Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Едно ново разбиране за майчнината обич


Иво
  • Автор: Михаил Иванов

    Възпитание, което започва преди раждането, стр. 51-70

    изд. Просвета - Франция, 2003

    ЕТ Светоглед, Варна

    ISBN 954-8810-18-2

    Дата на първоначално въвеждане: 31.08.2005 г., 16:59 ч.

I

Да си представим едно младо момиче, което поставя на първо място духовния живот: тя се моли, медитира, прави упражнения, за да се доближи колкото може повече до високия идеал, който си е поставила. Но ето, тя се омъжва и ражда дете... Е, тогава тя ще постави на първо място съпружеския, семейния живот, живота на детето и ще изостави всичко останало. Да анализираме това поведение.

Всички, разбира се, ще оправдаят тази жена, ще намерят за нормално, че заради своето дете жертва духовния живот; тя е майка, а това е нейното дете... Всички майки и бащи ще я оправдаят: в очите на една майка няма нищо по-важно от нейното дете. За него тя трябва да престъпи всички божествени закони, да стигне до самия Господ, дори да го обвини в несправедливост и жестокост. Ето така се разбира обичта, на която всички се възхищават. Не обаче и аз! Ако една майка е толкова привързана към детето си, че забравя Бога, това означава, че в действителност тя обича само себе си, тя мисли само за себе си, но не и за детето.

Да, разбира се, ясно е, че като се отдалечава от Небето, за да се посвети на своето дете, тя го откъсва от божествения живот, който е истинския живот, откъсва го от необятната светлина и мир, от които детето няма да може да се облагодетелства. Със своята глупава обич тя го кара да напусне единственото място, където то би било щастливо, защитено и безсъртно. С вярата, че го спасява, тя го води към Ада, като го отдалечава от красотата и хармонията. Както виждате една хилядолетна заблуда се шири в обществото. Майката, която обича своята рожба, не трябва да го откъсва от Небето, където всички създания процъфтяват. Ако тя забрави Бога, за да мисли само за своето дете, нейната мисъл няма да съдържа безценните елементи, дошли от светлите региони, от самото Божество и тя ще го захранва с една мъртва храна.

Една майка, която не поддържа навика си да се свързва с Бога, не може да облъчва своето дете с живителни и озаряващи частици, които могат да го превърнат в изключително същество. Нейната обикновена обич ще създаде от него едно обикновено дете. То може би ще се радва на добро здраве, ще бъде добре сложено, но ще си остане посредствено, защото ще е възпитавано далеч от Бога. Докато майката, която е просветена в Науката на посветените, ще отиде при Бога и ще Му каже: „Господи, аз идвам при Теб, за да ми дадеш просвещение, обич, здраве и небесна красота за моето дете... " И когато се върне, тя ще насити детето си с елементи, каквито обикновените майки нито са видели, нито са чули. Те казват, че нямали време... Да, но тяхната егоистична обич им пречи да усвоят подобна философия и затова светът продължава да се населява от посредствени хора.

Майката не трябва да се грижи за своето дете, преди да отиде при Бога да вземе живот, който да даде на рожбата си. Защо си въобразява, че ако напусне детето за няколко минути, то ще загине? Не, дори да го грози смъртна опасност докато тя е при Бога, когато се върне, тя ще го спаси. Но ако майката пренебрегне отиването при Бога, за да остане при детето, в деня, когато му се случи нещо, тя нищо няма да може да направи за него.

Докато бащите и майките са привързани към семейството до такава степен, че не смеят от време на време да го напуснат, за да отидат да се образоват, те няма да са способни да го преобразят и направят истински щастливо. Не можете да преобразите членовете на семейството си, ако сте твърде дълго близо до тях. Тук не става дума да се напуснат физически, а мислено, сиреч да се изостави един погрешен начин на обич и на разбиране. „Но това е кръстоносен поход срещу нашите деца!" - ще възкликнете вие. Съвсем не и може би аз обичам вашите деца повече, отколкото вие самите ги обичате... Върху това може да се помисли. Ако има някой, който да обича вашите деца, това съм единствено аз. Вие не обичате децата си.

Веднъж едно момче поискало пари от майка си, за да върши своите лудории. То я заплашвало, че ако не му даде пари, щяло да се самоубие. След като изслушала заплахите на сина си майката му казала: „Иди, детето ми, и се убий! На земята не са нужни хора като теб. Аз бих искала да израснеш почтен и велик човек, а ти се държиш като престъпник. По-добре иди и сложи край на живота си... Аз ще благодаря на Небето, когато изчезнеш. " И благодарение на тази майчина дързост момчето за първи път се замислило и така израснало като добър човек. Години след това то ще си признае: „Майка ми ме спаси!" Но ако майката беше си заскубала косите, вайкайки се: „О, бедното ми дете, не прави това, ето ти парите!", тя би направила от него един главорез.

Така повечето от родителите със своята сляпа доброта, слабост, мекушавост правят от децата си палачи. „Да, но ние ги обичаме... " - казват те и оправдават липсата на педагогическа и психологическа просвета с думите „ние ги обичаме". Ето как се разбира обичта. Вместо да кажат: „Колко сме слаби и глупави!", те плачат: „Ние ги обичаме". Зад думите „ние ги обичаме" аз чувам: „Какви идиоти сме!". Да, това чувам аз.

Авраам обича ИсааК, но е готов да го принесе в жертва, за да покаже на Бога, че обича Него по-силно от сина си. Въпросът, който винаги стои пред човека, е Бога ли обича повече или своето дете, но бащите и майките съвсем не се сещат, че може би и от тях се очаква отговор на този въпрос. Така Бог е решил да изпита Авраам и е поискал да пожертва сина си. „Как? -ще се попитате вие - Не е ли достатъчно прозорлив Бог, че да се съмнява в обичта на Авраам? Нима му е необходимо това доказателство?" Не, Бог знае предварително какво ще направи Авраам. Той вижда неговото сърце, неговите мисли, но Авраам не знае, кое е по-силно у него и за да разбере, Бог го подхвърля на това изпитание. То няма за цел да разясни истината на Господа, а на самия Авраам.

Впрочем всички изпитания, които Бог ни изпраща, ни служат да опознаем себе си, тъй като ние не знаем точно до каква степен сме издържливи, разумни, силни, добри, благородни или слаби, глупави... Хората се самозалъгват: „Аз победих това, аз се справих с онова... аз обичам само Господа", но при най-малката трудност капитулират, без да разберат как става това. И ето, че Авраам обича Бога повече от всичко и знае, че Той му е дал този син и има правото да му го отнеме.

Защо майките не разсъждават така? Те искат да спасят децата, а изоставят Бога, като мислят, че тяхната закрила е достатъчна, за да бъдат децата им в безопасност. Но каква закрила могат да предложат те, след като са обърнали гръб на Бога и сами са лишени от Неговата закрила? Каква надменност, каква суета!

Авраам, истинският Посветен, безропотно приема божието нареждане и се подготвя да пожертва своя син, но тъй като Бог не е кръвожадно чудовище, в последния миг разменя Исаак с един овен. След като Авраам знае вече до къде се простира неговата обич към Бога и на каква жертва е способен, това е достатъчно. Една майка, която не е готова да приеме жертва, подобно на Авраам, първо не е разумна и второ е прекалено надменна. Как е възможно тази майка да си въобрази, че тя знае по-добре от Господа дали нейното дете трябва да живее или да умре? С една толкова обикновена представа за обичта тя не може да помогне истински на детето си. Тази майка вместо да го води към просвещението, го отдалечава от него. В нейните мисли обичта на детето стои на първо място, неговата обич за нея е всичко. Не! И един ден по един или друг начин майката ще трябва да плати за тази своя грешка, тъй като не е изпълнила задължението си да върви към Небето, като води със себе си и своето дете.

Човек не трябва да изоставя Небето заради когото и да е било: дете, жена, мъж, защото единствено оставайки с Небето, символично казано, може да твори добро. Ако вие напуснете светлината, за да доставите удоволствие на не знам кой си, няма да имате нито Небето, нито земята, сиреч няма да имате нито Бога, нито човека, за когото сте направили такава голяма саможертва. Вие ще останете сами. Трябва да търсите Небето и тогава ще имате и земята, защото земята винаги следва Небето. Тя му се подчинява и му служи..

Ако у вас надделяват чувствата, сляпата привързаност, вие не само няма да сте способни да помагате на другите, но сами ще страдате. За да избегнете тези страдания, трябва да поставите на първо място разума, мъдростта и Бога. Само тогава всичко, което обичате, ще ви принадлежи. Всички деца, които обичате с божествена любов, ще са ваши и то повече ваши, отколкото на майките, които ги обичат глупаво. „Но това е невъзможно! - ще кажете вие - съществуват кръвни връзки... " Да, но тези връзки не са най-силните. Повярвайте ми, има връзки и връзки.

Само тези, които вие умеете да обичате, било то деца, мъже, жени, ще ви принадлежат. Привидно връзките на плътта са най-силни, но в действителност често се случва между членовете от едно семейство да няма никакво привличане едни към други, защото те принадлежат на различни духовни семейства. Вие можете например физически да принад-лежите на едно селско семейство, но духовно потеклото ви да е царско. И обратно, може физически да сте дете от царска фамилия, а духовно да принадлежите на семейство на клетници и просяци.

Как постъпва при необходимост онзи, който обича семейството си? Той има смелостта да го напусне за известно време и да отиде на гурбет, за да спечели пари. Докато онзи, който не обича, няма смелостта да замине по печалба. Така че, виждате ли, изглежда че първият напуска семейството си, но за да му помогне: той заминава надалеч, за да спечели пари. И когато се завърне, всички ще са щастливи. Докато онзи, който не е пожелал да напусне семейството, обрича и него и себе си на нищета. Да поясним сега: истинският баща, истинската майка ще напуснат детето си, семейството си и с медитация, с молитви ще се заминат на „гурбет", сиреч в божествения свят, където ще натрупат богатства и когато се завърнат, всички ще живеят в охолство. Докато онзи, който не разбира, ще остане близо до семейството си, но какво би могъл да им предложи той? Съвсем не нещо голямо, някоя измама, няколко мухлясали корички, забравени в долапа.

Истинският баща, истинската майка заминават на „гурбет". За колко време ли? Зависи, може за половин, един час... може за ден или за три месеца, но когато се завърнат, те изсипват своите богатства. Така че, както виждате, аз имам прекрасни доводи, които с цялата си логика не можете да оборите. Нека майките, които не са съгласни с тях, дойдат и поспорят с мен. Аз ще им кажа: „Вие претендирате, че обичате детето си? Помислете дали го обичате. Ако е така, ще отидете на „гурбет" поне за десет минути, половин час и тогава вашето дете ще живее в изобилие."

II

Майката прави всичко за своето дете. Тя го обича и денонощно се грижи за него. Но защо нейната рожба остава така обикновена..., ако не се е превърнала все още в нехранимайко и престъпник? Защото майката не е знаела, че може да насочва своята обич към сублимните региони да взема от там други елементи, които ще са необходими на детето при растежа му и да ги вложи в него. Тези елементи ще работят върху него, за да се превърне в изключително същество. Как може една майка да вярва, че с нейното тесногръдие, невежество и прозаични занимания ще може да постигне така необходимите елементи, за да може по-късно нейното дете да върши чудеса и да допринася за доброто на обществото и на цялото човечество?

Докато една майка не се стреми да докосне най-извисените области, за да привлече частици просвещение, чистота, вечност, каквото и да прави, онова, което ще даде на своето дете, ще бъде винаги обикновено. Не количеството на тези елементи е важно, а тяхното качество. Това качество трябва да търси тя и да го добавя. Както в математиката: никаква бройка двуизмерни фигури не може да образува триизмерна, никакво количество триизмерни тела не могат да образуват четириизмерно. Това ще рече, че никаква бройка от обикновени хора не могат да създадат един гений, както и никаква бройка гении не създават едно божество... За подготовката на едно божествено създание е необходимо да се добавят други елементи, а те се намират само в духовния, божествения свят. Хората трябва да разберат това.

Следователно майките трябва да се научат да работят върху своите деца: от време на време по няколко минути, няколко пъти на ден с мислите, с молитвите си да се представят пред Бога и да му казват: „Господи, аз желая това дете, с което Ти ме дари, да стане твой слуга, но за това ми са необходими други елементи, а те се намират само при Теб. Моля Те, дай ми от тях, иначе от него няма да излезе нищо добро, а това няма да бъде престижно нито за него, нито за Теб, нито за мен. " Тогава Господ ще се почеше по главата, ще повика някои от своите служители и ще им заповяда да се погрижат за тази майка.

Вас може би ви изненадва начина, по който ви представям нещата?... Важното е да ме разберете и да напредвате. Не е важно дали това ви се представя по религиозен, литературен, философски или академичен начин. Аз искам да направя всичко за майките и ги приветствам за жертвите, на които са способни, но те трябва да разширят съзнанието си и да се научат да работят за своите деца с нови духовни средства. Те мислят, че техните грижи и жертви са достатъчни. В действителност нищо и никога не е достатъчно. Необходимо е да се добавят божествени частици, сили, способности. Едно дете, подхранвано и зареждано всекидневно с тези елементи, е способно да смае по-късно целия свят.

Вие ще кажете, че не е толкова лесно да се явиш пред Бога... Е, това е просто начин на изразяване! Като се свърже мислено с небесните региони, майката привлича елементи, които имат една по-субтилна природа. Тях тя предава на своето дете. Случвало се е, когато с обичта си майка успява да изтръгне детето си от лапите на смъртта. Да, защото тази любов е толкова мощна, че предизвиква промени в детето. Благодарение могъщия поток на обичта много вредни елементи се изхвърлят и детето бива спасено. Очевидно това са изключителни случаи, но без да чакат някакви драматични преживявания, на майките всеки ден им се представят многобройни случаи, при които могат да проявят обичта си към своите деца. Сутрин на изгрев-слънце например ме трогва картината на майките, поели към Рошето* с бебета на ръце. Бих искал да им предложа един добър метод за работа с децата. Той е следния: вместо да разхождате детето насам-натам, за да го успокоите, приспите или не зная още какво, седнете спокойно някъде и се обърнете към детето с думи: „Ти, мое съкровище, обич моя, моя прелест... " И докато му говорите така, обливайте го със светлина. Тогава вашата обич като слънце ще прониква в него и нейната сила ще призове ангели и архангели. Кажете: „Боже, аз искам това дете да стане твой служител, нека стане най-красиво, най-разумно, най-лъчезарно, най-озарено, да се чувства най-добре" и си го представяйте в цялата негова прелест.

Жената притежава голяма сила на въображението, благодарение на която оформя своето дете. И тъй като всички чувства и желания оставят отпечатък върху етеричните, астралните и менталните тела на детето, въздействайки му, майката помага извънредно много за неговата еволюция, а между нея и детето се създава много здрава връзка.

Една от основните причини за разрива между деца и родители, който наблюдаваме сега, е неумението на родителите да влияят на децата си със своите вибрации, не са съуме ли да им предадат, да ги наситят със своята обич, мъдрост, сила и живот. Майките отдавна е трябвало да открият, че от време на време, когато децата са болни или просто когато ги търсят, за да се сгушат в тях, да ги прегърнат, те изпитват някаква обич към тях, но тази обич не е ефикасна, тя веднага след това бива изместена от други чувства. Умението да се работи съзнателно, разумно... то толкова рядко се среща! И така, чухте какво трябва да правят майките на изгрев-слънце и те ще се изненадат колко неуморими ще ги направи тяхната обич. Защото обичта буди, стимулира всички клетки на мозъка.

В една друга лекция, в която ви говоря за силата на мисълта и на словото, аз ви обяснявам как да влияете на вашето дете, като му говорите, докато спи в своята люлка. Дори да не чува, дори да не разбира, според правилата на вселената онова, което зарегистрирате в него, покълва, когато детето порасне. Вие можете да му говорите за доброто, за моралните закони и уверявам ви, вашите думи се записват. Впрочем кой може да твърди, че детето не е разбрало всичко? То все още няма възможност да се изрази и да ви покаже, че разбира, тъй като органите му не са изцяло оформени.

Дори детето инвалид носи в себе си един, способен, разумен дух, който не може да се изяви, защото мозъкът и физическото тяло са повредени. Вземете и най-великия виртуоз на света! Дайте му едно неакордирано пиано и ще видите дали ще може да свири. Не, разбира се! Той самият е способен, но пианото е в жалко състояние. Е, добре, мозъкът е пианото, инструмента, чрез който духът се изявява. Човекът, който носи този дух, е гений, виртуоз, но докато инструментът не се акордира, той няма да може да свири на него. Може би така е и с децата! Те виждат, разбират много неща, но не могат да се изразят. Говорят за някакви загадъчни, неясни неща, много от които очакват своето обяснение в бъдещето. Бебета... ! Колко малко знаем ние все още за тях! Понякога на лицето на някое се появява за миг толкова интелигентен израз, сякаш повлиян от звездите, и веднага след това се възвръща обикновената бебешка физиономия. Аз наблюдавам децата. Те са за мен книги, от които мога много да прочета.

И така аз се обръщам към майките: Искате ли наистина вашето дете да стане Божи служител, гений, светец, благодетел на човечеството, едно великолепно същество? Грижете се за него с цялата си любов. Само любовта може всичко. Говорете му докато спи, галете го нежно, насищайте го с всички цветове на светлината: червено, оранжево, златно-жълто, зелено, синьо, индигово, виолетово... Ако искате да видите истинските цветове на слънчевата светлина, трябва да вземете една кристална триъгълна призма. Нищо друго в природата не може да ви предложи толкова красиви и силни цветове. Вие можете да съзерцавате цветовете дълго време, а след това да ги откривате с въображението си. Не работете с детето си със случайни цветове, а само с цветовете на призмата, защото те са истинските.

Старайте се да насищате детето си с тези светлинни лъчи. Представяйте си, че потоци от тази светлина протичат през всички клетки на неговото тяло... Тогава вие ще сте в състояние да повторите мистерията на сътворението, тази на самия Бог, който прониква в материята, за да и дари живот.

*хълм над Бонфен, на който последователите на Учението посрещат слънцето

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×