[Има ли ли сте Преживяване на Прага на Смъртта (ППС)]

А като видях че някои от вас обсъждат дали има живот след смърта ви намерих страхотен материал

[Хора / Деца ИНДИГО...,]

Ако си достатъчно индиго, сигурно изпитваш добри чувства към хората около себе си. Тогава - подавай им толкова от себе си, колкото могат да смелят, за да продължат комуникацията с теб.

Също както добрата майка храни детето си всеки ден по малко, а не го натъпква наведнъж с храната за цял месец.

Имам наблюдения, че на някои такива хора им е приятно да учудват и шокират другите. Те има да поработят върху характера. За момента не изпълняват предназначението си цялостно.

Какво да се прави - всички се учим на търпение и усет за точната мярка.

Добрите чуства отдавна са се изпарили поради причината че днешните "бебета" се разждат със зъби и хапят "майките" си. Тъй като много хора в наше време са зли, алчни, подли и т.н. няма как и немога да се опитвам да им правя добро и вобще да се държа добре с тях. Опитах се да поддържам неутрални и пасивни отношения към всички, но не хората си ме мразят и те незнаят защо, не че аз знам точната причина де. Вече ми се е изпарила всякаква надежда и вяра, че мога да накарам някой да е по-добър като му правя добро, сега изпитвам страшна ярост към всички които претендират, че знаят защо са живи а всъщност не знаят. За 3 години съм си добил нужния житейски опит и съм абсолютно сигурен в това. Повечето възрастни ме хвалят че съм се бил държал много зряло и прочие а глупавите на моята възраст и дори по-големи ме мислят за глупав и по-лошо. А и може да кажете че съм ненормален, но не ми се живее поради това че не намирам смисъл в живота, живея само заради хората които обичам от страх да не ги нараня, казвам ви няма смисъл в тая цялата работа. Чисто и просто колкото и банално да ви звучи ми се ще всичко живо да се нагъта както се казва и да се свърши цялата тази гадост наречена живот

[Хора / Деца ИНДИГО...,]

Това е гадното че много хора са си със "старите" мозъци и ни смятат за: странни, луди, глупави, ненормални, бавни и какво ли още не. Например аз вече наистина взимам да се депресирам защото всички ме намират странен, а досега никой не ми е казвал че съм нормален така че почвам да мисля че няма индигота а просто някакви душевно болни които имат искривен поглед към реалноста като навсичкото отгоре се подкрепят и залъгват един друг че не са луди. Представете си че индиготата са хората в една лудница - всеки мисли другия за нормален и си има твърдо становище да вярва в това а отстрани погледнато всички са луди. Просто идниготата сме много и някои хора не могат да приемат че може да съществуват толкова много душевно болни и им измислят някво оправдание.

Тва беше моята теория и се признавам за ненормален сред тези които ме определят като такъв и нормален сред тези които са твърде малко на брой за да съм сред тях.

Ако не сте ме разбрали няма да се очудя малко ми е трудно да изказвам това което мисля по писмен път.