Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    24801

Войнишки плитки

infinity1305

937 прегледа

На бойното поле заспаха сенките

и вечерта поседна, да поплаче

като момиче, закъсняло с менците

да напои живота, за петаче.

А той броеше хилядите трънчета

в небето на небесната градина

проболо козирката му изтънчено,

като решето, през което виното

божествено преливаше душите

престорили сърцата си на чаши.

И галеше вечерно по косите

момичето със стомните за плач.

Над бойното поле заспаха птиците

и се завърна тихо пустотата ми

с целувката на утринна девица,

отмила спомена за самотата,

оставила ми в дар трофеи бели

като печат по кожа заклеймена.

На бойното поле от днес съм смела.

Без твоя огън кладите студени са.



2 Коментара


Recommended Comments

Как тихо ми е до прозореца сега.

В очакване да слея белотата

на моята последна зима

с цветята по пътеката от лотоси.

Красива вкаменелост от коси

бездъхни съм.

... и коренни ръце.

Как тихо е,

когато с тях не мога да те имам.

А Каллас пее...

Ангели се сливат

по крайчеца на уличните фотоси.

******

Сподели този коментар


Линк към коментар

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×