Здравейте! Ще си позволя да изразя скромното си мнение и аз.
На думи - всичко изглежда прекрасно... Всички знаем как трябва да се отнасяме със себе си и света около нас. В зависимост от това - и той, и другите се съотнасят към нас.
Но, често е трудно. Хора сме всички и всеки има моменти, когато знанието не помага много. Всички грешим понякога и ако не беше така - нямаше да сме хора в училището "Земя".
На мен лично ми е лесно да обичам - всичко и всеки - когато съм в хармонична жизнена линия, когато съм влюбен, когато всички около мен са в резонансно на моето състояние. Когато съм сред величието на Природата, когато се докосвам до красотата на Изкуството, когато общувам с приятелите си, животните си или дори, когато мечтая...
Лесно ми е и да съм неутрален към тези, с които се разминавам.
Обаче, има дни, когато ми е много трудно да съм такъв.... Има дни, когато и себе си не мога да обичам дори.
Сигурно всеки ги е преживявал тези моменти.
Е, аз съм откровен и ще призная, че дори е имало дни, когато в мен са звучали следните думи на Оскар Уайлд /Моля, да ме простите за цитата, ако ви прозвучи крайно. Но, авторът с типичното си чувство за хумор така изразява творческия си гений понякога./
"Мечтая си да имам криле... за да се изплюя на всичко от високо!" - Оскар Уайлд
Е, понякога аз се чувствам и така.
Простете ми за откровеността.