Jump to content
Порталът към съзнателен живот
  • постове
    93
  • коментара
    24
  • прегледа
    13492

За този блог

Entries in this blog

Tarot Fiala

We come out of the darkness, no, we enter; outside there is darkness, here something can be seen amid the smoke; the light is smoky, perhaps from candles, but colors can be seen, yellows, blues, on the white, on the table, colored patches, reds, also greens, with black outlines, drawings on white rectangles scattered over the table. There are some SWORDS slaching at us, among the leaves, the ambushes in the darkness where we were lost, luckily we saw a light in the END, a DOOR, there are some

Лиула

Лиула

I also try to tell my tale

Когато нямаш свой дом, скиташ по чуждите. - I will sell to you, the unknown visitor must have replied. - What do you want in return? The answer we all expected was "Your SOUL".

Лиула

Лиула

Трябва повече да свириш, казал демонът на Сократ

Всеки път в Нощта има път и към Светлината Всяка Луна има своя Земя, където уютно да заспи Всичко има Отражение и своя Сянка Слънцето и Колелото на съдбата пресичат се о Кралицата на мечове, която нежно ги заставя да вплетат и тънката игра на спомени, през обърнатият Павел, Луната да събудят от жертвения сън, да споделят невъзможната надежда с кралицата на сънищата си - Звездата, а после тихо да заспят, разбрали, че битието им е и Светът ... 78

Лиула

Лиула

Добър ден, вечер!

Ако някога напиша книга, то тя няма да е за Таро, а ще е за Oкеаните. Атлантическият - пред него споделяш, пред Тихият - обезумяваш. Не си спомням по-дълбоки откровения на брега на Западния Атлантик, вторачена у последното Слънце, залязващо, точно в 8:00 часа. Виждаш оранжево-червено-розовия му диск да се отдалечава от хоризонта, а ти умислен, пропускаш отново мига да кажеш "добър ден, вечер". Ала го следваш по брега. Тичаш. Препускаш към Залеза. С устрема на самоубиец. Два прилива и дв

Лиула

Лиула

The Tavern of Crossed Destinies of Tarot

We all grab the cards Tarot at once, some of the pictures aligned with other pictures recall to me the story that has brought me HERE, I try to recognize what happened to me and to show it to the others, who meanwhile are also HUNTING there among the cards, pointing a finger at one card or another, and NOTHING fits properly with anything, and we SNATCH away from one another, and we SCATTER them over the table.

Лиула

Лиула

Онази тежка порта отвори, която би всеки друг отминал ужасен ...

На прага съм. Пътувах и видях. Отивам. Казах - добро да е. Ала не е било това добро да е добро. Отвъд звездите нежни и слънцата далечни, не видях аз свой дом, където своя стряха да създам, да приютя забравения бог, прокудена комета, ваша съм. Скоро всичко свършва. И на края дните преброени са. Питото - изпито, разбраното - разбрано, неразбраното - остава.

Лиула

Лиула

Бягаш с теб самият

Предприехме развлекателни пътувания, за да се отърсим от налегналата ни тъга, тежка тъга. Но всуе - не успяхме да разведрим духа си. Ти си мислиш, че това се е случило само на тебе, и се чудиш като на нещо необичайно, че едно толкова дълго пътуване и разнообразието на толкова много места не са отърсили ума ти, душата ти от тъгата и от тягостта. Ала напразно си пресичал широкото море - тебе ще те преследва и последва, където и да пристигнеш. Какво се чудиш, че пътешествията ти не били пол

Лиула

Лиула

Тихи и чисти, всемогъщи и празни, ние забравяме един за друг

Ще рече, че противположностите са обусловени и са много мощни - неслучайно китайската философия ги обявява за космически принципи. (Ин и Ян). Колкото повече се стремим да разделим противоположностите, толкова по-голяма става тяхната мощ. Ако едно дърво израства до небето, коренът му стига долу до Ада, казва Ницше - но горе и долу е едно и също дърво. Излишно е да разделяме двете в различни персонификации: Бог и Дявол. А виждането на действителността, е виждането на най-висшата реалност.

Лиула

Лиула

Своите блага пред себе си

Няма никаква неотменима, съдбовно-обречена, екзистенциално-онтологическа насоченост към цялостност нашето битие, в захвърлеността ни заедно с другите "накъм смъртта" (Sein zum Tode), а по-скоро пропадащо, рухващо, разпадащо се битие (verfallendes Sein), ако си послужим с философския език на Хайдегер. Смъртта е нашият личен "пясъчен бряг", който ни подронва вътрешно, докато в един момент не рухнем и не се разпаднем напълно на неограничени части, налични от самото ни начало в нас и дори преднал

Лиула

Лиула

Eu amo tudo o que foi

Eu amo tudo o que foi, tudo o que já não é - a dor que já me não dói, a antiga e errônea fé. O ontem que dor deixou, o que deixou alegria só porque foi e voou. E hoje é já outro dia. ...

Лиула

Лиула

8-ят ден

Глух и сляп си - Онемяла съм От крясъци Но и виковете са убежище във шумни къщи Тишината е в картините между стените насред свирепите отворени прозорци, Срещу които хлуе северния вятър Спряла съм на прага, Обичам само думите А тебе съм забравила по пътя

Лиула

Лиула

Добре е да си свободен

Независим и тленен. Себе си да си. Не някой друг измислен герой - безхлебен и просещ Никой Никой Като клошарят от отсрещната улица да не си Да не си просещ за милост и за мъничко светлинка Такава, каквато само ти можеш да запалиш Но е по-лесно да изчакаш някой друг да запали - а ти да чакаш, да чакаш И да бягаш, за да се спасиш - къде ли да чакаш да можеш да обичаш, но искаш любов страхливец си Можеш да избягаш

Лиула

Лиула

×
×
  • Добави...