Ходих там миналата година. Много е хубаво. Преди обед беше облачно и имах чувството, че облаците са малко над главата ми. После изгря слънце. Там изпитвах огромно спокойствие. Още като спряхме на паркинга от очите ми потекоха сълзи. Нямам обяснение за това. Просто ми се плачеше. Аз страдам от агорафобия, но там нямах никакъв страх. Е, не бях сама, но все пак толкова далеч от дома. Освен "биволско спокойствие" аз друго не усетих. Мъжът ми като се допрял до една скала на пътя към аязмото, усетил някакви вибрации и боцкания по ръката. Това много го беше впечатлило. Има желание да отидем там с преспиване. Живот и здраве това лято ще отидем. Стояхме само два три часа на Кръстова гора, за мое голямо съжаление.Хората намираха камъчета и казваха, че виждали кръстове на тях. Аз така и не можах да видя нищо. Сигурно трябва силно въображение да има човек, за да види кръст.
Хубаво е на Кръстова гора. Човек се усеща по близо до Бог и до небето.