Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Живот за Цялото в Новата Култура


Иво
  • Автор: Константин Златев

    <i>Използвани източници:

    ) Разговорите при Седемте Рилски езера, С., 1948.

    2) Свещени думи на Учителя: т.1, С., 1992; т.2, С., 1994;

    т.3, С., 1994.

    3) Учителят говори, Варна, 1992.

    4) Учителят, ИК "Сила и Живот", Бургас, 1995.

    За връзка с автора: kosjo11@mail.bg<br ><br >Дата на първоначално въвеждане: 24.09.2007 г., 06:42 ч.</i>

Сътвореният от Бога свят се развива по силата на закони, вложени в него от Създателя му. Развитието само по себе си би могло да бъде разглеждано като абсолютна величина, като неотделим елемент от глъбинната същност на Твореца. Неизличимият знак на развитието бележи неотменно всяка обективна реалност в Битието, всяка индивидуалност, родена за живот от вечния Извор на съществуващото, както и всяка общност от индивидуалности. Когато разглеждаме общности от разумни същества, каквито са хората, отбелязваме характерното за тях наличие и на закони, създадени от самите тях в зависимост от степента на зрелост на обществената им структура. Но във всички случаи предимство имат духовните закони, които – макар и с невидим произход – пораждат съвсем конкретни резултати с действието си и насочват както глобалните процеси, така и личните съдби на творенията в руслото на великия Божий план за Вселената.

Развитието на Космоса като цяло е съставено от два основни компонента:

1) Еволюция на материята, която включва и биологическата еволюция на живите същества.

2) Еволюция на Духа, която се изразява в овладяване на различни степени на съзнанието – като се започне от природните царства (минерално, растително, животинско и човешко), премине се през надприродните (ангелските йерархии) и се стигне до самото Върховно Божество.

Двата могъщи потока на развитието са взаимно свързани и обусловени, като еволюцията на Духа е тази, която доминира и насочва еволюцията на материалния свят. Тази взаимозависимост се проявява с пълна сила и в развитието на живите същества, преминаващи през безброй въплъщения във владенията на материята.

Преходът от едно стъпало на съзнанието към следващото, по-високо, се осъществява в рамките на индивидуалната еволюция на съществото и може да бъде наречен условно “пробуждане”. Аналогични са процесите и в системите на високо организираните общности от разумни същества. Когато съзнанието у определен брой хора се пробуди и то премине в по-извисена фаза от своето развитие, тогава и обществото като цяло бележи готовност за еволюционен преход към по-високо равнище на своето колективно проявление.

Съвременното човечество се намира именно в такъв период от своето съществуване: преход от едно равнище на колективното съзнание към друго, по-съвършено; преход от една планетарна култура към друга, несравнимо по-близка до идеала за съвместен, братски живот – живот хармоничен и плодоносен във всички сфери на човешката изява. Изказано на духовно-езотеричен език, понастоящем ние изграждаме фундамента на Новата Култура на Шестата подраса на Петата коренна раса, която ще доминира като глобална култура на цялата Шеста коренна раса. Българският духовен Учител Петър Дънов (Беинса Дуно) я нарича “Култура на Любовта”, имайки пред вид решаващата роля на Божествения принцип на Любовта при полагането основите и разцъфтяването на всички аспекти от тази култура.

Общественият морал на настоящата култура на Петата коренна раса – Бялата, е твърде принизен. Тя, изглежда, вече е изчерпала своите възможности за прогрес в тази насока. Никак не е случайно, че масовата култура на високо цивилизования Запад, която диктува тенденциите и в световен мащаб, е подчертано упадъчна по своя характер. Това е псевдокултура на откровеното насилие, разюзданата сексуалност, фалшивите ценности и ненаситната консумативност. Култура на лицемерна загриженост за нуждаещите се и съвсем искрена грижа за собственото благополучие. Изтокът от своя страна е разделен условно на три части:

а) общества с древни традиции в областта на езотеричната мъдрост, които са затруднени да отстояват своята идентичност в условията на властващия повсеместно груб материализъм и прагматизъм (Индия, Китай, Япония, Далечният Изток като цяло и др.);

б) ислямската международна общност, чийто цивилизационен модел е безнадеждно остарял и затънал фатално в капана на догматизираната до краен предел религиозност, превърната в смъртоносна примка на обществения организъм (т.нар. шариат – съвкупността от религиозни принципи и схващания, които регламентират всички верови и светски задължения на мюсюлманите);

в) останалите държави от т.нар. “трети свят”, които се задъхват от икономическата и политическа зависимост от великите сили и се превръщат в постоянна арена на въоръжени конфликти, граждански войни, трафик на наркотици и хора и – в резултат – на социален хаос, на практика неовладяем в пределите на господстващия цивилизационен модел.

Така нарисуваната картина на днешното земно човечество, с различните й оттенъци и нюанси, съвсем не е радостна. Ала в същото време тя е плод на закономерни процеси, които в обозримо бъдеще радикално ще я променят и ще я изведат до висоти, за които сега можем само да мечтаем. Белите лястовички на Новата Култура вече се реят свободно в небесата на обновлението и мощният размах на крилете им постепенно, но сигурно прогонва надалеч черните облаци на човешкото невежество. “Най-мрачно е преди зазоряване” – гласи една стара пословица, която като че ли най-обективно отразява настоящото състояние на земните хора, уловени в капана на най-низките инволюционни импулси и страсти.

Вестител на Новата Култура на Любовта е последният Миров (Световен) Учител, Пратеникът на Всемирното Бяло братство Петър Дънов (Беинса Дуно). Неговото безценно духовно-културно наследство добавя най-важните строителни компоненти към могъщата сграда на тази планетарна култура, чийто крайъгълен камък е Христос и Неговото дело и благовестие. Една от най-съществените характеристики на това, надяваме се, недалечно бъдеще е братството между хората. Задачите на тази култура на истинското братство са обрисувани от Учителя П. Дънов по следния начин: “Съзнателният живот да дойде чрез Любовта. Светлата интелигентност – чрез закона на Мъдростта. Силната воля и свободата на човечеството – чрез закона на Истината.” Същевременно великият Посветен начертава и пътя за осъществяването на тези колосални по замисъл и изпълнение задачи: “Разумната природа ги е реализирала, но ние ще ги възприемем и осъществим.”

За да се превърне в пълноценен строител на Новата Култура, съвременната човешка общност на Разума би трябвало да премине на едно по-високо ниво на своето колективно съзнание. Най-ниското стъпало в развитието на колективното съзнание е племенното, групово или първобитно съзнание, принадлежащо на епохата на първобитно-общинния строй. Такъв вид съзнание наблюдаваме при Третата коренна раса – Лемурийската. В следващата, Атлантска раса възникват наченките на личното (индивидуалното) съзнание. То се отличава със стремеж към налагане на собствената воля при оформянето на взаимоотношенията с околните и природата.

В рамките на еволюционния ход на съзнанието две от неговите главни качества – широта и яснота – се развиват в противоположни насоки: широтата се съкращава и в процеса на нейното съкращаване се засилва и изпъква яснотата или будността на съзнанието.

Петият херметически принцип е този за ритъма. Той обуславя цикличността на процесите и явленията в Космоса като цяло и на еволюцията на съзнанието, в частност. От друга страна, третият закон на диалектиката, формулиран от Георг В. Фр. Хегел, гласи, че развитието се осъществява по спирала, и набелязва три фази в процеса на развитие: теза, антитеза и синтеза. Изводът е, че всичко, което някога е било, отново ще бъде, само че в по-съвършена форма. Отнесено до еволюцията на съзнанието, това заключение определя прехода от индивидуално съзнание (достигнало крайната си точка) към колективно съзнание в една по-извисена негова форма. Процесът се разгръща в рамките на постепенно разширяване на съзнанието.

Обективното наблюдение и изследване установяват, че съвременният човек отново се завръща към колективен начин на живот, съхранявайки обаче едно от най-ценните завоевания на досегашното си духовно-нравствено израстване – стремежа към свободата и правото на свободен избор. Пробуждането на колективното съзнание в нашата епоха би могло да бъде разпознато по редица характерни признаци. Един от най-значимите измежду тях е поривът за обединение. Той вече ражда достойни плодове, един от които се нарича “Европейски съюз” (ЕС). България от своя страна също дава своя достоен принос към процесите на общоевропейска интеграция, а от 01.01.2007 г. стана и равноправен член на ЕС.

Към белезите за новата фаза на възтържествуване на колективното съзнание изследователите-езотерици причисляват и появата на международни езици. Първият подобен опит датира от ХIХ век и е дело на полския лекар от еврейски произход д-р Заменхоф – създателя на есперанто. Не липсват и други такива начинания, но нито едно от тях не се е наложило в световен мащаб. Когато последователи на Учителя П. Дънов го запитали кой ще бъде езикът на бъдещето, той отговорил с присъщата си простота и точност: “Опростен английски.” И действително, в наше време най-разпространеният международен език не е някой изкуствено създаден, какъвто е есперанто, а съвременната американска версия на английския език (т.нар. American English, за разлика от оригиналния British English). Впрочем този безспорен факт отговаря по смисъл и значение и на цялостния планетарен процес на американизация, протичащ на всички равнища в нашия свят.

Друг ярък жалон на избуяващото в планетарни измерения колективно съзнание са фантастичните темпове на научно-техническия прогрес, назован от края на ХIХ век “научно-техническа революция” именно поради небивалата скорост на разгръщането си и невижданите промени в качествено отношение, които носи със себе си. Неслучайно съвременната цивилизация бива наричана “технологическа” или “технотронна”. Бурният ръст на науката и технологиите надминава дори въображението на писателите-фантасти отпреди едно или две поколения. Да не говорим, че за хората, живели преди столетие или повече, настоящата картина на обществото би била съвършено непонятна. Днес живеем в едно “глобално село”, най-вече заради всеобхватната система на комуникация, която обгръща всички кътчета на Земята. Водещото звено в тази система, неин безспорен първенец е Световната мрежа – Интернет, който благодарение на повсеместната компютъризация на обществения живот предлага немислимата довчера възможност за общуване на хора от четирите краища на планетата по всяко време, както и океан от всякакъв вид информация, достъпна с едно натискане на клавиша. Вярно е, че благодарение на телефона, телеграфа, радиото, телевизията, компютрите, роботизацията и най-вече Интернет хората вече започват все по-дълбоко да осъзнават най-важното послание на всички велики духовни Учители – Единството на Живота. Те възприемат все повече световната разумна общност като едно огромно семейство с общи интереси и цели, с общ духовен и културен живот. Също така е вярно, обаче, че на невидим план протича яростна, безмилостна битка за овладяване на световната комуникационна мрежа между силите на Светлината и Мрака. Посветените в езотеричното познание са наясно, че понастоящем Черната ложа има значително по-добри позиции в това безпощадно противопоставяне. И това се дължи не на слабост от страна на Бялата ложа, а на колективния свободен избор на днешните хора. Именно тяхното невежество и поддаване на низки страсти и интереси накланя везните към тъмната страна на Битието. И всички ние вкупом плащаме скъпа и прескъпа цена за собствената си липса на правилна ориентация.

Колективното съзнание в нашата съвременност е вече в етап на утвърждаване. За разлика от първобитното колективно съзнание то обхваща обективно не само рода, племето, етническата общност или расата, а цялото човечество. Днешният човек вече се самоосъзнава като член на общочовешкото семейство, а не просто на някое племе, народ или раса. И още – първобитното колективно съзнание се е характеризирало с неяснота и мъглявост, а настоящото зародило се и налагащо се колективно съзнание запазва будността и яснотата, култивирани в дългия процес на индивидуализация на духовното ядро у човека.

Новото обществено, планетарно съзнание има своята непоклатима опора в новосъбудените сили на човешката душевност, в развитието и укрепването на множеството добродетели, съставляващи нейна изначална същност. Така именно израства и върви смело по своя път към Истината, който е път на неговото самоосъществяване, човекът на третото хилядолетие – строителят на Новата Култура. Всемирният живот сам по себе си носи иманентно идеята за Единството на всичко съществуващо. От нея се ражда импулсът за пробуждане на колективното човешко съзнание. А самата идея долита до нашия свят като повей от съвършените Разум и Мъдрост на вечния Източник на живота.

Осъзнаването изначалното Единство на живота от страна на пробудения човек го мотивира да посвети своето собствено земно съществуване на целите на Общото благо. А това означава разумната част да осмисли вечната си връзка с Цялото и да я превърне в постоянно действащ мост за обмяна на положителни енергии отдолу-нагоре и отгоре-надолу. Така именно се ражда понятието, чието съдържание е изразено на духовно-езотеричен език като “живот за Цялото”. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: “Ако идеята за единството влезе в човека, в ума ще се внесе светлина и тя ще покаже пътя на избавлението. Всички трябва да проповядват закона за единството. Има единение на всички същества. Те се стремят към единение. Всички сме свързани. Съдбата на всякого е свързана със съдбата на всички същества. Когато познаем този факт, ще дойдем до една правилна философия на живота. Животът на Цялото е живот на частите и животът на частите е живот на Цялото.” “Пътят на избавлението” в лексиката на Учителя на Бялото братство (ББ) у нас би трябвало да означава освобождаване от оковите на грубата материалност и проявление в пълнота на Божественото начало, заложено отвека в духовната природа на всеки човек.

Той илюстрира схващането за единството и със сравнение, взето от реалния живот и достъпно за всички равнища на съзнанието: “Всички живи същества са клончета на едно и също дърво – дървото на живота.” Нека да нарисуваме – мислено или върху белия лист – великото Дърво на живота. Всички негови съставни части – клони, листа, корени, плодове – съответстват на различни същества или групи същества с определена степен на развитие на съзнанието. В своята съвкупност всички те изграждат това Дърво и именно чрез хармонията на съвместното си съществуване придават смисъл и роля на самото него. И както всички елементи на Дървото са във взаимовръзка помежду си и всеки от тях по свой неповторим начин служи на благото на общността, така и в нашия човешки свят всеки от нас е нужен по своему за благото на цялото човечество и на Космоса като цяло. Цялата Вселена представлява един грандиозен по размери и сложност на функциониране организъм. Той е Цялото, което живее и се изразява без миг покой във всяка своя частица. Това несравнимо Цяло, както и всяка негова съставна част, живеят един Живот. Точно за Цялото като първична проява на Бога говори вдъхновено и ап. Павел: “... Ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме” (Деян. 17:28). За пулсиращия контакт между Цялото и неговите части, от една страна, както и между самите части, от друга страна, Учителят П. Дънов изтъква: Цялото се проектира в своите части. Съществува подобие между малкото и голямото. Всички звездни системи, които съществуват в безграничния живот, съществуват и в човека. Всички същества във Вселената имат свои проекции и в човека. Всяка част има условията на цялото човечество. Умът на Цялото не може да се побере в своята част.” Действително частта не е в състояние да вмести в себе си цялата необозрима същност на Цялото, но тя носи у себе си като потенциал всички негови достойнства и ги проявява в различна степен на различните етапи от своята индивидуална еволюция.

В нашата епоха тезата за Единството на живота е по-актуална от всякога до днес. Тя става достояние на все повече пробудени умове и души измежду земните хора. Приемането, осмислянето и прилагането й в битието на живите същества, обществата, народите и планетарната общност свидетелства за процеса на разширяване на съзнанието, който съпътства неизменно всяка глобална трансформация. И този нов стадий на разширено съзнание ние можем да наречем “съзнание на Единството”. Днешният цивилизационен модел, който утвърждава предимство на индивидуалното начало пред колективното (най-вече в развитите западни държави, които диктуват модата на социалните отношения в по-голямата част от света), е обречен на гибел. Той изживява последните си дни. На негово място бавно, но сигурно се утвърждава дълбокото осъзнаване на Единството на живота, необходимостта от хармонични връзки между всички компоненти в социалната среда, както и между човека и природата. Земните люде постепенно се отърсват от илюзията на отделността – следствие от действието на закона на частите, което е характеристика на инволюционната фаза в развитието на съзнанието. На преден план неумолимо се възправя законът на Цялото, чието действие е изцяло с еволюционна насоченост и по мощта на своя преобразуващ заряд няма досегашен аналог в историята на нашата планета. Пред очите ни израства човекът на Новата Култура, който е приел дълбоко в сърцето си своето единство с Цялото и превръща връзките си с Него в своя жизнена мотивация.

И така възниква закономерният въпрос: “Що е живот за Цялото?” В Словото на Учителя П. Дънов е даден ясен отговор на този въпрос: “За някои казват, че са много работни. Те са работни за себе си. Новото работене е за Бога! Някой е хубаво облечен или знае да свири на китара. Аз не обръщам внимание на това. Но когато някой е оцапан от работа за Бога, тогава казвам: “Ето човека!” Трябва човек да започне да се запитва за кого мисли, за кого чувства. Това е най-великият въпрос. Който не служи на Бога, на Цялото, не може да се облагороди.” От така предложения цитат бихме могли да направим някои важни изводи:

1) Когато работи за себе си, човек живее в закона на частите. Той все още е твърде далеч от вътрешната потребност да отдаде физическия си, нравствен, умствен и духовен потенциал за благото на Цялото.

2) Когато човек работи за Бога, той живее в закона на Цялото. Индивидуалността вече не мисли за себе си и за своето благо, но създавайки блага за Цялото, тя поема непосредствено неговото благословение и осигурява с това и за самата себе си най-хармоничните и благоприятни условия за живот.

3) Когато човек живее живот за Цялото, всичките му мисли и цялата му любов са отправени към Бога и към всичко съществуващо. Така той преживява Единството на живота като свещен трепет на душата си, преизпълнена с Божествена Любов към цялото творение и към неговия Творец.

Живеещият за Цялото не прави разлика между своята скромна всекидневна работа на Божията нива и великите подвизи на героите. Той винаги започва от малкото и завършва с голямото. И нищо не върши за своя слава (както онези, които все още живеят в закона на частите), а единствено за славата на Онзи, Който е създал космическата люлка на живота и в Чието лъчезарно лице се усмихва цялата неземна красота на сътвореното в неговата великолепна и съвършена цялост. В този ред на мисли е и съветът на Учителя П. Дънов: “В основата ще туриш Любовта към Бога. Ако нямаш тази основа и обичаш някого и се свържеш с него, непременно ще паднеш в грях. Ако нямаш тази основа и обичаш едно общество или един народ, ще се вплетеш в грехове, ще имаш противоречия и безплодна дейност. Всичко трябва да се подчини на Любовта към Бога.”

При изследването на теоретичната схема на Учителя П. Дънов в ракурса на живота за Цялото изкристализира едно извънредно важно заключение. Според Учителя на ББ в България има три вида живот: живот за себе си, живот за обществото и живот за Великото Разумно Начало. Първите два вида живот – за себе си и за обществото, свидетелстват за частично разбиране на живота като такъв. Пълнотата на разбирането е свързана с постигането на третия вид – живота за Цялото, за Великото Разумно Начало, който включва в себе си и първите два вида. Тоест, ако живееш пълноценно за Цялото и за Бога, същевременно ти живееш с пълна сила и ползотворност и за себе си, и за обществото. Така направеният извод произтича от действието на три духовни закона, чиято същност, съдържание и насоченост са разкрити от Учителя П. Дънов, както следва: “В живота съществуват три закона: закон за Цялото, закон за множеството и закон за частта. Първия закон наричам “закон за Бога”, втория – “закон за ближния”, третия – “закон за себе си”. Първият закон включва всичко в себе си. Следователно, ако живеете за Бога, за Цялото, ще живеете за ближните и за себе си, защото двата последни закона се включват в първия.”

Животът за Цялото не е абстрактна величина или мисловна конструкция, съществуваща само в просветлените умове на великите Посветени. Той е жива реалност в царството на Живата Разумна Природа. Той вече е приложен от Разумните Същества на равнището на тяхната космическа изява. “Принципите, законите и методите на Разумния свят съществуват. На нас не остава друго, освен да ги свалим и в човешкия живот” – подчертава и българският духовен Учител. Най-извисените в еволюционно отношение Същества са най-ярките и ефективни радетели на живота за Цялото, понеже са осъзнали великата истина, че по-високата степен на духовно развитие означава и по-голяма отговорност и всеотдайност към по-малките, пълзящи по еволюционната стълбица техни братя и сестри. В основата на цялата Жива Разумна Природа лежат взаимопомощта, сътрудничеството, безкористната Любов и готовността за саможертва. Битката за оцеляване или самоутвърждаване кипи единствено в нисшите природни царства. Животът за Цялото е визитната картичка на красивата, възвишена Разумност, пречистена от всякаква себичност до неустоимия блясък на пълното себеотдаване. Животът за Цялото е най-дълбокият, неизменен и непоклатим фундамент на целия космически живот!

Новата Култура е в процес на изграждане в съответствие с действието на закона за Цялото, назован от Учителя П. Дънов “закон за Бога”. Построяването на нещо ново изисква и диалектическо, и фактическо отрицание на старото: “Идеята, че всеки трябва да живее за себе си, е идея на стария живот. Тя безвъзвратно залязва – въпреки всичко. Идеята, че всеки трябва да живее за Цялото – ето великата идея на новия живот, на новата култура. Тази основна идея сега преустройва целия живот на човечеството. Сегашният свят преминава към нови форми. Твори се един нов морал и този нов морал, чиято първа заповед е живот за Цялото, ще пресъздаде коренно света. Това е великата задача, която трябва да се разреши на Земята, това е път към вечния живот. Така старите ще се подмладят и младите ще станат силни. Сега почваме да пренасяме онзи свят в този. Материалите от онзи свят пренасяме в този” (Учителят П. Дънов). Пренасянето на “материали” от онзи свят в този, разбира се, не следва да бъде разбирано буквално. Очевидно Учителят на ББ в нашата страна има пред вид преди всичко идеи, Божествена Мъдрост и нови, по-могъщи енергии, които вкупом да направят възможно изграждането на Новата Култура върху основите на живота за Цялото. Иначе механичният пренос на обекти от духовния свят в нашата материална действителност би бил напълно безсмислен пред вид субстанциалната разлика между двете зони на Битието.

Промяната е в ход и тя е глобална, неизбежна и всеобхватна. Всичко старо си отива и отваря път за Новото. Постепенно колективното човешко планетарно съзнание узрява за разбирането, че теоретичните основи, върху които е съградено днешното общество, вече не са актуални: “Това учение, върху което почива днешният обществен строй, е фалшиво. То е остаряло” (Учителят П. Дънов). Бавно и мъчително, ала плодоносно избуява схващането за утвърждаване на нови, правилни отношения на частите към Цялото. Те могат да бъдат обобщени в една универсална истина: всяка част е длъжна да осъзнае, че преуспяването и благоденствието й се крие в преуспяването и благоденствието на целия организъм. Това именно е новото разбиране. Учителят П. Дънов го изразява със свойствената си точност и категоричност: “Задачата на всеки човек е да знае своето име, своето място в Цялото, както евреите, които бяха дванадесет племена, знаеха кой каква част носи от скинията. Когато се спираха на почивка, те събираха частите на цялата скиния, съединяваха ги в едно цяло и там се покланяха и благодариха на Бога. Днес всеки човек казва: “Аз нося Божественото в себе си.” Ти носиш част от Божественото. Един ден, когато всички хора се съберат на едно място и всеки донесе своята част, ще образуват новата скиния, в която всички ще се покланят на Бога в Дух и Истина.” Собственото, неповторимо духовно име, което всеки човек следва да узнае за себе си, е същото, посочено и в библейската книга “Откровение” (2:17): “На онзи, който побеждава, ще дам да яде от съкровената манна и ще му дам бяло камъче, и на камъчето написано ново име, което никой не знае, освен оня, който го получава.” Това съкровено име, с което всяко живо същество е известно само пред Божия Дух, получаваме в мига, когато достигнем пълнотата на проявлението на своята Божественост. То е единствено и неповторимо и отразява във възможната най-голяма дълбочина същността на съответната индивидуалност. Когато вървим по пътеката на посвещенията, на някои от нейните стъпала биваме удостоени с духовни имена, които отговарят на степента на духовно съзряване, която сме усвоили. Те обаче са само подготовка за онова единствено, най-свещено име, което Бог пази за нас за момента на цялостното съединение с Него.

В заключение следва да изтъкнем следното:

Общественият строй, обществено-икономическата формация, господстваща в съвременната епоха, ще претърпи радикална промяна съобразно действието на закона за Цялото. Единството на живота ще възтържествува и като обновителен импулс в човешките души, и като повсеместна социална практика. Новата Култура на изгряващата Шеста раса ще прогласи единствения път за индивидуалното и колективно самоосъществяване – пътя на живот за Цялото. Изначалната Божествена хармония от идеал на просветленото съзнание ще се превърне в реалност за всички земни хора!

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×