах с еднодневен пост, но за малко дете не бих препоръчал, още повече ако вече е взело антибиотици, може да се получи натравяне. От друга страна, изчистването на червата и леката храна би трябвало да помогнат, но сигурно съблюдавате това, както и мед, лимон и топъл чай. Изпотяването през нощта е може би най-ефикасното средство, само внимавайте с резките промени, както към студено, така и към прекалено топло. Много помага и пиенето на топла вода или чай, дори и повече чаши, 5-6. Иначе дробовете имат отношение към мисълта, струва ми се, така че нека си представя нещо хубаво или да гледа нещо хубаво, без да прекалява, разбира се.

Пишете, ако нямате Книга за здравето да пиша метода, макар че може би изреденото вече е подходящо и имате достатъчно наставления.

[Интересни концерти]

Благодаря за хубавото пожелание. Свиря на пиано, а иначе за утре, май има защо да го наричам просвирване, тъй като до днес даже не бях сигурен какво ще свиря утре...

[Интересни концерти]

Флорестан, надявам се да ни поканиш някой ден и на твой концерт

Ами например утре се оказа, че имам едно просвирване на материала си за изпита в консерваторията, така че ако някой няма какво да прави, може да заповяда. Иначе не ми се иска да го наричам точно концерт, защото първо публиката ще бъде много малка, второ има още да си работя материала за изпита, но залата можах да я запазя само за утре. До днес не бях и сигурен дали да каня когото и да било, но реших все пак да го направя. Надявам се да мога скоро да ви поканя и на нещо по-сериозно, само че засега нищо няма на хоризонта.

А за утре - ул. Академик Стоянов 6 (новата сграда на консерваторията, в зала "Димитър Ненов"), от 15:00 ч, улицата се намира между първата и втората спирка на тролея от Плиска в посока към Орлов мост, перпендикулярно на Цариградско; вход свободен.

Извинявам се за късното съобщение. И ако въобще някой има свободно време и му се идва, моля без цветя и бонбонки за утре, защото както казах не искам да го наричам точно концерт. А вече за по-нататък ще гледам да пиша.

Поздрави, Ф.

[Първи стъпки във вегетарианството - моля за съвет]

Витамин B12 се съдържа в млечните продукти и яйцата в достатъчно количество и най-много в киселото мляко.

[Първи стъпки във вегетарианството - моля за съвет]

Има достатъчно много вегетариански храни, които също могат да свършат работата на месото. На първо място, това са всички храни под влияние на марс - къри (много голямо съдържание на желязо), спанак, чушки, евентуално домати и коприва, на второ място всички ядки. Балансирането на емоциите не бива да става едностранно, така че към това бих прибавил млечни продукти, евентуално яйца и дори сусамени продукти - последните трябва всеки да опита индивидуално, понякога са много подходящи и произвеждат добри ефекти, но не поради влиянието на марс (защото те не са под неговото влияние).

Преди всичко, важно е разбирането. Ако човек има желание и разбиране, адаптирането ще дойде от само себе си, рано или малко по-късно. Съвсем не мога да кажа, че човек има нужда от месо - има достатъчно алтернативи, но донякъде нещата зависят от самия него и в крайна сметка - от мотивацията. Познавам достатъчно емоционални хора, за които точно вегетианството като че ли е било по-добрият избор, но не искам да прекалявам с препоръките.

[Първи стъпки във вегетарианството - моля за съвет]

Бях забравил и за още нещо. Може да се опитате да замените шоколада с мед. Само по една лъжица може да помогне, най-добре е да се взима в един или два от часовете 5-11(12)-17(18)-22(23), защото 6-12-18-24 е цикъла на гликогена и взимането на една лъжица мед един час по-рано има добър ефект. Ако обаче от това по-скоро ядете повече сладко (в смисъл, пак Ви се яде, но освен това ядете и мед), по-добре се опитайте да замените понякога сладкото с мед, без да следвате определени часове. Поне медът е една от най-полезните сладки храни, за разлика от други такива, разбира се, стига да го харесвате.

[Първи стъпки във вегетарианството - моля за съвет]

Привет и от мен,

Съгласен съм с Добромир, че на първо място трябва да се поставят духовните съображения и тези за състоянието на животните. От друга страна, човек не винаги съзнава това на първо време, така че при всяко положение ви поздравявам за решението да опитате. Самият аз започнах късно с вегетарианството - бях към 19-годишен и мога да споделя своя опит. Най-труден за мен бе първият месец, след това първите три месеца, после първите две години. От там нататък свикнах и се адаптирах към режима, като съответно си създадох и един нов. Аз лично преминах към строг режим веднага, но една година ядях риба от време на време. Струва ми се, че промяната изведнъж всъщност е по-лесна, защото иначе човек много време може да си променя мнението относно това дали да продължава или не и в края на краищата трябва през всичкото това време да се бори с нужди, които иначе при пълното спиране намаляват сравнително бързо и се появяват само понякога след това, да кажем, през период от един или няколко месеца, докато накрая изчезнат.

По отношение на яденето на сладкото, бих препоръчал следното. Аз втората година имах по-голям апетит към яйца и в последствие към млечни продукти, но това намаляваше апетита към сладкото. Така ще може и да си набавите белтъчини, което ще помогне по-лесно да свикнете. Иначе ако мислите да заместите шоколада с плодове, мисля, че това е най-удачното. При шоколада, след като се изяде, може да възникне по-късно желание пак да се яде, но при плодовете не е така. Ефектът на шоколада се постига добре, например, с банани. А към това, което пишете, бих препоръчал да опитате ядки, соеви продукти и например овесени ядки. Също така, ако ядете солени храни с плодове, може това само по себе си да намали апетита към сладкото (под солени разбирам храни, които не са сладки, иначе и аз не използвам много сол, даже почти никак) - например бобени култури и т.н. Общо взето, ако ядете плодове, когато Ви се яде шоколад или сладко, може да решите проблема, иначе балансирането на диетата може да дойде и по-късно.

Трябва да кажа, че за около две-три години свиквах към диетата, като имаше и различни ефекти. По едно време загубих тегло, после имах повече апетит и т.н. Физическото усещане също се променя през първите две-три години, но като цяло би трябвало да се чувствате по-добре. Поне така ми се струва.

Бих препоръчал да заместите въглехидратните храни, които описвате (картофи, ориз) с белтъчинни (ако не харесвате яйца и млечни продукти, може бобови растения, например; самият аз вече почти не ям яйца) понякога, защото иначе дори и да не ядете хляб, само картофите, оризът и плодовете също имат много въглехидрати, които създават желание за поглъщане на още въглехидрати - и може би сладки неща. Шоколадът има отношение и към черния дроб, ако ядете лимони и портокали, би трябвало да не ви се яде толкова много. Като цяло - не си налагайте някакви изкуствени санкции, защото трябва и организмът да покаже от какво има нужда. Ако не прекалявате може да си изградите някакво усещане след време. Също така пийте течности понякога, но по-добре да не е след хранене.

[Променете мисленето си, за да промените света]

Светът се променя непрекъснато и без нас

Вече и съвременната физика е напълно убедена, че това просто няма как да е вярно.

Дори и от чисто външно гледище всичко е заимозависимо и свързано нерушимо.

Друг е въпроса, че това, което наричаме свят е само отражение на човешкото същество, защото именно то е творец на своята действителност. Навремето е притежавал съзнателността за тази си дейност, сега не. Но това не прекъсва връзката. Сега вече и човек е творен от тази действителност, но относно него, новосътворявания (относително) човек, тя е само миналото, обхванало отражението и резултата от неговите действия.

А процесите са и физически, и психологически - прости и ясни. Онова, което се нарича колективно подсъзнание, или астрал, или поле на вероятности е психическия товар на човечеството, формите на който се изявяват в света на явленията, когато съберат достатъчна плътност.

Съжалявам, че все едни и същи неща повтарям, но подобно твърдение, като цитираното, се възприема за абсурдно от външната наука, съвсем пък - от мистицизма.

Венциславе, защо точно смяташ така? Не съм сигурен какво имаш предвид. По отношение на мистицизма, не бих могъл да кажа със сигурност, но в окултните разбирания (така де, тези от тях които вече са общо достояние и следователно не са чак толкова окултни всичко се изменя, всичко се движи, т.е. светът е в постоянен кръговрат и в постоянно изменение.

Например, смята се, че материалният свят ще има известен край и рано или късно човек ще трябва да се пренесе към един различен свят, устроен по друг начин. Това ако не е промяна...

Друг е въпросът дали няма накаква цикличност, но ми се струва, че нещата по-скоро трябва да вървят като в една спирала, а не в кръг. Защото в края на краищата има развитие.

А във физиката, хм... Там нещата са сложни. По принцип, никаква логика не може да отрече това, че нещата могат да се променят, а и те в някои отношения се променят. Например, не се знае накъде върви вселената, но се смята, че тя се разширява постоянно. Освен това, в последнот време са намерени минимални промени в измерваните стойности на някои константи. Т.е. тези константи има голяма вероятност да не са константи. А от там могат да произлязят най-различни последствия. Ако се окаже, че те се променят (може би по някаква функция, а може би не), тогава и други неща могат да се променят; например, скоростта на светлината всъщност може да се запише като функция на константи. Даже има въпроси относно това дали някои закони не могат се променят много бавно, но засега няма такива сведения, доколкото знам.

Физиката е не само пример за това доколко може човек да анализира явленията около себе си, но и за това доколко трябва да внимава да не изпада в прибързани заключения при такъв анализ. Най-класическият пример са законите на Нютон. Един от тях гласи, че силата е равна на масата, умножена по ускорението. За тела, движещи се с малки скорости, този закон е верен дотолкова, че няма как да бъде измерено някакво отклонение.

Но ако се има предвид теорията на относителността, тогава силата е равна на масата по ускорението, заедно с още един член, в който присъства скоростта на светлината. Тъй като тя е много голяма, при малка скорост този член е почти нула, поради което формулата на Нютон е точна (почти точна, технически, но реално разликите почти не могат да бъдат измерени, става въпрос за разстояние от например 1 на минус 10та степен см) при малки скорости, но при големи такива близки до с, тогава всъщност трябва да се използва по-сложна формула. И така това, което Нютон е наблюдавал, за времето си е било абсолютно верен закон, или по-точно е смятано за такъв, в смисъл, че никой не е могъл да измери каквото и да е отклонение от този закон и всичко сякаш се е подчинявало точно на него, но този закон всъщност не е абсолютно верен. Той е вярно приближение за малки скорости.

Иначе по отношение на промяната на света чрез мисленето, бих казал, че трябва да се внимава да не променим света според някое наше разбиране, което не е правилно. В такъв смисъл, мисля, че е добре първо да работим над разбиранията си и също така да се опитаме да намерим смисъл в една такава промяна. Също така, трябва да внимаваме да не се опитваме да променим света само с мислене, за да компенсираме нуждата от някое наше действие, от това да преминем през известни преживявания. Защото има и други начини да се промени света, струва ми се, но трябва първо желание.

И е добре това желание да е чисто, защото иначе ми се струва, че светът няма да се промени много добре. Сигурно и затова в момента не можем да променим някои неща - защото това е твърде отговорно.

Затова е и добре да започнем от себе си. А по отношение на приказката, хубава е, но може би не свършва само там? Но другото сигурно не е вече за писане.

[Интересни концерти]

И аз приветствам идеята. Бих могъл да предложа утре - Камерна Зала "България", концерт на проф. Атанас Куртев (пиано), който е и мой преподавател. Програмата включва Шопен - Соната No. 2 и Соната No. 3 и Лист - Соната h-moll. Мисля, че трябва да има и поне едно произведение на Скрябин (или "Поема на огъня", или "Поема на Екстаза", но не съм сигурен). Концертът започва в 7 вечерта.

Поздрави,

Флорестан

[Детето ми не иска да говори]

Не бих Ви посъветвал прекалено много да настоявате да повтаря думи, ако не иска и по този начин споделям мнението на Димитър. От една страна е по-добре да не се травмира при някои ситуации (естествено, това може да се прецени, но не съм сигурен, че твърдостта трябва да има нещо общо с жестокостта или дори непоколебимостта в случая - става въпрос все пак за доста малко дете, а и най-вече това е абсолютно ненужно, няма смисъл човек да е готов да направи каквото и да е, само и само, за да го накара да проговори на определена възраст). От една страна, понякога развитието протича по различен път, отколкото е това, прието за нормално, но за сметка на това може да се развият способности, които по-трудно биха се развили по един по-обикновен път на развитие. Например, споменава се при индиговите деца, че често се диагностицират неправилно с дефицит на вниманието (оценката, че това е неправилно, разбира се, не е от специалистите по психология, но от някои други хора, които смятат, че трябва да се гледа по друг начин на въпроса - от тук е ясно, че написаното от мен не може да се вземе за единствено мнение по въпроса дали диагнозата е правилна или не), когато реално техните енергии се развиват по друг начин и е по-скоро правилно да се каже, че това, което им се поднася като изисквания не е оптимално за тях, а не че те са трудно-приспособими към материята, която е общоприета за необходима. Затова бих Ви посъветвал по-скоро да изчакате, естествено, като го поощрявате да говори, но без да го насилвате. Една травма, струва ми се, може да има много по-силен ефект, отколкото това да проговори малко по-късно. Естествено, децата си имат и известна издръжливост, но под ефект не разбирам само нещо, което да остане като лош спомен (всъщност за две-годишно това по-скоро няма как да е така), но за нещо, което например може да остане в характера, а той не е за година-две - например, известна недоверчивост като цяло.

[Детето ми не иска да говори]

А кое ме притеснява много, когато му говорим или повтаряме някоя думичка, не винаги ни обръща внимание, не знам дали това е проява на характер, или е нещо, за което още не зная.

А какво по-точно имате предвид - че въобще не ви обръща внимание или че по-скоро не си задържа вниманието достатъчно дълго време. Особено във втория случай, струва ми се, че е добре да прочетете нещо за децата индиго и за кристалните деца - доколкото знам, липса на фокусиране на вниманието може да възникне при тях. Във форума има теми по тези въпроси, иначе книги не се намират трудно, доколкото съм информиран; сигурно няма да ви е излишно да прочетете нещо, макар да е твърде рано да се определи нещо по-конкретно.

[Езотерично християнство]

Добре написано,

Аз бих желал малко да поясня как стои въпросът с аз-а при Щайнер. Щайнер в действителност не смята, че в Аз-а няма нещо божествено и съответно вечно, макар че и той се развива и следователно има нещо, което в него се променя. Той говори на места за един "космичен, божествен" аз, за който обаче нямаме усещане в момента, а също вече на места говори и за един човешки аз. В това отношение, основната идея не е да отрече аз-а, а да се приеме божественото в него. Това се изразява по-скоро в думите "не аз, а Христос в мен". Щайнер прави разграничение между този начин на мислене и начина на мислене при Будизма, където всъщност аз-ът се отрича. Но според Щайнер, не всеки човек може да стане будист. За сметка на това, той смята, че и будистите имат път към християнството.

Това е най-общо и доста съкратено идеята, поне така, както я разбрах аз - другите нека да допълнят.

[Разширени вени]

Благодаря и на двама ви за съветите. Ако има хора с опит, ще е от полза, но засега ще се концентрираме и върху тези неща. Иначе майка ми е почти вегетарианка (яде само риба), сега сме на житен режим, но другото ще го вземем предвид - като гледам, май най-вече с дихателни упражнения и орехови листа.

[Разширени вени]

Здравейте всички,

Майка ми има разширени вени, но не иска да си прави операция. Исках да попитам дали има някой, който знае начини човек да се справи с проблема с природни методи или някой, който има повече опит с това? Трябва също да спомена, че имам "Книга за здравето", така че няма нужда да пишете описанията там, но също, че майка ми още не е опитала това, което пише.

Благодаря предварително,

Флорестан

[Образованието в България]

Информираха ме, че проекто-законът, който се дискутира преди, е приет наскоро, доколкото разбирам, с всички точки. Някой знае ли дали това е точно така. Преди няколко месеца не се стигна до едногласие относно дали законът трябваше да бъде променен, преди да бъде приет или не, но предполагам, че забележката относно униформите в училище има връзка с това нововъдение.

[Исус не е бил това]

Здравейте,

Съгласен съм с препоръката. Към такива книги може да се прибави и "От изследването на Акаша" на същия автор. Там, например, се разбира защо нещо, което беше споменато в по-горен пост съвсем не бива да се разбира в смисъла, в който са се опитвали да го изтълкуват в един филм. Става въпрос за това, че много древни религии пазят митове за бог (евентуално човек), който е бил убиван и е понасял това за другите. Като се погледне списъка от този предишен пост, може да се види, че става въпрос за много от създателите и главните богове на древните религии, като Заратустра, Один (скандинавски), Митра (персийски), Аполон или Кришна. Това се обяснява по следния начин: преди да се случат събитията около разпятието и Възкресението, които познаваме, са се случвали в много по-минали времена други събития, подобни на тях, но те не са ставали на земята. Така, на два пъти вече духът на Иисус се е сливал с Христос и е имало подобно събитие на това, което е станало на Голгота, но и двата пъти това е ставало само в духовната сфера. Слизане на Христос на земята все още не е имало. Именно затова, нормално е в старите религии да се пази митът за това, и той се е пазел в различни форми, някои от които са наподобявали част от това, което е станало после на физическо ниво при разпятието и Възкресението. Но навлизане на Христос в физическия свят тогава още не е имало, а реално чак тогава може да се каже, че става възможна връзката с Христос за хората в материята.

Дотогава хората е трябвало да излизат от телата си за да могат да се свържат с Христос и естествено, това са правели малцина.

Затова не може да се говори за християнство преди Голгота, макар че старите религии имат митове за подобни събития. Реално чак след този момент може да се каже, че в действителност Христос поема "всяка сила на небето и на земята". И за това може да се говори за християнство чак след това.

[Пишете ми - Паническо разстройство]

Добър ден и от мен, Натали,

Не се притеснявайте, все пак ми се струва, че ако нещата са били сравнително добре преди всичко това да се случи, значи рано или късно всичко би трябвало да се нормализира. Мисля, че е рано да се притеснявате за това какви последствия може да има самото състояние, тъй като стига то да се подобри малко, от там нататък може и естествено да продължи да се подобрява. Това е само личното ми мнение, разбира се, не съм специалист, но все пак го казвам и имайки предвид, че познавам хора, които са почувствали много силно загубата на близък човек и по-точно именно на родител. В конкретния случай също е било много тежко в началото, но в последствие нещата са се нормализирали. Но времето, необходимо е различно, в този случай май е било половин-една година.

Относно съветите от по-рано, бих могъл да кажа следното - упражненията на Норбеков са хубави, но само ако не се правят хаотично или прекалено много. Трябва да се правят само дотолкова, доколкото човек се чувства удобно. Лично аз ги правех известно време, но спрях, тъй като усетих известно пристрастяване, тъй като когато не ги правех, имах по-малко енергия от обикновено. Той е представител на една източна школа и ми се струва, че такива упражнения са доста индивидуални, тъй като са специфични. Общо взето, мисля, че положението е същото като при йога, която е подходяща за някои хора, но не и за други. Ако се правят, може и да доведат до някакво подобрение, но бих препоръчал да не се прекалява с тях, да не се правят прекалено дълго, прекалено бързо или в случай, че се получат добри резултати, да се повтарят непрекъснато или да се мисли много за енергийните процеси, които произтичат от тях и това да се прилага и в други сфери, тъй като това е само една страна на нещата. Не че обикновено така става, но го казвам в случай, че едно състояние на повишена чувствителност започне да оказва допълнително влияние.

Бих препоръчал да се опитат някои упражнения от паневритмията.

Относно смъртта, бих могъл да кажа това, което съм чел и това, което други са ми казвали. Един познат ми каза веднъж при такъв случай: "Тези хора са просто заминали. Те не са изчезнали, но са напуснали физическия свят, за да продължат своята работа и развитие в един друг свят. Ние можем да направим едно добро за тези хора, ако мислим добре за тях, но няма нужда да се тревожим, тъй като те не са изчезнали, а заминали". Бих желал да добавя и следното - в духовния свят смърт няма в този смисъл, който ние разбираме, там има трансформация. Много е сложно да се обясни защо смъртта се случва, може ли да се избегне и така нататък, но най-общо казано, смъртта е нещо, кото е трябвало да се яви в света за почивка. Най-общо казано, човек е изложен на най-различни влияние през живота си, някои полезни, някои вредни. Тук не включвам само влияние за физическото тяло или дори само за интелекта му, включвам и влияние като събития подобни на това, което сте изживяла, както и много други незабелязани неща. Човек може да се развие под някои влияние, да промени устоите си, волята си, да подобри чувствата си, да изправи мислите си и постъпките си, но има и влияния, които не са положителни, има влияния, които могат да променят човека негативно, да го направят по-мрачен, да отслабят волята му и т.н. Ако човек е издръжлив, той издържа на тези влияния и може дори да се развие и при по-лоши условия, но понякога е по-добре да му се даде известна почивка, за да може той след това със свежи сили да продължи работата си. Понякога, работата на човек е такава, че е най-подходящо той да си замине в някой момент, може би за да не натоварва близките си, може би за да избегне някое страдание. Понякога дори, смъртта на човек всъщност означава едно по-добро състояние в духовния свят, едно освобождаване или дори известна радост. Това съвсем не означава, че човек трябва да се стреми към такива неща, тъй като той има работа и трябва да свърши работата. Именно затова нещата са сложни и не е лесно да се обяснят, защото частично обяснени могат да объркат. И все пак ми се струва, че горното обяснение разяснява някои неща.

Бих желал да обърна внимание на следното - добре е за духовете човек да мисли добро за тях, така и те се чувстват добре, но ако човек само се разстройва, това не им помага. Също така, част от болката при разделянето идва от самата раздяла; от това, че хубавите моменти поне на този етап не могат да се повторят. Но това няма значение, човек трябва да мисли за това как да свърши работата си, иначе когато трябва, ще дойдат и хубавите моменти.

Петър Дънов е казал, че две души, които любовта е свързала, нищо не може да раздели. Също така трябва да се знае, че не бива да има притеснения относно това дали човек продължава да живее или не. Тези неща са определени и макар, че могат да зависят от нас, докато човек иска да изпълни работата си, той не бива да се притеснява за тях. Ако нещо не трябва да стане, то няма как да стане. В такъв смисъл, не се притеснявайте за това дали нещо ще Ви се случи, бих препоръчал да си помислите по-скоро за това да успокоите децата си, да не се притесняват те. Не смятам, че трябва първо да изкорените притеснението в себе си, не там е смисълът. Смятам, че е добре първо да помислите как бихте могла да ги успокоите, тъй като и те сигурно са притеснени от всичко това. Ако нещо става, то е за добро, при всички случаи, макар често ние хората да не можем да разберем неговия смисъл. Не се тревожете за това, че засега сте се разделила с един човек, по-скоро трябва да благодарите, че сте се срещнали първо. Дори и смъртта, според някои разбирания, е един временен подарък, тъй като тя предпазва от много по-лоши неща. Има неща, които са по-важни, например, това, че имате възможност да се грижите за децата, да им помагате, да сте заедно. Трябва да се гледа напред, човек трябва преди всичко да разчита на собствени сили, за да се справи с трудностите. Ако той в момента не се усеща силен, да се довери на вътрешния си усет и да се опита да поработи малко, скоро силите би трябвало да се върнат. При притеснение да се излиза и да се ходи далеч, бих препоръчал постепенно да се увеличава растоянието - например, да се отиде първо веднъж до трети етаж, да се погледне четвърти, без да се отиде до него, после да се отиде няколко стъпала нягоре, после до четвърти и т.н. Макар че ако няма нужда да се прави, не е необходимо. Говоря за неща, които биха помогнали в нещо, по-скоро.

Бих препоръчал да се прочетат някои беседи от Петър Дънов. Също може да се слуша музика. Аз бих могъл да препоръчам класическа музика, например Бах, Шопен, Брамс. Дори да вземете Брамс - Реквием (заупокойна меса), ще видите, че там има по-скоро прошка, има сила и вяра в доброто. Той е написан с цитати от Библията, но това не са скръбни цитати, напротив. Една от частите, например, е "Благословени са мъртвите." Разбира се,музиката е сериозна. Мога да препоръчам и други неща, но е по-добре сама да изберете.

Поздрави и кураж,

Флорестан

[Пътуване във времето]

Вярвайте или не, готвят се да строят първата реална машина на времето.

За повече инфармация:

и http://en.wikipedia.org/wiki/Ronald_Mallett

Честно казано, май проблемите при изчисленията са твърде много, както е посочено в текста. Аз веднъж бях точно на едно представяне от един американски физик, който твърдеше, че самият той бе смятал, че е възможно да се направи такава машина (макар че той работеше върху машина, която да преминава разстояния без време, а не която да се връща назад във времето), но след това други физици са го оборили, казвайки, че в неговия случай излиза, че природата противодейства на такива манипулации, най-вече с подобни фактори като това, че енергията трябва да бъде повече от тази, която е в началото или по други начини. Доколкото прочитам горе, критиките към експеримента са сходни.

[Исус не е бил това]

Здравейте,

Относно темата един от авторите, който най-изчерпателно обяснява такива противоречия е Рудолф Щайнер, когото силно препоръчвам. Той е изнасял немалко лекции точно на тази тематика и много от тях могат да се намерят и в книги на български. Общо взето, той казва следното: Ако човек би казал, че 33 години преди Новата Ера е роден един човек на име Иисус и той е бил покръстен на 30 години, след това е излекувал много хора и накрая е бил разпнат и е изкупил с това греховете на хората, като след това е възкръснал, то тогава такъв човек би пропуснал смисъла на всички тези събития. Защото всъщност значимото е съвсем друго, а именно, че Иисус, който е роден като човек, на 30 години се свързва за първи път със същество, което дотогава не е обитавало Земята - Христос. Това същество с божествен произход за първи път се свързва с човек, който живее във физическо тяло. Ако искате да прочетете обянението защо и т.н., по-добре е да прочетете например "От Изследването на Акаша" от автора. Щайнер също така твърди, че за Христос са говорили и древните религии, но те са говорили за него като за нещо, което е в духовния свят. Например, в древен Египет се е говорело за Озирис, който е най-възвишеното, до което се стига, но за него се е казвало, че той не може да се достигне в живота, а чак след смъртта, тъй като на Земята той се разпада. Това е било едно особено трагично разбиране за нещата, като другите религии са имали подобни разбирания, но променени, погледнати от друг ъгъл или просто занимаващи се с други аспекти. В такъв смисъл, може да се каже, че това, което го има при еврейските пророци като знание за Христос, от него има части и в други древни религии, като всяка е предоставяла това знание, което е било най-подходящо за времето, нивото на разбиране на хората и техните нужди. Фактът за Щайнер, обаче, е че преди Възкресението, в действителност хората не са могли да имат директна връзка с Христос, докато на Голгота, освен смъртта, се извършва едновременно и едно раждане, а именно раждането на този импулс (наречен от Щайнер "Христов импулс"), който може да напътства хората дори и докато те живеят на земята. В този смисъл, на Голгота няма точно смърт, има само една трансформация, но не на човека Иисус и тялото му, а на Христовото същество, което той е приел за 3 години и което за първи път се свързва със жив човек по този начин, т.е. това е погледнато от духовна гледна точка, като за духа няма смърт, има само трансформация. Мисля, че ако не се направи разграничениято тяло на Иисус, аз на Иисус, Христос, тогава може да възникнат големи противоречия. С две думи, не може да се твърди въобще, че Християнството се съдържа в каквато и да е форма в древните религии, защото само след Голгота това, което по-рано в Египет е било известно като Озирис навлиза в сферата на Земята, т.е. в човешкия живот от този момент нататък е дошло нещо, което преди това не е било тук въобще и без което не може да се говори за християнство.

Също, за Щайнер цялата древна мъдрост трябва да се разглежда вече от друга гледна точка, тъй като тя се явява по-скоро един вид затъмнение на това, което идва като ново разбиране, ако не се осъзнае по правилен начин. Всъщност за нея е подходящо да бъде използвана като знак луната, защото така, както луната препраща светлина от слънцето на Земята, но може да затъмни слънцето, така и древното знание е един вид само отражение на истинското разбиране на нещата, а може и да го затъмни. И за край, ще си послужа с един цитат от "От изследването на Акаша", който е написан преди около около 96 години, но е наистина актуален в контекста на това, което се дискутира тук:

"И така, искаме ли да служим на Духа, ние все още влизаме в противоречие с нашата епоха. И крайно необходимо е да припомним това, за да осъзнаем ясно какво точно трябва да постигнем в нашите сърца, ако искаме да оповестим пред човечеството онзи нов живот в Духа, от който то безусловно се нуждае. Но как да се надяваме, че ще приближим човешките сърца до Христовото Същество, как да повдигнем днешното културно равнище, когато повечето хора се задоволяват с твърденията на онези остроумни философи и теолози, че християнството е съществувало и преди Христос! Те посочват, че целият култ, дори някои от притчите, са известни на Изток още от по-рано. Остроумните теолози подробно обясняат и разказват на всички, които проявяват някакъв интерес, че християнството не е нищо друго, освен продължение на това което е съществувало и по-рано. И с какво голямо уважение се ползва тази литература в очите на нашите съвременници.

Когато се говори за Христовото Същетво и как то слиза от духовния свят, за да бъде почитано по-късно в същите култови форми, които са били използвани още по времето на езическите Богове, и когато всичко това се използва, за да бъде отречен Христос, както става днес, ние сме изправени пред една логика, според която е напълно редно да се случи например следното: Даден човек отива в една страноприемница и неволно забравя там своите дрехи. За дрехите се знае, че те принадлежат тъкмо на този човек. После идва друг човек, примерно Шилер или Гьоте, и поради някакви обстоятелства е принуден да облече забравените дрехи и излиза навън, облечен с тях. А сега идва някой, вижда Гьоте, облечен в чуждите дрехи и казва: Да, и за какво става дума тук? За какъв забележителен човек може да се говори, след като аз съм проверил най-добросъвестно, че дрехите принадлежат на еди кого си, а той изобщо не представлява нещо особено? - Понеже Христовото Същество, така да се каже, се възползва от дрехите на старите култове, сега идват остроумните теолози и не разбират, че Христовото Същество е взело само дрехата, обвивката на старите култове."

Препоръчвам да се прочете тази и други подобни книги, тъй като там нещата са обяснени много добре и всички конфликти от подобен тип са обяснени. Друг е въпросът дали човек приема обясненията, но ми се струва, че проблемът е, че някои хора предлагат идеи, като след това твърдят, че те нямат друго обяснение, освен това, което те дават. А ето един пример за друго обяснение, което определено дори обяснява и защо някои хора биха могли да стигнат до такива изводи.

Поздрави,

Флорестан

[Гладолечение]

Ето според мен най-пълната книга относно гладуването.

Не мога да отворя линка на два пъти, компютъра ми забива и освен това не мога да отворя сайта, от който е взет.

[Защо избрах вегетарианството?]

Здравейте,

Извинявам се за латиницата - ето и на кирилица. Другото може да се изтрие.

Тук трябва малко да се прецизират нещата. В действителност, и растенията са живи същества и имат съзнание, но тяхното съзнание е на по-ниско ниво от нашето. Растенията имат т.нар. етерно тяло, освен физическото. Освен етерно, животните имат и т.нар. астрално тяло, което намира отражение в по-високото развитие на тяхната централна нервна система, макар че то самото не е нервната система - тя а част от физическото. Животните имат по-високо съзнание. При хората има и т.нар. аз, четвърто тяло, което ги различава от животните. Хората страдат повече от животните, защото имат този аз, а би могло да се предположи, че и животните страдат повече от растенията, защото имат астрално тяло. Например, болката се усеща вследствие на нервната система, т.е. в астралното тяло. Това с растенията е много интересно като experiment, но не доказва, че растенията имат мисли и чувства точно като нашите (всъщност, ясно е, че не може да са същите). След мислите и чувствата, например, следва едно общо подхотвяне на организма, за да се реши проблема, например, зачещяване на пулса и т.н. Може кривата всъщност да изразява самите процеси по една подобна подготовка, а не точно чувствата и мислите, които са я предизвикали. Т.е. не може да се твърди, че като има същата крива, растенията изпитват същите чувства.

Смята се, че макар да имат чувства, те не са със същия интензитет и са по-различни от нашите, например. Растенията имат съзнание на друго ниво, а нивото на съзнание на животните е по-високо от това на растенията. В такъв смисъл, ако човек например казва, че е добре да яде животни, за да оцелее самият той, защото той е по-ценен със своето съзнание, то съответно в горе-долу така вярно да се каже, че е по-добре да се ядат растения, вместо животни, защото и животните имат по-високо съзнание и следователно трябва да се оставят да се развиват. Има и нещо друго - растенията сами правят плодове, като всъщност ги дават като един вид жертва от себе си - в самата подготовка на плода, растението е решило да жертва материал, за да може плодът да бъде изяден, но после от семките да изникне ново растение. Т.е. в сегашната природа на растенията е заложена идеята да бъде жертван материал с цел продължаване на вида.

Иначе в действителност и едното, и другото, си е един вид убийство на някакво ниво, но зависи как се дефинира убийството. Така както го разбираме ние, по-скоро го разбираме за съзнание от астрално тяло нагоре, но може да се каже, че в действителност не е напълно чисто дори да се ядат растения. Според някои индийски схващания, човек трябва да яде само толкова, колкото му е необходимо (говоря за минимума). Тук може да се прибави, че все пак е много по-добре да се ядат растения, отколкото животни именно поради причините, които изброих. Идва и един последен въпрос - всъщност, за всяка крава, от която се прави месо, се убиват така или иначе много повече растения, отколкото биха били нужни на човека, за да се изхрани сам с еквивалента от месото в растителна форма. Някои са пресмятали, че съотнохението е почти 1 към 20, т.е. за всяка пържола си отива около 20 пъти повече растителна храна, консумирана от животното. Тогава кое е по-икономично?

Поздрави,Ф.

[Защо избрах вегетарианството?]

Zdraveite,

Tuk trqbwa malko da se pretsizirat neshtata. V dejstwitelnost, i rasteniqta sa jivi sushtestwa i imat suznanie, no tqhnoto suznanie e na po-nisko nivo ot nasheto. Rasteniqta imat t.nar. eterno tqlo, osven fizicheskoto. Osven eterno, jivotnite imat i t.nar. astralno tqlo, koeto namira otrajenie v po-visokoto razvitie na tqhnata tsentralna nervna sistema, makar che to samoto ne e nervnata sistema - tq a chast ot fizicheskoto. Jivotnite imat po-visoko suznanie. Pri horata ima i t.nar. az, chetvurto tqlo, koeto gi razlichava ot jivotnite. Horata stradat poveche ot jivotnite, zashtoto imat tozi az, a bi moglo da se predpoloji, che i jivotnite stradat poveche ot rasteniqta, zashtoto imat astralno tqlo. Naprimer, bolkata se useshta vsledstwie na nervnata sistema, t.e. w astralnoto tqlo. Towa s rasteniqta e mnogo interesno kato experiment, no ne dokazwa, che rasteniqta imat misli i chuvstva tochno kato nashite (vsushtnost, qsno e, che ne moje da sa sushtite). Sled mislite i chuvstvata, naprimer, sledva edno obshto podhotvqne na organizma, za da se reshi problema, naprimer, zachestqwane na pulsa i t.n. Moje krivata vsushtnost da izrazqwa samite protsesi po edna podobna podgotovka, a ne tochno chuvstvata i mislite, koito sa q predizvikali. T.e. ne moje da se tvurdi, che kato ima sushtata kriva, rasteniqta izpitvat sushtite chuvstva.

Smqta se, che makar da imat chuvstva, te ne sa sus sushtiq intenzitet i sa po-razlichni ot nashite, naprimer. Rasteniqta imat suznanie na drugo nivo, a nivoto na suznanie na jivotnite e po-visoko ot towa na rasteniqta. V takuv smisul, ako chovek naprimer kazwa, che e dobre da qde jivotni, za da otselee samiqt toj, zashtoto toj e po-tsenen sus svoeto suznanie, to suotvetno v gore-dolu taka vqrno da se kaje, che e po-dobre da se qdat rasteniq, vmesto jivotni, zashtoto i jivotnite imat po-visoko suznanie i sledovatelno trqbwa da se ostawqt da se razvivat. Ima i neshto drugo - rasteniqta sami pravqt plodove, kato vsushtnost gi davat kato edin vid jertva ot sebe si - v samata podgotovka na ploda, rastenieto e reshilo da jertva material, za da moje plodut da bude izqden, no posle ot semkite da iznikne novo rastenie. T.e. v segashnata priroda na rasteniqta e zalojena ideqta da bude jertvan material s tsel produljavane na vida.

Inache v dejstwitelnost i ednoto, i drugoto, si e edin vid ubijstvo na nqkakwo nivo, no zawisi kak se definira ubijstvoto. Taka kakto go razbirame nie, po-skoro go razbirame za suznanie ot astralno tqlo nagore, no moje da se kaje, che v dejstwitelnost ne e napulno chisto dori da se qdat rasteniq. Spored nqkoi indijski shvashtaniq, chovek trqbwa da qde samo tolkova, kolkoto mu e neobhodimo (govorq za minimuma). Tuk moje da se pribavi, che vse pak e mnogo po-dobre da se qdat rasteniq, otkolkoto jivotni imenno poradi prichinite, koito izbroih. Idva i edin posleden vupros - vsushtnost, za vsqka krava, ot koqto se pravi meso, se ubivat taka ili inache mnogo poveche rasteniq, otkolkoto biha bili nujni na choveka, za da se izhrani sam s ekvivalenta ot mesoto v rastitelna forma. Nqkoi sa presmqtali, che suotnohenieto e pochti 1 kum 20, t.e. za vsqka purjola si otiva okolo 20 puti poveche rastitelna hrana, konsumirana ot jivotnoto. Togava koe e po-ikonomichno?

Pozdravi,F.