LUCIUS

Благодаря за загрижеността ти, braman! Но, пистолети с насочени и димящи цеви - има навсякъде, не само тук. И ще ги има винаги. В този смисъл, сетих се за Оскар Уайлд, чиито думи цитирани от мен, всъщност станаха повод за началото да полемиките и насочиха внимание към мен и образа ми. Мисля си, че сега всички тръбят наляво-надясно колко велик гений е Оскар, колко проникновени са словата му, колко обаятелен образа му....колко го харесват и колко го разбират, че даже и лични интерпретации на творчеството му правят... А по времето му - са го осъждали, заклеймявали и са съсипали живота, сърцето и психиката му. Така е било и с Учителя, и с всички светли умове и духове, въплътени на тази огрухана и изтерзана планета. Хората са странни същества - днес нещо не разбират и веднага спрятат кладата, а утре вече го възнасят и му правят пуджа! Удивително!

Значи им правя услуга, подлагайки на изпитание човеколюбието и всичко, което са научили по книга. Радвам се, че и от мен ще има някаква полза тука Сега сериозно. Силата на мисълта не е шега работа, прав си. Още повече фактът, че подсъзнанието не прави разлика между истина и лъжа и приема безусловно командите. В една друга тема си позволих да изкажа мнение, че никога не приемам нищо лично, защото нито ми харесва чувството да съм обиден, нито ми харесва чувството да осъждам, нито ми е приятно да поставям хората в положение да ми се извиняват и аз да им прощавам. Възгледите ми са либерални и бях напълно честен. Но, и там не ме разбраха и се заядоха с мен. Тяхна воля. Все една черна овца трябва да има тука за колорит.... Нищо, че впоследствие все се оказва, че черните всъщност са по-бели от привидно белите

Няма проблем, разбира се, че ще обясня щом се налага. Откакто съм тук - само се обяснявам на ЛС. Това ме учудва, т.к. с това име съм и в други сайтове от години и на никого не му е направило впечатление, не е имал предубедености и т.н. Причината е една единствена - според приятелите ми имам външна прилика с героя от филма, но с тази разлика, че моята коса е в пъти по-дълга. Това е. А да, ще направя и едно отклонение, стига да не съм нахален. Заедно с мен, тук се регистрира и един приятел - Албус. Моля, не си вадете грешни изводи и за него Всъщност, каквото и да си говорим сега - знам, че ще се сприятелим с времето. Лятно настроение и усмивки! Крис

Странно! Къде Ани видя презрение към хората в моите постове - за мен остава загадка. Но, може и да й се е привидяло, т.к. тя ме идентифицира с омразния за нея филмов и литературен образ.... и друго не я интересува. Жалко. Мисля, че точно хората тук не са ограничени и не си вадят представа за някого без да го познават.... Или греша!?

Относно прошката... все си мисля, че стигнеш ли до там да прощаваш на някого - значи преди това си квалифицирал поведението му (или определена постъпка) като нещо лошо. Но, имаме ли право да съдим?... човешката истина е субективно понятие. Имаме ли и право да се сърдим?... това също е човешко понятие. На мен са ми еднакво неприятни моментите на осъждане и прощаване. Затова, за себе си гледам да се придържам винаги към следното: За да не се стига дотам да прощавам - просто никога не съдя и не приемам нищо лично. Така и аз се чувствам добре, а и отсрещния.

Напълно съм съгласен с теб - всяко животно те обича по унникален и несравним начин. През годините съм имал много любимци. Условията на живот при мен са такива, че мога да си позволя подходящите грижи. Когато съм в страната - прекарвам времето си в Евксиноград, където истински релаксирам с любимците си. Тук отглеждам семейство догове, семейство коне хафлингери /сега чакам и конче през ноември/ и няколко котки, чийто брой никога не знам Но, неотлъчно до мен, където и да съм - е моето хъски Рей. Не съм много от стопаните, които държат на дресура, възпитание и подобни. Считам, че след като си приел едно животинче - трябва да го оставиш да живее максимално близо до естествените му потребности. Поради тази причина, май любимците ми са доста разглезени, своенравни и пакостливи... Е, не изпадам в истерия, ако ми съдерат мебелите или ми изядат чехлите - обичта ми към тях е по-силна от вещоманията и личните ми удобства. Май, и аз не съм много добре "дресиран" така като гледам..

Здравейте! Ще си позволя да изразя скромното си мнение и аз. На думи - всичко изглежда прекрасно... Всички знаем как трябва да се отнасяме със себе си и света около нас. В зависимост от това - и той, и другите се съотнасят към нас. Но, често е трудно. Хора сме всички и всеки има моменти, когато знанието не помага много. Всички грешим понякога и ако не беше така - нямаше да сме хора в училището "Земя". На мен лично ми е лесно да обичам - всичко и всеки - когато съм в хармонична жизнена линия, когато съм влюбен, когато всички около мен са в резонансно на моето състояние. Когато съм сред величието на Природата, когато се докосвам до красотата на Изкуството, когато общувам с приятелите си, животните си или дори, когато мечтая... Лесно ми е и да съм неутрален към тези, с които се разминавам. Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори. Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти. Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./ "Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд Е, понякога аз се чувствам и така. Простете ми за откровеността.