[Добър или щастлив]

Аз бях човекът, който пръв гласува за щастлив.

Преди 5 години бих два пъти гласувала за добър и бих нарекла хората, които гласуват за щастлив, повърхностни егоисти.

Което никак не означава, че тези, които са гласували за добър, мислят по този начин - сега приемам всичко, което човекът до мен е избрал да бъде или има или желае.

Защо предпочитам да бъда щастлива? Защото само когато съм щастлива, мога да бъда наистина добра - без условия, правила, принципи, морал... просто добра. Това си важи само за мен, съвсем не смятам, че е валидно за всеки.

Друг е въпросът как постигам състоянието щастлива и дали е зависимо от нещо или някого. Ако очаквам от нещо вън от мен да ме направи щастлива и ако щастието ми зависи от някого или нещо, то това няма да бъде щастие, т.е. няма да бъда щастлива...

За другите - също предпочитам да бъдат щастливи, но наистина щастливи - да се научат да постигат щастието, не да го очакват или да го поставят в зависимост от нещо или някого. Но това си е избор и път на всеки. Не мога да определям какво означава човекът да бъде добър - иначе бих наложила някакви норми за доброта на другите, а и на себе си.

Бог ни е създал добри, но от нас зависи дали ще приложим дарената ни доброта, за да постигнем щастието си.