braman

Тази тема заприлича на останки от пиянски запой. Айде някой модератор да вземе да почисти.

Вярата е висшето свойство на ума на Човека. Вярата е висше състояние на доверие към Божественото същество, което пронизва Вселената. Вярата почива върху упованието на Бога и върху осъзнаването на собствената Божествена природа. Осъзнаването на Божествената природа е ментален процес, а упованието е астрален процес (може да се каже, че упованието е висше качество на душата, а вярата – висше качество на ума). Вярата не се придобива, а се дава свише, когато Човек е готов да я приеме (т.е това е резултат от огромна духовна работа) . Вярата се утвърждава в Човека чрез духовно знание, прилагано за благото на всичко съществуващо. Важно е, че духовното знание не може да съществува само на нивото на интелекта (то или става самата личност и живот на човек или се отхвърля от него изцяло). Много мъдри мисли.

Преди да се премине към съвършенното смирение, което е състояние на съзнанието без аз, това аз трябва да се изтърка, да заблести. По този начин то олеква, става полупрозрачно, от груба черупка се превръща в тънка люспичка, която вече много лесно може да бъде свалена. Чувството за собствена значимост се променя заедно с промяната на егото. Един ангел също знае колко му е значимоста, без да се превъзнася, осъзнавайки безкрайната еволюция.

До колкото знам, във всички духовни общества има някаква външна йерархия. Това е направено и с цел да се откроят стъпалата и по лесно да се осъзнае пътя, който трябва да бъде извървян.

"Личността, индивидуалността ни (Станимир!) е от Бога дадена да се грижим за нея да е чиста и да е добър извор и проводник на Божествената река и изпълнител на Божията воля. Ние отговаряме пред Божествената си същност за това с ума, сърцето и волята си. Да се откажем от тях значи да захвърлим това, което ни е дадено да работим с него и да се учим." Да Донке, ние трябва да се грижим за личността си и да я облагородяваме. Но идва момент, когато човек трябва да забрави себе си. Както когато караш автомобил - ако трябва да превключиш на по- горна предавка, трябва да се откажеш от по-долната. Не може да караш едновременно на трета и на четвърта. Като това не означава, че третата ще я заличиш за винаги от скоросната си кутия. Пак ще ти трябва.

Написах думата обич в търсачката на библиотека Триъгълник и излязоха доста и разнообразни неща. Та ме въведоха на древната индииска притча за слона и тримата слепци: трима слепци не знаели какво е слон. Завели ги. Разбрали каквото разбрали. После ги попитали: "Е, какво е слон?" Първият слепец, който бил застанал до ушите му, казал: "Слонът е едно голямо ветрило. Като един голям стълб е" - казал вторият, който бил застанал до крака му. "Неее. Нищо не сте разбрали." - казал третият. - "Слонът прилича на огромна делва." Той бил се докоснал само до корема му. Ние сме тези слепци и на нас е нужно да ни се обяснява като на слепци. Не можем да поемем залъка, за това ни го правят на трошички.

Една от най-големите трудности по духовния Път е, че не изпълняваме точно това, което ни е казано от авторитета, когото наричаме Учител. Струват ни се несвойствени, демоде и тогава прибягваме до компилации. А заръките на Учителя трябва да се изпълняват точно и системно, както болния трябва да си взема предписаните лекарства. Това се нарича послушание и преданост. Това е началото на всичко.

"Но в нас има линк към другата ни, истинска същност, от царството на Христос което "не е от този свяят" На този линк в сърцата ни, на него да се посветим - това е целта и смисълът на живота ни." Да, има една хипервръзка, на която е написана думата Любов.

Някой срещал ли е мнение на Учителя по темата?

А аз се замислих колко съм далеч от Нея, защото нищо не разбирам.

Точно така Теодор! Трябва действия, а не да ревем като баби.

Днес направихме доста добро ходене в планината. Наумихме си един преход, който с изчисления по картата и хитро вклучените пряки пътеки, въобще нямаше да е толкова дълъг и изморителен. Та накратко - тръгнахме. По въпросната пътека вървяхме известно време, докато тя изчезна. Излязохме на място, където въобще не трябваше да бъдем. Е, продължихме... Поне знаехме къде сме,но очите ни постоянно шареха за пътеката, защото иначе щяхме да се "размажем" от ходене. И преди да направим един смел опит през шумата, срещаме двама души. Разбира се, попитахме това онова, разказахме им къде искаме да отидем, а те ни изгледаха със съжаление: "Ние сме от доста години по тези места, дори и за нас е трудно да го направим. Да, имало е пътека, но тя не е подържана, обрасла е с треволяци. За това и не сте я видели. Я си минете по другия път, макар и обиколен." Слава Богу, послушахме ги. П.П. Често ни се дава помощ, но по-често ния я отхвърляме. Спомена, може би, и браните ядове, ни карат да се вслушаме в разумното, защото вече имаме едно на ум.

Ха честито! И аз започнах да се самоцетирам. Диана, ти някога давила ли си се? Не? И все пак, би трябвало да знаеш, че когато сме въвлечени по такъв начин в някаква ситуация, друдно бихме я оценили както подобава. А какво остава за еволюционното и надрастване.

Само когато се освободим от кармичния закон, ще можем истински да използваме неговата сила и възможности, за едно висше творчество. Давещия се трудно може да разбере за силата на реката, която може да бъде впрегната.

"Още едно изкушение съм изпитала и много пъти съм наблюдавала у хора, поели по духовния Път - човекът съвсем безкористно и с най-благородни подбуди си внушава (така разбира Доброто), че всичкои блага, които е придобил по този път, е длъжен да сподели с другите и да им помогне да намерят верния Път. Като чуя смисълът на моя живот и на моя Път е да помагам на другите, малко ме полазват тръпки... " Абе и мен, когато чуя или видя подобно нещо, ме полазват тръпки, ама изглежда моите тръпки са много по-различни от твоите. Иска някой да помага - щом го прави безкорисно и без насилие защо пък да му пречим! Но ние, като в притчата за мухите и пчелите, все търсим нещо мръсно та да се лепнем за него. А пчелите пък виждат само доброто. Питат ги: някаква тор била стоварена в градината, знаете ли каде е? А те отговарят: не, освен прекрасни цветя нищо друго не видяхме. Ако пък попитате мухите, те ще ви представят своята версия - имаше тор, само прекрасна естествена тор.

Диана, това винаги е било така. Но всеки сам в сърцето си трябва да отделя плявата от житото. Опасности много и те се увеличават с напредването по пътя. Контролното на първокласника не е като на детето в трети клас. Трудностите се увеличават право пропорционално на предобитите възможности.

Да, в някой Ден на Брама. http://www.youtube.com/watch?v=o1v0xvODU7E&feature=fvw

А като порасне? Така по заприличва на нещо, но с голяма доза условност. Хубава и галеща егото ни е идеята, че вместо раби и слуги, ние сме сътрудници и дори ортаци на Бога. Едва ли не Той не може да си свърши работата без нас! Ние сме тези, които имат нужда от него. Съ-трудник означава трудим се заедно с Него. Доброволни и съзнателни ортаци. "А като порасне?" Сравнението, че отношението Бог - човек е като майка и невръстното и дете, дори е слабо. Контраста в еволюционно отношение между Тях и нас е толкова голям, както между нас и растенията, а дори и камъните. Кара колата бащата, детето казва "дай тате и аз да покарам". Баща му го слага при себе си, но придържа все пак волана, а детето се кефи и си мисли, че кара.

Доста едностранчиво, didi_ts. Според мен, в теб говори гордостта от геройския поход, който си направила. Евала ако го направиш и след трийсет години.

Не съм срещал до сега християнин, който да си представя, че Дева Мария е заченала от гълъб. Ама то свят широк - може и да има такива.

Мили приятели! Станалото - станало. Нека законите в нашата държава да си свършат работата. Но аз виждам една много по-голяма опасност, един хлъзгав път, който може да повлече мнозина. Идва момент, когато всяка светиня се предоставя на погледа и вниманието на обществото. Трафикът до Рилския манастир преди сто години е бил един, а сега е съвсем друг. Може би и тогава е имало монаси, които не са харесвали постоянно увеличаващия се приток от хора, защото им разваля спокойното уединение. Но може ли да кажем, че тези обикновени светски хора не трябва да ходят до там с колите си? Според мен, всеки се връща от такова място с нещо светло в душата си. Нека да гледаме на всички като поклонници. Когато видим, че си изхвърлят фасовете по пътеките, нека видим в тях бъдещия прилежен ученик. Когато видим, че в езерата си охлаждат бирата, този, бъдещият ученик, нека пак да го видим. Защото е добре да се поставяме и на тяхно място. Нещо дълбоко в душата им може да е проговорило и вместо да иде тайфата на море, решили да разнообразят с това да видят "дъновистите" и тяхната прехвалена Рила. И тук братята и сестрите, които са по-дълбоко запознати с Учението, трябва да дадат пример. Тези обикновени хорица с какво впечатление ще се завърнат, зависи и от нас. Масовизацията е неизбежна, а ние вместо да хленчем, нека да запретнем ръкави.

„доброволно и съзнателно сътрудничество“ - Да ти е такова отношението към Бога, си е почти чиста гавра! Какъв сътрудник може да бъде малкото дете на майка си? Тя му слага памперси, учи го да говори, казва му какво да прави и какво не. Детето трябва добре да я слуша, за да порасне и се развие правилно. С това не казвам, че човек трябва да се лиши от собствена воля и инициативност, но трябва да е пропит от огромно смирение, ако поне малко разбира за какво става въпрос.

Скъпоценният камък на дъното, който е вечен (константа), може да бъде видян само когато вълните на ума утихнат. Това може да бъде тълкувание в светлината на Раджа йога.

Търсач: "Според традиционното християнство Светия Дух е просто един гълъб." Търсач, брате, вземи малко да се ограмотиш - например от тук.