Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    24834

Ние с теб

infinity1305

436 прегледа

Ние с теб се стремим към еднаква на вид Светлина

и утъпкваме близки по своята трънност пътеки.

Ние с теб разораваме рано, по изгрев деня

и засяваме в топлата прах зрънце против-човека.

Ние с тебе копнеем да бъде последна нощта,

приютила в сърцето си лунна корона и жезъл.

И отдаваме себе си в дар на света и пръстта,

за да бъдем пречисти за огъня, Него понесъл.

Ние с теб... Но посреща ни с двойна целувка смъртта.

Ти летиш... в одаяние бяло, от златни пътечки.

Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта

на безкрайния преход от огън, към още човешко.

И оставам в съня... в ароматния сън на едно

неразлистено никога, малко, измамено цвете.

С две Голготи - от черно, и прелестно златно руно

ние с теб в светове недокоснати тихо ще светим.



5 Коментара


Recommended Comments

Аз събирам криле, потъмнели за миг в пепелта

на безкрайния преход от огън, към още човешко.

И оставам в съня... в ароматния сън на едно

неразлистено никога, малко, измамено цвете.

Винаги ми е било странно, че колкото повече се стремя към още и още човешко, толкова повече осъзнавам страданието на разпънатия Иисус по пътя му към via mala ...

Отново прекрасно слово!!!

Сподели този коментар


Линк към коментар

Нима си имаме друго...

Прелома се случва, когато Иисус в нас роди Христос...

Благодаря за хубавите думи...

Сподели този коментар


Линк към коментар

Ето, че отново ме изумяваш! Открила си неоткриваемото, отключила си Портите и целта на всяка духовна трансформация ...

На мен това ми прозвуча като да откриеш лотоса в сърцето си, че и да му дадеш влажна почва, където той да разцъфне. Уникални думи, които столетия наред са занимавали умовете на алхимиците, на всички философи и езотерици, а днес на психолозите.

Да чета поезията ти е все едно - навън да е зима, но аз да виждам, че пролетни цветя разлистват цветовете си и ухае на Слънце и омиротворение ...

Благодаря!

Сподели този коментар


Линк към коментар

Топъл е този шепот...

нека стопли и теб... защото думите са милувка, но където води този именно копнеж, за нас е студено... много, много студено...

заради самотата

напиши го... макар да няма думи за това...

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×