vorfax

Диана, спорът се различава от караницата вероятно само по едно - употребата на аргументи. Етиката изисква когато заявиш позиция да я защитиш. Сега и аз мога да ти оцветя поста и да напиша, че това е демагогия, но това си е жива загуба на нет пространство. Разбира се, че не могат! Абсолютни неща няма. И животните знаят, че сред равните има по-равни. Въпросът е друг - стремежът към равенство, усилието да бъдеш равен. Тъкмо това съзидава себето. А съвършенство и пълно знание никой не е и няма да достигне. Ди, не очаквах това от теб. Първо ме тестваш както се манипулират малките деца - виж овцете са на онази поляна, върви и ти. Ако мнението на двама може да прекърши моята позиция, значи тя не е НИКАКВА позиция. Ако желаеш мога да ти дам линк към грешките в реториката. Даже мисля ще е много добре, защото тук срещам такива. Примерно грешната дедукция, че за да "вникна" значи да приема нечие мнение, само защото е написано. Трудът не е мой, ако желаете може да помоля да бъде копиран тук, защото ще ви бъде много полезен.

Здравей, Ники : ) Ще изброя с кое не съм съгласен. Така си е. На практика това се отнася за всичко. Второто няма общо с първото. Първото би било истина, единствено ако цел е да превъзхождаш. Това не е вярно, защото спорът е търсене на правота, а тя не се търси от хора с представи за непогрешимост. Второто също е излишно да го споменаваш. Погледнато от този ъгъл всичко е наркотик и към всичко може да се пристрастим. На теория сме пристрастени и към събуждането сутрин, по силата на хормоните за които говориш, а аз изписах цял роман в "Анатомия на любовта". Тук виждам, че имаме общи представи какво е жива материя. Човече, караш ме да се смея с глас. Това е супер несериозно изказване! Мислех, че тук пишат сериозни хора!? Пишеш две изречения с общи приказки и после "оттук следва еди какво си". Еми не следва. Първо, аутсайдерите наистина биха искали да ги бива в спора, но това съвсем не значи, че ги бива, както и че изобщо са успели да проведат такъв. Второ, стремежът за активност, който ти се съгласи, че не нищо различно от това да си жив, незнайно защо ти наричаш комплексираност от малоценност. Това е супер простотия, все едно да кажа, че четящият Библията е най-големият комплексар, защото иска да знае нещо повече, да разбере нещо повече, да бъде по-добър в някоя област, да развива себе си. А спорът е същото което изброих. Оф, чета че тъкво това си написал. Ще го оставя без коментар Сори батка, това е секта. Разясни, объркано си го написал. Какво е "бич" и защо е "бич". Аз си мислех, че бич на съвремието е упадъчната ценностна система и СПИН-ът. Не ми харесва презрението ти към страха. Виж в другата ми тема вече има писали, че страхът не е непременно нещо лошо, а може и дори полезно да бъде. Радвам се, че правиш разлика между комплексираност и чувството за малоценност, макар едното да е част от другото. И за това имах наскоро тема, може да си дооправиш терминологията с нея. Айсберг се пише със "с". Идва от eisberg - ледена планина. Идеята на онази тема, където неподготвен се изказа някой, беше да събира такива думи. Без да се уведомява сгрешилият, без да се редактират грешките му и прочие. Т.е. без съдене. Знам, че като новак/аутсайдер/фазан/морков/маруля малко е дразнещо да давам предложения, но ако преглътнете надменността си ще откриете просто една добронамереност. : ) Тая боза опитах да я гледам, но не издържах. Относно чакрите и телесните центрове Във всяка религия ли има чакри, защото тук усещам пропагандиране на една за сметка на друга? Дочитайки ти поста разбирам, че гледаш много филми. Сега ще те помоля да почнеш да говориш по темата и по възможност лаконично. Аз опитвам да споря, а не да водя монолози. Виж отгоре, че съм го написал. Отклоняваш темата. Ако имаш да казваш нещо го кажи, не ми се играе на недомлъвки. Ако кажеш, че има нещо общо, сигурно ще си прав, защото и магаретата и Космосът имат общо, но не ми губи времето в такива постове. Моля.

Станимире, нещата са много прости - ти не говориш за спорът. Със същият успех можеш да говориш на неодушевената стена и да си въобразяваш, че си прав, защото си единственият със доводи. спор <> кавга <> монолог Не случайно казах, че спорът е изкуство. Той изисква определени умения, а когато водещият го не ги притежава, тогава не борави със спорът. С ноти може да се запише и мелодия и какафония. И двете са от ноти, но съдържанието е различно по предназначението си.

От Уикито: Принципите на равнопоставеност на всяко мнение в един спор ли наричаш демагогия? Обясни ми, моля. Защото спорът е нещо изкуствено, създадено от човека и е по-скоро идеология. Той е като приятелството или бракът - стремеж за постигане на консенсус, но още не съм срещнал бракът да е забранен пред угрозата да се превърне в нещо грозно и развод. Най-много пък боли когато приятелите ни предават, но и приятелството не съм срещнал още да е отречено. Ако на някой е известно, нека сподели. Това е едно и също нещо, не знам мен или себе си объркваш. Противопоставяш понятие с негов атрибут.

Спорът несъмнено е форма на агресия, като активна изява на Аз-ът. Подозирам, че страхът от него е породен от това: Ако трябва да се опазим обаче от всичко което е потенциална среда за неконтролируемост, тогава ни остава да легнем да мрем. Тъкмо така се калява стоманата волята - когато е горещо. Говоря не за спорът като спорт, а като средство за комуникация, на търсене на истина в идеите на мнозинството. Това е демокрация, равнопоставеност между хората, където единствено доводите, а не пол, възраст или раса имат значение.

Още ви опознавам и ме изненадвате с всеки пост. Великите не играят по правилата, а си измислят правилата. Аз ли съм в грешка или великите пишат историята? Някой помни ли Санстефанска България? Има една по-лоша неграмотност която надхвърля това да не можеш да пишеш и четеш правилно и това е да не можеш да слушаш и виждаш правилно. И в двата случая говорим за отклонения в поведението които вместо да са сами по себе си наказание за носителите им, са просто досада или нещо повече за "играещите по правилата".

Чиста доза оправдания. Това как ще реагира човек зависи от него, а не от провокацията. Предполагам, че не огладняваш само като ти светнат лампата, нали? Носете си новите дрехи и отговорност за постъпките! Като студент имаше една градинка със свежа трева обградена от корпусът и тонове бетон. През нея грижливо бе утъпкана пътека по която минаваха студентите за да спестят 4-5 метра път. Не минавах през нея, защото си имам принципи, които специално ти няма да разбереш, но веднъж бях изненадан, че моя позната мина от там. Попитах я защо. - Защото и другите го правят. Това се нарича обща отговорност или по-точно безотговорност. Ако се чувстваш длъжна да напишеш тъп пост, защото ти се е сторило, че и друг го е направил, това си е твой проблем.

Не те разбрах какво наричаш проблем и какво решението му. За проблемата ли говориш? Като впряга волята на човек в постигането на нещо градивно. Извини ме, че съм лаконичен, но пиша тема за Бетовен...

Очаквах темата да бъде изтрита, затова не се втурнах да пиша в нея. Замисълът беше друг, при това съвсем не да съдя някого, но го представих по този начин единствено за да се вместя в рамките които форумът поставя. azbuki, срещал съм те и преди, но не съм оставал с впечатление досега. Вече го имам. За изпроводяк ще ти кажа, че не съществуват тъпи теми, съществуват тъпи коментари. Не заглавието, а съдържанието придава стойност на една тема.

мойта ли или на Шопен?

Да разбирам ли, че не сте съгласни с думите ми: Спорът е средство за овладяване на изказът, моралът, разумът и вярата. Това е моята позиция. За простака и "лош поглед" е достатъчен за караница/грабеж/убийство. Всичко може да е повод и всеки може да му е виновен, но е несправедливо да заклеймяваме спорът за това. Ще се повторя, че Не ми е присъща немарливостта, отне ми минута за да цитирам три поста - това е нещо което спорът учи.

Шокиран съм от темата. Никога не съм обичал портивопоставянето на взаимно неизключващи и непротиворечащи си неща. Това е като дилемата "Кой предпочиташ да убием - баща ти или майка ти?". Класическата музика е нужният етап (съзряване) за да се достигне до попмузиката. Да я осъждаме, само защото не е популярна е все едно да плюем по детството, защото възрастните са по-мъдри и т.н.

Мислех, че великите са тези които не играят по правилата. Шопен има една мисъл "Светът ми дължи това от което се нуждая". Бих простил неграмотността на Шопен, той пише с ноти...

"Не обичам да се дразня (че кой обича) и се опитвам да избягам от това чувство." - е, нали казах, че симптомите ги знам, лечение търся! Лек за мен търся, не за неграмотните...

Има да ям още хляб... Щях да кажа девици, ама е неприлично...

Ако грамотността е повик на онзи стремеж към себеусъвършенстване, то значи желанието ми да бъда по-добър е коренът на влошеното ми здраве...

мм... тц Потеклото на караницата е имането и сестра и нямането. Примерно имането на имане за делене и нямането на култура. А спора? Спора е изкупителна жертва.

Т.е. мъдрият не се страхува от нищо ли?

Предложете ми лечение, симптомите ги знам.

Дразни ме.

ее, много циничен поглед... За съжаление синдромът "Голяма уста" често разваля хубавият спор като го разводнява в "надприказване", както си забелязала... е, тъкмо де Мислех, че ще приемаш думите ми като потвърждение, че убедителността предизвиква единомислие или както предпочиташ - единодушие. Елементарен пример е вярата/знанието, че има белобрад дядо разнасящ подаръци покрай Коледа. В един момент сме получили достатъчно убедителни аргументи, че това не е така (или че е така) и променяме позицията си. За спор са нужни двама (евентуално и "себе си", когато се "поглеждаш отстрани") и допускане, че може и да грешиш. Едва тогава можеш да претеглиш доводите за едната и другата позиция (като Темида) и да стигнеш до единодушие, че нищо не е ясно примерно

Знаех си, че ако питам тук ще получа хубави отговори Да видим... темата наистина е необятна. Хрумват ми безброй въпроси. Примерно, дали страхът е причина или следствие? Какво щеше да стане, ако нямахме страх? Кой не изпитва страх? ...

Днеска четох правилата и там пишеше форумът да не се използва като "средство за забавление". Сега ще ти тежи на съвестта Пък аз се включих от състрадателност и да допълня в тази част от заглавието "(и не само)". Това вече е друга тема. Според мен не съществува свободен избор, извън представите ни.

Пишеш, че спазваш това правило (според някого): А аз пиша, че убежденията ни са дело на убеждаване. Дали ще е болката от опарилият ни котлон или респекта към мама/законите/морала за да си мием ръцете/минаваме на зелено/уважаваме: Мога да го кажа и другояче. Ако никой никога не ни е убеждавал в нещо, не ни е насаждал задължения и ограничения, тогава още щяхме да палим огън с камъни. ПП: Метафорично и всеки от нас е център на Вселената.

И страшен и хубав, значи страшно хубав Личната снимка отразява двойнственият характер/дуализмът, но го ползвам и като алюзия на огледалото.