Търси в Портала
Showing results for tags 'автобус'.
1 резултат
-
Темата се отнася не само за местата, където сте платили - магазин, заведение (хранително, учебно, на родителска среща, на семинари и курсове) , в градския транспорт (автобус, маршрутка), кварталната градинка (майките при нас имат нови катерушки и пясъчник!) , но и да уведомявате полиция когато виждате цигани да крадат и изнасят (тук ме достраша, но на околовръстното ги хванаха с каруците), когато сте неволни свидетели на произшествие и знаете кой е виновникът, когато сте свидетели на служебен рушвет и всичко наболяло или нарочно забравено, което може да си спомните. От какви подбуди действате - от тясно личностни емоции за конкретната ситуация, че ви правят на маймуна; - от елементарни или поне наченки на потребителя, който налага качеството? - или от някакво накърнено чувство за социален дълг и етика? На мен ми е трудно да установя този момент, хващам се, че личното се опитвам да го изкарам обществено. От какво се ръководите, когато искате да избегнете пряката конфронтация: - Е какво толкова, навсякъде лъжат, ще преглътна и това - Сигурно не съм единствен/а, има и други измамени/унижени/пренебрегнати - Сумата е малка и не си заслужава разправията - Въпросът е нищожен и не си заслужава да се нервя - Само аз ли ще водя битки, другите си траят, после мен ще ме изкарат виновен - Защо да се хабя, не мога да оправя света, аз за близките си едва успявам да променя нещо, а тук... - Ще си замълча сега, все едно нищо не е станало, въпреки че ще ми коства усилия, но при първи удобен случай ще го върна тъпкано. - Сега ми е хубаво, нека сега някой друг нервак да се развика, че му прави впечатление и ще се оправят някак нещата - Нямам време сега и затова. ПП В темата за Българския манталитет се промъкна нещо като апатия, безразличие към цялостната картинка на криза, не само финансова,потребителска, но и духовна, което се оказа повод за тази тема.