[Сверяване на текстове в Уики]

Здравейте отново!

Всъщност повод за размислите ми в „ефир" беше един абзац от първата в живота ми беседа която сверявах:

АБСОЛЮТНА ИСТИНА

/утринни слова 30-31г./

Вътрешна свобода

„Помнете: Никой няма право да коригира Божественото. Има човешки неща, има и Божествени неща. Човешките неща може да коригирате, но не и Божествените. Като дойдете до човешките работи, там всеки може да постъпва, както намира за добре. Щом дойдете до Божествените работи, там има определени правила, които не са наложени; има въпроси за разрешаването на които е нужна голяма светлина. Това се отнася до онези, на които очите са отворени. За онези, на които очите са затворени, светлината е безполезна. Светлината ще дойде, когато се отворят очите ви."

може да го видите все още в оригинала, форматPDF

Пък това „не са наложени" май е - не са възприети от човеците в живота им като норми, правила, закони, модели?!? /нещо не наложено върху......../

Въобще съм съгласен с общия стремеж за придържане към оригиналноста на Словото. Наистина най-важно е да го има този стремеж.

И да си призная тайничко си копнея за връщането на „двойното е" и „ят" в българския език, които са премахнати по подражание на езиковата реформа в СССР.

Като жабата дето да я подковават.

А за реабилитацията им в Словото съм за, само дето непознавам правописните норми свързани с тях.

Светли мигове!

[Сверяване на текстове в Уики]

Здравейте, всички които виждате това.

При сверяване на текстове след корекция първо ниво се натъквам на заменени думи в коригирания текст /електронен вариант/, различни от оригинала в PDF формат.

Като например: „турям" е заменена със „слагам".

Несъм специалист но предполагам всяка буква си има точно определена вибрация да неговорим за думите. И ако поразсъждаваме върху примера, „турям" е затворено, статично положение - един луд е турен в затвора - ограничен да не мърда, а „слагам" е свободно - слагам деденце в кошчето.

Мисля че Учителя познава думата „слагам".

Наскоро разбрах че словото на Учителя е изследвано от специалисти които са констатирали поетичния Му изказ.

При сверката връщам думите от оригинала, като оставям замените на думи на специалистите които при следващите нива на обработка ще вършат това по тяхна преценка.

Мисля че правилата за корекция и сверка трябва да се избистрят максимално.

Прегледах и други вече коригирани и сверени беседи и виждам че всеки от нас си има „почерк" в работата който на последващите етапи ще изпъква и най-много на последно ниво. Интересно ми е как един професионалист коректор ще разбере, ще усети тадиция в словото.

Учителя е казал че след време ще настане такъв глад за словото че за всяка страничка ще се надпреварват. И още че след време ще изследват и изучават Българския език от словото.

Това не е забележка към някого, просто се питам как да продължавам.