Мой, копнежен друм, откърмен с небе
по теб поех с босите стъпки
и вяра в ръце...
Още ме питаш, дали ще те следвам
и аз рисувам с онова, подарено
от феи, перце.
До сетен акорд на пиано и звън
от нежния припев ~ на влюбено
в красотата, сърце...
Странно усещане е да разбереш, че времето всъщност не е минало, сега и бъдеще, а непрекъснатост, която просто се проявява... или по-скоро дава "пространство" на нещата и събитията да се случват. Всъщност минало и бъдеще няма ~ това е субективност на възприятията ни, вероятно обусловени от навика ни да "делим" събитията по този начин...
Би било интересно да се запитаме тогава, защо определени факти, се случват именно в един определен момент... От гледна точка на астрологията и циклите, които оп
Държал ли си в ръцете си дъга...
когато в теб оттекват древни звуци
на мантри, отново от устни изпети,
криле на ангели целуват тази Земя
цели в сияние от звън излети
и в ръцете ти изгрява седемцветна дъга;
тук и сега Алфиола слънце
разлиства миг красота ~ в музика прелива
и в сърцето ти танцува светлина
пулсът му рисува ...едно е всичко
в Любовта...
...ангелските дни, през които
Любовта сърчицата напоява
и донася утеха ~ тук на Земята
толкова много съдби и толкова
много животи пребродих и
само във Вяра едничка покълнах
когато отново се тленното в прах
разпилява, Надежда за утре
цвета на роза, с милувка оживява
събирам в букет вихрогонните си мисли
и най-нежни майчини молитви ~
и това ще занеса, когато с трепет
у Дома се завърна...
...чета Толе и е чудесно да споделя, че
...музиката е един от начините, за достигане до чувството на единение, до усета за безкрайна радост, извираща в сърчицето...
Защото когато слушам/е музика, ние "не я мислим", а директно `я преживяваме ~ ставаме едно с нея... Много пъти се шегувам, че композиторите сигурно живеят почти постоянно в нирвана творейки чрез докосване на струните на Битието... Което не е мисловност, а черпене от извора на вдъхновение...
Ехкарт Толе ~ "Думата просветлени
Божурено време е
и Слънце в божурите пулсира;
Май цветни камбанки в косите
на зюмбюлите заплита,
с топли пръсти по устните
нова приказка да нарисува...
пред нетленен взор блаженство избуява
трептящо и светло, с дъх на простори ~
божурена песен да напои таз земя зажадняла...
С дъха на юлско топло лято света отново ще изваят
с копнежи бродират звездите в нощната доба
грее светулчено ято по лунния мъх и дъбрава
в шепот малинов и ехо на песен
ябълков цвят се тихо заронва...
Със синьо от дъгата и огнено перо на фениксова птица,
с устрема на див жребец и ромона на ручей хладен,
в абаносова усмивка на танцуваща жрица
приижда Любовта, прелива
и Слънце в сърцето изгрее... ...
...всеки от нас избира (много преди да дойде тук...) датата, място и часа, в който да се роди. Това определя опитностите, които Душата иска да преживее в настоящото въплъщение... Дванадесет избора и дванадесет Слънчеви знака, чрез които можем да го направим...
Нека бъдем, колкото можем по~осъзнати за Любовта, част от която сме...
...
Бяха дванадесет ~ всяка със собствен цвят. Крилете им потръпваха, когато преминаваха отвъд, а нежният пеперуден прашец тихо се сипеше п
когато ухаеш на онези
безбрежни морета,
където вълните се носят
от песента на делфина
и слънце изригва през
пролуки на кентавър,
размятал небесната грива
а облаче тихо целува
танца на лотуси в сърцата
и в тях покълват на вярата
и любовта, от светло озарени,
...семената
Гальовно целунах дъжда
и в дъгите му от капки оцветих се
първо в червеното се премених
цвета на лавата втечнена в мене
после в оранжа на дъга ~
като искриците от злато в тебе
и жълтото от светлината на звезда
в прохладно зеленото се втурнах
чак до синевата на Безкрая плувах
във виолета на хилядолистника битувах
та в белота на красотата
усмихна се Душата...
кога ми е хоро в сърчице заиграло
и бяла кърпа повяла ~
душа на вятъра пристана
тога Майчице, очи ми видяха
Любовта коя струеше от небесата
и как се раждаха душите и
тихо им пеят и наричат звездите
кога ми, Богородице Майко
сърце в Любов затрептя
пътят един към Сина е
и се върви в тишина...
Когато разбрах, че тя е дошла
Любовта
дъхът ми за миг замълча
топли черешови устни
под ябълков цвят наваляха
...
сълзи по дома отново намерен,
за който ангели пяха
нова одежда и нови светове
~ Любовта ще извая...
Harp Angel~Josephine Wall
когато
брилянтите засветят
в огледалото на мая
когато
струните усетят
топлината и ръце, които ваят
е постигане
на безмерна простота
в съвършенство на извиране
и покоя на безмълвие
където пее тишината и
огряла е на единството зора
Както всяка сутрин Аглая погледна към небето на изток; беше още много рано и зорницата, като едър и блестящ бисер се разливаше по росата на тревите навън. Което извъднъж я подсети, че утре луната се пълни и трябва да набере нови ароматни треви. Изсушаваха ги на големи снопове, които после вплитаха в главните на факлите... Уханието, което се носеше, когато горяха бе много особено - смесваха се лавандула, синьо кокиче и лунна трева. Лунната трева използваха още при наричанията за дъжд, защото вярв
"Heart Song"
Обичам те, Живот!
Обичам ви звезди, обичам те Космични ветре,
прекланям чело пред мъдростта ти
майко Вселена...
В уханието на изгрева,
когато пеят цветята
и нозете ми стъпват в топлата
милувка на лятото
възторгът плисва като криле
на реещи се птици,
люляци цъфтят в косите ми с бялото
и с копнежите си ваем светове,
които отново се завръщат в цялото...
и в онази светла искрица
открила на претворението
космичната сила
виждал ли си феникс да полети
очите му са лотуси
разтворени в пустотата
крилете - от огнения дъх
на зората
донесла вярата и любовта
пътят е за да се върви...
Чираци в изкуството да обичаме,
тихо прехвърляме баира на нощта
потни и прашни, от жад прималели,
непогалили душите си с онази мекота
с която светулки роят се и пробягва в гората сърна;
а може да е извор и от нас да пият живата вода
наричана с обичане в храм на мъдростта...
Моля се, когато Девата отново зажъне,
пълните със зърно, класове-човеци
~ посей ме, Боже! за гладните и за нощтвите
своя дан да дам за хляба на Любовта...
</SPAN>
Когато едно човешко сърце разцъфтява
цяла Вселена с него запява
мантра оттеква в камбанения звън,
с която сърцето рисува ~
в молитва от пулса озарена,
засиява мекота в миг на радост
целият свят събран е в тази
свещена тишина и благост...
„Само онзи, който чрез Любовта е станал знаещ, ще бъде освободен от Кръста на причината и следствието, към който го е приковало незнанието.
Само любовта слага край на танца на преражданията.”
из "Напевът на Вечността"
от "Съдбата като шанс"
когато след звезда
тихичко вървя
шепичка от златното
на Слънцето да донеса
стълбица е музиката
~ цветна нежност
светлик ~ факелът
копнежност
с мисъл златното в
нишка вплита
Любов към Земята
цялата полита
звездите песен
чудна пеят
лъчи от мекота
се в бяло леят...
тогава...
отдавна е било
искрящо, прозирно и
в благост отпивано
листенца светлина
отронени в Любовта
която раните превърза
река ~ която не пресъхва
пои пробудения кълн
който плод завързва
въгленчета живи топлят
малки птички в тях
до пролет...
