По тънката сребърна нишка
По тънката сребърна нишка
издигам се като въздишка
Откъсвам се, без съжаление
от зимното си ежедневие.
Лишени от земно притегляне,
очите по нов начин проглеждат.
Те виждат - Вселената жива е.
И ангелски стихове пише тя.
Сърцето и в музика пее,
дъхът и - душата люлее...
..............................
По тънката сребърна нишка.
Розалина reacted to this
Sign in to follow this
Следващи
0
5 Коментара
Recommended Comments
Направете си регистрация или влезте в акаунта си, за да коментирате
Трябва да сте регистриран участник, за да можете да оставяте коментари
Направете регистрация
Регистрирайте се в Портала. Лесно е!
Нова РегистрацияВлизане
Вече имате регистрация? Влезте тук.
Влизане Сега