Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Донка
Първата част от епистоларните диалози между Учителя Петър Дънов и неговия ученик П. Киров обхваща периода 1898-1900 г. В тях се разкрива философията на създателя на „Бялото Братство”, както и историческата енергия, от която тя изкристализира и те с право могат да бъдат окачествени като диалози на реформацията българска. Книгата е предназначена за широк кръг читатели, защото дава отговори на исторически събития, свързани със следосвобожденска България и нейното културно израстване.


















Пеню Киров работи като пътуващ книжар, посещава новооснованите братски кръжоци, където държи свои духовни беседи. За това той има указание от Учителя – какво да говори, как да направлява и насърчава новите братя и сестри. Говори им за идеите на Учителя, за предстоящото събуждане на цялото човечество, което ще премине към нови постижения в духовното развитие. Съвременниците му го помнят с неговото трудолюбие и постоянство, кротък и благ характер.




„ЕПИСТОЛАРНИ ДИАЛОЗИ” НА ПЕТЪР ДЪНОВ И ПЕНЮ КИРОВ

Всяко поколение има собствен прочит на историята и свой анализ на самите факти. Това изгражда нови контури и различна оценка на вече отминалите събития и дава възможност на изследователя да „преоткрие” старото и да насочи поглед към други неизследвани от предходните поколения области. Така историческите факти оживяват отново и заговарят на различен език.

Писмата на Петър Дънов и на Пеню Киров вероятно са първата по рода си запазена кореспонденция в историята и епистоларния жанр на България – много подробна и продължителна. Повечето от запазените писма на Петър Дънов са публикувани, но в двете части на книгата, включващи 131 писма, се появяват и 39 съвсем нови; 105-те писма на Пеню Киров, които обхващат периода 1898-1914 г., се публикуват за първи път сега, с изключение на няколко от тях. Уникалността на книгата се състои в това, че разполагаме с черновите от писмата на Пеню Киров, благодарение на което имаме едновременно въпросите му, както и отговорите на Учителя.

С кореспонденцията на тогава все още младия Петър Дънов и на Пеню Киров, през този мъгляв за биографите на Учителя период, в най-чист вид можем да проследим дейността му за полагане основите на бъдещото общество „Бяло Братство”, както и развитието на отношенията между двамата – как те твърде бързо преминават от отношения на познат към познат през брат към брат, за да достигнат до Учител към ученик.

Тук за първи път се дават два от най-важните скрижали на Братството: „Добрата молитва” и „Символът на вярата” – десетте свидетелства Господни и Божието обещание. Внася се яснота по началните ритуали, които са изпълнявали първите ученици – спиритически сеанси, Символа на вярата (писмо №14 и бел. №60), приемане на Спасителева кръв (писмо №7); водното кръщение (писмо №24); „Призванието”, както и много молитви. За първи път тук се появява „Добрата молитва” – на 27 ноември 1900 г., по повод затруднението, в което е изпаднал Пеню Киров. Благодарение на неговата далновидност до нас достига „Призвание към народа ми”.

След излизането на настоящата книга вече няма съмнение кога е първият събор на Бялото Братство – 1900 г. Читателят наблюдава как се утвърждават тези събори като най-важния форум, на който се дават конкретни задачи и работа за през цялата година. Съборите в Бургас са три – 1901, 1902 и 1904 г. (за последния самият Пеню е записвал в дневниците си).

С тези писма се дава по-пълна светлина за личностите и за дейността на тримата първи ученици – П.Киров, Т.Стоименов и д-р Миркович. Същевременно подробните им биографии в този си вид тук се публикуват за първи път. Чрез тази кореспонденция изследователите и биографите на Учителя могат да възстановят, допълнят и пояснят бележниците (дневниците) му от този период – например как и кога се появяват „Седемте разговора с Духа Господен” (писмо №41). Тук за първи път се дават и седемте степени, през които минава човешката душа (писмо №30 и бел. №111);

В обсега на „Диалозите” влизат и по-периферни теми: като утвърждаване на протестантството в младата българска държава и взаимоотношенията на Петър Дънов с най-известните им функционери от онова време; възникването и развитието на спиритизма и теософията в България; битът, душевността и духовните търсения на обикновения човек тогава и др.














И накрая обширните обяснителни бележки помагат да се почувства атмосферата на времето, както и непознатите лица и термини да се осветлят.




























































От съставителите на книгата









Донка
Книгата е първото факсимилно издание на личния бележник на Петър Дънов с разчетен текст и коментар от ст.н.с. д-р Милкана Бошнакова. Основният работен принцип е пълното и точно представяне на оригинала. Бележникът е сред малкото запазени оригинални документи на Учителя. В него той прави записи в продължение на близо осем месеца – от 3 март до 16 октомври 1899 г. По това време, според запазените документални свидетелства, П. Дънов е във Варненско.



















"Може би някои читатели ще свият скептично устни, но на тях трябва да препоръчаме внимателно да изчетат страници на този малък бележник. В тях има много житейска мъдрост и философски поглед върху живота и човешката личност – неща, до които много хора, по-възрастни от 35-годишния Петър Дънов, достигат с отминаването на годините и натрупването на личен опит."

Из "Представяне на книгата "Личен бележник на Петър К. Дънов" -















12 май (сряда) 2010 г., 17,00 ч., фоайе на ІІ етаж Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Организатори: Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и Общество „Бяло братство“

Представяне Бележникът на Учителя - 2 юли в Пловдив




Донка
Книгата предлага богата, едновременно мащабна и проникновена картина на времето, в което се ражда и оформя личността на Петър Дънов. Времето, което търси и създава, предизвиква и следва онези малцина, притежаващи мощта и Призванието да осмислят траекториите му и да ги съберат в ясно очертан път.











За автора

Атанас Славов е роден в Сливен на 25 юли 1930 г. Учи в Американското основно училище в София до закриването му през 1941 г. и завършва английска филология в Софийския университет.

Работи в Народната Библиотека"Св.Св. Кирил и Методий", води курсове по руски и по английски език. През 1965 г. защищава дисертация на тема "Функции на ритъма в художествената стихова реч" в Института за литература при БАН.

Атанас Славов е извънредно продуктивен автор. До напускането на България той е автор на стихове, на фантастика („Факторът Х", „По голямата спирала"), на изкуствоведски изследвания, има книги за Теодосий Търновски, за Патриарх Евтимий и за Григорий Цамблак, пише книги за деца, сценарии за анимационни, документални и пълнометражни филми. Превежда произведения на Чарлз Дикенс, Греъм Грийн, Шон О'Кейси, Уилям Сароян,Колридж и др.

В чужбина работи на свободна практика в радио "Свободна Европа" и БиБи Си - Лондон (1978), в Центъра "Удроу Уилсън" в отдела, изучаващ проблемите на източноевропейските култури (1979), в Държавния департамент във Вашингтон, като инструктор по български език (1980-1983), в Центъра за езиковинаучни изследвания в щата Мериленд (1983) и в радио "Гласът на Америка".

В САЩ Славов сътрудничи на вестниците "Крисчън сайънс монитор","Вашингтон пост" и др. Там започва да пише своите мемоари, които най-напред прозвучават на български език, четени от самия него в 52 седмични предавания на радио "Свободна Европа". В САЩ създава издателство, с което привлича много от пишещите български емигранти.

Носител е на орден "Стара планина". Отличен е с наградата залитература и изкуство "Добри Чинтулов". Почетен гражданин на Сливен.

Освен писател Атанас Славов е преводач, учен, семиотик, антрополог, журналист, дисидент, кулинар, познавач на джаза и чалгата, автор на английско-цигански речник, събирач на песни, случки, думи, рецепти...

Посвещава голяма част от времето си в изучаване на живота и учението на Петър Дънов. В архива му има солидна сбирка от материали върху живота на Учителя. За Петър Дънов той казва:

"Беше неотразим. Светъл, усмихнат, детските ми очи са запечатали ръката му. Като го видиш, все едно пространството се огъваше около него. Страхотно силно присъствие имаше. На мен не ми трябва някой да ми бие камбана и да ми кади пушеци, за да се усмихна на Бога. Вярвам, че Бог седи ей тук и ни се усмихва."


съставил подборката от материали: Донка

Орлин Баев
Молитвата в психотерапията – научен поглед
Забележка (disclaimer)

В статията ползвам идеи от психоанализата, аналитичната психология, когнитивната и поведенческа наука, трансперсоналната психология. Ползването на тези институционализирани идейни отправни точки ми служи само като ориентир за собствената насока на мисълта ми. Позволявам си да мисля интегрално, да правя дълбинни дистантни аналогии между горепосочените при повърхностен поглед противоречащи си системи за познание и гледни точки. При това съзнавам, че е почти неизбежно привличането критиката на неумеещите да осъществяват подобни същностни аналогии и фиксирали се догматично в собствената си система за познание. В никакъв случа не заявявам точно следване на разбиранията на отделни автори - ползвам някои от разбиранията на Юнг, Фройд, Барет и пр., но се осмелявам стъпил на тях, да ги интегрирам и надхвърля, така излизайки от догмите на създадените от тях системи, следвайки собствения си творчески път. С тази скромна статия не заявявам вписване в коловозите на отделните идейни течения, а комбиниране на познавателните им структури, откриване на аналогични смислови паралели зад повърхностните им различни терминологии и трансформирането им до нови заключения! Тоест, позволявам си известен творчески полет! Свободно мислене, което стъпва на познатото, но го надхвърля!



Какво е Бог Отец и Небесна Майка от психотерапевтична гледна точка? Какво е молитвата и каква роля има тя в психотерапията? Нека видим позицията на науката психология по въпроса!

Психоанализа


Според различните школи в психоанализата през по-ранен или по-късен етап от развитието на детето, родителските фигури биват интернализирани и заживяват в детската психика под формата на т.н. интроекти, мъжки и женски модели. Според класическата психоанализа родителските образи и техните взаимоотношения образуват т.н. психична инстанция суперего, вместилище на моралните норми, правила, цензура, характер. Тези норми и характер резултират като отклик, реакция на залаганите от родителите в подсъзнанието програми (комплекси, когнитивни схеми). Един велик психиатър от миналото столетие, Карл Юнг, разширява осветляването на психичната ни структура с добавянето на т.н. от него архетипни Анимус, Анима, Сянка и др. в личното и колективно несъзнавано. Анимус в основата си представлява бащиният интроект, а Анима, този на майката. Според Юнг тези архетипи търпят развитие. Започвайки от родителските образи, те могат да се откъснат от тях през етапите на развитие на лошото момче/ момиче, жената майка и мъжът съпруг, мъдрата жена и мъж и да стигнат до собствените ни душа и дух. В превод Анима означава душа, а Анимус, дух. Обръщението към небесната майка и бащата отец в молитвата, погледнато през такава гледна точка, представлява словесен изказ на съзнателния стремеж към растеж на собствените психични интроекти и резонирането им с вътрешната безграничност на душата и духа ни. Целият процес според Юнг се ръководи от Селфът, висшият Аз, цялостната ни личност, онзи тих безмълвен зрител, центърът на съществото ни!

Според екстравертното разбиране в психоанализата на религията, небесният отец и майка представляват инфантилна проекция на вътрешните интроекти на родителските модели в нас самите. Илюзорно детско желание на възрастния за закрила и сигурност. Такова виждане е вярно, когато вярващият проецира менталните си мъжки и женски образи в някакъв външен божествен закрилник. Примерно в Бога с бяла брада на небето. Когато обаче отнесем религиозната вяра интроспективно към собствената душевна структура, тогава молитвата се превръща в прекрасен инструмент по психична промяна и израстване! Тогава молитвата се превръща в метод за асимилиране, интегриране и развитие на родителските модели, сянката и пр. психични архетипи. Хармонизиране и интегриране около вътрешното ядро на психична цялост!


Трансперсонална психология

Трансперсоналната психология директно взаимства от психо-философските и религиозни учения за развитие на личностовия потенциал, като транслира извечните духовни истини на психологичен език.

В индуизма съществува следната градация на отношението към божественото:

1) Като към небесни майка и баща: това обръщение е първото стъпало на преработването на психичните модели, заложени от биологичните родители – превръщането им в адаптивни и наситени със спокойна сигурност.

2) Като към мъдър Учител, закрилник (ца), от който се учим, с помощта на когото растем и самите ние придобиваме мъдростта и Любовта му (и). Тук отношението е възрастнало до по-зряло, с разбиране на единството на всичко и осъзнаване на собствения безграничен потенциал в развитие. Отношение като към закрилник, ангел хранител, по-мъдър и голям от нас самите, който бди над живота ни – собственият ни Селф, цялостна личност.

3) Като към приятел, приятелка. Тук съзнанието за собствената божественост е пораснало до една постоянна свързаност с вътрешния център, Азът (Селф, цялостна личност). До едно приятелско равностойно сътрудничество и кооперация!

4) Като към любим/ любима! Любящо сливане с вътрешната божествена противополюсност, водещо до сливане с цялостната ни личност. Ти ставаш самата божественост. Тя протича през теб като пълноводна река през широкото дефиле на отвореното ти сърце! Сливане в прегръдката на любов и сила, водещи до онази тиха мъдрост, отвъд думите и фрагментираното познание!

Практикувана с такова разбиране, молитвата може директно да служи като психотерапевтичен инструмент по развитие и трансформиране на собственото суперего (морал, норми, характер) и съдържащите се в него родителски образи: Анимус и Анима. Развитие, водещо до неутрализиране сугестията на възпитанието, мнението на другите, медийните внушения и наложени цели, живеещи в собствения характер и ресвързване с изначалния авторитет: вътрешната божественост, свръхсъзнанието (Аз, Селф, цялостна личност). Право пропорционално на степента на това ресвързване, индивидът може да неутрализира и заложените маладаптивни вярвания (комплекси) в подсъзнанието (сянката) си. Метафорично този процес е представен в световните митологии като пътуване на вътрешния герой към горната и долната земя!



Поведенческа психология (бихевиоризъм) и невро лингвистично програмиране

Поставям невро лингвистичното програмиране в един раздел с поведенческата наука не защото то е наука, но защото представлява едно много творческо психотерапевтично практично приложение на поведенческата наука. Главните принципи на нлп се основават именно на поведенческата парадигма, а практическото му приложение в огромна степен се припокрива с това на поведенческата психотерапия. Поведенческата психология не се отличава с кой знае каква дълбочина на мисълта, но затова пък принципите и са „желязно” научно „подковани” и обективно доказуемо проследими. Затова тя има мястото си в полето на интегралната психология като здрави основи на метафоричната цялостна психологична „сграда”.

Когато в поведенческата или нлп терапия се ползва молитвата като инструмент за когнитивна промяна, в лингвистичната семантика на Бог, Отче, света Майко и т.н. се кондиционират всички светли, пълни със сигурност, закрила и радост преживявания на молещия се. Съзнанието „закотвя” (нлп израз за обуславяне) емоционалната кинестетична, образната, аудиалната, обонятелната и сензорна модалности на тези най-вдъхновяващи преживявания – закотвя ги към произнасяното на глас или мислено изричане на тези свещени слова. Свещените думи стават „котви”, на които когницията се обляга, за които се захваща при терапевтичната промяна! Разбира се, ако такова схващане се приема като единствено и само по себе си, това би бил редуциращ цялостната човечност до двумерна плоскост подход. Ако обаче такова разбиране се постави в контекста на интегралната психология, то намира достойното си място.


Когнитивна наука на религията (Cognitive Science of Religion, CSR)

CSR е сравнително нова дисциплина – развива се едва от 20-на години. Понастоящен вече е обширно поле за провеждане на научни изследвания върху религията, с различни гледни точки и подполета. Ще се спра бегло само на някои от главните идеи на основателя на CSR, Barrett, които имат пряка връзка с тематиката на настоящата статия. Когнитивната наука на религията прави ясно разграничение между теологически и религиозни вярвания. Докато теологията се състои от разнообразни, комплицирани и често далеч от ординарната когниция презумпции и допускания (антиинтуитивност), то религиозните вярвания съществуват дори в децата и са продукт на естествената работа на когницията ни (минимална антиинтуитивност)! Етологията (наука за поведението на животните) стига още по-далеч и твърди, че подобни вярвания съществуват дори в животните. Звучи странно, но е факт. Според еволюционната парадигма в науката и по-специално според еволюционната психология, в далечно минало, във връзка с ефективното ни оцеляване като индивиди и като вид, в психофизиологията ни се е сформирала т.н. от когнитивните учени HADD (hyperactive agency detection device) – свръхактивен детектор за интенционалност (СДИ). Еволюционната психология обяснява появата на тази психична структура във връзка с оцеляването. При най-малките външни стимули, когнитивният апарат е проектирал в работната памет (съзнанието) на индивида образи и мисли за заплашващи агенти: агресивни животни, хора и природни стихии. Тази свръхчувствителна детекция и проекция на евентуална заплаха е била гаранция за оцеляването, въпреки че в огромния процент от задействането си е нямала връзка с реална заплаха. Чрез когнитивната структура СДИ ясно може да бъде проследено развитието както на религиозните вярвания, така и на психопатологията при тревожните разстройства.



Етология и СДИ


Чудесно можем да наблюдаваме генетичното предаване на СДИ при животни, чиито родители са били изтезавани, бити, плашени. Статистически значимо такива животни, дори при оптимални условия, получаване на топлина и обич, реагират свръхактивно и страхово на незначителни дразнители, най-често нямащи каквото и да е заплашително съдържание. Друг начин за проследяване действието на СДИ е при сравнението между животни, расли при оптимални условия и малтретирани такива. Малтретираните в детска възраст животни, при достигане на зрялост, дори и под най-любящите грижи и в най-чудесните за тях условия, продължават да свръхреагират страхово, проектирайки паметовите си очаквания за заплаха и нараняване в неутрални и нормални стимули от контекста.


Когнитивно развитие при децата и СДИ

Правени са когнитивни експерименти, при които е установено, че детето в ранна възраст автоматично проектира собственото си познание в другия и очаква, че той го споделя. Детето не умее да разграничи собственото си виждане и очаквания от тези на реалния друг и средата. Когато се развива, детската когниция естествено проектира собствената си съзнателност и интенционалност в средата, в живи и неживи обекти, в животни и предмети. Предметите се одушевяват, природните сили за детето са интенционални, животните говорят и мислят според детето по същия начин, по който то го прави и т.н. Тоест, детекцията на интенционалност при децата се наблюдава с пълна сила. Това така характерно за детската възраст одушевяване, базирано на проекция на собствената съзнателност в средата, е интимно свързано със свръхактивната детекция на интенционалност на еволюционния ни механизъм за оцеляване.


Развитие на религиозните вярвания в човешката история

Може да се каже, че детското развитие преповтаря структурно главните психични етапи в историческото развитие на човечеството. По същия начин можем да твърдим, че ранните етапи от историческото развитие на човечеството е един вид детска фаза от еволюцията ни като вид. Първоначално одушевяващите проекции на интенционалност са били хаотични. Това може да се види и сега при антропологичните изследвания на примитивни племена. Всеки камък и облак се одушевяват, в тях се влага съзнателност, Собствените страхове и очаквания се проектират във всичко наоколо. В основата на съвременни религиозните вярвания, погледнато исторически, през перспективата на когнитивната наука на религията, стои ... страхът! Страхът, идващ от нагона за оцеляване, бива проектиран през СДИ и на неутрални стимули от контекста са придавани съзнателни качества, с цел реагиране и съхраняване на живота. Всяко изпукване на съчка бива вземано за стъпка на дебнещ тигър, всяко потрепване на листо за готвещ за атака враг. Търсейки опора, когницията на древния човек одушевява природата и през СДИ очаква взаимодействие и протекция от нея – проектира сянката си (Юнг). С времето към тези първоначални вярвания се добавя проекцията на интернализираните защитни родителски образи. Родителите при всеки човек се интернализират като психични структури, така наречените в психоанализата интроекти: майчиният като Анима, а бащиният като Анимус. Родителите са тези, които защитават, обичат, задоволяват нуждите на развиващото се дете. То същевременно трябва да се страхува от тях и съобразява с тях. Свръхактивният детектор на интенционалност (СДИ), продукт на нагона за оцеляване, процесирайки действието си през интроектите на Анима и Анимус, ражда религиозните вярвания за природата майка, мъдра и защитница и духът баща, силният покровител. Тоест, проектира се нуждата на възрастния от защита и покровителство. С течение на времето религиозните вярвания прерастват в теологични системи, които комплицират тази естествена работа на когницията ни до сложни идейни учения. Според научните изследвания на когнитивната наука на религията, зад различните теологични системи по света, стоят идентични религиозни вярвания, основаващи съществуването си на естествената работа на познавателния ни апарат! В съвременните религии ясно може да се проследи как най-ниското ниво на връзка с бога е страх, който прераства в почитание като пред мъдър учител, преминава през едно по-осъзнато сприятеляване и достига до любящо сливане с него.


Вярването в душата според когнитивната наука на религията (CSR)

Според CSR вярването в собствената и на другите душа представлява интроспективна, насочена към собствената когниция работа на СДИ. Свръхактивният детектор на интенционалност, когато процесира интровертно, автоматично окачествява фините телесни сензорни, проприоцептивни, хормонални, биохимични и оттам емоционални динамики като проява на свръхестествен агент, душа, енергийно тяло, тяло от светлина и сила. Този базисен дуализъм е плод на естествената работа на ума ни. Когато страхът от смъртта, проектиран в теологични конструкции, се добави към базисния дуализъм, се появява вярата в безсмъртната ни душа.


Молитвата в психотерапията – обобщение

Каквито и да са реалиите – дали имаме душа, дали има ангели и т.н., дали вярата в бога е само проекция на психодинамики, интроекти от ранните години, едно е сигурно: според науката религиозните вярвания представляват нормална и фундаментална, естествена работа на ума ни!

В психотерапията молитвата впряга естествения механизъм на религиозно вярване в хода на сублимацията на маладаптивните родителски интернализирани образи, на базисните страхове от смъртта и преходността, загубата и крайността. CSR установява, че СДИ е тясно свързан неврологично със зоните в мозъка, процесиращи ... вярата! Както се казва, „ако имате вяра колкото синапено зърно, планини ще повдигате...”. Същата мозъчна зона се оказва, че може да произвежда нови неврони – нещо, което до скоро се смяташе за невъзможно. Погледнато така, обръщението към божественото в психотерапевтичната молитва използва нормалната свръхактивна проекция на интенционалност, за да трансформира страха, тъгата, вината, гнева и т.н. във вяра и хармонична адаптивна психика!

Искам само да отбележа, че пробивът на твърдата наука в областта на религията ни позволява да ползваме научните заключения в чисто приложен аспект, независимо дали сме изцяло съгласни теоретично с тях или не! Настоящата статия е само уводна. Относно ролята на СДИ в етиологията и психотерапията на отделните психопатологични разстройства ще се спра в друга статия.


Орлин Баев, психотерапевт
.....................................................................................................................................

Речник на термините:

- Родителски интроект - ментален "отпечатък' на родителска фигура от ранните ни години. Отношението, възпитанието на родителя към нас, взаимоотношенията на родителите помежду им. Взаимодействието им с обществото. Културата, вярванията и разбиранията им.
- Проекция - автоматичен механизъм, при който собствени психоналичности се приписват на обект от контекста.
- Интроспекция - вътревзиране, интравертно изследване на собствената когниция
- Аналогия - ключов процес във всички ментални процеси. Аналогията представлява свързването на две понятия въз основа на техни дълбоки структурни подобия.
- Поведенческа наука - бихевиоризъм, наука за поведението на човека.
- Когнитивна наука - бихевиоризъм плюс опосредствено изследване на психичните процеси чрез поведението.
- Етология - наука за поведението на животните.
- Интенционалност - съзнателно намерение.
- СДИ - свръхактивна детекция на интенционалност.
- Сянка - нежеланите и изтласкани от персоната (външната личност, маската) качества

Молитви и псалми

Молитва при панически атаки

Господи,аз знам,че Ти си великият, а аз малка, затова научи ме, че имам право да греша-защото това е моят земен път, защото само така мога да се уча!

Господи, Ти си рекъл да не се борим против злото-затова моля Те научи ме да приемам моя страх с любов и търпение–само така той се превръща в смелоста на постижението!

Господи, моля Те научи ме да възлюбя страха си!

Господи, аз знам, че Ти винаги си с мен! Нека с Твоята любов се науча от ден на ден да поемам все по-големи и трудни рискове!

Мили Боже, моля Те научи ме да извличам силата от своя страх!

Господи, моля Те научи ме да се обикна безусловно, да се приемам и да си вярвам-защото знам,че съм част от Теб!

Господи, бидейки неотделима част от Теб, аз знам, че моите избори и решения са важни-затова аз знам, че имам право да заявявам желанията си, мненията си и ако е нужно смело да заявявам НЕ!

Господи, моля Те научи ме да не се оправдавам и обяснявам пред другите, защото си вярвам-вярвам в Божественото в себе си!

Мили Боже, учейки се в това земно училище, нека да бъда адекватна на неговата вибрация-моля Те научи ме на права мисъл, логика и здрав разум и нормална здрава агресия!

Боже, моля Те нека успявам да рафинирам своя любим страх до воля и мотивация за постижения, да го приемам и трансформирам неговата сила в действена смелост!

Господи, аз знам, че за да са щастливи другите около мен, е нужно аз да бъда щастлива-затова, моля Те научи ме да постигам и отстоявам своето щастие!

Господи, моля Те научи ме да виждам доброто в себе си, другите и самия живот!

Нека Твоето щастие и радост заживеят в мен все повече от ден на ден!

Господи, нека Твоята вяра и любов станат моя същност!

Господи, моля Те научи ме да си вярвам!

Боже, моля Те заживей в мен и нека горивото на моя страх се трансформира в Твоята любов и светлина!

Научи ме на това!

Да бъде твоята воля, Отче!

Амин!

Молитва при здравна тревожност

Господи, разтварям се за вярата в теб, за да осъзная илюзията на страховете си! Господи, разрешавам на твоята Любов да се слее с вярата ми в теб и така огънят на вечния ти живот да се роди в сърцето ми. Смири ме, Боже, за да осъзная гордостта на егото си, което тщеславно се откъсва от теб чрез малките си страхове! Страхове, чрез които си мисля, че аз контролирам живота и смъртта си. Вярвам ти, Боже! Вярвам в живота ти и знам, че смърт няма, а само живот вечен! Живот вечен, който чувствам във всеки един миг и навсякъде. Господи, ти си ме пратил тук за малко, на училище - най-сигурното в това училище е краят му, смъртта. Смърт, която е само един обикновен вход към по-големия и истински живот. Помогни ми да осъзная преживелищно Боже, че съм вечна същност, която за малко ползва това тяло-ножница за духа ми. Научи ме да се идентифицирам с духа си, със Себе си, Боже! Поверявам живота си и на моите близки живот и съдба в твоите ръце, Господи! Ако си рекъл да умра сега, да бъде волята ти! Ако си рекъл да ме бъде още години, да бъде волята ти! Готова съм за смъртта във всеки един миг и затова живея живота си на сто процента! Отпускам се смиреномъдро в потока на Любовта ти, извиращ от сърцето ми и смело и с радост живея всеки миг от това училище-живот. Помогни ми да осъзная, Боже, че страховете ми са само един филм в главата им, да се науча да ги наблюдавам отстранено и безпристрастно. Вместо да им вярвам, да се шегувам с тях, да влизам и излизам от тях като на игра, да променям сюжета на този си филм с лекота и към абсурд и към весело, съзнавайки, че е просто филм, все повече губейки вяра в неговата реалност. Възроди живата ми вяра в теб, Господи! Вяра безусловна! Вяра, която трепти радостно във всяка фибра от съществото ми. Вяра, която чувствам, че обгръща и закриля съдбата и живота ми. Но, да бъде твоята воля, Господи, а не моята! Вярвам ти изцяло, коленича смирено пред силата ти, която живее в мен и разрешавам на тази жива сила благо да направлява мислите, чувствата и стъпките ми!

Амин

Молитва при Хипохондрия и ОКР

Господи, моля те научи ме да повярвам в Теб, научи ме да разбера, че моето его е малко, нищожно и слабо пред теб и че грижата за живота ми и на моите близки е в твоите ръце! Смири ме, за да може през мира и вярата на отвореното ми сърце да преминава спокойната сигурност на любовта ти!

Господи, моля те нека осъзная идентичността си с Теб! Нека смирението на малкото ми его бъде раждане на духа ми, който си Ти!

Господи, моля те възстанови живата връзка с надеждата, вярата и любовта в мен!

Господи, моля те научи ме да ти вярвам безусловно!

Господи, моля те нека да осъзная твоята закрила, която е над мен и над моя дом постоянно, като разтворя вярата си в теб!

Господи, моля те научи ме да живея щастливо и непринудено,вярвайки в теб!

Мили Боже, нека да живея радостно в мир и вътрешен покой и да умра само веднъж - когато ти решиш! Защото Боже, моят страх е само една гордост, която скрива твоята любов и закрила от мен - страх, от който всеки ден умирам!
Затова моля те нека вярата в теб стане една диамантена защита и закрила, която да ме води в живота!

Господи, моля те научи ме да бъда смел - да трансформирам своя страх във вяра и любов!
Мили Боже, аз знам, че начинът да бъда смел е не да се боря с моя страх, а да го трансформирам - като го възприема и възлюбя - така той става гориво за твоята сигурна любов и смелост!

Господи, нека да смиря егото си и да разреша ти да ръководиш живота ми! А ти си Любов, Сигурност и Светлина!

Господи, моля те направи така, че да се науча да осъзнавам гордостта на перфекционизма в мен винаги, щом той започне да се проявява в ежедневието ми и да го трансформирам в прошка и смирена толерантност като състояние на съзнанието ми!

Моля те, мили Боже, нека се науча да приемам нещата такива, каквито са!

Да виждам съвършенството в несъвършенството! Да владея хаоса, вместо да търся суетата на реда!

Господи, моля те смири ме и ме научи да бъда по-мек, благ, приемащ, толерантен и сърдечен!

Мили Боже, нека твоята безгранична безусловна любов, за която сега се разтварям, да преминава през мен, да разтвори желанието на егото ми за контрол и да видя света през твоите очи, отвисоко, откъдето всяко несъвършенство се превръща в съвършенството на по-широката мозайка на твоята визия!

Моля те, Господи, научи ме да се приема такъв, какъвто съм, несъвършен, слаб и обикновен! Защото знам, че именно в слабостта е силата и в обикновеността на смиреното его е величието на щастието ти!

Нека да приема и другите такива каквито са, както приемам и себе си - научи ме, небесни отче, да виждам в хората дълбинното добро, зад външните им роли и маски!

Боже, моля те нашепни ми благите си слова, за да разбера, че е човешко да греша, защото само като греша, мога да се уча от грешките си!

Нека бъде твоята воля, а не моята, Господи!

Амин

..................................................................................

Господи, моля те направи ме проводник на Твоя мир;
при омразата нека давам любов;
при обидата - прошка;
при съмнението - вяра;
при отчаянието - надежда;
при мрака - светлина;
при тъгата - радост.
О, Божествени Учителю, благослови ме
не да търся утешение, а да утешавам;
не да бъда разбиран, а да разбирам;
не да бъда обичан, а да обичам;
защото давайки получаваме,
защото като прощаваме, биваме опростени,
и защото резонирайки със Себе си се раждаме за вечен живот.


Франциск Асизки

Псалом 91

1. Който живее под покрива на
Всевишнаго, ще пребивае под
сянката на Всемогъщаго.

2. Ще казвам за Господа:
Той е прибежище мое и крепост моя,
Бог мой, на Него ще се надея.

3. Защото Той ще те избавя
от сетта на ловеца
и от губителен мор.

4. С перата Си ще те покрива
и под крилата Му ще имаш прибежище.
Неговата Истина е щит и всеоръжие.

5. Няма да се боиш от нощен страх,
от стрелата, която лети дене,

6. от мор, който ходи в тъмнина,
от погибел, която запустява
всред пладнина.

7. Тисяща ще падат от страната ти
и десет тисящи от дясно ти,
но при тебе няма да се приближи.

8. Само с очите си ще гледаш
и ще видиш въздаянието на
нечестивите.

9. Понеже ти си направил Господа, моето упование,
Вишнаго, свое прибежище,

10. няма да ти се случи никакво зло
и язва няма да се приближи
до жилището ти.

11. Защото ще заповяда на ангелите Си за теб
да те пазят във всите твои пътища.

12. На ръце ще те подигат,
да не би да препънеш о камък
ногата си.

13. Ще настъпиш лъв и аспид,
ще стъпчеш млад лъв и ламя.

14. Понеже положи в Мене любовта си,
за то ще го избавя.
Ще го туря в безопасност,
защото позна Името Ми.

15. Ще Ме призове и ще го послушам,
с него ще съм, когато е в скръб,
ще го избавя и ще го прославя.

16. Ще го наситя с дългоденствие
и ще му покажа спасението Си.

Псалом 23

1. Господ е пастир мой.
Не ще бъда в лишение.

2. На зелени пасища ме упокоява,
при тихи води ме води.

3. Възвръща душата ми.
Води ме през пътеки на правда
заради Името Си.

4. И даже в дола на смъртната сянка
ако ходя,
не ще се уплаша от зло,
защото Ти си с мен.
Твоят жезъл и Твоята тояга,
те ме утешават.

5. Приготвяш пред мен трапеза
срещу враговете ми,
помазал си с елей главата ми,
чашата ми се прелива.

6. Наистина, благодат и милост
ще ме следват
през всичките дни на живота ми,
и ще живея в Дома Господен
на дълги дни.


Отче наш

Отче наш, Който си на Небесата, да се свети Името Твое, да дойде Царството Твое, да бъде Волята Твоя, както на Небето, така и на Земята.

Хляба наш насъщний, дай го нам днес и прости ни дълговете наши, както и ние прощаваме на нашите длъжници.

Не ни въвеждай в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое Царството и Силата и Славата завинаги.

Амин.

Ихриш Бен Рут

Ихриш Бен Рут. (Господи, където ме зовеш, там отивам.) (три пъти)

Ради
И то я търся сравнително далече, между Марс и Юпитер, където в момента си летят едни големи късове, гордо носещи името Астероиден пояс. Или както би добавил Лукас “A long time ago, in a galaxy far far away”, може би, е имало Планета. Митичната Фаетон.

Какво казват астрономи и древни писания за нея?

В астрономията е известен т.нар. закон на Тициус-Боде, който определя средните разстояния на Планетите до Слънцето. Всеки познавач би го оприличил на геометрична прогресия, с изключение на първия член, който е нула, но да не навлизаме в подробности. Та според закона, на 2.8 астрономически единици от Слънцето трябва да има планета, ама то няма, защото там е средната и най-плътна област на Астероидния пояс.

Самият откривател на Веста и Палада, два от големите астероиди в пояса – немският астроном Хайнрих Олберс твърди, че те са останки от взривила се планета.

Освен това, ще цитирам и Кеплер – „Между Марс и Юпитер аз поставям планета”.

Още шумерските клинописи разказват за планета между Арес и Зевс, като я наричат Тиамат и разкриват, че тя е ударена и разрушена от една от луните на тайнствената планета Нибиру (обикаляща около Слънцето за период от 3600 години), или Мардук, както я назовават вавилонците.

Според една от последните теории, Фаетон е бил приблизително с размерите на Сатурн.

И понеже така или иначе, сме цопнали в леко мътните води на хипотезите, трябва да отбележим и наличието на редица аргументи, бомбардиращи окопите на съществуването на Тиамат. Например, мнението на някои изследователи на НАСА е, че всъщност никога не я е имало въпросната Планета, защото огромната гравитация на Юпитер е попречила на нейното образуване. Те правят своя извод на база на изследване на състава и повърхноста на астероидите, и считат, че те не са били едно цяло, и не представляват отломки.

Други учени твърдят, че астероидите са си били част от Планета, но тя не се е разрушила с голям взрив, а е пострадала от удар на чуждо тяло и се е разцепила и разпаднала постепенно.

Финална реплика

Завършвам с една прелюбопитна подробност от клинописите на моите стари приятели, шумерите – Земята е откъснато от Тиамат парче, а Луната е Кингу, един от спътниците на Мардук, повлечен след удара.

Ако горното е вярно, то автоматично би превърнало нас, хората, в мишена на секретния отдел за борба с извънземни.

Радислав Кондаков

Донка
Небето щом не си намерил тук
И Горе няма да го имаш ти -
Домът на Бога е до моят дом
И от Любов той целият блести.

Емили Дикинсън



Човекът



Опит за синтез според Учението на Учителя Петър Дънов



"И създаде Бог човека по свой образ и подобие"






"Създал го е малко по-долу от ангелите"



Загадката човек е била обект на изследвания от незапомнени времена. Свещените книги повдигат булото над тайната, без да я разкриват напълно.

Настоящият синтез е базиран върху ключовите концепции, дадени в съвременната българска мистична школа на Учителя Петър Дънов.

Човекът, разгледан в неговата най- висша и истинска същност е искрица от Бога,

ЖИВА СВЕТЕЩА ТОЧКА

отделила се от Божествения център с цел да добие познание. Когато си едно с цялото не можеш да го познаеш, да го видиш така, както когато си отделен от него. Точката изглежда нещо толкова дребно. Точката не заема пространство, но тя владее пространството. Можем да размислим над тази аксиома.



Стремежът към завръщане, пътят към дома носи опитности и познание. Движението от един необхватен по своята дълбочина център към една крайна, ограничена реалност изисква търпение - едно отмерено движение на съзнанието. (Ат) Търпението е основното качество, улесняващо този път. Достигането на крайния предел е свързано неминуемо с отклонение в пътя и непрестанни опити за корекция. Животът в ограничителните условия на плътния свят изисква също постоянна корекция и опит да се поддържа връзка с центъра, което създава качества, определени с думата Разумност. Разумността е придобивката на Живата точка от работата в материалния свят, с която тя се връща към Бога.(Ар) "За да постигнеш едно свое желание, за да реализираш едно свое чувство или една своя мисъл, изискват се две излизания от Божествения център и едно връщане". А какво носи третото движение навън?

Поезия. Търпеливият и разумен човек е винаги поет.(Атрп)

И така, човекът влиза в материалния свят за да придобие знания и да развие качества и всяко слизане е свързано с реализиране на една негова основна идея.

Всеки проявен на земята човек е една въплътена идея, една материализирана мисъл на Бога, той звучи в един основен тон, специфичен само за него. И човек постига своето щастие тогава, когато намери своята идея и остане верен на нея.

Същинският човек се разглежда като една централна монада, проявяваща се чрез множество по-малки монади, като всяка от тях изявява качествата на по- горестоящите. За да се прояви, централната монада пуска коренчета в материалния свят и на всяко "вкореняване", на всяко низходящо движение, съответства разклонение нагоре. Така е устроено Божественото Дърво на Живота. Тази окултна истина е заложена в почитания от вечни времена символ на дървото. Корените черпят сокове от земята, за да се оформи прекрасната корона в света на духа. От целия земен опит, от всички страдания и радости духът извлича няколко капки безценен еликсир, необходим за неговото развитие.

В астрологичния кръг, бележещ пътя на човека, това е представено от вертикалната ос, съединяваща най-ниската точка на хороскопа - Имум Цели (корените на живота) с Медиум Цели, зенита, "средата на небето". Така е отбелязан прекият път между свръхсъзнанието, божественият Аз на човека и подсъзнанието, обединяващо го с подлежащите природни царства. Всяка идея или висш стремеж, идещи от свръхсъзнанието, за да се реализират, трябва да преминат в областта на подсъзнанито, откъдето черпят силата, необходима за проявлението им впоследствие на хоризонталната плоскост, представяща физическия свят.

За да може да функционира в различните планове, божественият Аз на човека си е създал това, което наричаме тела.

ТЕЛАТА НА ЧОВЕКА

са проекции в различните среди. Многоизмерността на човека е била известна от древността и изразена в концепцията за телата на човека, които според теософските школи са седем.

"Човек има дванадесет тела. Три са основни и девет са преходни, деветте са обвивки, а трите - основни тела. Това е схващането на великите посветени" казва Учителят Петър Дънов.

Телата на човека взаимно се проникват и процесите в тях се обуславят взаимно. Истинското тяло на човека е едно. То си създава другите обвивки, за да може да функционира в различните светове. "Обвивките могат да се развалят и повредят, но тялото си остава винаги." Физическото тяло е ключът за този свят, то прави плътната материя достъпна за нас. Точно физическото тяло обаче, разглеждано от много религиозни хора като низше, е най-пряка проява на духа, то е карта, където прецизно са отбелязани както законите на всемира, така и индивидуалният път на конкретния човек. Всяка извивка, всяка линия описват този път. Увлекателно изкуство и знание е да се чете по тази карта. Между света на духа и материалния човек се намира светът на душата. Душата е медиатор между тези два свята. И така освен плътното физическо тяло, осезаемо в света на петте сетива, човек притежава емоцинално, духовно тяло, което го свързва със света на душата, и ментално, умствено тяло, което го свързва с Божествения свят, света на духа. Енергийното тяло на човека, което в окултната литература се назовава и етерен двойник, заслужава по-специално внимание със своята функция на кръстовище, разпределител на енергиите, връзка между трите основни тела на човека. Така стигаме до принципа на

ТРИЕДИНСТВОТО





"Три фактора има в Битието - Бог, Природа, Човек. Човекът е дете на Бога u Природата, човекът трябва да опитва Бога и Природата."

На триединното битие съответства триединният човек, състоящ се от Дух, душа и тяло. Извеждайки трите космични принципа - Любов, Мъдрост, Истина, Учителят е илюстрирал проявлението им на трите плана с триъгълниците на съответствията.

Триединството на Битието е отпечатано многократно в човешкото тяло, включително върху най-плътните му структури - скелета. Самият човек може да бъде представен посредством три триъгълника, съответстващи на главата - Божествения свят, гърдите - духовния свят, и коремната кухина - физическият свят. Само най-горният от тях сочи нагоре. Само пътят на мисълта е възходящ. Низходящ е пътят на сърцето, което като съд, напълнен от Божествения извор слиза да раздаде от своята жива вода. Същевременно, прилагайки принципа на Любовта, човек се повдига в своята еволюция. Това привидно противоречие повдига булото над същността на любовта и Жертвата, които носят живот.



Троичен строеж виждаме навсякъде в устройството на човешкото тяло. Главата има три области: горна - теменна, където се намират висшите мозъчни центрове, лицева част, съдържаща духовните центрове, и тилна област, където са центровете, отговорни за оцеляването във физическия свят.

Ръката и кракът имат три части, разграничени от ставите: горна, съответстваща на физическия свят, средна - на духовния и длан, съответно ходило и длан, съответстващи на Божествения свят. Самото ходило има три части: пета, символизираща животинския свят, средна част - човешкия, и пръсти - съответстващи на ангелските светове. Всеки пръст има три фаланги.

Ухото има три части, по които можем да четем пътя, по който един човек е преминал: горната кривина отбелязва пътя му в Божествения свят, средната част - духовното развитие и висулката - жизнеността му в земния свят.

Всеки би могъл да потърси още примери за триединството, слизайки чак до основната градивна единица на тялото - клетката. Тя също се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна стена, свързана с клетъчния скелет.

/ следва/

Донка
Намръщеното, черното небе








лицето си от мъката изчисти.








Наплака се само като дете,








погледна ни с очите си лъчисти.








Така щом страда моята душа,








щом скръб внезапна в себе си усети








заплаква тихо, чисти се сама,








и после като малко слънце свети.

































Силвия Шишкова


































Човекът



























/продължение от бр. 1/









































Човекът в процес на развитие е представен от
































ПЕНТАГРАМА


























Тази мистична геометрична фигура, известна и почитана от древността, изобразява пътя на човека. Пентаграмът символизира космичния човек, въплътил в себе си петте основни добродетели, от които произлизат всички останали. Всеки от човешките крайници / Учителят използва една древна дума - удове/ отговаря на съответна добродетел : главата е свързана с принципа на Истината, дясната ръка - с Мъдростта, лявата - с Любовта, десният крак - с Правдата, левият - с Добродетелта. Чрез тях човек съгражда своето тяло на духа.






























Пентаграмът вероятно идва от първоначалния триъгълник на Любов, Мъдрост, Истина, който има две опорни точки във физическия свят. Когато стъпи върху квадрат (който символизира материята), този триъгълник се преобразува в петоъгълник. Така децата рисуват къщичка. Образът на къща, който символизира изградения човек, се среща в лекциите на Учителя Петър Дънов. Като изгражда своя духовен дом, човек изпълнява мисията си на Земята.





















"Обичай съвършенния път на истината и живота. Постави Доброто за основа на дома си, Правдата за мерило, Мъдростта за ограда, Любовта за украшение и Истината за светило. Само тогава ще Ме познаеш и Аз ще ти се изявя."





















Тази формула, дадена от Учителя научениците в неговата школа, е построена върху Пентаграма.





















За ученика Земята е училище, в което се създават качества и се изгражда тялото на духа. При това ученикът е подложен в живота си на периодична смяна на двете състояния -скръб и радост - еднакво градивни, еднакво полезни в процеса на изграждане на Аза. И при двете състояния човек трябва да пази връзката си с Бога, която дава един естествен ритъм на неговото развитие. Затова Пентаграмът се изобразява вписан в окръжност - изначалния символ на Бога. Само тогава Пентаграмът има сила, само човекът, свързан с Бога е силен, само като живее в Бога той може да достигне съвършенство. Показателно е, че комунистическата идеология, проповядваща атеизъм, използва като основен символ петолъчката, извадена от божествения символ на кръга - човекът е откъснат от връзката му с цялото. В символите на Пентаграма, даден от Учителя, е изобразен целия път на ученика, на човека, дошъл на Земята да учи.
























Земният човек е дипол -
























БИПОЛЯРНО СЪЩЕСТВО
























Както Земята има два полюса - северен и южен, така и човек има два полюса -умът и сърцето. Мисълта и чувствата представляват мъжкия и женския принцип в човека, известни от източната традиция като Ян и Ин.













Мисълта е активният, творящ принцип, чувствата отговарят на пасивния, съхраняващ принцип.


















В известни периоди у всеки човек преобладават енергиите на ума, а има отлив в енергиите на сърцето, след това настъпва смяна. При малко хора тези два принципа са балансирани. Едно от основните постижения в живота на човека е постигане на хармония между ума и сърцето. Този процес във външния живот на човека е представен с женитбата. Тя би трябвало да съчетае мекия, магнетичен принцип на сърцето, въплътен от жената, с активния, електричен принцип на ума, представен от мъжа, в едно хармонично цяло.





















Като физиологичен процес тази биполярност се проявява във функциите на двата типа нервна система у човека: централна и вегетативна.























В беседите на Учителя Петър Дънов намираме поетичния образ на човека, уподобен на дърво, което се състои от други две дървета, като корените на едното са преплетени с клоните на другото. Това е точен и разбираем образ на двата типа нервна ситема - действително "корените "на централната нервна система започват от мозъка, а разклоненията й стигат до всички структури на тялото, образувайки аферентните нервни пътища. Съответно "корените" - най- големите ганглии на вегетативната нервна система се намират около стомаха, а невроните й завършват в под-коровите центрове. Наричат слънчевия сплит още "стомашния мозък" на човека.

























Докато мозъкът е динамо на електрична енергия, която се разпределя по цялото тяло, то слънчевият сплит е резервоар на магнетизъм, който е приет от Слънцето. Така достигаме до разпределението на
























ЕНЕРГИИТЕ В ЧОВЕКА
























Човек освен материално, е и енергийно същество. Той е в непреривна връзка с природата, с която обменя енергия. Жизнената енергия, наричана от индусите "прана", а от древната китайска школа "чи" или "ки" или още етер, се предава чрез храната, водата, въздуха и светлината. Тази жизнена енергия, която може да се разглежда като едно електромагнитно течение, се диференцира на живо електричество и жив магнетизъм, които съответно биват положително и отрицателно електричество, положителен и отрицателен магнетизъм. Употребените тук понятия електричество и магнетизъм не са идентични с познатите ни от физиката, но изразяват принципи, които лежат зад познатите ни физични явления и ги обуславят. Т.е. четири вида енергии функционират в човешкото тяло, образувайки електромагнитно течение около всеки орган, около всички негови структури. Така е изградено енергийното тяло на човека, наричано още "етерен двойник". То дублира напълно формите и структурите на материалното тяло, които живеят и функционират благодарение на доставяната от него жизнена сила.
























Етерното тяло на човека е кръстовището, чрез което се разпределят енергиите, идващи както отвътре, така и отвън. Правилният ход на тези енергии обуславя здравето на човека. А от какво се обуславя тяхното правилно движение?






















Приетата отвън от природата енергия се усвоява чрез четирите основни процеса, съответни на четирите елемента: хранене, пиене и употреба на вода, дишане, приемане на светлина. Когато те образуват една непрекъсната верига, енергията на живата природа се усвоява пълноценно в организма. Но това не е достатъчно. Приемането на енергия става и "отвътре" - от света на духа, чрез чисти и светли мисли и топли, любящи чувства. Мислите и чувствата и тяхната хармония обуславят правилното разпределение на енергиите на етерното тяло. Всеки дисбаланс в мислите и чувствата води до блокажи или натрупвания в енергийното тяло на човека, чието следствие са различните болести. Дясната половина на човешкото тяло е предимно електрична, т.е. преобладават електрични-те течения, свързана е с принципа на Ума. Лявата половина на тялото, където е и сърцето, е магнетична, свързана е с принципа на сърцето. Поради това, че електричният принцип е свързан с хлад и сухота, а магнетичният с топлина и влага, двете ръце на човека не са еднкво топли - дясната е по-хладна и суха, лявата е по- топла Този баланс обаче се нарушава при най-малките нарушения в умствената и емоционалната сфери, което води до нарушаване на нормалния енергиен поток.
























Обикновено окосмените части на тялото са областите, където е по-силен електричният принцип. Интересно е разпределението на елетромагнитния ток по лицето: около двете очи се оформя хоризонтална осморка, в която електричеството преобладава на мястото на веждите, а магнетизмът под очите. Устните са магнетични, а брадата - електрична. Носът е органът, който уравновесява електромагнитните течения на цялото лице.





















Натрупването на повече електричество става при повишена мозъчна активност и предизвиква изсушаване на тялото; натрупването на повече магнетизъм води до натрупване на телесна маса и до наднормено телесно тегло.





















Върху енергийното тяло на човека са разположени главните енергийни центрове -чакрите, които са местата на втичане на енергии и връзка между телата, и които имат своите специфични





















ВИБРАЦИИ





















Всичко в света, включително и в човека вибрира. Дух и материя се различават по своите вибрационни честоти. Четирите елемента се различават по своите трептения, които се ускоряват по посока от плътната материя към духовната реалност.




























Звукът и светлината също са вибрации и по закона на съответствията на всеки тон отговаря определен цвят. Има седем основни тона, седем цвята на дъгата, седем главни чакри на човешкото тяло. На всяка чакра, която от своя страна е свързана със съответни органи и осъществява регулирането на функциите им, съответствуват тон и цвят. Зад всеки тон и цвят стои една разумна сила в природата.





















До има отношение към червения цвят и към жизнената енергия в природата .





















Ре има отношение към портокаловия цвят и към човешката индивидуализация.





















Ми има отношение към човешката мисъл и жълтия цвят, когато човек слуша този тон, той се свързва с разумните същества в природата и започва правилно да мисли.





















Фа съответствува на зеления цвят и пробужда у човека разбирането за разумното използване на материалните блага.





















Сол съответствува на ясносиния цвят и пробужда възвишените чувства, вярата у човека.





















Ла съответствува на тъмносиния цвят и дава широта на човешкото съзнание и простор за полета на човешката мисъл.





















Си е свързан с виолетовия цвят и дава сила на духа.





















Всеки човек е едно съзвучие, един красив акорд, като същевременно всеки човек си има своя специфична вибрационна честота, свой основен тон и когато намери своя тон и зазвучи на него, човек постига своето щастие в живота.























/следва/


Донка
По старата и набраздена земна длан
аз следвах линията на живота.
Дойдох до тук по нейните следи,
сега, наведена над бездната се питам:
„Къде ли корените на нощта се впиват,
за да изсмучат светлина за толкова звезди!"


КЛЕТКИТЕ

са основната градивна частица на тялото и също отразяват принципа на триединс-твото. Клетката се състои от ядро, цитоплазма и клетъчна мембрана, свързана със скелета на клетката.

Клетката е една загадка, неразрешена до момента от съвременната наука. В беседите си Учителят Дънов представя клетките като малки душички, смалили се, за да учат закона на смирението и да служат на своя господар - съзнателния човек. Това е необходимо за тяхното еволюционно развитие. Различните видове клетки са свързани с различни царства и еволюционни нива, те дори се изработват на различни места във великата космическа лаборатория. Учителят казва, че най-висшите клетки в човешкото тяло, изграждащи мозъка и отговорни за приемането и предаването на светлината, са свързани със системата на Сириус и притежават много по-висше знание, отколкото техния господар - човекът. Това е една грандиозна картина, представяща човешкото тяло като отражение на всемира с всичко, съществуващо в него. „И създаде Бог човека по свой образ и подобие."

Клетките в човешкото тяло много се различават по своите функции и въпреки това морфологично и функционално многообразие, те работят в пълен синхрон и интеграция, самоотвержено посветени, на една цел- поддържане на основните жизнени процеси в организма. Човек би могъл да намери модела за идеалното човешко общество, обръщайки се към собственото си тяло. Какво става с клетките, които искат да доминират над другите и усилено се размножават? - Те оформят туморните процеси и ако организмът не се освободи от тях навреме, той загива.
Учителят се е спирал на фунциите на различните видове клетки и е обучавал в школата си как да се научим да общуваме с клетките си. Съществуват клетки - лечители, казва той, които могат да се справят със всяка болест, ако човек успее да ги мобилизира, без да е необходимо тогава да търси лекар отвън. Но затова е необходимо да стане ежедневен навик „поздравът към клетките":


„ Вие ставате сутрин. Направете една молитва за вашето тяло. Помислете за всички ваши клетки, които влизат в мозъка, в стомаха ви. Помислете за всички живи същества, които работят в него и им изпратете, както прави един добър господар със слугите си, една мисъл, едно благословение. Говорете им, те всичко разбират. Има един Божетсвен закон, който ги управлява. Сегашните хора не мислят, че в клетките има съзнание - не в тях има такава интелигентност, каквато хората не предполагат. Здравето ви, способностите ви зависят от вашите клетки. Ето защо, всяка сутрин им пращайте по една добра мисъл. Вечер преди лягане пак им пратете по една добра мисъл и си легнете. Като станете сутрин, ще усетите едно приятно разположение."

И още нещо, свързано с концепцията, че различните видове клетки се изработват в различни участъци на вселената - когато Учителят говори за цялостното човешко същество, което само частично е въплътено на Земята, той подчертава, че човек се намира с част от телата си едновременно на другите планети - Венера, Юпитер, Марс.


Това е космическият човек, истинската същност на нашето същество. Тук интересуващите се от астрология биха могли да вникнат по-дълбоко в разбирането на астрологичните планетни взаимоотношения и транзити - те означават просто активиране или доминиране на част от нашето цялостно съ-шество. Защото космосът е вътре в нас, колкото и абсурдно да звучи това от настоящата ни гледна точка.


НОВИЯТ АДАМ
„Нов човек се създава сега- новият Адам, човекът на новата епоха, който ще се отличава с разширено съзнание, с усещането на единството на живота и природата."


Всички катаклизми, всички социални и природни катастрофи са фактори, съдействащи за пробуждане на новото съзнание у хората. Все по-широки кръгове хора са въвлечени в този процес на трансформация, изискваща заздравяване на физическото тяло, за да може да издържа висшите вибрации, идващи от духовните реалности, изчистване на емоциите и просветляване на умственото тяло. Това е пътя на човечеството за навлизането му в следващия еволюционен стадий, който ще отбележи новата епоха - на обединеното човечество.

„Сега ви поздравявам с Новата епоха. Пригответе се всички за Новия ден, който иде и който ще донесе щастие и благоденствие на цялото човечество, ще донесе братството и хармонията между всички човешки синове. Тогава хората ще живеят в мир и хармония, както Природата иска, ще бъдат съработници във великото космично творчество."

Такава е - обрисувана с бегли щрихи- картината на човека според школата, основана от Учителя Петър Дънов.

Донка

Борис Георгиев

От Донка, в Изкуство,

Началото на века. Духът на човечеството се подготвя за завършека на една еволюционна фаза. В областта на духовността и науката се засаждат семена, които ще дадат плод в края на века.

Един велик художник, приел съдбата на „скитника-мечтател", събира в платната си образите на едни от най-великите духове на своето време, движещи напред човешката история.

Роден е на 1. 11. 1888 в гр. Варна. Съдбата му на космополитен дух се проявява още в юношеските години, когато баща му решава да се пресели в Петербург заедно с многодетното си семейство. Художническата дарба на 14-годишния Борис е забелязана и той е подпомогнат от меценати да следва живопис в Художественото училище, принадлежащо на Дружеството за поощряване на изкуствата в Петербург, ръководено от Николай Рьорих. Неговата фигура несъмнено има мощно влияние не само за формирането на бъдещия художник, но и за неговото духовно развитие.

През 1909 Борис Георгиев учи живопис в Мюнхен при известните творци Анжело Янк, един от създателите на сецесиона, и Петер фон Холм, майстор на графиката. На 21 години художникът решава да посети страната, която го привлича особено – Италия и поради липса на средства изминава пеш разстоянието от Мюнхен до Неапол. С торба на гърба и скитническа тояга, той прекосява Европа от Норвегия до Испания, през Франция, Италия и Швейцария.



„Случи се моят път да бъде тоя на странника-мечтател, който минава през живота без някаква практична цел, от място на място, със своите блянове, радости и скърби, афоресан от практичните и „порядъчните" хора като чудак, непрокопсан и авантюрист, чиято най-голяма утеха е било съзерцанието, непосредното общение с природата и интимната духовна дружба с хората."






Големите градове не го привличат, любимо място на художника в този период са италианските Алпи. До 1914 година той се уединява в месността Вал Сугано заедно с по-малката си сестра Катя, чийто светъл образ присъства на много от платната му. Войната го принуждава да напусне планините, наскоро след това обичната му сетра Катя умира във Флоренция, на 19 години. Художникът я изобразява на едно от най-известните си платна „Скитникът и неговата сестра", подсказващо, че душата й продължава да го следва в житейския му път.





През 1920 година Борис Георгиев има участие в Римската национална изложба, отбелязано в едно от най-значителните римски списания „Емпориум".

През 1921 година Борис Георгиев довежда семейството си от СССР в родината.

Той се свързва с кръга около списание „Хиперион", създава и проекта за корицата на списанието. Оттогава започват и близките му връзки с българския културен елит от това време, между които се откроява приятелството му с Теодор Траянов, продължило до смъртта на поета.

Изложбите му в Пловдив, В.Търново, Стара Загора са радушно приети.

В този период в България има едно духовно присъствие, което по един или друг начин влияе върху културната и духовна атмосфера на страната, върху интелигенцията, а непряко и върху обществения живот. Духовният учител Петър Дънов е естествен магнит за всички пробудени души и през 1922 година Борис Георгиев го посещава на „Изгрева". Запазен е портрета на Учителя, който той прави по това време.




Съдбата му го тласка да замине отново за Италия през 1922 година, но вероятно преживяното на „Изгрева" е причина да напише в писмо до приятел:

''Огорчен, че живея в една епоха на краен материализъм и на разрушаване на свещените ценности във всички лагери, особено в сектора на изкуството, аз потърсих убежище в живота на скитника по всички континенти, за да позная най-добрите творби в областта на изкуството в историята на човешката цивилизация, да изследвам обичаите и навиците на народите, и да потърся приятели между човешките същества и творенията на природата.''

''Изкуството би трябвало да бъде една религиозна мисия и призвание на артиста, той трябва да сътрудничи на всяка почтена дейност на голямото човешко семейство, за да се създаде един по-добър свят на братство и отношения между отделните индивиди и нациите."




''„Исках да изобразя идеята на най-важния образ на човека, носител на мир, любов, хармония и милосърдие между всички живи същества в живота, какъвто поетът, мислителят, любещият и пантеистично религиозният човек си го представя. Това е образът – символ на оная абсолютна етическа идея – закон на любовта, чиято сила чувстват всички безсловесни същества, подложени на същите страдания и ужаси от жестоко самоизтребление..."


„Ще гледам да се върна по-скоро в България и да осъществим проекта за една колония в планината, където да можем да се освободим от ужасното робство на обществото и чрез физически труд да задоволим скромните си нужди и потърсим вдъхновение за изкуството."







Следват години на работа и успешни изложби в Италия. В 1928 година Борис Георгиев заминава за Берлин, където се запознава с Алберт Айнщайн. Между два велики човешки духа се заражда приятелство, взаимен респект. Борис Георгиев рисува портрет на великия учен и в знак на приятелство, му го подарява. Айнщайн отговаря с благодарствено писмо, в което четем: „... Вашето изкуство ме накара да се почувствам в ония сфери, гдето далеч от земните неволи и страдания душата намира отмора. След като се съсредоточих в съзерцание върху портрета, който Вие ми направихте, чувствам нужда да ви благодаря от сърце. Ние, бедните сенки на една преходна действителност, чувстваме носталгия и неосъществима любов към един друг, непостижим свят."





Айнщайн съдейства за организирането на голяма изложба на Борис Георгиев в галерията Шулте в Берлин, която преминава с успех.


През 1931 година Борис Георгиев успява да осъществи една своя дългогодишна мечта – той потегля за Индия. Съдбата пожелава да го срещне още на парахода с Махатма Ганди и неговата съпруга, които по това време се завръщат от конгрес в Лондон. Борис Георгиев вижда в лицето на Ганди „пророк и светец". По-късно той посещава Ганди в ашрама във Вардха и успява да направи една малка скица, по която после прави портрет. В Индия художника тръгва по маршрута на Рьорих и прекосява цялата страна, като достига до Цейлон. В Бенгалия той е поканен от Рабиндранат Тагор, с когото се познава от по-рано, да преподава живопис в неговия университет. Художникът обаче има друга програма.





Той продължава своите пътувания и срещи, които го сближават с най-значителните политически дейци като Джавахарлал Неру, Пандит Малавия, влиятелни управници и благородници, сред чиито портрети се открояват и прекрасните женски образи на турската принцеса Нилуфар, съпруга на Хайдерабатския престолонаследник, Дурре Шевар, дъщеря на последния турски султан Мехмед Рашид и съпруга на индийски махараджа, принцеса Амрит Каур Сингх. Принцеса Амрит Каур - една изключителна жена, която е вдъхновителка на Всеиндийския женски съюз и впоследствие, министър в правителството на Неру. Тя съпровожда художника в неговите пътешествия в Хималаите, присъства и на срещата му с неговия учител Рьорих, която се осъществява през 1935 година в с. Нагар в Хималаите.




През 1936 година Борис Георгиев напуска Индия. За кратко време той се завръща в България и отпътува за Рим, където през 1937 година урежда голяма изложба, посрещната възторжено от критика и публика. Почестите, славата, благополучието, които притежава, не са в състояние да задържат този странстващ дух завинаги и през 1951 той заминава за Бразилия, където остава четири години. Неговото изкуство е високо оценено и там, но Борис Георгиев се завръща в Италия през 1956 година. Европа на модернистичното изкуство не е толкова благосклонна към художника и в врая на живота си той отново среща оскъдицата. На 9.IV.1962 година художникът е погребан във Флоренция, при любимата си сестра Катя.





„Преди да дойда до последната гара, аз ще оставя произведенията си на моята скъпа родина, за да си спомня за един нейн син, който с трудна борба и много скръб в живота си, се е старал да покаже със своето изкуство, колкото и скромно да е то, че и ние българите сме сътрудничили в областта на общочовешките идеали."

„Портретите са за мен изследване на човешката душа, извън въпросите на чистата живопис, с желание да открия във всяко същество по-добрите качества на доброта и духовност. Аз имах щастието да нарисувам образите на хора, които най-добре представят нашата епоха, и търсейки да ги разбера духовно, да стана с тях приятел и да изразя във формите на живописта тяхната душа."


Използвани са материали от книгата на И. Михалчева „Борис Георгиев"

Орлин Баев
Лекарство - разказ от Дж.К.Джером – чете се всеки ден в продължения на 17 дни, след това през ден още 13 дни и накрая 32 дни – през 4 дни. Тогава идва ефектът от него. Лекарството се чете в точната последователност и ред, като се разтваря в чашата на съзнанието ви с хумор на вкус! :)
.................................................................................

Бяхме четирима – Джордж, Уилям Самюел Харис, аз и Монтморенси. Седяхме в моята стая, пушехме и се окайвахме един пред друг – от гледна точка на здравето си, разбира се.
Всички се чувствахме неразположени и това почваше да ни плаши. Харис каза, че имал от време на време такова силно виене на свят, че просто не знаел какво върши. Тогава и Джордж каза, че и той понякога имал силни световъртежи и просто не знаел какво върши в такива моменти. Що се отнася до мен, нещо не бе наред с черния ми дроб. Знаех, че черният ми дроб не е наред, защото неотдавна бях прочел едно дълго упътване за някаква панацея срещу чернодробни болки, в което подробно бяха описани различните признаци, по които човек може да познае кога черният му дроб не е наред. Бях открил всички признаци в мен.
Невероятно наистина, но просто не мога да прочета някаква реклама за специално лекарство, без да стигна до неизбежното заключение, че страдам тъкмо от болестта, за която се разправя в нея, и то в най-злокачествената u форма. И във всеки отделен случай диагнозата сякаш съвпада напълно с всички усещания, които съм имал до ден днешен.
Помня, че бях отишъл един ден в Британския музей, за да прочета нещо във връзка с лечението на някаква най-обикновена болест, която ме бе хванала – сенна хрема, ако не ме лъже паметта. Свалих книгата и прочетох всичко, което трябваше, после някак разсеяно запрелиствах страниците и почнах лениво да проучвам разни болести. Не помня вече какво беше първото разстройство, в което се задълбочих – някакъв страшен и опустошителен бич, уверен съм в това, – и още преди да прегледам набързо дори половината “предварителните симптоми”, бях вече напълно убеден, че съм хванал болестта.
Поседях тъй известно време, цял смразен от ужас; после отново запрелиствах страниците, но вече равнодушно, обзет от отчаяние. Стигнах до коремния тиф, прочетох симптомите и открих, че имам коремен тиф. Трябва да съм боледувал месеци наред, без сам да подозирам. Хрумна ми, че навярно страдам и от други болести. Намерих болестта на свети Вит и открих, както и очаквах, че съм пипнал и нея. Моят случай ме заинтригува. Реших да разчопля въпроса докрай и затова започнах по азбучен ред – прегледах “аденопатия” и узнах, че съм заболял наскоро от нея и че острата фаза на болестта ще настъпи след около две седмици. С облекчение открих, че болестта на Брайт ме е засегнала в по-лека форма, тъй че – що се отнася до нея – бих могъл да живея още доста години. Имах и холера – със страшни усложнения, а по всичко личеше, че съм се родил с дифтерит. Добросъвестно прерових двайсет и шестте букви на азбуката и можах да се убедя, че единствената болест, която ме бе отминала, е хронично възпаление на капачето на коляното.
Отначало това донякъде ме натъжи; то приличаше почти на обида. Защо ли не страдах от хронично възпаление на капачето на коляното? Откъде-накъде едно такова оскърбително изключение? Скоро обаче в мен надделяха други, не тъй алчни чувства. Като размислих, че имам всички болести, за които пише във фармацевтиката, престанах да бъда тъй себичен и реших да мина и без възпаление на капачето на коляното. Подаграта, изглежда, ме бе хванала в най-злокачествена форма, без сам да съзнавам това; а по всичко личеше, че страдам от общо разстройство на ензимите още от юношески години. Това бе последната болест в книгата и аз реших, че здравето ми не куца в друго отношение.
Седях и размишлявах. Струваше ми се, че сигурно съм много интересен случай от медицинска гледна точка и че бих представлявал същинска находка за една аудитория от студенти. Те биха се избавили от необходимостта да обикалят болниците по визитации. Самият аз представлявах цяла клиника. За тях би било достатъчно само да обикалят край мен, за да си получат след време и дипломите.
После се запитах колко ли време ми остава да живея. Постарах се сам да се прегледам. Измерих си пулса. Отначало изобщо не можах да го намеря. Сетне той заби просто изведнъж. Извадих часовника и почнах да броя. Преброих сто четирийсет и седем удара в минута. Опитах се да почувствам сърцето си, но не можах да го намеря. Бе спряло да бие. Сега, разбира се, съм на мнение, че трябва да е било на мястото си и да е биело през цялото време, но още не мога да си обясня как и защо. Потупах се навсякъде отпред, започвайки от това, което наричам талия, и свършвайки с главата. Потупах се отсам-оттам и по слабините и дори някъде нагоре по гърба, но нито долових нещо, нито почувствах каквото и да е. Опитах се да прегледам и езика си. Извадих го, колкото се може повече, затворих едното си око и се помъчих да го изследвам с другото. Видях само крайчеца му. Единствената полза, която извлякох от този опит, се сведе до още по-голяма увереност от преди, че имам скарлатина.
В читалнята бях влязъл като щастлив и здрав човек. Измъкнах се навън като същинска развалина.
Отидох да видя лекаря си. Той ми е отдавнашен приятел. Когато ми се струва, че съм болен, той измерва пулса ми, преглежда езика ми и разговаря с мен за времето, при това винаги безплатно; затова реших да го зарадвам и отидох да ме прегледа. “Всеки лекар се нуждае най-вече от практика – рекох на себе си. – Нека ме прегледа: ще натрупа повече практика от мен, отколкото от хиляда и седемстотин обикновени, нищо и никакви пациенти с по една или две болести”. И тъй, отидох право при него.
– Кажи – рече той, – кажи от какво се оплакваш.
– Няма да ти губя времето, драги мой – подзех в отговор, – да ти разправям за болестите си. Животът е кратък, а ти може да умреш още преди да привърша. Ще ти кажа обаче от какво не боледувам. Нямам хроническо възпаление на капачето на коляното. Не мога да ти обясня защо нямам възпаление на капачето на коляното, но истината е, че не страдам от тая болест. Имам обаче всички останали болести.
После му разправих как бях стигнал до този извод.
Тогава той просто ме разпъна върху кушетката и ме заразглежда отвисоко, после сграбчи китката ми, сетне ме тупна по гърдите, и то тъкмо когато най-малко очаквах това – една доста подла постъпка, ако питате мен, – а веднага след това ме блъсна с глава. Накрая седна, надраска нещо на едно листче, сгъна го и ми го подаде, а аз го сложих в джоба и си отидох.
Не го отворих. Отнесох го в най-близката аптека и го представих. Човекът го прочете и веднага ми го върна, казвайки, че не държи на склад такива неща.
– Но нали сте аптекар? – възразих аз.
– Да, аптекар съм – отвърна той. – Ако бях нещо по средата между смесен магазин и семеен пансион, може би щях да мога да ви услужа. Понеже съм само аптекар, срещам известни затруднения.
Тогава прочетох написаното, а то гласеше, както следва:

1/4 бифтек и
1/2 литър горчива бира на всеки 6 часа
1 разходка от 15 километра всяка сутрин
1 легло точно в 11 часа всяка вечер.
И не измъчвай мозъка си с неща,
които не разбираш!

Следвах тези указания с щастливия резултат – ако трябва да говоря лично за себе си, – че животът ми бе спасен тогава и пулсира в мен до ден днешен.
Но да се върна към настоящия случай и упътването за рекламирания чернодробен специалитет – аз безспорно имах всички симптоми, най-важният от които се свеждаше до “определено неразположение към всякакъв труд”.
Никакви думи не могат да опишат мъките ми по тоя повод! От най-ранно детство съм същински мъченик. Когато бях юноша, тая болест не ме оставяше нито за ден. Тогава никой не знаеше, че всичко иде от черния ми дроб. В онова време медицината не беше толкова напреднала и всички отдаваха болестта ми на обикновен мързел.
– Ей, ти, малък некадърнико – казваха ми, – хайде ставай, та да свършиш нещо полезно!
Никой, разбира се, не знаеше, че съм болен.
Не ми даваха хапчета; удряха ме по главата. Колкото и странно да изглежда това, тия плесници често ми помагаха, поне за малко. Имаше случаи, когато само една плесница се отразяваше по-благотворно върху черния ми дроб, отколкото въздействието на цяла кутия с хапчета в днешни дни, и ме подтикваше да скоча начаса и без да губя нито минутка, да свърша работата, която ме караха да върша.
Всъщност това се случва доста често – простите старовремски средства понякога се оказват по-резултатни, отколкото цяла аптека с бурканчета и шишенца.
Седяхме тъй към половин час, описвайки болестите си един на друг. Аз обясних на Джордж и на Уилям Харис как се чувствам всяка сутрин, ставайки от леглото, а Уилям Харис ни разправи как се чувства, когато си ляга; и Джордж, който стоеше върху килима пред камината, ни изнесе същинско представление, за да покаже как се чувства нощем.
Джордж си въобразява, че е болен; но всъщност, между нас казано, той винаги е в отлично здраве.
В този момент госпожа Попетс почука на вратата, за да попита дали сме готови за вечерята. Тъжно се усмихнахме един на друг и си казахме, че все ще е по-добре да се опитаме да хапнем нещичко. Харис рече, че малко храна в стомаха често има свойството да прокужда болестта; и тогава госпожа Попетс донесе подноса, а ние насядахме около масата и хапнахме малко бифтек с лук и торта с ревен.
Трябва да съм бил много слаб по онова време; защото, доколкото си спомням, само след около половин час вече не проявявах никакъв интерес към храната – нещо необичайно за мене – и дори се отказах от сиренето.
Изпълнили това задължение, отново наляхме чашите, напълнихме лулите си и подновихме разговора около здравословното ни състояние. Никой от нас нямаше ясна представа, точно от какво страда; но по един въпрос всички бяхме единодушни – болестите ни, каквито и да бяха, се дължаха на преумора.
– Нужна ни е почивка – заяви Харис.
– Почивка и пълна промяна на обстановката – добави Джордж. – Мозъчната преумора е предизвикала общо разстройство на нервната ни система. Промяната на обстановката и пълната липса на всякакви поводи да напрягаме мозъците си ще възстановят умственото равновесие на всекиго от нас.
Джордж има някакъв братовчед, когото обикновено вписват в официалните регистри като студент медик; затова, без сам да ще, той говори донякъде като човек от лекарско семейство. :)

Забележка: разказът и дозировката на лекарствената му употреба са предоставени от д-р Тодор Първанов.

×