"Да правим саможертва ни учи възпитанието, нали децата не искат да си дадат играчките, но ние с поучителен тон казваме "Дай на Ленчето, защото иначе тя после няма да ти даде нейните" . И така се започва веригата."
Sorry,голям упрек ще ти отправя.Въобще не разбираш проблема на децата и съзнанието им.
Когато дете дава на друго дете да си играе с негова играчка то не прави саможертва,а инвестиция.
Защото ако детето си играе с играчка скоро му омръзва,
а ако детето си играе с играчка и заедно с друго дете
може да не му омръзне играта с играчката никога.
Типичен пример за това е спорта.Как никога не им омръзва да си играят и ритат топки.
Знаеш ли как някога децата са играли заедно с прости играчки години наред,с парцали и дървени кукли.
И са се радвали , и са мечтали.
А ако детето не дава играчката си,тя ще му омръзне скоро и щи поиска нова играчка.И така колкото и играчки да има все ще иска още,защото не знае истинската същност на играчката ,
а тя е няколко деца да си играят с нея.