braman

Чувството за ви вина може да се превърне в течение, което ни завлича в собствените ни дълбини. Може да се окаже единствената сила, която е в състояние да откърти последния срупей на горделивото его. Едно хубаво чувство за вина, благодатно чувство, помагащо ни да стигнем до разбирането, че сме не по-големи от тревичката край пътя, че сме грешни и пълни с недостатъци. Но това не е вече някакво горчиво самосъжаление, а поглед до дъно. Сърцето се чувства някак по-леко. Станало е покаяние, катарзис... Просиява някаква чистота...

Много хубав пост! Все едно чета Кришнамурти: "Истината е земя без пътища..." Ама и загадачен - направо клони към дзен: "Убий Буда с метлата."

И аз бих се радвал да разбера нещо повече.

Бих искал да споделя с вас едни мисли на Рудолф Щайнер. Това, което ми направи впечатление е, че той много набляга на непоколебимия вътрешен мир и уравновесеност при всички изпитания в живота. Нещо повече - дава го като първо стъпало в пътя на ученика. "Сега ясно трябва да осмислим значението на всичко казано до тук. Нека да се замислим за непрекъснатото развитие на "висшия човек". То е възможно само ако протича в условията на описаните вече "вътрешно спокойствие" и "сигурност". Външните обстоятелства притискат външния човек от всички страни, ако той не овладее своя живот и му позволи да го насочва насам и натам. Подобен човек е като растение, което е принудено да се развива в пукнатината на една скала. То загива ако не си извоюва жизнено пространство. А пространство за вътрешния човек не могат да осигурят никакви външни сили; това може да постигне само вътрешното спокойствие. Външните условия могат да променят само външната страна на живота; те никога не могат да пробудят "духовния човек". Окултният ученик трябва сам да роди в себе си новия, висш човек." Източник

Да, тук вече виждам наченка на зазоряване, ама няма да ти казвам в кое, защото пак ще ми се обидиш и ще ми плачеш в Л.С. Но пак ще ти дам една формула. Повтаряй я с глямо осъзнаване и яснота. Халеевата комета се разби в челото ми.

Всеки окултен ученик е изправен пред голямата опасност да стане от него нещо такова. Който навлиза в духовния свят, без достатъчно да е подготвен, ще стане жертва на собствените си илюзии, проектирани от нерафинираното си съзнание. Тогава нека Бог да ни пази от самите нас!

Здравей приятелю! Липсваше ми. Как е новото зъбче?

"Когато един велик ангел от небето, който е живял милиони и милиарди години, който има в себе си опитност повече, отколкото цялото човечество, на когото историята е много по-велика, отколкото на целия човешки род, реши да слезе на земята и да се въплъти, той ще вземе формата на детенце, ще се смири; оттам той ще започне своето развитие, за да разбере величието на Бога." Е нямах си и на идея, че горния текст, някой от форума може да възприеме по друг начин, освен като висша светлина. Но явно хора всякакви. Едни се възхищават на изящната статуя, а други вземат чукът и замахват за да видят какво има вътре. Или режат картината на парченца, за да я теглят със собствения си ум. Да, умът режи руши..., но това е низшия ум, този който прави десекция на животинките вместо да ги обича и така вътрешно да схване тяхната съшност.

Ани: "Понякога се питам защо в България все повече се увеличава броят на такива хора, ходещи зомбита? Хора, които не ги вълнува нищо. Нито добро, нито зло. Способни да минат покрай умиращ човек и да не го забележат. Просто защото имат работа и много бързат. А самата си работа вършат без сърце, като машини. Мисля си, че ако човек е приел в себе си повече от принципа на злото, може да му се въздейства с любов. Той все пак е отворен към другите хора. Но тези зомбита? Как да им се въздейства? Те нито приемат, нито предават." Каква хубава болка, тъга... Някои неща дори и да не са верни, туптежа на раненото сърце ги заглушава в своята възвишеност.

Прав си - просветление трябва! То слепеца колко може да води, в Библията е казано. Ама нали ние може да си бездействаме и като си действаме. Да правим опити да се освободим от егото пък в същото време и да се покъпем в реката. Пък нека няма смисъл. И Миларепа е строял и събарял. Ама без любов нищо не става. Е, няма нищо де. И във фитнеса няма нищо лошо. Не се знае от кой храст ще изкочи заека, както и кога океанът ще се влее в капката.

Ники: "Инак може да действаш, но лишен от его, от аз. В действието да нямва следи от реактивно поведение. Това значи поправките да не носят вреда. Ако човек е болен от рак и ти го видиш, срещнеш го, как ще му помогнеш? По същия начин може да помогнеш и на удавника?" Значи, ако правилно съм разбрал, докато не надмогна егото, никакво скачане във водата?! Ники, ако можех толкова лесно да се освобождавам от егото, щях да съм миров Учител.

Ники: "Ако не умееш да допускаш страданието да достига до другите, това значи, че не умееш да го допускаш за себе си, което говори за протест, за ропот към Живота, към Бога. Това говори за несъгласие." Много пъти съм си мислил, ако видим някой да се дави в реката, трябва ли да скачаме, да го вадим или да гледаме отстрани каква ще му излезе кармата. Най-големия парадокс е в това, че гласовете "За" и "Против" вътре в мен, се променят в зависимост дали е лято или зима.

От както открих топлата вода, забравих за чая. На работата ми, от машините за вода, пия само топла. Разбира се, гледат ме като извънземен. В настъпващите жеги съжалявам само за едно - с милата ми топла вода няма често да се срещаме.

Цитат azbuki: "Да обичаш значи да разбереш, да вникнеш в нещо, да усетиш пулса му, да бъдеш него и то да бъде теб. Да заобичаш злото означава да разбереш, че то иска, умира да бъде трансформирано, защото за него това означава да изпълни своето предназначение." Прекрасна дълбочина! И за тебе Вили: За това твоите постове ги чета винаги.

А възможно ли е човек да "замръзне в доброто"? Доброто, То, това, към което се стремим, идеалът ни заразвитие, следващото ни стъпало...Как би могло да замръзнем в доброто? Т.е. ние вече няма да сме в него - позаспали сме малко. В този ред на мисли, "замръзването в злото" е нещо много хубаво - заспали сме за злото, та да се пробудим за доброто. За някой доброто може да бъде изтъркано клише, затова не иска да действа с добро а с любов. Ами супер! Само че за други доброто е иминно тази любов. За това не е толкова важна буквата, но духът изреченото. Темата е "Добрите хора". Всички хора в крайна сметка са добри. Някой ще каже: Ами Сатаната?! За него не знам, не съм го виждал. Но истинската любов е способна да милва и чудовища. Нима Бог не ги милва. "Бог с едната ръка ги милва, а с другата ги наказва." Не ги наказва - те сами си го правят. Просто чака момента, когато ще си донаблъска главата в стената, а между времинно по всякакъв начин ще му показва, че има и врата, и ще му превързва раните.

Мнението на хората за мрака е като на малкото дете, което е стиснало очички и се оплаква на майка си, че е тъмно и страшно. Мислим че един човек е лош, защото гледаме как той съэнателно върши престъпления и дори се наслаждава на това. Но за момент ако се опитаме да бъдем изследователи и подтиснем отвращението си, за да видим кое в него го кара да бъде такъв, да разгледаме целият му път, ще разберем че отношението ни към него се е променило заедно с предварителната ни представа. Ще започнем да чувстваме към него едно съжаление, състрадание. А ако сме стигнали във виждането си и по-длбоко, състраданието ни ще премине в надежда и радост заради бъдещето, което го очаква. Защото той ще си изтърпи последствията,но това, което е вложено в него ще започне да се пробужда. И ако сега се изявява като зло, то след 20 000 години въобще няма да го познаем. Та това е общоприетото мнение на хората за мракът - собствените им широко затворени очи. "Наблюдавайте всичко, не критически! Всеки един да подражава на една хубава черта в другиго. Защото във всинца ви има хубави черти. – „Как ги търпиш тия!“ Аз се поусмихвам и казвам:„Те не разбират, как ги търпиш?“ Че няма какво да ги търпя тия хора. Ако Господ търпи хората, какво има аз да ги търпя? Той ги е създал. Бог намира удоволствие в хората. Има разни чешити. Това не са чешити, но това са съкровища. Всеки един от вас е едно Божествено съкровище скрито. Простият човек, онзи, който не разбира, като гледа разните цветя, нищо не вижда, но ученият човек вижда съкровищата. Всеки един човек е едно Божествено съкровище." Естественият живот от томчето Запалена свещ

"Спектърът не е между доброто и злото, спектърът въобще не включва черно и бяло." Да, защото бялото е съставено от трите основни цвята на спектъра и технете поделения. А черното къде е? В абсолютната нула? Абсолютната нула ли е възможно най-ниското слизане на материята? Не знам. И все пак - къде е черното. Негативно настроения човек ще го види навсякъде. За този, в когото живее любовта, вижда нещата малко по-различно. Спомням си едни думи на Ошо: "За любовта враг не съществува. " Не се лишаваме от ум, но получаваме онзи светъл като слънцето.

Приятели, добро и зло това са критерии за съзнание в двуизмерния свят. Но нали има и триизмерен? Трябва да се замислим какво всъщност означава спектър? Разбира се, че човек, като прави зло, наврежда най-вече на себе си. Но ние говорим за самия човек като зъл, колко е черен, дали е абсолютен мрак или е най-обикновен глупак. Много хора навреждат, без сами да го осъзнават. Дори и земното право (юридическото) взема под внимание едно престъпление с колко умисъл е извършено, а какво остава за разсъжденията на разумния човек или ясновидеца. Или казано по друг начин - да, добро и зло има, но това са логически крайности - между тях има един голям спектър. Нали мракът е отсъствие на светлина, с малко повече светлина той става сумрак, после развидиляване, докато се стигне до яркото обедно слънце.

Тогава защо се случва така, че хора с цветни телевизори понякога се включват в черно-бялата игра на страната на черните? И по тази логика - ако се включат на страната на белите, както ние разбираме намесата на Учители и висши същества, не е ли пак влизане в черно-бялата схема? После - самата йерархия - ангели, Архангели и нагоре - показва, че едните са по-малко положителни от другите, а това сравнение означава, че има нещо и със знак (-)..... ? Не задавам въпроса поради желание да внасям смут, а защото точно сега проглеждам за нещата по този начин. Хората с "цветни телевизори" много по-рядко се включват в играта на "черните", защото по-дълбокото им виждане не им позволява. Пример: "Всички са маскари." След това: "Наши и ваши." Хората и съществата са различни. Това което в някой е лошо, като го сложим под микроскоп, виждаме че има и други светлини в него. И обратно.

Добро и зло - това са две крайности, които съществуват за ограниченото земно съзнание. Колкото повече човек се пробужда, разбира че черно и бяло, самостоятелно обособени не съществуват. Няма дуализъм - всичко е спектър. Добре е човек да има някакъв телевизор, макар и черно-бял. Но друго си е да е цветен.

Задавам си въпроса: кога човек разбира за помагането с добра и светла мисъл? Може би, когато я усети върху себе си. Същото важи и за отрицателната. В единия случай те повдига, вдъхновява, а в другия - смачква, натъжава. Всеки, който го е изпитал, не си задава вече въпроса може ли да помага на другите и дали има смисъл от това. Просто избира един от двата пътя.

За цената и сеансите се свържи тук.

Безплатните съвети свършиха. От тук нататък ще си плащаш.

Мисли си за женски гърди. Те също са гладки.