Преслава Петрова

didi_ts, и аз в тази посока тръгнах - особено за дисциплината, саможертвата и работата

Всичко е наред, няма пострадали

Ох, темата май нещо вместо мисли за хармония, предизвика някаква дисхармония или така поне ми се струва... Няма нищо случайно, затова предполагам, че не съм я формулирала по най-правилния начин - така да се каже "най-хармонично" . Ако е така, извинявам се, момчета, моя грешка, нека няма спорове за едното нищо.

Учителя казва, че трябва да се поучим от пчелите и начина, по който те организират своето общество – своите отношения помежду си, спрямо общността, спрямо Природата, спрямо Живота... Не мога да цитирам точно, но мисля, че на всички ни е известно, че в някоя от беседите / лекциите Учителя обяснява, че пчелите не са от този свят, а от по-горен и са тук, само за да ни научат как да работим за Цялото, как да живеем задружно в мир и хармония. А както знаем, докато ни учат на това, свършват всъщност една от най-необходимите и полезни работи на Земята, без която ние, човечеството, на практика не бихме прокопсали и година. Ако искате, може тук да поразсъждаваме над този въпрос, стига, разбира се, вече да не е обсъждан някъде другаде из форума

Здравей, разбирам за кое състояние говориш - само че то не е ли точно онзи мъчителен преходен период към "възстановяване" на хармонията, а не самото й постигане . Хармонията сама по себе си, веднъж постигната, струва ми се, носи само радост и мир - е, друг е въпросът докога сме способни да задържим това вътрешно и външно равновесие - при повечето от нас, махалото бързо пак отива в другата посока Така или иначе - мъчителни са преходите от едно състояние към друго, не самите състояния. Дори, сами по себе си лошите състояния не са мъчителни, докато сами не ги определим и осъзнаем като такива. В тази връзка имаше една долу-горе интересна TED беседа (по-долу ще сложа линк, като я намеря, ако някой иска да я гледа ), в която една жена разискваше въпроса за грешките. И попита публиката - "Какво е чувството, когато грешиш?" - публиката отговори "Ужасно, мъчително" - а тя каза: "Не, чувството е, че си прав (иначе не би сгрешил), ужасното чувство идва едва, когато осъзнаеш, че си сгрешил" и продължи с един много интересен пример - каза "Забелязвали ли сте, че в анимационните филми често се повтаря една сцена - някой го гонят, и докато бяга изведнъж стига до една пропаст, но продължава да бяга и известно време още бяга във въздуха - чак като осъзнае, че земята е свършила и че е над пропаст, тогава почва да пада и то с голяма скорост" и т.н. Реално погледнато - той отдавна вече е бил в "лошо състояние и положение" на нещата, просто не го е осъзнавал. Т.е. струва ми се, мъчението и страданието се състои не в самата хармония - а в случилото се осъзнаване, че сме били / или още сме вън от нея + може би усложненията от това, че хората около нас още не осъзнават този факт и + необходимостта да ги убеждаваме или да преглътнем техния отказ да го осъзнаят - тогава, естествено, всеки ще се мъчи от това, че ще се чувства неразбран, но това е друга тема, предполагам. Е, поне аз така си обяснявам нещата - иначе на интуитивно ниво, мисля, че напълно разбирам за какви страдания говориш, макар да формулирам малко по-друга причина за тях. А, ето и линкът: http://www.ted.com/t...eing_wrong.html

А Bunny Drop гледа ли? http://zamunda.net/details.php?id=306440

Поздрав с познатите ни класики от китайското кино Вярно, че не са точно традиционните, но пак носят тази дълбочина и нежност, присъща на китайската музика http://youtu.be/4wOS-SO5ghg

Часът на Земята - 31 март 2012

Здравейте на всички, които са писали по темата. Много от постовете предупреждават за играта с разперени пръсти, но аз мисля, че от самото начало се опитах да уточня, че не говорим за разперени, а за свободни пръсти. Има едно положение на дланта, което е хем прибрано, хем не е стегнато и е най-близко до естественото положение на ръката в спокойно състояние. Така или иначе, може би картинката, която поставих, тъй като не намерих друга, не беше най-подходящата и подвежда Предлагам на модераторите, да махнат темата, защото при това положение, особено с подвеждащата фигура, може да объркаме някой напълно начинаещ в Паневритмията, след като стана ясно, че при всички случаи - опънато или спокойно - ръката трябва да е прибрана, точно, както съветват по курсовете. А това е за shining_star: Всъщност не мога да ти дам компетентен отговор, защото и аз самата питам , нали виждаш Но мога да ти кажа какво знам - казват, а и някъде беше май записано, че Учителя първо е дал упражнението "Пробуждане" с дланите нагоре, после обаче го е сменил с дланите надолу. Чувала съм и едно обяснение защо е станало така - България е влязла във война тогава...и се е наложило хората да се занимават със земния и физическия живот, т.е. Божественото се посява долу, но е нямало условия веднага да почне да расте...Аз го играя с дланите нагоре, не знам - идва ми по-естествено, а си го обяснявам може би с това, че времената днес са други и че ние искаме да се пробудим за висшите светове...т.е. вече семето не само да е посято, както асоциирам с дланите надолу, а да погледнем нагоре, да се пробудим и да почне да растем...вече ги имаме условията, няма ги тези обществени и социални бури на миналия век...Но, не вземай размислите ми като сериозно и компетентно обяснение на нещата - някой от по-опитните братя и сестри ще могат със сигурност по-добре да отговорят или най-малкото да посочат къде е обяснено подробно! Поздрави на всички!

Рози, благодаря! Ще прочета "Мировата Любов" след малко, защото или не съм я чела, или съм я забравила. Поздрави и от мен

Това е много интересно. На практика, откакто играя Паневритмия и то все с напълно събрани длани, никога до вчера не съм чувствала некомфорт. От това, а и от поста на shinig_star, сега си вадя извода, че положението на дланите, а и може би други детайли, всъщност явно зависи от състоянието на човека. И наистина Учителя многократно казва, че различното поставяне на ръцете и различните пози на тялото имат различен ефект върху психичното състояние на човека. Shining_star ми обърна внимание, че когато е с по-разтворени длани, има усещане, че се разпилява енергията. Това, обаче, невинаги е лошо явление - ако има натрупване на излишна енергия в човека, Учителя казва, че тя създава напрежение и "подпушване". Явно, моето преживяване говори, че имам нужда да освободя излишна енергия. Може би, когато дойде момент отново за акумулиране и концентриране на енергията, ще забележа, че ми е по-удобно с прибрани длани. Ще се самонаблюдавам Благодаря за поста, shining_star!

С тази тема едновременно поставям въпрос и споделям едно хрумване и наблюдение. Когато са ме учили на упражненията, съм запомнила (може би грешно), че дланите на ръцете трябва да са прибрани, като на фигура 1. И така дълго време съм играла. Тук е първият въпрос: това моя приумица ли е било или наистина е практика да се дават такива указания на курсовете по Паневритмия? Вие как сте го учили? В същото време винаги ми е правило впечатление, че тия изпънати и обтегнати форми, като че ли, ги няма при Учителя. Така поне ми се струва от няколкото снимки, на които е показан, докато играе. А и това, наистина, не е естественото положение на ръката. Естественото и спокойно положение на ръката е по-скоро фигура 2 – с разстояние между пръстите, макар и може би не толкова голямо, колкото на картинката. Днес, докато играх, нещо не ми беше удобно на ръцете и никаква енергия не усещах. Разсеях се и започнах да мисля за други неща и просто автоматично да изпълнявам упражненията. Докато се чудех защо стана така, се сетих от немай къде за Тай Чи. Всички знаем, че там е залегнал същият принцип – различни форми и движения с ръцете, които способстват урегулирането, насочването и улавянето на енергията. Там, обаче, изрично ти напомнят, че ръцете трябва да са в естественото им положение, дори изрично показват прибраната и стегната длан като неправилен и неефикасен начин да се изпълняват упражненията. Обяснението в Тай Чи, доколкото знам, е, че дланите не трябва да са напрегнати и че между пръстите трябва да има известно разстояние, за да може свободно енергията да тече по тях и около тях. Всеки пръст „да диша” свободно. Така и така нищо съществено вече не правех с такова механично изпълнение, реших да пробвам да играя с разтворена длан. Беше ми доста удобно и изведнъж почувствах някаква енергия – не знам как другите я усещат, но аз, ако въобще успея да я усетя, я чувствам като малки бодлички, все едно нещо се размърдва. Дори вътрешната страна на дланите ми се зачерви, значи е станал някакъв приток и раздвижване на кръвта. Отново "се върнах в кръга” и спрях с безцелното си игране и просто мяткане на ръце. Вторият въпрос е: Вие какви наблюдения имате? Дали това прибрано положение на ръцете (ако въобще е правило, а не само моя измишльотина) е действително завещано от Учителя? Има ли вероятност да е привнесено от стандартните гимнастически практики и от чисто естетическите съображения в традиционната гимнастика, които вземат предвид само формите, но не и енергийната страна на формите? Все пак, правилото в Тай Чи със сигурност не е случайно, а е обективно заключение. А такова заключение едва ли важи само за Тай Чи-то. Разбира се, още сега правя уговорката, която съм сигурна, че други по-надолу (ако такива се включат) ще направят, а именно, че Паневритмията в крайна сметка е и индивидуален опит и изживяване и всеки трябва сам да открие малките детайли и начина, по който иска да играе и по който усеща, че успява да се хармонизира вътрешно и външно. Така е – няма напълно универсален модел, що се отнася до „запетайките”. Затова, дори и да няма кой знае какво да се коментира по въпроса, дори да няма изрична препоръка за точното положение на дланите, реших да споделя с вас какво забелязах тази сутрин. За себе си, най-вероятно, ще продължа да наблюдавам този детайл и да си извадя още изводи за дланите. А тук, ако желае някой, нека също сподели с нас своите наблюдения относно дланите или някоя друга по-особена подробност от Паневритмията.

Здравей, Антон! Според мен, някои от десетте Божии заповеди не могат да се разберат в пълния им смисъл, ако се приемат буквално, по буква. Примерът, който си дал с последната десета заповед "Не пожелавай дома и жената на ближния си!" е според мен именно такава заповед, която е предадена чрез символи и трябва първо да се разбере "жената" и "домът" какъв символ са, за да може да се осмисли общовалидния характер на тази заповед. Не мога да разгадая напълно окултния смисъл на всичките десет заповеди, но тази поне, лично аз си я обяснявам чрез разясненията, които Учителя е дал относно това какво се разбира под жена и какво под дом в духовния свят и в какво те се проявяват в човека, тук във физическия свят. Учителя, неведнъж, е казвал, че жената, по-модерно казваме женското начало, в човека е неговото сърце. Домът на човека, т.е. на душата, тук на земята, на физическия план, преди всичко е самото му физическо тяло. Затова си мисля, че дълбокият смисъл на последната заповед е да не пожелаваме да властваме над сърцето на ближния, да не пожелаваме да го притежаваме, да не пожелаваме да му станем господари. Същото се отнася и за чуждото тяло - да не пожелаваме чуждото тяло да стане наше. По този начин, ние или съзнателно, например чрез умишлена съблазън, или пък чисто по човешки несъзнателно, ограничаваме човека, раздвояваме го, той вече не е свободен, защото ако владеем сърцето му, той естествено иска да ни угоди, а така пък в угаждането си към нас той много често е поставен пред противоречието и дилемата дали да следва Божествената Воля, която най-често му се диктува чрез неговата лична интуиция и чрез съвестта и идеала му, или да следва нашите разбирания, защото едно „пленено“ сърце иска винаги да направи щастлив преди всичко пленителя си. Много престъпления са станали в света от такава любов, Учителя отново многократно го казва, която е базирана на владеене на чуждото сърце, използване на чувствата и емоциите на човек за постигане или на лични цели и стремежи или пък за налагане на свои убеждения, в които искаме да убедим другите. Така или иначе, има едно много скрито и тихо издевателство над личната воля, когато използваме съзнателно или несъзнателно властта си над чуждото сърце, особено в случаите, когато нашите убеждения всъщност не са в синхрон с Висшата Разумност и по-скоро вредят на човека, отколкото да му носят полза. И накрая, не мога да цитирам с точност, но знам, че има стих в Библията, в който Бог казва: "Дай ми сърцето си" - само в Божественото сърцето на човека може да е свободно и да се прояви правилно. И само ако си даваме свобода всеки да следва Божественото, както сам го разбира, тогава може би сме в безопасност, или поне в по-малка опасност, да не сгрешим и да не изневерим на себе си, т.е. на душата си, а тя пък нали е чистата проява на Бога у нас. Затова струва ми се има и толкова предупреждения защо е лошо да съблазняваме другите, това си е най-директният опит да ги заробим и подчиним на нашата воля, а така да ги сложим в позицията да имат „двама господари“ – Бог и ние и да ги отдалечим или чрез породените в тях противоречия, или чрез приспиването им, от спокойното, стабилното, непомраченото изпълнение на Божията Воля, която се изписва най-първо в сърцето на човека, като един висш импулс и желание да се направи нещо. Затова и много от човешките ни отношения явно ни водят не до освобождение, а до заробване - и то доброволно предаване на робството, защото някои е пожелал сърцето ни, а след това е потърсил начини да осъществи това си желания, т.е. да плени сърцето ни. Учителя и за разликата между влюбването и любовта също много говори, което има връзка, според мен, с това "пожелаване", но като цяло мисля, че си предадох в основни линии идеята.

Учението на Учителя не е вън от Христовото Учение, затова мисля, че е добре да се помисли много обстойно за последствията от демонстративното отделяне на Бялото Братство в друга "категория". Въобще, аз лично имам усещането, че Учителя би търсил други методи и пътища за осъществяване на добрите идеи. Не може със стари методи да се изгради новото. Трябва да се потърси друг път. Поне това е моето усещане. Извинявам се на инициаторите, че публикувам в тяхната тема това "но" и не желая да внеса негативен елемент в добрите им намерения. Просто ми се струва, че избраният подход за набиране на средствата не е в пълен синхрон с думите на Учителя да не се прави църква или каквато и да е институция или учреждение от Школата и че Бялото Братство е вътре в човека, а не обратно. Все трябва да има други начини да се съберат необходимите средства. Не съм запозната в най-големи подробности, но може да се потърсят идеи от начина, по който се издържат, например, Валдорфските училища и детски градини.

С книгата на Пол Маккена и диска, който е към нея. Книгата се казва "Аз мога да те накарам да отслабнеш", а дискът е нещо като хипнотичен сеанс, но оставаш напълно буден. Дискът е 30 мин. и се слуша всеки ден, докато постигнеш резултата, който искаш. Съдържа положителни утвърждения и всъщност цели най-вече релаксация. Аз бях много скептично настроена, а и мнителна по отношение на тази "хипноза", когато майка ми реши да пробва и този метод, след като другите не й помогнаха. С него тя отслабна напълно спокойно и естествено, без никакъв наложен режим на хранене, с 5 кг. за 2 седмици. После прочетох в други форуми, че други хора са отслабнали и с повече, но пак така леко и приятно. Накрая реших да чуя сама какво се казва в този диск и установих, че той действа ободряващо дори, когато не се бориш с никакви килограми. Доколкото знам двете основни правила по отношение на храненето, които Маккена посочва в книгата си са: 1. да ядеш само, когато си гладен, но винаги, когато си гладен; 2. да ядеш много бавно и много да дъвчеш. Дори се смяхме вкъщи, че майка яде повече от друг път, а пък слабее Мисля, че наистина помага и то на едно по-дълбоко ниво - утвържденията в диска целят да премахнат дълбоките причини - страхове, негативни нагласи и др. - които са се втълпили в ума на човека и по този начин карат тялото му да трупа излишна мазнина.

Тъкмо мислех да добавя "Генезис" като тема в тази категория, когато видях, че ти си го сложил. Напълно съм съгласна с теб. Мога само да добавя, че такъв филм - наситен със смислени послания и същевременно комерсиален - не е имало, струва ми се, от Матрицата насам, ако не броим и Аватар. За мен основната идея на филма е колко голяма сила имат идеите и колко внимателно трябва да ги допускаме и посаждаме в съзнанието си... Филмът се развива от сън в сън, но е очевидно, че в езотеричен план може да се направи аналогия с различните нива на будност, с различните измерения и различните световете, които обитаваме. Друго много хубаво послание, което филмът като че ли изпраща, е: "бъдете будни и не бъркайте съня (бих добавила "на Земята") с истинската реалност"! А и това, че те строяха сънищата също отпраща, поне според мен, към факта, че ние строим своята реалност. С две думи: наистина много идеен филм!

Христо, прости ми, че си позволявам да ти дам съвет, но не се подавай на изкушенията да искаш да си атеист - това е същото като да искаш да ядеш сладолед от катран. С добро го казвам, не се сърди.

Съжалявам, че точно този въпрос получавам, защото ме поставя в неудобната позиция да говоря повече за Бога, отколкото е уместно. Няма как да отговоря правилно на твоя въпрос, каквото и да кажа за Бога ще е грешно. Мога само да кажа, че това, което вложих точно в цитираните от теб думи е 1. Божественото отвътре, в нас (да, то е по-висшо) и 2. Божественото отвън, около нас (проява се чрез Висшите принципи и закони, които действат навсякъде, във всичко и всички, по всяко време). За Божествената Воля, за смирението пред Бог: всички тях ги използвах в контекста, в който Учителя ги използва. Не мога да ги обясня по-добре от Него, но вярвам, че поне тук няма нужда да се правят разяснения и въвеждания в Словото на Учителя, след като всеки сам го чете. Не мисля, че въпросите ти, така поставени, нито пък моят отговор, така даден, донесоха на теб или на мен полза и обогатяване. Но пък тъкмо в унисон с темата, предлагам да се смирим - ти да не ме изпитваш повече, а аз да говоря по-малко за нещата над мен, които действително не познавам в пълнота.

Този въпрос към мен ли е отправен? Ако е така, аз нямам нищо против да си говорим на "ти"