Мирът

Прочетох този разказ за пръв път преди две или три години. После го загубих. А сега пак попаднах на него, не случайно! Когато го четеш, очите и мозъкът са само посредници, жички, през които преминава словото и се влива в сърцето. А сърцето се оказва също само проводник, който провежда тихата радостна безмълвност до... душата! Дали имаме душа, която познава по различен начин? Дали познанието може да се осъществява само индиректно, чрез ровещата къртички тунели през тъмнината на невежеството логика? Или може да бъде различно?! Учените от ниско ниво не могат да ни дадат отговор на такива въпроси! УЧЕНИЯТ в нас обаче може! Онзи УЧЕН в нас, който ЗНАЕ директно, който преживява всеки един живот като част от своя! Защото виждайки живота през неговите сърдечни очи, не ти е нужна дори вяра. Защото знаеш с когницията на душата си - осъзнаваш онази радостна единност на тялото и когницията, през които се проявяваш, с телата и когнициите на всяко чувстващо същетсво, лисичка или тревичка, двуного или хвъркато, с живата мъдрост на изгрева и пулса на залеза. Осъзнаваш единството си с онзи междувселенски интернет, онази мрежа от сърдечно единство, която осмисля живота. Това единство, тази йога (сливане, цялостност) не е някъде в Хималаите, нито само в мъдрите слова на индийските бизнесмени-гурута. Не е нито във ведите, упанишадите, не е в библията или корана, не е дори в изследванията по квантова физика и генно инжинерство. Това сливане с когницията на целокупния живот е по-скоро във всеки един миг от ежедневието ти, когато погледнеш за миг небето през прозореца на офиса, когато погалиш детето си или котката си у дома, там някъде между вдишванията и издишванията и между ударите на сърцето, в тихата сърдечна когниция на вечността, чийто проводник се явява личността ти. Боже, какъв би могъл да бъде животът! Господи, ако познанието на това метафорично, но по-реално от всяка грубо пипнима реалност сърце заживее във всеки един от нас, "царството божие" би заживяло в тази раздрано откъсната от Любовта на цялото земя. Понякога се чувствам като тежководолаз, Господи! Водолаз, който диша тази сърдечна връзка, обгърнат от радостта на хармонията на Вселената, на знанието на сърцето. Водолаз, който много би искал космическото знание на сърдечната любяща мъдрост да заживее всред мрака на този подводен чертог на невежеството - земният живот, за да махне този скафандър. А сега се чувствам в света, но не от този свят... Едва ли ще бъда като акулите на този земен океан, така добре приспособили се към него. Не ще успея да бъда и като плоските двумерно логични научни къртици - не желая такова ровене. Защото мога да летя!

Благодаря на автора на този разказ - който и да е той!

Със сърдечност: Орлин ...