Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Космичната Стълба на Реалността


Иво
  • Автор: д-р Методи Константинов

    из "Освобождение чрез Космично Съзнание", стр. 26-32

    Идеализмът и материалзмът в Космичната Стълба на Реалността.

    изд. Алфиола - Варна, 2001

    Дата на първоначално въвеждане: 31.08.2005 г., 14:14 ч.

„Ако мислите, че животът представлява само материалната част, или че е изтъкан само от идеи, тогава вие сте в грешка. Ако под думите дух и материя разбирате полюсите на живота, който се изразява в две течения - материализъм и идеализъм — тогава вие сте на прав път. Животът се изразява посредством полюсите: дух и материя, мъж и жена и т. н. " * Учителят

Полюсите на живота

Разлиствайки Историята на Философията от древността насам, през първите векове на Християнството, Средновековието, Ренесанса и достигайки до наши дни, ще констатираме, че философската мисъл е била обект на две противоположни тенденции: идеализъм и материализъм.

Материализмът като философско схващане има големи заслуги за развитието на позитивните и естествени науки. В изследванията си те достигнаха до нови данни, засягащи същността на материята. Легендата, че атомът е неделим, беше развенчана чрез разкриване на сложната му структура. Мечтата на алхимиците от всички времена -превръщането на материята - стана реалност за модерната химия.

От друга страна, идеалистичните философски течения се занимават предимно с проблемите на мисловните процеси и с идеята за „духа", която противопоставят на „материята".

Ако направим критичен преглед на тези две основни философски течения, ще достигнем до следните изводи:

Основата на материалистичното разбиране за живота е, че понятията дух и душа са само резултат на функционална изява на мозъка; и всички психични явления не са нищо повече освен проявления на биологични и физиологични процеси на мозъка и са детерминирани и протичат във времето и пространството.

Идеалистичното разбиране за живота се основава върху идеята, че духът е първичен, че той е източникът, от който се изгражда материята. Според тази концепция материята, бидейки вторична даденост, е подчинена на духа и според Закона за Причинността се проявява във времето и пространството. Духът е напълно свободен и независим от материята и е извън зависимостта на времето и пространството.

Материалистичните философски доктрини се основават на схващането, че всичко в природата е закономерно и изключват случайността. Те приемат, че съзнанието е продукт от еволюцията на материята.

В противоположност на материализма, идеалистичните школи приемат, че в природата съществува не само закономерност, но и целесъобразност. Това разбиране поддържа фундаменталната идея, че съзнанието твори обективния свят - светът на материята и явленията.

Целта на настоящото изложение не е да полемизира с тези две философски школи, а да покаже, че нито материализмът, нито идеализмът са в състояние да дадат едно достоверно обяснение на съвременните духовни и материални проблеми.

Идеализмът оперира в орбитата на метафизичния свят, под знака на геоцентричното съзнание. Той не излиза от триизмерните координати. Материализмът, в широк смисъл на думата, изучава света единствено през призмата на сетивните усещания, които имат за обект света на формите и явленията.

В нашата епоха ни е трудно да допуснем едно ново схващане, без да му противопоставим друго. Това има смисъл само, ако се разкриват пътища, които позволяват да се изяви Истината. Според Учителя, задачата е да се помогне на човека да достигне до онази философска концепция, която ще му даде познание за истината за живота и смъртта, т. е. да има живо, практично приложение.

Следователно, необходимо е да се създаде нов философски мироглед, който да изключва личните интереси и схващания на отделни социални слоеве и да гради своята доктрина само върху неизменните принципи на природата, валидни за всички епохи. Само върху такива начала трябва да се гради нова философия.

polussi.jpg

Новото в тази концепция е човешкият дух да схване света като живо, материално, духовно и неделимо цяло. Полярността в Живота е само необходимо условие за творческите процеси на Живата Разумна Природа. Новата философия трябва да се базира на Космичната Стълба на Реалността**.

Шестте Стъпала

Учителят постави тази Космична Стълба за основа на новата философия. Тя се явява като демаркационна линия между две епохи: старата, която потъва в архивите на миналото и новата, която се заражда в наши дни.

Стъпалата на Космичната Стълба на Реалността са:

Първо стъпало: Материята е кондензирана Енергия;

Второ стъпало: Енергията е кондензирана Светлина;

Трето стъпало: Светлината е кондензирана Мисъл;

Четвърто стъпало: Мисълта е кондензирана Любов;

Пето стъпало: Любовта е плод на Духа;

Шесто стъпало: Духът е проява на Космичното Начало.

Според Учителя, понятието „кондензиран" означава слизане от едно по-висше ниво в по-нисше. Това е проява на Космичния Принцип в различните светове на отражението.

Ще дадем няколко съществени указания относно Космичната Стълба на Реалността, която съответства на Дървото на Живота:

Първото стъпало от Космичната Стълба на Реалността е заложено в най-сгъстената област - света на материята и формите. Следващото стъпало издига съзнанието до законите на Живата и Разумна Природа, а по-висшите нива - към висшите принципи на Живота, които осмислят неговото съществуване.

stalba.jpg

Стълбата на Космичната Реалност води човека постепенно от сетивното, от повърхността на Живота към невидимото, непознатото, към средището на битието, което е отвъд времето и пространството и съхранява мистерията на Безсмъртието.

Първо стъпало: Материята е еквивалентна на кондензирана Енергия

Съвременната наука извърши учудващи и неочаквани открития. Научната мисъл достигна до заключението, че по своята същност материята е безкрайна. Тази безкрайност на материята прониква в света на енергията. На това ниво са потопени дълбоките корени на Живота.

Второ стъпало: Енергията е еквивалентна на кондензирана Светлина

Както първото стъпало на Космичната Стълба на Реалността и то е в корените на Живота. Енергията се трансформира в светлина. Последните открития на науката в областта на рентгеновите лъчи, електромагнитните вълни, космичните и др. лъчи потвърдиха схващането, че съществува неразривна връзка между кинетичната енергия и светлината. На учените им стана ясно, че енергията е еквивалентна на кондензирана светлина.

Трето стъпало: Светлината е еквивалентна на кондензирана Мисъл

Схващането на Айнщайн за светлинните кванти; опитите на проф. Гурвич върху „митогенетичните лъчи"; откритието на етерните субстанции в организмите, направено от д-р Понелбаум; изключително интересните експерименти на Райхенбах и т. н. водят до дверите на метапсихичния свят, който е безкраен и вечен. Модерната наука навлиза в нови и големи перспективи. Тя се приготвя да стъпи на Третото стъпало на Космичната Стълба на Реалността - Светлината е кондензирана мисъл.

От третото стъпало нататък ще се срещаме с метапсихичните и свръхсетивните области, където се намират стеблото и клоните на Дървото на Живота. И тези именно висши свръхнива отвеждат към Космичното Единство, т. е. към цветовете и плодовете на универсалния живот. Новата концепция на философията е идеята за Космично Единство или ЖИВОТ ЗА ЦЯЛОТО, за УНИВЕРСА. Човек трябва да преодолее границите на сетивното познание, за да проникне в свръхсетивния - метапсихичния свят.

Психотрониката прехвърля третото ниво светлината е кондензирана мисъл.

Четвърто стъпало: Мисълта е еквивалентна на кондензирана Любов

Проблемите на телепатията, на второто виждане, пренасянето на усещанията, предаването на мисли и т. н. са не само обекти на научни изследвания, но намират също своето практично приложение. Много бе писано върху тези въпроси. Изправена пред наличието на неоспоримите факти, че човешката мисъл е една сила от особено естество, съвременната наука прониква в свят с по-висши измерения. Това ниво се намира засега в областта на утопията. Човешкото съзнание оперира експериментално все още в кръга на сетивните възприятия. Съществува обаче свръхсетивно възприятие, което Учителят нарича „живо знание". Това знание е ориентирано към безграничното и вечното. Единствено то е способно да разкрие, че мисълта е кондензирана Любов.

Пето стъпало: Любовта е проекция на Духа

По пътя на наблюденията и опита науката дойде до заключението, че материята сама по себе си е безкрайна и вечна. Това е най-важният философски постулат на материализма. От друга страна съзнанието или Духът, както го наричат идеалистите, се приема като безкрайно и вечно. Духът и идеите заемат петото стъпало на Космичната Стълба на Реалността.

Шесто стъпало: Духът е проявление на Великото Космично Начало

Шестото стъпало ни въздига към Космичния Творец. Както подчертахме по-горе, материята и съзнанието според Учителя са двата полюса на Живота. Материята е външната, обективна страна на живота, докато съзнанието, Духът е другият полюс - вътрешната, субективна страна на живота. Тези две основни идеи: Дух и Материя, Духовен и материален свят, намират своите допирни точки в шестото стъпало на Космичната Стълба на Реалността: Великото Космично Начало

Единство на Познанието

Материалистите признават на материята атрибут на вечност. Идеалистите като Кант и Хегел допускат, че духът е вечен и безкраен.

Действително, познанието за света е резултат на нашите възприятия, които добиваме от външния, материалния свят. Преработени чрез човешкия мисловен апарат, тези възприятия преминават в представи и понятия. Емпиризмът, представен от Джон Лок, смята, че сетивността е решаващ източник на познанието. От друга страна, рационалистите Спиноза, Лайбниц и др. вземат разума като единствен източник на познанието. Привидно като че ли имаме двойственост на познанието.

Противопоставянето на двата процеса - възприятие и мислене - е погрешно. Те са неразривно свързани чрез Единството на познанието. А то е непрекъснато и безгранично. Материята, според днешната наука, е безкрайна. Съзнанието, според парапсихологията е невеществено, безплътно, извън времето и пространството. Тези две реалности, две универсални категории - Материя и Дух - имат допир в безкрайността.

Учителят говори: „Позитивизмът смята, че реално е само материалното. Това е най-голямата грешка и заблуда: истинско извращение е да се твърди, че човек е само материално същество и изчезва след смъртта си. Нищо в природата не изчезва. Има само трансформация. Защо тогава съзнанието да изчезва? Щом като материята не изчезва абсурд е това да стане със съзнанието, душата да се унищожи. "

Школите на Идеализма и Материализма, от най-дълбока древност, подготвиха човешкото съзнание за разбиране на Еволюцията и за контактите му с Космичното Начало.

Космичната Стълба на Реалността хвърля мост между Материализма и Идеализма. Тяхната противоположност дава импулс на творческите процеси на Живота.

svetove_stalba.jpg

* Беседи, МОК, год. 9 (1929-30), т. I, „Служене, почит и обич", стр. 5

** виж „Космичната Стълба на Реалността" от „Новата култура през епохата на Водолей", стр. 117, изд. „Алфиола", Варна, 1991 г.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×