Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Статии

Manage articles

Иво
Да пееш открито, с отворено сърце, това значи да имаш непрестанно вътрешен подтик в живота си. Пеенето регулира правилния развой на физическия и духовния живот и облагородява характера. Мисълта става насочена във възходяща посока, а чувствата добиват мекота и благородство.

Много често разположението на човека да пее показва, че в него има възможност да се развият дарби и да се изявят ценни качества. Този, който пее и свири, освежава и разведрява духовната атмосфера. Все едно, че той полива с чиста изворна вода посадените семенца в душата си.

Затова Мъдрият казва: Пей и свири! Не мисли, че твоята мрачна физиономия е признак на мъдрост и духовна задълбоченост. Стреми се към непосредствеността и чистотата на детето.

Който не се радва на работата си, на успеха си, той е болен човек. Здравият непрестанно се радва на мислите, на чувствата и на своите постъпки. Той се радва на съзнателния и разумен живот.

Вие трудно бихте могли да си представите колко мрачен и безнадежден ще бъде животът без музика. Това е живот, в който няма любов.

Направете музиката импулс в своя живот. Музиката трябва да бъде подтик и радост за всеки от вас.

Иво
Колко дълъг път е трябвало да се измине, за да се стигне от плоското, слято почти с гръбнака чело на змията, до високото, добре моделирано чело на човека. Изразен геометрически, този път е равен на един полукръг от 180 градуса. Начертан на книга, този полукръг не би ни казал нищо — една гола линия, еднообразна сякаш във всичките си точки. Но ако тя би се проектирала във време и пространство, ако би се превърнала в история, всеки градус от нея би оживял, би се превърнал в цял свят от живи същества, обречени от една предвечна воля да прекарат земното си съществувание при различни геологични и климатични условия, в разни среди, в разни епохи и времена, за да изпълнят своето предназначение в плана на еволюцията.

И ето, ние имаме най-сетне пред себе си човека с неговото високо издигнато чело. Навярно челото на човека, както впрочем и сам той, не е достигнало своя завършен вид. То още се строи, още се моделира. Че това е така, говори ни самото разнообразие на чела у разните хора — от ниски, плоски и едва моделирани чела, минавайки през много междинни форми, ние достигаме до високите, просторни и красиво изваяни чела, по които се чете мисълта и прозрението на гения. И наистина, бихме ли могли да си представим един гениален човек с ниско чело? Ниското чело ни напомня схлупено небе и тесен кръгозор — виждат се хубаво само близките неща и предмети, но няма далнини, няма необозрими простори, и най-вече няма небе. Високите чела ни напомнят широките кръгозори, които се откриват от високите планински върхове — надолу необозрими гледки, а нагоре небесните простори, в които се чувства безкрая на космичното пространство.

Но да оставим поетичните сравнения и образи и да видим, що ни казва за челото френологията.

Френолозите са открили, че челото наистина е израз на интелектуалния живот на човека. Те са открили по него специални места, които изразяват развитието на мозъчните центрове, свързани с разните умствени способности. Така например, в челните издатини над веждите, сиреч в долната част на челото, те са локализирали разните центрове на възприятие. В средните части на челото те са локализирали представните центрове, а в горната част — мисловните, разсъдъчни центрове. Някои френолози и психофизиогномисти отиват още по-нататък в разпределянето на челото и го делят от долу на горе на следните зони: 1) зона на възприятията; 2) зона на представите; 3) зона на конкретното практично мислене; 4) зона на абстрактното, идеално и умозрително мислене; 5) зона на интуицията, съзерцанието и творческото въображение.

За да съкратя изложеното, ще дам една фигура за разпредялбата на разните умствени способности, така както ни я дава френологията.

Едно внимателно разглеждане на фигурата ни показва, че всички ония, у които долната част на челото е силно развита, имат и добре развит предметен ум — те лесно възприемат и схващат всичко онова, което има пряко отношение към предметния, физическия свят: пространствена позиция на предметите, взаимно положение и разстояние, форма, големина и размери, цвят, тегло, порядък и наредба по външни белези, по служба и практично предназначение, количествено пресмятане.

Изразено на кратко, всичко онова, което се мери, тегли и брои, попада в сферата на техните умствени интереси. Бихте ли могли да си представите един добър естественик без силно развити наблюдателни и възприятни способности? Той трябва да има преди всичко добре развита способност за форма, защото по някой път малки различия във външния вид на някой от растителните или животински екземпляри, някоя малка вариация на даден признак или белег прехвърля този екземпляр към друг вид. Съвременните естественици, особено след откриването на микроскопа,






F - форма; 1. Големина (размер); 2. Тегло (тежест, равновесие); 3. Цвят; 4. Ред; 5. Смятане; 6. Памет за места; 7. Време; 8. Тон (музика); 9. Памет за факти, събития; 10. Наблюдателност; 11. Причинност; 12. Сравнение; 13. Интуиция, прозрение; J - Въображение (идеация); 14 Веселие (учтивост).


са дошли до такава тънка наблюдателност, че последната е, наистина, понякога достойна за учудване. Такава наблюдателност проявяват физиците-експериментатори, както и химиците. Какво би правил един физик, ако не притежаваше покрай другите умствени способности, които са безспорно необходими за упражняване на неговата специалност, и добре развит усет за тегло, големина и брой? Можете да си представите до каква психологична тънкост е достигнал у съвременния физик усета за мярка, тегло и брой, ако той се опитва — макар и чрез инструменти — да мери, тегли и брои дори и невидимите с просто око електрони. Някой може би ще каже, че той не ги мери и тегли непосредствено, а с помощта на фино построени инструменти. Да, но тези инструменти той ги е построил, за да увеличат външната, възприемна мощ на неговия тънко диференциран усет за тегло.

Тънко развит усет за тегло, покрай другите си художествени дарби, покрай усета за форма, големина и размери, трябва да има и скулпторът. Да знаеш, колко да удариш с млата, колко да натиснеш с пръст глината, с една реч какво налягане да упражниш — това зависи все от този мозъчен център за тегло, тежест или налягане.

Развитието на центровете, които френолозите локализират в средната част на челото, именно: време, тон, памет за дати и събития, памет за места и пътешествия, дава друго направление на умствената дейност. Тук се явява един важен елемент, който характеризира тази група способности — времето. Докато в първата група способности, локализирани непосредствено над веждите, играеше основна роля пространството, схванато като нещо, което отделните предмети “заемат”, и в което те се разполагат (не можем тук да възприемем нищо, ако то не заема известно пространство, ако няма известни "Измерения"), във втората група основна роля играе времето, процеса, събитието. Тук са важни не предметите с техните особености, а процесите, събитията, които са станали, стават или ще станат във времето. Няма да се впускам да разглеждам оная дълбока психологична връзка, която съществува между времето и свързаните с него понятия за периодицитет и ритъм от една страна, и паметта и представянето — от друга. Ала не е случаен факта, дето френолозите откриват тия способности локализирани в средната челна зона. Тук се крие паметта на човека не само в един кратък период от време, а и от цялото му минало. Тази област е свързана с подсъзнанието — от нейното по-силно или по-слабо развитие зависи творческата дейност на човека, почиваща на паметта и асоциацията на представите. Историците, например, а също и писателите — белетристи, имат силно развита памет за събития и дати, за случки, тъй както географите пък и пътешествениците имат и силно развита памет за местности. В тази средна част на челото спада всъщност и онова, което се нарича понякога творческа фантазия. Дълбоко погледнато, тя се корени в сферата на природния ум, дето оперира представянето, паметта и сложният апарат на асоциацията на представите. Всъщност, фантазията не създава нищо ново — тя е само едно пресъздаване на миналото в нови съчетания и форми. Новото, в дълбок смисъл на думата, се дължи на въображението — или аз бих употребил израза идейна мисъл, идеация. Френолозите локализират въображението или идеацията в най-горната част на челото. В тази област спадат и сравнението, различаването, както и центърът на умозрителната, каузална или причинна мисъл. Тук е областта на чистия разум. Ако тия центрове са добре развити у един човек, той може да мисли отвлечено, да размишлява върху философски и теоретични въпроси, да дири по-далечните съотношения и причини на нещата. Най-горната част на челото заемат центровете на прозрението, интуицията, въображението или идейната мисъл — необходими способности на един гениален ум. Аз намекнах по-горе за разликата, която трябва да се прави между фантазията, която работи в сферата на творческия или природен ум, и въображението или идеацията. Много поети и писатели, които никога не са били в състояние да се издигнат в сферите на идейния ум, от където идва истинското вдъхновение, наричат с туй име онова чисто пасивно състояние, при което от тяхното подсъзнание нахлуват редица образи, които се свързват и групират спонтанно около един център, по законите на асоциацията. Ала има голяма разлика между тоя род “вдъxновение” и вдъхновението, което произтича от идейния свят — света на първичните идеи, дето функционира свръхсъзнанието. Само гениалните натури истински се издигат до него и съзерцавайки известни идеи, въплътяват тия идеи във форми, достъпни за хората, стоящи на по-нисък умствен уровен. Само от този свят на свръхсъзнанието идва истински новото.

Тази тънка разлика между творчески и идеен ум, между хората на творческата фантазия и идеацията, между талантите и гениите не винаги се схваща. Тя впрочем би могла да изпъкне само при едно подробно и задълбочено изследване на творенията на талантливи писатели, учени, поети, музиканти и на ония, в които е имало повече или по-малко проблясъци на гениалност. Но бързам да подчертая, че само едно външно изследване малко би допринесло за изясняване на този проблем. Тук е необходимо вживяване, прозрение, проникване в съзнанието на оня, който е творил, за да се схване полето, в което той е работил, както и механизма на неговата работа. А от тук е ясно, че оня, който никога не се е издигал до висшите сфери на умствената дейност, не може да разбере нейния характер и нейните закони и затова не е в състояние да схване съществените и особености. На това умствено ограничение се дължат ония недоразумения, които често се срещат в съчиненията на западни писатели, досежно природата на гения, както и досежно опита на мистиците. Тези писатели обикновено са склонни да виждат в недостъпните за тях преживявания на тия висши натури известни патологични прояви, и то само въз основа на външни, чисто привидни прилики. Оттам и нелепиците за близостта между гениалност и лудост, за “регресивни” и “инфантилни” душевни прояви у мистици и въобще у хора на духовния опит. Очевидно, в съзнанието на тия тесногръди учени, перспективата се губи, разликите се притъпяват, и всичко се прелива в онази зрителна плоскост, в която те съзнават и виждат нещата. Впрочем позната истина е, че хората са склонни да свеждат нещата към онова умствено ниво, на което те се намират. Те далеч още не мислят с цялото си чело.

От изложената по-горе топография на челото се вижда, че то не е само една част от черепа, покрита с гола кожа. То е цял един свят. Под неговата повърхнина, както под повърхността на земята, се крият богатите съкровища на умствения живот.

Иво
Като слушате думите Космична Обич, на пръв поглед може да ви се види странно и да се запитате как е възможно обичта да бъде космична. - Може. Аз употребявам тази дума в много широк смисъл. Думата Любов употребявам в смисъл на енергия, която излиза от Центъра на вселената и отива към периферията, а думата Обич употребявам в смисъл на енергия, която излиза от периферията и върви към Центъра на Битието. Любовта наричам творчески, съзидателен процес, а Обичта - процес, който върви отдолу нагоре, който съгражда. Когато говорим за култура, обществен, политически и духовен живот, подразбирам Обичта, проявена в своята велика дейност, т.е. тя представя един съзнателен процес, който става индивидуално във вселената.

Ще ви моля за момент да оставите своите възгледи, каквито и да са те, и да разсъждавате с мене заедно, без да критикувате. Ако искате да се ползвате, поставете се в положението на фотография, която възприема картините вярно както са, а после критикувайте. Ако се поставите предварително на критична почва, вие ще възприемете нещата невярно, а от това и критиката ви ще бъде неразумна.

Аз говоря за Обичта, защото тя е необходим елемент за всекиго от вас. Всеки, който иска да бъде здрав и щастлив, трябва да разбира вътрешната сила на Обичта. Мнозина говорят за Любов и Обич, но ги смесват. Любовта твори, а Обичта съгражда. В много случаи, обаче, Любовта и разрушава. Котката изяжда мишката от любов, защото тя тъй разбира и проявява процеса на любовта. При това вие знаете как я изяжда - не съблича кожата й, не изхвърля от нея нечистотиите й, а я поглъща изцяло с тях. И ни се вижда много странно как тъй котката, която е образец за чистота, която е тъй префинена в това отношение, да не знае как да яде. Мнозина и от хората имат навика на котката - не знаят как да се хранят. Когато един човек погълне в ума си една мисъл с всичките й нечистотии - с кожата, червата, стомаха и пр., това показва, че той не знае как да се храни. Такъв човек има лакомството и любовта на котката. И ние, когато колим и изяждаме животните, с това изразяваме любовта към тях. Ако животните ни биха запитали защо ги колим и изяждаме, ние би трябвало да им отговорим, че това вършим от голяма любов към тях - искаме да ги турим вътре в себе си, да не ги гледаме само отвън. Любовта казва: "Аз не признавам никакво друго съществувание, освен моето, и всяко друго същество, което се намира извън мене, трябва да влезе в мене". Тъй са разбирали Любовта още старите хора, тъй я разбира и новото поколение. Ако ние я разберем другояче, мислим си, че ще се натъкнем на едно противоречие.

В съвременния обществен, политически и духовен живот всички хора страдат от преизобилна Любов, от която всекиму е втръснало. На прост език казано, ето как стои работата: ако една жена има много вълна и я оставя без да я тъче, вълната започва да мирише. Аз пък казвам: Любовта й започнала да мирише. Трябва да намери процеса на Обичта, да започне да пере, да влачи, да преде и да тъче вълната. Може като тази жена да имате много вълна, като човеци може да сте богати търговци, философи, учени, проповедници. Всичко това е добро, но не предете и тъчете ли със знанията си, ще ви кажа, че сте проповедници на вълна, търговци на вълна, философи на вълна, учени на вълна и т.н. Вие имате само неизпредена вълна. Вълната трябва да се изпреде, а ще се изпреде, когато дойде онзи велик процес на Космичната Обич и се пробуди у нас Космичната Сила или, както съвременните философи казва, когато се пробуди у нас Висшето съзнание и разберем, че трябва да работим за общото благо на цялото човечество, на всички живи същества, безразлично дали ги виждаме или не.

Ще кажете, че моята мисъл е малко странна. Странна е действително, но не всички странни неща са и неверни, както и не всички обикновени нам познати неща са верни. За да направя мисълта си ясна, ще си послужа с една картина. В миналото, в златния век на човешката култура, в т.нар. Първа раса на боговете живял един велик мъдрец. Пред него се явил един ученик със следната молба: "Искам да ме научиш на една от великите тайни на Битието, а именно - да бъда в състояние да се превръщам в каквато форма и да пожелая: в грамаден размер - да ставам голям колкото Слънцето, да изпълвам цялото пространство и по този начин да бъда видим от всички". Мъдрецът казал на ученика си: "Да бъде според желанието ти". Ученикът се много зарадвал и си рекъл: "Научих най-после тази велика тайна да бъда видим от всички и сега ще бъда най- щастливото същество". Той обаче забравил да пита учителя си как да се смалява, когато пожелае. Станал наистина голям, всички го виждали, но не могъл да бъде в общение с хората, не ги виждал, защото стоял високо над тях, не могъл да говори с тях, затова ходел навсякъде сам и се чувствал много самотен. Всички го виждали необикновено голям и много учени, философи, физици, астрономи започнали да го изучават и да търсят причините, по които Естеството го е направило такъв. Създали се хиляди теории и легенди за неговия произход. Великият мъдрец, неговият учител, просто казал: "Причината за тази големина не е нищо друго, освен желанието на ученика да стане голям, за да го виждат всички. И аз изпълних желанието му".

При този мъдрец отишъл друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на тайната да се смалявам дотолкова, че да не ме вижда никой в света". Мъдрецът изпълнил и неговото желание и ученикът станал много малък, невидим. Но и той като първия забравил да попита как би могъл да се върне в първото си положение, защото след като станал невидим и слязъл до най- големите дълбочини на Битието, като поискал, не могъл да се върне назад.

Тези двама ученици съставят двата противоположни полюса в света - единият образува големите светове, а другият - малките, т.е. микробите, които се загнездват навсякъде, невидими от никого, и мъчат днес хората.

След време при същия мъдрец се явил друг ученик и казал: "Учителю, аз искам да ме научиш на свойствата на Виделината и Топлината, да бъда едновременно и видим като Светлината, и невидим като Топлината. Видим като Светлината, за да озарявам грамадните светове, и невидим като Топлината, за да стоплям и най-малките животинки долу по Земята". Учителят му отговорил: "Да бъде според желанието ти".

И така, в съвременния свят има три процеса, които работят едновременно. Според единия процес, едни хора иска да забогатеят, да станат учени, философи, министри, генерали, да образуват държава. Тези хора наричаме велики, защото са научили изкуството да стават големи. Те разбират тайната да се увеличават, да привличат всички хора, цялото общество наоколо си, но главното не са научили - изкуството да организират хората, обществата като съзнателни единици. Магнитът и той привлича железните стърготини, но не знае как да ги организира. Да организираш още не значи възпитание; да даваш образование още не значи да учиш на закона на Обичта.

Следователно, когато говорим за Виделина, подразбираме процес, в който човешкият ум се разширява и придобива вътрешно самосъзнание; а под Топлина се разбира процес на сгъстяване, на вътрешно съграждане. Светлината е процес, който иде от центъра към периферията, а Топлината - процес, който иде от периферията към центъра. Аз наричам Светлината артериална кръв, а Топлината - венозна. Затова Обичта, когато мине през сърцето на някой човек, понеже представлява венозната кръв, поема и изхвърля всички нечистотии. Ето защо казваме, че Обичта лекува. Светлината и Топлината, т.е. артериалната и венозната кръв в човешкото тяло постоянно се сменят и чрез тези два процеса се съзижда, съгражда човешкото тяло. Тези две течения, тези два процеса се намират навсякъде: те се срещат в ума, в сърцето и в душата на всеки човек. Следователно, за да изучим Живота, трябва да го изучаваме тъй, както Природата го е създала, а не както ние го виждаме днес.

Сегашните хора може да спорят дали има душа или не; то е въпрос на разбиране. Щом човек има съзнание, има и душа; щом има мисли, има и ум; щом има чувства, има и сърце. Може ли да видите предмет, който се топи, без да помислите за топлината? Може ли да видите осветен предмет, без да помислите за светлината? Нашите заблуждения се дължат на сенки, които са хвърлени върху нас, затова ние трябва да хвърлим повече Светлина и Топлина върху си, за да направим прогреса видим.

За да ви изясня тази велика мисъл, ще си послужа с един окултен разказ. Ако бих ви говорил философски, предметът за вас не щеше да бъде интересен. Аз искам да направя Истината достъпна за вашите умове, затова ще си послужа с езика, с който разполагаме. В онова царство на древността, за което ви разказвах по-рано, царят имал две дъщери, едната от които била много красива. Тя отишла един ден при Великия Учител на Мъдростта и му казала: "Учителю, аз искам да направиш красотата ми такава, че който мине покрай мене, да се омае; да стана така блага, че който ме види, да не иска да се отдели от мен. Същевременно искам сестра ми да бъде лишена от тези качества, никой да не я обича и да стои постоянно вкъщи, за да не ми пречи". Мъдрецът й отговорил: "Да бъде според желанието ти". Качила се тази царска дъщеря на кон, погледнала наоколо си гордо и казала: "Аз съм царската дъщеря!" Започнали да се струпват наоколо й хора, коне, волове, мухи - всичко, каквото срещнела по пътя си. Като се натрупали много коне, започнали да се ритат и да се препират помежду си кой да бъде по-близо до нея, а с това се вдигнал много голям прах. Воловете започнали да се бодат с рогата си и да се борят кой от тях да е по-близо до нея. Пчелите започнали да се жилят, осите - също. Дигнал се страшен шум и бой и животните едно по едно започнали да падат мъртви на земята. Царската дъщеря, като гледала всичко това, разбрала колко криво схващала Живота във вселената, хванала се за косите, отишла при сестра си и й рекла: "Сестро, помогни ми, понеже извърших голямо престъпление!"

Питам ви: ако между вас се яви такава една царска дъщеря и предизвика толкова ритания и борби между вас и ако всички хора се хванат за косите и започнат да се бият, тази царска дъщеря дала ли ви е смисъла на Живота? - Не. Ако вие сте раздвоени и не можете да намерите смисъл в Живота, ще търсите причината в това, че сте онеправдали душата си. Красивата царска дъщеря, това е нашето тяло, за което ние всичко в живота си жертваме. Философи, писатели, политици, проповедници, всички живеят само за тялото си, защото най-важното нещо за нас в живота е да угодим на тялото си - какво ще ядем или пием, как ще бъде сготвено яденето и от какво, дали от месо или растителна храна, печено ли ще бъде или варено и т.н., в името на което се събираме на банкет и казваме: "Това е философията на живота!" Отговарям: това е философията на стомаха. Казвате: "Да уредим обществения живот". Да, да уредим обществения стомах, това вие мислите. Разстрои ли се стомахът ви, разстройват се общественият и политическият живот. Питайте някой лекар като се разстрои стомахът на някого, има ли възможност да философства и политиканства.

Преди години, връщайки се от село Княжево, видях в трамвая един банкер и го чух да се оплаква на своя приятел, че от известно време не му давали да яде нищо, освен да пие по малко мляко. Другарят му го пита:

- Ами защо така, нали ти си господар на себе си?

- Да, но разстроен ми е стомахът.

- Е, като е така, ще носиш последствията.

Като чува, че стомахът го боли, отстъпва пред всякаква друга философия. Стомахът е, който дава направление на мнозина в чувства и действия.

Космичната Обич е един велик закон, който разпределя действията на всички сили в нашето съзнание тъй хармонично, че на всяко нещо, което създава, му дава и съответна храна, която му е необходима: на ума - съответни мисли, на сърцето - съответни желания, на волята - съответни действия. Но Обичта може само майката да я преподава: когато майката съгражда организма на детето си, тя му дава Обич чрез своята обич на самопожертване. И само онзи, който се самопожертва, живее, защото усеща една радост, която го съживява. Много някогашни богати българи не живеят вече, а Ботев, Раковски и други, които са се самопожертвали, са преживели, защото те са научили закона на Обичта. Но ще ми възразят някои: "Да, но Ботев не е бил вярващ". Не е важно, че някой не е вярвал като нас; важното е дали е разбирал и прилагал закона на самопожертването за своите ближни. То е важното и необходимото за нашето досъграждане. Когато ми кажат за някого, че не вярва, че има ексцентрични възгледи, аз питам тези възгледи повдигат ли го, повдигат ли обществото. Ако да, тогава е безразлично, макар да минава в очите на хората за невярващ. Ако аз нося запалена свещ, а друг носи незапалена, питам ви кой от двама ни е правоверен? - Правоверни са ония, които носят запалени свещи. Когато видите, че някой носи незапалена свещ, кажете му да си запали свещта; тогава той ще стане правоверен. Казвам и на свещеници, проповедници, граждани, социалисти, комунисти, на всички да запалят свещите си, за да станат правоверни. Запалете свещите си всички, от най- големия до най-малкия, за да не остане някой с незапалена свещ, защото светът се нуждае от Светлина! Като блесне Светлината ще дойде и Топлината в сърцето, а с това всичката омраза, която сега съществува, и стремлението да станем малки и големи ще изчезне.

В Космичното съзнание ние разрешаваме въпроса не от гледището на един народ, а от гледището на онзи велик закон, който ни дава подтик и осмисля нашия живот. Всеки баща и всеки учител, който обучава деца, трябва да прилага сполучливо новите методи на възпитание и образование, за да може да помогне на питомците си. Бащите и майките, които пращат своите деца на училище, пращат ги не само да събират знания, но и да могат да приложат тези знания практически. Учителите трябва да учат децата най-напред как да се хранят, какво да ядат, какви са свойствата и качествата на храната, кои храни са най-полезни в здравословно отношение; след това трябва да ги учат как да дишат, за да възприемат чистия въздух. Под "въздух" аз разбирам всички мисли, каквито и да са те, стига да дават стимул и благороден подтик на човешката душа. Не мислете, че искам да ви направя правоверни. Свободни сте да мислите и да действате както щете. Аз искам само да ви дам нови методи в Живота, за да не се намерите някога в противоречие.

Положението, в което се намира съвременното общество, аз уподобявам на положението на гъсеницата, която се храни с листа. Но настанал е периодът, когато тази гъсеница трябва да се превърне в пеперуда. Как ще се храни тогава? - Вече няма да се храни с листа, а ще се учи на изкуството да си направи крилца, за да хвръкне и вади сокове из цветовете. Съвременното общество по закона на еволюцията минава от едно състояние в друго. Не мислете, че вие ще живеете така постарому. Не, Господ ви е лишил вече от листата - така е писано в Божествения закон. Бог не позволява вече да се храните с листа, когато е настанал за вас периодът на пеперудите - да хвърчите и събирате сокове, когато вече трябва да употребите своя хобот. С други думи казано, хората трябва да се научат да обичат.

Това Учение носи Новата култура, която ще създаде и Новата раса, за която съвременното човечество даже няма представа. Хората, които ще дойдат, ще бъдат велики във всяко отношение: по Добродетели, по Справедливост, по Любов, по Мъдрост, по Истина. Вие ще отворите къщите си за тях, ще стоите без страх пред тях, няма да има нужда да ви пазят стражари и войски; те няма да ви натрапят насилствено своите убеждения; та няма да има и сегашните противоречия. Нова култура ще бъде тогава. Едни от вас ще се удостоят да влязат в тази Култура, а други ще останат в положението на гъсеници, ако ходят още с този ум. С това не ви укорявам, но ви казвам да знаете, че туй е един велик закон, който Природата прилага безпощадно, защото тя в своите действия е напълно справедлива. Когато постави човека в известна фаза на развитие, тя иска резултати и няма тя да го чака, а той трябва нея да чака.
Като ви говоря така, не мислете, че е от желание да ви направя адепти на това Учение, но ви казвам, че за вас иде голяма катастрофа; че ако вие се залъгвате и останете още десет години в положението на гъсеници, за вас няма да останат листа. Съветвам ви десет дни по-рано да се превърнете на пеперуди и да започнете да се храните вече по другия начин. Ако оставите една болест да напредне много и кръвта по цялото ви тяло се отрови, какво ще рече лекарят? - "Късно е вече, трябваше да ме повикате по-рано". Много политици сега забавляват българския народ с това, което не му трябва в дадения момент. Разберете, че всеки народ има предопределена мисия, която ако не извърши както трябва, той е загубен - нищо не може да го спаси. Всеки индивид също има своя определена мисия. Ще ми възразите: "Ние да си вземем Македония, Тракия, Добруджа, нищо не ни трябва друго". Не, хора, хора са необходими, за да управляват както трябва тази страна! Като ви говоря това, не казвам, че всички трябва да се втурнете към дадена партия. Аз гледам на Живота много от широко. За мене човешкият и общественият живот представят едно голямо дърво, а дървото само един лист, един цвят ли има? - Не, хиляди клончета, големи и малки; хиляди листа, големи и малки; хиляди цветове, големи и малки; също и хиляди плодове. Ако бих имал време, щях да ви говоря подробно на какво прилича всяка една партия. Всяка една партия със своите възгледи и желания съответства на едно клонче, лист и плод от едно голямо дърво. Колко може да живее един лист от това дърво без клонче? Дойде есен, увехне; или дойде вятър, отнася го. Падналите листа наистина пак живеят, но вече живеят по силата на вятъра: подухне ги - мръднат.

Питам ви сега как искате да живеете - горе на дървото или долу на земята? Казват за някого "този човек живее". Живее той, но долу на земята и по волята на вятъра. Човек, който има Живот в себе си, е всякога жизнерадостен. Когато някой каже, че не е разположен, то значи, че е паднал от дървото долу. Той е паднал, за да се обнови, да се изсмучат соковете му от корените на дървото и отново да се прероди като нов, млад лист. Това е прераждането, от което мнозина се смущават и оспорват. Христос е казал: "Ако не се родите изново, няма да видите Царството Божие". Това значи: ако не се преродите, няма да влезете в Новата култура, няма да станете членове на тази Велика раса, която носи условия за развитие и живот на всички. В тази Култура е Царството Божие. В това Царство няма да има умрели, опявания, гробове, паметници, а всички хора ще са радостни. Всички паисевци, ботевци и други велики хора ще се явят в тази култура, ще донесат нови възгледи, ще бъдат носители на ново учение.

Казват: "Ботева наистина го няма, но духът му е тук". Где е духът му? Какво трябва да се разбира под дух? Известен е основният закон на Лавоазие, че нищо в Природата не се губи, затова всяко нещо, което се е проявило, живее. Някои неща може да се проявяват за едного, а за другиго да не се проявят, но значи ли, че ако аз не видя нещо, то не съществува? Ред богослови, философи разглеждат този въпрос: съществува ли Бог или не; един отвлечен въпрос. За мене има Господ, Той е Обичта, която аз виждам навсякъде, и която много добре разбирам. Не само аз, но всеки, който служи на Господа, ежедневно Го вижда и се разговаря с Него. Този Господ живее у вас. Няма човек, у когото да не живее Господ. Вие за мене не бива да казвате нищо лошо, нито аз за вас, защото у мене и у вас живее Господ, против Когото не може да се говори лошо. Туй, дето сте дошли да ме слушате, показва, че Господ е дошъл с вас.

Това, което ви говоря, не е нещо ново, вие го имате в себе си от векове. Някои казват: "Г-н Дънов проповядва ново учение". То е ново само за времето, през което се проявява. Пътувам, например, с трен от София до Търново и предметите летят бързо пред моите очи. Едни от тях стават минали, други - настоящи, а трети - бъдещи. Нима тези предмети не съществуват едновременно? Ето защо миналото, бъдещето и настоящето съществуват едновременно и представят една реалност в света. Тези, които са се поминали, тези, които сега живеят, и онези, които ще дойдат в бъдеще, също са една реалност. Ще оставя този въпрос, него вие има триста и петдесет хиляди години да го разрешавате и вярвам, че ще го разрешите. След толкова години аз пак ще дойда и ще видя как сте го разрешили. Сега няма да го разрешаваме, защото изглежда, че не е съвременен и че иска много хиляди години за разрешение. Съвременни въпроси са тези, че сега хората са лишени от хляб, дърва, сол, захар, хигиенични жилища и т.н. За да се задоволи обществото и да се вразумят други, някои мъдруват, че трябва да се обесят виновниците, да се бият жените, които създават раздори и други пакости, да отворим войни на неприятелите, за да им отмъстим. Нима досега жените не са бити, нима досега не е имало кланета, бесилки, войни? - "Да сменим съдиите". - Нима новите съдии ще са по-добри? Има нещо друго, което куца. Ако аз се напия и виждам нещата по-особено, то е защото моят личен свят е такъв, пиянски, а не защото всичко в света върви по моите стъпки. Ние приличаме на онзи българин Иван, който отишъл нагости на едно място и му предложили да пие. Пил той колкото могъл, но по едно време започнали да го карат да пие и за хатъра на майката, на големия син, на голямата дъщеря. И Иван пил за хатър на всички и се напил дотолкова, че едва отишъл до чешмата да напои коня си. Когато конят пил вода и престанал, Иван настоял: "Пий за мой хатър!" Ала конят се отдръпнал и застанал настрана. Тогава Иван му казал: "Ти по-добре разбираш от мен живота. За ничий хатър не пиеш повече". Като Ивана постъпваме и ние: съберем се някъде, че хайде за хатъра на някоя партия, за хатъра на някое женско движение, за хатъра на жената и т.н. Правим отстъпки след отстъпки, докато заприличаме на пияния Иван и след това казваме, че нищо не сме разбрали.

Съвременният човек трябва да разбира задачите си към обществото, да му служи както трябва. Като попитат някого "ти българин ли си", отговаря: "Да, защото говоря един и същи език както всички българи и изповядвам една и съща вяра с тях". Не се познава по това българинът. Според мен, той трябва да бъде честен и справедлив, умен и добър. Има ли тези четири качества, той е българин. Няма ли ги, не е българин. Някой казва "той е свещеник". Питам аз честен ли е, справедлив ли е, умен ли е, добър ли е? Ако има тези качества, свещеник е. Може някой да е адвокат, майка, баща, учител или какъв и да е; трябва да отговаря на тези четири качества. Те са една безусловна необходимост в обществения живот. Бих желал всички българи да са такива и ако са такива, ще ги поздравя. Всички да са облечени отвън и отвътре светло - телом и духом чисти, както Природата краси цветята с пъстрота и чистота. Казах: ние трябва да бъдем честни и справедливи, умни и добри в пълния смисъл на тези думи - именно по душа, ум, дух и сила. Трябва да имаме и силно влечение да си помагаме.

Космичната Обич вие може всякога да имате в себе си. Нещастни сте - детето ви умряло или изгубили сте имане. Защо сте нещастни? - Защото Космичната Обич у вас не работи. Някой полудял, друг се обезсърчил. Защо? - Защото са изгубили Космичната Обич. Когато дойде тази Обич у нас, ние ще станем мощни да вършим всичко. Човек, у когото действа тя, не се обезсърчава, а казва, че всички несполуки, всички нещастия са сенки в Живота. Не се плашете от тези сенки. Нещастията в Живота аз уподобявам на следното: представете си едно голямо дърво с хиляди листа, които си живеят мирно и тихо. Дойде буря и те започват да се бутат и да се карат: "Защо си толкова груб, че буташ?" Премине бурята, те заживяват отново тихо и мирно. Тук причината за тяхното скарване е външна. Ако това дърво разбираше великия закон на Космичната Обич да избягва скарването, то щеше постепенно да се превърне на животно; и животното, ако разбираше Космичната Обич, щеше да се превърне на човек, човекът - на ангел. А когато човек се облече в тази по-висша форма, той ще може да владее природните сили и да се справя с всички нещастия. Вие трябва да се научите на този закон от вашите малки деца. Какво правят те, когато искат от майка си нещо? - Прегръщат майка си, започват да я милват, да я целуват и да казват нежно "мамо!" А това прегръщане какво означава? - С лявата си ръка детето внася своята обич, а с дясната - своя ум. По този начин то внася в майка си своята сила и тя е готова да направи за него всичко. Затова децата са обични. Възрастните казват: "Дали да целуна, няма ли да се заразя?" Децата не философстват; ако трябва да целунат някого, целуват и нищо повече. Ако моята целувка ще бъде в състояние да излекува някого, ще го целуна. Не може ли да стори това, няма да го целуна. Всяка целувка трябва да носи със себе си известно благо.

Когато някой отива да посети някого, не бива да отива с празни ръце, а трябва да му занесе дар. Когато ще посетите някоя бедна жена, не пълнете кесията си с банкноти, а напълнете торбата си с хляб и плодове. Така трябва да правят и благотворителните дружества. А сега някои вземат оттук-оттам пари и с тях правят добрини. Не, приятелю, с чужда пита помен не става, с чуждо в Новата култура не се живее. Благотворителни дружества ходят да разнасят пари на бедните, а после искат и на тях да се плати за труда. Не, не трябва да се плаща нищо. Когато служа, ще трябва да служа с Обич. Когато дойдете у дома, ще ви приема добре, ще ви нахраня, ще ви умия ръцете и краката, ще ви дам всички средства, ще ви окажа всички услуги като на приятел. Това изисква Новата култура. А сега, като дойде някой от път, отива за един ден на гости някъде, но после трябва да си вземе стая в хотел. "Хан ери, баба ери" - казват турците. Хотелджиите са добри хорица, те стоят по-високо от обикновените хора. Започват много добре, само че като си излезеш, веднага те улавят и ти казват: "Трябва да платиш".

Знаете ли в какво положение се намираме ние, съвременните хора? Ще ви представя това пак с пример. Един дервиш отишъл на баня, изкъпал се добре и излизайки от банята поглежда, че няма пет пари в джоба си да плати. Тогава той се обърнал към баняджията, казал му "благодаря" и си заминал.

- Чакай, ами пари? - го пита баняджията.

- Нямам.

- Тогава защо си дошъл?

Дервишът се видял в чудо, отправил се с мисълта си към Бога и казал:

- Боже! Или ми дай пари, или събори тази баня.

В този момент се чува голям шум. Банята се съборила и баняджията притърчал да види какво става. Дервишът си заминал спокойно. Като вървял по-нататък, той видял един ходжа да се моли и му казал:

- Аз зная за какво се молиш - за пари.

Съвременното човечество страда все от желание за много пари. И България сега напечатала толкова много банкноти, но где е ефективът? Трябва ефектив.

Това, обаче, което Природата дава, е ефектив. Има ли жито, плодове, картофи, има култура. Без тях няма култура. Културата се обуславя от Космичната Обич, която ни се изпраща отгоре. Не мислете, че Слънцето и другите планети не взимат участие в нашия живот. Слънцето най-много се интересува от нас и всяка година изпраща милиарди кредит на България. Ако отидете на Слънцето, ще видите че тамошните жители имат много милиарди енергия за културата на България, за Обич, за религиозни вярвания и за повдигане в пътя на Истината. А сега насочим телескопа и казваме "Слънцето е огън". Аз оспорвам това, защото огънят е слаба енергия. На Слънцето има енергия, но не е огън. То е нещо по-силно, което няма думи да се изрази. Слънцето не е горящо тяло, а тяло на грамадна енергия. Няма да се спирам на вътрешната страна на тази енергия, да обяснявам как се е развила тя и т.н. Па и дали ще повярвате, ако ви кажа нещо за Слънцето, което е на такова голямо разстояние от нас? Вие не вярвате в мен доколко съм искрен. Питате се дали нямам задни цели, а ще повярвате за Слънцето? Че Слънцето е добре разположено към нас, това се вижда от енергията, която изпраща на Земята, от добрините, които повседневно ни приготвя, защото без тази енергия животът е немислим. Слънчевата енергия е жива, съзнателна. Ако започнем да мислим така за нея, ние ще можем да всмукнем в себе си тази енергия и тя ще произведе в нас един съзнателен и правилен процес на растене.

И тъй, Космичната Обич казва: "Работи за своето сърце и всаждай в него добри желания, защото всяко добро желание дава хубав плод. Всаждай в ума си добри мисли, защото всяка добра мисъл е едно плодно дърво. Всаждай добри действия със своята воля, защото всяко добро действие е плодно дърво". Космичната Обич казва още: "Не се съмнявай в себе си, защото всяко съмнение е проказа". Космичната обич довършва: "Бъди смел и решителен в Живота и в борбите, които ти се явяват. Не считай борбата като нещастие, а като процес на труд. Да разбереш вътрешния смисъл на Живота, да намериш ония закони, по които тялото е съградено, законите, на които се подчиняват стомахът, дробовете, мозъкът и т.н., за да може да ги организираш правилно".

За да се прояви Обичта в нас, трябва да имаме подходящи за това условия. Тези условия ние ги имаме в Живота, те са ни дадени. Ако не ги използваме, ние не ще можем да се избавим от лоши последици. Страданията показват, че ние сме изгубили енергията на своя живот. Ще страдаме дотогава, докогато се възстанови изгубеното равновесие.

Ще ви приведа един пример, който показва, че нашата вяра или безверието произвеждат два противоположни резултата. В Рим живял велик художник. В ума му се зародила мисъл да нарисува идеалния образ на Христа. Тръгнал да се разхожда из града, да намери субект, който да изрази тази идея. Намерил един младеж - двадесет и две-двадесет и три годишен и започнал да го рисува. Образът излязъл доста сполучлив. След три-четири години у художника се зародила и мисълта да нарисува Юда Искариотски. Тръгнал пак из града да търси подходящ образ. Намерил най-после такъв и му предложил да го рисува за Юда. Младежът учуден се обърнал към художника и му казал: "Господине, има нещо много чудно в тази работа. Вие преди четири години ме викахте да рисувате по мене Христа, а сега искате да Ви служа като модел за Юда". Този младеж през последните години живял толкова порочен живот, че изопачил своя образ дотолкова, че художникът не могъл да го познае. Да, човек спрямо себе си и спрямо народа си може да бъде едновременно и Христос, и Юда. Ние създаваме характера си и ние трябва да бъдем господари на себе си и да не очакваме спасение отвън. Спасението ни стои вътре в самите нас. То не е нищо друго, освен преодоляване на всички лошавини, които ни обезсърчават и пречат на нашето повдигане.

Майките са, които вербуват членовете за разните съсловия и среди. Казах вече: докато майката е още бременна, докато детето е още в утробата й, тя може да създаде онова, което иска. От нея зависи да създаде добри и лоши членове на обществото. Ако майката е заченала и не гради с Космичната Обич, тя не може да създаде онова, което желае. Ако тя в периода на бременността посещава балове, концерти и прекарва времето си в леки удоволствия, тя ще бъде причина за създаване на типове като Юда и после сама ще се чуди кой е причина за извращение на детето й. Майката е причината. Тя не е създала условия за съграждане на нещо добро. Ако децата са способни и благородни, то е защото майката е разбрала добре космичния закон и е дала с време възможност на детето си да го използва. Характерът и силата се предават от бащата, а умът - от майката. Честността се предава от бащата, а справедливостта - от майката. Само бащата може да направи сина или дъщеря си честни. Само майката може да направи сина или дъщеря си справедливи. Някога се срещат деца честни и умни, но не справедливи и добри. В такива случаи казвам, че един от двамата родители е сгрешил. Ако всички четири качества се срещат в някое дете, това показва, че майката и бащата са работили съобразно Космичната Обич и са вложили тези качества в детето си.

Космичната Обич е една отлична работница и каквото й се даде, такова изкарва, такава вълна изприда и казва: "Това ми дадохте, това направих". За пояснение на мисълта си ще направя едно сравнение със следния разказ. При един богат търговец слугувал млад човек на име Стоян. Слугата работил честно, но всичко, което изкарвал (шестдесет лева месечно), раздавал на бедните. Господарят му, като виждал какво върши слугата, постоянно му правил бележки да скъта и за себе си нещо, защото ще дойдат старини и не ще има кой да се погрижи за него. Стоян премълчавал на тези бележки или казвал "добър е Господ". Един ден господарят заспал дълбоко и видял много жив сън: разхожда се из красива местност и всред разкошна природа забелязал чудесна вила. Запитал някои от присъствуващите там чия е тая вила.

- На твоя слуга - му отговорили.

- Ами той е беден, от где взе толкова пари да си купи такава хубава вила?

- Той е беден наистина, но каквото изкара на Земята, всичко изпраща тук и с него е съградил тази хубава вила.

Като се разхождал по-нататък, господарят минал към по-сухи, пустинни места и видял една малка, бедна колибка и пак запитал:

- Чия е тази колибка?
- Тази е твоята, защото нищо не си помогнал на нуждаещите се - му отговорили.

Този разказ е верен в това отношение, че колкото и каквото майката даде в този свят на децата си, толкова и ще вземе; и ще си съгради в разумния свят или хубава вила, или малка колибка. Ако тя е щедра в своята обич към детето си, ще има палат. Под палат аз разбирам човешкия характер. Ако внесем в съвременния живот този нов закон, много нещастия ще изчезнат.

Ще завърша беседата си с още един пример, за да изтъкна от какво имаме нужда. В турско време при един майстор грънчар се учил млад българин. Учил той грънчарство много години и като помислил, че ще може самостойно да работи, казал на господаря си, че иска да се отдели от него. Господарят му се съгласил и той се отделил. Българинът започнал работа. Правил грънци, сушал ги на слънце и ги поставял най-после в пещ, но щом ги изваждал из пещта, те се пукали. Работил така известно време и се отчаял, защото всичките му грънци се пукали. Отишъл пак при майстора си и му се оплакал: "Не знам каква е моята работа, грънците ми се пукат, щом ги извадя из пещта". Майсторът му рекъл: "Ще ти кажа изкуството, но ще работиш при мен още три години". Младият човек се съгласил, но следял какво прави господарят му и видял, че като вадел гърнето из пещта, духвал във всяко гърне "ху!" Слугата тогава си рекъл: "Е, за едно "ху" аз трябваше да работя още цели три години!"

Всички сте турени в пещта и ако ви извади от нея майстор, никаква повреда с вас няма да стане, но ако ви извади новак, вашето гърне ще се пукне. Гърнето, това сте вие. Пещта представляват мъчнотиите в света. Майсторът, това е вашият дух. Стоян или Иван, това е вашата душа, която се учи да гради. Следователно, ако не научите вашата душа да духа, да свива юмрука си, нищо няма да излезе. Да свивате юмрука си, това значи да дадете възможност на вашата воля да действа по всички правила на закона. Всеки от вас да застане пред пещта и да каже на майстора: "Моля ти се, духни!" Духането е Обич. Ако се внесе във вас Космичната Обич, вашият дух ще преобрази тялото ви. Тогава ще бъдете достойни членове на Новата култура, на Новата раса.

Бих желал всички да ви поздравя с тази Нова култура като нейни членове, да й служите с радост - да бъдете носители и работници на Космичната Обич. Само така един народ ще може добре да завърши своята мисия. Само така България ще може да се повдигне като народ и държава. Бъдете уверени, че ако възприемете Космичната Обич, всичко ще се разреши във ваша полза. С България няма да стане нищо лошо, промените ще станат без катастрофи и катаклизми. Новото ще дойде, ще има преливане на енергия от нечистото гърне в друго - чистото. И ние, като хора на Новата култура, ще заживеем без омраза, без злоба. Обичта и Любовта нека бъдат двете пътеводни звезди, които да направляват нашия живот на Земята.

Съборна беседа от Учителя,
държана на 24 август 1919 година във Велико Търново

Иво
1. Изграждайте живота си "съответно" на средата, в която го осъществявате, като изключвате притеснителни "разминавания" между вашия тип витални реакции и околната среда. Всяко несъответствие "хаби" живота!

2. Утвърдете отрано най-подходящия за вас ритъм на живот. Подходящ е всеки ритъм, който разпределя натовареността равномерно в повтарящи се количества и интервали. Това създава пожизнен витален тренинг.

3. Изразходвайте всекидневно определено количество енергия за движение - бягане, гимнастика, ходене. Движението е живот, застоят - смърт.

4. Горните три условия обуславят четвъртото: гледайте на живота доброжелателно, ведро, избягвайте всякакви потискащи емоциите „попарват", износват, убиват организма (духа).

5. Усмихвайте се! Усмивката е здравословна - тя не само изразява здравето, но го прави.

6. Не прекалявайте в нищо и никога! Не преяждайте - това е прекаляване с ядене (преумора на цялото тяло в излишно храносмилане, което убива); не прекалявайте дори с труда - преумората също е „неизлечима". И обратно, не се отдавайте на свръхленост - това е "прекаляване" с бездействието.

7. Правете добро! Това е призванието ви. Притичвайте се на помощ на всекиго, защото така помагате на себе си да се възвисите в самочувствието си на човек.

8. Бъдете любознателни! Любознателността е движение на духа, несравнимо здравословно! Интересувайте се от живота - главното Условие да останете в него.

9. Не се бойте от болести! Това е задължително условие да не боледувате.

10. Живейте и помагайте на всички да живеят добротворно!

Иво

Росната капка

От Иво, в Разкази,

Кое е това, което най-чисто отразява слънчевия спектър? Кое е това, което изпълня с удивление душата, която вижда сякаш себе си в този тъй малък, светъл свят? Кое краси всеки злак, лист и цвят с брилянти след тъмна нощ и освежава цялата растителна природа? — Малката росна капка — живителната чиста капка, която крепи света. Тя ни доказва, че не в големите неща се крие истината на живота. Отправена към слънцето, тя отразява само неговата жива светлина, а околният свят не я занимава. Тя пречупва слънчевия лъч и показва съдържанието му. Малката росна капка, символ на онази светла капка в нас, която е вечна и неизменна и която е единственият смислен център в нашето битие. Цели светове се създадоха в нас, за да я опазят и изявят. Отвън тя се появява и изчезва, за да се появи отново и отново, но в нас тя никога не изчезва, а светлината й вечно се усилва.

Кристален свят! Малък небесен мир на земята. Цял живот се стремим да станем като теб, защото за зърналия те веднъж ти ставаш негов вечен идеал и цел в живота.

Иво
Предмет на моята беседа ще бъде Мировата Любов. Аз употребявам тази дума в малко по-обширен смисъл, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате какво общо има с нас Мировата Любов. Отговарям: същността на Живота - това е Мировата Любов. Любовта е която носи условия за Живота, тя е главният стимул на Земята, т.е. идеал, към който всички се стремим. А самият Живот пък, за да се изрази в пълнота, подразбира свобода на действия. Той се развива в четири посоки: в обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и съща реалност. Под думата Любов аз не разбирам онази обикновена любов, която изгасва като въглен във водата. То не е Любов. Истинската Любов е въглен, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този жив въглен, той е разбрал смисъла на земния живот. Затова именно и древните мъдреци, и старите алхимици са се стремили да изучат и са схванали същината на този жив въглен. Ония, които не са запознати със свойствата му, казват, че Любовта изгаряла човека. Да, има предмети, които изгарят, но има пък и такива, които не изгарят; както има метали, които се окисляват, и други, които не се окисляват, т.е. горят без да изгарят и затова ги наричат "благородни метали".

Вие може да ми зададете друг въпрос: "Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам можете ли да докажете действително, че условията на живот са лоши? То е само предположение. В Живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в Живота, то е наше субективно схващане - човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам. Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в Живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония, обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад. Съвременните хора искат да бъдат богати, но трябва да направят избор, защото има два вида богатство: богатство, с което могат да ги спуснат в дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намерите на някой океански параход като "Титаник" и носите раница с четиридесет килограма злато, а до вас стои друг, който няма такава тежест, кой от двамата има възможност да се спаси, когато параходът почне да потъва? Вие ли, който носите раницата със злато, или онзи, който е без такава? Сами си отговорете. Думата злато аз разбирам в много по-обширен смисъл, отколкото обикновено хората й дават. За мен златото е емблема на знание - да разбираш ония закони, чрез които можеш да работиш в света, да владееш природните сили, да ги направляваш така, че да бъдат полезни на теб и на другите. Ще рече: знанията, които имаш, да не се окисляват, да не изгарят, а да се запазят и използват за добро.

Ще ви представя един окултен разказ. Някого в едно царство всички граждани и гражданки живеели щастливо. Живеели братски и били щастливи, понеже техният цар не бил женен. Гражданите се заинтересували: "Как тъй нашият цар да стои сам; да му намерим някоя красива мома, да го оженим, за да имаме наследник в бъдеще, защото другояче нашата държава ще пропадне". Избрали най-красивата мома и венчали младия цар за нея. Тя родила две дъщери. Едната - толкова красива, че привличала всички с хубостта си. А другата - толкова грозна, че всички я отбягвали. Но нещастието било там, че когото от поданиците поглеждала красивата дъщеря, заболявали го очите; когото пипнела, осакатявал; когото срещнела из пътя на разходка, здрав не се връщал в дома. И така осакатели всички поданици. Като излизала грозната сестра, обаче, когото поглеждала, оздравявал и на когото полагала ръка, излекувал се. Вие ще речете, че това е само разказ, че не е действителност. Не е разказ, а самата действителност - това е сегашният живот.

Вашият син - целомъдрен, честен - погледне някоя красива мома; веднага неговият характер се променя, умът му потъмнява, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човешкия живот, т.е. чисто физическата му страна.

Искате да бъдете красиви, да бъдете богати, да бъдете силни и т.н., но аз ви питам кой красив, кой богат, кой силен човек досега не е умрял? Някои ще възразят: "С вашите идеи хората гладни ще умрат". Ами вие с вашите няма ли да умрете? Бих желал да видя някой, който не умира в едно или друго направление. Не само умират, но някои погиват. Друг иска да стане добър, за да не страда. Не, колкото си по-добър, толкова повече ще страдаш. В какво се състои тогава разрешението на въпроса ще попита друг. Само в това, че добрият знае защо живее, знае защо страда и умира, а лошият не знае това. Това е разликата. Не мислете, че смъртта е нещо естествено, в реда на самата Природа. Било е време, когато човек е бил безсмъртен. И ние можем да не умираме. Но знаете ли в какъв смисъл употребявам "да не умираме"? - В смисъл да не грешим. Човек, който греши, всякога умира. Умираме, защото нашите деди и прадеди са грешили. И ние постоянно грешим, защото носим резултатите на своите минали прегрешения. Това източните народи наричат карма или закон на причините и последствията. Тези причини засягат не само отделния човек, но и обществото, и цялото човечество в неговата съвкупност. Като ви говоря това, аз имам предвид една велика Истина, която можете да проверите всички. Не говоря за теория, а за опит. Учението, което проповядвам, мога да го подложа на жив опит.

Днес хората се запитват: "Ти вярваш ли, или не вярваш?" В света всички хора вярват. Не съм срещнал човек да не вярва. Само че има разлика във вярванията. В онова царство, за което ви говорих, че хората са страдали от красивата царска дъщеря, явил се един велик мъдрец, който носел една ябълкова семка и им казал: "Аз ви нося лек против вашите нещастия". От тази семка израства дърво, високо десет метра, дава сочни плодове, които тежат по половин килограм, и всеки, който яде от тях, няма да бъде заразен от погледа на царската дъщеря. Това е Дървото на Живота. Хората не посели семката и не дочакали да даде плод, но я взели, един на друг я предавали и казвали: "Чувате ли, тази семка ако се посади, израства такова и такова голямо дърво и дава сладки плодове по половин килограм, които лекуват болни". Всички почнали да говорят за семката и все вярвали в целебните свойства на нейните плодове. Най-после изгубили семката и почнали да казват, че това, което се говори за нея, е невярно и глупаво; може ли да съществува толкова голямо дърво и да дава такива плодове; лъжа е. И престанали да вярват.

Когато някой от сегашните хора каже, че не вярва, казвам: приятелю, изгубил си семката. Ти можеш да бъдеш учен, сериозен човек, но нямаш ли в себе си тая семка - Любовта, ще бъдеш подложен на хиляди страдания. Няма да се спирам да обяснявам какво нещо е религия. Това вие сами ще си го разрешите, защото сега ви говоря за Любовта. Питам имаме ли ние тая семка? Кой от великите учени в миналия и сегашния век е донесъл тази семка? Някои ще отговорят, че Христос я донесъл. - Къде е, я да я видим? Исус Христос страдал, възкръснал, но я да видим плода на това страдание и възкресение. Изгубена е семката!

Ще продължа разказа. Този същият мъдрец се явил втори път в онова царство и казал: "Понеже първия път вие изгубихте семката, сега няма да ви я дам да я предавате от ръка на ръка, но като намеря най-достойния гражданин, ще му река: Приятелю, ти имаш хубава градина, аз ще посадя семката, а ти ще я поливаш и наглеждаш; и след пет-десет години ще имаш плодове, цяр за всички".

Вие трябва да посадите тази семка и да се ползвате от нейните плодове. А първият плод на тази семка е Любовта, която трябва да цари между всички хора, безразлично от какво верую и от каква народност са. Те трябва да се издигнат по-високо от дома, обществото и народа си. Любовта трябва да обхване цялото човечество, понеже всички сме негови членове. То съставлява общ организъм и когато бъде добре нему, ще бъде и на народа, и на обществото, и на дома, и на отделния индивид; и обратното.

Не искам да засягам никак вашите възгледи. Моето намерение не е това. Говоря принципиално. И затова не искам да се бъркам в недъзите - обществени, политически, културни и духовни. То не е моята задача и то не разрешава въпроса. Когато вляза в един дом, в който хората страдат от глад, не трябва да им проповядвам, че Господ ще помисли за тях, и да ги оставя с тази мисъл. Няма да им кажа "вярвайте в Бога, имайте упование в Него". Аз поддържам следния принцип: да нося на гърба си винаги пълна торба с хляб, та като отида в някой дом, където хората са гладни, и видя, че се карат, да им кажа: "Сложете трапезата и елате да ядем". Тогава ще се възстанови мир и спокойствие в дома.

Съвременните хора имат превратно схващане за Живота. Те казват "да оправим обществото, света". Идеални работи, но как да възпитате обществото, своите синове и дъщери, политическите мъже, учителите, свещениците, проповедниците? - Аз съветвам всинца ви да идете и проучите живота на пчелите - те ще ви научат как трябва да възпитавате. Когато искат да си създадат царица, те приготвят за нея особена храна; за пчелите-работници - друга храна; за търтеите - друга. Пчелите умеят да уредят своя живот много по-добре от хората, които само мъдруват. Това не е упрек, но указание, че ние трябва да проучим по-нашироко Природата, която стои пред нас и в която са вложени всички закони и образци за преуспяване.

В Мировата Любов ние ще добием повишение на нашето съзнание. Да чувстваш вибрациите или да слушаш гласа на всички страдащи хора и да им помагаш, то значи да помагаш на себе си, на народа си и на човечеството едновременно. Онзи, у когото се е пробудило и действа това чувство, който се е освободил от всички материални пречки, може да се проектира навсякъде в пространството и да помага на всекиго. Ще кажете: "Как е възможно да помогнеш някому, без да го пипнеш?" На този въпрос аз задавам друг: Слънцето, което е далеч от нас деветдесет и три милиона мили, пипа ли ни със своите ръце? - Не. Само като погледне от такова далечно разстояние, всичко затрептява в Природата, започва да расте и да дава плод. Някои казват "да вдигнем ръка и да благословим". Хубаво, но като вдигнете ръка, трябва да дадете нещо така, както Слънцето всеки ден вдига ръце над вас и изпуща енергия, сила върху болни и здрави същества. Ще рече някой "какво ще се занимаваме със Слънцето?" Не ви казвам да се занимавате с него, но да го използвате. Ако някой е неразположен духом, да се попече на слънце; ако е изгубил своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарован в своя идеал, ако не му стига умът как да работи, нека излезе на слънце да го понагрее.

Някой ще възрази: "Господ е, Който ще помогне". Като говорите за Господа, аз ви питам какъв е вашият Господ? - Господ е вътре в нас. Когато Го почувстваме, когато заговори в нас, ние обикваме всички хора еднакво и сме готови да се пожертваме за тях. Христос, като е казал "няма по-голяма любов от тази, да положи някой душата си за приятеля си", иска да каже: да даде необходимите условия на своя приятел да живее. Нашата любов към ближния да не бъде такава, че да го считаме като грешник и да го спасяваме, но да го считаме като брат, приятел и да му дадем всички условия да живее и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете нов път на Живота. Не, пътят на Живота на всеки едного е начертан и е строго математически определен. На всекиго е определено какво ще стане от него, как ще живее и как ще се развие животът му. Това е законът на постоянните причини и последствия.

В Божествения закон на Любовта няма дисхармония. Когато разберем Любовта като една такава сила, тя ще се всели в нас. Тогава ще бъдем силни да изправим всички обществени недъзи не по механически начин, но чрез Любовта. Когато обществото насочи любовта си към когото и да било, ще измени ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Бог е всесилен, подразбираме съвкупността на цялото Битие, на всички същества, на които мисълта е насочена към нас като творческа сила. Всичко, което у нас е лошо, то не е Божествено, то е наше. Ние сме създали съвременния лош живот и строй. Ако ме попитате защо Бог е създал така света, ще ви отговоря: зная, че светът е създаден другояче, а така, както го виждам, намирам, че е развален от хората.

Всички тук, които ме слушате, имате разни възгледи за Живота. Не само вие имате свои възгледи; такива имат и млекопитаещите, и птиците, мравките, растенията - всички живеят според своето разбиране. Но това още не е самият смисъл на Живота, той е по-богат, по-обширен. В човешката душа се крият способности и сили, които могат да се пробудят при особени условия. Всеки от нас може да направи малък опит. В какво седи този опит? - В следното: най-първо мислете, че във вас са вложени всички условия да станете истински човеци. Ако не можете да използвате тези условия, това не показва, че във вас няма тези възможности; то показва, че не сте намерили и приложили методите. И съвременните учени хора, и философите от хиляди години се стремят да намерят тъкмо тези методи, за да се повдигне човечеството.

Ние нямаме и религия, която да внася безсмъртие у човека. Аз казвам, че действително православна религия още не съществува в света. Като казвам това, някои могат да ме питат към коя религия принадлежа. Отговарям: към никоя съвременна, куха, без съдържание религия. Аз ще ви кажа към коя принадлежа и ще ви определя какво нещо е религия - най-кратко определение: религията е връзка между Любовта и Мъдростта. По-добро определение на религия от това няма. Онзи, който е намерил тази връзка - Любовта да действа в душата му и Мъдростта - в ума му, той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Как може да бъде човек подобен на Бога? - Да не умира, защото Бог е безсмъртен. И Христос казва: "Бъдете съвършени, както е Отец ваш съвършен". А не може да бъде човек безсмъртен, ако не е съвършен. Ще попита някой: "Ами защо светиите умряха?" - Защото понесоха греховете на хората. Когато се освободим от греховете, ние не ще умираме, а ще дойдем в онова положение, което е същината на туй Учение - да живеем в Любов и Мъдрост. Човек, който няма тази Любов, не може да бъде религиозен и безсмъртен. Според туй определение (схващайте ме добре), да не умираш значи да си господар на всички положения в Живота: да ти еднакво радостeн и когато страдаш, и когато се радваш; да ти е еднакво, когато губиш и когато печелиш. Кого ние похваляваме днес в живота, нали всички ония герои, които са страдали и умрели? На кого издигаме паметници и полагаме венци - на крадците ли, които са грабели чуждото, на богатите ли, които са натрупали милиони, на философите ли, които са се отличавали със знания? - Не, а на ония, които са страдали и се самопожертвали за човечеството; на тях последното отдава почит и дан.

Съвременните хора често обичат да се надхитруват със софизми по отношение съществуването на Бога и питат има ли Господ. Аз философски не разрешавам въпроса, а казвам просто, че Господ съществува тъй, както Слънцето грее. Представете си, че сте будни все нощно време, а денем, когато Слънцето грее, спите; че вас ви събуждат винаги, когато Слънцето залязва. Вие изучавате света все нощно време и след двадесет години казвате "няма Слънце". Аз възразявам: изменете начина си на живот, спете нощно време и бъдете будни денем, когато Слънцето грее, и ще го видите. Същото е и с богаташите, които са потънали в тежестите си. Не ги осъждам, но посочвам тяхното нещастие. Те се намират в дъното на океана и затова слънчевите лъчи не могат да проникнат до тях. Как могат да се спасят? - Като оставят златото в дъното на океана. - Но има ли горе живот? - Много по-прекрасен. Тези милиони могат да бъдат мислите ви да спечелите богатства и да заемете високо положение или да завладеете света. Освободете се от тези мисли. Я кажете кой министър оправи България, кой оправи Англия, къде е стара Гърция, къде е Рим със своята слава? Не оспорвам, че човек трябва да има стремежи, но казвам, че ние вървим в крива посока, криво разбираме на Живота и че на това криво разбиране вече трябва да поставим кръст.

Двама гръцки скулптори искали да покажат своето изкуство, кой по-добре го разбира. Единият от тях изваял грозд, толкова естествен, че привлякъл и самите птици, а другият изработил богиня, толкова красива, и метнал отгоре й воал, толкова деликатно, че другият му рекъл: "Я вдигни воала да я видя по- хубаво!". Този пример показва, че оня, който изваял богинята, е бил по-изкусен. Но питам ви: и тези двама художници не умряха ли? - Умряха. Вие можете да разбирате много добре всеки закон, може да сте философ, държавник и т.н.; то е само изкуството на двамата художници, сянката на нещата, не е същността на Живота. Същността на Живота е да влезем в хармония с него. А ние още не сме влезли в тази хармония. Аз оспорвам твърдението на съвременните хора, че те живеят истински Живот. Те не живеят такъв, а страдат и се мъчат.

Според мен има мъчение, труд и работа. Ние сме още в мъчението, а Животът започва с работата. А работата е съзнателният Живот - да разбираш как да си господар на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи. Да имаш онази велика Любов, що въодушевява. И тя не само да те въодушевява, но и да бъде постоянен стимул, както са топлината и светлината за растителния живот. Съвременните хора аз ги уподобявам (ще ме извините за сравнението) на следното: един учен, умопобъркан човек, бил поставен в една голяма зала на лудницата, в която прекарвали времето си около петдесет умопобъркани. Той се занимавал със събиране на сламки и от тях правел купчинки, които през деня пренасял от един ъгъл на друг и на другия ден пак повтарял същото. Хората приличат на този човек и питат защо са нещастни. Защото трупат сламки. Трябва да дойде онзи благодатен вятър, който да помете всички сламки, а с тях - и нещастията.

Ние трябва да постъпваме спрямо своите ближни като онзи светец, който отивал да се разговаря с Бога. И като минавал покрай един богат човек, последният му казал:

- Кажи на Господа, че ми дотегна това богатство. Да го отнеме, за да живея като хората.

- Много добре - казал мъдрецът, - ще кажа на Бога.

Повървял по-нататък и видял един бедняк, който пък му казал:

- Кажи на Бога, че ми дотегна този живот. Стига съм ходил гол и бос. Да ми даде дрехи, изобщо - да измени условията на живота ми.

- И твоята молба ще представя - рекъл мъдрецът.

Отива при Господа и му разправя за двамата. Господ му рекъл:

- Кажи на богатия да стане недоволен и да започне да роптае против Мен и Аз ще му отнема всичкото богатство; а на онзи бедняк кажи да бъде доволен от живота и всичко ще му се даде.

Връща се мъдрецът и казва на богатия какво му поръчал Господ, но богатият възразил:

- Как мога да направя това?

- Тогава богатството ти ще остане.

Минава край бедняка и му казва поръчаното от Господа, но и той му възразил:

- Как мога да бъда доволен при такива лоши условия?

Тогава мъдрецът му казал:

- Ще ходиш гол и гол ще бъдеш погребан.

Вие казвате, че починалите били при Бога, а отивате на гробищата да им четете молитви и да ги поливате. Могат ли те да бъдат едновременно и на гробищата, и при Бога? Онзи, който е горе, трябва да каже на онези, които са долу: "Вие мислите, че сте мъртви; почнете да благодарите и ще възкръснете". Това, което ви казвам, не го вземайте за упрек, че имам намерение да укорявам когото и да е за неговите вярвания. Излагам само ония лъжливи схващания за Живота, които са вмъкнати в нас и които ни тикат в крив път, за да сме в дисхармония със самия Живот. Ние искаме да живеем, а при това се готвим за смърт. Онзи, който е намерил закона на Мировата Любов, на туй Космическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на ръцете и на краката, може да го разпънете на кръст, може да го положите в гроба - той е в състояние да оживее пак. Онзи, който не е научил този велик закон на Любовта, неговият камък никога не ще бъде отвален от гроба.

Днес хората все това говорят: "Ние сме грешници, грешници". Не искам вече да чувам такова нещо! Туй, което аз зная, е, че хората по естество, в душата си са добри, а поради заблуждения и воля са лоши. Те търсят щастие и мислят, че по този път, по който вървят, ще го намерят. Няма да го намерят, защото и техните бащи и деди са го търсили все по същия път и не са го намерили. Христос е казал: "Онези, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят". А що значи Син Человеческаго? - Синът на Мъдростта и Любовта. Онзи, който е съединил Мъдростта с Любовта, той е оживял. И вие, когато чуете този глас, ще оживеете, ще възкръснете. Туй именно е учил Христос. Ако посадите семката, за която ви говорих, а не само да я приемате и предавате на хората от ръка на ръка, ако я посадите в сърцата си, ще дойде оживяването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава Животът ще влезе в своя естествен Божествен път.

На всички майки, които ме слушате, мога да дам правило как да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онези девици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълът на вашия живот в какво седи. Вие ще се ожените, женитбата е благословено дело, но има три вида женитба. Едната наричаме търговско съдружие; другата - женитба на господар със слугиня, т.е. мъжът-господар, а жената-слугиня и обратното; и третата е съчетание, когато мъжът и жената живеят в Любов и Мъдрост, когато живеят един за друг, когато жената не само няма да каже на своя възлюблен горчива дума, но даже няма да отправи гневен поглед към него и при най-големи негови погрешки ще излива любов към своя другар. Само при такава женитба в света могат да се родят добри деца, мъдреци, светии - служители на цялото човечество. Ако майката, която е заченала своето дете, е въодушевена от велики идеи за човечеството, тя още в бременно състояние ще предаде на детето си всички качества. Тя е като Бог на детето и може да направи от тази кал там каквото иска; защото излезе ли веднъж от утробата на майката, детето става вече независимо в мислите и чувствата. Ако майката вложи всички свои качества на Любов и Мъдрост в детето си при деветмесечното бременно състояние, детето ще има към своята майка през целия си живот хубаво разположение и всякога ще бъде готово да се жертва за нея. Когато някой син каже на майка си "защо си ме родила", разбирам, че майката, когато го е носила, е мислила противни неща или пък баща му е бил в такова състояние. Синовете и дъщерите носят мислите на своите родители. Това е заключението, до което и съвременната наука е дошла.

В такава обща беседа, естествено, аз не мога да се спирам по- надълго на въпроса и подробно да развия тези принципи. Трябват училища, в които младежите да се възпитават върху тия велики закони - как могат да станат добри майки и бащи, а също и строители на бъдещото общество. Има една книга, написана, мисля, от някой българин, с много хубаво заглавие: "Строители на съвременна България". Обаче, да знаеш как да строиш, то е велико, свято дело.

Може би се съмнявате в това, което ви казвам. Няма защо да се съмнявате. Вие грешите, като се съмнявате. Изхвърлете съмненията от душата си, защото моето съмнение във вас е съмнение в самия мене и вашите съмнения в мене са съмнения в самите вас. Аз не се съмнявам във вас. Имам всичката вяра, че от вас в бъдеще могат да станат добри хора. Някои от вас сега се намират още в ранно състояние. Някои още не сте на нивата, но след хиляди години, когато ви срещна, ще има голяма разлика в сравнение със сегашното ви положение. Ще кажете "може ли да се срещнем след толкова години". - Разбира се, че ще се срещнем и ще се разберем много по-добре, отколкото днес. Сега вие гледате критически и си казвате: "Този човек, като се е явил тук да ни говори, има нещо - може да ни омотае. Опасна е тази работа, да бъдем нащрек!" Имате право. И аз да бях на ваше място, така щях да мисля.

Сега, като пътувах от София за насам, седях до едного. Гледам, че си попипва кесията в джоба и в същото време поглежда мене и другите и вероятно се питаше дали не сме от ония хора, които вземат, а не дават, дали той ще влезе в нашия джоб, или ние - в неговия. Не съм аз от онези, които бъркат в джобовете. Аз мога да ви оставя вие да бръкнете в моя джоб, да вземете каквото можете. Само когато почнем така да мислим, светът ще се оправи. В света трябва да има изобилие: изобилие в мозъците, изобилие в сърцата, даром да си отваряме сърцата един на друг.

Аз не разглеждам съвременното общество така, както вие. То и така ще си умре, нему никой не може да помогне при тия мисли. Може, но как? - Ако се изменят условията. Ще ви преведа за това един пример. Когато върлуваше испанската болест и задигна шест милиона души из целия свят, попитаха ме как да се лекуват. Казах им, че не съм лекар, но според законите, които зная, да пият вряла вода и да ядат топли картофи и след седмица или десет дни кризата ще мине. Сега някои ще кажат: "Мислиш толкова ли сме глупави - да сме ядели картофи и пиели вода!" Не че сте глупави, но ви казвам един метод на лекуване. Направете опит. Нека кажат всички ония, които са опитали, какви бяха последствията. А лекарите какво правеха? - Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свят - за седемнадесет дена се поминаха хиляда и седемстотин души в София. И обясняваха: "А, имаше криза, усложнение и т.н." Казвам: тия хора трябваше да пият вряла вода и да ядат топли картофи. Пиенето на вряла вода също е инжекция, но отвътре, а не отвън; работата е да се знае къде да се постави.

И сега, ако питате как ще се излекува България, казвам ви: вряла вода да пие и топли картофи да яде. Като казвам "вряла вода", трябва да знаете откъде да черпите водата. - Оттам, дето я пие оселът, защото той избира где има хубава вода. Ако употребявате вряла вода, тя ще внесе у вас онези елементи, че деветдесет процента от съвременните кризи, които разяждат обществото, ще изчезнат. А врялата вода и топлите картофи - това е Живот в Любов и Мъдрост.

И тъй, Мировата Любов ще ни тури във връзка с Живота, да разбираме смисъла на всичко - на всяко цвете, дърво, извор, планина, дом, човек. Тя ще ни разкрие великата тайна на Живота, да разберем отношенията си един към друг. Когато тя влезе в нас, ще ни направи мощни, герои, да побеждаваме. И не един опит, но ще направите най-малко деветдесет и девет и стотният ще сполучи; той няма да направи изключение. Значи, ще трябва да постоянствате. Всичко туй е вярно и в Живота. Боледува ли човек, има ли известни нещастия, определено е математически колко време ще продължават. Понеже всички болести се дължат на известни живи същества, на микроби, чийто живот не е в съгласие с онзи на болния. Болестите ще съществуват, докогато допускаме тези микроби да съществуват у нас и да оставят там своите излишеци.

Ако някой би ме попитал докога ще има убийства в света, ще му отговоря: докато има убийци. Докога ще има кражби? - Докато има крадци. Но крадците не са се родили, тях ги е създало лъжливото схващане на Живота. Убийците, това са чада на една стара култура. То са лошите идеи, които, като влязат в човека, може да го убият. Съвременната наука показва, че човек може да се хипнотизира, може да му се внушат мисли да извърши престъпления. Знаете, че са правени много опити с младежи, които не са поставени при благоприятни условия, и се е установило, че техният морал не може да издържи изпита. А Мировата Любов създава онези благоприятни условия, които премахват всички отрови в обществото.

Всяко неразположение, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство, всяко лошо действие се дължи на вибрациите на известни материи, които съществуват у нас, и които се проявяват в нашия живот. Следователно, човек, за да бъде добър, за да проявява добри желания и добри мисли, трябва да събира чиста, ефирна материя и да организира своите сили. Грубата материя е като основа за зараждането на престъпления. И дето е казано "Ония, които чуят гласа на Сина Человеческаго, ще оживеят", значи: ония, които разберат закона на Мъдростта и на Любовта, няма да бъдат подложени на лоши условия. Ако живеете в някоя изба, дето не прониква слънце, естествено там ще има условия да ви хване ревматизъм или охтика, хипохондрия и други болести. Излезте на слънце, защото благоприятните условия са над повърхността на земята. Освободете се от чрезмерна влага и тогава ще внесете нови условия в живота си. Що е влагата у човека? - Чрезмерните желания създават влага. А чрезмерните пък крайни мисли произвеждат сухота. Ще рече, и влагата, и сухотата в своите крайни прояви имат лош резултат за Живота.

Сега, в тази Мирова Любов, дето съзнанието се е повдигнало, се намират опорни точки за развитието на човека. Ще ви дам един пример: имате ръка, която често вдигате и свивате пръстите й. Защо едни пръсти са по-големи, а други - по-малки и защо палецът е отдалечен? Когато ръката рече да действа, всички тия пръсти се събират и палецът идва отгоре да им помогне; човек хваща рало или каквото и да е друго оръдие и работи. В едно общество, което е създадено, да речем, като ръка, едни могат да бъдат търговци. Малките пръсти, това са търговците, ние ги наричаме базиргяни, съвременни практични хора; безименните пръсти, това са хора на културата, на науката; средните - на правосъдието и политиката; показалците - на религията и на личния живот; палецът - на Божествения свят, разумното у човека. Всички тия пръсти трябва да се съединят и да действат. Докогато обществото - политиците, културните и духовните хора - са разединени, не могат да произведат онзи ефект, който произвежда ръката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човек своята ръка, трябва воля. А когато вложи воля, внесе своите мисли в областите, които току-що споменах, и каже "елате на помощ", всички ще се съберат като пръстите на човешката ръка и ще извършат чудеса.

Следователно, велика философия е вложена в ръката. Всеки ден, когато погледнете вашите пръсти, помислете за вашите отношения, за отношенията на Любовта към Мъдростта. Палецът представя Божественият принцип, който трябва да се употреби за благото на всички велики хора, на цялото човечество; показалецът - за религията и личния живот; средният пръст влага правото и политиката в полза на човечеството, разбира лошавините на живота и създава законите; безименният влага културата; кутрето - материалните облаги. Палецът е готов да се самопожертва и казва на другите пръсти: "Ако се съедините вие четиримата, ще ви подкрепя и аз и работата ще бъде свършена". Някои оратори, когато говорят, вдигат и махат ръце, па и аз вдигам и махам ръка към вас. Защо? - С това казвам на всинца ви да намерите отношенията на Любовта към Мъдростта, да познаете вашите права и задължения към вашите близки, да намерите и приложите великите принципи на тази Божествена наука за благото на обществото, за повдигане на младежта. И така да подобрите икономическите си условия: да има масло, зарзават, жито, плодове - всичко в изобилие. Ето това означават пръстите на ръката.

Ако всички хора знаеха как да свиват пръстите на ръката си, щяха да бъдат в друго положение. Но българинът вдига ръката си в юмрук, ей така, и казва "мога да ти пукна главата", както англичаните и американците се боксират по носовете. На такъв, който свива юмрук против мене, аз казвам: с тебе мога да върша работа, защото с тебе ще се разберем; ела при мене. Аз бих желал да имам работа с онзи, който има свити юмруци. Детето, когато се ражда, е със свити юмруци, което показва: "Аз ще порасна и ще завладея света!". А когато човек умира, разперва ръце, като да казва: "Умирам, не можах нищо да направя. Господи, прости!" Но Господ знаете ли какво отговаря на такъв? - "Не си знаел как да свиваш пръстите си". Защо и вие страдате? - Защото не знаете как да свивате пръстите си. - "Ама защо е това нещастие в нашия дом? Защо страда България? Контрибуция ще има ли?" - Ако си държите ръката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, няма да има контрибуция. - "Ама какво ще бъде нашето положение в бъдеще?" - Ако знаете да си свивате ръката, ще бъдете свободен, велик народ; но ако не знаете, ще бъдете роби както досега. Може да кажете, че сте свободни, но не сте свободни. Докато не се разбирате, докато си отмъщавате, докато не се обичате и не сте готови да се жертвате един за друг, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народ, нито като човечество.

Днес аз искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да почнат най-напред да си свиват пръстите на дясната ръка правилно и като свиват пръстите, да знаят какво означава това; да концентрират ума си в своята ръка и да казват: "Всичко, каквото може да се включи в тези пръсти, ще го направя!". Искам да оставя във вашите умове тази мисъл: всички българи да започнат да свиват ръцете си: първо дясната ръка, която е на Мъдростта, а после и лявата, която е на Любовта. Направете една година опит. Проектирайте това в мислите, волята и действията си и ще видите резултата. Ще кажете: "Ние не сме толкова глупави". - Много глупави работи сте правили. Нима онзи, който седи в бирарията пред чаша бира, нима онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вестници, новините на които едва в един процент са верни, нима върши умни работи? А това, което ви казвам за ръката, деветдесет и девет процента е вярно. Вие и като четете вестници, и като пиете бира, пак свивате пръстите си, но като ги свивате, кажете: "Няма да пия, няма да пуша, няма да се гневя, да си отмъщавам на своя приятел!". Свийте си ръката и му кажете: "Благо ще ти говоря!". Не е ли това велика философия? Аз ви уча на един велик закон в Живота, как да свивате ръка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъл, най-малко - опитайте я. Не мислете, че искам да ви излъжа. Направете един малък опит и след година, когато се срещнем отново, ще ми разправите за вашия опит. И той е най- лесният опит. Може да ви дам и други опити, но те ще ви костват много.

Не искам само да свивате ръката си, но като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете някого; свийте пръстите и кажете: "Не!" Малодушни сте; ще направите същото. Всичката тайна се крие във вашата ръка. Да имате ръце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свят. Какво не излиза изпод човешката ръка! Какви хубави звуци излизат изпод ръката на цигуларя, когато хване лъка, и от онзи пианист-виртуоз, когато засвири на пиано! Ако разбирате този закон - да свивате както трябва пръстите си и през всеки пръст да пращате съответстващи струи мисли, ако вложите всичката си сила в тях, те ще имат такова действие, каквото не може да си представите. Ние пишем с три пръста, но ако вложим в тях всичката сила на нашите мисли, тогава изпод перото ни ще излезе съвсем друго. Това са велики тайни, които са знаели хората преди грехопадението и които сега са забравени.

Ще трябва не само да свивате, но и да разтваряте ръце. Разтварянето на ръцете нагоре към пространството какво подразбира? - Възприемане на енергия. Като възприемате тази сила, веднага свийте пръстите си и проектирайте тази сила в мислите и желанията си; така ще дадете силен подтик на живота си. Кажете: "От великия склад на Природата, дето се крие такава Мъдрост и Любов, искам моите ръце да бъдат поляризирани, да възприема Мъдростта и Любовта, да възприема Доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на Земята". И прегръщането това означава - да дадеш нещо от себе си, от своята любов и своята мъдрост. Когато прегърнеш някого братски и проектираш своята любов и своите добри мисли, ще внесеш живот в него. Момък, когато прегърне така своята възлюбена, ще й даде въодушевление, живот. Онзи пък, който прегръща като октопода и се усеща духом убит, у него нищо няма и нищо не може да даде. Нашите прегръдки, нашите отворени и свити ръце не са току-така - те имат свой смисъл, който Бог първоначално е вложил в тях и който съществува и в Природата.

Ако имам случай да говоря върху този предмет пак, ще продължа беседата си. Сега ще ви оставя с тази мисъл: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашите близки да свиват ръцете с

Иво
Страданията създават потребната чувствителност, необходима за истинското разбиране на любовта.

На пръв поглед страданията и любовта са две противоположни величини, но това е само плод на нашето духовно невежество. Любовта, употребена тук като понятие, е нещо съвършено друго от това, което ние разбираме в катадневието си. Но за Великата безначална причина, на която е дадено различно име поради различните езици на земята, тя е нещо съвършено друго. Нека да Го наричаме Абсолютния, Който няма форма, защото неговата форма е безграничната вселена. Именно Той, Който е Любов, е допуснал страданията не като наказание или мъст, а като пробуждаща сила, която ни предпазва от прекаленото отдалечаване от любовта.

Страданията имат отношение към корените на Вечното дърво на живота. Те са, които изсмукват от плодоносната почва енергията и соковете на растението, на непоклатимостта, на могъщата устойчивост на дървото, без тях не могат да се развиват стъблото, клоните, листата, плодовете и цялата прекрасна корона на дървото.

„О, защо са тези страдания!" - провикват се с горестна мъка хората на нашия свят. Небето мълчи, изчезва и утешителният глас, който понякога прозвучава в минутите на тежка и мъчителна размисъл. Но Абсолютният все още не отнема страданията им, защото Той не иска да осъди душата, в която живее искрица от Неговата същност, на дребнав, безсмислен живот. В страданията човешката монада разрешава трудните въпроси и задачи. Какво друго освен страданията дава на чувствата потребната закалка? Без тях човекът става суров и груб. Страданията ще му придават нежност, мекота и онази най-съществена компонента на любовта, която се нарича милосърдие.

Страданията са методи за растенето така, както вятърът, който люлее стъблата на младата фиданка, я прави устойчива и яка. Чак когато тази фиданка се превърне в могъщ, внушаващ уважение и сила дъб, който не се смущава от ветреца и от бурите, тогава той разбира защо са били потребни страданията на неговото растение.

Никога човек не ще се научи да люби, ако не е преминал през мъчителната подготовка на страданията. И ако някога срещнем човек, който има любов, готова за преданост и за всяка жертва, трябва да знаем, че той е разрешил въпроса и тайната на страданието.

Има в човешката душа един непознат още алхимизъм, който превръща страданията в любов. До него са се домогвали само тези, които са понасяли чудотворната деятелност на страданието.

Великият, Безначалният и Абсолютният, Който е създал всичко и го ръководи безпогрешно в пътя на развитието, знае за пътя на душите повече от всеки друг. Той знае, че душите са минали като ангелите в един свят, където има вечна светлина и хармония. Когато тези души слязат на физическия свят, те бързо усещат и познават ограничението на този корав триизмерен свят и почват да страдат. Страданието идва не само поради подсъзнателно доловената тъга за „загубения свят", но и поради ред причини в материалните закони, които лежат като неразрешени въпроси на личната и родова карма. Страданията са валутата, с която се изплащат дълговете и подписаните полици на греха. Чрез тях се изправя нарушеното равновесие на Великата правда и се пробужда в душата свещеното копнение на любовта.

Чрез страданията познаваме чистотата, която някога загубихме в мрачните криволичения по свещената пътека.

Освобождаването от страданията не идва чрез натрупването на омраза към тях, но чрез любов към нещо, към което се стремиш и копнееш. При всички случаи в живота човек да не допуска съмнение в Божествения промисъл. Той трябва да знае и да е безсъмнено уверен, че пътят, в който е влязъл, е прав. Колкото и труден да е този път, той ще го отведе до Абсолютния. Както чрез из-кушението небето изпитва убеждението ни, така и чрез страданието изпитва силата на любовта, която имаме.

Понякога човекът, който е решил да стане ученик на великата наука, бива поставян на силни преживявания. С това се калява неговата издръжливост и устойчивост на съзнанието му. Животът на земята не може да мине без интензивни преживявания. Живот без такива преживява-ния е живот на спящи души.

Щом човек преживее с достойнство това, което се случва в неговия живот, той ще види и познае небесната любов, която обединява всички.

Съзнанието на тръгналия по този свещен път трябва да е всякога будно. Той трябва да внимава, защото в битието има не малко изостанали души, които устройват всевъзможни уловки, за да го примамят, и ако е възможно, да го отклонят от пътя му.

Формата и опаковката на някои явления, привидно съществени, но в същност незначими, понякога смущават. Не трябва да се смущаваме от тези незначителни неща, а винаги да търсим поставената ни вечна идея. На нея само трябва да се дава цена.

Който живее в светлина, той трябва да разбере, че сенките са нереални. Нека да стане правило това, че трябва съзнателно да се отбягват както мислите, така и чувствата, които внасят тъмнина в човешкото съзнание.

Три са главните принципи: Истината, която изключва всяко удоволствие; Мъдростта, която изключва всяка лекота; и Любовта, която изключва всяко насилие.

Иво
Хората могат да оспорват много неща, ала едно нещо не могат да отрекат: живота. Те могат да спорят за това - има ли Бог, или няма Бог, има ли душа, или няма душа, има ли задгробен живот, или няма. Но за живота сам по себе си те не могат да спорят. Защото всички го чувствуват, всички го съзнават и познават по онова характерно жизнено самочувство, което те изразяват с думите „живея", „жив съм".

Тук не е дума за разните научни, философски или религиозни схващания за живота. Схващанията, различни за различните хора през разните времена са едно, това жизнено самочувство - общо в дълбоката си същина за всички същества през всички времена - съвсем друго.

Дълбоко погледнато, то е неизразимо. Ни символът, ни поетичният образ, ни строгото понятие е в състояние да го изразят. Много поетични сравнения, символични изображения, строги дефиниции за живота са умрели, ала то вечно пребъдва.

Не казвам, че разните схващания и определения за живота са безсмислени, но те имат само временен, преходен характер. В биологичното дърво на всяка една култура, те представят нещо като листа: щом плодът-същественото-върже и узрее, те окапват и стават тор.
И споровете на хората - и религиозни, и философски, и научни, и социални - приличат все на шумоленето на листата, когато вятърът разлюлее клоните на туй дърво на Живота. Този шум е нещо външно, той ни най-малко не смущава тишината, в която плодът.

Та туй вечното в живота, това което само себе си съхранява, защото е едно със себе си, винаги се е налагало на живите същества, а следователно и на човека, под най-различни форми. Тук във форма на обичаи и елементарен битов морал, там във форма на религиозни заповеди, другаде във форма на етични норми, още по-другаде във форма на природни закони. Според това, в какво вярват и кое считат хората за върховен авторитет. За живота това е безразлично, защото той седи над всяка наука, религия, морал и бит. Те са все негови форми на проява, негови слуги, които имат своите функции в социалния организъм.

Но във всички епохи и времена, хората под една или друга форма са съзнавали онова основното в живота, онова което изчезне ли - идва смъртта. В първобитните времена свещеният пламък на живота е бил съхраняван от битовите нрави и обичаи, от традициите на рода, в по-послешни времена, когато у хората се развива религиозното съзнание, той се е съхранявал от религиозния култ и предписания, в епохи като нашата, дето на преден план седи не религията, а науката, това са правовите норми, обществените закони, подхранени от изводите на науката. В нашите дни запример, които се гордеят със своят атеизъм, религиозният критерий е изгубил всяка стойност. Мнозина си въобразяват, че в един нов строй, свободен от гнетителния призрак на „греха" и неговото „наказание", свободен от нормите на морал и етика, ще могат да си живеят както искат. Особено ги блазнят свободните отношения между половете. Но тъкмо тук те срещат ограниченията на живота, срещат неговите естествени, биологически дадени норми да се изпречват пред техния ум като „природни", „биологични закони". Именно биологията се натъква на ония основни закони, които регулират живота на отделните орга изми. И колкото и да не иска това, биологията е принудена да морализира хората. Природата, разбира се, си има едно много ефикасно средство за морализиране— това са болестите и страданията.

Тия именно болести и страдания, които произтичат от нарушаване законите на живота, съставят онази „биологична трагедия" на човека, обречен от една „незнайна воля" да живее и съществува.

И ето, и у съвременните биолози, макар и материалисти, атеисти, които се занимават с биологията на пола, с тайните на зачеването и раждането, с тайните на майчинството, започва да се заражда едно особено чувство към жената — онази матка, дето се заражда живота. Те почват да съзнават оня голям „биологичен товар", много по-голям от тоя на мъжа, който тя носи, започват да разбират много прояви в нейната психика на съпруга и майка, които поради неразбирането им, са служили за извор на толкоз семейни недоразумения и драми. Те се мъчат да навлязат в интимната същина на „биологичната трагедия" на жената, те - започват да схващат нуждите и психологически, и семейни и социални — на майчинството и затова повдигат глас за създаване на по-добри социални условия за жената, ако общественият организъм иска правилно да се развива.

Споменавайки това, искам само да подчертая, че онази вълна за освобождаване на жената, за нейното „приравняване" към мъжа, за нейното „еманципиране", започва да се засилва и от доводите на биологията, че тази наука, без да ще, става носителка не на писания морал на религиозните и етични системи, а на оня жив морал, който произтича от самия живот.

Иво
Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни.

Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче.

Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива.

И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна - фактите на Живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното.

Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т.н. икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините. Било е време, когато Земята е мязала на Рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове. Но настава една ледена епоха на Земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами един друг да се изтребват, да се изяждат. Затова и до сега между хората е останал този израз: "ще ти изсмуча кръвчицата". Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.

Един англичанин търговец запитва един английски проповедник да му разкаже какво учи Библията. Той му разправил това-онова. Търговецът казал: "Не, не, кажи ми конкретно, в няколко думи в какво се състои това учение". Той искал, както в един орех да видиш ядката му и да разбереш това учение. Най-после проповедникът му казал: "Купи си една Библия и много работи ще научиш от нея". Търговецът си купил една Библия и чел, чел много неща от нея, но откак я купил, работите му тръгнали назад, много нещо изгубил. "Откак купих тази книга, само нещастия ме сполетяват", си казал ядосано търговецът. И хайде един ден - в огъня. Като горяла Библията, едно малко парченце от един лист паднало на страна и се запазило. Взима той това парченце лист и прочита: "Бог е Любов".

Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.

Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната Любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят.

Сега има много хора в света, които не вярват дали човек има шесто чувство или не, дали може да вижда с него. Всеки може да вижда. Когато някой млад момък се влюби в някоя грозна мома, той вижда в нея това, което никой друг не вижда. Той казва: "Тази мома е един скъпоценен камък". Когато обичаме някого, ние виждаме неговите способности, неговите дарби. Де са те? - Има едно място, дето ние виждаме тези дарби. А когато не обичаме някой човек, ние ще му припишем най-лошите качества, че той бил такъв-онакъв.

В света започва да действа сега един велик закон. Имайте пред вид, че светът е минал в една нова фаза, и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Че този закон работи, се вижда по това, че всички хора днес са неспокойни. Защо са неспокойни? Ако са сиромаси, ще кажем, че като работят много, са безпокойни. Това разбирам. Но защо учените, защо богатите са неспокойни? И едните, и другите, и религиозните хора - всички се безпокоят. Защо? - Защото имат само вярвания, а нямат вяра. Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Самопожертването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговия характер.

Сега, кое е най-голямото благо в света? - Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в Рая, а другата половина - в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на Живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия.

Аз няма да се спирам да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близо посадени едно до друго. Тези две дървета с многобройните си листа, цветове, клончета хубаво си живеят, братски, гугукат си; но по едно време лъхне вятър и тези клончета и листа се преплитат едни в други, увиват се. Вятърът става по-силен, извива се буря, клончетата се удрят силно едни в други. Запитват се едни други: "Какво сте се забъркали?" Питам къде е причината на това, вън или вътре? - Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най- много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен - без разлика на това дали човек вярва или не.

Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по- велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по- късно в света. Някои питат "ти религиозен ли си?" Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва, че човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора търговци, например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. Друг е законът, който управлява света. Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем.

Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме "ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си", няма да се разберем. Ние казваме: "Българинът е лошо нещо". Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно на време, тогава той ще бъде на своето място.

Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най-малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: "Продължи работата си, не бой се, върви напред". Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът и става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път.

Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен). Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре". "И наистина, каза госпожата, умря ни едно от децата. Като умре детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота". След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам и тъй: "Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората".

И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност.

Следователно, от окултно гледище ние мязаме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате "е, човек все трябва малко да поизлъже". Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музикално парче на тези хора, всички ще спазят такта при зпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме "музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите". Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати.

И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.

В каква седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва. Той имал обичай преди ядене да чете заедно с тях "Отче наш". Един ден намира едно сираче дете, завежда го у дома си да го нахрани, но предварително му казва:
- Хайде де прочетем заедно "Отче наш".
Започват:
- Отче наш, Който си на небето.
- Да се свети името Ти - детето спира, мълчи.
- Защо мълчиш?
То запитва:
- Как, значи Господ е наш Баща?
- Да.
- Значи, ти трябва да ми си брат?
С тези думи детето искало да каже: "Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам". Проповедникът разбрал положението си...

Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем "Отче наш, Който си на небето"... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме "в църквата, на Небето има Бог, има Христос". Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.

Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон.

Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат "Бог да я прости". Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа "Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един Нов живот, който ще внесе Мир и Радост: Мир - вътре в умовете, Радост - вътре в сърцата и Сила - в човешката воля.

Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло.

Аз бих се спрял на следния факт: колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези заколчета или стави на пръстите показват колко милиони години е живял човекът; те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на Природата, така е.

Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: "Заколчетата на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца". Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно - когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по- малки. Следователно, математически може да се изчисли и приблизително определи какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява.

Също и върху нашите тела се отразяват известни събития - индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: "Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната Пълнота". Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работели от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните.

И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят. И то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в Живата Природа. И тази Природа е жива, отлична е тя; чета по нея какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на Природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да вземат да изучават тази Жива Природа. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази Жива Природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение.

И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една Нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: "За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце". Малкото детенце плаче. Казвате: "Не, тъй трябва да се живее". Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: "Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?" - "Е, мама, тъй е наредил Господ". Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този , на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но да не убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите хора - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат навреме, други ще дойдат.

Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме "защо не съм като този господин". Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем Новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства.

Някои казват "сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на Живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По- добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: "Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: "Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.

Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?" И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай!" Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?" - "Може". Това трябва да бъде Новото учение. А сега какво ще кажеш? - "Господине, има хотел, иди там, ние не разполагаме със свободни стаи, жилищна криза има и т.н." и ще се свърши въпроса. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш "ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си" и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на Братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на Братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.

Това е Божествено учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след десет години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: "Не, не трябват пашкули". В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят, всичко минава от частното към общественото. Т.е. да не мислим само за онзи закон на осигуровките - всеки да се грижи след като умре да остави наследство няколко милиона: оставя за това толкова, за онова толкова, "благодеяния" прави, та да кажат, че еди кой-си човек умрял и оставил толкова пари, благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.

И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. В туй е спасението на човешкия дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата - нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.

Съборна беседа от Учителя,
държана на 19 август 1921 година във Велико Търново

Иво
Цялата природа, която е около нас, в която сме поставени, представлява от себе си учебно помагало във великото училище на живота. Всичко, което е в природата, ни учи и възпитава. Не само дава знание, но развива и добродетелите у човека. Ние ще кажем по кой начин и специално ще се спрем върху цветовете. Да вземем водата, най-обикновеното нещо, но тя има грамадно възпитателно значение върху човека. Защото, разгледана от окултно гледище, водата не е само материя. Според окултизма всяко нещо, което съществува в природата, е израз на известна разумна сила, на едно духовно начало. Нали казваме, че Бог е навсякъде, следователно Бог е и във водата. Водата е форма на Божията мисъл. Всичко, което виждаме в природата, е форма на Божията мисъл. Ние, като работим с водата, като я пием, мием се, влизаме в контакт по разни начини с нея, гледаме как тече реката, как бликат изворите, така чрез водата ние се свързваме с Божията мисъл. Чрез водата разумната природа възпитава човека. Чрез въздуха природата също учи човека. От раждането до последния миг на земния живот ние дишаме. Не само ние, но всяко същество трябва да диша. Дишат и растенията, а не само тези същества, които имат бели дробове. При дишането съществата влизат във връзка не само с въздуха като нещо материално, но и с духовното, Божествената мисъл, които се съдържат във въздуха. Така ние постепенно правим крачка напред в нашето развитие. Въздухът и водата не са носители само на Божествената мисъл, но на всички Божествени сили. Един пример как природата възпитава човека. Ето едно цвете пред нас. То спада към семейството на карамфилите. Когато ние го съзерцаваме, ние се свързваме с известни същества от ангелската йерархия, които организират тези форми. Тези същества са от разни степени на развитие и работят в разни области. Всяка степен от ангелската йерархия има 7 класа и всеки един от тях има по 7 типа ангели. Също така има 7 типа хора. Ще ви кажа нещо от окултната космогония. Три типа хора са завършили своето развитие. Още четири има да се развиват на земята. Даже биологията казва, че хората имат четири отделни типа кръв. На специални ангели е поверено отглеждането на цветята. Други се занимават с развитието на народите, трети - с еволюцията на небесните тела и т.н. Изобщо, всички явления в природата се ръководят от различни ангелски същества. Когато ние погледнем на цветето като на същество, което има душа, тогава ние ще направим връзка с тези същества от ангелската йерархия. Така можем да се облагородим, това цвете ще ни възпитава. Добродетелите, дарбите, идеите на ангелите ще се влеят в нас. Затова Учителят казва, че ако в двора на една къща има много цветя, в нея хората не могат да се карат.

След това въведение, нека разгледаме цветовете. Колко основни цвята има? Те са седем. Ако прекараме един слънчев лъч през една призма, ще получим дъгата. На небето тя се получава, когато слънчевата светлина се пречупва през дъждовните капки. Първи е червеният цвят, с 400 билиона трептения в секунда. След него идат портокаловият цвят, жълтият, зеленият, синият, тъмносиният и виолетовият или моравият, който има 800 билиона трептения в секунда. Те са много по-мощни, имат по-къси вълни. Както в музиката има много октави, така и цветовете имат много октави. Първата октава е на физическия свят. Другите са в невидимите светове. Тяхното действие е от повиеш характер. Една основна окултна истина е тази, че всички тези краски зад себе си крият пак една разумност. Те са проява на известни разумни сили, които действуват в природата. Основната идея на тази сказка е, че цветовете не действуват само физически върху човека. Понеже в тях има и разумни духовни сили, те действуват върху човешкия психичен живот. Краските имат психофизиологическо влияние върху човека. Те влияят върху нашето съзнание ум, сърце и пр. Нека видим какви разумни сили се крият зад всеки цвят. Червеният цвят, особено когато е по-блед и преминава към розовия, изразява любовта. Но има червен цвят от по-долни октави, който действува по-грубо -изразява борбата, разрушението. Понеже любовта носи живот, то червеният цвят е и носител на живота. От друга страна, той прави човека активен, възбуден. Една сестра беше болна, много анемична и Учителят й каза да намери и носи червен шал, за да се влива в нея живот. Когато сърцето на човека е слабо, тогава трябва да се употребяват червени предмети - стаята да има червени стени, дрехите да бъдат червени и пр. Това ще засили дейността на сърцето. Когато човек иска да се активизира за нещо, нека си служи с червения цвят. Дали червеният цвят е едничкият изразител на любовта? - Не, той е изразител на любовта в по-нисша форма. Когато любовта се издигне до по-висша форма, тя се изразява чрез синия цвят, а най-висшата, Божествената любов се изразява чрез белия цвят. Тогава аурата на човека става бяла.

Някой ще запита как ще се докаже връзката между психичния живот на човека и цветовете. Най-добре е да се изучава окултната наука. Може и опитно, чрез изучаване на аурата. Един ясновидец вижда аурата на човека около него като светлина. Тази аура е цветна, в нея има бои. Те означават на каква степен на развитие се намира човекът. Например един интелигентен, умствено развит човек, който разсъждава логически, може да чете и най-трудните философски книги, мъдро разрешава проблемите на живота, около главата на такъв човек жълтият цвят блести с най- ярка светлина. На един религиозен човек голяма част от аурата е заета от синия цвят, от по-чист вид. Ако синият цвят е кален, този човек е религиозен, но фанатик. Ако един човек е любвеобилен, има добро сърце, обича да услужва, да състрадава на хората, тогава в него червеният и розовият цвят взимат по-голяма област. Който има силен дух, силна воля, насочена към един висок идеал, към благородното, Божественото, не се сломява от никакви пречки, тогава в неговата аура горе над главата блести виолетовият цвят. Това показва духовна мощ, сила, насочена към възвишеното. Да кажем, че един човек е страхлив, тогава в неговата аура по-долу има сив цвят. Кафявият цвят е показател на егоизма, а който има злоба, аурата му става черна. Тези цветове на човешката аура постоянно се менят. Христос е знаел с какъв човек е имал работа. Той, щом погледнел човека, познавал какъв е. Когато човек стане съвършен, неговата аура ще има само висши цветове, които, като се слеят заедно, ще образуват белия цвят. Когато човек стане посветен, адепт, тогава неговата аура става бяла, светеща.

Какво изразява портокаловият цвят? Преди всичко индивидуалност - когато човек има мисъл за своето достойнство и съзнава себе си като отделно същество. Когато портокаловият цвят е кален, тогава този човек е горделив. Портокаловият цвят е свързан и със здравето на човека. Изобщо, когато някой орган или цялото тяло е болно, хубаво е да си служим с портокаловия цвят. По кой начин може да се лекува човек чрез портокаловия цвят? Да си представим, че таванът горе е пробит и един душ се излива върху нас, но не от вода, а един душ от портокалови лъчи. Това трябва да си представим мислено. Можем и физически да гледаме предмети с такъв цвят или чрез една стъклена призма ще получим такъв цвят. Учителят казва един велик закон: "Когато ние се обливаме с цветовете мислено, тяхното действие е по-мощно, отколкото това на разните краски в материалния свят." Това е така, защото при такъв случай си служим с краските от по-висшите светове, от по-висши октави. Даже Учителят препоръчва следното нещо. Да кажем, че те боли гърло. Тогава проектирай мислено един сноп портокалови лъчи върху гърлото.

Зеленият цвят изразява растеж, развитие и успокояване. Затова именно, когато отиваме на полето или в гората, ние се успокояваме.

Синият цвят е изразител на истината, вярата и също успокоява. Да кажем, че вие сте педагог и искате да възпитавате едно апатично, мързеливо дете. Тогава ще го облечете в червени дрехи, ще го поставите в червена обстановка и пр., за да стане по-активно. В странство има лекуване чрез хромотерапия. Има специални такива заведения за лекуване чрез лъчите и цветовете. Думата "терапия" значи лекуване, а "хромо" значи цвят. Медицината знае само за физическото действие на цветовете върху органите. За психическото действие може да каже само окултизмът. Да кажем, че си изпаднал в едно религиозно състояние. Тогава цялата твоя аура е синя. Когато престанеш да се молиш, тогава се възстановява твоята постоянна аура. Един ясновидец отишъл в една черква. Била е теософката Ани Безант. И какво видяла тя в черквата? Над главата на един човек вижда голям тефтер и там пишело "да дава" и "да взема". Той мислел върху своите търговски сметки. Над главата на друг човек видяла една трапеза, богато наредена и супата вдигала пара. Той си мислел за обяда и образувал такива мисъл-форми. Над други хора тя видяла сини кълба - те са били в молитвено състояние, в едно религиозно чувство.

Искаш ли да предприемеш някаква акция, препоръчва се от окултно гледище у дома си ти мислено да се облееш в един душ от виолетов цвят. След това направи 5-6 дълбоки вдишки - те дават сила и мощ на волята. Всеки цвят има много нюанси, много оттенъци. Ще кажем нещо за нюансите на виолетовия цвят. Един бие на червено, друг - на синьо. Каква голяма разлика има между виолетовия цвят на теменугата и този на люляка! Този виолетов цвят, който клони към червения, означава благодатта, благословението от невидимия свят. Виолетовият цвят преминава към червения, защото следващата октава на цветовете започва пак с червения цвят, само че в по-друг нюанс.

Когато искаш да разрешиш някоя задача по математика или четеш някоя дълбоко философска книга, или си поставен пред една дилема в живота, тогава ще си послужиш с жълтия цвят - той е символ на мъдростта. Тогава си представи мислено, че се обливаш с жълти лъчи. Този жълт цвят може да ободри твоя мозък и твоят ум ще стане готов да възприеме висшето знание и ще има по-голяма светлина да разрешава трудните и сложни проблеми на твоя живот.

Представи си, че едно лице има много слабо развита интелигентност, има слаба воля, много е малодушен и мекушав, няма самостоятелност в своя характер. Каквото му кажат хората, вярва и изпълнява. Такъв човек може да се възпитава с портокаловия цвят, за да се индивидуализира и с виолетовия цвят, за да се засили неговата воля.

Кой цвят се получава чрез хармоничното съчетание на седемте цвята? Белият. Белият цвят е символ на Христовия Дух. Когато размишляваме за Христа, хубаво е да си представим, че върху нас се проектира един сноп от бели, диамантени лъчи. Белият цвят е символ още и на хармонията и чистотата. Когато човек иска да възстанови вътрешна хармония в себе си, да се свърже с един висш свят на чистота, той мислено нека си представи, че върху него се проектират бели, диамантени лъчи. Това въздействие е психично. Хората могат да се лекуват, възпитават и развиват душевни качества чрез цветовете - било като се излагат на действието на материалните цветове, или като си ги представят мислено. По-светлият оттенък на всеки цвят има по-възвишено въздействие.
Седмичните дни имат връзка с цветовете. Понеделник е свързан с червения цвят, вторник - с портокаловия, сряда - с жълтия и т. н.* Човек трябва да гледа на цялата природа като изявление на един разумен свят. Чрез цветовете един разумен свят му се изявява. Затова ние не смятаме цветовете само като механическо движение на светлината, а познаваме и духовните сили, вложени в тях. Например виждаш едно жълто цвете, една иглика или глухарче -то говори на твоето подсъзнание. Това жълто цвете ни казва така: "Бъди мъдър, когато взимаш някое решение, обмисляй добре, постъпвай разумно." Когато минаваш покрай незабравката, синчеца или метличината из нивите, те ти говорят така: "Имай вяра във Великото Разумно Начало, което лежи в основата на цялата природа, имай вяра в рога, във Великата Разумност." Когато минаваш покрай теменугата, тя ти казва: "Не бъди малодушен, не се бой от пречките на живота, бъди смел, събуди в себе си нови сили за борба, за да преодолееш препятствията в живота." Изобщо, цялата природа е израз на нещо разумно.

За да можем да си представим един душ от лъчи, трябва да имаме две дарби: първо - да можем да концентрираме мислите си и второ - да имаме жива фантазия. Когато живо си представите това, в астралния свят то вече съществува. Това се постига чрез упражнения. Всеки човек, за да бъде културен и интелигентен, трябва да има концентрирана мисъл и живо въображение. Без концентрирана мисъл ученикът не може да работи, не може да напредне. Тя му трябва в много направления. Така можете да вземете една задача за две седмици. Вземете от една книжарница седем ленти от седемте основни цвята и работете с тях през дните, според таблицата на съответствието. Резултатите сами ще почувствувате.



* Из лекция от Учителя пред младежкия окултен клас на 9 май 1926 г., вторник:
"Упражнението, което ви дадох миналата седмица, за цветовете на светлината, ще го продължите още една седмица. Всеки ден ще изучавате по един цвят от спектъра. Следете кои цветове през кои часове на деня преобладават. Това е работа за вас. Червеният цвят, запример, действува върху аурата на човека, прави го активен. Портокаловият цвят действува върху личния живот на човека, прави го голям индивидуалист. Жълтият цвят дава простор и успокояване на ума. Колкото повече навлизате в тъмните цветове, например тъмносиния, вие усещате тъга, скръб в душата си. Светлите цветове -ясносиният, ясножълтият, действуват успокоително върху нервната система. Синият цвят е среда за духовния живот на човека. Зеленият цвят регулира магнетичните и електричните течения в човешкия организъм. Той е свързан с растенето. Който иска да расте и здрав да бъде, той трябва да се свързва със зеления цвят. Виолетовият цвят има отношение към волята на човека. Като изучавате влиянието на цветовете, започнете по следния ред: понеделник - червения цвят, вторник - портокаловия, сряда - жълтия, четвъртък - зеления, петък - ясносиния, събота - тъмносиния, неделя - виолетовия." (с. 105-106 от томчето "Жива реч", Лекции от Учителя пред Младежкия окултен клас, година V(1925-1926), том Ш, изд. 1937 г.)

×