Jump to content
Порталът към съзнателен живот
Sign in to follow this  

Късчета откровения


Иво
  • Дата на първоначално въвеждане: 04.09.2005 г., 03:48 ч.

РИЛА

Как ли да разкрия аз възторга си

от тебе, Рила, моя планина!

Как ли да потуля пак копнежа си

по твойта чудна, дивна красота!

Защо ли винаги, когато в мене

все сълзи с мъка се редят

единствен спомена за тебе

кара мислите ми да летят.

Към теб, към дивната ти хубост,

към твойте сини висини,

към неразгаданата ти чудост

отправям взор, изпълнен със мечти.

Когато съм във твоите обятия

забравям страх, несгоди и беди.

При теб са ясни всите възприятия

и чувствата най-чисти са дори.

Тук няма подлост, няма и терзания –

налага своя ритъм Вечността.

На Природата най-светлите създания

живеят в дебрите на светостта.

При теб се чувствам винаги спокойна,

закриляна от хилядолетната ти гръд.

Сред твойте тайни съдбата ми неволна

за нов живот откри ми път.

ИСКАМ

Искам със вятъра бурен

да скитам навред по света;

във шепи да хвана лъч лунен,

да литна далеч от гмежта.

Искам да стигна звездите,

да бродя в незнайни страни.

И като на Слънцето жарко лъчите

да галя самотни вълни...

ЗДРАВЕЙ, ЖИВОТ!

Здравей, Живот! Отново се завръщам.

Преборих се със твойте слепи дни.

Научих се на стрелите ти със обич да отвръщам

и да разгадавам бързо всичките ти хитрини.

Знам, че силен си, че имаш власт могъща

и можеш да разбиеш всякакви мечти.

Но не си предвидил, че Съдбата тайно ни прегръща

и два пъти по-силна е от теб почти.

БОР

Във знойно лято и във бяла зима

на поста си ти винаги стоиш.

Снагата ти е стройна и непобедима,

защото бурите покорно ти търпиш.

Със ветровете щури разговаряш,

мечтаеш слънцето да стигнеш ти.

Птици пойни в клоните си приютяваш

и те далеч отнасят твоите мечти.

Като тебе искам да съм търпелива, силна,

да отстоявам смело на всякакви беди.

Със твоите мечти звездите да достигна

и мисълта ми чиста все нагоре да лети.

ЗА ТЕБ

Ако някога тръгнеш по белия свят

и не знаеш къде да отидеш,

ако искаш да стигнеш най-далечния бряг

и по пътя със смеха се разминеш –

не мисли, че животът е само тъга,

не приемай, че сънят е раздяла!

И на твойто небе пак ще грейне дъга –

тя е знак за щастлива промяна.

Изхвърли всички грижи навън –

те не могат да сгреят душата!

Чуй, една фея иде със звън,

тя дарява Любов и вълнува сърцата.

Превърни тъмнината в водопад от лъчи,

прогони и страха вдън гори тилилейски.

Остави нежна струна във теб да звучи –

тя нашепва съдбовно тайни библейски.

Не допускай сълзите – за какво са ти те?

Бог не иска да вижда чедата си тъжни!

Остани във сърцето си онова будно дете,

преоткрило живота сред скърбите прежни.

ПРОБУЖДАНЕ

Със слънчев плам денят се ражда,

очи отварят сънни светове –

за нов живот добили жажда,

за нови чувства, нови брегове.

Омайни краски Природата рисува

и дивни трели носят се навред.

Гората ведра пак ликува,

прегърнала със нежност тварите безчет.

НА БЪЛГАРИЯ

Едва ли има хубост по-голяма

от онази малка, приказна страна,

където първи път си казал “мама”,

изрекъл си най-нежните слова.

Една страна, възкръснала сред кърви,

изстрадала безчет нерадни дни;

един народ, към просвета тръгнал първи,

бленувал дълго спокойни бъднини…

Какво си ти, Българийо свещена!

Земя, покрита със нивя и планини;

земя, със толкоз светлина пропита,

че Бог във ней оглежда се дори.

Забравихме ли колко си велика

и колко сила вдъхвала си ти,

та тръгнахме, загърбили светлика,

късмет да дирим и осигурени старини.

Но дори и там, в далечната чужбина,

в сърцата ни оставаш вечно ти.

Крепиш ни с твойта мъдрост тиха

и с вярата на нашите деди.

ИЗГРЕВ

И пак е утро. Земята се пробужда.

Със трепет чакала е този миг.

Денят тъмата пак пропъжда,

за да спази той закона най-велик:

“След злото винаги изгрява Слънце,

и мъката покорна е на радостта.

Стига ти и вяра, колко зрънце,

за да пиеш вечно от извора на Любовта”.

Sign in to follow this  


User Feedback

Recommended Comments

Няма коментари за показване


×