[Disco 70s & 80s]

[Мисли от Учителя за Доброто]

Когато дървото остарее, то има хиляди начини да възстанови своя живот, т.е. да възобнови своя живот. Всяка семка, която излиза от дървото, има възможност да поднови остарялото дърво. 

Следователно в бъдеще, от хилядите семки, които сте създали, вие ще си изберете една семка, в която животът ви ще се прояви тъй, както искате. Всички семена имат еднакви способности и заложби, но всички семена не могат да произведат един такъв хармоничен живот, какъвто ти искаш. 

Доброто в човека представя плодът на неговия живот, в който той в бъдеще ще се въплъти. Добрите мисли, добрите чувства, добрите желания и постъпки на човека представят ония форми, в които в бъдеще той ще се въплъти. Като живее, човек сам определя своя бъдещ живот в зависимост от своите мисли, чувства и постъпки.

 

 

Призова учениците си, Неделни Беседи, 5 ноември 1939 г.

[Мисли от Учителя за Страданията]

Един ден една млада сестра, на която никога не бях правил бележка, дойде при мене и ми казва, че направила една погрешка, заради която не искала вече да живее. Казах ѝ: „Да си вървиш тогава!“ – „Как така?“ – „Да си вървиш.“ Казвам ѝ: „Ако Бог те е пратил на Земята и те е оградил със Своята любов и ти е дал един отличен ум, да работиш и да пишеш, дал ти е сърце, да обичаш, а ти се отказваш от живота и не искаш да живееш, какво можеш да постигнеш с това? Ти мислиш само за себе си.“

Казвам и на вас: Не правете същата погрешка и вие. Често и вие седите и казвате: „Не ми се живее.“ Тепърва трябва да живеете. Турете за задача да не живеете за себе си, но да живеете за Бога. Ако вие обичате някого, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде ви е погрешката? Или ако някой ви обича, къде му е погрешката? Ако той е направил всичко за вас и вие му казвате, че не вярвате в неговата любов, значи има нещо лицемерно в него. Какво ще почувствувате в дадения случай? Вие ще почувствувате една скръб.

Не е ли също отношението ви към Бога, към Онзи, Който ви е направил толкова добрини? Вие казвате: „Не вярвам в Господа. Всеки ден Ти си играеш с мене. Изпратил си ме на Земята само да страдам.“ 

Изпитанията ни, страданията произтичат от хората, не от Бога. Ако Бог ни поставя на изпитания, Той има пред вид да ни покаже каква трябва да бъде нашата любов. От любовта ни ще зависи нашият живот. 

Ние сме били поставени много долу в живота, но трябва да се подигнем от това положение, да се качим нагоре. Не трябва да оставаме на това стъпало. За да се подигнем от това стъпало, трябва да минем през огън и изпитания. 

Всяко изпитание, всяко страдание в света е възможност за придобиване на нещо велико и благородно. Това е закон. Никой в света не се е подигнал без изпитания.

Ето защо, вие трябва да се радвате на изпитанията, през които минавате сега. Вие не се радвате на страданията. Бих желал поне половината от вас да се радвате на страданията. Как ще се радвате? Ще мислите, че туй страдание Бог ще го превърне за добро. Ти си сиромах – защо? Нямаш външни условия, но вярвай, имай любов към Бога и всички твои страдания ще се превърнат за добро.

 

Словото бе Бог, Неделни Беседи, 18 февруари 1940 г.

[064. Вечно обновяване, Рилски беседи, 28.07.1940 г.]

Като ученици, вие трябва да проявите истинската любов. За да стане това, трябва да изправите отношенията си към Бога. Много хора говорят за Бога, но нито страх имат от Него, нито срам. Те допущат в ума и в сърцето си мисли и чувства, които грабят, без да внасят нещо добро. Тези мисли и чувства са подобни на крадливите котки. Ако крадлива котка влезе в стаята ви, първо ще даде вид, че нищо няма да вземе. Щом се обърнете настрана, тя веднага грабва нещо хубаво и пак дава вид, че нищо не е взела. 

Човек не трябва да допуща в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. Не давайте ума и сърцето си в услуга на хора, които не знаят, как да ги пазят. Искате ли да очистите ума и сърцето си, пратете ги при Бога. По-вещ майстор от Него няма. Дадете ли ги на хората да ги чистят, цял живот ще съжалявате. – Ама виновни ли сме, че не знаем как да отидем при Бога? – Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, сам е виновен. Всеки сам носи последствията на своите дела. Като знаете това, трябва да мислите право.

Днес от всички хора се иска работа. Сегашните хора се мъчат, трудят се и работят, но те още не са дошли до истинската работа. Истинска работа е тази, която произлиза от любовта. Без любов никакви постижения не можете да получите. Ако имате някакви постижения, те са временни. Всяка мисъл, всяко чувство и всяка постъпка, които се основават на любовта, са вечни. 

 

 

Вечно обновяване

[Мисъл за деня 5.8.2013 - 11.8.2013]

Мисъл за деня - 08.08.2013 г.

 

Тъй както ние разбираме природата, природата не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява в нея. Ако ти не разбираш и не обичаш природата, никога няма да разбереш и да обичаш Бога. Ако не обичаш човека, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш? Казвате: Накъде е Бог? – Навсякъде, дето хората са разумни. Там, дето хората са глупави, Бог не е. Бог е в чистия живот. Неговата мисъл, Неговата сила, Неговото присъствие е там, дето хората са разумни и живеят чист живот. Ако така Го схващате, Той е навсякъде. Той е и близо, и далеч.

 

Оставете да растат наедно и двете

 

 

 

Молитвен наряд за всеки ден:

Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула


Молитвен наряд за четвъртък:

Той иде 
Молитва за плодовете на Духа
Псалом 112 

[Методи от Учителя за самовъзпитание]

Ще ви дам сега един метод на самовъзпитание. 

Ти като станеш сутрин, хвани с дясната ръка левия палец и кажи: „Слушай ще се учиш добре да служиш на Господа! Разбираш ли? Ще се научиш хубаво да вършиш волята Божия.“ На палеца тъй ще кажеш. Ти ще му говориш като на човек: „Слушай трябва да рабереш, тази работа няма да стане както мислиш“. 

После ще хванеш първия пръст на лявата ръка и ще кажеш: „Слушай ти трябва малко по-благороден да бъдеш, както досега си вървял няма благородство. Ти трябва да бъдеш благороден, да помагаш за извършването на волята Божия. Благородство трябва да имаш“. 

Ще хванеш средния пръст и ще кажеш: „Справедлив трябва да бъдеш, да отсъждаш работите много добре. Голяма справедливост трябва да имаш“. 

Ще хванеш третия пръст и ще кажеш: „Ти трябва да обичаш хубавото и красивото, музика, художество, за туй трябва да се погрижиш“. 

На малкия пръст ще кажеш: „Сметките си хубаво да държиш, защото базиргянин си“. 

Ти като дадеш туй разпореждане, като махаш ръцете, като дойдеш донякъде, искаш да направиш нещо, тия пръсти казват: „Чакай, какво ни каза господарят днес?“ 
Палецът казва: „На мене ми каза да изпълня волята Божия“. 
Първия пръст казва: „После искаше благородство, днес ми казаха, благороден трябва да бъдеш“. 
Средният ще каже: „Справедливо трябва да постъпвам“. 
Този четвъртият ще те води на концерт, музика да слушаш, на някое представление ще те подбуди да идеш. 
Малкият ще иска да държи сметките хубаво. Този базиргянин [търговец] най-точно си държи сметката. Казва: „Господарят каза, не трябва да се харчи повече“. На него ще кажеш: „Няма да харчиш повече!“ Ако имаш изобилие, пак няма да харчиш повече. От него зависи яденето и пиенето. Ядеш повече, разполагаш повече, се от малкия пръст зависи. Говориш повече, казваш някоя дума не на място, малкият пръст е причината. Ще му кажеш: „Слушай, всичко ще теглиш, точен ще бъдеш! Ще теглиш точно, да не би да се скараме. Хубаво ще продаваш, да не би да се скараме с нашите съседи“. Малкият пръст скарва. Той е секретарят на боговете. Той като не вземе вярно всичките работи. 

~
Това е една идея за самовъзпитание. Човек трябва да започне с лявата ръка. Погледни палеца, поглади го, даже нищо да не му казваш. Всяка сутрин като станете хванете левия палец, се ще пренесете нещо. Сега някои хора прекръстват ръцете си. То е колективно, отпосле ще дойде. Поразгледайте пръстите си, позаинтересувайте се да ги видите, ще стане ли една промяна в ръката, микроскопически или не? Разбира се пет минути сутрин като станете ще се занимаете с пръстите, не с часове. Пет минути за една година в 365 дена, правят 1825 минути, правят около 30 часа.

Та най-първо гледайте да се избавите от еднообразието. В живота има еднообразие, което е в ума ви, което е неприятно. Не оставяйте една и съща мисъл дълго време да ви занимава. Непременно трябва да има разнообразие. Много неща трябва да ви занимават едновременно. Щом се безпокоите това не е мисъл. Мисълта се занимава, наблюдава нещата. Човешкият ум наблюдава, проучва нещата. Чувствата се безпокоят. Когато човек чувствува, ако те са приятни, те са удоволствия, ако му са неприятни, страда. Той не зависи от ума, зависи от чувствата. Умът проучва нещата. Всички неща трябва да се проучват.
 

Начини на мислене, МОК, 3 декември 1937 г.

[061. Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 23.07.1940 г.]

Да, Роза!

 

Това целях с този цитат. Всяко нещо си е на мястото и всичко има смисъл. От нас се иска будност и разумност. Будност - да видим, разумност - да проумеем смисъл и да приемем Божията Воля. Орането е, за да ни събуди и да видим нивата, на която трябва да сеем. Но на тази нива се сеят само онези семена, които ще отгледаш с много Любов. Човек трябва да се вглежда в себе си и да се себепознае. Себепознанието води до владеене. Владеенето, без търпение и вътрешен мир не става. 

 

Светлина и Благост!

 

Не може да имаш резултати, колкото и хубави семена да имаш, не може да имаш резултати, ако тия семена не ги посееш. Значи посяването ще бъде от тебе. Ако държиш семената и ги показваш на този, на онзи, разправяш научно въпроса какво раждат, но ти трябва да посадиш тия семена, не трябва да уповаваш на онова, което хората посяват. 

В природата туй, което ти е дадено, ако го посееш, ще имаш постижения. Ако не посееш, ще останеш с туй малкото, което имаш. И често несгодите на живота произтичат от туй, че ти не си посял нещата. Ти си очаквал някой друг зарад тебе да направи нещо за тебе. И то е хубаво. Туй показва, че всички живеят хармонично. Ако хората си помагат един на друг, туй показва, че те са разбрали Божия закон. 

Но да допуснем, че хората не са разбрали Божия закон. Защото има друго едно разбиране на Божествения закон. Посятото в природата е заради тебе. Туй, което не си сял, не може да се ползуваш. Та казвам: Всяко добро желание е семе, може да кажем, което Бог е посял в твоето сърце. Ако ти не го наглеждаш, не го поливаш, ти няма да имаш плодове. Ти трябва да го поливаш, за да имаш плод.

 

Първата дума, МОК , 04.09.1936 г.

 

...нашите чувства са отпечатъци на Божествените мисли. Туй, което носим в сърцето си, то е отпечатък. Ако този отпечатък е правилен, тогава нашите мисли след време ще станат правилни по отношение на Божиите мисли. 

Чувствата в нас са едно преходно състояние от Божественото към човешкото. Или от човешката мисъл към Божествената пак трябва да минем през своите чувства. Ти не можеш да минеш направо с ума си. Ако на своите мисли нямаш съответните чувства, твоите мисли не могат да бъдат приети. Трябва да има чувство и тогава твоята мисъл може да се предаде в Божествения свят. 


Някои мислят, че като се помолят, помислят, се случва. Тази молитва трябва да чувствуваш дълбоко, тя ще се предаде в Божествения свят. Мисълта трябва да се превърне в едно чувство и чрез чувството се предава в Божествения свят. Ти ще почувствуваш нещата тъй. 

Но как ти мислиш за своите нужди, но как ти ги чувствуваш? Туй сега толкоз хиляди години сте учили. Вие го знаете. Вие го знаете, но не ви е ясно как чувствувате. Човек, някой път, слуша и не може да запомни нещата. Та за това човек трябва да внимава в своите чувства, понеже те ще бъдат подкладката, основата за неговата бъдеща мисъл. 

 

Придобиване на енергия, МОК, 31 януари 1936 г.

[Мисли от Учителя за Доброто]

Има две крайности, две противоположности в действителния живот, които трябва всякога да имаме предвид; това са: доброто и злото – два полюса, крайните допирни точки на земния човешки живот. 

В старо време някой си цар имал две дъщери; голямата била много красива и стройна, но имала много лош език; малката била много добра по душа, но много грозна по лице. По причина на тия им външни и вътрешни недостатъци, никой от околните княжески синове не искал да им предложи ръка. Загрижен бащата за бъдещето на своите дъщери, понеже оставал без наследници, решил да свика съвет от най-мъдрите хора на своето царство, да му посочат път от това безизходно положение. Между многото добри съвети, които предлагали всички, най-старият измежду тях и, впрочем, най-мъдрият, дал следния съвет: „Ти – казал той на царя – ще направиш една староприемница в полза на всички, и първите двама млади мъже, които дойдат в нея, те ще бъдат твоите двама зетове, които съдбата ти отрежда“. 

Добрият баща помислил, че, може би, съдбата ще се усмихне на побелелите му коси и ще му изпрати знатни лица, от някои царски домове. Когато староприемницата била свършена и отворена, първите посетители били, действително, двама млади момци. Обаче за голямо учудване на бащата единият от тях бил сляп, а другият – глух. Изненадан от това, царят извиква стария мъдрец и му казва: „Каква е тая работа – единият е сляп, а другият – глух? Как ще я уредим – не виждам“. – „Ще Ви кажа – отговорил мъдрецът – глухия ще ожените за красивата си дъщеря, а слепия – за грозната.“ Така сторил и царят. И наистина, двата брака излезли щастливи: дъщерите му добре прекарвали. 

По едно време зетовете почнали да се стесняват вътрешно от своите недъзи. Тоя, който бил глух, когато неговата жена викала и сипела отгоре му всички проклятия, повдигал рамене и си думал: „Така е то, когато е лишен човек от едно чувство. Вярвам, тя говори божествени работи, но нали не мога да ги разбера, това е моето нещастие. Бих дал всичко в този свят, само да мога да чуя поне една от сладките ѝ думици“. Слепият, от своя страна, като слушал умния и сладък говор на своята жена, излиянието на нейната душа, думал си: „Колко прекрасно същество е тя! Колко хубава трябва да е! Но нали съм сляп – това е голямото мое нещастие в тоя живот. Бих дал всичко, да можех поне за един миг да видя външния образ на това божествено съкровище“. Достига това до ушите на царя, и той повиква стария мъдрец и го помолва да му каже, не може ли някак да се измени съдбата на двамата му зетове, да се избавят от своите недъзи. „Може – казал маститият старец, – но ще се развали тяхното щастие и блаженство на земята“.

Ако Бог те е свързал с красивата царска дъщеря и те е лишил от слух, да не ти е жалко, че не чуваш гласа ѝ. Наслаждавай се от вида ѝ и благодари. Не искай да чуваш думите ѝ, да не би да се огорчиш и дойдеш в противоречие със себе си. 

Две добрини на земята не може да се съберат на едно място. 

Ако Господ те е свързал с грозната царска дъщеря и те е лишил от зрение, от временните илюзии на земния живот, пак благодари. Наслаждавай се на добрия ѝ говор, на сладкия ѝ език; не искай да видиш нейния външен вид и образ, защото ще изгубиш и това, което имаш. 

Доброто не всякога е облечено в царска мантия. Доброта и красота само на Небето живеят заедно. Тук, на тоя свят, тъй е – добро и зло се редуват в човешкия живот. Ако в един живот Бог те свързва със злото, благодари Му. Не се утеснявай. Не знаеш дълбоките причини защо това е сторено. Знай, че целта е за добро. С време ще разбереш великата Любов на Небето. Ако в друг живот те свърже с доброто, благодари Му и не желай да облечеш царска мантия и да се любуваш на своя изглед. 

Не търси да примириш доброто и злото в себе си: то е невъзможно. Това ти се дава, за да се учиш да познаваш дълбоките работи на живота на Духа. Твоите недъзи ще се махнат, когато сърцето ти се отвори, Духът дойде и душата ти се съедини с Него.

 

Явлението на Духа, Неделни Беседи , 20 април 1914 г.

[061. Божественият и човешкият свят, Рилски беседи, 23.07.1940 г.]

...за да даде плод, човек трябва да вложи своите дарби и способности в работа, в движение. Където има динамика, там се очаква успех. Щом нещата са в статическо положение, никакъв успех не може да се очаква.

Ще кажете, че трябва да бъдете добри, да се обичате и т.н. Това са статически положения в живота. Не е въпрос да бъдете добри и да се обичате, но проявете доброто и обичта в себе си. Всички хора могат да бъдат добри и да се обичат, а не само някои. Както безброй росни капки, събрани на едно място и огряни от слънцето, образуват красива картина, така хиляди и милиони добри и любещи души образуват основата на величествената сграда на любовта.

Какво ще стане с лошите хора? И те са на мястото си. Лошите хора са енергични. Те заместват воловете. Те разорават нивите за да могат добрите хора да ги посеят. Както волът оре нивите на физическото поле, така и злото оре нивите в духовния свят.

 

~

Както човек се свързва с природата, за да се обнови, така той трябва да се свърже и със съзнанията на възвишените същества, да се поучава от тях. Щом дойде до положение да създаде правилна връзка с възвишените същества, човек знае, как да се отнася и с по-долностоящите същества от него. За такъв човек се казва, че е готов да направи път и на мравката.

Мислете върху основната идея, казана днес — за човешкия и Божествения свят. Говорите ли за противоречия, търсете ги в малкия свят, където се проявява човешкото. Каквито противоречия и да имате, знайте, че в бъдеще те ще се допълнят и ще образуват едно цяло. Има ли някакво противоречие между точките на една и съща окръжност? Привидно съществува някакво противоречие. —Защо? — Защото едни от тях вървят нагоре, а други надолу. Всъщност и едните, и другите образуват едно цяло. Всички точки на окръжността са в хармония помежду си. Както точките на окръжността имат еднакво външно и вътрешно отношение към нея, така също и човек трябва да има еднакво отношение към външния и вътрешния свят в себе си, т.е. към малкия и големия свят. Обичайте Бога вън от вас и вътре във вас. за да Го познаете.

 

 

Божественият и човешкият порядък

[Мисли от Учителя за Доброто]

Направи едно добро на време, туй добро ще се върне при тебе. 

Казвам: Когато ние ставаме носители на Божественото в света, Бог ни благославя. Единственото достойнство на човека е да прави добро, да пее неговото сърце и неговият ум да възприема. Туй, което сърцето говори, умът да изпълни. 

Две неща има, които са необходими за нас. Каквото сърцето нашепва, умът трябва да направи. Трябва да има човек желание. Всичките блага ни се дават, трябва да знаем, как да задържим тия блага. 

 

 

Да се не смущава сърцето ви, Неделни Беседи, 18 януари 1942 г.

[Мисли от Учителя за Живота]

Съвременните хора се оплакват, че не успяват в живота си. Неуспехът им се дължи на факта, че не прилагат това, което са научили. Всяко нещо, което не се прилага, се вкисва. Същото се отнася и до знанието. Всяко знание, което не се прилага, се вкисва. Като не успяват в науката, някои хора казват, че и без наука може в живота. Да, трудно се придобива наука, знание, но без знание е по-лошо, отколкото със знание.

Ще кажете, че за да придобие знание, човек трябва да чупи главата си. За предпочитане е човек сам да чупи главата си, отколкото други да му я чупят. Едно трябва да имате пред вид: каквото учите, изучавайте го добре. Каквото изучавате като дете, ще го прилагате и като възрастен, и като стар. В първо отделение детето изучава числата от 1 — 20, но като стане виден математик, той си служи със същите числа, само че ги взима в различни комбинации. В първо отделение детето изучава азбуката; като стане виден писател, той си служи със същите букви, но ги съчетава в срички, в думи и т. н. Колкото по-добре ги съчетава, толкова по-добър писател е той.

И тъй, знайте, че и най-простите идеи имат приложение в живота: в умствения, в сърдечния и във физическия свят. Има известни мисли, които представят азбука на Божествената наука. Ако не знае тия букви, човек не може да изучава Божествената наука. Тъй щото, каквото и да правите, вие не можете да се освободите от азбуката на нещата.

Всички езици, всички изкуства започват с буквата „а“. Каква мисъл представя буквата „а“? — Аз живея. — Наистина, по-важно нещо от живота няма. Всички неща са възможни, само когато има живот. Без живот нещата са непостижими. Каквото е буквата „а“ за писателя, каквото е числото „едно“ за математика, такова нещо представя думата „живот“ за всяко живо същество. Буквата „а“ и „единицата“ съставят елементи на човешкото съзнание. В Божествения свят, обаче, първата буква на азбуката е думата „живот“. Който е научил тази буква, той е ученик в първо отделение на Божествената школа. Който се е научил да пише, да прилага първата буква на Божествения език, той може да живее правилно.

~

... като ученици, вие трябва да схващате живота в неговата чистота, като основна буква на Божествената азбука. Живот има само в съзнанието. Живот има само там, дето съзнанието е пробудено. Следователно, само онзи човек живее, който има пробудено съзнание. Онзи, на когото съзнанието не е пробудено, живее механически. Механическите процеси, обаче, са лишени от съзнание. Когато говорим за живот, ние разбираме съзнание не в обикновен смисъл на думата, но в широк смисъл. При обикновеното съзнание човек се терзае, но живее ли във висшето, в Божественото съзнание, той има възможност да постигне най-големите височини и най-големите дълбочини. 

Какво по-велико нещо може да очаква човек от това, да се качи на най-високата планина и да слезе в най-дълбоката долина? Качването и слизането са състояния на съзнанието. Някой казва, че се е качил много високо. Друг пък казва, че е слязъл много ниско. И едното е добро, и другото е добро. Дали се е качил високо или е слязъл ниско, човек не става по-добър или по-лош, отколкото е всъщност. Ако разбойникът се качи на някоя висока планина, той пак разбойник ще си остане. И ако светията слезе в най-голямата долина, пак светия ще си остане. Където и да поставяте нещата, те не изменят същината си. И животът сам по себе си е неизменен. Той представя една основна буква — буквата „а“ — първата буква на Божествения език.

~

Както и да пишете буквата „а“, с каквито и знаци да я изразявате, тя се изговаря по един и същ начин. Тъй щото, когато се казва, че животът може да се подобри, това е крива идея. Сам за себе си животът не е нито добър, нито лош. В живота може да има примеси само, но той нито се подобрява, нито се влошава. Животът излиза от Бога и се връща към Него, затова по същина той е абсолютно чист.

~

Докато отношенията на човека към Бога и към ближните му са постоянни, неизменни и животът му не се изменя. Измени ли той отношенията си към Бога и към ближните си и животът му се изменя, в смисъл, приема чужди елементи в себе си, които намаляват неговата чистота. При това положение човек приема в себе си повече или по-малко живот.

~

Сам по себе си животът е движение, което не трябва да се спира. Когато слиза от височина, планинският извор непрестанно се движи, като извива на една и на друга страна, напоява всичко, каквото срещне на пътя си, но по никой начин не спира движението си в зависимост от това, какви предмети среща. Някъде изворът се движи по-бързо, някъде по-бавно, но непрестанно се движи. Следователно, каквото и да срещнете на пътя си, не се отбивайте, нито спирайте движението си. Спрете ли се на едно място, има опасност във вас да се образува блато или да стане голямо бълникане, вълнение, каквото става в морето. Тогава нищо друго не ви остава, освен да потърсите някой учен човек да пробие някъде дупка, да отвори пътя ви, отново да почнете да се движите.

Сега, каквото и да правите, колкото и да не желаете, все ще има спирания, отклонявания в живота ви, докато най-после дойдете до първичния живот, от който някога сте се отклонили. Влезете ли в Божествения път, от който сте се отклонили, вие ще се освободите от всички мъчнотии и страдания.

— Какъв е Божественият живот? Как се живее в този възвишен свят? — Докато човек задава такива въпроси, той не може да се ползва от този живот. Той е в положението на ученик, който едва е влязъл в училище и започва да пита кога ще свърши. Щом задава този въпрос, той не е ученик и не може да бъде ученик. Щом влезе в училището, ученикът трябва да има само една основна идея — да се учи. Кога ще свърши и как ще свърши, това не трябва да го интересува. Това са човешки работи. Като ученик той не трябва да се стреми към отличие, но към съвършенство. Каквото знае, да го знае в съвършенство, да може да го прилага. Да изучаваш живота, това значи да изучаваш първата буква, която ще ти помага да се справяш с всички мъчнотии, с всички болести.

~

Човек трябва непрестанно да мисли, да се пази от нечистотиите, от примесите в живота, които могат да покварят неговата кръв. Да мисли човек право, това значи да владее граматиката добре, да знае къде да поставя думите. Не знае ли да поставя думите на място, човек ще прави такива погрешки, каквито правят децата в училището.

Като е дошъл на земята, ако иска да не греши, човек трябва да съзнава отде е дошъл и накъде отива. Човек е излязъл от Бога и отива към Него. Това значи: човек е излязъл от великото, Божествено съзнание, живял е и живее в Него, докато един ден напълно се слее с Него. Ако разбира този закон, човек никога няма да се безпокои. Когато познава и разбира приятеля си, човек не се безпокои. Щом не го разбира, той постоянно се безпокои да не го излъже някога. Разбирайте живота, разбирайте елементите му, ако искате правилно да се развивате, без страх и съмнение. Първата буква на думата „живот“ на славянски език представя елипса, с два диаметъра. Елипсата в живота не е нищо друго, освен яйце, което може да се пукне и да излезе от него пиле. Щом яйцето се пукне, от него излиза животът.

Животът е съставен от няколко елемента, които отговарят на буквите, от които се състои тази дума: Ж — означава пропукване на яйцето и излизане на пилето. Буквата И означава посока на движение на самия живот. Буквата В означава деление на кръга с един от неговите диаметри. Буквата О означава условия, които се крият в Божествения живот. Двата диаметъра на този живот се крият в буквата Т. Като изучавате елементите на думата „живот“ ще видите, че буквите, които образуват думите, не са произволно съставени. Те се основават на вътрешни закони на Битието. Който разбира вътрешния смисъл на азбуката, той пише съзнателно. За него всяка буква е жива. Като погледне буквата И, той вижда теченията в живота. Той вижда, как едни течения слизат, а други се качват. Обаче, който не разбира вътрешния смисъл на буквите, той е в положението на ученик от първо отделение, на когото учителят преподава нещо по дескриптивна геометрия. Той гледа, чува, но нищо не разбира.

Като слушат да се говори за живота, за елементите му, мнозина мислят, че това са празни работи, някакви фантазии. — Животът си служи с фантазии. Без фантазии животът не може да работи. Преди да е постъпило в училище, детето е знаело само това, което майка му и баща му са казвали. Щом влезе в училището, учителят започва да разкрива букви и числа и детето се връща у дома си с фантазии. То започва да пише буквата „а“ и фантазира вече. Това не значи, че детето влиза в стълкновение с онова, което е научило от родителите си. То задържа в себе си онова, което е получило от родителите си, но и новото приема. 

Същото се отнася и до вас: старото пазете, но и новото приемайте. — Как ще живеем? — Или като светия, или като грешник. В един ден човек може да стане светия, в един ден може да стане грешник — от него зависи. Усъмни ли се в Бога, човек моментално става грешник. Повярва ли в Бога, той веднага става светия. Една светла мисъл прави човека свят. Една тъмна мисъл прави човека грешник. Вярата на човека в Бога е в състояние моментално да го очисти.

 

Първата буква, ООК, 6 март 1929 г.

[Поучителни истории от Учителя - 2]

Един цар имал три дъщери с различни дарби и способности. Най-малката била най-красива и най-добродетелна. За да я предпази от човешки погледи, бащата я държал винаги затворена. Царските синове от съседните царства научили за тая царска дъщеря и пратили сватове да я искат за жена.

Бащата, посъветван от мъдреците в своето царство, решил, преди да даде отговор на сватовете, да изпита кой от царските синове е най-достоен за неговата красива дъщеря. За тази цел, той избрал няколко красиви моми от царството си, между които сложил и своите дъщери. Всичките моми били десет на брой. Той заповядал да ги облекат като слугини. На най-малката си дъщеря почернил лицето, да изглежда най-грозна.

Дошли царските синове да оглеждат момите. Един харесал една от тях, друг – друга, но никой не попаднал на царските дъщери – не им обърнали внимание. Всеки искал красива мома. Оженили се за своите избраници, но работите в техните царства не вървели добре.

Преди да стане изборът с един от царските синове се случило нещастие. Той бил най-мъдрият и най-добрият между тях. От уважение към момите той се поклонил учтиво към всички, но, по невнимание, се подхлъзнал и си счупил крака. Момите, които не били от царски произход, избягали, не искали да се натоварят с грижи около болния. Обаче, най-малката царска дъщеря, която външно изглеждала черна и най-грозна, веднага се притекла на помощ. Превързала крака на царския син и казала: „Нищо, това е едно малко нещастие“. Той си казал: „Тази е истинската дъщеря. Познах я“. 

И съвременните хора не познават истинската царска дъщеря, защото е облечена в прости дрехи и с почернено лице. Обаче, тя ще дойде да превърже счупения ви крак. Следователно, трите царски дъщери трябва да дойдат между вас. Всички говорят за любовта, но нямат Любов. Всички говорят за истината и мъдростта, но нямат Истина и Мъдрост.

Питал съм мнозина: Познавате ли Любовта? – „Как не, сърцата ни са горели.“ Казвам: Любовта гори, но не изгаря. Казваш: „Аз зная, какво преживях с моята възлюбена! Аз зная, колко горя сърцето ми!“ – Сега гори ли? – „Не гори.“ – Твоят огън е бил фалшив. Ти не си опитал Божествения огън. На тоя огън не се пекат кокошки и агнета. На него зреят плодове, на него всичко расте. Първият опит, който направихме през време на войната, беше да познаят хората живата слънчева енергия, да посрещат слънцето и да използват неговите ранни утринни лъчи. Духовенството вдигна голям шум около това.

Аз гледам на слънчевата енергия като на жива енергия, на която всичко расте, цъфти и зрее. Тази жива енергия иде само сутрин, когато слънцето изгрява. Тя не иде от самото слънце. – „Отде иде?“ Няма да ви кажа. – От Бога иде. – „Де е Бог?“ – Навсякъде – отгоре, отпред, отзад, но не и отдолу.

Казвате, че неприятелят иде отвсякъде. Така е в обикновения кръг на движение, но живата енергия не иде отвсякъде. Освен живата енергия никое живо същество не слиза по нейния път. Даже и ангелите не вървят по нейния път. Тя е особена енергия. Духовенството казва: „Не търсете тази енергия сутрин сред природата; търсете я в църквата“. – В коя църква? – Ако живата енергия е в църквата, де е животът? Покажете ми една църква, в която болният да оздравява и умрелият да възкръсва. Ако носите Любовта в сърцето си, Мъдростта в ума си и Истината в душата си, живата природа ще ви се изяви по особен начин.

Всеки може да провери това. – Кога се раждат добри и гениални деца? – Когато майката излизала точно в това време, когато живата енергия слизала отгоре. Попадне ли тази жива енергия върху човека, в неговия ум се раждат велики идеи.

Доброто не иде всякога. Животът също не иде всякога, освен при точно определени моменти, когато Бог – великата сила – слиза на земята. Достатъчно е само веднъж да възприемеш тази енергия, за да се ползуваш от нея цял живот. Достатъчно е един път да зърнеш лицето на истинската царска дъщеря, за да кажеш: „Разбрах смисъла на живота! Готов съм, Господи, да изпълня Твоята воля“.

 

Живата енергия, Неделни Беседи, 22 май 1921 г.

[Мисли от Учителя за качествата на ученика]

Че кога ще се поправи света?

Някой път вие не се спогаждате, нали! Не вие, но другите не се спогаждат. Те като дойдат, са немирници. Сега другото положение: Ние обичаме Бога. За да обичаме Бога, трябва да бъдем добри и да постъпваме справедливо. Невидимият свят иска да ни направи да бъдем носители на доброто, да знаем как да го посадим. Един градинар изучава почвата и семената, как се посаждат. Един пчелар изучава пчелите.

Ние, които искаме да внесем новото Учение, мислим, че ще минем без Учение. Ти казваш: „Аз искам да бъда окултен ученик“. Как ще бъдеш окултен ученик, като не разбираш законите? Не че не разбирате! Много работи сте научили, но много работи има в света, които трябва да учите. Дойде някой, повиши се тона ти. Вие всички трябва да имате едно разположение, че който и да дойде при вас, все мек да става. А пък някой път вие мекия го направите остър. Че мислите ли тогаз? Някой човек влиза в някой дом. Мек е влязъл. И отгоре един час се е наострил. В дадения случай или сте нож, или точило. Вие сте влезли нож и той ви е наточил. Като ви наточи, режете. Какво можете да сторите с този нож? Врагове си правиш. Но влизаш при брата си, защо ти е тая сабля? Той няма какво да ви лъже. Отивам при един човек, който има да ми дава. Казвам му: Готов ли си да ми платиш онова, което ми дължиш? – „Заповядайте!“ И плаща! Свърши се!

 

В окултната наука се изисква да бъде човек най-първо господар на себе си. Да познава хората и да обича хората. Оттам ще почнете вие, учениците. И ако не се познавате, вие учени не може да станете. И ако не се обичате, вие добри не може да бъдете. Доброто се развива от Любовта, а пък учеността се развива от познаването. И тогаз, някому като не му върви, той казва: „Аз ще напусна това Братство, Школата“. – В която и школа да влезеш, законите на природата са едни и същи. Не мислете, че има лесен път. И в света да влезете, пак ще учите. Тогаз вие ще минете по-дълъг период, по-дълго време. Във всички школи крайните резултати са едни и същи. Не мислете, че това познание можете да го добиете така лесно. Понякой път говоря за някой елемент, който ви е даден, да го превърнеш в злато. Докато дойдеш да превърнеш желязото или среброто в злато, изискват се познания!

 

~

Но знаете ли, че вие нямате нищо ваше. Това са все чужди работи. „Да бъдем добри“. Това не е ваша мисъл. „Да бъдем честни“, това не е ваша мисъл. „Да бъдем учени хора“ това не е ваша мисъл. Кажете ми една мисъл, която е ваша. „Трябва да се обхождаш добре с другите“ – Това не е ваша мисъл. Кажете ми сега една ваша мисъл.

Единствената ваша мисъл според мен е: „Да учим! Желанието да учим!“. 

А пък другото е чуждо. И дрехите са чужди. И обущата са чужди. Не съм ги правил аз. Дрехите ми, шапката ми и прочее не съм ги правил аз. Тия дрехи ги е шила една сестра много майсторски. И яденето не е мое. 

Кое е мое сега? Единственото мое нещо е: Да уча! Да познавам хората и да обичам хората – това е мое. Като обичам – това е мое. И като познавам хората – и това е мое. Те са наши работи. И ако нямате това, всичко друго е чуждо. Всичко друго е чуждо и ще ви се вземе. И само това ще ви остане: Знанието, което имате; Любовта която имате – само това ще остане във вас. Ще ви остане само познанието и обичането на хората. Та сега, спрете се и не се занимавайте с чуждите работи.

Обичай и познавай! Добър и учен!, ООК, 17 февруари 1937 г.

[Мисли от Учителя за материята и личността]

Три порядъка има в света. То е цяла философия. Единият порядък е идеален, другият – реален, а третият порядък – материален. В материалния порядък протичат всичките недоразумения. Любовта, всичките велики добродетели, добродетелта, великото, красивото, възвишеното, винаги произтичат от идеалния порядък на нещата. А осъществяването на всичко зависи от реалния порядък. 

~

Туй, което се изменя във вас, непостоянното се дължи на материалният свят, на материята. За туй усещаш една промяна, която става. Растенето във вас се дължи на реалния свят. А онова устойчивото – то се дължи на идеалния свят. Казвам сега на вас: Да проучвате материалния свят, не да се възмущавате от противоречията. 

~

Хармоничният живот на земята седи в това да приведете реалното, материалното и идеалното в нас, тия порядъка да ги съгласувате. Като живеете в материалния порядък, да имате едно разположение, идеалния и реалния свят да ви помагат. Тогава ние може да уподобим само за изяснение тъй.

Представете си, че светлината е идеалния свят, въздухът представя реалния, а земята и водата – материалния. Значи ти реалния свят ще опиташ чрез дробовете си, идеалния свят ще опиташ чрез ума си, а материалния свят ще опиташ чрез стомаха си. Ако стомахът ти е здрав, подразбира, че материалният свят, материалният порядък, ти си в хармония с него. Ако дробовете са здрави, ти си в хармония с реалния свят. Ако умът ти е здрав, ти си в хармония с идеалния свят. Вас ви боли глава и вие не знаете защо. Защо те боли главата? Защото сте в дисхармония с идеалния свят. Тебе те болят дробовете, защото сте в дисхармония с реалния свят. Боли те стомахът, защото си в дисхармония с материалния свят. За вас като ученици, каквато болест имате, ще ви покаже с кой свят сте в дисхармония. 

~

В природата нещата не са игра. Те са една сериозна работа. Когато Бог създал света то е една идеална работа. Когато природата създала нещата то е реална работа. Когато човек създал нещата, то е вече материална работа. Сега Бог създал света идеално, природата създала света реално, човек създал света материално. Ние страдаме от нашия материален порядък, който ние сме създали, нашите идеи от които се мъчим. Кой ще дойде да ни помогне? Ние самите сме създали това, и ние сами трябва да го изправим. Както Бог се грижи за идеалния свят, както природата се грижи за реалния свят, така и човек трябва постоянно да видоизменя материалния свят. Нашата работа е в материалния свят. 

~

Работа трябва да се върши. Каквато и да е работа трябва да се върши. Каквато работа и да ви дадат на физическото поле, правете я, не се срамувайте, каквото и да е, малко нещо, направете го. Туй са правила за един добър живот на физическото поле. Правете доколкото може да бъде, понеже той е свят на големи противоречия. 

Казвате: „Трябва да бъдем много умни, много предприемчиви трябва да бъдем“. Сега като ви гледам, вие туряте в ума си: „Мъчна е тази работа“. Щом мислите, че нещо е мъчно, вие сте един лаком човек. В мъчнотиите аз винаги подозирам лакомия. Много работи са мъчни, натоварил той един цял чувал, казва: „Mъчно е“. Лакомия е това. Казва: „Не се носи“. Що му трябва цял чувал, пет кила са достатъчни. Казва „Мъчна работа, този чувал как ще нося, няма как да го дигам“. Пет кила вземи, те са ти достатъчни. С пет кила просо колко декара земя може да посеете? Много ситно е. Малко носете, ще свършите много повече, отколкото много ако носите. 

Малкото знание приложено придобива повече отколкото многото знание. 

 

Идеален, реален и материален порядък, МОК, 5 ноември 1937 г.

[Мисли от Учителя за думите и буквите]

Човешкият език е цяла картечница. Кой от вас не е правил пакост с езика си? Не че иска. Децата по някой път боравят с пищов. Някой пищов или някой револвер, не го знае, бута, казва: „Чакай да ти кажа как се стреля“. Мисли, че е празен, погледнеш, убие. Колко хора има, които са така убити. Не че иска да ти направи пакост. Човек по някой път с езика си прави пакост. Не че иска, но завърти се езикът и като каже някоя дума, нарани човека. Колко са силни думите, че като рани някой човек, 5–10 години носи раната, не забравя, казва: „Той ме нарани така, че десет години носих раната на сърцето, не я забравих“. Нашият език не е организиран, нашият език е още меден, от мед е направен, не може да вземе правилно думите, не е мек.

Казвам: Любовта е една необходимост. Не е нещо, което може да се вземе отвън. Любовта не мяза на хляб, не е като хляба. Много пъти хората искат да произнесат Любовта, казват: „Аз ви обичам“. То е само понятие. 

Какво разбирате под думата „обичам“? Любовта се предава без говор, без нищо. Щом започнеш да говориш за Любовта, ти влизаш в друг свят. Защото говорът не може да представи Любовта. Като започнеш да говориш, разклащаш въздуха. Любовта обича онзи, тихия свят, дето трептенията са толкоз деликатни, че едва да се разклащат листата. Много тих трябва да бъде. Туй говорене, както ние сега говорим, то е цяла буря. Като говориш за Любовта, казваш: „Аз те обичам“, тази буря е толкоз силна, че тя ще разкъса всичките листа. След като излезнеш от тази буря, ти казваш: „Аман от любовта“. Това не е Любов. То е човешкият език. 

Любовта е друг свят. Законите на Любовта, това е песента на Бога, Неговите отношения, които има към човешките души. Това е Любовта: отношението на Бога към всички човешки души, които са излезли от Него.

 

 

С малкото , Утринни Слова, 4 януари 1942 г.

 

 

 

[Мисли от Учителя за Истината]

Има две влияния в света: влияние на Божествените закони, което иде от възвишения свят; влияние на земните закони и сили, като електричество, магнетизъм и други от низш характер. Тук се отнася влиянието на низшите същества върху човека. За да избегне влиянието на земните закони, човек трябва доброволно и съзнателно да се подчини на влиянието на разумните, Божествени закони. Затова при влизане в Божествената школа ученикът трябва да се пази от низши, животински влияния. Като чувствителен, той лесно се поддава и на добрите, и на лошите влияния. Докато не разбира още силите на своя мозък, той не може да регулира теченията, които идат от центъра на слънцето и от центъра на земята, не може и да ги различава, поради което лесно се поддава на низшите сили и изпада в трудни положения. Като се разгневи някой, казва: „Ще ми се да хвана някого, да метна едно въже на врата му, да го одуша“. Отде иде това желание? – От паяка. Той хваща мухите и пеперудите, омотава ги в паяжината си и ги задушава. Друг някой има желание да бодне неприятеля си, да го отрови. Така постъпват скорпиона и змията. Следователно дръжте съзнанието си будно, да не се поддавате на низшите животински влияния. Поддавате ли се на низшето, без да искате, можете да вършите престъпления.

Ще кажете, че от Бога е наредено да има низши и висши светове. Наистина, светът, с всички свои прояви, е създаден от Бога, но всяко живо същество според степента на развитието си се движи в своята област на сили и енергии. Като разумно същество човек трябва да се намира под влияние на разумните сили в Битието. Задачата на Великите Учители се свежда именно към това, да определят посоката, в която човечеството трябва да се движи.

Като изучава посоката на своето движение, човек се домогва до Истината, която е толкова необходима за човешкия ум, колкото светлината за неговите очи. Както слънчевата светлина и нейните лъчи са необходими за физическия свят, така Истината и нейните лъчи са необходими за умствения и за духовния свят. Истината, както светлината, има два вида лъчи: бели и черни. Белите лъчи отговарят на положителната страна на Истината, а черните – на отрицателната ѝ страна. Който не е готов да възприеме и разбере Истината, може да попадне под черните ѝ лъчи, с които си служат черните братя.

Коя е причината за съществуването на Белите и на черните братя? Първоначално е съществувало само едно братство, една посока на движение, един метод на работа. Колкото повече се усложнявал животът, толкова повече посоки на движение се явили. В желанието си едни членове от братството да господстват над другите, те решили да вземат друга посока на движение, с което се отклонили от общия ход на живота. Те възприели методите на черните лъчи, затова се нарекли „черни братя“. Другите, които запазили посоката, която първоначално им била дадена, възприели методите на белите лъчи на Истината и на светлината и се нарекли „бели братя“. Черните братя следват пътя на черното слънце, а белите братя – пътя на бялото слънце. Черните и белите лъчи на светлината се сливат, но въпреки това запазват поотделно свойствата си. Те се различават по вибрациите си: черните имат груби вибрации, а белите – нежни, меки. Достатъчно е човек да даде ход на някое отрицателно качество в себе си – съмнение, гняв, безверие, завист, за да попадне под влиянието на черните лъчи. За да не се поддава човек на тези лъчи, религията и науката му дават различни методи да бъде положителен, за да не му влияят отрицателните сили.

Вярващият, религиозният не трябва да казва, че ще запази вярата си, ако е волята на Бога. Бог никога не желае злото на човека. Следователно Той всякога дава условия на човека да запази не само вярата си, но и знанието, и свободата, и силата си. Който вярва, той е надясно и се приближава до Бога. Който не вярва, той е наляво и се отдалечава от Бога.

 

 

Силите на мозъка, ООК, 20 април 1922 г.

[Мисли на Учителя за Душата]

Питам: Дал ли си отчет на себе си, защо не обичаш някого? Опитвал ли си да обикнеш този човек? Зимно време, ако влезеш в неотоплена стая, печката ти е неприятна, грозна. Щом запалиш печката и стаята се отопли, печката ти е вече приятна. На същото основание и човека, когото при известни условия не обичаш, при други условия може да обикнеш. Има една външна обстановка на нещата, която може да се сменя, както етикетите на шишетата. Обаче това, което е печката за човека, не е неговата душа. Душата никога не губи своята цена. Друг е въпросът за тялото, т.е. външната страна на тялото. Там отношенията на хората се менят.

~

Срещнеш един човек – благодари, че си го видял. Виж поне една добра черта в него. Лошото всеки може да види; важно е да видиш доброто. Всеки има ум, сърце, воля, душа, дух – Божествени неща. Ако видиш и оцениш едно от тях, ти си видял и познал поне отчасти човека. Те може да не са проявени, както трябва, това нищо не значи. Един ден ще се проявят в своята пълнота. 

~

Помни: Каквато е обходата на хората към тебе, такава е твоята обхода към разумния свят. Ако отидеш в село и започнеш да раздаваш от своите блага, селяните ще бъдат доволни от тебе. Обаче ако нямаш нищо и започнеш да просиш, те ще гледат час по-скоро да напуснеш селото. Където отидеш, трябва да даваш. Богат, учен, силен трябва да бъдеш. Ако си учен, ще прилагаш знанието си. Ако нямаш знание, ще учиш, да го придобиеш. Ще работиш върху себе си, като се ползваш от енергиите, които протичат през ушите, носа, устата и очите. Отвреме–навреме ще пипаш очите, ушите, носа, устата си, за да си въздействаш. Обаче трябва да знаеш кога да правиш тези упражнения. Ще бъдеш внимателен към себе си, за да бъдат и хората внимателни към тебе. Ако не се почиташ и уважаваш, и хората няма да те почитат и уважават. За да обичаш някого, първо трябва да имаш отношение към душата му.

 

 

Полза от знанието, ООК , 12 април 1933 г.

 

[Думи на Учителя за мисълта]

...от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло.

 

Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. 

 

~

Има едно богатство в света, което не се краде, това е човешката мисъл. В това отношение вие трябва да бъдете богати. Ако човек се обижда, той не е богат човек. При всяка една обида, човек става най-малко два пъти по-богат, отколкото е бил по-рано. Всякога хората ни хвалят, за да им дадем нещо повече. Когато някой започне да ви хвали, че вие сте такъв, онакъв, че като вас не е срещал човек, това показва, че той иска да вземе нещо от вас. И вие сте длъжни да давате. Защо? Всеки извор или всяка чешма е длъжна да дава на когото и да е: и на животни, и на хора, и на буболечици. Който дойде, все трябва да му се даде и то кой колкото иска. Божественият извор никога няма право да отказва нещата, да каже, че на този или на онзи не иска да даде. Всеки е свободен да вземе толкова, колкото иска. Когато ние дойдем до положението на този извор, да даваме на всички, ние сме дошли до положението да изпълняваме Божията воля. Лесно е да се каже, но мъчно, трудно е това изкуство.

 

Та тепърва трябва да изучавате владането на човешките мисли... 

 

~

... от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят.

 

Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае.

 

~

...човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва.

 

~

Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тия закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното. Например, някой лош човек може да ти внуши да направиш на някого някоя пакост. И ти, като седиш, ставаш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвор четири, пет години. А мисълта, която си приел, не е твоя. Какво трябва да се прави в такива случаи? Като получите една мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл, която да ѝ реагира и тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват.

 

~

Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа.

 

~

...владейте своите мисли. Бъдете господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.

 

Закон за контролиране, Неделни Беседи, 19 декември 1937 г.

[Мисли от Учителя за Вярата]

И Петър казваше на Христос, че любовта му е непоколебима, че никога няма да Го остави, че е готов с меча си да Го защитава, но не издържа. Докато петелът два пъти пропя, той три пъти се отказа от Христос. След това Петър съзна грешката си, разкая се и горко плака. Той видя своята слабост и позна в какво се състои юначеството. Където има страх, там юначество не съществува. Следователно първата работа на човека е да се освободи от онзи вътрешен, неестествен страх в себе си. 

Единственият страх, който трябва да съществува, който е на мястото си, той е страхът в човека да не изгуби любовта си. Свещен страх е той! Щом изгуби любовта си, човек свършва и с живота си – за него всичко е свършено. От нищо друго човек не трябва да се страхува. Всякакъв друг страх е безпредметен. Човек може да се страхува да не умре от глад, да не изгуби къщата си, да не го уволнят от службата му, да не изгуби общественото си положение, да не изгуби уважението на хората и т.н. Всички тия неща, които предизвикват страх в хората, са временни и човек не трябва да се спира върху тях. 

Ако вярвате в Бога, Който ви е създал, няма защо да плачете и да се отчайвате; вие никога няма да умрете гладни, никога няма да бъдете изоставени. 

 

~

Като разглеждате страданията спокойно, ще видите, че има рефлексни страдания, има и прави страдания, които се отнасят до самия човек. Рефлексно страдание е, например, стягането, свиването, което изпитвате, като гледате как някой акробат ходи по въже, прави ред упражнения. Той ходи по въжето спокойно, самоуверено, без никакъв страх и казва: „Изкуство е това!“ Вие, които гледате, свивате се, страхувате се, стягате се, да не падне случайно, да не изгуби равновесие. И като излезете от този цирк, казвате: „Измъчих се за тия хора“. Питам: ако този акробат върви по въжето смело, самоуверено, без страх, с упование на себе си, не можете ли вие, които вярвате в Бога, да имате смелост и вяра поне колкото неговата? Който не разбира живота, ще каже за акробата: „Виж, този нехранимайко, по какъв начин си изкарва прехраната!“ Не, да бях на ваше място, бих казал: „Ето един смел, решителен човек! Без вяра в Бога, но с упование в себе си, той се излага на такъв риск. А пък аз, който вярвам в Бога, страхувам се даже мнението си да изкажа, да не би хората да помислят нещо лошо за мене“. Ти, който вярваш в Бога, по три пъти на ден се молиш, страхуваш се от сянката си, страхуваш се от умрял човек, от лоши сънища и т.н. Каква вяра е тази, която не може да се справи с най-малките мъчнотии?

 

 

Един удар, Съборни Беседи, 2 септември 1933 г.

[Мисли на Учителя за семейството и женитбата]

В Америка, в града Бостон, дъщерята на един богат търговец се влюбила в един младеж и били готови да се женят. Като практични хора, бащата на тази мома изпраща портрета на нейния възлюбен, както портрета на своята дъщеря на един знаменит астролог с молба да се произнесе могат ли тия двама души да прекарат един добър живот. Астрологът веднага отговорил: По никой начин тези двама души не могат да се оженят. Тогава бащата повиква дъщеря си и ѝ казва: Аз изпратих портрета на твоя възлюбен до един знаменит астролог да се произнесе за него дали ще можете да карате един добър живот. Но той каза, че ако се ожените, той след две години ще те убие. Сега, ако ме слушаш, откажи се от твоя възлюбен. Аз нямам нищо против него, но въпросът е сериозен. Дъщерята казала на баща си: Ще те послушам! Тогава връщат годежа. След това този момък се оженил за друга, но след две години четат вестниците, че той убил жена си.

Сега мнозина искат да се оженят за някоя мома или за някой момък и считат за голямо нещастие, че не могат да се оженят. Аз вземам този пример като пример от живота. Съвременните хора мислят съвсем опаки върху много неща от живота. Онези хора, които трябва да влязат в брак, в съобщение да образуват един дом, това нещо е предвидено от невидимия свят още отпреди хиляди години. Ако тази работа остане сега хората да я нареждат, тя е изгубена работа. Българите казват: Или се млад жени, или се млад калугери. Остане ли хората да те женят, тази работа е изгубена. Остарееш ли дяволът ще те жени. Не, жени се тогава, когато Бог те жени! А не се жени тогава, когато хората ще те женят. Когато хората женят човека, тогава дяволът го жени. Аз разглеждам този въпрос по друг начин. 

Казвам: Онази Любов, която свързва хората в едно и ги поставя в положение да се разбират, да работят заедно, това е Божествената Любов, Любовта, в която всеки е готов да направи за другия такива жертви, каквито е готов да направи за себе си. Това е истинската Любов! Това е при Божествената Любов, а при човешката любов, всеки се жени за свои изгоди.

Казвам: Този ред и порядък за нещата е временен. Най-първо ние трябва да знаем, че сме изпратени на земята да се научим да мислим. Първото нещо е, човек да придобие правата мисъл, защото всичко друго, което човек ще придобие, се обуславя от правата мисъл. Не че е лош животът, но без правата мисъл, пътят, по който вървим, ще ни донесе ред нещастия. Сега аз не искам да оставя във вас мисълта, че не сте на прав път, но казвам, че вие се намирате пред последната станция, дето трябва да изправите живота си. Всички вие се намирате на една нова станция, на един нов път.

 

 

Този е живият хляб, Неделни Беседи, 10 февруари 1935 г.

[Мисли от Учителя за Търпението]

„Който претърпи до край, той спасен ще бъде." Значи, човек трябва да търпи, за да бъде спасен. Ще дойдат дни на скърби и страдания в неговия живот, когато нито майка, нито баща, нито приятели ще могат да му помогнат. 

Ако в дадения момент той може да повярва, че в света съществува Едно Висше съзнание, което прониква през умовете на хората и ги озарява, и отправи своята мисъл към това съзнание, вс

ичките му мъчнотии и страдания ще изчезнат. Не мислете, че като се обърнете към Бога, всичките ви мъчнотии ще се разрешат изведнъж. 

Не, мъчнотиите ви ще се разрешат постепенно, както слънчевите лъчи постепенно разтопяват леда и снега, като го превръщат първо във вода, а после във водни пари. Щом всички мъчнотии се разрешат, тогава човек влиза в истинския живот. Докато дойде това време, той трябва да се въоръжи с велико търпение, да издържи до край. 

Ето защо, сегашните условия и нуждите на хората изискват от тях дълбоко разбиране на живота, да знаят, как да постъпват.

Ако някой човек е гладен, морал ли трябва да му се проповядва? Ще кажете, че гладът ще го застави и да краде, и да убива, и да върши ред още престъпления. Трябва ли гладът да заставя човека да убива? Ако гладът заставя човека да върши престъпления, тогава и вълкът има право от глад да краде овце и да ги задушава. Ако това е право, защо хората преследват вълците? Не, въпросът за хляба почива на съвсем друг закон. 

Как ще разберете Христовите думи, че който яде плътта и пие кръвта Му, ще има живот в себе си? Човек може да яде само от този, когото обича. Кое дете не е бозало мляко от майка си? Ако вземете думите на Христа в буквален смисъл, какво заключение ще извадите от тях? В света съществуват хора чисти и свети, които излъчват от себе си особена вътрешна сила, която храни човека, както физическата храна. Той може да седи при някой от тия хора няколко деня, без да помисли за ядене и пиене. Това подразбирал Христос в стиха: „Ако ядете плътта ми и пиете кръвта ми, ще имате живот в себе си." Това показва, че съществуват разни начини, чрез които хората могат да се хранят.

~

„Който изтърпи до край, той спасен ще бъде." Обаче, търпението изисква разумност. Понеже всички хора са прямо отговорни към Бога, когато искат да разрешат някаква мъчнотия помежду си, те трябва, като разумни същества, да се отнесат към Бога и да кажат: Господи, Ти уреди тази работа. После, те трябва да чакат с търпение да се реализира молбата им. 

Учениците на Христа знаеха това нещо, но Той се обърна към тях с думите: „Който изтърпи до край, той ще спасен да бъде." С това, Христос искаше да ги предупреди, че те ще имат големи мъчнотии, ще бъдат гонени и презирани, но трябва да издържат до край. Който не може до край да изтърпи мъчнотиите и гоненията заради Христа, той не може да бъде Негов ученик. 

В това отношение всеки ще бъде гонен, презиран заради някаква своя идея, но той трябва да се въоръжи с вътрешно спокойствие, с търпение, за да издържи до край. Такива примери имаме и в Библията, когато Аврам изпъди своята рабиня Агар. Агар роди дете от Аврама, но понеже Сара не искаше тя да остане при нея, да и се подиграва, като бездетна, каза на Аврама да я изпъди от нейния дом. Агар взе детето си и отиде в пустинята, дето прекара големи изпитания. Тя не можа да намери вода за пиене, и за да не гледа страданията на детето си, хвърли го на земята, да умре, да не страда повече. В това време ангел Господен се яви и й показа, де има вода, за пиене, да спаси детето си. 

Има безброй примери из живота, от които се вижда, че Бог се грижи за всички живи същества. Затова не се обезсърчавайте, не падайте в отчаяние, но щом се намерите в някаква мъчнотия, обърнете се към Бога, Той да ви помогне, да ви освободи. 

Казвате: Не е ли унизително да се молим? Питам: кой човек не се моли? И ако е вярно, че като се моли, се унижава, нека поне се унижава пред Господа, отколкото пред равните си. Какво по-голямо унижение за човека от това, като се намери пред някаква мъчнотия, или пред някакво страдание, да се самоубива? Страшно е положението на самоубития! Години и векове трябва да минат, за да изправи той тази неразумна постъпка. 

Трябва ли майката, която е изпратила детето си за вода, с шише от два килограма тежест, да види това шише счупено на земята? Защо се е счупило това шише? Детето казва: Мамо, дотежа ми шишето, и аз го хвърлих на земята. Тогава майката ще вземе пръчицата и ще го удари няколко пъти. Нищо на света не остава безнаказано. Когато самоубитият отиде в онзи свят, ще го питат: Защо счупи шишето?

В това отношение, просяците дават добър пример на постоянство. Просякът не се самоубива. На сто врати ще потропа, тук го изпъдят, там го изпъдят, но той не се отчайва, постоянства, напред върви. Защо има просяци в света? Просяците съществуват, за да дадат пример на хората от търпение и постоянство. Като се върнат дома си, те са доволни на това, което са изпросили, колкото малко да е то. И след всичко това казват за някого: Той е виден човек. – Кой е виден човек? Всеки може да бъде виден, при условие, да има отличен ум, отлично сърце, отлична воля. Виден човек е онзи, на когото бъдещето може да разчита.

~

В търпението е скрита Божията Любов, а в радостите и скърбите се крият Божиите блага. Днес хората не разбират това нещо, но един ден ще разберат. 

Апостол Павел казва: „Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага, с бъдещата слава, която се готви на човечеството." Значи, има нещо по-велико от страданията, което ще дойде в бъдещата фаза на живота. 

За сега няма живо същество на земята, което да не е страдало и да не страда. Който има страдания, нека по много пъти на ден произнася в себе си думите, че ще минат страданията и ще види, че наистина ще преминат. Страданията са необходимо условие за развитието на човека. 

Ако проследим историята на развитието на човечеството, ще видим, че най-великите хора са имали най-големи страдания и изпитания. Те са прекарвали по цели дни, месеци и години в затвори, дето са написвали най-великите си произведения. И Христос прекара едно велико страдание на кръста. Всички апостоли, всички велики хора са минали през големи изпитания и страдания. 

Няма велик човек в света, който да не е минал през големи изпитания и страдания. Следователно, който иска да бъде велик, той непременно трябва да мине през големи страдания. Добрият, гениалният човек е минал през големи страдания. Само разумните страдания правят човека велик. Да срещнете добър, учен, умен, гениален човек, това значи, че този човек е минал през велики изпитания и страдания. Това значи този човек да ви разбира, да разчитате на него като на свой брат. Да разбираш човека и да те разбира, това значи да имате взаимно уважение и почитание.

 

 

До край, Неделни Беседи, 12 февруари 1928 г.

[Мисли от Учителя за Любовта]

Сега ще ви кажа следната истина: 

За човека трябва да мислите, а после да го обичате. 

За Бога е точно обратно: Бога трябва първо да Го любиш, а после да мислиш за Него. 

Значи, в това отношение в света има само едно изключение и то се отнася до Бога. За Бога, първо трябва да Го обичате, а после да мислите за Него. За човека е обратно: първо трябва да мислите за него, а после да го обичате. Бог първо е помислил за човека и тогава го е създал. След като е помислил за човека, Бог казал: „Да направим човека по образ и подобие Свое“. Значи, Той първо е помислил за човека. Така трябва и ние да правим: първо да мислим за човека, а после да го обичаме. 

Дойде ли до Бога, първо трябва да Го обичаме, а после да мислим за Него. Любовта е Божествено нещо. Дойдете ли до Божествената любов, първо трябва да внесете любовта, а после мисълта. Дойдете ли до човешката любов, първо трябва да внесете мисълта, а после любовта.

Вие трябва да имате предвид това разграничение и навсякъде да го прилагате. Ако не го пазите, вие няма да имате никакви резултати. Опитът ви ще излезе несполучлив. Ако го пазите и прилагате, всичко ще ви върви добре. Само Един има в света, Който заслужава да Го обичаме без да мислим. Това значи: първо ще Го обичаме, а после ще мислим за Него. Ако и за човека приложим същия закон, какъвто е за Бога, ние ще влезем в едно противоречие.

Сега, понеже няма нито един от вас, който да не е играл ролята на любовта, който да не е обичал, кажете ми: как бихте определили вашата любов? Опишете ми какво е останало от вашата любов. Аз бих желал да ми дадете едно малко парченце, което е останало от вашата любов. Ако ми донесете едно малко парченце от вашата любов, аз бих ви платил за него колкото искате. Сега за една стара английска лира се плащат хиляди английски стерлинги.

Любовта не е нещо, което не се плаща. Тя минава от един живот в друг. Човек може да заспи, но като се пробуди, любовта пак действува в него. Любовта действува и в сънния живот, и в будния. Любовта действува и на Земята, и в другия свят. 

Дето и във вселената отидеш, все ще разбереш един закон, а именно: любовта действува навсякъде, но хората се различават само по степента на своята любов. 

 

 

Разумният човек, Неделни Беседи, 7 февруари 1937 г.

[059. Прилежание, Рилски беседи, 30.08.1940 г.]

Сутрешен наряд

 

1. Песента "Бог е Любов"
2. Малката молитва
3. Песента "Ранен час"

 

4. Беседа "Прилежание", държана на 30.08.1940 г.

 

5. Песента "Всичко в живота е постижимо"
6. Формула: "Винаги се радвайте, непрестанно се молете, за всичко благодарете, Духа не угасвайте". (3 пъти)
7. Молитвата "Добрият път" 
8. Песента "Доще ден"
9. Формула "В изпълнението Волята на Бога е силата на човешката душа".  

 

Първото същество, което е започнало да мисли, е човекът. За какво мисли човек? Ще кажете, че човек мисли за много неща. За много неща мисли, но истинска мисъл е онази, която има за обект любовта към знанието. Като има любов към знанието, човек едновременно има и прилежание. Без прилежание нищо не се постига. Без прилежание няма знание, няма и любов.

 

...От човека зависи да стане цар и свещеник. Някои искат да отидат на небето, между ангелите. Докато не стане цар на себе си, на своите мисли, чувства и постъпки, и те да изпълняват волята му, човек не може да отиде на небето. Религиозните знаят това и казват: Каквото Бог даде, или каквото Бог каже. – Бог казва да учите и да работите. Слушате ли заповедта Му? Ученикът казва: Каквото каже учителят. – Учителят казва на ученика да учи. Ученикът повтаря всеки ден думите на учителя, но не учи. Ако само повтаряте думите на учителя, а не учите, нищо няма да постигнете. Някои евангелисти знаят Стария и Новия Завет наизуст, но не са истински учени, или истински вярващи.

 

Всичко зависи от вътрешното разбиране и приложение на тия истини. Каква полза имате от знанието на Свещеното Писание, ако го разбирате като Аврама, като Якова, като 12-те сина на Якова и т. н.? Каква полза имате от знанието на Стария Завет, ако го прилагате като старите евреи? Ще се избивате едни-други, ще колите и избивате животни, ще ги принасяте в жертва на Бога. Някой направи една погрешка и, за прощение на греха си, ще заколи едно животно. Днес поне, хората не принасят жертви на Бога, както едно време. Те не принасят в жертва животни, но друго нещо принасят. За да се ползва от Свещеното Писание, човек трябва да има дълбоко разбиране, да схваща вътрешния смисъл на истините, по дух, а не по буква.

 

...Неволята, сиромашията, грехът, болестите са все учители, от които хората бягат. Колкото и да бягат, тези уроци ще им се наложат. Хората бягат и от злото, но не подозират, че още живеят в него. Злото е неорганизиран свят. Наистина, ние виждаме, че мислите, чувствата и постъпките на човека още не са организирани. Той трябва да работи съзнателно, да организира своя свят, да организира силите на своето тяло. Казано е, че Бог създаде човека, но това още не значи, че го създаде съвършен. Човек има да работи много върху себе си, да се самоусъвършенства. Бог каза на Адам: „От всичките дървета на рая ще ядеш, само от плодовете на Дървото за познаване на доброто и на злото няма да ядеш.“ Адам и Ева не изпълниха заповедта на Бога. Те показаха непослушание, което говори именно за тяхното несъвършенство. И за Земята е казано: „Земята беше неустроена и пуста.“

...Сега аз няма да се спирам върху Дървото за познаване на доброто и на злото, да го описвам. Опасно е това дърво. Само едно можете да знаете: то е едно от най-красивите дървета в света. Който го погледне, не може да не спре вниманието си върху него. Няма човек в света, който да не се е влюбвал в това дърво. То съблазнява даже силните хора. Желанието на човека към забогатяване, към слава, към придобиване на големи знания, не е нищо друго, освен плод от забраненото дърво. За да не изпадне в съблазън, човек трябва да се изучава, да види, че всичко онова, което желае отвън, има го и в себе си. За да се изучава, човек трябва да бъде прилежен. Като изучавате себе си, вие изучавате и ближните си. Срещнете ли някой човек, пожелайте да прочетете поне една страница от неговата книга. Ако не можете да прочетете по една страница от всеки човек, прочетете поне заглавието на неговата книга. Всеки човек има различно заглавие на книгата си.

...Дето видите мъж и жена, събрани заедно, ще знаете, че те воюват помежду си. Мнозина се спъват в живота си, понеже се увличат от външните неща. Външното е отражение на нещо друго. Например физическият свят е отражение на Божествения; красотата на физическия свят е отражение на Божествената красота. Тъй щото ако срещнете една красива жена, знайте, че тя е отражение на Божествения принцип, който живее в човешката душа. Жената е символ на сърцето, чрез което се изявява Любовта. Душата е свързана с Любовта, която се изявява чрез сърцето. Сърцето върши една от главните служби в организма – то движи кръвта и я изпраща по цялото тяло. В сърцето се крие капитанът на парахода, който наблюдава посоката на движението му и следи да не се удари в някоя канара и да потъне в морето или в океана.

Следователно, за да не потъне параходът ви, вслушвайте се в Божествения глас и проявете всичкото си прилежание, за да изпълните Неговите заповеди. Мощен е Божественият глас! Когато Бог проговори на Адам и на Ева, те оживяха. Като не послушаха Божествения глас, те излязоха вън от рая, в широкия свят, за да се мъчат. Защо ги изпъдиха от рая? – Защото не учеха това, което трябваше, а се заеха с изучаване на странични въпроси. Раят е велика школа с определена програма. Който влезе там, трябва да изучава предметите, които му се преподават, а не които той иска. 

...В рая няма противоречия и изкушения. Там има само условия за изкушения. Който не прилага закона на послушанието, той се натъква на условията на изкушението. Вън от рая пък виждаме плодовете на изкушението.

В какво седи погрешката на Адам и на Ева? – Те проявиха непослушание. Змията изкуси Ева да яде от плода на забраненото дърво. Тя яде, но даде и на Адам да го опита. Заради непослушанието си те трябваше да напуснат рая. Като излязоха вън от рая, родиха два сина: Каин и Авел. Каин уби Авел. Убийството е първият плод от познаването на доброто и на злото. Каин уби Авел от завист, че жертвата на Авел била приета от Бога, а неговата не била приета. Каин искал да вземе нещо от брата си. Следователно, когато човек върши някакво престъпление, казваме, че той иска да вземе нещо от брата си. Как може човек да измие своите грешки и престъпления? – Чрез прилагане на закона на Любовта. Преди да приложи Любовта, човек трябва да я придобие. Някой иска да приложи любовта чрез насилие. Това е невъзможно. Любовта и насилието взаимно се изключват. Дето е насилието, там няма любов; дето е любовта, там няма насилие. Любовта се придобива по пътя на прилежанието.

И тъй, започнете с прилежанието. Само така ще придобиете Любовта, която носи щастие и блаженство за вашите души. Да обичаш някого, както трябва, това значи да имаш най-малката възможност за придобиване на Любовта. Като обичаш едного, ти ще разтвориш сърцето си за всички. Това значи да придобиеш Любовта. Като обичаш всички, ти постепенно отиваш към съвършенство. Съвършеният човек включва в себе си всички живи същества.

 

Ще кажете, че е мъчно да се обичат всички. Мъчно е, но е постижимо. Неопитният и млад художник избира един ограничен кът от Природата за обект на своята работа. Затова именно неговите картини са еднообразни. Опитният и виден художник избира различни места от Природата, с голям мащаб, вследствие на което картините му са разнообразни и многобройни. Колкото повече се свързва художникът с Природата, толкова по-съвършен става. Колкото повече художникът обикаля Природата, толкова по-здрав, по-добър и по-знаменит става.

Защо трябва да обичаме? – За да придобиете онова, което нямате, и за да усилите онова, което имате. От различните хора ще черпите различни неща. Като обичате някои хора, вие ще станете по-здрави, отколкото сте били; от любовта си към други ще увеличите добротата си, от любовта си към трети ще увеличите разумността си. И най-после, от любовта си към четвърта категория хора ще светнете, красотата ви ще се увеличи, ще станете подобни на ангелите.

 

Наистина, слушали сте да казват за някого, че има ангелска красота. Тъй щото, искате ли да бъдете добри, разумни, здрави и красиви, обичайте всички хора. Това е капиталът на вашата душа. Някой казва, че може да обича, само ако вижда обекта на своята любов. Този човек живее във физическия свят. Друг казва, че се задоволява, когато чувства, че обича. Този човек живее повече в духовния свят. Трети казва, че му е достатъчно да мисли за човека, когото обича. Този човек живее в Божествения свят. За да бъде любовта ви пълна, трябва да съедините трите свята в едно. Само тогава вие имате истинската, положителна наука в живота.

 

...Турете прилежанието по отношение на ума си, да учите. Поставете прилежанието към сърцето си, да развивате своите чувства. Никога не съжалявайте, че обичате, или че сте обичали. В света нищо не се губи. Всяко нещо става на своето време и място. Всички вътрешни противоречия в живота ви представят предмети за изучаване. Знаете ли, на какво се дължи неразположението, гневът, скръбта? Изучавайте тия състояния, за да знаете, как да се справяте с тях. Когато сте разположени, ще давате; когато сте неразположени, ще взимате. Когато сте радостни, ще давате; когато сте скръбни, ще взимате.

 

...Като работи с мисълта си, човек създава челото – Божествения свят. Като работи със сърцето си, човек създава света, който заема областта от веждите до върха на носа. Като работи с волята си, човек създава областта, която се намира от носа надолу. С други думи казано: когато мисли, човек създава челото си; когато чувства, създава лицето си; когато работи с волята си, човек създава брадата си. Сегашните хора искат да бъдат щастливи. Без прилежание няма щастие. Щастието на човека зависи от развитието на неговото чело, на неговото лице и на неговата брада. На всички хора е дадена задача: да работят върху челото, лицето и брадата си, т. е. да създават своя умствен, духовен и физически свят. Като работите върху тази задача, вие ще се ползвате едновременно и от трите свята.

Обичайте ума си! Обичайте сърцето си! Обичайте и тялото си! Обичайте добрите хора! Обичайте и лошите хора! Само по този начин ще изпълните волята Божия и ще разберете, че човек не е нищо друго, освен малък свят, който се поддържа от Божествените енергии на възвишените светове.

 

Нека останат в ума ви трите думи: вслушване, прилежание и изпълнение.

 

Прилежание, 30.08.1940 г.

[Мисли на Учителя за Душата]

Въгленът винаги може да се превърне в диамант. Как? – Като се подложи на висока температура и голямо налягане. Значи, когато върху въглена действа една разумна сила, той се превръща в диамант. Една разумна сила може да превърне и диаманта във въглен. Може да стане това нещо, но то се отнася до ония диаманти във физическия свят.

 

Но що се отнася до човешката душа, имайте предвид следното: никоя сила в света не е в състояние да превърне душата във въглен. Тя за вечни времена си остава един скъпоценен камък на Небесното Царство. Чистата душа не може да се опорочи, тя всякога си е чиста! Помнете това, дръжте тази мисъл в себе си, за да не се обезсърчавате!

 

Дойдете до някое противоречие, кажете: Моята душа е чиста. Ако аз се опетних, то е външно, не се отнася да душата. Следователно, ще мислите, че погрешката ви е в постъпката, а не че вашата душа е станала по-добра или по-лоша. Аз мога да ви кажа, че някой път сте постъпили разумно, а някой път неразумно, но то не се отнася до вашата душа.

 

~

... условията на вашия живот, в който се намирате, а най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.

 

Знаете ли какъв е свещеният трепет на душата? Знаете ли колко е нежна човешката душа? В душата няма абсолютно никаква грубост. Тя е готова да раздели последната хапка със своя приятел, с най-бедния човек. Тя не прави никаква разлика между мравката и себе си. Когато душата отправи един свой нежен трепет към някое малко същество, то трепва и казва: Ето една душа, която ме разбира. Нежността, благостта, които притежава душата това са качествата на Бога. Един поглед на Бога е в състояние да измени условията ти, да те подигне да растеш. Неговият поглед всякога носи знание, Мъдрост, свобода, живот.

 

 

Основа на знанието, МОК, 4 ноември 1923 г.

 

 

 

[Мисли от Учителя за Волята]

Трябва да знаем, че веднъж дошли на земята, ние сме служители на Бога. Някой казва: „Човек има свободна воля“. Казвам: Който живее в този съществен, неизменен свят, гдето Бог живее, и който служи на Бога, разбира Неговите закони и повеления, само той е свободен, само той може да има свободна воля.

 

Растете в благодат, Неделни Беседи, 7 януари 1917 г.