Две малки палета в гората край язовир Копринка се лутаха скимтейки.
Бяха слаби и изплашени-нямаше място за кумене и чудене. Решението беше единодушто.
Веднага ги взехме с колата и решихме, че ще ги нахраним, ще ги сложим в двора на къщата и след няколко дни мъжа ми ще ги закара на село при баща си докато отраснат.
Това беше вчера, а днес вече са тъй щастливи и доволни, тъй игриви и преяли, че моето щастие е едно просто последствие от кучешкото щастие.
България красива, Българите свине!!! Това вероятно е най-подходящият девиз за нази, тия които обичаме да ходим на пикник, да си направим харашото, да апнем, да пийнем и да викаме: ...бреййй, че убу тука на тефирич до Копринка, направо си е арабия...
Защо, защо трябва да сме свине, да отидем и вместо после да си съберем останките от задоволените ни нужди и да ги хвърлим, трябва да ги оставим, сякаш вярвайки, че язовира и прикрасните лорови гори ще го пъглътнат и хоп готово.
Добре де "свиньо
Вчера, един прекрасен ранен пролетен ден. Решихме да го разведрим с кратка но приятна разходка до язовир Копринка, който искахме отдавна да посетим. Прекрасно място, не е нужно да го ипсвам, тези, които са били там навярно знаят. Копринена вода, копринено небе, красива България.
Аз правя добро на добрия,
на лошия също правя добро.
Това е то доброта,
произтичаща от Добродетелта.
Аз вярвам на искрения,
на неискрения също вярвам.
Това е то вяра,
произтичаща от Добродетелта.
Няма по - прекрасно нещо от това да твориш, да оставиш своя поглед върху нещата така както ги усещаш, така както ги виждаш през твоите очи. Пречупени през призмата на Любовта и желанието да ги представеш на околните.
От няколко думи да направиш Слово, от малко житно Зърно да се нахраниш, от шарин конец риза да бродираш, от една усмивка душата на човек да стоплиш. Какво по - мило от това да даваш.
Пеперуда подари ми тя.
Ето част от нещата които моята мила майчица твори вече три години.
Шие ги с много търпение и любов на ръка бод по бод.
Възхитително е, че има толкова много идеи в главата си и ги осъществява, шиейки ги от налични материали, когато каквито има, като не спира да твори и да шие все по хубави неща.
У нас е пълно с пеперуди, папагали, играчки, възглавници и какво ли още не.
Не ги продава, а ги подарява на близки и познати от сърце с много обич и топлина.
А, жалкото е, че понякога си ми
