Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    15
  • коментара
    52
  • прегледа
    24802

Теспих

infinity1305

1376 прегледа

Усмихната подтичва дъщеря ми

и цялата земя блести в смеха и.

А тежкото небе примигва нямо

и се разделя, за да стори път

за ехото от малките крачета

надиплящо багажа ми, за спомен.

Дали ще ме пропуснат след мечето

без копчено оченце... Но виновно

ще схлипам пред вратите два куплета

и после ще запея по детински,

дори ще потанцуваме с дайрето

на вечността, с духа ми бедуински.

Ако е нужно - маски ще наденем,

ще зазвъним със ангелски звънчета.

Каквото трябва. Само, за последно

да чуя двете мънички крачета.

Бих сторила ковчега си на стълба

за всеки звяр, убиец и измамник,

бих заплатила трижди данък кървав

и мъката на онзи разпнат странник,

бих просила отсрочка за съдбите

на всеки, стъпкал Божието име...

ако пред прага ми сведат очи

и ме оставят в спомен да я имам.

Но правото на спомени за нея

отдавна проиграх с хазартно себе...

И ще ме върнат тук, за да изтлея,

под натиска на спомена за тебе.



3 Коментара


Recommended Comments

Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате

Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари

Направете регистрация

Регистрирайте се в Портала. Лесно е!

Нова Регистрация

Влизане

Вече имате регистрация? Влезте тук.

Влизане Сега
×