На прага съм.

Пътувах и видях. Отивам.

Казах - добро да е.

Ала не е било това добро да е добро.

Отвъд звездите нежни и слънцата далечни, не видях аз свой дом,

където своя стряха да създам,

да приютя забравения бог,

прокудена комета,

ваша съм.

Скоро всичко свършва.

И на края дните преброени са. Питото - изпито, разбраното - разбрано, неразбраното - остава.