-
Posts
82 -
Joined
-
Last visited
Златна's Achievements
Newbie (1/14)
16
Reputation
-
mochito reacted to a blog entry: ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ
-
Розалина reacted to a comment on a blog entry: РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
-
ДОШЛИ СМЕ НА ЗЕМЯТА С МИСИЯ Дошли сме на Земята с мисия -Всемирът ни е благословил да бъдем хора - най-различни, но всички много силно да обичаме. Ето-музикант вълшебен брилянтна музика твори и пее... Друг - в Еверест е вперил поглед със надежда - суровото величие нагоре все го тегли, тегли... Във кадифена нощ стихът се ражда от бликнала емоция и... жажда... Някъде пък- философ във размисъл потъва и утрото кога се е събудило - не чува... Но...колко много горест има под небето - и болка, пареща душата, и сърцето... Кой би могъл, със мах на пръчица магична да ни усмихне с доброта, с любов на мига? Въпросът, мисля, е излишен. А отговорът - в делника човешки диша.Диша...
-
Родена съм в неделя и съвсем импулсивно написах това стихотворение преди година... Благодаря, че прочетохте !
-
Златна reacted to a comment on a blog entry: РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
-
Розалина reacted to a blog entry: По тънката сребърна нишка
-
Розалина reacted to a blog entry: РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ
-
РОДИ ЛИ СЕ ЧОВЕК В НЕДЕЛЯ Роди ли се човек в неделя, Съдбата за ръка го води. Не му спестява радост, слава, но често го изпитва във несгоди. Роденият в неделя знае, че върховете са високи, и тръгва презглава нагоре- катери се, а долу - зее пропаст... Когато Слънцето гальовно челото ти помилва във неделя- белязан си да бъдеш огън - и лъчезарно сцената за теб да грее. Неделният човек раздава щедро талантите си - броеница чудна от багри, музика и поетично слово а ти, читателю, го приеми със обич- кой знае - може да ти подари подкова...
-
Розалина reacted to a blog entry: ПИСМО ДО МАМА
-
Урановите хора са твърде странни птици. Щом срещнат те - разбираш - пленен си от умници. Забравяш ден ли, час ли, а може век е минал? - от този миг съдбовен на неслучайна среща с един човек чаровен. Прегърнал в унес нежен той свойта мандолина, /другарка неразделна през дългите години /, сърдечно и с усмивка звезди възпял, и вино. А после, неусетно, с очи бездънно сини надниква ти в душата... Е - ето, с него литваш там горе, в висините. И - носиш се ефирно, и блясва лъч в косите... Ех, мили татко, колко днес ми липсваш!
-
Днес писмо ще ти напиша, А колко време мина, мамо, от злия февруарски понеделник, преди тринайсет зли години? Как рязко и внезапно завъртя се животът ни, как бясно промени се, и ден – във нощ,и – делник – в празник- в едно се сляха всички. Коварен беше този сюрприз, приготвен от Съдбата , потропала на твоя праг … В един тъй мразовит , сивеещ зимен ден, най –безцеремонно тя реши да те оттегли-хей така! – от нас, които те обичаме… ……….. Но… дадена ти бе отсрочка. За следващите -колко ли? –години? И ние поехме своя тежък кръст, на грижа и любов… Да преосмислим дните , просто не остана време когато, потопени в болка, не забелязвахме децата как растяха и растяха … Прекрасните ти внучки,мила мамо, тръгнаха по свояпът. Без твоята нежна топлина да ги обгърне и успокои…. И, кой ще им разкрие с любов най-нелицемерна, за мерената реч ,например, какво е най- потребно? - Как правилно да пишат, и израз да намират на всяко светло чувство, в сърцето що извира?… Ти, цял живот с усмивка светлина духовна беше на твоите ученици, Вапцаров, Ботев,Яворов не поети - мъченици бяха, а огнени послания към човешкото съзнание… Писмо ти пиша,мамо, след толкова години. И, с свещ, блещукаща в ръката, прекланям се пред твоя образ … И …прости ми!
-
Златна reacted to a post in a topic: За връзката между възпитанието на децата и преброяване 2011
-
Отворих пощата си днес и там - какво да видя? Усмихнато писмо от фен. Поет.Май ... обожател. Във древен град той бил роден - в полите на Родопа. Но, вятър нов отвял го чак в премъдрата Европа. Рисувал. Свирил. Пял. Обичал. И стихове написал - рой. Случайно погледът му спрял се на този профил мой. Открил, че тука има дама, достойна за внимание. Дали би пожелала тя, / когато има време / , да хвърли по едно око на негово стихотворение? Поете, ех, поете, каква шега се случи. То, корените мои са също там - в Родопа. Станимака градът е, и няма втор в Европа. Но, родната ми Сердика е неповторима. Не бих я заменила за злато, мед и вино! А стиховете Ваши - прочетох със вълнение. И пожелавам от сърце високи постижения! http://www.youtube.com/watch?v=0xaIH7lTiK4
-
Ха, сега, де- ОВЕН!!!
-
Да, това е авторско творчество. !!! Ако имаш интерес-моля, пиши ми на лична поща. Нали правилата изискват да не се публикуват други авторски страници.Спазвам правилата.
-
-
По тънката сребърна нишка издигам се като въздишка Откъсвам се, без съжаление от зимното си ежедневие. Лишени от земно притегляне, очите по нов начин проглеждат. Те виждат - Вселената жива е. И ангелски стихове пише тя. Сърцето и в музика пее, дъхът и - душата люлее... .............................. По тънката сребърна нишка.
-
След мъжкото калоферско хоро, извило стан в реката ледена, след бъчвите с изпитото вино, и песните, излезли от сърцето, дойде денят сакрален за не един и двама. Иванов ден е днес, да- друг такъв ден няма! И хайде пак- на здраве, и още руйно вино, и още буйни песни, и- да, да, да- животът е чудесен! И танците горещи, и пламнали камини... Ех, така е, зная. От хиляда години!
-
В огнедишащ юлски ден срещна ги Съдбата. Той бе Лъв, а тя- Овен , два прекрасни знака. Той, Лъвът, бе много горд с чудното си попадение - че вълшебната Овен - дама огън, без съмнение, се прехласна без проблем в лъвското му поведение. И с галантен жест, и с плам той сърцето си дари и. ...Но, внезапно, като гръм , буен конски тропот екна- и Стрелецът волен , с лък , пред Овенката стрелите метна. Тя във чудо се видя, позамисли се за миг, и напук на всички правила, мадам Овен...Телец избра!
-
С бразилска радост и брюкселска надежда легна снощи българинът и заспа. Сънува самба. Рио де Жанейро, сънува, милият, една мечта. Как идва вече Новата година, а той, с шампанско в чаша, вдига тост - за дом и работа , за детски смях ,за...славата , която той ще хване под ръка . И с нея във нощта новогодишна, ще се похвали пред света!
-
Приготвя вече куфарите Старата година.Готви се за път. Какво ли в тях ще сложи? Сълза в бутилка недопито вино. И споменът за две кристални чаши, захвърлени на кръстопът. Намята декемврийски шал и гуши се във него.-Старата година. И чака на перона,милата- а влакът е заминал....